Последният мач от големия шлем на овладяването на съдебната власт

Вариации на тема “Ти си го избра” в избора на председател на ВКС
22-09-2014; категория: Данните говорят; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Капитал

Снимка: Капитал

Изборът на председател на Върховния касационен съд (ВКС) е компрометиран дори само заради състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), който ще го проведе. Това казва пред „Съдебни репортажи“ уважаван адвокат с многогодишна практика в съда. Думите му ясно резюмират високото ниво на обществено недоверие към дейността на съдебните кадровици.

Изборът за председател на ВКС от този ВСС (същият, който беше селектиран така, че да избере предварително известния главен прокурор Сотир Цацаров, фаворит на Бойко Борисов) и в настоящата ситуация на общественополитически живот, в която партиите са се превърнали в корпорации не без участието и на зависимата съдебна власт, е възможно да бъде мотивиран единствено от качествата на кандидатите само ако от председателя не зависи нищо. Случаят обаче не е такъв – ВКС е окончателната инстанция на общите съдилища по всички наказателни, граждански и търговски дела. От председателя му до голяма степен зависи дали ще бъде поддържан общия дух сред съдиите за развитие на правото в интерес на обществото или ще се насажда страх, дребни и по-едри несправедливости при разпределяне на делата и при кариерното им развитие. Ако се огледаме какво е състоянието на инфраструктурата на съдебната власт, изградена от ГЕРБ, БСП и ДПС (поне видимата отговорност е тяхна), ще видим, че вече всички “капии” на възлови постове са с контролирано назначение.

Без усилие можем да маркираме хронологията:

- Председателят на Върховния административен съд Георги Колев – избран от предишния ВСС по времето на ГЕРБ. Колев е завършил полицейска школа, работил е като прокурор и наказателен съдия, но никога не разглеждал административни дела преди да оглави най-високия административен съд в страната. Само това, че изобщо не е работил такава работа е достатъчно, за да направи избора му видимо политически. Подкрепата от Цветанов в публичния живот се явява само едно от потвържденията. До края на мандата на Колев остават три години;

- Председателката на най-важния първоинстанционен съд по наказателни, граждански и търговски дела – Софийския градски съд – Владимира Янева (с профил – “семейна приятелка”. Към момента на избора – приятелка на Цветан Цветанов, но този вид връзки лесно се трансформират на щафетен принцип – зависимостта плавно се трансформира при евентуални смени на властта). До края на мандата й остават две години;

- Главният прокурор Сотир Цацаров (който преди това не е работил като прокурор, но затова пък е посочен от тогавашния министър председател като най-добрия председател на съд, с когото Борисов е работил като главен секретар на МВР). С високия му политически старт и с изначално програмираната зависимост на членовете на ВСС към него, демонстрирана още в предизвестения му избор, не беше трудно да се предвиди какво ще последва. Цацаров стана “главния” не само на прокурорите, но и на съдиите – без задръжки започна да се меси при повишаването, наказването им или избора на техни ръководители, въпреки че по международните стандарти и практиката на Съда в Страсбург трябва да се въздържа (Украйна вече е осъдена за участието на главния си прокурор в дисциплинарен процес на съдия). Цацаров е в първата половина на мандата си – остават му повече от 5 години до изтичането;

- Председателката на Варненския апелативен съд Ванухи Аракелян (в района му са съдилищата на цяла североизточна България – Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра), която се “отърка” в КТБ преференциално – получаване на кредит с 8 годишен гратисен период с лихва 4.8%, след като прехвърли парите на съда в банката. Липсата на внимание от страна на ВСС към отношенията й с КТБ, която поначало не обслужва физически лица, изми и последните илюзии – дори осветяването на връзките на магистрати с банката, за която главният прокурор Сотир Цацаров каза, че не е нормална банка, а политически проект, „скъпо банково украшение“, не води до последствия като в нормалните демократични държави. Информацията беше неглижирана, а Аракелян оглави най-високия съд на североизточна България. Тя е в началото на 5 годишния си мандат;

Изброяването може да включи оглавяването на всички пловдивски съдилища от подкрепените от главния прокурор предсeдатели и да продължи.

Разбира се, предизвестените назначения не значат, че всички, заели възлови за системното развитие на съдебната власт позиции, са хора без качества. Означава обаче, че, ако са такива, те са спечелили по един или друг начин предварително благоволението на онези, които на практика вземат решението. Разговорът в Банкя между бившия вече градски прокурор на София и лидера на ГЕРБ потвърди общоизвестната тайна, че истинските мотиви за важните избори в съдебната власт надхвърлят видимата процедура във ВСС. Затова и Кокинов казва на Борисов по повод на главния прокурор – “Ти си го избра”.

