Хроника на обречените: Изслушването на кандидатките за председател на ВКС пред съдиите се проведе по безопасния за статуквото начин

Действие осмо: ВКС не изрази предпочитание към номинациите
18-09-2014; категория: Данните говорят; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Капитал

Снимка: Капитал

Съдиите от Върховния касационен съд (ВКС) избегнаха всички щекотливи въпроси по време на изслушването на двете кандидатки за председател на съда Павлина Панова (ръководител на Наказателната колегия) и Таня Райковска (ръководител на Търговската колегия). Близо 70-те съдии, които присъстваха на изслушването на номинираните кандидатки, отхвърлиха предложението да изразят общо становище с подкрепа или резерви към Панова и Райковска с мотив, че и двете са дългогодишни съдии и зам.-председатели на съда.

От проектопрограмата на изслушването бяха изключени и въпросите дали биха се оттеглили от надпреварата с цел успешен избор на 25 септември и какво значение би имало за Панова и Райковска евентуално изразеното становище от Общото събрание на съдиите на ВКС относно кандидатурите. Така се стигна до безхарактерния завършек изслушването да завърши със становище, че присъствалите съдии подкрепят и двете кандидатки, което не беше гласувано. „Най-доброто за този съд е следващата седмица да се извърши избор между една от двете кандидатки”, обобщи съдия Светлана Калинова от Гражданската колегия на съда. Модераторът на изслушването съдия Николай Дърмонски от Наказателната колегия (който в началото на събранието отбеляза, че два дни преди това е говорено с него да бъде модератор. Стана ясно, че разговорът е бил със съдии от ръководената от Райковска колегия) се присъедини към думите на колегата си. „Желаем най-добрата да победи в надпреварата”, заяви той и попита присъстващите дали това становище ще бъде гласувано, но масово от залата се чу възглас „Не”.

Още в началото на първото по рода си изслушване на кандидатите за председател в историята на ВКС се видя ясно, че съществува напрежение между представителите на трите колегии – Наказателна, Гражданска и Търговска, които дори видимо се бяха разделили в залата, сядайки в различните й краища на разстояние една от друга. Силно негативно отношение към събирането беше изразено от представители на Търговската колегия, които симпатизират на кандидатурата на председателката си Таня Райковска, научи “Съдебни репортажи”.

В прав текст недоволство бе изразено от съдиите Дария Проданова и Ваня Алексиева. Първата взе думата и остро обясни, че този „форум” не е регламентиран нито в Закона за съдебната власт, нито в в Конституцията, но съдиите от ВКС считат, че е важен и присъстват на него от уважение към кандидатките. Тя посочи, че думата “изслушване” изобщо не е подходяща за формата, защото Панова и Райковска са съдии от ВКС и всички там ги познават. Изслушване би било, ако кандидатите бяха „външни”, заяви съдия Проданова и нарече събранието „неформално събиране”, което според нея трябва да приключи със становище, че и двете кандидатки могат да представляват ВКС в следващите седем години. „Какво значи единна кандидатура? Това би довело до конфронтация във ВКС. Утре ние ще работим заедно”, обоснова се тя.

„Няма да се превръщаме в света инквизиция, защо да ги гледаме как се потят? И двете стават, но всеки си харесва някоя повече”, заяви съдия Проданова и предложи изслушването да стане събеседване, в противен случай медиите и представителите на НПО сектора да излязат от залата „ако ще изнасяме нашите вътрешни проблеми”. „На нас проблемът ни е в атмосферата, в натовареността, не в европейската интеграция. Нея ще я оправим”, каза още съдийката. И още „Ако ще се изпитваме – 15 души обичат Поли, 20 обичат Таня, по-добре е медиите да излязат”.
Подкрепи я Ваня Алексиева, която каза, че някой от предварително зададените въпроси, публикувани на вътрешния сайт на ВКС, са „абсурди”. „Не можем да вземем решение коя (от двете) може повече ”, заяви съдийката и допълни, че и Панова, и Райковска са достойни представители на ВКС, защото са сред най-добрите съдии в съда. От ъгъла на Търговската колегия в залата пък се чуха гласове кой изобщо е канил медиите да присъстват. В крайна сметка съдиите гласуваха изслушването да е публично, но изключиха от дневния ред приемането на общо становище в подкрепа на една от кандидатките, както и отпадане на въпроса дали една от тях би се отказала, за да има успешен избор на съдия от този съд за негов председател.

