ВСС на път да продължи традицията с предизвестените избори на председатели на ключови съдилища

И този Висш съдебен съвет (ВСС) встъпи в традицията да провежда конкурси за административни ръководители на съдилища и прокуратури с предварително известни победители. На извънредно заседание в сряда (16 април – празникът на Конституцията) кадровият орган на съдебната власт е насрочил избора на председател на Окръжния съд във Варна, за който предварително е известно, че ще бъде спечелен от един от кандидатите, съобщиха източници на “Съдебни репортажи” от две варненски съдилища.

Варненският окръжен съд (ВОС) е един от ключовите в страната, защото разглежда регионалните граждански и търговски спорове с огромни материални интереси и по статистика е вторият по натовареност след Софийския градски съд. За ръководната позиция са се кандидатирали трима магистрати – сегашният изпълняващ функцията административен ръководител на ВОС, който е ръководител на Търговското отделение и е сочен за фаворит за поста като близък до предишната председателка на съда Ванухи Аракелян – Марин Маринов, редовият съдия в Гражданското отделение на съда Даниела Христова и председателят на Военния съд във Варна (закрит заради слабата си натовареност с решение на ВСС от февруари, влязло в сила от 1 април) Светлозар Георгиев.

Ръководното място бе овакантено, след като в началото на февруари председателят на ВОС Ванухи Аракелян бе повишена и без да е била съдия в Апелативния съд във Варна, директно го оглави. Изборът протече гладко, макар заседанието на ВСС да се превърна в атака срещу медиите, които според отделни членове на съвета омаскарявали по поръчка кадровия орган на съдебната власт и самата фаворитка за вакантния председателски пост. Причината за раздразнението на някои от членовете на ВСС бяха публикации, които разкриваха, че Аракелян е е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от „Уникредит Булбанк” в „КТБ”. Кредитът е бил уговорен със значително по-ниска лихва и безпрецедентно дълъг гратисен период – 8 години. На заседанието на ВСС подозренията за конфликт на интереси не бяха опровергани, но съдия Аракелян получи безпрекословната подкрепа на 18 от членовете на съвета, сред които Милка Итова, Камен Иванов, Ясен Тодоров и главният прокурор Сотир Цацаров.

Това е поредният конкурс, в който проличават формалните критерии на Комисията по предложенията и атестирането (КПА) и ВСС за оценка на професионалните качества на магистратите или пък нежеланието им тази оценка да е обективна. И тримата кандидати в конкурса за овакантения от Аракелян пост са получили оценка от атестациите „много добра”, като безспорен отличник, според КПА, е съдия Марин Маринов, който получава максималния брой точки като административен ръководител – 150.

От становищата на Етичната комисия за качествата на съдиите пък става ясно, че срещу Маринов са подадени най-голям брой жалби и сигнали – такива има както до Етичната комисия (1 брой) и Инспектората на Върховната касационна прокуратура (2 броя), така и до Инспектората към ВСС, където срещу него са подадени шест жалби. Всички проверки били завършили със становище, че Маринов не е извършил нарушение. Такива са заключенията и по отношение на сигналите срещу съдиите Светлозар Георгиев и Даниела Христова, като за последната е записано, че има наложено наказание „забележка” от административния ръководител, което вече е заличено, т.е. изтекъл е предвиденият в закона срок от налагане на наказанието за служебна “реабилитация”. Излиза, че становищата на Етичната комисия на ВСС са безполезни или поне са практически неразбираеми – липсва конкретика по цитираните срещу кандидатите преписки; не става ясно Етичната комисия правила ли е самостоятелни проверки по тези преписки, защото дори по тях да няма данни за извършено престъпление, то не е изключено да са налице нарушения на етичните правила, например.