Още през 2008 г. бившият председател на ВКС и тогавашен председател на КС Румен Янков предупреждава как съдебната власт се превръща в “банка за услуги” под благосклонния поглед на политиците. „За независимостта на системата трябва да се съди от дейността на Висшия съдебен съвет – доколко той е проводник на политически, роднински или приятелски назначения. Назначенията, основаващи се на трайни, повтарящи се в миналото контакти на зависимост на едни от други лица, са в основата на правосъдието в сянка. Веднъж назначен на някое от тези основания ръководител, при повишението в служба игнорира политически девиантните, противниците на приятелите, търси родствениците. И критерий в случая не са качествата, а лоялността. Така правосъдието от страж на закона лесно се превръща в банка за услуги“, казва Янков в последното си интервю за “Капитал”. И допълва: „Политиците и техните адепти в системата /това те никога няма да го разберат/, че с пристрастните си от политическа гледна точка назначения периодически я стресират“ и създават картина на „магистрати, загрижени да запазят статуквото си, други за пореден път да се харесат, трети да оцелеят“, в която хоризонтите на правото: „разсъдък, разум, естествена справедливост, свободата като основен принцип, остават на заден план“.

Резултатите от контролираното овладяване на председателските места в съда не закъсняват – избрани съдебни състави от ВАС пререшават решени дела (седемчленен състав на ВАС отмени влязлото в сила решение, с което лифтът на Платото в ски зона Банско бе окончателно признат за незаконен); помагат да се мачкат смутителите на омертата в съдебната власт по дисциплинарните дела; приемат, че свободата на словото може да представлява нелоялна конкуренция (това – в силните години на Цветан Василев и в негова полза) – с две решения по сходни казуси ВАС реши коренно противоположно. Съдът постанови, че публикации в „Дневник“ и „Капитал“, разобличаващи медийната империя на Делян Пеевски и Цветан Василев, представляват нелоялна конкуренция, но публикации в „Телеграф“ с твърдения за влошеното финансово състояние на „Икономедия“, издател на „Дневник“ и „Капитал“, бяха оценени от съда като „журналистически предположения“, базиращите се на „верни сведения“. В СГС структуроопределящите дела се попадат при едни и същи съдии – в последните месеци това се вижда по търговските дела, свързани с Цветан Василев и фирмите, близки до Пеевски. Дали е случайно съвпадение, че сега печели…..Пеевски?

Главният прокурор пък се оказва винаги на чувствителното място, а амбициите му сякаш надраснаха институцията – прокуратурата взе участие в парламентарните избори през 2013 г., която или продуцира, или не овладя политико-журналистическо-прокурорски спектакъл „Костинброд“, но така или иначе не даде ясен отговор въз основа на ефективно разследване дали тези над 351 хил. бюлетини са били предназначени за включване в изборния процес и евентуално – как. Бързо заглъхна линията за “камиони с двойни дъна”, които чакали пред печатницата. В същото време прокуратурата все така липсваше, когато висши политици трябваше да бъдат разследвани успешно за конкретни данни за престъпления.

Утвърди се обаче тенденция прокуратурата да се меси директно в области, които според закона и конституцията се регулират не чрез наказателна репресия – да припомним само шумната акция по намаляване на цената на тока, когато заедно с НАП прокурори влязоха в трите ЕРП-та (и тогава, както и сега с казуса КТБ, Цацаров определи ситуацията като “извънредна”). Всичко това се случи в разгара на февруарските протести 2013 г. и имаше политически ефект. Или пък успешното осветяване само на инициалите ИФ от поредицата инициали ББ, ЦЦ, ИФ, а и ДП в тефтера на председателя на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси Филип Златанов, което доведе до приключване само на политическата кариера на Искра Фидосова.

За да се стигне до сегашната кулминация – централната роля на главния прокурор при очертаващото се ново икономическо преструктуриране чрез преразпределяне на овладяния от фирмите на Цветан Василев значителен финансов ресурс, натрупан с държавни пари в “политическата банка”. Предложението на Цацаров извънредната ситуация “КТБ” да бъде решена с извънредни средства неизбежно води не до успокоение, а до повишаване на извънредността до максимална непрозрачност. Дали е целен или не, ефектът е лесно предсказуем – не само че няма да разберем какво е станало в миналото, но няма да разберем и как се строи бъдещето – как и кои ще са новите овластени в резултат на разпределението на надутата с държавни пари банка.

