Хроника на обречените: ВСС откри процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд

Висшият съдебен съвет (ВСС) откри официално процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд (ВКС). Мандатът на сегашният шеф на съда проф. Лазар Груев изтича през ноември.

Заседанието започна с докладване на становище, подписано от 49 съдии* от ВКС, които са очертали “профил на длъжността председател на ВКС”. С него близо половината от върховните магистрати изразяват своите виждания какъв трябва да е следващият председател на съда. Освен това съдиите отправят покана към бъдещите кандидати да бъдат изслушани на 17 септември – седмица преди определената от ВСС дата за гласуване.

Както „Съдебни репортажи“ писа, ВСС отказа да промени правилата, по които се избират „тримата големи“ – председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор. В предложението на членовете на съвета Калин Калпакчиев и Камен Иванов фигурираха промени, които щяха да направят процедурата по-прозрачна и да осигурят отварянето й към съдиите. Съветът обаче бламира създаването на профил на кандидата, възможността съдиите от ВКС и ВАС да правят номинации, а гласуването да се провежда с интегрална бюлетина, а не както досега – чрез електронно гласувано по реда на постъпване на кандидатурите. Аргументи срещу създаване на профил почти нямаше, а членовете на ВСС спориха най-вече по значението на думата и по това кой ще го изработва. Чуха се и мнения, че време за създаване на профил няма. Възможност за номинации от съдиите пък винаги имало, нямало нужда изрично да се записва в правилата.

На днешното заседание мнозинството от съвета изразиха положително становище към инициативата на съдиите, но приеха писмото само за сведение, въпреки предложението на Незабравка Стоева за промяна на правилата за избор и включване на профила за председател на ВКС. „С достойнството на съдии колегите от ВКС ни дават своя глас, в който трябва да се вслушаме“, заяви Калин Калпакчиев, а Камен Иванов посочи, че е изключително радостен от позицията на съдиите.

Главният прокурор каза, че подкрепя изслушването на кандидатите, защото това ще направи процедурата прозрачна. Галина Карагьозова посочи, че становището на съдиите е „доблестна позиция“, а върховните магистрати не искат нищо повече от ВСС извън приетите правила. Противоположно бе мнението на Ясен Тодоров, който посочи, че ако профилът бъде заложен в правилата това ще допише изискванията за кандидатите, записани в закона, защото критериите, заложени в профила, изготвен от съдиите, „много орязват“ възможността за номинации.

Изискванията на съдиите

С уточнението, че нормите в Конституцията и Закона за съдебната власт извеждат професионалните и нравствени изисквания за длъжността на председателя на ВКС, съдиите от съда очертават пет критерия, на които трябва да отговаря следващият шеф на ВКС.

1. Освен изискуемия по ЗСВ юридически стаж, председателят на ВКС трябва да притежава опит и познания за работата на съдиите във ВКС и за специфичните проблеми в организацията на съда.

Под този критерий съдиите пишат, че „висша ценност при подбора на съдиите са безупречните професионални умения и утвърдените в ежедневната работа делови качества“, а едно от най-ефективните средства за преодоляване на недоверието в институциите на съдебната власт е „чрез прозрачно демократично „овластяване” на авторитетен и изявен член на самия колектив на съдиите от ВКС“. „Върховната правораздавателна инстанция е призвана да вдъхне увереност на съдийската общност, че високият професионализъм, естественото кариерно израстване, почтеността, неотклонното изпълнение на служебните задължения са решаващи качества за ръководителя на Върховния касационен съд“, сочат върховните съдии и допълват, че тъкмо представител на съдиите от ВКС, който непосредствено познава колегите си и проблемите на институцията, ще може да усъвършенства организацията на съда по най-оптималния начин за преодоляване на фактическите затруднения пред правораздаването.

„Съдиите работят в състояние на непрекъсната свръхнатовареност, което не бива да бъде поддържано с цената на кадрови или качествени компромиси. Тъй като статуквото е изчерпало потенциала си, председателят на ВКС трябва да успее да генерира вътрешен и обществен дебат за ролята на ВКС в защита на демократичните ценности и за държавния ресурс, който е необходим за осъществяването й“, категорични са те.

2. Да притежава безупречна репутация, безспорен авторитет сред съдиите и професионалната общност на юристите; да има активна позиция по въпросите на етичното поведение на съдиите; отлични умения за комуникация.

Подписалите становището уточняват, че фигурата на председателя на ВКС следва да олицетворява достойнството на професията. „Той трябва да притежава автентичен авторитет – да има капацитет да бъде „пръв сред равни”, като не оставя опасения, че може да злоупотреби с властта си или пък че е безразличен към същинската съдийска работа и проблемите на съдийското самоуправление“, сочат те. Мнението на бъдещия председател на ВКС по правни въпроси трябва да се търси и цени от съдиите, дейността му – да допринася за въвеждането и утвърждаването на добри практики в съдийската работа, а нивото на съдебните му актове – да е безспорно.

„Председателят на Върховния касационен съд трябва да има качества за полезна консолидация на съдиите по теми от професионален интерес, защото това е ефективно средство за преодоляване на различните практики по приложението на закона в отделните съдебни региони и инстанции“, смятат съдиите, защото персоналните умения на ръководителя за работа в екип и способността му да мотивира колегите си ще способстват за усъвършенстване и оптимизиране на процеса на тълкувателната дейност на ВКС.

