Някои особености на правораздаването във Варненския окръжен съд

Само една седмица, след като през юли Висшият съдебен съвет показа двоен стандарт при назначаване на съдии, спечелили конкурса за Търговска колегия във Върховния касационен съд, и за прокурори за Върховна административна прокуратура, съветът отново произведе непонятно кадрово решение. На последното заседание на ВСС преди ваканцията един спор между членовете на кадровия орган изкара за пореден път наяве проблемите при атестирането на съдии и липсата на задълбочено проучване на работата им. Случката е интересна обаче и заради друго – тя освети неочаквано проверка на Инспектората към ВСС във Варненския окръжен съд (ВОС), която установява стряскащи съдебни практики.

Конкретният казус възниква във връзка с предложението на председателя на Варненския окръжен съд Ванухи Аракелян за периодично атестиране на съдията от Гражданското отделение Атанас Славов. По предложението е извършена атестация, според която Атанас Славов е оценен с най-високата възможна оценка – много добро изпълнение на работата, като от 100 възможни са му дадени 94 точки.

В крайна сметка предложението да се гласува атестацията е отхвърлено, но точката предизвиква сблъсък между част от членовете на съвета. Първоначално Даниела Костова, която преди да стане член на ВСС е съдия във ВОС, предлага отлагане на точката. От пълния стенографски протокол на заседанието разбираме какви мотиви обявява за това – в атестационния формуляр на Славов фигурира информация за проверка на Инспектората към ВСС, но, по думите на Костова, Помощната атестационна комисия, която е оценявала работата на съдията от ВОС, не е взела предвид резултатите от нея. „Отделно от това установих, че в … регистъра на ВСС е извършена още една проверка по отношение на съдия Славов – съдия във Варненския окръжен съд, която констатация за съжаление не мога да отворя в момента, така че, мисля, е необходимо да се приложи към атестационния формуляр, да се обсъдят и тогава да ви предложим ново решение, защото могат да предизвикат корекция в крайния резултат”, сочи Даниела Костова.

В дебата се включва и Незабравка Стоева (бивш инспектор в ИВСС), която смята, че ВСС трябва да върне атестацията на съдията към Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи (КПА). Стоева изтъква, че Комисията е отнела само една точка на Атанас Славов по критерия за качество на работата, преценявано на основа на резултатите от обжалването на съдебните му актове, при положение че 23% от тях са отменени. В същото време, при атестирането на друг магистрат, чиито отменени съдебни актове са 10%, комисията е отнела много повече точки. Незабравка Стоева посочва и друга слабост в атестацията – съдия Славов работи във ВОС от август 2012 г., но, за да прецени работата му ПАК се е позовала… на годишни доклади за дейността на Окръжен съд Варна от 2009, 2010, 2011-та година – доклади, в които работата на Славов не би могла да фигурира наистина, защото той правораздава в Нова Загора. „Колежката Богоева мина с 92 точки, без да има никакви забележки по отношение на работа, по отношение на констатации в проверки от ИВСС. Аз за пореден път ще помоля колегите наистина да прилагат еднакви критерии по отношение на всички колеги. И не на последно място, стана дума миналата седмица във връзка със сигнал на самия министър на правосъдието за този колега… В самия формуляр има още нещо много важно. Отбелязано е, че има проверка в Окръжен съд Сливен. Къде е Ямбол, къде е Стамбол!!! Той е съдия в Окръжен съд Варна. Защо се чакат актове от проверка на Инспектората от Окръжен съд Сливен?”, казва още Незабравка Стоева.

Прекъсната е от представляващата ВСС Соня Найденова. След това Стоева продължава вече с доводи по същество, от които започва да се прояснява какъв е бил единият от сигналите срещу Славов: „И последният сигнал касае освобождаване от държавна такса в размер на 125 хиляди лева, при положение, че двама колеги преди това са имали 45 резолюции за това да бъде внесена държавната такса и след това колегата освобождава от държавна такса”.

