Хроника на обречените: Изборът на председател на Върховния касационен съд остава за след парламентарния вот (Обновена)

Висшият съдебен съвет (ВСС) не можа да избере председател на Върховния касационен съд (ВКС). За поста бяха номинирани двама от зам.-председателите на съда – съдия Павлина Панова (ръководител на Наказателната колегия) и Таня Райковска (ръководител на Търговската колеги), но нито една от тях не успя да събере нужните 17 гласа „за“, за да заеме поста. За съдия Райковска, чиято номинация бе внесена първа и по правилата за избор, които съветът категорично отказа да промени, бе гласувана първа. Тя получи 15 гласа „за“, шестима бяха “против” и трима се въздържаха. За съдия Панова гласуваха девет от членове на ВСС, осем бяха “против”, а 7 се въздържаха.

Сега ВСС ще трябва да обяви нова процедура, а завършекът й – фактическият избор за следващ председател на ВКС ще се осъществи след насрочения за 5 октомври извънреден парламентарен вот. Такъв развой на събитията широко се обсъждаше, наред с прогнозите, че съветът ще избере съдия Райковска, зад чиято номинация застанаха петима от членовете на ВСС, част от лобито на председателя на Върховния административен съд Георги Колев и главния прокурор Сотир Цацаров. В крайна сметка на Райковска не достигнаха едва два гласа, за да заеме поста. Отлагането на избора пък ще осигури време кадровиците да сондират предпочитанията на новата изпълнителна власт и да издигнат кандидат по вкуса на новите управляващи.

Проваленият избор на председател на ВКС неминуемо ще бъде отчетен от Европейската комисия, която следи процедурата под лупа. В последния мониторингов доклад тя бе наречена тест за способността на институциите да провеждат независими и прозрачни процедури.

Мандатът на Лазар Груев изтича на 20 ноември, а ако дотогава ВСС не избере титуляр за длъжността, начело на ВКС ще застане зам.-председателят по старшинство – ръководителят на Гражданската колегия Красимир Влахов.

Предизвестен завършек

Процедурата по избор на председател на ВКС можеше да стартира най-рано шест месеца преди изтичането на мандата на Лазар Груев и най-късно три месеца преди това. Кадровият орган на съдебната власт обаче изчака почти последната възможност, предвидена по закон, и откри процедурата на 24 юли, като предвиди кандидатури да могат да се предлагат на последните две заседание на ВСС преди съдебната ваканция – на 30 и 31 юли. Така на практика членовете на ВСС позиционираха процедурата в най-активния летен сезон. Съветът прие и правила за избор на председател на ВКС, които с малки изключения копираха тези, при които бе избран главният прокурор Сотир Цацаров, а те бяха остро критикувани както от неправителствения сектор, така и от Европейската комисия.

Предложенията на двама от кадровиците – Калин Калпакчиев и Камен Иванов за промени, които ще направят избора по-прозрачен, обективен и предвидим, не бяха приети. Така ВСС реши, че равнопоставеност между кандидатите няма да има – според правилата вотът на ВСС се осъществява с машинно гласуване по поредността на внасяне на кандидатурите. Или с други думи – първо се гласува за едната номинация и веднага след това резултатът става известен. Едва след това се гласува и за втората кандидатура.

Експертните аргументи не убедиха съвета да промени правилата и да гласува с бюлетини – начин, който осигурява освен равнопоставеност, но и гарантира тайната на вота. По подобие на избора на главен прокурор, кандидатурата на съдия Таня Райковска бе внесена първа, което й осигури и челно място при гласуването, а един от вносителите на номинацията Мария Кузманова призна чистосърдечно, че петимата членове на ВСС са потърсили ръководителя на Търговската колегия, след като в публичното пространство изтече информация, че други членове на ВСС и председателят на ВКС застават зад кандидатурата на съдия Павлина Панова.

