Делото срещу Цветанов беше образувано по сигнала на премиера Сергей Станишев през март 2013 г. до новоназначения главен прокурор Сотир Цацаров с увереното твърдение: “От септември 2009 г. до 2013 г. група от служители на СДОТО (Специализираната дирекция за оперативно-технически операция – бел. ред.) под ръководството на високите етажи на МВР незаконно е подслушвала и наблюдавала бизнесмени, политици, магистрати, като министър Цветанов лично е давал нареждания кой да бъде подслушван – без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения.” След като прокуратурата се отказа да поддържа обвинението, съдът ги оправда, а мотивите не бяха публикувани.

Именно тях е поискала със заявление за достъп до обществена информация журналистката Галина Гиргинова, редактор на блога за съдебна журналистика и разследвания “Съдебни репортажи”. Две съдебни инстанции отказаха да разгледат искането по същество и да преценят дали надделява общественият интерес за достъп до информация, или защитата на националната сигурност, свързана със системата за тайно следене чрез специални разузнавателни средства.

“Дори когато делото е свързано с националната сигурност и включва класифицирана информация, пълното укриване на решението от обществеността не може да бъде оправдано. Съществуват техники, чрез които може да се отговори на опасения за сигурността, без да се премахват основни гаранции като публичността на съдебните решения – например класифициране на съдебно решение само частично или публикуването му в редактиран вид”, отбелязва в решението си ЕСПЧ.

Решението на ЕСПЧ е ключово и изключително важно по няколко линии
- коментира изпълнителния директор на ПДИ Александър Кашъмов, който води делото пред ЕСПЧ. Европейският съд казва, че не може да се ползва специалният закон за изключване на приложението на Закона за достъп до обществена информация. Особено важно е решението в контекста на увеличаващите се откази на прокуратурата да предоставя информация за действията си и на отказите нa cъдилищaтa дa paзглeждaт пo cъщecтвo искания зa дocтъп дo инфopмaция, в кoитo пoд предлог зa клacифициpани сведения ce oткaзвa oбщecтвeнoзнaчимa инфopмaция, коментира още адвокат Кашъмов.

Неотдавна и.ф. главният прокурор Борислав Сарафов дори отправи до Върховния административен съд искане за тълкувателно решение в смисъл, че прокурорските постановления и т.нар. предварителни проверки трябва да бъдат изключени от полето на Закона за достъп до информация дори когато казусите са приключени. Това означава на практика да останат тайна действията на прокуратурата – какво е вършила (или не е вършила) тя по важни за обществото и гръмко оповестени стартове на дела, които в крайна сметка приключват или с прекратяване, или с провал в съда.

Решението на Европейския съд в Страсбург е взето единодушно. То може да бъде обжалвано от българското правителство в тримесечен срок пред Голямата камара на ЕСПЧ.

Снимка: Дневник

Коя е съдия Миглена Тянкова?

Съдия Миглена Тянкова започва кариерата си като съдия в Районния съд в Хасково (РС-Хасково), където правораздава почти 4 години. След това близо година е съдия и в окръжния съд в града. Кариерата ? като административен ръководител започва през 2004 г. До 2012 г. – близо 8 години тя оглавява РС – Хасково, а след това е избрана за председател на ОС – Хасково. Съдия Тянкова е административен ръководител на съда два мандата. Малко преди да приключи вторият й мандат е издигната от съдии от региона за член на ВСС. Тя е един от малкото съдии, избрани още на първи кръг за член на кадровия орган, но след промени в Закона за съдебната власт (ВСС) процедурата за членове на ВСС е прекратена.

Малко след избора й тя коментира, цитирана от „Марица“, че проблемите в кадровия орган и съдебната система са резултат от липсата на административен опит в членовете на съвета. „Административният опит е много полезен. Всички нови членове на ВСС имаме такъв, независимо че ни наричат „съдебна номенклатура“, казва Тянкова. Съдийката е застъпник и на идеята, че кадровият орган на съдебната власт трябва да се избира чрез регионално представителство – спорна теза, която би феодализирала ВСС.

След изтичане на мандата ? като титуляр, Тянкова управлява ОС – Хасково до октомври 2024 г., когато подава оставка като изпълняващ функциите административен ръководител заради провалените от СК процедури за избор на нов председател на съда. На практика, с малки изключения кариерата на съдия Тянкова в съдебната система се развива на ръководна длъжност.

Сега съдийката има амбицията да оглави един от петте апелативни съдилища в България – този в Пловдив. АС – Пловдив е въззивна инстанция на окръжните съдилища в Пловдив, Хасково, Стара Загора, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В територията на Пловдивския апелативен район влизат и няколко държавни граници с Гърция и Турция.

Вечните съдебни началници

Проблемът с вечните съдебни началници се дискутира от години в системата. Практиката по вертикала, а понякога и по хоризонтала – от ръководни постове в малки съдилища към по-големи в областните градове, магистрати да бъдат назначавани директно за ръководители на съдилища и прокуратури, без да са спечелили конкурси, е критикувана остро от съсловни организации и външни наблюдатели.

Това е така, защото част от магистратите с афинитет към ръководните постове успяват, с помощта на ВСС, да получат кариерно израстване извън разписаното такова в ЗСВ – чрез конкурси за по-горно ниво или за преместване. Това, в комбинация с все по-често повтарящите се решения на ВСС да се избират за председатели на съдилища и административни ръководители на прокуратури външни кандидати, демотивира редовите магистрати да участват в процедурите за лидерски постове.

Емблематични за тези изкривяващи нормалното кариерно израстване на магистратите практики са множеството решения на предишния и този състав на ВСС. Няколко примера – съдия Ванухи Аракелян бе избрана след два мандата като председател на Окръжен съд – Варна, да оглави апелативния съд в града. Напълно идентично бе решението и на този състав на СК – досегашният административен ръководител на ОС – Варна (също два мандата), бе избран за председател на АС – Варна. Символен бе и изборът за председател на РС – Благоевград. След множество процедури, в които съдиите там издигаха съдия Калинка Иванова, СК назначи съдия с няколко месечен стаж в съда.
Председателят на Административен съд – Пазарджик – Мариана Шотева бе назначена за административен ръководител на Административния съд в Пловдив, макар да й оставаше година и половина на ръководния пост в Пазарджик. За председател на Административен съд – Търговище е назначен административния ръководител на РС – Търговище без да е довършила и половината от мандата си в районния съд. И още един пример за бързо кариерно развитие. Районният прокурор на Районна прокуратура – Габрово – Тихомир Петков, е избран за окръжен прокурор на Габрово.

Примерите тук не са изчерпателни. Но за разбирането на членовете на ВСС по тези спорни въпроси може да се съди от едно изказване на и.ф. председателя на ВАС Георги Чолаков по повод процедурата за председател на Административен съд – Пазарджик. По време на дискусията тогава Чолаков казва: „След като нещо в закона не е забранено, значи е разрешено. Не знам какви етични закони се използват, като законът не забранява това като процедура. Имаме решение на Конституционния съд, което казва, че забраната касае участие в процедури и избор на административен ръководител в един и същи орган на съдебна власт. Доколкото знам, Пазарджик и Пловдив са два различни органа на съдебна власт…“, казва той. Даниела Марчева пояснява, че винаги е била против „… това клише, че не може да има вечни административни ръководители“.

„Достатъчно ясни знаци“

Това е втората процедура за избор на председател на АС-Пловдив, която СК открива. Първата е прекратена заради липса на подадени кандидатури. В концепцията си за управление на АС – Пловдив съдия Тянкова засяга подробно мотивацията да се кандидатира за поста. „През всичките години, през които съм работила като съдия, не ми е било безразлично случващото се в съдебната система и съм се чувствала ангажирана към промяната, а административният опит ми даде възможността за съвсем различен поглед за проблемите в съдилищата и пътя за тяхното разрешаване“, пише Тянкова и детайлно описва постиженията в съдебния район под нейното административно ръководство.

В протокола от Общото събрание на АС-Пловдив, проведено на 24 февруари, на което съдия Тянкова е изслушана, тя дава повече подробности защо се бори за поста като външен кандидат. По думите ? „при откриването, както на първата процедура, така и втората такава, въобще не ми е минавало през ум да се кандидатирам“. Тя посочва, че в съда има достатъчно съдии с „професионален опит и…управленска компетентност“, за да поемат поста. Тянкова е категорична, че не би подала документи в конкурса, ако в него се бе явил съдия от АС-Пловдив. „За съжаление, имаше достатъчно ясни знаци, че няма да има такива кандидати“, допълва тя, но не уточнява конкретно какво има предвид.

Впечатление прави и фактът, че на ОС на АС-Пловдив от 10 съдии, които взимат думата за въпроси и изказвания, четирима са председатели на окръжните съдилища в района – Розалия Шейтанова (Пловдив), Красимир Георгиев (Стара Загора), Петър Маргаритов (Смолян) и Веселина Кашикова (Кърджали). Всички те изразяват подкрепата си към съдия Тянкова.

СРС-та и скандали

Името на съдия Тянкова попада в два скандала. През 2011 г. главният прокурор тогава Борис Велчев внася предложение до ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу окръжния прокурор на Хасково Иван Ванчев. Оказва се, че Ванчев е наел частни детективи, които да следят и подслушват незаконно приятелката му – съдия Тянкова, която тогава е председател на РС – Хасково. Борис Велчев разкрива малко – че освен местни магистрати са засечени разговори и с хора от властта на централно ниво. Самата Тянкова казва, че няма притеснения за съдържанието на разговорите, но е безкрайно разочарована.

През 2013 г. в медиите контролирано изтичат разговори, записани със СРС-та, които внасят съмнение в начина, по който са избрани двама от членовете на ВСС от прокурорската квота – Камен Ситнилски и Румен Боев. Разговорите между Емил Христов (апелативен прокурор на Бургас), Иван Ванчев (Окръжен прокурор на Хасково), Миглена Тянкова (председател на ОС – Хасково) и Христо Георчев (председател на Районен съд – Свиленград) приличат на лобиране за кандидатурите на Ситнилски и Боев. Ситнилски е незаконно уволнен от ВСС с недостатъчно по закон мнозинство, но нито един от замесените, за които се твърди, че са лобирали, не понася отговорност.

Голям шлем

Ако съдия Тянкова бъде избрана за председател на АС – Пловдив, може да се каже, че ще е изпълнила „голям шлем“ в съдебната власт. Тя ще е ръководила съдилища на районно, окръжно и апелативно ниво. Големият въпрос, на който едва ли ще се получи задоволителен отговор е защо нито един съдия от апелативния съд в Пловдив не се е кандидатирал или не е издигнат от колегите си за председател на съда?

В интервю за БНР от 10 февруари членът на СК Атанаска Дишева дава едно потенциално обяснение. В коментар за новооткритата процедура за избор на членове на ВСС, тя посочва, че се надява изборът да не е предизвестен. И добавя: „Съдиите не че се умориха, а се обезвериха. Това е много по-страшно от умората“. За това е и много показателно, че нито един съдия от АС-Пловдив не желае да поеме отговорността за административното ръководство на съда в две поредни процедури. Очевидно е, че редовите съдии са наясно, че процедурите са формални, а решенията са взети предварително.

Снимка: Дневник

Напрежението около избора на главен прокурор и политическите опити за ограничаване на възможността настоящият състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат да избере единствения кандидат за поста – Борислав Сарафов, засенчиха друг важен избор в съдебната система. Във вторник Съдийската колегия на ВСС трябва да избере председател на Софийския градски съд (СГС).

Това е най-големият окръжен съд в страната и ключовото му значение произтича от делата, които се разглеждат в него. В СГС попадат наказателните дела за корупция и организирана престъпност, за престъпления, извършени от лица с имунитет и търговски дела за милиони. Именно СГС води регистъра на политическите партии и компетентен да издава разрешения за използване на специални разузнавателни средства (СРС-та) по искания на прокуратурата и службите.

Процедурата бе обявена в края на 2023 г., тъй като мандатът на досегашния председател – Алексей Трифонов изтече. Документи в конкурса подадоха съдия Трифонов и зам.-председателят и ръководител на Наказателното отделение на СГС Руси Алексиев. Двамата бяха номинирани от Общото събрание на съда – 50 съдии подкрепиха досегашния административен ръководител, 44 магистрати – заместникът му (в СГС работят 186 съдии). Изслушването на двамата кандидати бе насрочено за декември, но седмица по-рано Трифонов (който продължава да ръководи съда като и.ф.) депозира молба за отлагане и така изборът бе насрочен за 21 януари.