Даниела Костова заявява, че подробностите, съобщени от Стоева, не са й били известни. Думата взима и председателят на КПА Милка Итова: „ Аз не разбрах сигналът до министъра откъде го имате, г-жо Стоева, и на нас не е известен”. Незабавка Стоева отговаря, че все пак е председател на Комисията, която се занимава с „взаимодействието с ИВСС” и актовете на Инспектората се изпращат именно в нейната комисия. Конкретната проверка на ИВСС за Атанас Славов пък е качена в Регистъра за актове на ИВСС, до който всички членове на ВСС имат достъп.

Итова обаче настоява, че актът е трябвало да се препрати към нейната комисия, за да се вземе предвид. „Освен това нека да не си говорим “ние” и “вие”, да продължаваме по този начин. Говорите, че не е еднакво третирането на всички магистрати от комисията. Това не е така. Опитваме се, колко пъти казахме, опитваме се да прегледаме всички атестационни формуляри, да бъдем коректни, не мисля, че трябва да се внушава, че не е еднакво отношението към едни магистрати, а към други е друго. Мисля, че е абсолютно некоректно”, казва още Итова. Така се стига до отказа да се приеме атестацията на Атанас Славов в това заседание

Сигналът от министъра на правосъдието

Дали действително съдия Атанас Славов е безспорен професионалист, който изпълнява служебните си задължения на много високо ниво, както е записано в атестацията му, изготвена през юли, е въпрос от компетентността на ВСС. Един сигнал от министъра на правосъдието (тогава Драгомир Йорданов) за действията на съдия Славов по гражданско дело, подаден в ИВСС няколко месеца по-рано – през април, хвърля сянка върху записаните констатации в атестацията му. В оценката, изготвена от ВСС, четем, че съдията „познава и прилага съответно и своевременно процесуалните правила, владее процеса на високо ниво и го прилага вещо”.

Сезиран от министъра, Инспекторатът към ВСС извършва проверка по движението и администрирането на конкретното гражданско дело, която завършва с констатации за сериозни нарушения, допуснати от съдия Славов. Актът, с който „Съдебни репортажи” разполага, обобщава, че магистратът е извършил дисциплинарни нарушения по смисъла на Закона за съдебната власт.

През юли 2012 г. дружеството „Даяна 67“ ЕООД завежда пред Варненски окръжен съд дело срещу Министерството на правосъдието за сумата от 3 345 635, 50 лв. Фирмата, която е обявена в несъстоятелност, претендирана обезщетение за вреди, причинени от държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело.

Искът е срещу МП, тъй като държавните съдебни изпълнители са в трудови отношения с ведомството, поради което, според ищеца, работодателят им трябва да отговаря за нанесените от тях вреди. Дружеството, чието седалище е в София, е обявено в несъстоятелност. Затова според Търговския закон всички искове за попълване масата на несъстоятелността, заведени от дружеството, следва да се гледат от съда, обявил несъстоятелността – Софийския градски съд (СГС).

Проверката на инспекторите установява, че Варненският окръжен съд обаче игнорира процесуалните правила за това кой съд е компетентен по място, и приема за разглеждане иск на несъстоятелното дружество „Даяна 67“ ЕООД срещу Министерството на правосъдието. По делото следват още няколко необясними действия от страна на съда – на 27 юли 2012 г. съдия Даниела Христова указва на ищеца да внесе държавна такса в размер на 125 949, 16 лв. Дружеството обаче не внася таксата в срок, но въпреки това делото не е прекратено, както се изисква в такива случаи от Граждански процесуалния кодекс.

Междувременно делото е поето от друг съдия – съдия Атанас Славов, който на 24 ноември същата година отново дава указания за внасяне на държавната такса. И това повторно указание не е изпълнено от дружеството, но пак – вместо да прекрати делото, Атанас Славов дава ход на процеса, изготвя проект за доклад (б.а. подготвителни действия на съда за разглеждане на делото, когато е сезиран с редовно искане, преди откритото съдебно заседание) и насрочва съдебно заседание. Министерството на правосъдието подава множество молби и възражения, с които посочва, че делото трябва да се гледа от СГС. Исканията обаче са игнорирани от съдията. Нещо повече – министерството подава и частна жалба срещу едно от определенията на съдия Славов, която обаче изобщо не е придвижена към адресата си – горестоящия съд.