ВСС отказа да приеме и възможността съдиите от ВКС да направят собствена номинация, както и да се изготви профил на необходимите качества за заемане на длъжността. Такъв профил бе изготвен светкавично от половината съдии във ВКС, но приет само за сведение от съвета. Единствената „отстъпка“ в регламента бе възможността кандидатите да бъдат изслушани пред съдиите от ВКС, по желание. Всичко това доведе до разцепление в редиците на върховните съдии, които отказаха да вземат страна и да изразят категорична подкрепа към съдия Панова, чиято кандидатура се е обсъждала още през май – в първия възможен момент за откриване на процедурата. Нейната номинация е обсъждана, както сред върховните съдии, така и с председателя на ВКС Лазар Груев.

На днешното заседание стана известна и още една подробност около „консултациите“. Един от вносителите на кандидатурата на Панова – Камен Иванов обясни пред колегите си забавянето на внасянето на номинацията в съвета. Причината, по думите му, е било колебанието на съдия Панова след като разбрала, че ще бъде номиниран още един от зам.-председателите на съда, тъй като изразила тя притеснения, че това ще „разцепи“ съдиите от ВКС.

Дискусия за пред хората

Липсата на профил на качествата на кандидата пререши и вялата дискусия, която днес предшестваше гласуването. Общият тон на дебата се състоеше в тезата, че и двете кандидатки са много добри професионалисти и са подходящи за най-високия пост в системата, а в него се включиха единствено част от номиниралите Райковска и Панова, за да защитят предложенията си. Изключение бе председателят на Етичната комисия Тодоров, който поздрави десетимата си колеги, подписали номинациите и кандидатките за „феър плей“ кампанията, която водили. И допълни, че няма да агитира за нито една от тях, тъй като всеки от членовете на ВСС може да прецени дали да гласува за „младостта и ентусиазма“ (съдия Панова) или за „професионалния опит и мъдростта“ (съдия Райковска). Тодоров отправи призив към колегите си да се съобразят със становището на съдиите от ВКС, които обаче подкрепиха по принцип и двете кандидатки, но без да гласуват становище след изслушването им. И допълни, че „един успешен избор днес ще бъде стъпка в отстояването на независимостта на съдебната власт“ и ще бъде отговор на „някои намеци и инсинуации, че вотът в тази зала се определя от друго място, от политическата конюктура“. Той се обърна към колегите си да гласуват „позитивно“ за една от двете номинации.

Изказването на Мария Кузманова започна с констатацията, че днешното заседание на ВКС е уникално, защото за първи път ВСС ще избира между кандидати – жени и при това представители на съда. Тя обясни, че няма никакви съмнения в професионалните и моралните качества на кандидатите, но наред с тях ВСС трябвало да направи и оценка на управленската компетентност на конкурентите за поста. Според нея такава притежавала съдия Райковска (припомняме, че и двете номинирани са зам.-председатели на ВКС), а това си личало от начина, по който е структурирана концепцията й. Кузманова изброи няколко номера на страници от нея с обяснението, че първо съдия Райковска е направила анализ на достиженията на съда, а след това е очертала целите пред него, а като добра управленска практика конкретизира провеждането всеки месец на Общи събрания на Търговската колегия, на които съдиите коментират проблемите при правораздаването. В резултат на тях в последните няколко години се образували малко тълкувателни дела в колегията. „Подходът, който е възприет, не само от съдия Райковска, но от 2003-2004 г. би било удачно да бъде предложен на следващия председател на ВКС“, коментира Кузманова.

Камен Иванов – един от вносителите на кандидатурата на съдия Панова, обясни, че членовете на ВСС, застанали зад нея, дълго са обсъждали не кой, а какъв трябва да бъде кандидатът, който отговаря на изискванията за длъжността. “Ние си дадохме сметка, говоря от името на вносителите, че трябва да убедим европейските партньори, че сме изпълнили отговорността си да номинираме кандидат за този най-висок пост в системата отговорно и достойно. Блестящото представяне на съдия Панова днес бе ярък пример за това”, каза Камен Иванов и допълни: “Държахме да представим такава кандидатура, която да покрие високите критерии, които си поставихме”.

