На първото си заседание прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) взе единодушно решение за създаването на три постоянни комисии – по професионална етика, по атестирането и конкурсите и по дисциплинарната дейност. Членовете на колегията бяха единни и в избирането на своя говорител – Румен Георгиев.

След като заседанието започна с пожелание за успешна работа от страна на председателстващия колегията Сотир Цацаров, бе взето решение за за фиксирането на ден и час провеждане на заседанията – в сряда от 13:30 часа. Също така кадровиците от прокурорската колегия решиха да предложат на колегите си от съдийската колегия заседанията на пленума да се състоят в четвъртък от 9:30 часа, както е било и досега.

Последва определянето на работна група за изготвяне на проект за правила за работата на колегията до 31 май, в която влязоха Елка Атанасова, Юлиана Колева и Незабравка Стоева. На днешното заседание кадровиците взеха решение и за създаването на три постоянни комисии, като членовете на две от тях бяха избрани с единодушен вот. В Комисията по професионална етика влязоха Ясен Тодоров, Румен Боев, Васил Петров, Юлиана Колева и Незабравка Стоева. След предложение от страна на Ясен Тодоров бе създадена Комисията по дисциплинарната дейност. Въпреки искането на Васил Петров за отлагане на определянето на състава и, за което той получи подкрепа само от Михаил Кожарев, беше определено, че в нея влязат Ясен Тодоров, Румен Георгиев, Васил Петров, Михаил Кожарев и Незабравка Стоева. Съставът на Комисията по атестирането и конкурсите (или КАК, както бе наречена за по-кратко от Цацаров) ще бъде определен след изготвянето и приемането на правилата за работа на колегията. Главният прокурор заяви обаче, че броят на постоянните комисии може да бъде променен “съобразно оперативната обстановка”.

Следващата организационна точка от дневния ред бе определянето на говорител на прокурорската колегия, което предизвика дебат сред кадровиците. При обсъждането Цацаров категорично заяви, че тъй като той е председателстващ, няма да бъде и в ролята на говорител. “Така или иначе заседаваме на включен телевизор, но често се налага да се дават допълнителни коментари”, посочи главният прокурор и допълни, че в повечето случаи на медиите не им е достатъчно това, което виждат на монитора. Последва изказване на Румен Боев, който поиска да бъдат избрани двама говорители, за да може единят да замества другия, ако е в командировка и предложи това да бъдат Румен Георгиев и Магдалена Лазарова. Репликира му Елка Атанасова, която заяви, че “един човек излъчва един сигнал и едно послание, а двама предполагат различни нюанси в излъчваните послания” и допълни, че контактът с медиите изисква бърза реакция и няма да има време за съгласуване между двама говорители. След нея думата взе Магдалена Лазарова, която заяви, че не иска да заеме поста, тъй като била е шеф на медийната комисия досега и иска промяна. Последва предложение от страна на Васил Петров говорител на комисията да бъде Незабравка Стоева, която, от своя страна, поиска решението да се отложи. След това тя поясни, че не желае да заема поста. Относно предложението за определяне на двама говорители Цацаров отсече, че няма колегията да създава медийна агенция. „След два отвода имаме предложение за говорител – Румен Георгиев”, заяви главният прокурор, след което последва единодушното му избиране за говорител на колегията.

След дискусия, в която бяха изтъкнати меко казани странни аргументи, мнозинството във Висшия съдебен съвет (ВСС) за пореден път отказа да промени правилата за избор на председатели на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главен прокурор и да замени гласуването чрез електронната система с такова с бюлетини. Въпреки неколкократните призиви на Съюза на съдиите и неправителствения сектор за промяна в правилата, която да осигури равнопоставеност на кандидатите, и критиките на Европейската комисия, мнозинството в съвета предпочете да запази компрометирата система за гласуване.

Както „Съдебни репортажи” писа, машинното гласуване бе използвано при избор на Сотир Цацаров за главен прокурор през декември 2012 г., а още преди това НПО-та и Съюзът на съдиите алармираха, че тя не гарантира равнопоставеност на кандидатите, тайната на вота и има съмнения в сигурността й. Това нагледно бе демонстрирано при избора на Цацаров – неговата кандидатура бе гласувана първа (по правилата, приети от ВСС гласуването се провежда по реда на постъпване на номинациите, а не по азбучен ред), а останалите двама кандидати Галина Тонева и Борислав Сарафов дори не разбраха каква подкрепа получават, тъй като не бяха подложени на гласуване.

Изборът на председател на ВКС се провали на 25 септември и оттогава, без видима причина, ВСС бавеше обявяването на втора процедура. По време на първия конкурс промяна в правилата бе искана на няколко пъти – с официално предложение на част от членовете на съвета и с писма на неправителствения сектор.

На днешното заседание на ВСС отново част от кадровиците (Галина Карагьозова, Юлия Ковачева, Калин Калпакчиев и Камен Иванов) внесоха предложение гласуването за председател на ВКС да се извършва с бюлетини. Така, според предложението, ще се осигури състезателен характер на производството и равнопоставеност на кандидатите – кадровиците ще гласуват едновременно за всички участващи в конкурса и няма да се влияят от странични фактори (при гласуването с електронната система членовете на ВСС упражняват своя вот първо за първата постъпила кандидатура, резултатът се изписва на електронното табло и впоследствие подлагат на гласуване следващите кандидати). Галина Карагьозова припомни, че дори и публичната демонстрация на системата за гласуване не е могла да убеди обществото, че това е най-прозрачният начин на гласуване.

Ясен Тодоров, който организира без знанието на част от колегите си демонстрацията, обаче възрази, отхвърляйки всички публично известни несъвършенства на системата. По думите му коментарите в публичното пространство, че системата не осигурява тайна на вота – всеки член може да забележи как гласуват съседите му, са „абсолютно несериозни”. „Нито аз надничам в пулта, нито мисля, че надничат в моя. А и да надничат, не мисля, че могат да бъде видяно”, коментира Тодоров, председател на Етичната комисия на ВСС. И отхвърли дори и доводите не експертите. По време на демонстрацията, проведена през август, Явор Джонев, зам.-председател на БАСКОМ посочи, че машинното гласуване, в което се отчита само резултат „да” и „не” ползва погрешен математически модел. Това е така, защото при повече от един кандидат, след гласуването за първия, вероятността за избор на втория или третия се променя. И по-точно – намалява. Затова, каза Джонев, системата е неприложима при избор с няколко кандидати.

Според Тодоров обаче математическият принцип, изтъкнат от специалиста, важи само „при теглене на числа от тотото”. „Ние сме хора, които сме малко по-отговорни от средностатистическия гражданин”, опита се да опровергае нуждата от промяна шефът на Етичната комисия. Друг негов аргумент бе, че ако се въведе гласуване с хартиени бюлетини, членовете на ВСС ще трябва да спят в залата. „Защо да се прави нещо, което е по-сложно, когато можем да го направим по-лесно?”, обоснова се той.

Юлия Ковачева му посочи, че в предложението за промяна на правилата никъде не се поставя под съмнение системата. Галина Карагьозова припомни, че нееднократно при избори за административни ръководители са допускани грешки. „Дори и действително да става дума за грешка, впечатлението, което се оставя сред магистратурата, е че това прегласуване се прави, за да се постигне предварително уговорен резултат”, обясни тя.

В последните няколко месеца дефектите на системата бяха нагледно демонстрирани от ВСС. Веднъж това стана при гласуването на шеф на Районния съд в Асеновград, когато в две поредни гласувания се оказа, че вотът „за” е по-голям от броя на присъстващите членове в залата, което означаваше, че или някой от кадровиците е гласувал „за” за повече от един кандидат, или системата дава грешка. Втората нелепа ситуация беше при избора на шеф на Окръжния съд в Монтана, когато Незабравка Стоева заяви, че се е объркала и гласуването бе проведено на ново, но резултатът при прегласуването остана същият. Последното скандално прегласуване бе за председател на Районния съд във Варна, когато се „обърка” Димитър Узунов, а при повторния вот се оказа, че четирима от кадровиците са променили мнението си драстично.

Против гласуване с бюлетини се изказа и Соня Найденова. „Гласуването е последица от едно решение, което всеки взема и дали ще бъде натискане на копче или знак с химикал, то отразява един и същи резултат от една мисловна дейност и формиране на едно решение”, каза тя.

Камен Иванов обясни, че поредицата прегласувания поради „грешка” са създали „усещане за нещо не дотам точно и откровено”. „Каквото и да сме имали предвид, усещането в колегите остава с привкус на горчивина. Първо обявяваме резултатите и после установяваме, че сме сгрешили. И това ни компрометира като колективен орган”, категоричен бе Иванов. Милка Итова му възрази: „Аз не мога да разбера у кого остава усещането за горчивина?”. „У мен и колегите, с които разговарям”, отговори й Камен Иванов. Итова обаче направи сметка, че е говорила с повече магистрати и у нито един от тях нямало горчивина. „Не е хубаво да се правят подобни внушения”, смята тя. Малко след това обясни, че малцинството във ВСС (визирайки предложителите) трябва да се съобразяват с решенията на мнозинството в съвета. „“И на г-н Борисов не му е било да създава такава широка четворна коалиция, но в името на държавността я направи”, отбеляза Итова, демонстрирайки, че следи политическата обстановка.