Поредицата съмнителни и непрозрачни избори, разрастващото се чувство за липса на справедливост създава нагласата, че изборът на председател на ВКС ще зависи не от високите професионални и морални качества на кандидатките, а от това какво иска главният прокурор или влиятелните на момента икономически и политически фактори, на които след време изпаднал в немилост бивш фаворит ще каже с чувство за обреченост – “Ти си го избра”.

Какво ни остава ли? Разобличаването на симулациите.

Симулация №1 – Правилата на състезанието за нов председател на ВКС следват естествената логика на събитията и закона

Не следват.

Гласуването ще стане по компрометирания начин – с електронната система, в която всеки член на съвета може да види как гласува съседът му, съответно начинът на гласуване може да стане известен и на главния прокурор. Дали имаме илюзии, че това няма значение за част от членовете на съвета? Нямаме. Бивш член на ВСС сподели пред “Съдебни репортажи”, че, независимо от това дали е обективно възможно или не, кадровиците живеят с убеждението, че системата позволява да се проследи кой как е гласувал. Електронната система не осигурява равнопоставеност на кандидатите, защото не осигурява едновременност на гласуването – първият винаги е в привилегирована позиция.

В същото време ВСС вложи твърде много усилия да защитава машинното гласуване вместо да избере по-лесното, което би му донесло популярност – да промени правилата и да върне интегралната бюлетина. Очевидно залогът не е незначителен. През лятото председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров дори направи презентации на системата пред журналисти, НПО и дипломати. Въпреки че непонятното му усилие не постигна целения ефект и отново бяха повторени възраженията срещу машинното гласуване, се оказа, че срещите не са били, за да се търси обратна връзка в диалог. Затова и практически нямаше никакво значение становището на представителя на Българската асоциация на софтуерните компании Явор Джонев, че при повече от един кандидат, след гласуването за първия при система с машинно гласуване, която не позволява множествен избор, вероятността за избор на втория или третия намалява.

Кадровиците не пожелаха да включат в правилата за избор и възможността съдиите от ВКС сами да предлагат кандидати, защото логично това щеше да ги постави пред трудната задача да обясняват защо елиминират съдийско предложение.

Съветът остави в сила непонятната поредност на гласуване на кандидатите – изслушват се по азбучен ред, но не се гласуват по него, а по поредността на внасянето. На практика това означава – Панова ще бъде изслушана първа, но първа ще бъде гласувана Райковска. Номинацията на съдията Таня Райковска, макар че стана известна в последния момент, е внесена преди тази на Павлина Панова, която се обсъждаше сред съдиите и в медиите още преди започване на процедурата.

И не на последно място трябва да се вземе предвид решението на съвета процедурата да бъде открита в такъв момент (края на юли), че да се развива „активно“ през отпускарския сезон, което няма как да не влияе и върху интензивността на дебата в обществото за това какъв трябва да бъде бъдещият председател на ВКС, и върху интензивността на усилията да се изследва задълбочено до последния детайл кои са претендентките.

Симулация № 2 Този път има истинска конкуренция

Не е истинска.

В сегашната ситуация за най-високото място в съдебната система ще се борят две съдийки – зам.-председателките на ВКС Павлина Панова и Таня Райковска. За истинска конкуренция обаче можем да говорим, когато процесът на номиниране е прозрачен, спонтанен и убедителен. Това изисква членовете от ВСС, застанали зад всяка от предложените кандидатури, да са стигнали до нея след всестранно изследване на въпроса какви качества трябва да притежава бъдещият председател в конкретната ситуация, в която се намира българската съдебна власт – с критично подкопана независимост в очите на гражданите и при твърде силна позиция на главния прокурор, за да се гарантира разделението на властите и независимостта на съда.

Стана ясно, че кандидатурата на Павлина Панова се обсъжда в съдийските среди от няколко месеца. На 21 юли Лазар Груев обяви, че ще подкрепи номинацията на Панова за негов наследник. От обясненията на активните застъпници на кандидатурата впоследствие се разбра, че с Панова, а после и с Груев е разговаряно още в края на май – първия момент, в който ВСС официално можеше да обяви конкурса. Месеци преди това в магистратските среди витаеха предположения кой ще бъде кандидатът на статуквото – Ванухи Аракелян, Стефан Гроздев (сега претендент за шеф на САС), Боян Магдалинчев – все съдии на административна позиция със спорна репутация. Обявяването на кандидатурата на Панова – съдия от ВКС, обаче би направила всяка от другите откровено несъстоятелна – никой от останалите не познава проблемите на самия съд. Освен това професионалният натиск на съдиите върху кадровия орган да се разширяват формите на съдийското самоуправление, да се включат самите върховни съдии в избора на бъдещия им председател под различни форми, вече се беше превърнал в незаобиколим фактор.