Калин Калпакчиев каза, че оценката на качествата на кандидатите не трябва да се свежда „до общи, ритуални думи за това колко са добри всички“, а тя следва да се съобрази с профила, изготвен от съдиите от ВКС, който да е в основата на решението на ВСС. И изброи някои от качествата, които, според него, правят Панова по-добрият кандидат – тя притежава дух на независим съдия и силен характер, който може да отстоява независимостта на съдебната система в критични ситуации, има модерни идеи за администриране на съда, открита и честна е, изявен специалист с научни интереси, притежава завидна квалификация и има наднационална кариера.

Калпачиев добави, че от уважение към двете кандидатки съветът трябва да каже, че те не са еднакви, не са равностойни и притежават различни качества. Допълни, че концепцията на Панова е изключително аналитична и показва завидни интелектуални способности, защото 2/3 от нея представлява идеи за развитието на съда. По думите му председателят на ВКС „не е управител на сградата, нито началник на чистачките в Съдебната палата“, а той трябва да е изявен професионалист, „облечен в доверието на съдиите и професионалната общност“.

Калпакчиев акцентира и на факта, че при изслушването на кандидатките пред съдиите от ВКС Панова е показала качества да обединява колегите си, умерен и балансиран характер и способност да тушира напрежението. Посочи и защо е важно обединението на съдиите – за да могат те да бъдат носител на развитието на правото. Членът на ВСС цитира също изявленията на Панова, с които тя е защитила независимостта на съда по време на управлението на ГЕРБ, когато съдиите бяха обект на непрестанни атаки от страна на изпълнителната власт.

Подписалата се под кандидатурата на Райковска Каролина Неделчева призова колегите си да превъзмогнат различията и личните си пристрастия и да проведат успешен избор. По думите й ВКС се нуждае от силна личност, мърда и ерудирана, независима и с професионални достижения. „Това очаква обществото“, посочи тя. Като позитив на Райковска Неделчева изтъкна „убедителния й управленски опит“ – седем години като председател на отделение във ВКС и две години като председател на колегия, и детайлното познаване на функционирането на съда – това личало от участието й в пет работни комисии, които отговарят за управлението на ВКС.

Неделчева допълни, че Райковска е инициативна, притежава лидерски и консолидиращи съдиите качества, уважава колегите си и е преминала последователно през всички нива на съдебната система (от окръжен съдия Райковска е избрана за върховен и така пропуска апелативното ниво – б.а.). Тя е безспорен капацитет по търговско право, преподавател в университета и в Националния институт по правосъдие, а концепцията й е написана на академичен, но достъпен език. По думите й председателят на Търговската колегия е очертала двата най-важни приоритета пред ВКС – да гарантира върховенството на закона и да уеднаквява съдебната практика. „Таня Райковска е съдия по дух и по призвание. Без излишна показност тя правораздава, но и управлява“, каза Неделчева. Даниела Костова допълни, че е била впечатлена от „специфичен сектор“ в концепцията на Райковска – набелязаните мерки за повишаване на общественото доверие в съда и съдебната система.

Юлия Ковачева обоснова подкрепата си за Панова с факта, че съдийката има съвременни и креативни виждания за правораздаването, отнася се с разбиране към колегите си, не се влияе от конюктурата и може да защитава интегритета на съдебната власт. „Ще гарантира на съдиите институционална подкрепа и ще ги защитава от нерегламентирано влияние“, посочи Ковачева.

“За мен председателят на ВКС трябва да е малко повече от изброените качества. През ВКС и неговия председател трябва да резонират нуждите на обществото, там трябва да е фокусът, в който се събират тези нужди – малко по-широки от професионалния профил, който очертахме дотук. За мен съдия Панова отговаря малко повече на това мое изискване. Той трябва да е длъжник на обществото, проводник на нуждите на обществото”, мотивира се Галина Карагьозова и допълни, че концепцията на съдия Панова не е просто виждане за управлението на ВКС, а показва дълбок хоризонт на вижданията каква трябва да бъде съдебната власт. Затова, според нея, тя отговаря „в много по-голяма степен на изискванията“ за заемане на длъжността.