Връщайки разговора по същество, Незабравка Стоева каза, че не си е променила мнението – гласуването с бюлетини е по-добрият вариант. „Ще гласувам „въздържал се” – по този проблем сме на средата на реката, какво се случва с всички тези избори, които сме обявили за редовни?”, попита Стоева. В крайна сметка предложението за пореден път не събра нужната подкрепа. Това означава, че в новата процедура по избор на председател на ВКС, съветът отново ще гласува чрез система, която доказано е непригодна и не осигурява равен старт на кандидатите.

Снимка: Дневник

Висшият съдебен съвет (ВСС) отстрани временно от длъжност председателя на Софийския апелативен съд (САС)Веселин Пенгезов и председателя на Военно-апелативния съд Петър Петков. Искането беше внесено в съвета от главния прокурор Сотир Цацаров заради обвиненията, които бяха повдигнати на двамата съдии по дело, което се разследва от 2010 г. и касае изпълнение на проект по програма ОПАК.

Както „Съдебни репортажи“ писа, Пенгезов и Петков са обвинени като извършител и помагач за длъжностно присвояване в големи размери, както и че са представили и са направили опит да представят неверни сведения пред Дирекция „Оперативна програма „Административен капацитет” към Министерство на финансите – Управляващия орган по Оперативна програма „Административен капацитет”. Шефът на САС получи обвинение и за това, че не е изпълнил служебните си задължения – не е обявил обществена поръчка по проекта за сумата от 402 560 лв. и от това са настъпили тежки последици, както и по чл. 248а, ал. 3 от Наказателния кодекс, чиито текст казва, че лице, което управлява или представлява юридическо лице или търговец, за да получи кредит, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди лева. По този текст обвинение бе повдигнато и на шефа на кабинета на министър-председателя Мария Дивизиева.

Пенгезов и Петков бяха отстранени и като административни ръководители и като редови съдии. Искането на главния прокурор обаче предизвика продължителен дебат на какво основание от Закона за съдебната власт следва съветът да вземе своето решение. Въпросът бе поставен от члена на ВСС Камен Иванов, според който кадровият орган трябва да уточни дали отстраняването е по реда на алинея 1-ва или 2-ра на чл. 230 от ЗСВ*. Разликата е, че при алинея 1-ва ВСС задължително отстранява магистрата, докато при алинея втора прави самостоятелна преценка дали това се налага.

Според Иванов същественият въпрос в конкретния случай е дали престъпленията, в които двамата съдии са обвинени, са свързани с упражняване на съдебна власт. Преценката се извежда от чл. 132 от Конституцията, според който „при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер“. Иванов обясни, че Пенгезов и Петков са обвинени не като правосъдни органи, а като администратори и от това следва, че решението на ВСС трябва да е по втората хипотеза на чл. 230 от ЗСВ. Затова и съветът трябва да прецени по същество дали мярка като временно отстраняване ще бъде адекватна, тъй като тя се налага за продължителен и неопределен период от време. Иванов бе подкрепен от Калин Калпакчиев, който също наблегна, че чл. 132 от Конституцията касае извършени престъпления от магистрати при осъществяване на правосъдието и в този случай ВСС е задължен да ги отстрани. Калпакчиев посочи, че ако ВСС приеме, че в този казус е приложима ал. 2 на чл. 230 от ЗСВ, съветът е задължен да изложи конкретни мотиви към преценката какво налага отстраняването на двамата съдии.

В дискусията се включи и Сотир Цацаров, който помоли Калпакчиев да изясни какво е неговото мнение по въпроса, а да не преповтаря вече повдигнат от колегата му Камен Иванов въпрос. Уточни и че първото обвинение на Пенгезов е свързано с ръководната му функция, като административен ръководител на САС и възложител на обществени поръчки.

“Ако ВСС реши, че е по чл. 230, ал. 1, безусловно отстраняване трябва да бъде гласуване. Ако реши, че е по ал. 2, за нуждите на нормалното осъществяване на процеса, отстраняване се налага. Нашето искането е непроменено”, каза Цацаров.

Калпакчиев пък отвърна, че неговото становище е, че ВСС трябва да действа по ал.2 от чл. 230 от ЗСВ, тъй като обвиненията касаят изпълнение на проект по ОПАК, а това не е пряка дейност по осъществяване на правосъдието и в този случай трябва да се преценяват доказателствата за обосноваността на обвинението. Такъв извод се налагал от представените на ВСС от прокуратурата данни, но изводът можел да бъде и друг, тъй като членовете на съвета не разполагали с цялата информация.

Отговорът на Калпакчиев предизвика и ответна реакция от главния прокурор, който каза, че ВСС няма да получи никакви други данни, защото прокуратурата не е длъжна да представя доказателства от делото заради тайната на разследването.

На различно от колегите си становище беше Ясен Тодоров, който каза, че в ЗСВ като дейност по правораздаването се имало предвид и администрирането на органи на съдебната власт. В дискусията се включи и Юлия Ковачева, която заяви, че дебатът не е излишен, тъй като той пряко ще повлияе на законността на решението на съвета, защото ще представлява неговото мотивиране. Тодоров пък допълни, че Пенгезов и Петков не биха могли да участват в проекта по ОПАК, ако не били магистрати. Подкрепиха го Галя Георгиева и Светла Петкова.

Председателят на ВКС проф. Лазар Груев посочи, че Конституционният съд има няколко решения, които засягат този въпрос, според които основната конституционна функция на съда е правораздаването, а на прокуратурата – повдигането и поддържането на обвинения. „В този смисъл, на мен ми се струва, че сме изправени пред хипотезата на ал.2, защото обвиненията не са свързани с правораздаването “, каза Груев и апелира към министъра на правосъдието при бъдещи промени в ЗСВ разпоредбата на чл. 230 да се запише по-ясно.

Главният прокурор заяви, че въпросът се обсъжда „във въздуха над нас в тази зала“ и членовете на ВСС трябва да вземат решение. И в този смисъл съветът трябвало да обсъжда не по коя хипотеза да действа, а дали искането на прокуратурата е основателно или не.

Галина Карагьозова подкрепи колегите си Иванов и Калпакчиев и припомни решението на тричленния състав на Върховния административен съд (ВАС), който отмени отстраняването от длъжност на апелативния прокурор на Бургас Емил Христов. Освен двете хипотези в ЗСВ, които са обсъдени в решението, съдът припомняше колко опасни са разследванията срещу неизвестен извършител магистрат. “Такъв магистрат очевидно е уязвим и неговите професионални решения лесно могат да бъдат манипулирани от хора, имащи някаква власт (процесуална или друга, например нерегламентирана) върху бързината на разследването. Несъмнено срещу всеки магистрат може да бъде образувано наказателно (досъдебно) производство, срокът на разследването по което да бъде безкрайно удължаван”, казва съдията-докладчик по делото Александър Еленков.

Затова ВАС казва, че ВСС е бил длъжен да провери обосноваността на образуваното досъдебно производство срещу Христов, защото срещу всеки магистрат може да бъде образувано дело, без то да почива да доказателства за извършено престъпление. Освен това решението на съда деликатно припомня на ВСС, че е органът, който според Закона за съдебната власт е длъжен да защитава независимостта на съдебната власт, поради което бавните разследвания на прокуратурата срещу магистрати, които не са привлечени като обвиняеми, са служебен проблем на съдебните кадровици. Затова и още в определението, с което допусна събирането на доказателствата, ВАС изрично посочи, че разследванията срещу магистрати трябва да приключват бързо с категоричен резултат, защото в противен случай те могат да бъде държана в зависимост. Припомняме, че делото срещу Пенгезов и Петков датира от преди четири години.

Галина Карагьозова се позова на тези изводи на съда и особено на частта в решението, в която изрично се казва, че по ал. 2 ВСС е длъжен да обсъди основателността на образуваното производство, без да се меси в работата на прокуратурата. Намеси се шефът на ВАС Георги Колев, който каза, че това решение може да бъде отменено, защото предстои произнасяне на петчленен състав на съда. Милка Итова пък заяви, че било неетично да се цитира решение на съда, което не е влязло в сила. Карагьозова отвърна, че е отбелязала това и цитира решението, за да мотивира необходимостта от правилна преценка по той текст трябва да бъдат отстранени двамата магистрати.

Цацаров пък напомни, че решението касае случай, в който обвинение срещу магистрата не е повдигнато. Главният прокурор реагира остро на думите на Карагьозова, че ВСС трябва да прецени дали наказателното производство е започнало основателно. „Такова право ВСС няма, няма и прокуратурата, Слава Богу, в тази държава такова право има само съдът. Моля ви, не влизайте в ролята на съд. Няма да стане!“, заяви той.

В крайна сметка съветът прие, че в конкретния случай отстраняването по ал. 2. Като мотив Галя Георгиева посочи, че обвиненията са несъвместими с длъжностите, които заемат двамата магистрати. Пенгезов бе отстранен с 16 гласа за, 1 против и трима въздържали се, а Петков – с 16 гласа за и 4 против.

Бившият шеф на Инспектората към Върховната касационна прокуратура Малена Филипова понижена до апелативен прокурор

След близо година продължило дисциплинарно производство срещу бившия шеф на Инспектората към Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова бе понижена от прокурор във ВКП до апелативен прокурор за срок от година и половина, реши днес ВСС. Едно от първите действия на главния прокурор Сотир Цацаров след встъпването му в длъжност бе да нареди проверка и ревизия в Инспектората на Върховната касационна прокуратура, който отговаря за делата срещу магистрати. Впоследствие Цацаров разформирова ИВКП с твърдения за необясними практики от страна на тогавашния шеф на звеното Малена Филипова. Под нейно ръководство, разкри тогава главният прокурор, в ИВКП са унищожавани документи, образувани са проверки по анонимни сигнали и са преследвани прокурори заради решенията им по дела в съдебна фаза, за някои от обвинителите е събирана информация за личния им живот, а част от преписките не са завеждани надлежно. Именно заради съмненията за поръчкови преписки срещу определени прокурори Цацаров изцяло смени екипа обвинителите, които работят в звеното и няколко пъти публично изрази недоумение за похватите на работа в инспектората.