„От изключително значение за преодоляване на кризата на недоверие е председателят на ВКС да поддържа честна и открита позиция по значимите за съдебната власт проблеми; да умее да общува убедително и авторитетно с представителите на останалите юридически професии, за да ги информира за дейността на съда и да получава важна обратна връзка за състоянието на правораздаването“, е друга част от очакванията на върховните магистрати.

3. Да е известен на правната общност с активна гражданска и професионална позиция по въпроси, които засягат развитието на правото и утвърждаването на върховенството на закона.

„Съдиите от Върховния касационен съд заслужават да бъдат представлявани от съдия с ярко обществено и професионално присъствие в значимите дискусии за утвърждаване на правовата държава. Начело на върховната инстанция трябва да застане съдия с утвърдени възможности да дефинира проблемите от значение за доброто качество на правораздаването и да търси решенията им“, категорични са подписалите становището. Освен това: „Авторитетът на съдебната власт пред обществото изисква да бъде избран председател, за който не възниква съмнение, че е цялостна личност с прозрачни демократични нагласи, обществена чувствителност, с капацитет да отстоява разбиранията на съдийската общност в обществените дебати по теми, свързани с върховенството на закона и независимостта на съда“.

4. Да има способност за научно изследване в областта на правото.

Тук съдиите уточняват, че способността за научно изследване на проблематиката по делата, за задълбочено познаване на научните постижения в съответния отрасъл на правото, в който практикува, е действена гаранция, че председателят на ВКС ще организира тълкувателната дейност на Върховния касационен съд по най-високите професионални стандарти, които очертават нови перспективи за развитие на правото и утвърждават основните ценности в демократичното общество.

5. Да притежава квалификация в областта на международното право.

49-те съдии сочат, че европейската интеграция на България поставя поредица от нови предизвикателства пред българските съдии. „Общото изискване за ефективна съдебна защита според правото на ЕС (чл. 47 от Хартата на основните права и чл. 19, ал. 1 от ДЕС) предявява високи претенции към независимостта и качеството на националното правораздаване. Българският съд може да отговори на тези очаквания, като се превърне в основно средство за отстояване на правата, произтичащи от правото на ЕС“, казват те и допълват, че тази перспектива налага начело на Върховния касационен съд да застане съдия с отлична квалификация в областта на правото на Европейския съюз и на правото за защита правата на човека, който има задълбочени теоретични и практични познания за европейските стандарти за независимост и качество на правораздаването. Като актуален приоритет те определят ефективната комуникация на българската съдебна власт с международни институции и съдебни системи и смятат, че практическият опит на председателя на Върховния касационен съд в тази област може да е силен инструмент за утвърждаване на ВКС като деен участник в развитието на първичното право на ЕС и на международното правно сътрудничество.

Проф. Лазар Груев: Съдиите не търсят „свой“, а достоен кандидат

Пред журналисти председателят на ВКС коментира, че писмото на съдиите изразява тяхното виждане как трябва да изглежда този профил. „Това са критериите, с които тези съдии, ще се съобразяват при изслушването на кандидатите“, посочи той.

По думите му никоя процедура не може сама по себе си да гарантира изцяло целите, които се поставят, необходим е и моралът на участващите в нея. За пример той даде, че преди 1989 г. формални правила за демократични избори също е имало, но те не са ги гарантирали. Председателят на ВКС допълни, че е очаквал с нетърпение откриването на процедурата за избор на негов заместник още през май, когато е стартирал срока за откриването й.

„Съдиите не искат „свой“, а достоен председател“, категоричен бе Груев. И потвърди, че застава зад кандидатурата на съдия Павлина Панова, зам.-председател на ВКС и ръководител на Наказателната колегия в съда. „Още преди няколко месеца една част от членовете на ВСС разговаряха с мен, казаха ми, че се ориентират към кандидатурата на съдия Панова. Това беше и моя идея“, посочи той.

По отношението на отказа на ВСС да измени правилата така че да се гласува с бюлетина, Груев потвърди, че поддържа позицията си от преди две години при избора на главен прокурор – именно гласуването с бюлетини запълва юридическия смисъл на „избора“. Той допълни, че няма притеснения за тайната на вота при електронното гласуване, но то прави резултата ясен още преди да кадровиците да проведат и гласуването и за последния кандидат. И даде пример – в Европейския парламент се гласува с бюлетина, в изборите за президент в България – също. „Трябва единение, но въпросът е то да бъде на принципна основа“, така Груев отговори на въпроса дали могат да се съберат изискуемите от закона 17 гласа, за да има избор.

* Съдиите, подписали становището:

Албена Бонева, Анна Баева – командирована, Антоанета Данова – командирована, Биляна Чочева, Бисер Троянов, Блага Иванова, Бойка Ташева, Борислав Белазелков, Борис Илиев, Боян Цонев, Василка Илиева, Велислав Павков, Вероника Имова, Веска Райчева, Галина Захарова, Даниела Атанасова, Даниела Стоянова – командирована, Дария Проданова, Евелина Стоянова, Елена Авдева, Елена Величкова, Емил Марков, Емилия Василева, Здравка Първанова, Зоя Атанасова, Ирина Петкова, Капка Костова, Камелия Маринова, Красимир Харалампиев, Красимир Шекерджиев, Лада Паунова – командирована, Лидия Иванова, Любка Андонова – командирована, Марио Първанов, Мими Фурнаджиева, Пламен Стоев, Росица Божилова, Ружена Керанова, Светла Димитрова, Светла Цачева, Светлана Калинова, Севдалин Мавров, Стоил Сотиров, Таня Митова, Татяна Кънчева, Теодора Нинова, Теодора Стамболова, Цветинка Пашкунова и Ценка Георгиева.