Край на дискусията бе сложен от председателя на ВКС, който заяви, че демокрацията е не само процедури и правила, които важат за всички, но и състояние на духа на участващите в тези процедури. “Искам да вярвам, че ВСС, със своето решение, ще бъде на висотата на очакванията по отношение на демократичния дух, проявен чрез избора на председател на ВКС. Искам да вярвам, че ще направим правилния за ВКС, добрия за съдебната власт и добрия за съдиите от ВКС избор”, каза той.

След гласуването, съдия Панова заяви пред медиите, че не е изненадана от резултата. “Човек, когато се включва в една такава надпревара, в едно такова състезание, трябва да има куража да предугажда и всяко едно развитие на процедурата”, каза тя.
Съдия Панова бе попитана и дали смята, че изборът на председател на ВКС зависи от политическата конюнктура. „Много ми се иска да ви кажа, че не зависи. Самият ВСС се постара да насрочи дата за изслушването на кандидатите преди изборите, с цел да демонстрира, че не зависи от политическа конюктура“, тя каза и добави: „Добави, че предстои нова процедура, а „тогава може би ще бъде още по-трудно на членовете на ВСС да убедят обществото, че действително не се влияят от никакви политически конюнктури”. Тя не се ангажира да каже дали отново би се кандидатирала за поста. “Ще изчакам, ще обмисля, че преценя силите си и възможностите – все пак, ако има колеги, които биха искали отново да ме номинират, тогава ще разсъждавам по този въпрос”, заяви съдия Панова. Мнението на съдия Райковска по тези въпроси не се чу, тъй като тя не застана пред медиите, а излезе от сградата на ВСС от страничен вход.

Преди дискусията, членовете на ВСС изслушаха в продължение на няколко часа вижданията на двете кандидатки за управлението на съда и им задаваха въпроси.

Първа пред кадровиците говори съдия Панова, която представи идеите си за създаване на аналитично звено, което да подпомага тълкувателната дейност на ВКС, акцентира на значението на апелативните съдилища, които трябва да бъдат „мини върховни съдилища в съдебните си райони“ и да развият своя потенциал по обобщаване и уеднаквяване на съдебната практика. Според Панова председателят на ВКС трябва да бъде „посланик“ към законодателната власт и да стимулира Общото събрание на ВКС, а и останалите съдии да алармират за проблемите в законодателството. „Това е по-правилната позиция, отколкото да се генерира търпение към грешките в законите“, мотивира се тя и допълни, че отговорността за добре написаните закони не е само на парламента, а и на върховните съдии.

Те пък не бива да работят „кабинетно“, а да имат пряк контакт със съдиите в райони, където се констатира противоречива съдебна практика – така процесът по уеднаквяването й ще се засили, защото тълкувателната дейност понякога е бавна. Председателят на ВКС трябва да изисква от съдиите високи стандарти на познаване на правото на ЕС и практиката на ЕСПЧ. Тя предвижда засилена работа с комисиите на ВСС, защото с авторитета си председателят на ВКС може да работи за решаване на проблема с натовареността, прекрояването на съдебната география, независимостта на съдебната власт и кадровото обезпечаване.

Изложението си съдия Райковска започна с тезата, че председателят на ВКС трябва да е консервативен – да носи приемственост, но и новаторски идеи, да търси мнението на съдиите и не трябва да забравя, че е съдия. “Моят стремеж не е към власт, към концентрация на власт. Аз знам какво е власт. Девет години съм заемала ръководна длъжност – бях председател на отделение преди да стана заместник-председател на ВКС. Има нещо, което знаете, но хората не знаят. Казва се съдия №1, но председателят на ВКС не е началник на съдиите, той не им нарежда, той има друга мисия – доброто управление на ВКС”, така Райковска обясни каква е личната й мотивация да участва в конкурса. Тя каза, че има усещане, че е изкачила професионалната стълбица до върховен съдия „нито много бързо, нито много бавно“, както и че притежава реални управленски умения.