Срещу Филипова бе образувано дисциплинарно производство по предложение на главния прокурор през април миналата година, като тогава Цацаров поиска налагане на най-тежкото наказание – дисциплинарно уволнение. Източници на „Съдебни репортажи“ от ВСС обясниха, че голяма част от нарушенията, включително и част от тези, открити при ревизията на ИВСС, за които Филипова бе дисциплинарно преследвана, не са се доказали в производството.

На днешното заседание на ВСС бе образувано и второ дисциплинарно производство срещу ръководителя на Специализираната прокуратурата Светлозар Костов, по-известен като наблюдаващ прокурор по делото „Октопод“. Предложението бе на главния прокурор Сотир Цацаров и е свързано с оказан натиск от Костов върху негови подчинени от Спецпрокуратурата.

*Чл. 230. (1) В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство.

(2) Когато, извън случаите по ал. 1, срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер, Висшият съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство.

Снимка: Дневник

Ако сме имали дори и минимални очаквания след всички препоръки на Европейската комисия към начина на провеждане на конкурси в съдебната власт, Висшият съдебен съвет (ВСС) поне да се опитва тази му дейност да изглежда сериозно, то днешният ден помете и последните илюзии. Изборът на председател на Варненския окръжен съд (ВОС) се превърна в демонстрация как съдебните кадровици не само не стимулират редовите магистрати да участват в конкурсите за шефове на съдилища и прокуратури като единствен шанс за легитимация на компрометираните процедури, а напротив – проявяват непоносимост към тях и публично ги дискредитират.

Процедурата протече по план – както „Съдебни репортажи” писа, предварително бе известно, че фаворит за поста е досегашният ръководител на Търговското отделение в съда Марин Маринов, който изпълнява функцията председател на ВОС след като съветът повиши през февруари Ванухи Аракелян като шеф на Варненския апелативен съд. Съдия Маринов получи одобрението на 13 членове на ВСС (точно колкото са необходими за избор). Така Ванухи Аракелян и нейният екип вече оглавяват двете важни съдилища за североизточна България.

Останалите двама кандидати за поста бяха редовият съдия от Гражданското отделение Даниела Христова и досегашният председател на Варненския военен съд Светлозар Георгиев. Част от въпросите и към двамата обаче очевидно целяха да създадат негативна представа за тях, като усилията бяха концентрирани най-вече срещу съдия Христова, чиято предварително обявена концепция посочва подробно съществуващи сериозни проблеми във функционирането на доскоро ръководения от Ванухи Аракелян съд.

Процедурата започна с изявление на члена на съвета Даниела Костова (преди това наказателен съдия във ВОС), която призна за своя далечна родствена връзка с един от кандидатите. Костова веднага обаче уточни, че няма да си прави отвод при обсъждането и гласуването, тъй като отношенията й с кандидата не попадали в посочените в закона родствени връзки, които се считат за предпоставка за предубеденост. Въпросът дали член на ВСС е в роднински връзки с някого от кандидатите беше поставен от Български адвокати за правата на човека, а два дни преди избора в сайта „Афера” бе изнесена информация, че Марин Маринов е втори братовчед на Каролина Михайлова (съдия в Гражданското отделение на ВОС преди да бъде избрана за член на ВСС). Потърсен тогава за коментар от “Съдебни репортажи”, Маринов отрече да е роднина на Михайлова и изобщо не спомена, че въпросът може да съдържа грешка в лицето. В сайта на ВСС бяха публикувани отговорите на съдията, който на въпроса за роднинството с член на съвета отговоря, че “няма съпруга – член на ВСС, няма роднина по права линия, по съребрена до четвърта степен – член на ВСС и не му е известно да се намира в отношение на сватовство до трета степен с член на ВСС”. Никой днес не попита Маринов, а има ли все пак роднина – член на ВСС, макар по съребрена линия от пета степен например. Никой не попита и Костова с кого има далечна родствена връзка. Убягна от вниманието на членовете на ВСС и друга подробност – изброените в процесуалните закони роднини са задължително основание за отвод, а всички останали родственици са основание за конкретна преценка дали близостта е такава, че поставя непредубедеността на магистрата под съмнение. Така или иначе членовете на ВСС не поискаха да знаят “кой е кум, кой сват” в тази варненска родова история.

Като цяло съдия Маринов преповтори концепцията си накратко, а нито един от членовете на ВСС не намери за нужно да му зададе въпрос относно твърденията за нарушен случаен избор на съдии по дела в Гражданското отделение, записани в концепцията на съдия Христова, нито за странните обстоятелства около отводите на всички търговски съдии по споровете, заведени от акционерите на „Холдинг Петрол”, за които „Съдебни репортажи” писа. В случая проблемът възниква от факта, че търговските съдии са отведени колективно с писмен акт на техния ръководител – Маринов, а само няколко месеца по-късно същите търговски съдии вече не виждат пречки да гледат дела на „Петрол”. И днес не беше потърсено, нито дадено обяснение защо е отпаднала причината за тяхната предубеденост. Преди ден пък на сайта на ВСС бяха публикувани писмени отговори на въпроси на НПО-та, от които става ясно, че съдия Маринов не се чувства предубеден по делата „Петрол”.

За сметка на това Маринов беше питан любезни въпроси – на каква натовареност ще работи, ако бъде избран, как ще определи екипа си (въпрос от избраната от квотата на парламента по предложение на ДПС Магдалена Лазарова), каква ще е дисциплинарната му практика като ръководител (въпрос на избраната от парламента по предложение на ГЕРБ Светла Петкова). Димитър Узунов (от квотата на парламента, избран по предложени на РЗС) пък го запита как е организирано връчването на призовки, ползва ли съдът видеоконферентна връзка, защо има двама счетоводители във ВОС и как ще осигури обслужването на хора със зрителни проблеми. От отговорите на Маринов се изясни, че съвсем наскоро съдът е въвел система, чрез която “приятен женски глас” изчитал актове на хората с увредено зрение. Председателят на Търговското отделение уточни, че системата се ползвала много повече от неграмотни хора, които не можели да четат и дори била презентирана пред председателя на Народното събрание Михаил Миков при посещението му преди няколко дни по повод 135-години от създаването на Търновската конституция. И без да се знае, че Узунов е присъствал на тържеството във Варна, стана ясно, че той е добре запознат с отговора, който искаше да получи публично.

Кандидатът се похвали също, че във Варна призоваването става по електронен път – обстоятелство, което също стана добре известно от скорошна много положителна за управлението на Ванухи Аракелян публикация във вестник „Труд” със заглавие: „Призовкар с таблет! Къде? Във Варна”. На свой ред председателят на Комисията по атестирането и предложенията Милка Итова похвали Маринов, че дейно участвал в изработването на новата Методика за атестиране, а не „като други колеги, които само критикуваха” и го попита дали членовете на Помощните атестационни комисии изпитват затруднения, свързани с допълнителните си задължения по атестирането – въпрос, реторичен и многократно поставян от магистратите (отговорът е – да, изпитват затруднения). От години без никакви последствия, т.е. действия от страна на ВСС и Министерството на правосъдието, магистратите алармират, че основна причина за камуфлажното атестиране на съдиите, прокурорите и следователите, е, че атестиращите ги колеги извършват тази дейност формално, защото не могат да отделят време от обичайните си служебни ангажименти. Маринов обаче застъпи оригинална теза – магистратите в помощните комисии трябвало да бъдат „премирани”.

Следващият кандидат – Светлозар Георгиев бе засечен първо от Галя Георгиева, която го попита как смята да се справи с ръководенето на ВОС при положение, че досега е бил шеф на военен съд, в който натовареността е в пъти по-малка и в него работят 5 съдии, а във ВОС – 70 (както знаем преди 5 години ВСС не видя пречка да направи тогавашния председател на Военно-апелативния съд Веселин Пенгезов председател на Софийския апелативен съд (най-големият апелативен съд). Георгиев й обясни, че е работил като редови съдия във ВОС (факт, който е описал в автобиографията си) и е бил достатъчно натоварен, за да познава работата там. На втория въпрос на Георгиева – как ще избере заместниците си, съдията отговори, че ще съобрази мнението на редовите съдии при избора на екип и смята изцяло да им възложи отговорността да следят срочността и качеството на актовете на съдиите в подопечните им отделения. Това стана повод думата да вземе Васил Петров и да обясни, че си е записал последното изречение на Георгиев. „Това значи ли, че вие няма да носите отговорност?”, попита го той, а Георгиев посочи, че означава, че ще държи лично отговорни заместниците си, защото те имат пряко наблюдение върху работата на съдиите.