Точно седмица след публичното обявяване на първия претендент за поста в. „Преса“ съобщи, че членове на ВСС смятат да номинират още един заместник на Груев – Таня Райковска. До този момент в публичното пространство името й като наследник на сегашния председател не бе споменавано. Източници на “Съдебни репортажи” от ВКС споделиха, че номинацията е била изненада и за самите върховни съдии. Същевременно 5-членката от ВСС, застанала зад Райковска, включва все кадровици, които са близки до председателя на ВАС Георги Колев и главния прокурор (Светла Петкова (парламентарна квота, излъчена по предложение на ГЕРБ), Мария Кузманова (парламентарна квота, излъчена по предложение на ГЕРБ), Милка Итова (съдийска квота, преди това инспектор от ИВСС, избрана по предложение на НДСВ), Каролина Неделчева (парламентарна квота, предложение на ГЕРБ) и Даниела Костова (съдийска квота, преди това съдия в Окръжен съд – Варна).

Затова и обяснимо интересът на журналистите беше насочен към изясняване на въпроса как се е родила идеята за Райковска. Последва откровен отговор на члена на ВСС Мария Кузманова – възникнала, след като в публичното пространство изтекла информация за кандидатурата на Панова. Схемата е първосигнално ясна – конкуренцията на заместник-председател на ВКС е заместник-председател на ВКС. За една седмица е търсена и намерена кандидатура, която формално да изглежда същата – да е от ВКС, да е на същата позиция, да е съдия с авторитет сред колегите си.

Така на старта на процедурата беше разбита възможността върховните съдии да се консолидират около свое предложение за председател и да се превърнат в естествения решаващ фактор в управлението на съда. Сега, ако бъде избрана която и да е от двете върховни съдийки, това няма да бъде заради подкрепата на ВКС, а заради подкрепата на мнозинството около Цацаров (в този случай и Георги Колев, който обичайно избягва да влиза в конфронтация, но сега поведението на “неговите” членове в съвета показва, че той одобрява кандидатурата на Райковска).

Симулация № 3 Двете кандидатури са равностойни

Не са.

И двете кандидатури са на авторитетни съдии, но за председател на ВКС това не е достатъчно. Без ясно очертаване на длъжностната характеристика и необходимите качества на кандидатите за председател на Върховния касационен съд (ВКС) претендентите изглеждат еднакво и изборът се превръща в произвол, обясни ситуацията директорът на Правната програма на Институт „Отворено общество” Иванка Иванова при презентирането на сравнителното изследване “Какво (не) знаем за председателите на върховните съдилища в държавите членки на ЕС”. Изследването показва какви са приликите и разликите в процедурите по избор на председатели на върховните съдилища в страните-членки на ЕС, какви професионалисти застават начело на върховните съдебни инстанции в Европа и какви са гаранциите за независимостта на съдебната власт.

„Двете кандидатури за председател на Върховния касационен съд са много добри“, думите са на представляващата Висшия съдебен съвет (ВСС) Соня Найденова и по същество признават верността на казаното от Иванова. На изслушването във ВКС на 17 септември съдията Дария Проданова (Търговска колегия) изрази притесненията на върховните съдии “да вземат страна”. „И двете стават, но всеки си харесва някоя повече“, заяви тя и допълни: „Ако ще се изпитваме – 15 души обичат Поли, 20 обичат Таня…”, заяви тя. По същество това беше резултатът от събранието на върховните съдии – те не поеха отговорността да направят избор и така се неутрализираха като фактор при вземането на решението от ВСС. Оставиха, съзнателно или не, главният прокурор да реши вместо тях.

Участието на върховните съдии в избора на техен председател обаче би следвало да се изрази в нещо друго, без да представлява конфронтация помежду им или с една от тях. Как на практика то се осъществява се вижда от сравнителното изследване на Институт „Отворено общество“ за председателите на върховните съдилища в държавите членки на ЕС. Във всички, освен България, върховните съдии под различни форми имат участие в избора на председател. Също така сравняването на качествата на избраните председатели показва, че лесно може да бъде изграден профил за длъжността и той в основната си част съответства на този, който 51 върховни съдии изготвиха и изпратиха на ВСС на 24 юли. По тези критерии и съобразно нуждите на българската съдебна власт в сегашния контекст на засилено влияние от изпълнителната власт, МВР и прокуратурата, на неизяснените въпроси за формите на влияние в системата, може да се направи информиран избор коя от двете уважавани съдийки е подходящият председател.