Становищата на представителите на Търговската колегия напълно съвпаднаха с тезите на ръководителя й Таня Райковска, която пред медиите малко преди изслушването постави под въпрос легитимността на събитието. На пресконференция преди началото на изслушването двете кандидатки бяха попитани как ще възприемат евентуално становището на колегите си за или против една от двете номинации.

“Това е въпрос на тези хора, които ще се съберат на събранието. Това дори не е общо събрание, то не е свикано от председателя на ВКС, не е свикано по съответни правила, които да казват кой да присъства, кога да присъства, какъв ще е дневният ред и т.н. За мен хората, които са организирали събранието, съдии от ВКС, ще преценяват дали да ни дават оценка, по какъв начин да ни дават оценка и т.н. Моята роля е да се явя и да отговоря на въпросите”, каза съдия Райковска. И допълни, че от голямо значение е каква е представителността на събранието и това изрично да се отрази в протокол, в който присъстващите да се подпишат. “Колегите, които присъстват, поне да подпишат накрая протокола, за да се знае колко са тези души. Т.нар. профил, който беше депозиран пред ВСС (от 49 съдии от ВКС, които описват какви качества трябва да притежава следващия председател на съда, след като ВСС отказа да изготви такъв), няма подписи на лицата, има само написани имена на компютър”, обясни Райковска, с което постави под съмнение и писмото до ВСС. Тя допълни: „Дори свикването, доколкото аз видях във вътрешния сайт на ВКС, в самата покана няма имена и не се знае кои са лицата, инициативния комитет и т.н. След като няма писани правила, за мен е важно да се знае кой е присъствал на това събрание, да се легитимират тези лица и да подпишат протокола”.

Съдия Павлина Панова изрази друга позиция – че изслушването е проява на активна позиция на съдиите от ВКС. “Смятам, че това е малка, но важна крачка към тенденцията все повече съдиите да се самоуправляват и мисля, че тогава, когато обществото, чрез конституцията и законите, е гласувало доверие в съдиите да решават чуждите съдби, те имат пълното право по някакъв начин да преценяват и решават съдбата на живота в този съд. Изслушването за мен е позитивно. Смятам, че всички колеги с висок професионализъм ще се отнесат сериозно към него”, обясни тя.

Както „Съдебни репортажи” писа, наскоро публикувано изследване от Институт „Отворено общество” показва, че в повечето страни членки на ЕС съдиите от върховните съдилища имат участие в процедурата по избор на техен председател. Това е така в 17 от 28-те държави, като в девет от тях съдиите имат право да изразят становище за кандидатите, в 7 от страните върховните съдии предлагат кой да ги ръководи, а единствено в Португалия те избират пряко своя председател. На практика изслушването целеше именно това – съдиите да не се чувстват изолирани от процедурата, в която кандидатите за председател на ВКС се предлагат и избират от ВСС, в който избраните съдии са малцинство – 6 от 25, а президентът с указ го назначава, да вземат отношение по номинациите и съответно да поемат отговорност за бъдещето управление с конкретна позиция.

В крайна сметка Панова и Райковска отговориха на предварително поставените им въпроси, които касаеха тълкувателната дейност на ВКС, съдебните помощници и администрацията, бюджета на съда, усъвършенстването на деловодната система, оптимизирането на насрочването на делата, натовареността на съдиите и как биха защитавали независимостта на съдебната власт.

Панова наблегна върху проблемите в тълкувателната дейност на съдиите, като обясни, че от 2008 г. досега са образувани 104 тълкувателни решения. Тази дейност е приоритет, но натовареността на съдиите ги затруднява, затова е необходимо ВКС да бъде разтоварен от дела, но това не трябва да става за сметка на долните инстанции. Панова представи и идеята си за създаване на аналитично звено към съда, което да увеличи капацитета на тълкувателната дейност на ВКС и да спомогне за извършване на преглед на остарелите тълкувателни решения. Ръководителят на Наказателната колегия застъпи тезата, че командироването на съдии във ВКС трябва да се използва само в краен случай, за да не се подменя конкурсното начало, а при подбора им – да се прави преценка за професионалните и моралните им качества.