Най-продължително бе изслушването на съдия Даниела Христова. Нейната концепция, в която са описани неравномерната натовареност на съдиите в Гражданското отделение на ВОС, ограничаването на случайния подбор на делата заради отделянето на първоинстанционни и второинстанционни състави и множеството деления на делата по категории, по които се разпределят между съставите, породи ответна реакция още вчера. Следобед във Фейсбук страницата „Съдебна палата Варна” бе публикувано становище на председателя на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян, в което тя излага своя прочит на фактите, описани от съдия Христова. От него обаче става ясно, че освен проблемите, анализирани от кандидатката за поста, във ВОС са съществували доста спорни практики – например – със заповед на Аракелян определен тип дела, включително и висящи, са иззети от съдия и разпределени на други съдии. Днес пред членовете на ВСС съдия Христова обясни, че концепцията й засяга предимно три теми – отчетността на съда, етиката и неадекватната организация на Гражданското отделение, за която многократно била сезирала ръководството. Посочи, че се радва на становището на съдия Аракелян, защото в него тя е потвърдила смущаващите факти и проблемите са излезли на светло.

Пръв въпрос зададе главният прокурор Сотир Цацаров с уточнението, че много е харесал концепцията на съдия Христова, особено в частта, в която е заявила, че не бива на сегашната сграда на съда във Варна да се гледа като нещо временно и помоли за уточнение по тази тема. „Харесва ми, че откровено сте посочили проблемите”, допълни Цацаров. Съдия Христова посочи, че докато бъде реализиран проектът за нова сграда, на сегашната трябва да се обръща внимание.

Галя Георгиева пък отбеляза, че в изложението си кандидатката признала, че не познава работата на Наказателното и Търговското отделение (всъщност съдия Христова обясни, че в концепцията си е описала подробно проблемите в Гражданското отделение, защото има поглед върху работата там, тъй като е съдия от това отделение). Христова повтори фактите от концепцията си, че делата по искове на Комисията Кушлев се разпределят едва между двама съдии (преди това са били разпределяни само на нейния съдебен състав) и не счита това за редно.

Думата взе и председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров, който сподели с всички, че имал колебания дали да си зададе въпроса. От въпроса обаче нищо не се разбра – „преди известно време” имало становище на местната етична комисия, която сметнала, че съдия Христова е нарушила Етичния кодекс на магистрата по две дела, като създала усещане за привилегированост на една от страните. От отговора на съдия Христова стана ясно, че тя е завела два дела за неимуществени вреди срещу гражданка, която подавала множество сигнали срещу седем съдии от ВОС (включително срещу Даниела Христова) с неверни твърдения за тях и обидни квалификации. Затова съдия Христова завела дела във ВОС с искане за обезпечителни мерки и отвод на колегите й при разглеждане на делата по същество.
Куриозното било, че делата, заведени от нея…се паднали за разглеждане на нея. Как точно се е случило това, защо съдия Христова не е била изключена от случайното разпределение и каква вина може да й се вмени за случая – не стана ясно, а и никой не попита.

Последваха серия от въпроси дали тя смята, че е нормално да завежда дела в съда, в който работи, дали колегите й трябва да се отведат от разглеждането на такива дела. Кандидатката отговори, че счита действието си за нормално, защото е в съответствие със закона и заради същността на искането за обезпечение, колегите й е следвало да се произнесат по него, а после да си направят отвод по съществото на делото. В този момент се включи Соня Найденова, която попита дали това означава, че преценката по съществото на спора и по обезпечението е различна. Въпрос, който се изяснява в университета. Без да стане ясно кое е нередното в това съдия Христова да води дела за обида и клевета, дискусията приключи с думите на кандидатката, че магистратите са граждани като всички други и имат право да търсят правата си не по-малко от останалите.

Следващата атака дойде от Димитър Узунов, който я попита дали концепцията й, в която на няколко пъти споменава думата добросъвестност не се бие с факта, че преди години излязла в продължителен отпуск без да си е написала делата. Оказа се, че заради този случай съдия Даниела Христова е била наказана със забележка след дисциплинарно преследване, а наказанието й е заличено през 2011 г. и в този смисъл не би трябвало да бъде обсъждано в ущърб за кандидата. Тя обясни, че се радва на въпроса, защото била много изненадана от начина, по който случаят е представен от ръководството на съда пред предишния състав на съвета. Съдия Христова каза, че предупредила шест месеца по-рано, че ще посети роднина в САЩ и се налага да отсъства 2 месеца, а ръководството на съда я посъветвало да си напише молбата за отпуска по-рано. В нея трябвало да бъде записано, че съдия Христова няма ненаписани дела – обстоятелство, което било вярно към момента на подписване на молбата. Към момента на заминаването Христова имала 8 недовършени дела. „Дисциплинарното производство стъпва на тази база – че съм подписала документ с невярно съдържание”, каза тя.

С въпрос се включи и председателят на Върховния административен съд Георги Колев, който попита колко са разрешенията за СРС-та във ВОС. Съдия Христова отговори, че е редови съдия и няма достъп до тази информация, а след това допълни: “Усещам форма на неглижиране на моята кандидатура, защото нямам административен опит. И няма как да имам. Ако редовите съдии не могат да участват в процедурата, кажете ми го, за да не участвам. Вие поискахте да разкажа организацията по този закон”. Колев реагира със смях, че нямало такова нещо.

Светла Петкова пък намери за изключително обидно записаното в концепцията на съдия Христова, че правораздаването е „съдебна услуга” (това значи, че Петкова има много основания да се обижда, защото в последните години в стратегически международни документи за правосъдието се говори по този начин, за да се подчертае, че най-важни са потребителите на правосъдието). Петкова тълкувала израза като принизяване на правораздаването, след което последва пространно обобщение на възгледите й за това в какво се изразя правораздаването и защо не било съдебна услуга. Съдия Христова отвърна: „Може би трябваше да напиша една концепция, в която да препиша отчетния доклад на съда, за да не възникнат толкова много въпроси”.

Последва дискусия сред членовете на ВСС в отсъствие на кандидатите, която бе насочена единствено към обезценяване на кандидатурите на Христова и Георгиев и изтъкване на преимуществата на Маринов. Първа взе думата Милка Итова, която обвини медиите, че правят внушения за оценката от атестацията на съдия Маринов (той получава 150 точки – максималния брой, въпреки че според акт за ИВСС организацията в ръководеното от него отделение позволява заобикаляне на случайното разпределение и сам е решил дело в противоречие със случайния подбор). „Ако всички съдилища имат резултати като в Търговското отделение на съда” щяло да е чудесно, каза Итова. Галя Георгиева отсече, че няма да подкрепи Христова и Георгиев, защото нямали визия за управлението на съда. Била учудена как съдия Христова се е кандидатирала, като не познава работата на останалите две колегии във ВОС и изрази предположение, че ако станела председател щяла да занимава съда с “личните си теми”.

Георгиев пък нямало да се справи. След това Галя Георгиева изненадващо продължи без да се смущава, че пред нея стоял протокол от дело за убийство, по което съдия Георгиев наложил парична гаранция, от което последвал международен скандал и се наложило ВКС да го потушава (делото „Борилски”). Георгиева няма право да обсъжда актове на съдията по същество.

„Останах поразен от напъните на Христова да ни убеди в правотата на личните си дела”, включи се Димитър Узунов. „Смаян” останал от тезата, че правосъдието за съдиите трябва да е по-бързо от това за гражданите (подобна теза съдия Христова не е изказвала). Румен Боев репликира, че в дискусията трябвало да присъства повече позитивизъм и упрекна Узунов за недопустимите думи.

Последното изказване беше на Калин Калпакчиев, който обобщи добрите предложения в концепциите и на тримата кандидати, но припомни, че в една от тях са посочени конкретни проблеми, които не са намерили своето решение, нито пък е забелязано желание на ръководството на съда за преодоляването им. Позова се и на акта на съдебния инспекторат, в който е констатирано, че съдия Маринов не е направил необходимата организация в подопечното му отделение , за да не се създават съмнения за случайния избор на съдиите, както и че той сам е участвал в познатата схема за заобикаляне на случайния подбор – решил е дело по казуса „Петрол”, въпреки че такова със същия предмет вече е било заведено във ВОС и е било висящо и той е трябвало да прекрати делото пред него.

В крайна сметка съдия Маринов очаквано бе избран, но от втория път, след балотаж със Светлозар Георгиев. Първоначално за Маринов гласуваха 11 членове на съвета, а на втория тур – 13. Това е поредният избор, в който ВСС демонстрира, че не се притеснява колко неприлично предрешен изглежда той. Но пък не може да се отрече, че заседанието бележи пик и в развиващата се напоследък тенденция отношението към смутителите на статуквото да става все по-агресивно и безогледно, а недостатъците на фаворитите дори вече не се споменават.

Снимка: Дневник

Софийският градски съд даде ход на второто дело срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Процесът ще се гледа по съкратената процедура, след като защитата на подсъдимия поиска повечето свидетели да не бъдат разпитвани в съдебната зала, а показанията им от досъдебното производство и изготвените по делото експертизи ще бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

Бившият вътрешен министър застава пред съда по обвинение в длъжностно присвояване в големи размери – около 50 000 лв., средства от бюджета на МВР, като за улесняването му е извършено и престъпление по служба. Парите, твърди прокуратурата, са присвоени в полза на бившия шеф на РЗБОП Велико Търново Орлин Тодоров. Бившият антимафиот бе задържан през март 2011 година по обвинение в изнасяне на класифицирана информация, а по-късно бе признат за виновен на първа инстанция.