Проверката на Инспектората установява и друго – съдия Славов не е посочил и по кой процесуалния ред разглежда делото – общия исков ред или специалния ред на особените искови производства за попълване масата на несъстоятелността, като по този начин е нарушил закона. Твърди се, че съдия Славов е нарушил редица основни принципи на гражданския процес – равенство на страните, законност, състезателност.

В констатациите на инспекторите се казва, че по гражданското дело няма никакви съдебни актове, от които може да бъдат направени изводи какви са съображенията на съдията да даде ход на делото без да е била събрана държавната такса от ищеца, а проверяващите не са били в състояние да установят кой е процесуалният ред, по който е гледано делото. Въпреки тежките нарушения, които приличат по-скоро на схема за заобикаляне на процесуалните закони и за ощетяване на държавата, ИВСС формулира единствено възможния извод, който може да се направи без разследване – съдия Славов не е достатъчно подготвен професионално. Оттук нататък се е отворила много работа за ВСС – следвало е да провери дали има схема във ВОС (защо варненските съдии са иззели компетентност на софийските по това дело – неволна грешка ли е или повече) и преди всичко да вземе отношения каква информация носи разкритието на ИВСС за професионалните и моралните качества на съдия Славов. От атестацията на съдия Славов разбираме, че той има повече от 19 години юридически стаж (като следовател, районен съдия и съдия в окръжен съд) и че правораздава в Гражданското отделение на един от най-големите съдилища в страната – Варненския окръжен съд, в чиято юрисдикция попадат дела с огромни материални интереси. Това изисква съдиите там да притежават сериозни юридически знания, професионални достижения и здрав морал. Ако вярваме на атестацията на съдия Славов, подготвена от специализираната Комисия на ВСС (КПА) – той притежава всички изброени качества.

Нарушаването на правилата от съдия Славов, оказва се, че не е индивидуален случай във Варненския окръжен съд. Доказва го друга проверка на ИВСС, а резултатите от нея за пореден път потвърждават , че кадровият орган на съдебната власт отдавна е наясно с проблемите около случайното разпределение на делата и способите, с които то се заобикаля или пък се толерира чрез бездействие от ръководствата на съдилищата.

Битка за милиони

Както „Съдебни репортажи” писа, ЛИНК един от най-привлекателните начини за заобикаляне на случайния подбор на съдии е подаването на множество искови молби с еднакви страни и еднакъв предмет на спора. Подобна схема се разиграва и във ВОС, установява проверка на ИВСС от април тази година, а съдията, който нарушава правилата, е не кой да е, а заместникът на председателката Ванухи Аракелян – съдия Марин Маринов, председател на Търговското отделение на съда.

Проверката на ИВСС е инициирана след няколко сигнала на Денис Ершов и Митко Събев – акционери в „Петрол Холдинг“ АД. Двамата завеждат множество дела във ВОС с регистърни спорове (за различни оспорени вписвания в Търговския регистър) и търговски искове за отмяна на решения на Общото събрание на акционерите в компанията. Инспекторите установяват, че във ВОС са заведени значителен брой дела с еднакъв предмет и страни, които “затрудняват правосъдната дейност на съдебните състави и създават впечатление за забавено правосъдие и заобикаляне на принципа за случайния подбор“. В акта на инспектората, с който „Съдебни репортажи” разполага, се казва, че нескончаемите оспорвания целят ограничаване на принципа на случайния подбор и създаване на предпоставки делата да попаднат на конкретен съдия. С други думи пускат се молби дотогава, докато делото не попадне на съдия, чиято съдебна практика до момента удовлетворява тезата на ищеца или пък в по-лошия случай, който е податлив на незаконно влияние.