В изложението си пред съдиите Райковска силно акцентираше върху своя административен опит като председател на отделение и заместник председател на ВКС, като няколко пъти направи разграничение между председателите и “обикновените съдии”, както тя ги нарече, които нищо не знаели за това колко тежки били задълженията на председателя. Тя противопостави работата на съдиите от отделните колегии, като акцентира върху по-малкото дела в наказателна колегия. С ирония Райковска коментира и профила на председател на ВКС. Каза, че не знаела какво е това “профил” – имало “профил” на купувача и на престъпника, като се закани, че ще предложи изготвяне на “профил за съдия във ВКС”, за “председател на отделение” и “на колегия”. На въпроса как ще отстоява независимостта на съда Райковска, която беше част от екипа на Груев, отговори, че “няма да стиска зъби”, което злепостави настоящият председател на съда, чийто заместник по негово предложение беше тя.

След представянето на всяка от кандидатките имаше само няколко въпроса. Съдия Мина Топузова (Наказателна колегия) попита дали биха запазили сегашното ръководство на съда, ако бъдат избрани. Съдия Райковска заяви, че не може да каже със сигурност, но обеща, че ще се допита до мнението на съдиите от ВКС, но няма да избира външни за съда зам.-председатели и председатели на отделения (б.а. това също е критика срещу председателя Груев, който предложи за председател на Гражданска колегия Красимир Влахов – до този момент председател на Софийския районен съд). В залата се чуха ръкопляскания.

Съдия Панова посочи, че промяната на ръководството на всеки съдебен орган е „сътресение” за него и би трябвало да има приемственост. „Няма да има резки промени”, категорична бе тя. И двете заявиха, че въпреки ограничените правомощия на Общото събрание (ОС) на ВКС, записани в закона, имат намерение винаги по важните въпроси да се допитват до колегите си. Панова заяви, че според нея ОС може да се свиква не само по предложение на председателя, а Райковска посочи, че винаги ще се води от максимата, че председателят на ВКС е „пръв сред равни”. Съдия Дърмонски поиска няколко уточнения около темата за командироването, а съдия Капка Костова (Наказателна колегия) попита кандидатките как виждат правомощията на Общото събрание на ВКС и независимостта на съда в контекста на дебата за разделянето на ВСС.

Поети морални ангажименти

Близо час и половина преди старта на изслушването пред съдиите от ВКС, двете кандидатки дадоха съвместна пресконференция, на която отговориха на въпросите на медиите. Малко преди това сайтът „Правен свят” публикува въпросите, които се очакваше да бъдат зададени на номинираните. Логично, най-щекотливият от тях – дали някоя от кандидатките би се оттеглила от надпреварата, за да не се даде възможност на ВСС да провали избора и след това да избере в нова процедура външен кандидат, беше зададен и от медиите. И Панова, и Райковска обаче застъпиха еднакво становище – че са номинирани от петима членове на ВСС и са морално обвързани с тази отговорност и трябва да защитят гласуваното доверие.

Съдия Райковска бе попитана и дали не се чувства употребена от петимата членове на ВСС, издигнали номинацията й. Повод за въпроса бе изказването на Мария Кузманова (една от петимата, подписали номинацията на Райковска), че разговорите с шефа на Търговската колегия, започнали след като членовете на ВСС разбрали за кандидатурата на съдия Панова. “Аз не съм слушала това интервю. Разбрах за него от други колеги. Нямам усещането да съм употребена. Разговорът, който проведоха петимата съдии от ВСС беше в много по-друга посока. Те ме убедиха по друг начин – че изборът изисква да участват няколко кандидати, че виждането на ВСС е в избора да участват съдии вътре от ВКС, което е най-доброто и че са се спрели на мен, защото имам дълъг професионален и управленски опит. Това ми беше обяснено. Аз нямам усещане, че някой ме е употребил за нещо”, заяви съдия Райковска. Кандидатурата на съдия Панова е обсъждана още през май, а преди да бъде издигната членовете на ВСС, подписали се под нея, са се консултирали и с проф. Лазар Груев, стана ясно от думите на Панова, които бяха подкрепени и от члена на ВСС Камен Иванов.