Прокуратурата твърди, че в нарушение на закона и въпреки предложенията на дисциплинарната комисия в МВР за налагане на наказание уволнение на Тодоров, Цветанов е наложил на бившия шеф на РЗБОП наказание „порицание” и го е възстановил на длъжност, макар допускът му до класифицирана информация да е бил отнет, което го е правело негоден за тази служба. Според обвинителния акт дисциплинарното производство срещу Тодоров е продължило повече от осем месеца, като комисията няколко пъти е излизала с предложения за удължаване на срока на производството (което по закон трябва да приключи до месец) или за прекратяването му.

В крайна сметка на 21 ноември 2011 г. на Орлин Тодоров е отнето разрешението му за достъп до класифицирана информация и комисията е предложила на министъра да го освободи от длъжност по силата на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според която “държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност, когато бъде отнет достъпът му до класифицирана информация”. Въпреки това, счита прокуратурата, в нарушение на закона със заповед от 23 декември 2011 г. Цветан Цветанов наложил наказание „порицание“ на Орлин Тодоров и го възстановил на същата длъжност – началник сектор БОП-град Велико Търново. В същото време обвиняемият Тодоров продължавал да бъде задържан в Затвора в Ловеч. Със заповедта си Цветанов разпоредил да се изплати и възнаграждение на Орлин Тодоров за времето от неговото отстраняване – около 13 хил. лв.

В началото на следващата година Цветанов издава нова заповед, с която за втори път временно отстранява от длъжност Орлин Тодоров, а месец по-късно антимафиотът поискал да бъде освободен от системата по собствено желание. На 29 февруари със заповед на Цветанов Тодоров, който все така бил задържан под стража, е освободен като служител на МВР и се нарежда да му бъдат изплатени в пълен размер обезщетения съгласно ЗМВР – 20 заплати.

В първоначалното съобщение на прокуратурата се твърдеше също, че два месеца по-късно със заповед на тогавашния директор на ГДБОП Станимир Флоров на Тодоров са изплатени и обезщетенията за неползван платен годишен отпуск, включително и за времето, през което той е бил задържан под стража. Флоров обаче не е привлечен към наказателна отговорност.

С други думи по това наказателно производство прокуратурата твърди, че вместо да уволни дисциплинарно Тодоров заради разследването, повдигнато му обвинение, взетата му от съд най-тежка мярка за неотклонение задържане под стража, отнетия му достъп до класифицирана информация, довели до невъзможност той да изпълнява задълженията си като антимафиот, Цветанов умишлено го е „порицал”. С това наказание той вече можел да получи заплатите за периода на отстраняването си, докато е бил в ареста, както можел и да напусне системата свободно, в който случай държавата му плаща обезщетение в размер на 20 заплати. Именно за тази сума МВР предяви граждански иск и въпреки възраженията на защитника на Цветанов – адвокат Менко Менков, съдът го прие за съвместно разглеждане в наказателното производство.

В днешното заседание бяха разпитани членовете на дисциплинарната комисия, разглеждала производството срещу Орлин Тодоров, както и бившият директор на Дирекция „Човешки ресурси” в МВР Борис Димитров, който сега е шеф на Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ). Най-продължителен бе разпитът на председателя на дисциплинарната комисия Детелин Димитров, който дава показания пред съда близо три часа. От обясненията му се разбра, че комисията, състояща се от петима членове, многократно е изготвяла предложения до министъра за удължаване на срока на проверката, както и за прекратяването й. Това се наложило, тъй като от прокуратурата отказали на два пъти да дадат информация за какво е разследван Орлин Тодоров и това попречило на служители на МВР да съберат данни за нарушения на бившия антимафиот, за да излязат със становище.

През повечето време Димитров си противоречеше и не можеше да даде смислено обяснение защо веднъж са искали удължаване на срока, а в други случаи – прекратяване на производството. Категоричен бе единствено, че на Тодоров следвало да бъде отнет допускът за класифицирана информация. Според свидетеля производството продължило толкова дълго заради необичайната ситуация – преплитали се три закона – НПК (заради досъдебното производство срещу антимафиота), ЗМВР и Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ). Освен това повечето предложения до министъра били подписани с особени мнения от трима от членовете на комисията, според които на Тодоров следвало да се наложи наказание.

И друго не стана ясно – дали дисциплинарното производство е започнало заради задържането на антимафиота или заради данни за нерегламентирани контакти по телефона. Членовете на комисията твърдяха, че са нямали представа за какво е разследван Тодоров от прокуратурата, а са се задействали заради „негови телефонни обаждания”. Детелин Димитров например спомена, че в хода на дисциплинарката получили информация, че двама катаджии спрели шофьор за превишена скорост, но не го глобили, защото той им казал, че познава Тодоров, а пък чули, че той ще става шеф на ОДП-то. С това обяснение Димитров отговори на въпроса на прокурора Калоян Ангелов каква е причината на 26 ноември комисията да предложи прекратяване на производството, а два дни по-късно – на 28-ми да иска удължаването на срока му.

В същото време Димитров обясни, че още през март 2011 г., когато започнало дисциплинарното производство, било напълно ясно, че има основание да бъде отнет допускът на Тодоров до класифицирана информация – заради образуваното досъдебно производство. Защо обаче отнемането е станало осем месеца по-късно не бе изяснено. Спомена и друга любопитна подробност – два месеца след ареста на Тодоров заплатите продължавали да му се изплащат, тъй като заповедта на министъра за временното му отстраняване не била получена във Велико Търново.

Уклончивите му обяснения най-сетне намериха и логично обяснение, след като наблюдаващият прокурор Калоян Ангелов го попита дали на комисията е оказван натиск. „Така, както ми е зададен въпросът, не мога категорично да кажа, че някой ми е влиял”, посочи Димитров. И уточни: „С оглед на общата ситуация сме усещали някаква форма…само веднъж, по средата на годината, директорът Флоров ми каза, че Орлин Тодоров не е за уволнение”. Всъщност именно тази фраза присъства и в обвинителния акт на прокуратурата. Димитров говори също за „стила на работа на „директора Флоров” – …той обичаше да повишава тон”.

За подобен род натиск разказваха и свидетелите по другото дело срещу Цветанов, в което той е обвинен, че със спиране на използването на СРС-та е възпрепятствал наказателното преследване срещу Орлин Тодоров и други лица.

Разпитът на Димитров продължи с множество въпроси как свидетелят тълкува разпоредбите на ЗМВР и ЗЗКИ дали отнемането на допуск на служител на МВР задължително води до уволнението му, кой трябва да започне проверка за новонастъпили обстоятелства, които са предпоставка за отнемане на допуск, какви са задълженията на министъра в тази ситуация и т.н. В един момент председателят на съдебния състав Десислав Любомиров отсече, че няма да допуска повече въпроси за правните норми, нито за хипотетични ситуации, които свидетелите да разглеждат.

Множеството неясноти в показанията на Детелин Димитров накараха прокуратура да поиска показанията му от досъдебната фаза да бъдат частично прочетени. От тях се разбра, че свидетелят изпитвал притеснения как да постъпи по дисциплинарното производство срещу Тодоров, защото виждал как се постъпва с „инакомислещите”. Освен това линията на ръководството по отношение на този случай непрекъснато се меняла, а производството се протакало. В следващия си разпит Димитров заявява, че му бил оказван „непрекъснат психологически натиск с викове и крясъци” от страна на Флоров. „В МВР работеха дъщеря ми и съпругата ми и това засилваше страховете ми”, казва в показанията си в досъдебното производство той. И още: „Флоров не искаше да се отменя допуска (на Тодоров – б.а.), съзнаваше, че това води до уволнение”.

Разпитът на Борис Димитров (сега шеф на ДКСИ) пък се състоеше предимно от опити за тълкуване на закона и най-вече на проблемния член 234 от МВР, в който е записана думата „може” („Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност: когато бъде отнет достъпът му до класифицирана информация; в този случай отстраняването се извършва от органа по назначаването”). Или с други думи – тезата на защитата бе, че той не обвързва министъра на вътрешните работи. Друг член на дисциплинарната комисия Тони Димитров обясни защо се е подписвал с особени мнения под становищата до министъра – защото смятал, че Тодоров е заслужил наказание. Той обаче обясни, че не знаел за какво е разследван антимафиотът, бил запознат единствено с нарушения, свързани с две телефонни обаждания.

И този свидетел не можа да каже какво е наложило удължаванията на производството, но уточни, че дисциплинарни производства никога не са продължавали толкова дълго. Поясни и една любопитна подробност – на 17 ноември комисията отново праща становище до министъра, но този път Тони Димитров не го подписва с особено мнение. Причината била, че в комисията се получило писмо от дирекция „Човешки ресурси”, с което се настоява петимата членове да излязат с единно становище по казуса. Тази дирекция обаче нямала никакво отношение към работата на дисциплинарните комисии, уточни Димитров. Свидетелят бе категоричен, че дори възстановен на работа Тодоров не е могъл да изпълнява служебните си задължения, защото по това време бил в ареста и защото на негово място бил назначен друг човек.

По делото трябва да бъде разпитан и бившият директор на ГДБОП Станимир Флоров, който уведоми съда днес, че не може да се яви, защото е в чужбина. Въпреки показанията на свидетели, които твърдят, че Флоров е оказвал натиск по оперативното дело и дисциплинарното производство срещу Орлин Тодоров, прокуратурата на този етап не му е потърсила наказателна отговорност.