ИВСС установява също, че делата не се образуват по поредността на постъпването им, както изисква Закона за съдебната власт. Така също се влияе върху случайното разпределение. Председателят на ТО на ОС-Варна – съдия Марин Маринов, оправдава нарушаването на поредността с практиката на съда бързите производства, включително тези по регистърните спорове, да се докладват за образуване незабавно от завеждащия службата на ръководителя на ТО, независимо от поредността на входящия номер.

Проверката установява освен общи организационни проблеми и съвсем конкретен. Във ВОС са заведени три отделни идентични молби за спиране на регистърно производство, по които са образувани три различни/отделни дела. Оказва се, че последното образувано делое разпределено именно на председателя на Търговското отделение на ВОС – съдия Марин Маринов. Според ГПК при подобни казуси – „когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда”. С една дума, ако съдията Маринов беше спазил закона, би трябвало да прекрати делото служебно, защото неговото е последното образувано, а предходните идентични дела не са приключили с влязъл в сила съдебен акт. Съдия Маринов обаче разглежда делото и го решава, като игнорира обстоятелството, че към този момент вече има произнасяне и е постановено спиране на същото регистърно производство пред Търговския регистър.

В акта на Инспектората това обстоятелство е обяснено по най-благосклонния начин, като се допуска, че съдът е бил небрежен. Казва се, че вместо да препятства страните в опитите им превратно да упражняват правата си, съдът е нарушил основната си функция да гарантира правната сигурност и законосъобразното развитие на гражданските отношенията. Проверката установява и друго – във ВОС не са въведени правила, които да определят реда, по който се разглеждат молбите за спиране на производство в Търговския регистър. Наличието на правила би ограничило възможността за злоупотреба с подаване на множество идентични молби в опит да се заобиколи случайното разпределение на делата при един съдия. (Такава организация, например, е направена в СГС през 2010 г. по заповед натогавашния и. д. председател на СГС Величка Цанова, а преди това е въведена в СРС от Красимир Влахов – подава се информация на съдиите, дали идентични искови молби вече са постъпвали в съда и какво е развитието им. Впоследствие тя е отменена и подобни случаи с множество молби с еднакъв предмет, които се падат при различни съдии, са констатирани и в СГС).

Въпреки че нарушението е извършено от председател на Търговско отделение в едно от най-големите съдилища в страната, Инспекторатът не предлага наказание за съдия Маринов. В препоръките е записано, че административният ръководител на ВОС трябва да свика Общо събрание на съдиите за обсъждане на констатираните нарушения (това е стандартна препоръка, която присъства във всички актове на ИВСС). Инспекторатът указва също да се вземат мерки за преодоляване и ограничаване на опитите за заобикаляне на случайния принцип за разпределение на делата, както от акционерите от „Петрол”, така и от други дружества. Препоръчва се също създаването на правила, по които да се разглеждат молби по производства в Търговския регистър.

Както и в казуса „Славов”, така и в казуса „Маринов”, ВСС, в чийто състав има двама членове съдии от Варненския окръжен съд – Даниела Костова (съдебна квота) и Каролина Неделчева (парламентарна квота, предложение на ГЕРБ), не показва интерес към организацията на работата във ВОС. Оттогава досега темата не е обсъждана на заседание на съвета, не е търсен и отговор от главния инспектор защо не са препоръчани никакви дисциплинарни мерки спрямо председателя на Търговското отделение Маринов. Поставянето на въпроса е очевидно – бездействието на ВСС и ИВСС съзнателно или не изпраща сигнал до всички съдии от ВОС, които са разбрали, че административният им ръководител е „засечен” в двойно нарушение (1. че не е създал организация, която не допуска страните с много молби да си избират съдия; 2. сам е станал „избран съдия” на третия път и е разгледал делото вместо да го прекрати) без последствия. Няма много възможности за разчитане на посланието – някои съдии са недосегаеми или пък някои страни са привилегировани, а защо не – и двете.