Двете кандидатки обаче се въздържаха от радикални позиции и заявиха, че не се съмняват в честността на избора, въпреки многократните предупреждения на неправителствения сектор, че системата за машинно гласуване не осигурява равнопоставеност между кандидатите и създава съмнения за тайната на вота. Подобни съмнения бяха изразени в доклада на ЕК след избора на главния прокурор Сотир Цацаров. Въпреки това ВСС отказа да промени правилата и да заложи гласуване с бюлетини. „Когато човек тръгва на някакъв конкурс, той трябва винаги да бъде убеден, че правилата на този конкурс ще бъдат справедливи и честни”, посочи Панова. Райковска пък обясни, че ако не е била предварително убедена, че конкурсът ще бъде честен, не би се съгласила да бъде номинирана. “Според мен нищо тайно, нищо задкулисно не се случва, познавате ни, виждате ни, слушате ни, даваме интервюта, които напоследък зачестиха с оглед въпросите, които ни задавате, ще се явим пред колегите, ще се явим пред ВСС. Така че мисля, че няма какво да крием. Аз се надявам, че всичко ще приключи в рамките на едно равностойно състезание”, заяви тя.

Що се касае до машинното гласуване Панова заяви: „Предполагам, че е успял (председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров, който еднолично покани медии, НПО и посланици да тестват системата чрез натискане на копчета – б.а.) да убеди представителите на НПО и поканените посланици в това доколко надеждна е електронната система за гласуване. Този въпрос беше повдигнат и по време на гласуването за главен прокурор. Очевидно той тлее във ВСС и аз смятам, че ако има някакво съмнение, то трябва по експертен път да бъде отстранено всякакво съмнение дали тази система може да бъде манипулирана, дали може да се наруши тайната на гласуването”.

“Най-важни са законите и правилата. След като ВСС е посочил изрично, че ще се гласува електронно, той трябва да ни убеди, че действително изборът ще бъде честен. Ние видяхме, че имаше подобна демонстрация пред обществеността и нямам основания да добавя нещо повече от това, което каза г-жа Панова, защото всеки четвъртък ВСС избира магистрати. За мен по-скоро въпросът е такъв – дали ще бъде на хартиен носител с отбелязване, дали ще бъде по електронен път, ако ние сме сигурни в системата, че вярно отразява резултатите, тогава по-важно е как ние ще убедим членовете на ВСС в едно публично изслушване и те да преценят кой е по-достойният кандидат за председател”, посочи от своя страна съдия Райковска. И двете бяха категорични, че най-важно е да убедят членовете на ВСС в качествата си.

Към съдия Панова бе зададен въпросът как ще отстоява независимостта на съдебната система. Тя посочи, че с активната си позиция ще защитава съда от атака и не бива да се „допуска говорене по отношение на съдиите, с което се накърнява въобще техният суверенитет правилно да решават делата само на закона и вътрешното им убеждение”, защото, твърдения за различни влияния, без да са доказани тези влияния, уронват престижа на съдебната система и намаляват доверието на обществото в това, че правосъдието действително се осъществява по правилата. „Бих имала активна позиция в качеството си на председател, за да преустановявам такива говорения и нападки. Разбира се, когато те бъдат осъществени, ще имам позиция за опровергаването им, когато установя, че не отговарят на истината. Ще търся съдействието на ВСС за съвместни действия. Когато такова съдействие няма или то се забавя във времето, ще действам самостоятелно. Позицията на председателя на ВКС по отношение на независимостта трябва да бъде такава, че съдиите да усещат свободата от всякакви политически, икономически или корпоративни интереси. Съдебната власт трябва да се чувства сигурна в своя бюджет и да не се поставя на колене, да се моли, за да получава финансово стимулиране, за да осъществява правосъдието в страната”, каза още съдия Панова.

Съдия Райковска пък бе попитана за биографичните данни, които е посочила пред ВСС. В тях тя уточнява, че през 1994 г. е била член на Централната избирателна комисия (ЦИК) по заместване. Справка на „Съдебни репортажи” показа, че с указ на президента Жельо Желев от 25 ноември 94 г. Райковска е била назначена за член на ЦИК на мястото на Кадир Кадир от ДПС. На въпрос кой я е поканил в ЦИК тя отговори, че не е била посочена от никоя партия, а поканена от администрацията на президента. И допълни, че по това време много съдии са били членове на ЦИК, като съдия Румен Янков, например.