Един от конкретните фактори, които се ценят високо при избора на председатели на върховните съдилища, е независимостта на кандидата, включително доколко тя е убедителна в очите на гражданите. Независимостта на кандидата и останалите необходими за високата длъжност качества се преценяват през конкретните биографии на кандидатите, като се проверява внимателно дали са отстранени и най-малките съмнения за партийни и политически зависимости. Например ето така:

1. Лична независимост

Съдия Панова е станала съдия след 90-та година и биографията й показва типично кариерно израстване, без рискове за независимостта й или съмнения за привилегироване, които да произтичат от членове на семейството й – родителите й не са юристи, нито част от управляващия елит; съпругът й е историк, синът й е още студент.
Съдия Райковска е по-опитният съдия, започнала е кариерата си през 1979 г. Родителите й също не са били юристи и част от управлението на държавата. В автобиографията си тя е отделила значително място на кариерата на съпруга си – адвокат Румен Райковски. Той е започнал работа като прокурор, а в периода 82-85 г. е бил редовен аспирант в Москва. До 88 г. е бил специалист в Съвета за криминологически изследвания към Главна прокуратура и ръководител на Първа прокуратура София. Бил е началник на управление „Западна Европа, САЩ, Канада и Израел” в МВнР в периода 1991-1993 г. (според източници на „Съдебни репортажи”, поканен от Стоян Ганев), а след това през 1993 г. е главен юрисконсулт на ОББ, правен съветник на Хиосбанк (1993-1995 г.) и изпълнителен директор на Международната банка за инвестиции и развитие (МБИР) – една от фалиралите банки. В биографичните данни, представени пред ВСС съдия Райковска уточнява, че съпругът й е бил изпълнителен директор на банката няколко месеца, а „в юридически план 7 дни“. Година по-късно лицензът на банката е отнет от БНБ поради фалит (историческа ирония е, че фалиралата МБИР се е помещавала в сградата на КТБ на площад “Гарибалди” в столицата). А прокуратурата повдига обвинения на част от Управителния съвет на банката (Райковски не е в този кръг), които приключват с оправдателна присъда.

Съдия Райковска е посочила, че дъщеря й Веселина Райковска е прокурорски помощник в Софийската градска прокуратура от 5 години. Преди това заедно с Румен Райковски участват в собствеността и управлението на „Леге Клавис“ – дружество за юридически услуги, в което участие има и Евгени Танчев – бившият председател на Конституционния съд (от квотата на президента Георги Първанов).

Сравнението на биографиите на двете кандидатки показва, че кариерата и социалната реализация на Панова и нейните близки не показва никакви неясности, съмнения или рискове за независимостта – нито тя, нито съпругът й са се “отърквали” в елитите на 80-те или 90-те години.

2. Данни за партийна или политическа обвързаност или оставено погрешно впечатление

В биографията на съдия Панова такива данни липсват, но в професионалния път на съдия Райковска могат да бъдат открити партийни следи, които кадровият орган на съдебната власт би трябвало да изследва по-внимателно.

През ноември 1994 г. Райковска, градски съдия по това време, е назначена с указ на президента Жельо Желев от 25 ноември 94 г. за член на ЦИК, която е разделена на партийни квоти, на мястото на Кадир Кадир от ДПС. На въпрос на „Съдебни репортажи“ съдийката казва, че е била поканена от администрацията на президента с цел нормалното протичане на изборите и попълването на състава на ЦИК. Допълва, че излизането на Кадир от комисията е резултат от издигането му като кандидат в листите на ДПС. И отрича предложението към нея да е дошло от партийна централа. Отбелязва, че по онова време в състава на ЦИК са влизали голям брой съдии – цитира името на съдия Румен Янков. Но съдия Янков към този момент е бил председател на отделение на ВКС. При всички положения как администрацията на президента се е сетила точно за съдията от СГС Таня Райковска е въпрос, който не може да бъде подминат.

3. Защита на впечатлението за независимост при кариерното израстване

Съдия Панова се е изкачила без скандали през всички инстанции, без да пропусне нито една. Има вече и наднационална кариера като ad hoc съдия в Европейския съд по правата на човека след спечелване на национален конкурс и одобрение от ПАСЕ.