Повече от година, след като кандидатите представиха концепции за управление на съда и пред Общото събрание бяха изслушани идеите им за бъдещето на СГС, съдия Алексей Трифонов се отказа от надпреварата. Лаконичното му обяснение защо няма да се бори за втори мандат бе публикувано на 10 януари от сайта Lex.bg. „Това е обмислено лично решение“, коментира единствено Трифонов. Въпреки това от публичната информация до момента е ясно единствено, че Алексей Трифонов е оттеглил съгласието си да изпълнява функциите на административен ръководител и е подал молба за възстановяване като съдия в Софийския апелативен съд (САС).

Неочакваното му оттегляне (ако това стане факт) е силна индикация, че фаворитът е предварително ясен и се ползва с подкрепата на мнозинството в съвета и Делян Пеевски. Според източници на „Съдебни репортажи“ в СГС и САС Трифонов е бил посъветван да се откаже от ръководния пост, а в замяна му е обещано зам.-председателско място в САС.

Как Алексей Трифонов беше назначен като председател на СГС?

Алексей Трифонов е магистрат от 1998 г. От 2005 г. е съдия в Наказателното отделение на СГС. През 2009 г. е назначен за член на ЦИК от квотата на ДПС, а същата година е командирован в Софийския апелативен съд и правораздава там шест години (печели и конкурс за титулярно място). Явява се на конкурса за председател на СГС като външен кандидат и е предпочетен пред двукратният избор на съдиите в съда за техен председател – съдия Евгени Георгиев. Изборът на Трифонов бе част от поредица кадрови решения на ВСС, които пренебрегваха волята на съдиите кой да управлява съда. Припомняме, че различни състави на ВСС избраха председател на най-големия окръжен съд в страната, които се ползваха с явна политическа подкрепа – Владимира Янева (която бе близка приятелка на бившия вътрешен министър на ГЕРБ Цветан Цветанов), Георги Колев (в последствие издигнат до председател на ВАС, макар да не бе гледал никога административни дела).

В изслушването пред ВСС през 2018 г. преди гласуването на двамата кандидати, Трифонов казва: “Не съм ходил по партийни централи, нито към говорил с когото и да било. Но не бива този съд да стои без титуляр, никой и нищо не ме е мотивирал“, подчерта той. Въпреки уверенията му така и не става ясно защо е решил да се кандидатира за председател съд, в който не работи и който, на практика, е едно ниво под САС.

Кой е Руси Алексиев?

Руси Алексиев влиза в съдебната система през 2001 г. като младши прокурор към Софийска районна прокуратура (СРП). Две години по-късно става прокурор към СРП, а месец по-късно е назначен като ръководител на отдел „Икономически престъпления“ там. През 2007 г., когато Алексиев е и говорител на СРП, участва в зрелищна катастрофа на столичния булевард „Христо Смирненски“. Тогава две коли – Мерцедес и БМВ, управлявано от Алексиев, помитат масите пред сладкарница „Пчела“, като в катастрофата са ранени три жени, една от тях – бременна. Полицията установява, че виновен за случилото се е шофьорът на Мерцедес-а.

Година и два месеца след това Алексиев става зам.-районен прокурор на СРП. От юли 2013 г. е редови прокурор там, а септември участва в конкурса за административен ръководител на Софийската градска прокуратура, заедно със следователя Бойко Атанасов и прокурорката от СГП Ваня Илиева . Алексиев отива на балотаж срещу Илиева, но никой не печели доверието на съвета. Още по това време Алексиев е спряган за близък на тогавашния член на ВСС и бивш зам.-главен прокурор Камен Ситнилски. На същото заседание Ситнилски е временно отстранен от съвета за предполагаемо лобиране при изборите от съдебната квота на кадровия орган.

Така се разразява един от големите скандали в съдебната система – за незаконното уволнение на Камен Ситнилски. Мнозинството около бившия прокурор Сотир Цацаров образува дисциплинарка и го уволни (без необходимото мнозинство за това), след контролирано изтекли записи на разговори между магистрати, от които възникват съмнения за лобиране при избора на прокурорската квота във ВСС. По време на дисциплинарното дело двама прокурори от СРП свидетелстват, че през 2012 г. са разговаряли с Руси Алексиев (тогава зам.-районен прокурор), който им „указал“ да подкрепят Ситнилски при изборите за нов кадрови орган. Един от прокурорите Любка Кабзималска бе споделила пред дисциплинарния състав, че Руси Алексиев ? поставил условие – тя ще бъде избрана да гласува за членове на ВСС, но само ако подкрепи Камен Ситнилски, припомня Mediapool. Прокурор Силвия Соколова разказала, че Алексиев приканвал и призовавал делегатите от СРП да гласуват за Ситнилски “като човек, който милее и е радетел на СРП”. Руси Алексиев обясни пред ВСС, че действително е водил такива разговори с част от делегатите, но нито ги е натискал, нито им е въздействал, а просто ги е уведомил защо ще подкрепи Ситнилски. Именно показанията на тези прокурори служат за незаконното уволнение на Камен Ситнилски.

След скандала през 2015 г. Алексиев е назначен като наказателен съдия в СГС след конкурс, докато през септември 2019 г. новоизбраният председател на съда Алексей Трифонов не го предлага за негов заместник и ръководител на Наказателното отделение на най-големия окръжен съд. През 2022 г. защитава докторантура към катедра „Наказателноправни науки“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

През 2014 г. Руси Алексиев печели наградата „Прокурор на годината“ на Националните награди за правосъдие, а през 2022 г. отново е победител, този път в категория „Съдия на годината“. Отличието му е връчено от журналист от в. „Телеграф“ (вестникът бе собственост на Делян Пеевски до 2021 г.). Националните награди за правосъдие, връчвани от Temida.tv имат спорна репутация сред юридическите среди заради липсата на ясен регламент за номинациите (отличия са връчвани на председателя на ВАС Георги Чолаков, доктор Петър Илиев (уличен в плагиатство), адвокат Менко Менков (защитник на Бойко Борисов), съдия Богдана Желявска (бивш зам.-председател на СГС по времето на Владимира Янева), Иван Гешев (бивш главен прокурор) и други магистрати и юристи с нееднозначна репутация).

СРС-та на Ибрямов – в нарушение на Конституцията

Руси Алексиев е съдията, който разреши подслушването на Джейхан Ибрямов от ДПС, арестуван с белязани пари в началото на октомври. Ибрямов е един от хората, които останаха лоялни на Ахмед Доган при разцеплението на партията и конфликта му с Делян Пеевски. Депутатът бе арестуван на 2 октомври и обвинен в търговия с влияние. Още преди ареста службите вече са подслушвали Ибрямов, което предизвика юридически спор дали доказателствата са законни, тъй като депутатът е имал имунитет. А това означава, че парламентът е трябвало да даде разрешение за разследването му. Оказва, че се Ибрямов е подслушван от 20 септември като обект на оперативна разработка, а разрешенията са дадени от зам.-председателя на СГС Руси Алексиев. Разрешение обаче депутатът от ДПС да бъде разследван е дадено едва на 3 октомври.

Разследващите твърдят, че всичко е законно, но решение на Конституционния съд (КС) от 2020 г., което тълкува обхвата на имунитетите на президент и вицепрезидента дава правната рамка за действията на прокуратура и разследващи спрямо лица с имунитет. То е образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев, който пита КС дали прокуратурата има право да извършва действия по разследване спрямо президента, без да има повдигнато обвинение или официално разследване срещу него. В решението КС казва, че имунитетът забранява на разследващите да извършват каквито и да е било действия, които биха могли да спомогнат за образуване на наказателно производство.

“Срещу президента не могат да бъдат извършвани действия по разследването, които под каквато и да било форма съдържат твърдение за извършено от него престъпление или засягат личната му сфера по време на мандата. В рамките на извънпроцесуални действия не може да бъде допуснато да се наруши лична свобода и неприкосновеност на президента”, се казва в решението. А извънпроцесуални действия са именно онези в рамките на оперативна разработка, която предшества евентуално образуване на досъдебно производство. Тук влиза и използването на СРС-та. Изявени юристи обясниха, че макар решението на КС да се отнася до имунитета на президента, то в пълна степен важи и за защитата на народните представители. Ето защо бе поставен въпросът за незаконосъобразността на разрешените от Алексиев СРС-та.

В свое становище от 14 октомври зам.-председателят на СГС обясни, че подслушването на депутата е законно, защото става дума за оперативна информация и данните не се използват като доказателства в съда. Прокуратурата обаче се позова именно на събраната със СРС-та информация, за да поиска задържането на Ибрямов.

“Когато (СРС) са експлоатирани в рамките на извънпроцесуална дейност, т.е. с тях не се цели събиране на доказателствени източници, а на извънпроцесуална, оперативна информация, въпреки че съставляват съществено навлизане в личната сфера на всяко едно лице, вкл. и такова с депутатски имунитет, именно за което е предвиден единствено и само за тях съдебен контрол, не се изисква разрешение от Народното събрание или от председателя му, когато то не заседава”, твърди Алексиев.

Съдия Алексиев сочеше, че решението на КС е неприложимо в случая, тъй като касае само имунитета на президента. “Имунитетът на държавния глава и на народните представители съществено се различават, както по своята същност, така и поради твърде различните, конституционно вменени функции на президента и на народните представители”, посочваше Алексиев. По същество разликата между имунитетите на президента и народните представители е в това, че депутатите могат да отговарят за всякакви престъпления, а президентът – само за държавна измяна, докато тече мандатът му. Адвокат Ина Лулчева коментира пред „Капитал“, че в “решение 20 на КС, което градският съд решава да не зачете, на няколко места КС изрично е записал, че обсъжда имунитета, независим от личността на титуляра – т.е. обсъжда се институтът на имунитета, като има позоваване и на този на депутатите, и на този на президента, без да се прави разлика между двата”. Мнението на адвокат Лулчева бе публично подкрепено и от други видни юристи.

А коментаторите видяха скандала с Ибрямов като демонстрация чие влияние – това на ДПС на Доган, или на АПС – на Пеевски, е по-силно в съдебната власт.

Съмнения по казуса „Нотариуса“

И още една индикация, че предстоящият избор на председател на СГС изглежда решен преди гласуването във вторник. През април миналата година в разгара на скандала „Нотариуса“ за предполагаема мрежа за влияние и изнудване на магистрати сайтът Lupa.bg публикува статия със заглавие „Разследване на Лупа: Зам.-шеф на СГС – предупреждавал ли е Нотариуса за СРС-та“. Публикацията е забелязана от заместник-председателя на ПГ на ППДБ и член на ръководството на „Да, България“ Божидар Божанов, който пуска пост в социалната мрежа „Х“, придружен от факсимилие на писмо към СГС, в който уведомява, че председателят на съда Алексей Трифонов вече шести месец не отговаря на запитването. „Във връзка с разрешенията за СРС срещу народни представители, се сетих, че с Надежда Йорданова бяхме питали Софийския градски съд дали зам-председателят Руси Алексиев (който одобрява СРС-тата), е предоставял информация на Мартин – Нотариуса, както се твърдеше в медийни публикации. Шести месец нямаме отговор на това писмо“, пише Божанов.

На 11 януари депутатът отново припомня случая в свой пост във Facebook по повод оттеглянето на Трифонов от конкурса за председател на СГС. „Вече няколко пъти питам СГС по отношение на информация, че Алексиев е информирал Нотариуса за СРС-та срещу него. Досега отговор от СГС няма, а не би следвало да се спестява тази информация – тя е документирана и не следва да е класифицирана.

Че Пеевски превзема съдебната система през административните ръководители е ясно. За да има кой да одобрява подслушване и следене. И да го информира ако нещо тръгне срещу когото не трябва“, сочи Божанов.

Проверка на „Съдебни репортажи“ показа, че публикацията в сайта Luba.bg по отношение на Руси Алексиев е свалена на 12 април (ден след поста на Божанов) и заменена с новина със следното заглавие: „Внимание! Задават се магнитни бури“. URL-ът на страницата обаче остава непроменен (https://lupa.bg/news/razsledvane-na-lupabg-zam-shef-na-sgs-preduprezhdaval-li-e-notariusa-za-srs-ta_289469news.html).

Съдията, който дава 602 575 лв. заем на съпругата си

Проверка в имуществената декларация на съдия Алексиев за 2023 г. показва, че зам.-председателят на СГС е декларирал 323 000 лв. налични парични средства, а съпругата му – Елеонора – 257 000 лв. В декларацията е посочено, че средствата са от продажба на недвижим имот през 2013 г, дарение от родител, сватбени подаръци и „част от печалба по договор от … за арбитражни сделки с дигитална (блокчейн) валута срещу гаранционна сума“.