В биографията на съдия Райковска има и друга партийна следа. На 23 април 2001 г. съдия Таня Райковска (по това време вече председател на Фирменото отделение на СГС) отказва регистрация на НДСВ преди парламентарните избори на 17 юни заради установени от нея девет недостатъци в документацията. В края на април състав на ВКС с председател тогавашния шеф на съда Иван Григоров потвърждава решението на градския съд. След постановяването на решението Григоров коментира делото пред медиите. “Върху състава на Софийския градски съд, който гледа делото за регистрацията на Национално движение “Симеон Втори” (НДСВ), е упражняван безпрецедентен натиск”, заявява той в предаването “Неделя 150? на БНР. И продължава, че има сериозна информация, че върху съдия Таня Райковска са правени опити за въздействие от страна на “хора от обкръжението на Симеон Втори, от съмнителни икономически структури и от хора, свързани с бившата Държавна сигурност”. Иван Григоров нарича съдийката “безспорен професионалист и достоен човек”, а решението на СГС е окачествено като брилянтно. Включването на Григоров в съдебен състав също е безпрецедентно.

На 9 май същата година ВСС повишава съдия Райковска в съдия във ВКС по предложение на Григоров. Така Райковска прескача една инстанция – на Апелативния съд. Това е единственият медийно отразен скандал с участието на председателката на Търговската колегия на ВКС.

Двете кандидатки изложиха и своите виждания за идеите за разделяне на ВСС на две колегии – прокурорска и съдийка, които да решават кадровите въпроси на гилдиите отделно. Тази идея, подкрепена от неправителствения сектор и Съюза на съдиите срещна категоричен отпор от три магистратски организации – Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България. Тяхната позиция бе, че това ще капсулира гилдиите в съвета и ще прокарва легитимни интереси, а промяната изисква промяна на Конституция. Съдия Райковска също посочи, че подобни изменения на структурата на ВСС би трябвало да минат през промяна на конституционната рамка и да бъдат сериозно дебатирани.

Панова каза, че тази тема е центъра на обсъждане в средите на НПО сектора, но не и сред магистратите. Тя очаква такава дискусия да има сред съдиите, прокурорите и следователите и те да решат дали биха се чувствали по-независими в сегашното положение, в което кадровите въпросите се решават от Пленума на ВСС или ако съветът бъде разделен на съдийска и прокурорска колегия. Този въпрос, според нея, трябва да бъде решен след като се вземе предвид „самото усещане на магистратите за независимост”. Панова бе категорична, че не бива да има прибързаност при решаването му, а заедно с Райковска се консолидираха, че трябва при бъдещо разделяне на съвета, да се обсъди сериозно въпроса за парламентарната квота. Съдия Райковска допълни, че трябва да се чуе мнението на специалистите по конституционно право, „а не така с рогата напред да се изстрелва новината”.

Изслушването на кандидатите потвърди първоначалните очаквания, че издигането на втората кандидатура на съдия Райковска ще разедини съдиите от ВКС и ще възпрепятства формиране на единна подкрепа за вътрешен кандидат от средите на съда. След представянето на изследването на процедурите за избор на председатели на върховните съдилища в страни-членки на ЕС, директорът на Правната програма на Институт „Отворено общество” обобщи във “Фейсбук” ситуацията така – доминиращият модел в Европа е председателите да са магистрати от кариерата с дългогодишен опит във върховния съд. България обаче е изключение – „имаме главен прокурор, който не е работил като прокурор, председател на ВКС, който не е работил като съдия (освен в КС) и председател на ВАС, който не е работил като административен съдия”. В допълнение, в страните членки съдиите имат активно участие в процедурите, а тук „върховните съдии не са се произнасяли по въпроса кой да им е председател до сега и още се чудят дали сега трябва да се произнесат…”. Според Иванова обаче, това, че кандидатурите са две, не освобождава съдиите от отговорност да изберат едната„ Ако обаче те (с високо образование, високи заплати, имунитет и несменяемост) нямат мнение по въпроса кой да им бъде председател, можем ли да се сърдим, че гражданите (особено безработните, ниско платените и ниско образованите) ходят за гъби в деня за избори?”, риторично попита Иванова.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

vks

Без прецедент 292-ма съдии с обръщение към гражданите: Обругаването на съда е нетърпимо в правова държава и не носи обществена полза, а само краткосрочни политически дивиденти

Магистратите призовават за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир
vss

Съюзът на съдиите към ВСС по казуса “Полфрийман”: Дадохте знак, че съдия, който не се съобразява с общественото мнение и политическите лидери, ще бъде обругаван

Снимка: Дневник

Вместо да защити съдиите по казуса “Джок Полфрийман”, Съдийската колегия се присъедини към атаките към съдебния състав

Кадровиците споделят усещането за “нарушен баланс между правото и справедливостта”

Вашият коментар