Висшият съдебен съвет провали за втори път избора на председател на Районния съд в Асеновград, но показа нагледно поне две неща – електронната система за гласуване има дефекти, които опорочават вота, а част от съдебните кадровици виждат сред редиците си саботьори. В добавка нагледно бе демонстриран подход на дискредитиране на кандидатите чрез слухове. Още в началото пък правосъдният министър Зинаида Златанова обвини Съюза на съдиите, че се меси в политиката заради вътрешните консултации на съсловната организация за издигане на кандидатура за главен инспектор. По-късно по време на заседанието Висшият съдебен съвет бе на косъм да не постигне консенсус каква награда да получи при пенсионирането си съдията от Върховния административен съд Веселина Тенева и неуспял кандидат за главен инспектор.

Нагледен пример как се унижават съдии

Конкурсът за административен ръководител на Районния съд в Асеновград е вторият, след като през декември съветът не можа да излъчи фаворит измежду тримата кандидати – Мария Караджова (съдия в РС-Асеновград), Мария Пейчева (и.д. председател на съда) и Иван Шейтанов (съдия в РС-Асеновград). В сегашната процедура се явиха отново същите кандидати, а крайният резултат преповтори този от декември – след балотаж между Караджова и Шейтанов председател на съда не бе избран. Две обстоятелства обаче направиха крайно неприятно впечатление по време на процедурата.

По време на изслушването членът на ВСС Димитър Узунов попита Мария Пейчева дали е вярно, че живее на съпружески начала с прокурор от Районната прокуратура в Асеновград. А след това уточни, че на ВСС служебно е известно, че срещу този прокурор се води дисциплинарно производство и й зададе въпрос дали съвместното им съжителство се отразява на върнатите на прокуратурата дела от РС-Асеновград (намеквайки някакъв неясен вид отмъщение от страна на административния ръководител неясно към кого, пропускайки важната подробност, че наказателните дела се връщат не от председателя на съда, а от съдиите-докладчици по тях). Тук Узунов беше прекъснат от Калин Калпакчиев, който припомни, че съветът дължи етично отношение към кандидатите и че подобен род въпроси ги унижават. Включи се и правосъдният министър Зинаида Златанова, която в скоби посочи, че „долу журналистите” я попитали защо Съюзът на съдиите не може да излъчи кандидатура за главен съдебен инспектор. „Еми как ще стане? Аз предлагам да не отговаряте на въпроса”, обърна се тя към Пейчева, явно солидаризирайки се със становището на Калпакчиев.

Всъщност ситуацията е напълно сходна с тази на 5 декември, когато Узунов за първи път зададе същия въпрос на Пейчева с добавката – как разпределя наказателните дела, и получи пространен отговор от нейна страна, че тя не смесва личните с професионалните отношения, а когато се падне за докладчик по дело, в което участва прокурорът, с когото живее, се отвежда. За целенасочените действия на Узунов говори и друг въпрос зададен тогава. При изслушването на Иван Шейтанов той му зададе въпрос дали има увеличение на върнатите дела на прокуратурата. Отговорът беше отрицателен. Проблемът в случая е, че Узунов не се позова на официални факти, от които да стане ясно, че въпросът е свързан с конкретен проблем (такъв би имало, например, ако разпорежданията на районните съдии за връщане на делата на прокуратурата заради процесуални нарушения масово се отменят от втората инстанция). На присъстващите стана ясно, че на него може би са известни някакви слухове в системата, на които той се позовава, но не споделя с останалите, или пък създава внушения и без да има съмнения въз основа на слухове в опит да елиминира кандидатурата на Пейчева.

Последва и друг подобен въпрос от страна на Галя Георгиева – тя попита и.д. председателката на съда какво е наложило ремонт на деловодството на съда, при положение, че РС-Асеновград се помещавал в нова сграда. Пейчева обясни, че съдът всъщност ползва две сгради – в едната са кабинетите на съдиите, а в другата – деловодството, което било в окаяно състояние – три пласта балатум, регистратурата била на гредоред и дъските буквално пропадали. „Каквото е зависело от мен съм го направила”, посочи тя.

Най-запомнящо се в представянето на Иван Шейтанов пък бе изказването, че административният ръководител се явява като един диригент, който определя каква музика ще произвежда съдът. На въпрос на Димитър Узунов относно бюджета на съда Шейтанов отговори, че не знае дали съдът ще се справи с орязания бюджет, но той уважавал решението на ВСС за икономии. „С това решение ВСС дава възможност на административните ръководители, които в миналото са правили неразумни разходи, да коригират своето поведение”, каза кандидатът, за когото гласуваха най-много членове на съвета.

По време на дискусията открито го подкрепи Галя Георгиева, която обясни, че го познава още, когато е бил следовател, а след това е контролирала негови съдебни актове като съдия от по-горен съд. Той имал „свежи идеи” като въвеждането на електронни досиета на делата, напрамер (практика, която постепенно се въвежда във всички съдилища). Румен Боев (прокурорска квота) подкрепи Мария Караджова заради „иновативните й идеи” и защото е „юрист, който гледа в бъдещето” (в предишната процедура Боев се изказва положително отново за Караджова). След него думата взе Димитър Узунов, който директно заяви, че Пейчева не е подходяща за поста, защото имала крайно погрешен подход и липса на управленска компетентност. Той имаше меко казано забележки и към Мария Караджова, която не си пишела делата в срок – констатация от проверка на ИВСС в съда. Тук Узунов направи няколко извода – Караджова казала, че делата с правна сложност ги решава по-бавно, защото държала на качеството. Това, според Узунов, значело, че другите дела ги решавала бързо, но некачествено. И още – за него забавянето в работата на Караджова „автоматично” означавало, че ако тя заема поста на председател на съда, ще си намали натовареността (друг е въпросът, че това е повсеместна практика на председателите на съдилища, легитимирана чрез нарочно решение на ВСС, в което се посочват допустимите норми на натовареност за административните ръководители в системата. Някои председатели пък въобще не гледат дела, без това да тревожи ВСС). Думата взе и Юлия Ковачева, която подкрепи Караджова и подчерта, че професионализмът в системата не се изчерпва със спазване на сроковете.

Зелено, жълто, червено копче

След дискусията последва гласуване, в което нито един от кандидатите не получи необходимия брой гласове. Гласуването не доведе до избор, но пък създаде гротескно кризисна ситуациия сред членовете на ВСС, защото се оказа, че общият брой на гласовете „за” за тримата кандидати…е с един повече от присъстващите кадровици. При 19 присъстващи, сборът на гласовете бе 20. Това моментално доведе до объркване сред членове на ВСС и до реплики, че някой е гласувал два пъти „за” за двама кандидати (всеки член на ВСС може да гласува само веднъж в подкрепа на един кандидат и би следвало при останалите гласувания да натисне бутон „против” или „въздържал се”). Незабравка Стоева заяви, че оспорва резултата и така се стигна до прегласуване, което обаче доведе до същата сметка – 19 присъстващи, 20 гласа за. Дадена бе почивка с уточнението, че може да има проблем със системата и след кратка пауза членовете на ВСС гласуваха отново. И този път гласовете излязоха повече, но пък се видя пренареждане на силите. Пейчева и Караджова получиха по един глас по-малко, които очевидно са се прелели за третия кандидат Шейтанов, който стигна до резултат 10 гласа „за”.

Тук напрежението ескалира и Милка Итова заяви: „Който саботира, да си подаде молбата за напускане. Това е несериозно, имаме сериозна работа”. Настана истинско надвикване в залата, но телевизорите, чрез които журналистите следят заседанието бяха спрени и след кратка пауза членовете на ВСС направиха и публична дискусия по създалата се ситуация, която напълно дискредитира електронното гласуване. Галя Георгиева направи предложение за ново прегласуване, а Ясен Тодоров посочи, че преди време направил предложение заради проблемни случаи при гласуването в правилата за избор на административни ръководителите да се запише, че при сбор на гласовете „за”, който надвишава присъстващите членове на ВСС, да се отнемат от резултата на кандидатите именно толкова гласове, колкото са в повече. Такова решение обаче също би опорочило вече опорочен вот. Тодоров направи уточнението, че не той е гласувал два пъти „за”, но целта на колегата, който го е направил, е да компрометира изборите и тези, които вече са се състояли. И посъветва „анонимния” саботьор „да си събере мислите и да прецени последиците от този скандал”. Незабравка Стоева не се съгласи, че „има недобросъвестност или изключителна тенденциозност” понеже недостатък на електронното гласуване е липсата на начин да се отчитат „недействителните бюлетини” – когато член на съвета пуска празна бюлетина или такава с две имена и т.н.

Елка Атанасова предложи по изключение този път членовете на ВСС да гласуват с хартиени бюлетини. Магдалена Лазарова обърна внимание, че в дневния ред на заседанието предстоят множество тайни гласувания и ако системата дава грешка, ВСС не може да продължи работа. Светла Петкова предложи да бъде извикан компютърен специалист, който да направи проверка на системата. „Ставаме смешни”, посочи Ясен Тодоров и предложи кадровиците сами да направят тестове – всички присъстващи да гласуват „за”, после „против” и накрая „въздържал се”, за да се провери дали системата отчита правилно гласовете. Така и стана. „Да направим демонстрация на всички, които гледат”, посочи Соня Найденова и допълни, че ако „пак се изложат”, ще мислят решение. Така членовете на ВСС последователно вдигаха ръка и всеки гласуваше – първо със „зелено копче, колеги, за”, после с „червено копче, колеги, против” и накрая „с жълто копче, колеги, въздържал се”. Тестовете минаха успешно и най-накрая бе проведено гласуване за председател на РС – Асеновград. Този път резултатите бяха различни – „за” Мария Караджова гласуваха 7 от кадровиците, за Пейчева – двама, а за Шейтанов – 8. В крайна сметка, очаквано никой не събра нужната подкрепа за поста, тъй като на балотажа Караджова получи 8 гласа, а Шейтанов – 10.