Единственият публичен скандал, в който е намесено името на Райковска, е свързан именно с повишаването й във ВКС и също включва политическо съмнение. На 23 април 2001 г. съдия Таня Райковска (по това време вече председател на Фирменото отделение на СГС) отказва регистрация на НДСВ преди парламентарните избори на 17 юни заради установени от нея девет недостатъка в документацията. В края на същия месец състав на ВКС с председател тогавашния шеф на съда Иван Григоров потвърждава решението на градския съд. Веднага след това Григоров коментира делото пред медиите. “Върху състава на Софийския градски съд, който гледа делото за регистрацията на Национално движение “Симеон Втори” (НДСВ), е упражняван безпрецедентен натиск”, заявява той в предаването “Неделя 150” на БНР. Споменава, че има сериозна информация, че върху съдия Таня Райковска са правени опити за въздействие от страна на “хора от обкръжението на Симеон Втори, от съмнителни икономически структури и от хора, свързани с бившата Държавна сигурност”. Иван Григоров нарича съдийката “безспорен професионалист и достоен човек”, а решението на СГС е окачествено като “брилянтно”. Не само коментара по радиото, но и включването на Григоров в съдебен състав също е безпрецедентно. На 9 май същата година ВСС повишава съдия Райковска в съдия във ВКС по предложение на Григоров. Така Райковска прескача една инстанция – на Апелативния съд.

По информация на „Съдебни репортажи“ на изслушването пред КПА съдийката е била попитана от членове на ВСС за конкретния случай и тя е обяснила, че е била поканена от съдия Румен Янков да стане съдия във ВКС много преди делото „НДСВ“. Няма как да попитаме вече покойния Румен Янков дали е така, но отговорът не изяснява въпроса защо Иван Григоров й предлага повишаване точно след това дело и защо тя се е съгласила да поеме риска повишението да изглежда компрометирано. Същественият проблем е точно този от гледна точка на външната убедителност на независимостта – защо Райковска, която веднъж вече е отклонявала поканата на Румен Янков в по-неутрални времена, приема предложението на Григоров в твърде неподходящ момент за впечатлението, което оставя у обществото. Създадено е съмнение, че прескачайки една инстанция – Софийския апелативен съд, Райковска е била “наградена” за работата си по определено политическо дело.

В профила, изготвен от върховните съдии (чиято легитимност съдия Райковска постави под въпрос по време на изслушането си пред съдиите от ВКС), способността „да вдъхне увереност на съдийската общност, че високият професионализъм, естественото кариерно израстване, почтеността, неотклонното изпълнение на служебните задължения са решаващи качества за ръководителя на Върховния касационен съд” е изведено като едно от основните качества, които новият председател трябва да притежава. Това изискване е в съответствие и с Етичния кодекс на магистратите, в който е записано, че „при кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му”.

4. Научни интереси и специализации

Способностите в науката са част от преимуществата при избиране на председатели на върховни съдилища в Европа, защото мащабът на най-високата позиция в съдебната власт изисква капацитет и познания за развитие на съдебната практика. В профила, изработен от българските върховни съдии, това също е възприето като основен критерий – „способността за научно изследване на проблематиката по делата, за задълбочено познаване на научните постижения в съответния отрасъл на правото, в който практикува, е действена гаранция, че председателят на ВКС ще организира тълкувателната дейност на Върховния касационен съд по най-високите професионални стандарти, които очертават нови перспективи за развитие на правото и утвърждават основните ценности в демократичното общество“.

Изследването на „Отворено общество“ показва, че в 12 от държавите председателите са доктори по право, в 6 от страните – професори, а в 12 – преподаватели в университет. И по този показател кандидатурите за ВКС не са еднакви – съдия Панова има научна кариера, доктор е по право след защита на дисертация на тема „Европейските стандарти за надлежна наказателна процедура по чл. 6 от ЕКПЧОС”, с множество научни изследвания в областта на наказателното право. Професионалният опит на съдия Райковска в тази насока, без да бъде подценяван, е по-скромен.

5. Капацитет в областта на наднационалното правосъдие

Върховните съдии смятат за важно и друго качество на бъдещия си председател – да притежава квалификация в областта на международното право, защото “членството на страната в ЕС налага начело на ВКС да застане съдия с отлична квалификация в областта на правото на Европейския съюз и на правото за защита правата на човека, който има задълбочени теоретични и практични познания за европейските стандарти за независимост и качество на правораздаването”. Те смятат, че приоритет при взимането на решение за избора трябва да бъде ефективната комуникация на българската съдебна власт с международни институции и съдебни системи и заявяват, че практическият опит на председателя на Върховния касационен съд в тази област може да е силен инструмент за утвърждаване на съда като деен участник в развитието на първичното право на ЕС и на международното правно сътрудничество. Това е записано в изработения от тях профил.

Според публичните данни на тези изисквания отговаря един от кандидатите и това е съдия Панова. През 2009 г. тя е избрана като ad hoc съдия в ЕСПЧ след преминат успешно национален конкурс, както и след преминаване на процедура по одобрение от ПАСЕ. До този момент съдия Панова е единственият български съдия, който председателят на съда в Страсбург е избирал за всяко конкретно дело, в което са включени ad hoc съдии.