Съдия Райковска заяви, че не е доктор по право (за разлика от съдия Павлина Панова), но съпругът й – адвокат Румен Райковски, е. “Смятам, че в едно семейство не трябва да има научни съвети, затова отстъпих”, обясни съдия Райковска. Като преподавател в университета и в НИП, тя контактувала с млади хора, които й давали полезни идеи за тълкувателната дейност на съда. „Моите качества са преценявани от четири Висши съдебни съвета, вие сте петият“, обърна се тя към кадровиците.

И очерта две основни цели пред себе си – „ВКС да се доближи в максимална степен до подобен върховен съд на развита страна – член на Европейския съюз“, а правораздаването в тази страна да бъде максимално прозрачно, от компетентни съдии. След това тя направи преглед на досегашните достижения във ВКС и проблемите, които трябва да бъдат решени – на първо място това е натовареността на съдиите, като наблегна на необходимостта обществото да разбере, че върховните съдии не правораздават единствено, но и извършват много други дейности. Обясни също, че ВКС е особен съд, защото освен че е последна инстанция, по някои от делата се явява и първа – например при атакуване на арбитражни дела. По думите й притеснително е, че много рядко се изпращат преюдициални запитвания до СЕС.

И към двете кандидатки въпроси зададоха Михаил Кожарев, Милка Итова, Юлия Ковачева, Каролина Неделчева, Галина Карагьозова, Димитър Узунов, Калин Калпакчиев, Даниела Костова, Мария Кузманова и Соня Найденова.

Милка Итова поиска да разбере дали според кандидатките върховните магистрати следва да бъдат атестирани, както и дали събеседването при конкурсите за израстване е по-добрият вариант, защото част от магистратите искали връщане на стария ред – кариерното израстване да става по предложение на административния ръководител. Съдия Панова отговори, че върховните съдии не бива да се чувстват защитени и е необходимо те да бъдат атестирани, както е залегнало в закона, но на този етап проблемът се състои в изготвяне на критериите за оценка. Същата позиция изрази и съдия Райковска. „В разговорите с колегите никой не подлага на съмнение необходимостта от атестиране на върховните съдии. Такъв дебат няма“, посочи тя.

Съдия Панова обясни, че една комисия от петима магистрати, които оценява колегите си на конкурс е много по-голямо изпитание за професионалните качества и не създава съмнение за начина на кариерно израстване в системата. Тя се обяви за отделяне на сериозни средства в бюджета на съдебната власт, за да бъдат обезпечени конкурсите. Съдия Райковска посочи, че събеседването трябва да остане, за да няма никакво съмнение в конкурсите.

Юлия Ковачева поиска да разбере повече за коефициентите за правна и фактическа сложност на делата, разпределяни в Наказателната колегия, и дали този способ може да се въведе и в другите колегии на ВКС. Съдия Панова подробно обясни по какви критерии се определя тежестта на делата и посочи, че не вижда пречка при съгласие на съдиите от Търговската и Гражданската колегия да бъдат изработени правила, по които да се определя фактическата и правна сложност на делата. Това, по думите й, дава ефект – уеднаквява натовареността на съдиите. Съдия Райковска посочи, че тази задача е трудна за изпълнение, защото в двете колегии се работи с над 260 закона и това затруднява класификацията. Но се обсъжда преминаване на част от делата от Търговска в Гражданска колегия.

Каролина Неделчева попита съдия Панова кои са предимствата на липсата на постоянни състави и специализация в Наказателната колегия (такива има в останалите две колегии) и как по-точно смята да отстоява независимостта с наднационални способи, както е заложила в концепцията си. Ръководителят на Наказателната колегия обясни, че специализацията има своите положителни резултати, но част от колегите й, които са работили по този модел преди време, са изразили мнение, че тя води и до намаляване на квалификацията по част от съставите на Наказателния кодекс. Заради малкото състави в отделенията на колегията би се създало и риск за случайното разпределение на делата.