Системата за електронно гласуване бе критикувана още когато бе въведена. Тя показа дефектите си най-ясно при избора на главен прокурор през 2012 г., когато правилата бяха специално променени. За първи път кадровиците не даваха вота си едновременно и за тримата кандидати, а подлагаха на гласуване кандидатурите една по една, по реда на постъпването им. За разлика от всички други избори след това, тогава членовете на ВСС не подложиха на гласуване всички кандидатури – тъй като първа бе тази на Сотир Цацаров, който събра достатъчно мнозинство. Днешната ситуация обаче ясно показва, че електронната система има своите сериозни недостатъци – обстоятелство, което бе изяснено още това в разследване на “Медиапул“.

Не сме хора, които работят на ишлеме

Заседанието продължи с изслушване на възражения на магистрати срещу изготвените им атестации, но градусът на настроението не се понижи. Прокурорът от Районната прокуратурата в Благоевград Румяна Иванова изненада кадровиците с откровената си оценка за системата за атестиране, която търпи сериозни критики. Във възражението си Иванова изтъкна несправедливостта на системата за атестиране и попита членовете на ВСС дали винаги са си решавали делата в срок. Посочи, че тя е била три пъти по-натоварена от някои нейни колеги в района, които обаче имали по-високи оценки от нея, защото спазвали сроковете. „Не ни превръщайте в статистика. Прокуратурата и съдебната система в цялост не работи само за срочност, не сме хора, които работят на ишлеме”, заяви Иванова и допълни: „Всички колеги живеят с усещането, че атестациите са нещо формално. Всеки се катери по стълбичката по какъвто начин може и намери, за да получи по-добра атестация”. В крайна сметка възражението й не бе прието.

Правосъдният министър намекна, че съдиите се занимават с политика

Преди заседанието на ВСС правосъдният министър Зинаида Златанова обвини Съюза на съдиите, че се намесват в политиката. Изказването й бе провокирано от въпрос каква според нея е причината най-голямата съсловна организация да не излъчи досега кандидатура за главен съдебен инспектор след провалената процедура, в която участваше единствено съдията от ВАС Веселина Тенева.

Съсловната организация обяви, че ще търси подходяща кандидатура на професионалист с високи морални качества, която да издигне. Вчера от ССБ съобщиха чрез сайта си, че консултациите сред съдиите за излъчване на номинация продължават, като номинираните в определения от организацията срок не са дали съгласие да бъдат предложени на Народното събрание. ССБ обяви обективни критерии за длъжността още в началото, а сега съобщи, че е в консултацията е започнала и принципна дискусия за това какъв трябва да е профила на ИВСС. Именно в дискусията Златанова видя опити за намеса в политиката. Правосъдният министър посочи, че е „много лошо”, че в гилдията не може да се стигне до консенсус и затова всички магистратски организации трябвало да седнат на една маса и да дискутират проблемите в системата.

“Иначе започва да ми прилича, че магистратите се занимават с политика”, каза тя. На молба да уточни какво има предвид, Златанова допълни: „Някак от декларацията, която видях вчера (съобщението на ССБ на сайта на организация –б. а.), ми се стори, че се обвиняват политиците за това, че самите магистрати не могат да издигнат кандидат”.

Всъщност задължение на парламента е да издигне и да избере главен съдебен инспектор, но Народното събрание близо година не стартира процедура, въпреки че мандатът на Ана Караиванова бе изтекъл и това постави ИВСС в ситуация на липса на легитимен ръководител. Под угрозата от сериозни критики от ЕК преди предстоящия доклад от февруари парламентът започна процедура със смущаващо кратки срокове и предизвестен победител – Веселина Тенева, за която в медиите се появиха публикации, поставящи под въпрос някои от основанията за придобиване на имуществото й.

Златанова продължи линията на защита на управляващите, а и ВСС, и обясни следното: “Всички са подложени на публично оклеветяване в много случаи. Нормално е хората да се притесняват. Вероятно има хора, които се притесняват от себе си, от миналото си, от биографиите си – не го изключвам. Но е много притеснително. Създадената обстановка, за съжаление, води до това. Много лошо”.

Тя напомни и че тази година предстоят ключови избори – за председател на Върховния касационен съд и за над 100 административни ръководители на съдилища. “Парламентът има поне 2 неуспешни опита, вече има един неуспешен опит за издигане на кандидат и от съдебната система в лицето на ССБ. Аз много се надявам все пак магистратите и по-специално съдийската общност да не се обезсърчават и да продължат. Ако трябва, останалите професионални организации също трябва да се включат в процеса”, каза министърът.

Няколко часа по-късно обаче ВСС демонстрира нагледно, че консенсус няма дори по елементарни и процедурни въпроси като това каква награда да получи съдия Веселина Тенева, която се пенсионира. В съвета бяха постъпили две предложения – от административния ръководител на ВАС Георги Колев за награждаване на Тенева със златен почетен знак и парична награда с мотив за висок професионализъм в работата, и от Комисията по предложенията и атестирането – за награда служебна благодарност и грамота. Разбра се, че вчера Етичната комисия е заседавала и съдия Тенева е била изслушвана по останалите неизяснени въпроси около декларациите й пред Сметната палата, участието й в състав, който е разглеждал дело, по което формално съпругът й е бил страна, но въпросът е бил процедурен и решен по друго дело, и относно сделки на съпруга й с общинското дружество Софийски имоти. Ясен Тодоров изчете безпрецедентно цялото решение на комисията, че няма установени нарушения, за да убеди колегите си в проверката, която подопечната му комисия е извършила. Това се наложи заради предложение на Соня Найденова точката да бъде разгледана, след като всички членове на ВСС се запознаят в цялост с проверката. След дебати и неразбория в залата нито едно от двете предложения за награждаване на Тенева не получи нужните гласове. Милка Итова предложи трето – съдията от ВАС да получи личен почетен знак – сребърен. Малко след това съдия Тенева бе освободена от съдебната система, но това се случи не без препятствия. Соня Найденова поиска отлагане на точката, но предложението не се прие.

Висшият съдебен съвет (ВСС) за пореден път демонстрира двоен стандарт в конкурсите за кариерно израстване на съдии и прокурори, като взе две коренно противоположни като разбиране на закона решения в рамките на по-малко от половин час в петък. На извънредно заседание кадровиците трябваше да гласуват назначаването на съдиите и прокурорите, които са спечелили конкурси за повишаване във Върховния административен съд (ВАС) (виж тук), Върховния касационен съд (ВКС) и Върховната административна прокуратура (ВАП).

На практика гласуването за класираните магистрати би трябвало да е почти формално – преди да се стигне до него всеки съдия и прокурор е преминал през атестиране на работата му досега, през оценяване по време на конкурс, за него са дадени становища на съответните Етични комисии в съда и прокуратурата, където кандидатът работи. На базата на тези компоненти се формира крайната оценка за качествата и професионализма му. И ако приемем, че няма въздействие на скрити фактори и мотиви – съдиите и прокурорите получили комплексно най-високата обща оценка би следвало да бъдат назначени от ВСС.

На първо място след конкурса за търговската колегия на ВКС са класирани три съдийки с еднакви, най-високи оценки от събеседването им, проведено от конкурсна комисия от върховни съдии – Ирина Петрова, Росица Божилова, съдии в Софийския апелативен съд и Костадинка Недкова – съдия в Софийския градски съд. В петък първите две съдийки са назначени във ВКС, но когато се стига до гласуване за Недкова думата взима Каролина Михайлова (парламентарна квота, предложена от ГЕРБ, преди това е съдия в Окръжен съд-Варна, т.е. не е запозната с работата на софийската съдийка непосредствено) и посочва, че срещу нея има образувано (но не приключило) дисциплинарно производство за забавени дела. След това Михайлова прочита предложението за наказание на Недкова, въпреки че според Закона за съдебната власт има тайна върху дисциплинарните производства на магистрати. Смисълът на забраната е ясен – магистратите могат да бъдат признати за невинни, поради което авторитетът им трябва да се пази пред гражданите до окончателното решаване на въпроса, защото продължават да гледат дела. После Михайлова на основата на прочетения документ, в който е преписано становище на Инспектората към ВСС (ИВСС), заключва, че оценената с 6-ца от върховните съдии Костадинка Недкова няма професионалните качества да бъде повишена.

Така и става – “за” гласуват 11 от членовете на съвета при необходимо мнозинство от 13 души. (Следващите трима класирани – Светлин Михайлов, Геника Михайлова и Маргарита Георгиева – Димова, също не получават повишение, като не става ясно какви са мотивите за решението на кадровиците.) Тук трябва да отбележим, че върховните съдии втори път са оценили високо професионалните качества на Недкова, защото преди половин година те правят предложение председателят на ВКС да я командирована в съда заради безпорния й професионализъм. В съдийското съсловие Костадинка Недкова е позната като една от най-добрите търговски съдийки, която се занимава и с обучение на съдии.

