Хроника на обречените: Изборът на председател на Върховния касационен съд започва досущ като този на главния прокурор

Действие първо: ВСС отхвърли всички предложения за повече откритост и прозрачност на процедурата
10-07-2014; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

themis

След близо два часа и половина дискусия, в която членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) повече се надвикваха един с друг и почти не се изслушваха, кадровият орган на съдебната власт отхвърли почти всички предложения за промени в правилата за избор на председатели на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и главния прокурор. Както знаем, правилата са изключително важни, защото предстои през есента избор на председател ВКС.

Предложенията, внесени от членовете на ВСС Калин Калпакчиев и Камен Иванов, целяха процедурата да стане по-прозрачна и открита, като в нея бъдат регламентирани възможностите за участие на съдийската общност, неправителствения сектор, академичните среди и бъдат взети мерки да не се допуснат отново гафовете при гласуване с електронната система чрез въвеждане на интегрална хартиена бюлетина с всички номинирани (това е по-скоро връщане на уредбата, сменена за избора на Сотир Цацаров за главен прокурор). Предложенията бяха подкрепени от Фондация „Български институт за правни инициативи” и Съюза на съдиите. Предложения за промени в правилата имаше и от Комисията по правни въпроси към съвета, но и те в голямата си част бяха отхвърлени.

Поправките, предложени от Иванов и Калпакчиев, отстраняваха недостатъците в правилата, които остро бяха критикувани както от НПО-сектора, така и от Европейската комисия и които изпъкнаха при избора на главен прокурор през декември 2012 г. Тогава няколко етапа от процедурата създадоха основателни съмнения, че правилата са нагодени за един кандидат (Сотир Цацаров) – кандидатурите бяха гласувани по реда на постъпването им в съвета, а не по азбучен ред (при който обаче Цацаров щеше да остане последен), а останалите двама претенденти за поста – Галина Тонева и Борислав Сарафов, дори не разбраха каква част от кадровиците ги подкрепят, защото кандидатурите им не бяха подложени на гласуване въобще. Отказът за подлагане на гласуване беше толкова категоричен, че породи всякакви съмнения за причините, които го мотивират, тъй като инатът беше необясним.

Най-дълго време днес членовете на ВСС отделиха, за да оспорват необходимостта от създаване на профил на длъжността – описание на необходимите качества за заемане на длъжността. Най-яростните противници на предложението на Иванов и Калпакчиев бяха председателите на Етичната комисия и на бюджетнатя – Ясен Тодоров и Михаил Кожарев, на атестационната комисия Милка Итова и на Комисия “Публична комуникация” – Магдалена Лазарова.

Тодоров посочи, че създаването на профил на кандидати му приличало на обществена поръчка, с която съветът задавал параметри, за да ги нагласи за определен кандидат. Изискванията за заемане на длъжността били посочени в Закона за съдебната власт и са напълно достатъчни, каза той. Извън смущаващото разбиране на Тодоров за обществените поръчки като начин за нагласяване на резултата към определен предварително желан кандидат, не стана ясно защо той се съпротивлява толкова енергично на конкретизирането на общите критерии за стаж и професионални и морални качества към потребностите на съответната длъжност.

Калин Калпакчиев възрази като обясни, че целта на предложението е да се създаде предвидимост и прозрачност на процедурата. Тодоров обаче попита какво ще пише в този профил – че председателят на ВКС „трябва да е мъж, жена, съдия”. Кожарев също се обяви категорично срещу промяната, защото това му звучало като създаване на длъжностна характеристика за определени лица. Незабравка Стоева припомни, че след избора на главен прокурор в един от докладите си Европейската комисия изрично е подчертала, че органът по назначаването (ВСС) няма изначални критерии за длъжностите, за които провежда избори. Галина Карагьозова се застъпи за предложението, подкрепено във вида на Правната комисия – за създаване на “профил на длъжността”, защото това била по-изчистената юридически редакция. На тази основа съветът би могъл да има база за сравнение между критериите и постъпилите кандидатури.

Председателят на ВКС посочи, че създаването на профил би дало възможност президентът да мотивира подробно указа за назначаването на неговия наследник и би могъл да прецени дали органът по избора се е съобразил с предварително приетото. Магдалена Лазарова пък настоятелно задаваше въпроса, ако някоя от кандидатурите не отговаря на създадения профил дали тя ще бъде дисквалифицирана от състезанието.

Калпакчиев се опита да дефинира какво профилът за най-високата длъжност – председател на ВКС, ВАС или главен прокурор би следвало да съдържа. В него би трябвало да бъде записано, че кандидатите трябва да познават добре дейността на ВКС, да имат научни постижения, да са наясно как се свикват Общи събрания, кога се инициират Тълкувателни решения.
Михаил Кожарев се впусна в разсъждение, че ако бъде записано, че кандидатът трябва да има научни постижения ВСС ще се наложи да прави разграничение между научен труд, научно постижение и научна степен. „Всеки може да напише статия”, заключи той и каза, че предложението било дискриминационно. Милка Итова направи друго предложение – вносителите на проекто-промените сами да изготвят профил и да го внесат за обсъждане в съвета. Това очевидно беше продиктувано от изразената от нея преди това загриженост под формата на въпрос дали председателствата от нея комисия трябва да се наеме със създаването му.