Алексиев е декларирал също вземане в размер на 602 575 лв., а съпругата му – заем от физическо лице за същата сума. В отговор на въпроси на „Съдебни репортажи“ зам.-председателят на СГС потвърди, че се касае за заем, даден от него на съпругата му. Алексиев декларира също банков заем от 594 052 лв., изтеглен през 2020 г., като, според отговорите му, се касае за „банков кредит за недвижим имот, обезпечен с договорна ипотека, който съм изтеглил през 2020 г., в първоначален размер от 660 000 лв., за покупка на недвижим имот от мен и съпругата ми, за пълно погасяване на остатъка от друг мой ипотечен кредит към друга банка и за ремонт и довършителни работи“.

В графа „Доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година, в размер над 5000 лева“ Алексиев декларира 252 347 лв. от доходи от прехвърляне на права или имущество. На въпрос дали би дал повече подробности по отношение на сумата, Алексиев посочи: „Това са получени доходи от прехвърляне на права, както е наименованието на ред 5 – „Годишна данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество“, по договор за арбитражни сделки с дигитална (блокчейн) валута срещу гаранционна сума“.

Руси Алексиев декларира и 123 хил. лв. – като тази сума е от „получени сватбени подаръци“. Сумата е част от декларираните 377 652 лв. доходи извън тези за заеманата длъжност, получени през предходната календарна година.

В графа „Дялове в дружества с ограничена отговорност и командитни дружества“ в имуществената декларация Алексиев декларира, че съпругата му притежава 100% дружествени дялове от “Рентакар БГ” ЕООД, “БГ Трансфер” и “София резиденс” ЕАД, както и 33.33% дялово участиев “Автоджет иншурънс груп” ООД. Стойността на дяловото участие на Алексиева в “София резиденс” ЕАД е 581 002 лв. Проверка в регистрите сочи, че компанията притежава близо 330 кв.м. офис на столичната улица „Княз Борис I“.

От отговорите на Алексиев не става ясно откъде са средствата за заема, който дава на съпругата си, но изрично посочва, че ИВСС не е открил несъответствие в подадените от него декларации за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 и 2024 г. Зам.-председателят на СГС посочва също, че Националната агенция по приходите е извършила две проверки по сигнал за периодите 01.01.2016 г. – 31.12.2021 г. и 01.01.2022 г. до 30.11.2023 г. Проверките завършват с извод, че „няма несъответствия между получени приходи и доходи и извършените разходи и наличие на основания за извършване на корекции по декларираните данни за целите на ЗДДФЛ“.

Нищо няма да се промени

Идният вторник Алексиев ще бъде изслушан от Съдийската колегия и кандидатурата му ще бъде подложена на гласуване. Той трябва да събере осем гласа, за да оглави СГС. Съдии, с които “Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че няма съмнение, че Алексиев се ползва с подкрепата на мнозинството в колегията.

За отношението към конкурса от страна на редовите съдии от СГС може да се съди по протокола от Общото събрание за изслушването на Трифонов и Алексиев. Събранието е прекратено поради липса на кворум, а апатията и незаинтересоваността на съдиите е най-силният показател, че конкурсът е предрешен – досега всички опити на съдиите да излъчат административен ръководител от редиците на СГС се сблъскват с отпор на мнозинството във ВСС.

Липсата на рационални аргументи и мотивирани доводи защо мнозинството игнорира съдийското самоуправление на съда има само едно обяснение. Градският съд винаги е бил в полезрението на политиците, а процедурите и конкурсите изглеждат като фасада, зад която се вижда нелегитимна за правосъдието цел – назначаването на предвидим председател на съда, който гледа търговски дела с огромни финансови интереси и наказателни дела срещу висшия ешелон на властта.

Що се касае до предложенията на Руси Алексиев за бъдещото управление на съда, пред Общото събрание на съда той казва: „Колеги, в случая хубавото е, че който и от нас двамата да избере Съдийската колегия на ВСС за председател на съда, нескромно мога да кажа, че ще е добър вариант. Дали ще е съдия Трифонов, или аз, няма да има съществена разлика за съда“.

Снимка: Капитал

Малко повече от две седмици преди изтичането на мандата, нито от президентството, нито от парламента са направили постъпки за попълването на освобождаващите се места. Съдебната квота в КС обаче, е на път да се попълни навреме. Председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) – Галина Захарова и Георги Чолаков, свикаха Общо събрание на двете съдилища на 1 ноември. От дълго време между двете върховни съдилища се спазва джентълменско споразумение – при всяка ротация ВКС и ВАС да се редуват при излъчването и избирането на кандидат. Сега е ред на ВКС да издигне кандидат, който да бъде подкрепен от мнозинството върховни съдии. Последното попълнение от съдебната квота беше съдия Соня Янкулова от ВАС.

В публикация на Lex.bg от 8 октомври се сочат трима потенциални кандидати от ВКС – председателят на Търговската колегия Евгений Стайков, съдията от Наказателната колегия Галина Тонева (бивш зам.-главен прокурор) и съдията от Гражданската колегия Светлана Калинова. Съдии потвърдиха пред „Съдебни репортажи“, че това ще бъдат трите кандидатури за нов конституционен съдия.

Източници на „Съдебни репортажи“ от съдебната система обаче сочат, че сред съдиите има сериозно опасение, че този път джентълменското споразумение няма да се спази и може да бъде „счупено“. Влиянието на Георги Чолаков сред съдиите във ВАС е огромно и не е изключено от съда масово да гласуват за посочен от него кандидат.

Аритметично погледнато подобен обрат е напълно възможен. Официална справка от ВКС сочи, че в момента съдиите, които имат право на глас в Общото събрание на двете върховни съдилища са 95 – това е броят на титулярите в съда, тъй като командированите съдии не гласуват. На запитването на „Съдебни репортажи“ от ВАС отговориха, че по щат съдиите там са 102.

Това на практика означава, че съдиите от ВАС биха могли да обърнат избора, тъй като гласовете оттам ще са повече. И това не е случайно. През септември Съдийската колегия (СК) към Висшия съдебен съвет назначи 17 нови съдии във ВАС след проведен конкурс за повишаване. Не така гладко обаче се развиха нещата в конкурса за 13 съдии в Гражданската колегия на ВКС. Класирането за двата конкурса излезе през юни – за ВАС – на 11 юни, за ВКС – на 13 юни. Но и до този момент Съдийската колегия не е назначила спечелилите конкурса за ВКС.
Част от съдиите от ВКС, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че забавянето се свързва именно с избора за конституционен съдия. Липсата на решение на СК по конкурса за ВКС дава числено преимущество на гласовете от ВАС, които ще определят следващия член на КС от съдебната квота.

Поведението на СК и двойния стандарт, който мнозинството там, лоялно на председателя на ВАС Георги Чолаков, демонстрира по отношение на конкурсите във ВАС и ВКС, също подкрепят подобна хипотеза. Точката за конкурса за ВКС бе внесена за разглеждане на заседанието на СК на 8 октомври. Докладва я Вероника Имова и казва, че в СК са получи възражения от двама участници – Даниела Христова от Окръжен съд – Варна и Милен Василев от Апелативен съд – София. Имова казва, че акцент във възраженията е твърдението, че конкурсната комисия не е била безпристрастна при оценяването на кандидатите. Причината била, че част от членовете на комисията са правораздавали в един състав с командировани съдии, които са участвали в конкурса. Според подалите възражения, тези членове на конкурсната комисия трябвало да си подадат отвод, но не го направили.

Ето защо тя предлага да се изиска справка от ръководителя на Гражданската колегия на ВКС Мими Фурнаджиева има ли участие на членове на комисията в съдебни състави с командировани магистрати, които едновременно участват като кандидати в конкурса. Имова обяснява, че така щели да се изключат всякакви съмнения за независимостта и безпристрастността на комисията.

Проблемът обаче е, че до този момент в практиката на СК нито веднъж кадровиците не са обсъждали подобни основания – наличието или не на основания за отводи, свързани с конкурсната комисия, а такива твърдения и възражения са постъпвали и друг път.

„Никога не сме преценявали кой член на комисията или на колективен, решаващ орган следва да си направи отвод. Ние да предполагаме или да считаме, че е имал основание за отвод извън посочените в съответния приложим закон? Винаги сме били на позицията, че самоотводът е въпрос на лична преценка“, казва Атанаска Дишева, цитирана от Lex.bg.

Тя прави предложение колегията да приложи по точката два документа. Единият от тях е решение на ВАС по дело, касаещо конкурса за повишаване във ВАС, с което са приети за неоснователни възраженията, че членове на конкурсните комисия не бива да оценяват командировани кандидати в конкурса. Вторият документ е решение на КС – 6/2011 година, свързано с отводите на членове на ВСС. Дишева казва, че това е вторият конкурс за повишаване в общите съдилища, който или няма да приключи, както се предлага от КАК, или ще се наложи разместване на класирането.

„Съдебни репортажи“ вече писа за първия конкурс – за съдии в търговските отделения на апелативните съдилища, за който мнозинството във СК направи опит да бламира класирането. Още в началото на разглежданата точка именно Георги Чолаков дава тон на мнозинството, като казва, че неговото предложение е конкурсът да се върне на етап – избор на конкурсна комисия.

По отношение на конкурса за повишаване във ВКС думата взима и председателя на съда Галина Захарова, която казва, че процедурата е напът да се превърне в прецедент.

Захарова казва, че е подготвила доказателства за участието в съдебни състави на членове на комисията по дела със съдии, които участват в конкурса. Но заради изказаните съмнения в равнопоставеността на процедурата, тя ще подкрепи предложението за изискване на справка. „Комисията понася повече, отколкото е нормално от допустимото при участието им по силата на жребия в една конкурсна процедура“, казва още Захарова. В крайна сметка СК отлага точката, докато постъпи справката от Гражданската колегия на ВКС. На следващото заседание обаче точката отново не е разгледана, тъй като поисканите материали постъпват твърде късно и членовете на СК не са успели да се запознаят с тях.

На практика това развитие оставя щата във ВКС оголен с 13 съдии, които иначе, ако СК ги беше назначила, щяха да имат правото да гласуват за нов конституционен съдия. Но дори и опасенията на съдии от системата, че е възможно от ВАС да издигнат собствен кандидат да не се сбъднат, то изходът от гласуването за член на КС от съдебната квота, отново ще зависи от гласовете от ВАС. Източници на „Съдебни репортажи“ от ВКС обясниха, че вероятно гласовете от съда ще се разпределят между тримата кандидати. Така, съдиите от ВАС, ако получат „инструктаж“ да гласуват за точно определен кандидат, ще предопределят крайния резултат. Съдии коментираха, че този кандидат вероятно ще бъде посочен от Чолаков, респективно ще дължи избора си на волята на председателя на ВАС.

Снимка: Дневник

Негативното си мнение за устройствения закон (Закона за съдебната власт) и интерпретацията му от различни органи на съдебната власт съм изразявала многократно по време на работата си като съдия и не му е тук мястото да повтарям аргументите си. Гледната ми точка тук е чисто практическа.

В периода 2016 – 2022 г. ми се наложи пряко да се сблъскам с последиците от неудачната и тромава конкурсна процедура, която с всяко следващо изменение на Закона за съдебната власт се влошава. Бях председател на конкурсната комисия на последния проведен и приключил успешно конкурс за търговските отделения на апелативните съдилища в началото на 2016 г. Сравнявайки тогавашната несъвършена, но относителна адекватна процедура с последващите законодателни решения, мога само да изразя съчувствие към всички участващи съдии – и от страна на комисиите, и от страна на участниците. Работата на комисията и участниците в конкурса през 2016 г. приключи за около 2 – 3 месеца, като през този период никой от членовете на комисията не беше отстранен от пряката си работа и това му участие не натовари допълнително колегите.

Оттогава, вече 8 години и половина, приключил конкурс за апелативните съдилища няма, въпреки че конкурсен труд кипи непрекъснато – предимно безсмислен. Съдиите в Търговската колегия на ВКС почти непрекъснато са ангажирани с обявени от Висшия съдебен съвет (ВСС) конкурси и с атестации, четат хиляди дела и съдебни актове на участниците. Съгласно Наредбата на ВСС те са отстранени от пряката си работа и тази пряка работа по делата се преразпределя на останалите съдии в колегията, чийто числен състав по времето, в което бях неин ръководител, беше на дъното на санитарния минимум. При изключване от разпределянето на дела на членовете на комисията новопостъпващите дела се насрочват в графиците на останалите съдии. Това, от своя страна, измества тези графици напред във времето, като имаше периоди, в които от датата на постъпването във ВКС до датата на насрочването на делата по чл. 288 от ГПК срокът беше 10 – 11 месеца.

