Общественият натиск върху ВСС за прозрачен и честен избор на председател на Върховния касационен съд се засилва

Представители на Европейската комисия ще се срещнат с членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) през следващите дни, за да разберат дали съветът има нагласа да проведе честен и прозрачен избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС), научи „Съдебни репортажи“ от свои източници.

Както бе отбелязано в последния мониторингов доклад на комисията, както и при устното докладване за напредъка на България, от Брюксел следят стриктно избора на председател на ВКС, който ще бъде тест за способността на кадровия орган да провежда прозрачни и публични процедури за постове по върховете на съдебната власт. На срещата от ЕК ще се поинтересуват дали ВСС има намерение да промени правилата, по които се избират „тримата големи“ най-вече частта, която касае електронното гласуване. Както „Съдебни репортажи“ писа, съветът бламира всички предложения, които целяха да усъвършенстват процедурата така, че тя да включи участието на съдиите от ВКС, а при гласуването на номинациите между тях да бъде гарантирана равнопоставеност. Вместо това кадровият орган на съдебната власт реши гласуването да е чрез електронната система, което означава, че първата внесена кандидатура ще бъде и първата гласувана, а резултатът ще бъде ясен преди следващото гласуване – за втората кандидатура. От ЕК са категорични, че това ще преповтори избора за главен прокурор през декември 2012 г., когато номинацията на Сотир Цацаров бе гласувана първа, а останалите две кандидатури изобщо не бяха подложени на гласуване.

Освен това представителите на Брюксел ще поискат информация от съвета дали действително насроченият за 25 септември избор на председател на ВКС ще бъде провален, а следващата процедура ще бъде след предсрочните парламентарни избори през октомври, когато вече ще се знаят новите управляващи. От ЕК ще се поинтересуват и какво е свършено, за да се елиминират съмненията за възможни манипулации на системата за случайно разпределение на делата.

Паралелно с това днес още две неправителствени организации – Български институт за правни инициативи и НПО-Разград, обявиха решението си да напуснат Гражданския съвет към ВСС на обща пресконференция. След отказа на ВСС да промени правилата за избор на председател на ВКС, Гражданския съвет напуснаха Съюзът на съдиите и Български адвокати за правата на човека, а още веднага след избора на Сотир Цацаров през декември 2012 г. от съвета излезе и Българският хелзинкски комитет.

Причината за напускането на БИПИ и НПО-Разград е липсата на реално взаимодействие на Гражданския съвет с ВСС, който по думите на директора на БИПИ Биляна Гяурова – Ведертседер, служи за параван пред чуждестранните институции, като чрез него кадровият орган симулира участие на неправителствения сектор в изработването на политиките на съвета.

Ведертседер посочи също, че кадровият орган на съдебната власт е проявил несериозно отношение по време на обсъждане на правилата за избор на „тримата големи“, а отказът на ВСС да промени уредбата се дължи до голяма степен на желанието на съвета да опази статуквото, което е контрапродуктивно за системата, както и на желанието да се угоди на една или друга политическа сила и лоби във и вън от съдебната система. Отхвърлянето на предложението гласуването да се извършва с бюлетини пък навеждало на мисълта, че оценяването на кандидатите няма да се базира на качествата им.

Вече известните номинации за председател на ВКС са две – двете заместнички на Лазар Груев – ръководителката на Наказателната колегия Павлина Панова и ръководителката на Търговската колегия Таня Райковска, за която се смята, че ще бъде подкрепена от мнозинството на ВСС около главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния административен съд Георги Колев.

10 НПО-та настояват за гласуване с бюлетини

Днес 10 от най-авторитетните неправителствени организации, които работят в сектора правосъдие, изпратиха писмо до ВСС, в което настояват съветът да преразгледа решението си за електронно гласуване и да промени правилата така, че номинациите за председател на ВКС да се гласуват с интегрална бюлетина. В позицията на Български адвокати за правата на човека, Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Програма достъп до информация, Програма за развитие на съдебната система, Съюз на съдиите в България, Съюз на юристите в България, Фондация РискМонитор, Център на НПО – Разград и Център за изследване на демокрацията, се казва, че отказът на ВСС да промени правилата и да отстрани вече проявени техни недостатъци засилва опасенията, че съветът е на път да проведе поредната спорна процедура. „Така, вместо очакваното ново начало на обновлението в съдебната власт, все повече се засилват съмненията в способността на ВСС да изпълнява конституционните си задължения въобще“, казват организациите и посочват като добра инициатива и противовес на „дългогодишната неспособност на така конструирания съвет да провежда компетентно, ефективно и основано на правото администриране на съдебната власт“ „безпрецедентно активизиране на голяма група върховни съдии“.