Съдия Панова обясни, че съдиите в колегията са доволни и от липсата на постоянни състави, а случайният подбор на съставите става без намесата на председателя. Що се касае до независимостта на съдиите, съдия Панова посочи, че тя е обект на интерес и загриженост в цяла Европа, а все по-често се лансира идеята за създаване на европейски стандарти за независимост на магистратите. „Силно се надявам никога да не ни се налага да търсим наднационална защита“, каза Панова.

Към съдия Райковска Каролина Неделчева зададе също два въпроса – какъв е смисълът на съществуването на постоянни състави в колегията и какви са рисковете от липсата им, както и какви мерки би предприела, за да преодолее дисбалансът в натовареността на трите колегии – най-много дела имало в Търговската колегия, а най-малко – в Наказателната. Райковска посочи, че постоянните състави са публични и биха могли да се видят на сайта на ВКС, освен това „ние си знаем вътре в състава практиката по едни и същи казуси“. Що се касае до дисбаланса, тя обясни, че има различни варианти – от прехвърляне на съдии от една в друга колегия чрез жребий, до закриване на бройки при пенсиониране на съдии в по-малко натоварените колегии и откриването на такива в по-натоварените.

Галина Карагьозова поиска да узнае как съдия Панова вижда засилването на ролята на ВКС в законодателната дейност. Председателят на Наказателната колегия обясни, че винаги е стимулирала върховните магистрати да осъзнаят „отговорността си“ и фактът, че те трябва да бъдат натоварени с неприсъщи функции, колкото и трудно да бъде това заради високата им натовареност.

Към Райковска Карагьозова имаше въпрос относно Тълкувателно решение на Търговската колегия на ВКС, за което „Съдебни репортажи“ писа, което противоречи на общностното право. Заради него Холандия е отправила до СЕС преюдициално запитване за възможността да бъде отказано признаването на решение на български съд, позовал се на въпросното тълкувателно решение. Зам.-председателят на съда обясни, че тълкувателното решение е взето с мнозинство от 11 съдии, а шестима са били на особено мнение. „Тълкувателното решение е такова, каквото е мнението на мнозинството. Не мога да държа отговорни съдиите за това защо са гласували по този начин. А какво преценява друг съд, в друга държава и то първоинстанционен съд и си позволява да коментира решение на върховен съд, аз просто не мога да коментирам“, посочи тя и допълни, че Тълкувателното решение не противоречи на общностното право.

Калин Калпакчиев попита Райковска имало ли е случаи, в които е изразявала становища за независимостта на съдебната власт и какво е отношението й към констатирания проблем при проверки на ВКС, че само един състав на Софийския апелативен съд е гледал дела за несъстоятелност. Зам.-председателят на ВКС обясни, че не е била наясно с този проблем и не би могла да повлияе на председателя на САС за организация на съда. По първия въпрос Райковска каза, че не може да се сети дали публично или по телевизията е взимала отношения към конкретен казус, но е защитава независимостта на съда като е отговаряла на жалби срещу съдии.

Тук тя разказа емоционално каква е била обстановката, когато е отказала регистрация на НДСВ като съдия в Софийския градски съд. „Някога в годините, по едно известно дело постанових съдебен акт, макар да знаете каква беше ситуацията, натиска… Разгледах делото публично в петък следобед. В понеделник го обявих. Мотивите бяха на 10 страници. Тогава съществуваше натиск, крясъци под прозорците, телефонни обаждания, заплахи към семейството ми. Ръководството на съда беше в провинцията на конференция. Бях сама в съда. Тогава имаше ВСС, имаше председател на съда, никой не ме защити. Изпитала съм това на гърба си. И държа да ви кажа и на вас. Мисля си, че ако нещо се случи с мен, в първия ред на некролога ще пише: “Това е съдията, който постанови еди-кой си акт”. Мислите ли, че това е най-важното”, коментира тя.