Независимо от това, състоящата се от съдии в Търговската колегия на ВКС комисия по следващия (след 2016 г.) конкурс за апелативните съдилища приключи работата си, но кадровото израстване на участниците не се случи. Съдийската колегия на ВСС реши, че конкурсната комисия е била формирана неправилно, тъй като участващи в жребия съдии са се отвели, но не пред компетентния орган. Конкурсът беше върнат на кота нула.

И тогава, както и сега, решението за определяне на състава на комисията е на Съдийската колегия на ВСС, но тогава не чух/прочетох дори намек за самокритичност за несвоевременната констатация на порока на това решение, изразяващ се в елементарна липса на проверка. Становището си, че порок при жребия не е бил допуснат или ако е допуснат, е несъществен, съм изразявала нееднократно и пред всички възможни органи, ангажирани с конкурса, но… уви!

През 2022 г. конкурсът за апелативните съдилища започна отначало. Сега, две години по-късно, по навик прегледах актуалните въпроси, с които се занимава Съдийската колегия на ВСС, и се сблъсках с deja vu. Отново членове на колегията безкритично и бих казала – безотговорно, обсъждат състава на конкурсната комисия, определена с тяхно решение, и намират „порок“ едва след като тази комисия е приключила работата си и оповестила класирането.

Един път – това би могло да е случайност, но втори път – много прилича на тенденция и вероятно такива са опасенията на колегите от Върховния касационен съд, обусловили свикването на нарочен Пленум и приемането на обосновано и безупречно от правна страна становище. В едно официално правно становище, изразено от името на институция или неин орган, не може и не бива да се съдържат предположения, макар и основаващи се на обикновена практическа логика, относно истинските причини за ставащото в Съдийската колегия на ВСС. Коментар за случващото се с конкурсите и за апелативните съдилища, и за Върховния касационен съд обаче могат да направят и юристи, които не са част от системата. А когато в продължение на около 40 години са били едновременно и субект, и обект на работата ?, това мнение едва ли е маловажно.

Синтезираното ми становище е, че законовото и подзаконовото уреждане на конкурсите за повишаване и преместване в системата е не просто лошо, а вредно. Вредно за магистратите и от двете страни на процедурата, вредно за нормалния процес на правораздаване, вредно за общата колегиална атмосфера в съдилищата и оттук – вредно за правото.

Тромавата процедура, включваща недобре формулирани и често напълно излишни елементи, допуска нееднозначно тълкуване съобразно конюнктурата. Тя е полезна за ловенето на риба в мътна вода. Процедурните капани са болезнено познати не само в съдебната система, а и в системата на държавните и общински органи, корпоративни и политически структури. Това е полезно за лобистите, за брокерите на влияние, за любителите на „втория начин“. В конкретния случай евентуалната и несвоевременна ревизия от членове на Съдийската колегия на ВСС на решението им от 01.11.2022 г. – едва след обявяването на резултатите от класирането през есента на 2024 г., би могло да се тълкува като ревизия на самото класиране, което е недопустимо. Предположението, че изказванията, които прочетох на сайта на ВСС, са мотивирани от „защо на избираема позиция е поставен кандидатът Х, към когото имам резерви, а на неизбираема позиция е поставен кандидатът У, който е мой фаворит“ е толкова кощунствено, че дори не искам да го коментирам. Би било равностойно на изсичането на гора заради лично негативно отношение към конкретно дърво. Подобна позиция би обозначила съдии, загубили компас, ако използвам блестящия изказ на адв. Валентин Брайков, макар и по друг повод.

Предполагам, че такива са били опасенията на колегите от Върховния касационен съд, за да приемат решението на Пленума от 02.10.2024 г. Защото сега се коментира конкретен специалист по гражданско/търговско право, но утре с подобни процедурни еквилибристики може да бъде сринат всеки конкурс и да се обезсмисли работата им. Опасенията са, че не просто се създава прецедент, за да се черпят права от евентуални собственоръчно заложени мини, а че пред професионалната общност се демонстрира разбирането, според което шиканирането на даден процес е приемлив модел на поведение.

От моя гледна точка последицата е не просто един провален конкурс и 8 загубени години от професионалния живот на стойностни колеги, а тотален срив на авторитета и доверието към системата, част от която съм била в продължение на 40 години. Не че сега нещата са розови, но дъното е още далече и ще бъде далече, докато има добросъвестни, мотивирани колеги, вършещи работата си. Ако органът, който законът е определил като защитник на техните интереси, не ги демотивира чрез своите действия и нарочни бездействия.

В търговските отделения на апелативните съдилища – място, където се гледат дела с икономически интереси за милиони, не са назначавани титулярни съдии поне от 7 години. На мястото на незаетите щатове правораздават огромен брой командировани съдии. В мандата на този ВСС веднъж вече подобен конкурс се провали. Сега в него участват над 200 съдии, които се борят за 18 места в апелативните съдилища – в София (9 места), Пловдив (4 места), Бургас (2 места) и Варна (3 места). Логично е да се запитаме защо СК опитва да провали двугодишно усилие на толкова хора и да рестартира конкурса? Ако заявеното решение, анонсирано от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, който изглежда контролира мнозинството в колегията, стане факт, то ще има изключително негативен ефект върху системата.

Хронологията или как с изсмукани от пръстите аргументи се прави опит за провал на конкурса

Индикацията, че нещо необичайно ще се случи дойде в самото начало на разглеждане на точката. И това бе фактът, че първи в дискусията взе думата Георги Чолаков. Той неведнъж е обвиняван от опозиционно настроените членове в колегията, че се меси твърде много в съществените въпроси, касаещи управлението на общите съдилища. Това твърдение не е голословно – в последните години Чолаков даваше тон на мнозинството със свои изказвания и предложения в избори за председатели на съдилища и други ключови казуси. А то неизменно се съобразяваше с неговото мнение и игнорираше обоснованите становища на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.

Предложението на Чолаков беше следното – заради съществени процесуални нарушения при провеждане на конкурса, той да се върне на фазата за определяне на нов състав на конкурсната комисия. Действие, което би забавило с поне още две години финализирането на конкурса и би осигурило комфорта на близо 23 съдии, които ще продължат да правораздават в ключовите търговски отделения на апелативните съдилища без да са се преборили в състезателна процедура за титулярното място.

Аргументите за предложението на Чолаков бяха два и изцяло преповтарят възраженията на петима магистрати, участвали в конкурса. Те биха могли да озадачат дори и външните наблюдатели, които не познават в детайли системата. Първото от двете възражения се отнася до участието на доц. д-р Венцислав Петров в конкурсната комисия, който според петимата магистрати и Чолаков, не би следвало да изпитва участниците в конкурса, тъй като не преподавал по търговско право. „Ние трябва да отговорим на въпроса този хабилитиран учен, който ние сме определели да участва – доц. д-р Венцислав Петров, е ли хабилитиран учен по съответната материя, в случая тя е търговско право. Това означава, че този преподавател следва да бъде хабилитиран учен по търговско право. Моят отговор е, че това не е така. Доц. Петров е добил правото да води лекции въз основа на научен труд. Видно от биографията му на сайтовете на СУ и на ВТУ той води лекции по гражданско, семейно, наследствено, облигационно и вещно право. Доц. Венцислав Петров е преподавател в материята на гражданското право, има право и води лекции само в тази област. Странно ми е как сме го определили в конкурса за търговските отделения. В случая сме допуснали съществено процесуално действие, което води и до незаконосъобразност на решенията“, казва Чолаков, цитиран от Lex.bg.

Вторият аргумент на Чолаков бе, че комисията не се е мотивирала по един от трите критерия, по които се оценяват кандидатите – кадровите досиета на магистратите. По думите му всички кандидати са получили отлични оценки, но без мотиви. „В кадровото досие се съдържа важна информация – освен данни за наложени наказания или липсата на такива, там са всички обучения, които са провеждани – семинари, колоквиуми и т.н., което има значение при оценяването на тези магистрати. Ако няма нито един семинар по търговско право, това следва да се отчете при определянето на оценката, както и да се отчете, когато магистрати са участвали активно. Ние не може да преценим доколко комисията е действала законосъобразно“, казва Чолаков. И допълва, че поради тази причина СК не може да прецени как е действала комисията.

Със становището на Чолаков категорично не се съгласиха четирима членове на колегията – председателят на ВКС Галина Захарова, Цветинка Пашкунова (преди това съдия от ВКС), Олга Керелска (преди това съдия от ВКС) и Атанаска Дишева (преди това съдия от ВАС). Всички те изтъкнаха, че нито един от двата аргумента на Чолаков не представляват съществено процесуално нарушение, което налага конкурсът да бъде върнат.

На първо място тезата на Чолаков, че доц. д-р Петров не е специалист по търговско право бе оборена категорично от Галина Захарова и е подкрепена от становищата до Комисията по атестиране и конкурси (КАК) към СК, Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, където доц. д-р Петров е хабилитиран преподавател. От СУ отговарят, че доц. д-р Венцислав Петров е преподавател в Катедра „Гражданскоправни науки, а именно в нея се осъществява преподаването по търговско право“. Преподавателят води занятия по Семейно и наследствено право, Гражданско право-обща част и Облигационно право. От университета сочат, че търговското право не е обособено в отделно професионално направление, а попада в направление „Гражданско и семейно право“ и преподавателите там са компетентни да преподават търговско право и да участват в комисии за провеждане на държавни изпити по гражданскоправни науки.

Подобен е отговорът до КАК и от ВТУ – там доц. д-р Венцислав Петров е преподавател в Катедра „Частно правни науки“ в Юридическия факултет, като останалите две катедри са „Наказателноправни науки“ и „Публичноправни науки“. В университета няма самостоятелна катедра по търговско право. От университета подчертават, че преподаването и научното разработване на търговско право според законодателството не се обособяват в отделно професионално направление, а попадат в направление „Гражданско и семейно право“ и преподаватели там са компетентни да преподават и търговско право.

Бърза справка в интернет показва, че специализирани катедри по търговско право не съществуват нито в Университета по национално и световно стопанство, нито в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. А това означава, че ако се приеме аргументът на Чолаков, то всички конкурси досега за търговските отделения са били нелегитимни, защото в конкурсните комисии за тях не са участвали преподаватели по търговско право.

В становището си по казуса и изказването си по време на заседанието Галина Захарова също застъпва тази теза – в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“ е предвидено, че в състава на държавната изпитна комисия за полагане на държавен изпит се включват хабилитирани преподаватели „от областта на публичноправните, гражданскоправните или наказателноправните науки“. В нея не е обособена самостоятелна област търговскоправни науки. И това е така, защото търговското право е част от гражданскоправните науки. Освен това отделна хабилитация по търговско право няма.

Захарова твърди, че след като университетите са зачели компетентността на доц. Петров, тя не може да бъде оспорвана от СК.
Цветинка Пашкунова прави и друг паралел – ако аргументът на Чолаков е верен, то тогава и конкурсите за наказателните отделения могат да бъдат оспорвани, защото в конкурсните комисии там участват преподаватели по криминалистика. Олга Керелска припомня, че през 2018 г. в конкурсите за гражданските и търговските отделения на апелативните съдилища за редовен член е избран също преподават по гражданско право.

По вторият аргумент на Чолаков – че конкурсната комисия не е дала мотиви по един от критериите за оценяване – кадровото досие на магистратите, възражения има отново съдия Захарова. Става дума за компонента от конкурса, в който конкурсната комисия оценява професионалните качества на кандидатите като разглежда шест техни акта по конкретни техни дела. „Но отчитането на някои обстоятелства изцяло и единствено по усмотрение на комисията, без насоки и указания, дадени от СК или поне от КАК, граничат със субективизъм. Много трудно бихме могли да дадем обоснована оценка на възражения във връзка с участието в обучение и семинари и съответното оценяване, защото сам по себе си броят участия в обучения е субективен като критерий за оценяване. Още по-субективен е въпросът какъв е резултатът от проведените обучения и квалификации и как се изчислява той. И ненапразно до момента в никой от конкурсите няма някакви указания и разлики с резултата в настоящото мотивирано становище на комисията за назначаването на класираните кандидати. По същия начин и в конкурса за наказателните отделения отново липсват подробности и детайлизация по критерия „данни от кадровото досие“, сочи Захарова.

Председателят на ВКС казва, че нито Закона за съдебната власт (ЗСВ), нито Наредбата, която регулира конкурсите, се предвиждат обсъждане и отразяване в мотивите към протокола на комисията на правилността на разгледаните актове или законността на процесуалните действия на съдиите. С други думи – конкурсната комисия не се явява институционен контрол на съдебните актове и би надхвърлила компетенциите си, ако изложи съображения по конкретните дела. И в този смисъл нито КАК, нито членовете на СК са давали указания за обученията. По правило СК няма правомощия да дава нова оценка на участващите в конкурса. Ето защо мотивите на конкурсната комисия не могат да бъдат предмет на обсъждане пред ВСС, защото това е изключителна компетентност на изпитващите и няма как кадровият орган да изземе тази функция или да преценява как те са се мотивирали.