При един от кандидатите изниква и друг проблем – Марин Маринов няма наказание, въпреки че по сигнал до Инспектората към ВСС в ръководеното от него Търговското отделение на ВОС е проверено случайното разпределение на няколко дела, свързани със споровете между акционерите в „Петрол Холдинг”. Както „Съдебни репортажи” писа, констатациите от проверката на инспекторите са притеснителни – като председател на Търговското отделение Маринов не е създал организация, която да възпрепятства страните да си избират съдия. А в един от проверените случаи – сам е участвал в познатата схема за заобикаляне на случайния избор на съдия чрез подаването на множество искови молби с еднакви страни и еднакъв предмет на спора. Въпреки констатациите за лоша организация и за индивидуален проблем по едно от делата на Маринов, инспекторите, а после и ВСС, не намират за нужно да предложат санкционирането на зам.-председателя на ВОС. Припомняме – на Маринов е дадена най-високата оценка, която може да получи административен ръководител.

Фактите, които ВСС трябваше да провери в процедурата за избор на председател на ОС Варна

Проверката на ИВСС е инициирана след няколко сигнала на Денис Ершов и Митко Събев – акционери в „Петрол Холдинг“ АД, които от години завеждат множество дела във ВОС с регистърни спорове (за различни оспорени вписвания в Търговския регистър) и търговски искове за отмяна на решения на Общото събрание на акционерите в компанията. Инспекторите установяват, че делата с еднакъв предмет и страни “затрудняват правосъдната дейност на съдебните състави и създават впечатление за забавено правосъдие и заобикаляне на принципа за случайния подбор“. Откриват и друга нередност – делата не се образуват по поредността на постъпването им, както изисква Законът за съдебната власт, а съдия Маринов обяснява нарушението с практиката на съда бързите производства, включително тези по регистърните спорове, да се докладват за образуване незабавно от завеждащия службата на ръководителя на ТО, независимо от поредността на входящия номер.

В конкретния казус във ВОС са били заведени три отделни идентични молби за спиране на регистърно производство, по тях са образувани три отделни дела. В такива случаи, според ГПК „когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда”. Последното заведено дело в серията еднакви искови молби се пада на съдия Маринов, но вместо да спази закона и да го прекрати, той го решава, като игнорира обстоятелството, че към този момент вече има произнасяне и е постановено спиране на същото регистърно производство пред Търговския регистър.

Заради това инспекторатът заключва, че вместо да препятства страните в опитите им превратно да упражняват правата си, съдът е нарушил основната си функция да гарантира правната сигурност и законосъобразното развитие на гражданските отношенията. В акта присъства и обобщение, че в Търговското отделение на ВОС не са въведени правила, които да определят реда, по който се разглеждат молбите за спиране на производство в Търговския регистър. Тоест – съдебните инспектори казват директно, че веднъж ръководителят на отделението не е направил необходимото, за да преустанови порочната практика на съдиите в отделението, и че втори път – сам е участвал в нея. От акта на ИВСС не следват последици за съдия Маринов – проверката е приложена към кадровото му досие. За подобни на тези нарушения ВСС уволни съдията от СГС Мария Георгиева, което показва двойния стандарт на съвета при осъществяване на дисциплинарната дейност. А Върховният административен съд по същия казус определи като изключително порочна и опасна практиката за избор на съдия чрез едновременното подаване на множество искания и молби между едни и същи страни.

В концепцията си, в която подобно на предишния председател на ВОС Ванухи Аракелян, съдия Маринов залага изключително много на въвеждането на нови технологични възможности в съда, проблемите, констатирани от ИВСС, са загатнати по следния начин: „предвижда се въвеждане на правила за образуване, разпределение и докладване за произнасяне на дела, които следва да бъдат решени с особена бързина, което не е предвидено изрично в законодателството”. Като пример са посочени именно делата по искания за спиране на вписването на промени в Търговския регистър. Председателят на Търговското отделение отбелязва, че от години съществува неформална практика тези дела да се решават в същия ден на постъпване. Това, според него, е довело до недоволство от засегнатите страни и до указания от ИВСС за създаване на регламент на тези практики. Какво излиза от споменатия пасаж? Ако го четем буквално – от акта на инспектората от април миналата година и прилагането му в кадровото досие на съдия Маринов “за сведение” досега кандидатът за председател на съда не е “официализирал” неформалната практика, въведена в съда.