Само няколко минути по-късно кадровиците повишават друг магистрат, въпреки че в неговия случай мотивите на члена на ВСС Михайлова (да се съобразяват висящите дисциплинарни производства) могат дори да имат резон. Стига се до гласуване за повишаването на прокурорите, спечелили конкурс за ВАП. Сред тях е небезизвестният бивш апелативен прокурор на София Ангел Илиев. Няколко месеца, след като оглави Апелативната прокуратура (с подкрепата на тогавашния шеф на Етичната комисия на ВСС Цони Цонев и шефа на ВАС Георги Колев) Илиев подава оставка и е предложен за дисциплинарно наказание от главния прокурор Сотир Цацаров. Причината е, че не е спазил случайния принцип на разпределение на делата и е възложил пряко на подопечния си прокурор Стойчо Ненков делото САПАРД.

Срещу Ненков започна наказателно преследване заради това, че е оттеглил протест на прокуратурата срещу оправдателните присъди на подсъдимите, а Илиев бе наказан със забележка за провинението, т.е. дисциплинарното производство е приключило пред ВСС. За наложеното му наказание официално се разбира в петък – когато ВСС трябва да реши дали да го повиши до прокурор във ВАП.
По време на дискусията Милка Итова отбелязва, че наказанието “забележка” не би трбявало да се отразява на кариерното израстване на магистратите. Илиев е подкрепен и от Георги Колев, а 18 от членовете на ВСС гласуват “за” повишението му.

Логиката в действията на ВСС изглежда напълно неясна. Ако е вярно, че прокурорът Стойчо Ненков е извършил престъпление (така смята засега прокуратурата) по отношение на едно от емблематичните дела за това как България усвоява пари от еврофондове и престъплението е станало възможно заради неслучайния подбор на този прокурор от неговия началник, как е възможно неговата «забележка» да се струва маловажна на ВСС?

И друго – как ВСС се надява да внуши принципност в мотивацията си, когато санкционира съдия за нещо, което още не е доказано. Още повече, че обявяването на решения в свръхнатоварената Търговска колегия на Софийския градски съд извън едномесечния срок е проблем най-вече на лошата работа на самия кадрови орган. Съвсем трети въпрос е, че съпоставката на твърдяното от ИВСС нарушение на Недкова с това на Илиев, вече прието за доказано от ВСС, за което прокуратурата в наказателно дело твърди, че е предпоставка за извършване на престъпление срещу правосъдието по делото САПАРД, съвсем разбива илюзиите, че вземането на решенията на съдебните кадровици може да бъде предсказуемо и убедително.

В случая с отказаното повишаване на Костадинка Недкова ВСС, въпреки че още не е проверил случая, спира кариерното израстване на съдията заради констатациите на ИВСС. Случайно или не, актът на ИВСС, макар че касае дела от стар период, идва тъкмо когато текат конкурсите за ВКС.

Източници на «Съдебни репортажи» от настоящия, предишния ВСС, както и съдии, твърдят, че не са малко случаите, в които констатациите от проверките на ИВСС не са взимани предвид или са били оспорвани от ВСС. Именно затова буди недоверие решението на съвета този път да вземе предвид акта на инспекторите (ако се доверим, че той е причината Недкова да не бъде повишена) без по същество да е приключил дисциплинарното производство срещу съдийката. Ако трябва да направим друга аналогия – то това означава, че съветът действа по почина на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов – без краен съдебен акт нароченият е признат за виновен, защото е разследван.

Конкурсът бе обявен, когато предишният шеф на Апелативната прокуратура в София Ангел Илиев подаде оставка, след като главният прокурор Сотир Цацаров го предложи за дисциплинарно наказание. Причината беше, че Илиев бе разпределил делото „САПАРД” не на случаен принцип. За същото провинение бившият градски прокурор Николай Кокинов бе наказан със забележка, а дисциплинарката срещу Ангел Илиев все още не е приключила (производството срещу Кокинов започна по-късно и приключи преди това на колегата му).

Въпреки че всички членове на съвета не спестиха суперлативите си към двамата кандидати, шеф на Апелативната прокуратурата така и не беше избран. Дискусията започна със странно уточнение от страна на Юлияна Колева, която заяви, че от Движение „Орлов мост” са постъпили въпроси към Божидар Джамбазов, но те не са включени. Колева уточни, че „били недопустими”, тъй като касаели интимна страна от живота на прокурора, а освен това били постъпили извън предвидените срокове. Сексуалната ориентация на Джамбазов беше и един от въпросите, обсъждани в разговора между бившия му шеф Николай Кокинов, бившия премиер Бойко Борисов и бившия земеделски министър Мирослав Найденов, който стана причина Кокинов да бъде уволнен.

В подкрепа на другия кандидат – Албена Вутова се включиха няколко от членовете на съвета. Румен Боев (герой от последно изтеклите СРС-та) уточни, че и двамата кандидати имали сериозна визия, но шефката на Окръжната прокуратура имала по-значим административен опит и била наясно със състава на администрацията. Галя Георгиева добави, че Албена Вутова имала добри идеи за специализирана работа със следователите, което й допадало.

Съвсем различна позиция застъпи Калин Калпакчиев, като заяви, че избор не бе бива да има, тъй като ВСС трябва информирано да назначава административните ръководители. Той уточни, че членовете на съвета би трябвало да имат поглед върху състоянието на органа, чиито ръководител избират, припомни, че в последните месеци е имало скандали около апелативната прокуратура по отношение на разпределението на делата (визирайки висящата дисциплинарка на Ангел Илиев), както и разговорите между Кокинов, Борисов и Найденов, в които бившият градски прокурор лобира за повишение тъкмо като шеф на тази прокуратура и разяснява на събеседника си Борисов, че апелативната прокуратура е особено важна, защото е „на три граници”. Калпакчиев се обоснова, като каза, че за него е останал неизяснен въпросът дали действително в САП има лоши практики. Припомни и друга своя теза – в последните конкурси за шефове не се кандидатират прокурори и съдии от съответните органи на съдебната власт, защото нямат доверие на ВСС, че изборът не предрешен.

“За самите колеги от апелативна прокуратура анализът за състоянието на органа би имал ползотворен и успокояващ ефект и едва тогава трябва да се пристъпи към избор. Избор на всяка цена в никакъв случай няма да се отрази добре”, заяви Калпакчиев.

Очаквано главният прокурор Сотир Цацаров взе думата и заяви, че не разбира какво има предвид колегата му от съвета и изрично уточни, че няма да изрази становище относно конкретните кандидати, за да не се сметне за подкрепа за някого от тях. Не стана ясно защо главният прокурор счита за нередно да изрази оценката си кой от двамата притежава качествата да бъде апелативен прокурор на най-голямата апелативна прокуратура.

“Ако имате подозрения за манипулиране на избора, моля кажете го на глас. Ако смятате информиран избор да означава да няма избор…, моля кажете ми какво е информиран? Как липсата на избор създава ползотворен ефект?”, попита Цацаров. Калпакчиев отговори, че липсва анализ на последните скандали в прокуратурата, включително в апелативната, а в това число – и на оставката на бившия апелативен прокурор Ангел Илиев.

Последва остро изказване на Галя Георгиева (близка до главния прокурор), която възмутено попита: “Поставя ли колегата Калпакчиев под съмнение кадровата политика на ВСС? Какво общо има уволнението на прокурор Кокиинов и оставката на прокурор Илиев, защото на мен ми прозвуча доста като недоверие към колегите, недоверие към самите нас”. Калин Калпакчиев обясни, че нито пряко, нито индиректно е казвал подобно нещо.

В дискусията се включи и Ясен Тодоров, който деликатно изрази несъгласие с тезата на Калпакчиев като посочи, че Ангел Илиев е подал оставка по конкретен повод, а досега в конкурсите за ръководител на САП са се включвали заместниците на административените ръководители, но не са успявали да спечелят доверието на ВСС. Подкрепи го Магдалина Лазарова с тезата, че случаят с Илиев е изолиран.

Тодоров обстоятелствено продължи, че познава от дълги години Джамбазов, с когото са работили заедно (Тодоров като следовател, а Джамбазов като прокурор) и има отлични впечатления от него, но днес Албена Вутова приятно го изненадала с представянето си.

Противоречива теза изказа и Васил Петров, който се съгласи с колегата си Калпакчиев, но заяви, че ВСС трябва да избере административен ръководител. Цитира и част от атестациите на кандидатите, според които за четири години Вутова е вкарала в съда 2 обвинителни акта и 3 предложения за споразумения, а Джамбазов – 11 обвинителни акта.

В крайна сметка зам.-градският прокурор получи подкрепата едва на двама от членовете на съвета, 11 бяха против и още 11 – въздържал се. За Вутова гласуваха 10 от членовете на ВСС, двама бяха против и 12 се въздържаха. Така за ръководител на Апелативната прокуратура – София ще бъде обявен нов конкурс, който е четвърти подред в рамките на близо една година. Дали кадровиците ще обезпечат реална конкуренция на идеи, като обяснят на прокурорите какво е станало ясно от скандалите с предишния шеф на Софийската апелативна прокуратура и с подслушаните разговори между магистрати – все още е въпрос, на който ВСС не дава вид да търси отговор.

ВСС реши и да понижи в ранг „районен съдия” съдията от Софийския градски съд Мариян Марков заради забавени дела. Марков отива в Софийския районен съд за две години, въпреки че първоначално бе предложен за уволнение. Той разглеждаше на първа инстанция делата срещу бившия шеф на „Кремиковци” Александър Томов (който бе осъден) и срещу бившия шеф на „Булгартабак” Христо Лачев (оправдан). Юристи коментираха, че наложеното наказание на Марков по-скоро няма да постигне целта си, тъй като в СРС делата, които разглежда един магистрат са в пъти повече от тези в СГС.