Атанаска Дишева многократно пита в какво се изразява нарушението в процедурата. „Съществено процесуално нарушение в работата на нашия помощен орган – конкурсната комисия“, отговаря той.

И тъй като до този момент подобни възражения в конкурси не са правени, Дишева предлага на колегията да събере детайлна информация по поставените въпроси и да прегледа практиката си по конкурсите. Дишева иска да се събере информация от всички юридически факултети как се определя специализацията на преподавателите, съществуват ли отделни катедри по търговско право, как се осъществява взаимната заменяемост на преподавателите, на какъв принцип и от значение ли е темата на хабилитационните трудове на преподавателите. И още – да се предостави справка за хабилитираните лица, участващи в конкурсите за повишаване за периода 2018-2023 г. – как са определяни, кога и при какви обстоятелства, извършвана ли е проверка на квалификацията на хабилитираните учени. Да се предостави систематизирана информация и аргументи по проведените в този период конкурси, касаещи съдържанието на мотивираните предложения за повишаване на магистратите. Aдминистрацията на ВСС да провери начина, по който е взето решение за определяне на доц. Венцислав Петров и за включването му в списъка на хабилитирани лица, измежду които се провежда избор за член на конкурсна комисия. Да се отложи заседанието на СК, за да може всички нейни членове да присъстват и да се чуе тяхното мнение, съобщава Lex.bg.

Очаквано нито едно от тези предложения не събира мнозинство. А изказването на Драгомир Кояджиков е емблематично, защото разкрива механизма, по който се взимат решенията в колегията. Кояджиков казва, че исканата информация няма да доведе до друг извод, извън този на председателя на ВАС. След което заявява, че на него доказателства не са му необходими, защото те нямало да оборят мотивите на Георги Чолаков.

Така решението по този въпрос предстои, но отсега е ясно, че мнозинството около Чолаков едва ли ще преосмисли позицията си. Един от сериозните проблеми в едно такова разрешение на казуса е, че ако конкурсът бъде върнат на етап – избор на комисия, никой от участниците в него няма да има пълноправна възможност да възрази, тъй като при евентуално обжалване е твърде вероятно ВАС да се позове на факта, че това е въпрос по процедурата, а не краен акт. С други думи – усилията на над 200 магистрата, както и на конкурсната комисия, които са участвали в конкурса за повишаване, ще бъдат изтрити като с гумичка. И тук идва резонният въпрос – защо?

Изроденият институт на командироването или за кого са запазени местата

Източници на „Съдебни репортажи“ в съдебната система сочат, че една от основните причини мнозинството в СК да се опитва да провали настоящия конкурс се корени в класирането. И по-точно в това, че сред класираните за титулярните места няма от командированите съдии, които правораздават в търговските отделения на апелативните съдилища в София, Пловдив, Бургас и Варна.

Проверка на „Съдебни репортажи“ в регистъра на командированите магистрати показа, че към юни 2024 г. в Софийския апелативен съд (САС) работят 21 командировани в съдии, в Пловдив – петима, във Варна – петима, в Бургас – шестима, а във Велико Търново – шестима. Или общо 43 съдии правораздават в по-висока инстанция без да са спечелили конкурс. От тях командированите съдии в търговските отделения на апелативните съдилища са най-малко 27. Само в САС – най-големия апелативен съд, който е ключов заради концентрацията на икономически интереси в столицата и областта, в Търговското отделение са командировани 15 съдии от общо 21 магистрата там.

Това на практика означава, че част от делата се решават от съдебни състави, в които преобладават командировани магистрати. Защо това е проблем? Защото единствено от волята на председателя зависи положението на конкретния командирован. В системата отдавна се знае, че командированите магистрати могат да бъдат зависими от благоволението на председателя на съда, а редица журналистически разследвания в годините показаха, че щекотливи дела, в които се очаква точно определен краен акт, се падат именно на командировани съдии и прокурори. Председателите могат да командироват еднолично избрани от тях съдии без мотиви, а това много е практика, която води след себе си корупция. Не случайно в докладите относно върховенството на закона на Европейската комисия този проблем е отбелязван, а най-отчетливо – в последния документ за България.

Показателно е, че за разлика от други конкурси в този за 19 места се класира само един от командированите магистрати – съдия от Окръжен съд – Варна, която правораздава от близо 2 години в апелативната инстанция. Почти всички командировани съдии (независимо дали в търговското или гражданското отделение) участват в конкурса, други предпочитат да се състезават в конкурса за гражданските отделения, в който класирането също излезе. Там от 24 налични места се класират 9 командировани съдии. Само за сравнение – в наскоро приключилия конкурс за ВАС за 17 места във върховния съд само двама от спечелилите не са командировани там (четирима от спечелилите съдии са административни ръководители и не могат да бъдат командировани, така съотношението става 13 към 2).

И още една нелицеприятна и тревожна статистика. Средно в САС един съдия е командирован от 63 месеца или повече от пет години. Рекордьорът по продължителност на командировката работи в САС от 115 месеца или над 9 години и половина. И тук отново трябва да се каже, че това са съдии, които не са спечелили конкурс за тези места.
Източници на „Съдебни репортажи“ от системата обясниха, че между съдиите усилено се коментира, че е имало опити да се въздейства на членовете на конкурсната комисия за определени кандидати. Индикации, че провалът на конкурса се готви отдавна може да се открият и в други косвени обстоятелства. Още през април тази година в сайта „Факти“ излиза публикация без автор, в която се твърди, че има съществено процесуално нарушение в конкурса. Подобни материали излизат и в Народ.бг и Блиц.

Така, на практика, ако конкурсът бъде върнат до ниво – избор на конкурсна комисия, то командированите съдии ще продължат да правораздават в по-горна инстанция за неопределено време, а и ще получат втори шанс да „завоюват“ титулярните места. От друга страна съдии поставят въпроса – ако командированите от години магистрати не успяват да се преборят за първите места в конкурсите, то по какви критерии председателите на съдилища правят предложения за командироване на точно тези конкретни съдии.

Съюзът на съдиите в България (ССБ) публикува остра позиция в края на седмицата. Съсловната организация изразява “искреното си възмущение от предложението за връщане на предходен етап на конкурса за повишаване на съдии в Търговските отделения на апелативните съдилища”. От съюза припомнят “значението на този конкурс за търговските отделения в апелативните съдилища, които са последна инстанция по някои спорове за спиране на т.нар. „кражба на фирми“ и други обезпечителни мерки”. Излагайки подробни аргументи от ССБ стигат до извод, че предложението за връщане на конкурса е свързано с “нежеланието на членовете на Съдийската колегия да се съобразят с предложеното класиране и опит за налагане на алтернативно класиране”.

От съсловната организация призовават СК да отправи публично извинение към доц. д-р Петров “за изказаните съмнения за това, че му липсва компетентност, освен ако не бъдат изложени конкретни мотиви кои точно качества и познания се смята, че не притежава” и към всички висши училища в България. От ССБ искат още колегията да разгледа по същество въпроса с повишаването на класираните кандидати или да изложат конкретни съображения за всеки един от тях, както и да преработят така правилата за избор на членове на конкурсните комисии, че в бъдещете да не се допуска “под съмнение на качествата на някой от избраните членове ex post facto – след обявяване на резултатите”.

Най-малко три катастрофални последици

На първо място с подобно решение на СК би се отворила широко вратата за бламиране на всеки следващ конкурс с юридически необосновани аргументи. Предстои СК да гласува решения по отношение на конкурса за гражданските отделения в апелативните съдилища, както и по конкурса за Гражданска колегия на ВКС.

На второ място, ако конкурсът за търговските отделения бъде върнат, това ще затлачи и всички останали конкурси надолу по веригата чак до районните съдилища поне за две години напред (ако се съди по продължителността на настоящата процедура). А това означава, че районните съдилища ще продължат да са донори за командироване за окръжните съдилища, а те респективно – за апелативните. В системата основният механизъм за справяне с незаетите щатове ще продължи да бъде единствено институтът на командироване, а той е порочен, защото заобикаля конкурсното начало и компрометира естественото израстване на съдиите по веригата нагоре.

И на трето място – хабилитирани преподаватели могат да започнат да отказват да участват в конкурсните комисии, защото ще стои притеснението, че във всеки един момент по целесъобразност, а не по закон, членовете на ВСС ще могат да поставят под съмнение квалификацията им. По време на заседанието на СК във вторник се видя, че кадровият орган не се притеснява да използва унизителни аргументи, когато цели определен резултат. Пример в тази посока бе изказването на Боян Новански, който изброяваше множество трудове на доц. Петров, за да докаже, че нямал компетенции в търговското право.

Едно е сигурно, обсъждането по този въпрос в СК за пореден път показа кой диктува решенията в колегията и как кадровиците са склонни да дестабилизират цялата система в името на цели, които за далеч от принципа за прозрачно управление на съдебната власт.

Снимка: Дневник

Останалите конкуренти за поста бяха и.ф. административният ръководител Евгения Стоянова, редовият прокурор Милена Милева и прокурорът от Военно-окръжна прокуратура – София Антон Мицов. Основните аргументи на подкрепилите прокурорът от ОП-Благоевград бе, че в прокуратурата в областния град има проблеми, а тя предлага конкретни решения.

Това е вторият конкурс за ръководител на ОП-Благоевград. В първата процедура имаше само един участник – прокурорът от Софийската градска прокуратура Марио Томов, но той не спечели доверието на Прокурорската колегия. Тогава членовете на ВСС изразиха учудване, че няма постъпили кандидатури от прокурорите от Благоевград и ги призоваха да се включат в конкурса. И все пак изборът на Арабаджиева е изненадващ, тъй като обикновено в процедури с повече от двама участници кадровиците рядко се обединяват около една кандидатура. Арабаджиева бе избрана с 8 гласа „за“, а единствено Пламен Найденов гласува за Евгения Стоянова.

Въпросите към кандидатите бяха насочени към мерките за преодоляване на конкретни проблеми в прокуратурата – неравномерно натоварване на прокурорите, недобра организация на администрацията, незадоволителни резултати в работата по досъдебни производства, организацията на работа на прокурорските помощници. Изключение бе въпрос към външния кандидат Антон Мицов. Огнян Дамянов го помоли да коментира информацията, че е отказвал проверка за алкохол на спрели го за проверка полицаи.

Както „Съдебни репортажи“ писа, името на Мицов се свързва с подкрепата на ДПС. През 2008 г. той участва в два инцидента, в които е спрян за проверка от пътни полицаи. Случаите са отразени от няколко медии, а, според в. „Банкеръ“ Мицов е наказан с „мъмрене“ от Върховната касационна прокуратура заради опит да осуети полицейска проверка.

На въпроса Мицов заяви, че информациите не са верни, а публикациите в медиите преди изслушването са с цел да бъде дискредитиран. „По отношение на публикации в медиите, считам, че не следва да взимам отношение, с оглед на факта, че същите са изложени, може би в период, касаещ кандидатурата ми за участие в избор на административен ръководител на ОП-Благоевград. Тоест, тези статии дали са верни или не, аз категорично отричам и тук, пред всички, заявявам, че никога, по никакъв повод не съм отказал каквито и да е проверки от контролни органи. Ако има минимално съмнение по отношение на такава дейност, имаме въззивна инстанция. В случая не ми се вярва, че никой от въззивната инстанция, от Апелативна прокуратура – София, както и Военно-апелативна прокуратура, не би бездействал и не би взел отношение по отношение на тези констатации, публикации, които за мен, че чисто с негативен характер, целящи именно по някакъв начин да дискредитират самия магистрат“, каза Мицов. По думите му в атестациите и становищата по повод кандидатурата му са положителни, изводите от тях са, че отговаря на всички изисквания за поста и той няма дисциплинарни наказания. По думите му статиите били „махленски“.

По време на дискусията първа думата взе Калина Чапкънова, която заяви, че не познава нито един от кандидатите, но би заложила на Станислава Арабаджиева. Според нея външен кандидат не би могъл да реши проблемите в ОП-Благоевград. Арабаджиева обаче имала „поглед отвътре, съчетан с креативни решения, които да преминат през балансиран подход – да се стъпи върху това, което е показало, че добре работи“. Според нея въпреки липсата на административен опит се компенсира от факта, че този кандидат има достатъчно амбиция и воля.