Върховни съдии, с които „Съдебни репортажи” разговаря, припомниха, че едно от тълкувателните решения на Търговската колегия във ВКС противоречи на общостното право на ЕС. Става дума за Тълкувателно дело № 1/2008, което касае нарушения на регистрирана марка по смисъла на Закона за марките и географските означения. В интервю за правния сайт „Дефакто” Александър Арабаджиев, съдия в Съда на Европейския съюз, разказва, че през 2009 г. пред съда на ЕС е образувано дело по преюдициално запитване на СГС. „Важно е да се знае, че съставът на СГС, отправил запитването, е направил това, за да преодолее тълкувателно решение № 1/2008 г. на Общото събрание на Търговската колегия на ВКС по тълкувателно дело № 1/2008 г. относно тълкуването на разпоредби от Закона за марките и географските означения. Въпросното тълкувателно решение не съответства на практиката на Съда на Европейския съюз. Конкретната ситуация обаче не е могла да бъде преодоляна чрез преюдициално запитване, тъй като съдът е прибегнал до мотивираното определение, считайки с основание, че отговорът на въпроса произтича недвусмислено от съдебната практика”, казва Арабаджиев. Последиците от това са, че в Холандия се развива производство, образувано по иск на българска фирма, която търси вреди на основата на решението на Софийския градски съд, което се е позовало на посоченото сгрешено тълкувателно решение. „В крайна сметка този спор е стигнал до холандския Върховен съд. Той е отправил до Съда на ЕС преюдициално запитване – длъжен ли е да признае решение на съд на друга държава членка, което явно противоречи на правото на съюза и това обстоятелство е известно на този съд?”, казва българският съдия и добавя, че ЕК е открила производство срещу България за неизпълнение на задължения, тъй като тълкувателното решение на Върховния касационен съд е противоречало на правото на ЕС.

„Това е възможно най-укоримата форма на „нарушение“, защото е допусната от съд, и то от върховна съдебна инстанция. А юрисдикция в друга държава е отказала да изпълни решение на български съд, основано на тълкуването на ВКС. Така че глобите нямат значение, когато доверието е изгубено. А върху взаимното доверие се крепи взаимното признаване на съдебни решения, което пък е в основата на сътрудничеството по граждански, търговски и наказателни дела между съдилищата в рамките на съюза”, категоричен е съдия Арабаджиев. Проблемът обаче се уголемява когато през 2012 г. в Тълкувателно решение на Търговската колегия (вече под ръководството на съдия Таня Райковка) се отказва да бъде обезсилено спорното ТР 1/2008 г. То е подписано с особени мнения от шестима съдии, сред които и Лазар Груев. И в двете Тълкувателни решения съдия Райковска гласува с мнозинството от съдиите.

Симулация № 4 Кандидатите имат еднаква социална компетентност

Не е вярно, различна е.

От сравнителния преглед на изборите на председатели на върховните съдилища в ЕС се вижда, че стриктното упражняване на професията не се приема за достатъчно за заемане на най-високата позиция в съдебната власт, която има стратегическо значение за общественото развитие и държавността. Така например, при последния избор на председател на Върховния съд на Великобритания (2012 г.), специално създадената комисия проверява дали кандидатите да притежават „в изключителна/ превъзходна степен“, наред с интелектуални способности, яснота на мисълта, способност за работа под напрежение, и “социално съзнание и разбиране на предизвикателствата на съвременния свят”. В профила на съдиите от ВКС ясно може да се разчете желанието им следващият ръководител на върховния съд да бъде човек с активна гражданска позиция по проблемите на съдебната власт, разделението на властите и независимостта на съда. „Съдиите от Върховния касационен съд заслужават да бъдат представлявани от съдия с ярко обществено и професионално присъствие в значимите дискусии за утвърждаване на правовата държава. Начело на върховната инстанция трябва да застане съдия с утвърдени възможности да дефинира проблемите от значение за доброто качество на правораздаването и да търси решенията им“, категорични са те.

Забелязва се, че, при преценка на необходимите качества, се внимава и за “съотношението на силите” между правораздавателните институции (съда) и останалите държавни власти. Например – при последния избор на председател на ВКС във Франция от съществено значение се приема характера на кандидатите. Заради подчертано силния главен прокурор се приема, че председателят на ВКС трябва също да е силен авторитет, за да се постигне баланс. Този опит, пречупен през българския контекст, означава, че за да се постигне “баланс на силите”, бъдещият председател на ВКС следва да бъде добре запознат със състоянието на прокуратурата и наказателното правосъдие, което не слиза от фокуса на вниманието, включително заради опитите в последните години да се превърне в политически инструмент.