Отводът като масовка

Търговското отделение на Варненски окръжен съд е арената, на която от няколко години акционерите Денис Ершов и Митко Събев водят битка за активите на „Петрол Холдинг”. Пред съда са завеждани множество дела, които оспорват смяната на управлението в холдинга и измененията в устава. По тези дела съдиите от отделението многократно са се произнасяли, докато не настъпва обрат. През ноември миналата година отново постъпват поредица от нови дела, свързани с “Холдинг Петрол”, видно от справка в сайта на ВОС, но вече ходът им е различен. По делата адвокатите на Денис Ершов правят искане за отвод заради предубеденост на всички търговски съдии във ВОС, защото са разглеждали множество дела по казуса.

Справка в сайта на ВОС показва, че на 6 ноември по четири дела по казуса с холдинга са постановени определения, с които съдиите от Търговското отделение (ТО) се отвеждат от разглеждането им. Впечатление обаче прави фактът, че в данните по делата, налични на сайта на съда, като съдия/съдебен състав е посочен председателят на ТО съдия Марин Маринов. Определенията за отвод на 15-те съдии са еднотипни: съдиите от ТО са се запознали с конкретното търговско дело и намират, че са налице „условията на чл.22, ал.1, т. б от ГПК, поради което следва да се отведат от разглеждането на делото всички съдии при ВОС, Търговско отделение”. Твърди се, че по четирите дела е постъпила молба от адвокатите на Ершов с искане за отвод на всички съдии от ТО при ВОС поради изразени съмнения в предубеденост и негативно отношение към клиентите им. „По посочените четири търговски дела отвод са си правили всички съдии от ВОС, ТО, като са излагали в съответните определения собствените си основания. Гореизложеното налага извода, че не може да бъде формиран състав сред съдиите на ТО при ВОС, който да разглежда делата с посочените предмети”, се казва в определенията, към които е приложен списък на отвелите се съдии.

Странното е, че от една страна съдия Маринов сочи, че всеки съдия е изразил собствени основания в съответните определения, (такива не са налични на сайта), а от друга страна ги отвежда повторно с едно общо свое определение. Според закона обаче определението за отвода е индивидуален, самостоятелен акт на всеки съдия и е спорно дали с подобен род “групови” определения могат да се отвеждат цели отделения в съдилищата.

Впечатление прави и друго – съдиите се опират на най-обтекаемата разпоредба на ГПК за отвод, която не сочи конкретна причина за предубеденост. Затова, когато се позовава на нея, съдията е необходимо да изложи допълнителните мотиви в какво точно се изразява проблемът. В случая конкретните мотиви на всеки от търговските съдии остават тайни. След колективния отвод делата са преобразувани в граждански и са разпределени на другия кандидат за поста съдия Даниела Христова, която явно не намира основание за отвод и ги решава, като вписва промени в ръководството на холдинга в полза на Денис Ершов. Любопитно е, че по едно от делата се отвеждат и тримата граждански съдии, на които е разпределено делото преди да се падне на Христова. Основанието за отвод на гражданските съдии пак не е известно. Още повече, че те до този момент не би трябвало да са имали досег до съдебните спорове на „Петрол” (какви са мотивите им не става ясно от страницата на ВОС, където определенията не са качени). Така или иначе фактът на новата серия отводи изглежда в тон с ръководната линия на Маринов с масовия отвод на търговските съдии.

Ден преди произнасянето на съдия Христова, на 12 ноември 2013 г. дъщерното дружество на холдинга „Еврокапитал” сключва договор за залог с “Петрол холдинг” върху дяловете на три други дъщерни дружества – “Балнеохотел Поморие”, “Морско казино” – Варна и “Транскарт файненшъл сървисис”, пише „Капитал” . В началото на декември част от най-ценните активи на холдинга преминават под управлението на основния му кредитор – Корпоративна търговска банка (КТБ) и са изкупени от дружество, свързано с банката.