В надвикването се чу гласът на Соня Найденова, която каза: „Аз търся в момента значението на думата „профил”. Оказа се, че прави това в интернет. А после допълни, че при обсъждането на предложението на Гражданския съвет никой от НПО-сектора не казал какво трябва да съдържа профила. „Написах в Гугъл профил на длъжността”, започна изказването си Михаил Кожарев и прочете на колегите си какво открил, а по-късно и Галина Карагьозова изчете синонимите на думата. „Не трябва да усложняваме нашите правила”, пък допълни Светла Петкова.

Чуха се гласове, че предложенията е трябвало да бъдат направени по-рано. В крайна сметка предложението на Иванов и Калпакчиев беше отхвърлено.

Последва дълго обсъждане и на точката, според която съдиите от ВКС и ВАС могат да номинират кандидати за председател на двете върховни съдилища, както и предложението на Правната комисия номинации да се приемат и от неправителствени организации, висши училища и съсловни организации. „Двата текста са излишни. И сега няма забрана да изразяват становища кои са подходящи кандидати”, заяви Ясен Тодоров и даде пример с процедурата, организирана от Съюза на съдиите за излъчването на две номинации за главен съдебен инспектор. Георги Колев пък настоя да се запише, че 1/5 от съдиите от ВКС и ВАС могат да правят предложения за ръководител на съответния съд. Председателят на Правната комисия Юлияна Колева представи поправките, които смята за необходими – предложенията да са мотивирани и да са придружени от съгласие на номинираните. Тодоров отвърна, че е променил позицията си, след като чул аргументите на Колева. „Колеги, колкото и консервативен тип да съм и моите виждания търпят развитие”, обясни той и заяви, че щом предложенията ше бъдат номинирани – ще подкрепи промяната.

Последва караница кой точно от ВСС ще се натовари с тази работа – да отговаря на „външните предложения” за номиниране на председатели на Върховните съдилища и главен прокурор.

Включи се Юлия Ковачева, която се обърна към колегите си и обясни, че има един съществен въпрос, на който трябва бъде отговорено – „желаем ли да направим процедурата по-прозрачна” и чак след това да се коментират конкретните текстове на промените. Думата взе Милка Итова, която каза, че и сега е възможно съдиите да правят предложения, а с изричното разписване на това право излизало, че „едва ли не ги агитираме да го правят това нещо”. После обясни, че много от съдиите изобщо не желаели да им влизат в кабинетите с подписки за определен кандидат. „Колеги, с които съм разговаряла, са ми казвали: “Защо нас ще ни събират на Общи събрания и ще искате да избираме? Ваше е правомощието да избирате”, мотивира се Милка Итова. В крайна сметка и това предложение не беше прието.

Отпадна и предложението за връщане на гласуването с интегрална бюлетина, тоест „тримата големи” ще бъдат избирани с електронната система за гласуване, която неведнъж доказа своите дефекти . Вносителите на предложението мотивират идеята за въвеждането на бюлетината с необходимостта да бъдат създадени гаранции за равнопоставеност на кандидатите – членовете на ВСС да гласуват едновременно за всеки от тях, а не по поредността на постъпването на номинациите в съвета. Не бе прието и алтернативното предложение – гласуването да е по азбучен ред.

Единствените две поправки, които одобри съветът, бяха възможността съдиите от ВКС и ВАС да изслушват кандидатите за председатели на върховните съдилища (но все пак не прие първоначалното предложение това да е задължително), а прокурорите от върховните прокуратури – кандидатите за главен прокурор. Освен това Етичната комисия и КПА ще изготвят подробни доклади, в които би следвало да се съдържа информацията от всички достъпни и достоверни източници относно професионални и нравствени качества на кандидатите.

Правилата, приети днес, на практика не се различават съществено от тези, по които бе избран Сотир Цацаров. И макар ВСС да декларира привидно желание да подобри процедурата, съобразявайки се със забележките на ЕК, днешното заседание на кадровия орган показа, че членовете на съвета всъщност не са имали такова намерение. Всичко това се случва на фона на неколкократните напомняния от Брюксел, че начинът, по който ще протече изборът на председател на ВКС ще е тест за системата, на серия предизвестени избори и на вече разпространяваните в медиите и професионалната общност няколко имена на магистрати със спорна репутация, които могат да оглавят ВКС през есента (заместникът на Георги Колев във ВАС Боян Магдалинчев, председателят на Апелативния съд – Варна Ванухи Аракелян и и.д. председателят на Софийския апелативен съд Стефан Гроздев).

Поведението на ВСС преди самото начало на процедурата за избор на председател на ВКС изглежда като стряскащо дежа вю на събитията от есента на 2012 г., предхождащи избора на Сотир Цацаров, за който пък се знаеше, че ще бъде избран още през лятото, преди избора на членовете на новия ВСС, т.е. далеч преди приемането на правилата за процедурата.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”
Снимка: Капитал

Президентът подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, макар повторното гласуване във ВСС да не е изтрило съмненията

Румен Радев инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията
Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

14 коментара

Вашият коментар