Както „Съдебни репортажи“ писа, повече от половината съдии от ВКС изпратиха на ВСС профил, в който посочиха какви качества трябва да притежава бъдещият председател на съда и така доказаха, че аргументите на съвета, че не е възможно да се изготви такъв, са несериозни. Отпорът от членовете на ВСС за съставяне на профил бе с мотив, че няма време, не е ясно кой трябва да го състави и какво той да представлява.

„Докато висшият административен орган се делегитимира със собствените си действия, реалните носители на съдебната власт застават със своите имена и авторитет зад едно извънредно усилие за възстановяване на легитимността на правосъдните институции, започвайки от конституирането на ръководството на Върховния касационен съд. Както членовете на юридическото съсловие, така и обществото като цяло, трябва да оценим, че в това действие на върховните съдии се съдържа надеждата за реалното пречистване и възвръщане на доверието към правосъдието у нас“, категорични се неправителствените организации.

Те допълват, че „когато формалните институции и процедури са доведени до несъстоятелност, надеждата е в активното ангажиране на съдиите с преосноваването на съдебната власт на основата на приложението на закона в съответствие с истинските му цели и общите принципи на правото, демократичното овластяване и силата на автентичния професионален авторитет“. И заявяват, че се надяват този пример за възстановяване на законността чрез гражданско действие като базов източник на легитимност да бъде последван скоро и от други техни колеги съдии и магистрати.

За да бъде завършена инициативата на съдиите, организациите посочват три цели – при издигане и мотивиране на номинации и при последващото обосноваване на избора от всеки член на ВСС да се съобразява обявеният от върховните съдии профил за кандидатите за председател на ВКС, да се гарантира провеждането на изслушване на кандидатите пред съдиите от ВКС по начин, който способства за пълноценно поставяне и обсъждане на всички релевантни въпроси и максималното отчитане на резултатите от изслушването от ВСС, президента на републиката и обществеността, да се гарантира пълна сигурност в процеса на гласуване, така че да се осигури недвусмисленост на волеизявлението и отговорността на настоящия състав на ВСС.

В позицията категорично се настоява ВСС да проведе гласуване с хартиени интегрални бюлетини. „Това е единственият сигурен начин да се гарантира безспорността на самото гласуване и последващия му контрол и верификация, включително за целите на евентуално обжалване“, смятат неправителствените организации.

И допълват, че ако ВСС „продължава с упорството си да се гласува чрез електронната система, 10-те НПО-та настояват за провеждане на независима оценка на нейните характеристики, която трябва да отговори на следните въпроси – осигурена ли е системата срещу манипулации, които биха поставили под съмнение изхода от гласуването, гарантира ли последователното гласуване равнопоставеност на кандидатите, гарантирана ли е тайната на вота (предвидена в чл. 131 КРБ), в това число от нерегламентирана последваща проверка кой как е гласувал и от визуално проследяване от присъстващи в залата в момента на гласуване, осигурен ли е алгоритъмът на гласуване със системата срещу злонамерени или неволни действия, които да поставят под съмнение крайния резултат от гласуването, позволява ли ползването на електронната система последваща проверка на правилното отчитане на вота с оглед евентуален съдебен контрол?

До този момент обаче ВСС не проявява интерес към предложенията на НПО-сектора, нито аргументирано е заел позиция, с която ясно да обясни с какви мотиви правилата за избор на шеф на ВКС не бяха променени. За липсата на разбиране към желанието на съдиите да бъдат част от избора свидетелства и отказът на ВСС да включи в правилата изричната възможност върховните съдии да номинират кандидати.