В началото на тази година съдебната битка около холдинга и дъщерните му дружества се подновява. Заведени са идентични осем молби от Ершов и Събев за спиране на производството по вписване на новите обстоятелства по отношение на дружеството „Морско казино” – част от дружествата под шапката на „Петрол”. Схемата с подаване на множество еднакви молби, описана в акта на ИВСС, се повтаря, а Ершов оспорва, че въобще съществува залог.

Междувременно на 20 януари заложените дялове в трите дружества, сред които и „Морско казано”, са продадени на инвестиционния посредник „Бета корп”, а на 5 февруари дяловете са препродадени на новоучреденото половин месец по-рано дружество „Поморие-туринвест” с капитал 100 лв.

Докато дяловете на дъщерното дружество на Петрол „Морско казино” преминават в други ръце, делата във Варненския окръжен съд са разгледани… отново от съдиите в Търговското отделение. И макар четири месеца по-рано търговските съдии да се отвеждат дружно по делата на „Петрол”, сега отводи – няма, с изключение на два – на съдията Жана Маркова с мотив, че е разглеждала други дела по казуса „Петрол” и на председателя на отделението Марин Маринов, който се позовава на искането на акционера Ершов, че съдиите от ТО са формирали специално отношение към съдебната битка за холдинга. Този път обаче Маринов не отвежда ръководените от него съдии съвкупно.

На 28 март съдия Диана Митева се произнася по същество – Денис Ершов няма правен интерес от предявения иск и основанието за спиране на регистърното производство отпада. Ако определението влезе в сила, това ще означава „отцепване” на още един от активите на холдинга. Факт е, че докато битките в съда между Ершов и Събев продължават, активите на холдинга последователно преминават под контрола на банката кредитор – КТБ. По останалите молби съдиите Цвета Павлова, Георги Йовчев, и Мария Терзийска се позовават на наличието на идентичната молба от предишния ден и спират регистърните производства по партидата на „Морско казино” до приключване на съдебния спор.

Груповото отвеждане на търговските съдии във ВОС по делата на „Петрол” е забелязано от Български адвокати за правата на човека, които са депозирали въпроси към кандидатите за ръководния пост именно по тази тема – дали познават страните по делата – Ершов и Събев, разглеждали ли са спорове между тях и как са били разпределени тези дела, показвали ли са явно пристрастие при решаването им и каква е причината за отводите. В допълнение на тези въпроси отговор ще търси и питането защо четири месеца след колективното отвеждане, част от съдиите са приели да разглеждат отново делата на „Петрол”.

Съвсем резонен и въпросът – допустимо ли е поведението на председателя на отделението от гледна точка на изискванията за етично поведение на съдиите, в които четем: т. 1.3. „При вземането на решения магистратът е независим и не се влияе от мнението на своите колеги, но и не предприема действия, с които би накърнил тяхната независимост”. На същата плоскост се поставят под съмнение и ръководните качества на председател на отделение, допуснал да се създаде съмнение, че съдиите зависят повече от него, отколкото от свободното си убеждение, след като е възможно “колективно” да ги отвежда по дела?

Съмнения за случайното разпределение и други проблеми

Конкурсът разкрива и някои други проблематични особености в организацията на Варненския окръжен съд и по-специално в Гражданското отделение, които са детайлно посочени в концепцията на съдия Даниела Христова. Доскоро отделението се ръководи от съдията Милен Славов, но след избирането на Ванухи Аракелян за шеф на Апелативния съд в града, новоназначената председателка издърпа Славов и го направи отново свой заместник – и той прескочи редовото съдийство в Апелативния съд, за да стане административен ръководител на апелативните съдии във Варна.