Йордан Стоев раздели кандидатите на две групи. В първата е Антон Мицов, който според него не е подходящ за поста, защото е външен за ОП-Благоевград, не познава проблемите и настроенията и тепърва ще навлиза в тях. Стоев подчерта, че става дума за тежка прокуратурата и човек още с влизането трябва да започне да се справя с тях. Във втората група били вътрешните кандидати. Стоев обаче заяви, че заради дългия административен опит при Стоянова се наблюдавала „голяма рутина“. Милева обаче била малко по-емоционална, а най-рационално виждане имала Арабаджиева, защото била уравновесена знаела проблемите и се ползва с уважението на колегите си.

Пламен Найденов обясни, че ще гласува за досегашния и.ф. административен ръководител Евгения Стоянова, защото тя е посочила конкретни мерки, има административен опит и познава региона.

Последен се изказа Евгени Иванов, който заяви, че представянето на Милева много му харесало, поради нейната искреност и откровеност. „Тя е мъжко момиче и съм убеден, че е един прекрасен прокурор. Убеден съм обаче, че за административен ръководител трябват още някакви качества и нейният темперамент няма да е от полза като ръководител. И по естествен път моята подкрепа се насочва към Станислава Арабаджиева. Нейната уравновесеност и мъдрост ми допаднаха, както и вижданията й как би могла да се подобри дейността на прокуратурата. Стремежът й към диалогичност и обективност също са качества, които биха й помогнали в бъдещата дейност като административен ръководител“, заяви той. Така ОП-Благоевград ще има нов ръководител.

Кое е нещото, което отличава Окръжната прокуратура в Благоевград и я прави ключова за националната сигурност на страната? Казва го членът на Прокурорската колегия към Висшия съдебен съвет Стефан Петков на 4 октомври миналата година. Това е прокуратура, в чийто териториален обхват влизат „митници, граници с държави от ЕС и кандидати за ЕС“. А поводът за думите му е изслушването за административен ръководител на ОП-Благоевград, в което тогава участва само един кандидат и то външен за прокуратурата в областния град. Мнозинството в колегията тогава призовава прокурорите в Благоевград да се кандидатират за поста, защото районът е тежък, тази структура трябва да се оглави от местен човек, запознат с проблемите.

На същото мнение е и Огнян Дамянов, който тогава позиционира ОП-Благоевград в топ пет на прокуратурите, заради ГККП-та Кулата, Златарево, Станке Лисичково, Илинден. В района има университет и сериозен туристически поток заради множеството курортни дестинации, а международните пътища предполагат и засилена концентрация на престъпност. „Ръководителят на тази прокуратура трябва да е човек, който има дългогодишен опит като прокурор, най-малкото да има и някакъв административен опит. Много добро решение би било да е човек от същата тази прокуратура“, казва Дамянов, цитиран от Lex.bg. Друг член на колегията Евгени Иванов добавя, че районът на прокуратурата е важен „и за държавата“.

Точно година по-късно отново предстои избор за ръководител на окръжната прокуратура в Благоевград. Изглежда прокурорите там са чули призива на членовете на ПК и в конкурса се кандидатират трима обвинители от ОП-Благоевград – и.ф. административния ръководител Евгения Стоянова и двама редови прокурори – Милена Милева и Станислава Арабаджиева. Изненадващо обаче постъпва и четвърта кандидатура – на прокурора от Военно-окръжна прокуратура в София – Антон Мицов. Това е необичайна ситуация – от една страна в процедурите за избор на административни ръководители на съдилища и прокуратури рядко постъпват повече от две кандидатури и това от години се обяснява от редовите магистрати със сериозните съмнения за предизвестеност на ключови конкурси. А външните за конкретната структура на съдебната власт кандидати често се свързват с опит за овладяването им от политически или икономически кръгове. Магистрати, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, изразиха опасения, че именно това се случва и в този конкурс.

Два независими източника потвърдиха пред „Съдебни репортажи“, че името на Антон Мицов от дълги години се свързва с ДПС. Влиянието на тази политическа партия в района се засилва, а прокурорите и съдиите в Благоевград посочват като причина стратегическото местоположение на съдебния район, в който попадат населени места, които са външна граница на ЕС. За интереса и значението на района за ДПС говори и фактът, че лидерът на коалиция “Движение за права и свободи – Ново начало” Делян Пеевски за втори път тази година повежда листата в Благоевград.

Демонстрации колко политически и икономически значим е Благоевград може да се намерят във всички конкурси за председатели на съдилища в района в последните години. Окръжен съд – Благоевград беше два мандата под ръководството на съдия Катя Бельова, въпреки скандалите и съмненията за нарушения при случайното разпределение на дела. Нейн наследник на поста стана съдия Петър Узунов – брат на бившия член на ВСС Димитър Узунов, известен с прозвището „човека на Бойко“ и е близък до тогавашното ръководство на окръжния съд в областния град.

Битката кой да оглави Районен съд – Благоевград продължи няколко години. В петте процедури участваше и.ф. административния ръководител на съда Калинка Иванова (с малки изключения), която систематично беше подкрепяна от мнозинството съдии от Общото събрание на съда.

Участваха и редица външни кандидати, за които имаше индикации, че са свързани с ДПС и които получаваха гласовете в Съдийката колегия. Това противоречи изцяло на принципите за съдийско самоуправление, заложени в Закона за съдебната власт и на разбирането, че на външни кандидати следва да се залага само по изключение. В крайна сметка мнозинството в СК пренебрегваше подкрепата на съдиите в РС-Благоевград към Иванова и през април тази година избра за председател съдия Румяна Митева – Насева. Към момента на избор съдия Митева – Насева работеше едва от пет месеца в РС-Благоевград, а концепцията ? беше „заимствана“ от визията за управление на неуспяла външна кандидатка за поста в предишна процедура. Магистрати, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, изразиха опасения, че подобен сценарий е в ход и за Окръжна прокуратура – Благоевград. Точно преди година, в конкурса за шеф на ОП-Благоевград, в който участва единствено прокурор Марио Томов от Софийската градска прокуратурата, членовете на ПК намират за проблематично, че няма кандидати от конкретната структура на прокуратурата. „Фактът, че няма кандидати от ОП-Благоевград за мен означава, че там има проблем. Не може от една такава голяма прокуратура, която включва митници, граници с държави от ЕС и кандидати за ЕС да няма кандидати. Това не говори добре за самата ОП-Благоевград. С такава голяма окръжна прокуратура човек с пет-шест години прокурорски опит и то не в ОП-Благоевград трудно би се справил. Ще го подкрепя само за смелостта му“, заявява тогава Стефан Петров.

Прокурори от ОП-Благоевград споделиха, че причината в предишната процедура никой от ОП-Благоевград да не се кандидатира е била обстановката в самата прокуратура и по-конкретно „войната между Иван Гешев и Борислав Сарафов“, която поставя в несигурност редовите прокурори. Година по-късно Сарафов вече спокойно управлява като и. ф. главен прокурор държавното обвинение, като е сочен за фаворит в прясно възобновения конкурс за титулярен ръководител на прокуратурата. Скорошните акции на прокуратурата срещу Румен Гайтански – Вълка и Стоян Мавродиев, считани за близки до Ахмед Доган, дава силни индикации кое ДПС е надделяло в държавното обвинение.

Сегашната процедура за окръжен прокурор на Благоевград се провежда близо месец преди поредните парламентарни избори, в които изглежда главната интрига също ще бъде кое ДПС – на Делян Пеевски или на Ахмед Доган, ще получи повече гласове. А както е известно – именно прокуратурата е компетентна да разследва престъпления, свързани с изборите.

Кой е външният кандидат?

Антон Мицов, към момента с чин полковник, започва кариерата си като следовател към Военно-окръжна прокуратура в София през 2005 г. Работи там до януари 2021 г., след което година и половина е прокурор в Специализираната прокуратура. Спецправосъдието беше закрито с промени в ЗСВ след множество журналистически разследвания, които демонстрираха, че досъдебните производства и делата там се използват като „бухалка“ срещу неудобни бизнесмени и политици. Дори след закриването на спецпрокуратурата се появиха още по-сериозни въпроси относно това как е работила тя. Най-пресният пример бе скандалът „Нотариуса“.

От юли 2022 г. Мицов е наблюдаващ прокурор по преписки и досъдебни производства в СГП. А април миналата година отново правораздава във Военно-окръжна прокуратура София. Мицов е родом от Симитли, но досега не е проявявал интерес към ръководните постове в района. Преди да започне кариерата си в прокуратурата е шеф на Военна полиция в Благоевград.

Името на полк. Мицов се появява в медийното пространство през 2008 г., когато само в рамките на няколко месеца – през април и октомври се забърква в скандали, след като полицаи на два пъти се опитали да го спрат заради нарушения на пътя. Инцидентите са отразени в редица медии, сред които местният вестник “Вяра“, Дарик Радио и вестник „Банкеръ“.

През октомври 2008 г. в подробна статия вестник „Банкеръ“ описва двата инцидента. В статията се сочи, че в началото на април същата година Мицов предизвикал гонка по централните улици на родния си град – Симитли. Към 4 часа през нощта дежурният в Областната дирекция на полицията в Благоевград получава сигнал, че употребил алкохол шофьор пътува към Симитли. Полицаите успели да засекат автомобила и го спрели в крайните квартали на града. Според статията полицаите поискали да бъде направена проба за алкохол, но прокурор Мицов запалил колата и се прибрал в дома си. Случаят бил докладван на директора на полицията и на ръководството на прокуратурата.

Вторият инцидент се разиграл през октомври. Той се случва по време на специализирана полицейска операция, когато полицейски патрул от Дупница прави опит да спре автомобила на Мицов на главен път Е-79 в района на КПП – Дяково по пътя за столицата. Причината за проверката била, че Мицов шофирал без предпазен колан и говорейки по телефона. Прокурорът обаче не спира на подадения сигнал и продължил да кара към София. Според изданието последвала кратка гонка и полицейската кола застигнала нарушителя, застанала напряко на пътя и спряла автомобила на Мицов. Прокурорът показал служебната си карта и се представил като полковник.

В статията се казва също, че при проверката полицаите установили, че автомобилът на Мицов е неизправен, тъй като е със спукано предно стъкло, а също така – без винетка. „Последвал няколкоминутен разговор, в който магистратът се опитал да подскаже на катаджиите да не му съставят акт, тъй като след това “бумажката” просто щяла да бъде скъсана. Тримата служители обаче не се поддали на натиска и написали акта, в който отразили нарушенията – шофиране без предпазен колан, говорене по мобилния телефон, неизправен автомобил и липса на винетка“, се казва в статията на вестник „Банкеръ“. Полицаите написали акт по Закона за движение на пътищата, който прокурорът подписал без възражения. Няколко дни по-късно обаче депозирал жалба срещу тримата полицаи, твърдейки, че са действали тенденциозно, и така предизвикал проверка срещу тях.

Според статията в „Банкеръ“ заради първия от двата инцидента Върховната касационна прокуратура е наказала Антон Мицов с „мъмрене“ заради опит да осуети полицейска проверка и отказ да даде проба за алкохол. „Според заключението на ВКП при последвалата проверка било доказано, че със своите действия Антон Мицов е проявил явно неуважение към органите на реда и се е възползвал от служебното си положение, като показал служебната си карта и дори пропуска за колата си, издаден от СВОП, с намерение да се смята привилегирован при проверката“, сочи вестникът.

„Съдебни репортажи“ изпрати въпроси до Административен съд – Кюстендил дали в съда има образувани и приключени производства срещу Мицов. От отговорите на съда става ясно, че действително през 2009 г. е образувано касационно административно-наказателно дело, а крайният съдебен акт потвърждава първоинстанционното решение. Делото обаче не е налично в електронните публичните регистри на съдебните актове на съдилищата. Не може да бъде открито и в Електронния портал за електронно правосъдие.

В средата на юни тази година в една от регионалните медии в Благоевград – “Пиринско” излиза материал, в който се твърди, че има сигнал от будни граждани срещу Мицов. В сигнала са посочени конкретни въпроси и призив за проверка дали прокурорът е отказвал проба за алкохол на служители на КАТ и дали е обжалвал административно наказание.

Предрешен ли е изборът за окръжен прокурор на Благоевград?

Изслушването на четиримата кандидати за окръжен прокурор на Благоевград е насрочено за 25 септември. Практиката досега е показала, че при наличие на повече кандидатури за ръководен пост в прокуратурата или съда, избор рядко може да се случи, тъй като членовете на колегиите не постигат мнозинство. Това е така, защото гласовете се разпределят между различните кандидати.