Проследяването на събитията от миналото припомня, че съдия Панова е взимала публично отношение към посегателствата срещу независимостта на съда. Реакции на съдия Райковска не открихме. През януари 2012 г. по време на управлението на ГЕРБ, което беше свързано с непрекъснати атаки към съда, съдия Панова изразява категоричната си позиция, че съдът не бива да се подава на натиск. „Не бива да се очаква мислене от съда, което да е в угода на определени държавнически или политически интереси. Съдът е защитник на върховенството на закона и трябва да гарантира правата както на силните на деня, когато в някакъв момент застанат като подсъдими, така и на обикновения човек. Това е ненужно политическо говорене, касаещо правомощията на съда. Създава се впечатление у обществото, че когато съдът оправдае едно лице, за което някой от държавниците е казал, че има безспорни доказателства за осъждане, има произвол именно от страна на този съд”, заявява тя в интервю за БТА.

Позициите й важните проблеми на съдебната власт и правата на човека са последователно изразявани и в решенията по дела в ЕСПЧ, в които е участвала. Едно от тях е делото „Петьо Петков срещу България”. Петков твърди, че с повдигнато му през 2002 г. обвинение за нанесена телесна повреда той бил задържан под стража за срок, надхвърлящ границите на разумното, като е бил задължен да носи качулка при всяко извеждане от ареста си. В допълнение след оправдаването му от СРС на пресконференция Районният прокурор на София (тогава Славчо Кържев) нарушил презумпцията му за невинност, като заявил, че няма на света магистрат, който да го убеди, че Петьо Петков е невинен. Процесът е коментиран от съдия Панова, която казва, че решението на ЕСПЧ „трябва да бъде настолно за всеки магистрат у нас. За съжаление и след последните “блестящи” полицейски акции по арестуване на заподозрени лица (изказването е по времето на вътрешния министър Цветан Цветанов), при което задържаните предварително се обявяват за виновни, става пределно ясно, че май никой не е чел това решение.”

Потърсихме публични реакции на съдия Райковска по отношение на специфичните проблеми на търговското правораздаване, някои от които също със структуроопределящо политическо и икономическо значение. През 2013 г. Проверка на ВКС в Софийския апелативен съд, извършена с участието на третия зам.-председател на ВКС и председател на Гражданската колегия Красимир Влахов официализира отдавна известната на медиите скандална информация, че дълго време само един състав (този на Стефан Гроздев) е разглеждал делата по несъстоятелност. Тази практика, изключваща случайното разпределение и създаваща високи корупционни рискове, не представлява вътрешноведомствен проблем, защото ефектите й засягат без преувеличение икономиката, а оттам и политиката на държавата (САС е втората съдебна инстанция по дела за несъстоятелност на окръжните съдилища от западна България). По този проблем реакция на председателката на Търговската колегия на ВКС не открихме.

Разликите между професионалните биографии на двете кандидатки, вижда се, не са незначителни и поначало позволяват да се направи информиран избор от ВСС. Но нито разликите, нито темата какви са необходимите качества за длъжността на председател на ВКС станаха предмет на публичен разговор и интерес сред кадровиците. Напротив, вялата проверка на Комисията за професионална етика на ВСС и липсата на въпроси са поредния принос към укрепване на съмнението, че и този изборът е предрешен – ще има избран председател по схемата “банка за услуги” – дали ще е съдия Райковска или тя е включена само за проваляне на процедурата с участие на съдии от ВКС, за да се отвори вратата за правилния кандидат, предстои да видим. Засега все така е ясно – независимостта на съдебната власт не само не е приоритет за защита, но се превръща и в цел за обстрел.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

vks

Без прецедент 292-ма съдии с обръщение към гражданите: Обругаването на съда е нетърпимо в правова държава и не носи обществена полза, а само краткосрочни политически дивиденти

Магистратите призовават за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир
vss

Съюзът на съдиите към ВСС по казуса “Полфрийман”: Дадохте знак, че съдия, който не се съобразява с общественото мнение и политическите лидери, ще бъде обругаван

Снимка: Дневник

Вместо да защити съдиите по казуса “Джок Полфрийман”, Съдийската колегия се присъедини към атаките към съдебния състав

Кадровиците споделят усещането за “нарушен баланс между правото и справедливостта”
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Висшият адвокатски съвет: Иван Гешев не притежава необходимите качества за главен прокурор

Адвокатурата призовава ВСС за нова процедура за избор на обвинител №1
Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия

10 коментара

Вашият коментар