В концепцията на Христова са посочени няколко конкретни проблема – със заповеди на Аракелян през 2012 и 2013 г. въззивните търговски дела със страна „Е.ОН България продажби” са иззети от Търговското отделение и са прехвърлени за разглеждане в Гражданското отделение. Мотивът – прекомерната натовареност на търговските съдии. Решението обаче е най-малкото спорно – със същия успех всеки председател може със заповед да премести дела от едни съдии към други.

„Всички частни граждански дела по молби за обезпечения се разпределят между четири съдии, което поставя въпросът за възможна предвидимост на случайния подбор, дори и да няма манипулация на системата за случайно разпределение на делата”, казва съдия Христова и допълва, че трима от тези четирима съдии са разглеждали и исковете по Закона за отнемане на имущество, както и обезпеченията по тях. Останалите съдии не разглеждат такива дела. И още един случай, който изисква обяснение – през 2009 година съдия Даниела Христова сезира ръководството, че 22 искови молби от Комисията „Кушлев” са разпределени на нейния съдебен състав, по 16 от тях липсват протоколи за случаен принцип, а делата попадат при нея, след като трима съдии са преместени във второинстанционните състави в отделението (в Гражданското отделение на ВОС има първоинстанционни и второинстанционни състави). По останалите дела протокол за случайно разпределение има. Но то се оказва не особено случайно – защото разбивката по видове дела, определена от ръководството, не позволява те да се паднат на друг състав. Делата са обособени дори по признак – контролираща страна, т.е. дела с участие на Варненска окръжна прокуратура, и така компютърното разпределение ги изпраща винаги при един и същи съдия. Всичко това води до неравномерно натоварване на съдиите в отделението и до абсолютна предвидимост на случайния подбор на съдията.

Неудачната организацията в Гражданското отделение е отбелязана и в концепцията на Марин Маринов – в нея е записано, че проблем с предвидимостта на избора има при отсъствие на два-трима съдии по време на летните отпуски например, затова трябва да се обсъди разширяване на кръга съдии, разглеждащи първоинстанционни дела. Тези обстоятелства не бяха обсъдени при избора на Аракелян за шеф на горния съд, нито при повишаването на зам.-председателя на Гражданското отделение Милен Славов на същата позиция във Варненския апелативен съд. Още по-необяснимо е мълчанието на съвета поради факта, че в състава му работят двама бивши съдии от ВОС – Даниела Костова (наказателен съдия) и Каролина Михайлова, която е работила именно в Гражданското отделение на съда и едва ли не е била запозната с проблема. Справка назад към делегатските събрания за избор на членове на ВСС показва, че и двете са предложени за кандидати за членове на ВСС от бившата вече председателка на съда Ванухи Аракелян, чието издигане за председател на горната инстанция бе мотивирано с управленския й опит и отличната организация, постигната във ВОС.

А какво мислят съдиите от ВОС?

Въпреки че в правилата за избор на председатели на съдилищата е предвидена възможност съдиите от съответния съд да изслушат кандидатите и да изразят становище, до момента съдиите от ВОС не са казали своята дума, независимо че кандидатите са трима. В случая не е имало и пречка ВСС да вземе сам инициативата и при констатираните множество проблеми в организацията на съда да предприеме проверка и да чуе на място мнението на съдиите. Нито съдиите се осмеляват да говорят, нито ВСС показва желание, че иска да разбере какво мислят за качествата на тримата кандидати.

Предстои да видим дали въпросите, поставени в концепцията на съдия Даниела Христова, ще предизвикат дискусия за реалното състояние на Окръжния съд във Варна и за това дали има проблеми със случайното разпределение на делата. Не по-малък интерес представлява и въпросът какво обяснение ще дадат кадровиците на акта на ИВСС, констатирал служебните нарушения на съдия Маринов, както и защо не е оставил никаква следа върху перфектната му атестация – не само във вид на санкция, но даже и като отнемане на някоя друга точка – ей така от благоприличие.