Ето защо изборът в сряда ще е изключителен тест за Прокурорската колегия. Ако притесненията на магистратите в Благоевград за политическо вмешателство в конкурса се окажат верни, то мнозинството в ПК ще има трудна задача да обясни поредното „изключение“ от правилото, че ръководителите следва да познават структурата, която ще управляват в следващите пет години. Още повече – след публичните призиви на членовете на ПК към прокурорите от ОП-Благоевград да участват в конкурса и включването на трима окръжни прокурори в процедурата.

В спешен порядък и с половинчасово обсъждане Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) избра директора на Националната следствена служба (НСлС) Борислав Сарафов за изпълняващ функциите (и.ф.) главен прокурор. „За“ гласуваха осем от членовете на колегията, само един беше против – Пламен Найденов. Решението на ПК от днес може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд, а то подлежи на предварително изпълнение, гласуваха членовете на колегията.

Преди гласуването членовете на ПК обсъдиха дали колегията или Пленумът може да посочи временно изпълняващ функциите главен прокурор и решиха, че ще процедират спрямо разпоредбите в Закона за съдебната власт, която регламентира как се избира и.ф. административен ръководител при предсрочно освобождаване на титуляра. Нормата гласи, че в такива случаи съответната колегия на ВСС избира един от заместниците на титуляра или при липсата на желание от тях – най-старшия магистрат в конкретния съд или прокуратура. С това колегията минира възможността да постави въпроса пред Пленума.

Междувременно членът на Съдийската колегия Атанаска Дишева дойде в сградата на съвета и коментира пред медиите, че Пленумът, а не Прокурорската колегия трябва да избере и.ф. главен прокурор. Според нея няма правна и житейска логика Пленумът да избира главен прокурор, а колегията – негов заместник, пише „Лекс“.
„Идвам с намерението да участвам в заседание на Пленум на ВСС, защото считам, че изпълняващ длъжността главен прокурор трябва да бъде определен от Пленума на ВСС. Аз съм убедена, че ако решението вече е взето, то ще бъде взето и на Пленума, но все пак е добре публично да бъдат изречени и обратни становища“, каза Дишева. По думите ?, скоростното развитие на казуса налага извод, че се цели много бързо слагане на човек по неясни правила.

„Ние не знаем колко дълго този временно изпълняващ ще бъде на тази длъжност“, поясни Атанаска Дишева. Според нея не е целесъобразно за и.д. главен прокурор да бъде избиран и някой от досегашните му заместници. „Ако някой от тези петима заместници докаже, че той се разграничава от поддържана досега политика на главния прокурор, би могло да се гласува и за него, е моето лично становище“, допълни тя, като подчерта, че Сарафов, макар и да се е разграничил от Гешев, той му се е и извинявал за тази си позиция.

Заседанието на колегията беше прекъснато за малко, за да може администрацията на ВСС да се обади на заместниците на бившия вече главен прокурор Иван Гешев и да ги попита съгласни ли са да заемат длъжността временен главен прокурор. В началото на заседанието стана ясно, че един от зам.-главните прокурори Пламена Цветанова е подала оставка от поста. Останалите заместници на Гешев – Борислав Сарафов, Даниела Машева и Десислава Пиронкова са дали своето съгласие, бе докладвано след почивката. Красимира Филипова е отказала.

В средата на миналия месец обаче Сарафов, който влезе в конфликт с Гешев след взрива срещу колата на главния прокурор изрично каза в интервю пред „Дневник“, че не желае да заеме поста на главния прокурор. „Може би сега е моментът категорично да заявя, че не съм и не желая да бъда кандидат нито за главен прокурор, нито да изпълнявам тази длъжност“, твърдеше Сарафов. Днешното развитие на ситуацията твърде много прилича на тази преди избора на Гешев. Тогава той твърдеше, че „99%“ няма да се кандидатира в процедурата за избор на обвинител №1. Но малко след това размисли.

Сарафов бе избран днес с аргумент, че е най-старшия от заместниците на главния прокурор, като Огнян Дамянов се застъпи, че това е най-обективният критерий. Пламен Найденов каза, че следва да има допълнително събиране на данни за „кандидидатите“, като това дали притежават високи нравствени качества. И припомни, че срещу Сарафов има постъпили сигнали за извършени престъпления във Върховния касационен съд (ВКС) по новия механизъм за разследване на главния прокурор. Освен това в ИВСС също тече проверка срещу него. Затова, според Найденов, по-подходяща за длъжността би била Даниела Машева, защото е с най-дълъг стаж като прокурор от Върховната касационна прокуратура, а е била и член на ВСС.

Дамян Огнянов каза, че това бил „много тънък лед“, тъй като срещу всеки можело да постъпят сигнали. Ето защо стажът бил най-обективният критерий при избора. Найденов репликира, че това е извънредно заседание на колегията, членовете на ПК не разполагат дори със становище на Комисията по атестиране и конкурси, макар то да не е задължително. Той подчерта, че така изборът ще е „директно и на сляпо“.

Георги Кузманов напомни, че досега колегията не е взимала предвид в такива процедури висящи производства, а членовете на ПК нямат причина да ги обсъждат, защото не знаели как ще се развият. Калина Чапкънова го подкрепи като заяви, че имало процедури за административни ръководители, в които, за да се възпрепятства избора на по-добрия кандидат, срещу него постъпвали сигнали дори в деня на изслушването. Според нея, ако ПК вземе предвид сигналите срещу Сарафов, това означавало да се създаде лоша практика и да се мултиплицира занапред.

Гергана Мутафова изрази сериозно съмнение в „чистотата на тези сигнали“, освен това тя не се била запознала с тях, защото не са адресирани до ВСС. „На мен ми прави впечатление, че „заваляха“ тези сигнали именно след отпочване на процедурата за отстраняване на главния прокурор“, подчерта тя и допълни, че включително започнали проверки и дела срещу членовете на ПК. „Ние, колеги, в такъв случай трябва да се разпуснем“, посочи тя.

Огнян Дамянов заяви, че до този момент колегията в такива процедури не се е съобразявала с данни за етичните качества на кандидатите. „Това е една временна фигура, която не подлежи на тези критерии, когато се избира истинският административен ръководител“, заяви той. Решението на ПК днес обаче не касае всеки административен ръководител, а човекът, който ще ръководи прокуратурата.

Той допълни, че членовете на ПК били в особена ситуация, защото не можело да оставят прокуратурата „без лице“. Напомни, че Сарафов е преизбран за директор на НСлС само преди половин година и тогава нямало забележки. За да опровергае необходимостта от съобразяване със сигналите срещу Сарафов и предложението на бившия главен прокурор Иван Гешев за освобождаването му той заяви, че „лицето“, което направи това предложение Иван Гешев беше отстранено за уронване на съдебната власт“.

Георги Кузманов декларира, че ще подкрепи Сарафов. Найденов каза, че ще гласува за Машева, а Мутафова – че ще подкрепи Сарафов.

След гласуването двама от заместниците на главния прокурор Борислав Сарафов и Десислава Пиронева бяха поканени в залата, за да им съобщят резултата. Сарафов използва случая да благодари за доверието. Той заяви, че незабавно трябва да започне реформа в прокуратурата, защото в последния месец се видяло как държавното обвинение може да бъде използвано като оръжие срещу неудобните. „Обществото ясно видя, че прокуратурата беше използвана за личния интерес на Иван Гешев. Прокуратурата има нужда от нормализиране, защото видяхме, че може да бъде използвана като оръжие срещу неудобните, какъвто бях и аз“, посочи Сарафов.

Обяви, че счита, че трябва да се разследва и как са били подадени и „изфабрикувани“ сигналите срещу него. „Ако се направи сериозно разследване, може да излязат сериозни злоупотреби. Така че съм дълбоко убеден плод на какво са тези сигнали”, заяви той. Сарафов каза, че е настъпило време разделно и прокуратурата се нуждае от реформи.

Пред журналисти временният главен прокурор каза, че още днес ще предложи освобождаване на заместниците на Гешев, защото показали лична привързаност към него.

„Смятам, че последният месец показа ясно необходимостта и нуждата от реформи. Първата ми среща ще бъде с министъра на правосъдието Атанас Славов, ще обсъдим как прокуратурата да се изчисти от лошите практики, както отвътре, така и отвън“, заяви Сарафов и допълни, че държавното обвинение трябва да се изчисти от тези, които създават лоши практики. „Не може г-н Гешев да го няма, но да останат „Гешевчетата по места”, както ги наричате медиите. Тоест тези, които подчиниха прокуратурата в интерес на бившия главен прокурор или на своя личен интерес, трябва да намерят интереса си другаде. Очаквам подкрепа от министъра на правосъдието”, категоричен бе Сарафов.

Освен това, след допитване до неговите колеги, щяла да започне ревизия на дейността на прокуратурата, ако такава е необходима, в това число – на исканията за сваляне на имунитети на депутати, внесени от Иван Гешев в Народното събрание. Такива има срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов по разследването „Барселонагейт“, срещу един от съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, свързано с канадското му гражданство (производство, което беше прекратено преди две години) и други.

„Дали са обосновани, дали са част от политическите закачки на бившия главен прокурор с политиците, това ще бъде преценено тепърва. Ревизията ще покаже работено ли е ритмично по тези дела, събирани ли са доказателства ежедневно, има ли срочност, качество и ритмичност в разследването, защото в обществото, а и в мен остава едно впечатление, че по някои от тези дела не е работено от години. И в един момент, когато г-н Гешев лично се почувства засегнат от политическата класа, той се засегна и активизира тези дела“, коментира Сарафов, цитиран от “Лекс”.

По отношение на “Барселонагейт” той каза, че е несериозно прокуратурата да превежда документи година и половина, а по делото с гражданството на Кирил Петков заяви, че първо е “охотно прекратено, а след това рязко възобновено”.

Кой е Борислав Сарафов?

Сарафов бе кандидат за главен прокурор през 2012 г., когато ВСС избра Сотир Цацаров за поста. Участието му бе определено като „камуфлаж“, за да изглежда процедурата състезателна. Впоследствие Цацаров назначи Сарафов като свой заместник. Сарафов е и директор на НСлС за втори мандат, като ПК му гласува доверие за втори път през ноември миналата година, когато мандатът на сегашния ВСС вече бе изтекъл.

През годините многократно са излизали съмнения, свързани с името му. Синът на Сарафов придобива множество апетитни имоти без кредити, а в интервю за Антикорупционния фонд (АКФ) един от участниците в аферата „Осемте джуджета“ Любена Павлова разказва, че Сарафов многократно е посещавал ресторанта, не заради хубавата храна. АКФ публикуваха и снимка от ресторанта, на която се вижда как Сарафов дружески се здрависва с Петьо Петров – Пепи Еврото. До този момент не е известно някой да е проверил тези данни.

Разривът между Гешев и Сарафов настъпи след взрива срещу колата на бившия главен прокурор. Тогава част от политическите сили поискаха оставката на директора на НСлС, защото е подвел обществото, че в колата на Гешев се е возило и неговото семейство. Това накара Сарафов да се разграничи от началника си и да заговори, че Иван Гешев недопустимо е вкарал прокуратурата в политиката. Нито едно подобно несъгласие не беше изразено преди това от Сарафов, който неизменно беше до началника си при всички спорни негови участия.

Още преди отстраняването на Иван Гешев в публичното пространство се говореше, че вероятно именно Сарафов ще го наследи, а с гласовете на ГЕРБ и Възраждане бяха прокарани бързи поправки в Закона за съдебната власт, които отделяха следствието от шапката на прокуратурата. Анализаторите видяха в това опит за създаване на нова държавна бухалка, след като Гешев започна да преследва доскорошните си поддръжници от ГЕРБ с дела, които години стояха на трупчета в прокуратурата изненадващо отново бяха „изкарани“.

Снимка: ПРБ

ВСС трябва незабавно да изпрати предложението на президента Румен Радев за издаването на указ за предрочното прекратяване на мандата на Гешев.

Първоначално предложенията за освобождаването на главния прокурор бяха две, но вносителите се отказаха от първото внесено. Днес Гешев беше отстранен по второто постъпило предложение – за уронване на престижа на съдебната власт, заради негово изказване по време на пресконференция на 15 май. Тогава главният прокурор каза, че е „време да бъде изметен този политически боклук“ в Народното събрание.

Днешното заседание бе продължение на започналата вече процедура, в която се събираха писмени данни, устни свидетелства и други данни. Гешев присъства на заседанието заедно със своя адвокат – Радостина Томова, до обяд, когато обяви, че ще напусне, тъй като ще пътува за Страсбург, където има насрочено заседание на комисията по-известна като ЛИБЕ. Там Гешев се очаква да говори по напредъка на внезапно забързаните дела срещу лидера на ГЕРБ Бойко Борисов „Барселонагейт“ и производството за кюлчетата в резиденция „Бояна“.

Последваха протести от страна на част от членовете на ВСС, че „шиканира“ процедурата, тъй като би могъл да изпрати на заседанието в Страсбург свой заместник. Заедно с Гешев напусна и неговия адвокат. Това бе причината да се разрази дебат дали продължаването на процедурата в негово отсъствие няма да наруши правото му на защита. Севдалин Мавров взе думата и отказа да участва повече в заседанието с аргумент „нарушение на конституцията“. Вероника Имова се обърна към членовете на съвета с репликата: „График ли имате, или по бързата процедура всеки ще си изпее каквото има. Това е недопустимо, чудовищно нарушаване на Конституцията“.

Изказването й кореспондираше с двукратно повтореното днес от Иван Гешев (веднъж преди заседанието и втори път – пред Пленума), че явно се следва „графикът на Борисов и Пеевски“ за неговото отстраняване.
Въпреки това мнозинството прие, че е направило всичко по силите си да насрочи заседанието в удобна за Гешев дата, да му даде срок да се запознае с доказателствата и отказът му от участие няма да повлияе на законността на процедурата.

Основната защитна линия на Гешев по производството бе, че след взрива срещу него, започналата процедура по отстраняването му и заплашителното писмо, което е получил на летище София при завръщането си от САЩ, той е бил афектиран и затова си е позволил репликата за „политическия боклук“. Главният прокурор твърдеше, че се ползва от правото на свобода на изразяване и че се е извинил за израза.

Четиримата вносители на предложението заявиха, че е нормално емоционалното състояние на Гешев да е било разклатено след взрива, но това не оправдава думите му към народните избраници.

„Няма нормален човек, който да не се стресне. Но това не означава, че трябва да излезе пред обществото, използвайки атрибутите на прокуратурата и заедно със заместниците си и да изрази гнева си. Нима един главен прокурор не трябва да е подготвен за стресова ситуация. Стотици прокурори всекидневно са подложени на натиск и заплахи, но не излизат пред медиите да афишират разстроеното си състояние“, посочи Георги Кузманов. По думите му нормалната реакция би била Гешев първо да се успокои, а след това да прави изявления. Кузманов бе категоричен, че използвания от главния прокурор израз е признание, че от началото на мандата си Гешев не е направил нищо, за да прочисти „политическия боклук“. Определи казаното по времето на брифинга на Гешев на 15 май като „селска седянка“. „Това може да е интересно за публиката, но е унизително за колегите. Това показва един механизъм на работа, който е наложен или може би само използван от него, защото моите колеги не правят така“, посочи той.

Кузманов призна, че при избора на Гешев гласувалите за него са му възлагали големи надежди, но попита: „Нима не може да го свалим? Но не са давали вот на доверие за използването на прокуратурата за лични цели“.
Според него Гешев е показал своя манталитет. „Явно не сме преценили правилно интегритета на г-н Гешев. Вместо защита на ценностите, започна замеряне със записи. Лабилният и емоционално невъздържан главен прокурор не е равно на смелия. Той не може да изпълнява повече функциите на главен прокурор“, категоричен бе Георги Кузманов.

Гергана Мутафова каза, че изказването на главния прокурор е създало линия на поведение в голяма част от прокуратурата, а това е опасно и притеснително. „С рязкото активизиране на прокуратурата след изказването на главния прокурор какво се случи? Дали главният прокурор активира една част от прокурорите, които дотогава са бездействали и той нищо не е напрали? Или те се събудиха и започнаха да предприемат действия по досъдебни производства отпреди пет години?“, попита Мутафова. Според нея политици, журналисти и други хора са се почувствали пряко застрашени и рекетирани, тъй като Гешев дал пример как превратно да се използват иначе легитимните правомощия на държавното обвинение.

Йордан Стоев посочи, че изказването на Гешев е заплаха и намеса в дейността на другите власти и това се доказвало от последващите действия на прокуратурата.

Атанаска Дишева каза, че не приема обяснението на главния прокурор, че думите му са казани в лично качество. „Ако това беше така, той не би могъл да направи това в брифинг на главния прокурор, който не би следвало да се излъчва по всички медии в реално време, не би привлякъл общественото внимание, ако не беше главният прокурор“, посочи тя.

Дишева поясни, че упражняването на правото на свободно изразяване има определени граници и според Европейската конвенция за правата на човека свободната реч може да бъде ограничена в защита на авторитета на съдебната власт. „Ние сме изправени пред хипотезата да преценим превес на кое от две конституционно закрепени ценности следва да дадем превес. Според мен авторитетът на съдебната власт е такава ценност, която трябва да намери превес пред правото на свободно изразяване. Точно защото г-н Гешев е ръководител на висока длъжност в съдебната власт, той в по-голяма степен от обикновените магистрати, е длъжен да брани авторитета на съдебната власт и да го укрепва, вместо да предприема действия, с които да го урони“, заяви Дишева.

Тя поясни: „Измитане на политическия боклук, имайки предвид този в Народното събрание, не би следвало да бъде израз в публично използвана реч на главния прокурор. Измитането предполага премахване, а в контекста на изказването му, това е призив към премахване на народните представители, които са избрани в рамките на свободни избори. И когато това изявление се прави от главния прокурор в контекста на събитията, които са се случили, има място да се разсъждава дали това изказване не представлява реч на омразата“. По думите й това изказване се стигматизира една определена категория от обществото – народните представители. Тя бе категорична, че двукратното използване на фразата „политически боклук“ би могло да се приеме и за заплаха и се мотивира: „Главният прокурор е единственото лице, което може да поиска свалянето на имунитет на депутат. Изразът измитане реферира към подобен тип действия и всъщност бяхме свидетели на такива действия“.

Дишева също заяви, че употребата на конкретния израз съответства на начина на изразяване на Гешев по принцип. Според нея няма доказателства, че емоционалното състояние на главния прокурор е било разклатено и като аргумент посочи хладнокръвното му отношение към заместника му Борислав Сарафов (с когото Гешев изпадна в конфликт – б.а.) на оперативната преди брифинга.

Председателят на Върховният касационанен съд (ВКС) Галина Захарова заяви, че съжалява, че е поставена в подчиненост от решението на мнозинството да не отложи дискусията по същество. По думите й изказването на Гешев не е резултат от изпусната фраза заради разклатеното му емоционално състояние. „Няма спор, че в конкретния случай използваната лексика от главния прокурор може да се окачестви като арогантен израз, който поначало не би следвало да е присъщ за никой от магистратите, особено от страна на личности, които по силата на позицията си са натоварени с изключително високи изисквания за професионални и нравствени качества. Контекстът, за който говоря, дава основание да си направим извода за силна политизираност не само на конкретната изява, а на цялостното поведение на главния прокурор“, посочи тя.

Захарова продължи с мотив: „Не говорим за случайно емоционално споделена фраза, говорим за подредено и организирано поведение, което за мен може да бъде окачествено като силно политизирано. Независимо от особеното положение, което заема главният прокурор, съгласно Конституцията, че се явява самостоятелен конституционен орган, което бележи дълбока разлика с положението на председателите на ВКС и ВАС, подобно дълбоко политическо ангажиране е недопустимо“.

Според нея на брифинга Гешев е показал „целенасочено поведение, предприето от него за защита в конкретния случай срещу заплахата от поисканата оставка, респективно от предложението на шестимата колеги“. „Особено опасно и тежко укоримо е това, че цялото му поведение е насочено към постигане на конкретна политическа цел. Тук се касае не само до превратно упражняване на правомощия, а до дълбоко навлизане в политическия живот и то, за съжаление, със средствата на наказателния процес и наказателното производство. Всъщност от поведението на брифинга и множеството обстоятелства, които станаха известни – образувани преписки, дела срещу политически лица, но и особено срещу колеги, се вижда ясно, че инструментариумът на наказателния процес се използва не само като заплаха за използване и интервенция в политическия живот, но и като агресивно средство за постигане на политически цели. В случая това е осъзнато поведение, с което аз не мога да се съглася. Наказателният процес не може да бъде инструмент за отмъщение и увреждане на интересите на когото и да било“, посочи Галина Захарова.

Председателят на ВКС каза, че решението за предсрочното освобождаване на Гешев, няма да се решават проблемите, тъй като „ВСС дължи обяснение на обществото за тази последователност от събития – защо при по-сериозни и по-тежки нарушения, които са били обект на обсъждане при предходна процедура, се е действало по различен начин от сега и не са ясни обстоятелствата за легитимната воля на членовете на съвета“. Миналата година ВСС разглежда две предложения срещу главния прокурор, внесени от министрите на правосъдието Надежда Йорданова, а след това и от Крум Зарков и макар предложенията да бяха далеч по-мотивирани и да посочваха сериозни нарушения на Гешев, мнозинството във ВСС застана плътно зад него.

Вероника Имова беше категорична, че Пленумът на ВСС нарушава Конституцията, защото е продължил процедурата в негово отсъствие. „Нека спрем предстоящия преврат за узурпиране на съдебната власт. Не я подарявайте на жадни за пари и власт представители на структури извън съдебната власт. Останете на висотата на вашите правомощия Ако ги загърбим, магистратската общност няма да ни прости, а хората ще разберат това предателство с чувствата си“, каза Имова.

Тя поясни, че има съмнения, че финалът на тази процедура „ще носи със себе си една мина, която може да избухне в Конституционния съд“. Според нея Гешев не е уронил съдебната власт. Имова каза, че думите му са били извадени от контекст и че Гешев казва, че измитането на „политическия боклук“ е работа на народа. Освен това се извинил. „Метафората има оценъчен характер, тя е оценка на говорещия, недопустимо е в едно не само демократично общество хората да се преследват за мислите си и за изказванията си, още повече, когато оценката почива на реални факти“, посочи тя.

Имова заключи, че времето на лицемерието било минало, трябвало до край да се изяснят всички процеси, включително „чудовищното престъпление“ срещу Гешев, и да се сложи край на влиянието на политиците и олигархията в съдебната власт.

Огнян Дамянов каза, че не е поискал оставката на главния прокурор, защото го познавал и знаел, че нямало да я подаде, защото не притежава тези качества, които са нужни за такъв акт. По думите му казаното от Гешев на брифинга е добре замислено и предварително планирано. Според него проблемите тепърва предстоят, защото България ще бъде многократно осъдена и в националните съдилища и в ЕСПЧ заради думите на главния прокурор. Дамянов изрази съжаление, че е участвал в избирането на Иван Гешев.

Цветинка Пашкунова посочи, че изявлението на главния прокурор е индиция за саморазправа и отмъщение. И всички са свидетели на това. Тя даде пример с завалялите искания за сваляне на имунитети на депутати, по които се е бездействало с години. Тя видя и избирателен подход на прокуратурата по определени дела и произвол при упражняване на правомощия.

Според нея магистратите, заемащи най-висшите длъжности в съдебната система трябва проявяват най-висок праг на търпимост, на балансираност, на уважение към останалите власти. „Трябва да проявяват и най-високо ниво на т.нар. емоционална интелигентност – да възприемат, оценяват и управляват собствените си емоции“, поясни тя. По думите й в този контекст поведението на главния прокурор е неприемливо.

Олга Керелска заяви, че няма да подкрепи предложението за отстраняването на Гешев по принципни причини. Тя очерта хронологията – ВСС два пъти е гласувал назначението на главния прокурор, отказал е отстраняването му по предложенията миналата година, макар тогава да е имало много по-съществени обстоятелства за това. Но, според нея, тогава политическата обстановка е била друга. Тя се спря и на два наскоро оповестени записа – пуснатия на втората пресконференция запис от Гешев, на който се твърди, че разговаря с члена на ПК Йордан Стоев и той му „дава гаранции“ от името на политически лидери („Банкята“, „Сорбоната“), че ще си остане прокурор, ако подаде оставка, както и записа от заседание на „Продължаваме промяната“, на която се обсъжда процедурата срещу Гешев. Според Керелска и двата записа пораждат съмнения в истинските мотиви на вносителите на предложението.

„Г-н Гешев беше избран със сериозната подкрепа на две политически сили. Как ще бъде избран следващият главен прокурор, ако днес допуснем да се случи това, което се цели. В дейността си главният прокурор е давал много основания за предсрочно освобождаване, които са били отхвърлени. Но в днешната процедура няма да подкрепя предложението, понеже независимостта на съдебната власт ми е скъпа“, категорична бе Керелска.

Последва гласуването, с което Иван Гешев стана първият главен прокурор в новата история на страната, чийто мандат се прекратява заради уронване на престижа на съдебната власт.