Съдът: ВСС трябва да разследва дисциплинарно Владимира Янева за аферата „Червей“

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) (с председател Александър Еленков и членове Атанаска Дишева (докладчик) и Тодор Тодоров) отмени решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което кадровият орган отказа да образува дисциплинарно производство срещу бившия председател на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева.

Както „Съдебни репортажи“ писа, предложението за образуване на дисциплинарно дело бе на министъра на правосъдието Христо Иванов и се позоваваше на доклад на Бюрото за контрол на СРС-та, според който Янева е издала четири незаконни разрешения за СРС-та по разработка „Червей“. Преди това, след настояване на премиера Бойко Борисов, прокуратурата образува разследване срещу Янева, а обвинителният акт по него вече е в съда.

Кадровият орган два пъти отказа да разследва дисциплинарно Янева по предложения на министъра. Мотивът на ВСС бе, че разрешенията на бившата председателка на СГС са секретни и членове на съвета нямат достъп до тях. Впоследствие министър Иванов внесе повторно предложението заедно със самите разрешения, предоставени от Бюрото за контрол на СРС-та, тъй като те не представляват класифицирана информация, но са новонастъпило обстоятелство, но и тогава ВСС отказа да образува производство.

Отказът на съвета бе обжалван от министър Иванов пред ВАС и отменен като незаконосъобразен. От определението на тричленния състав на съда може да се проследи фактологията на обсъжданията във ВСС, които са закрити, а от тях става ясно очаквано, че мнозинството в съвета, което гравитира около главния прокурор Сотир Цацаров, е търсило всякакви аргументи, с които да откаже образуване на делото. Румен Боев (чието име бе замесено в скандала „Камен Ситнилски“, но ВСС не му потърси отговорност) е казал, че решението на съвета изисква членовете на ВСС да имат пряк достъп до резултатите от извършената проверка, а не да се запознаят само с крайния акт, тъй като в случая се касае за дейност по изграждане, съставяне, боравете с документи, съставляващи сами по себе си класифицирана информация. Боев категорично е възразил съвета да се занимава с казуса и е обявил, че ще гласува против предложието Янева да бъде разследвана дисциплинарно.

Против предложението за образуване на дисциплинарно производство са се изказали също председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров, председателят на ВАС Георги Колев, Румен Георгиев, Галя Георгиева, Светла Петкова. Тодоров казва, че в предложението на министъра има вътрешни противоречия и несъответствия, които са пречка за образуване на производството. Галя Георгиева е направено предложение да се даде възможност на вносителя да конкретизира предложението, но по-късно сама е оттеглила процедурното предложение. „В изказването на Георги Колев е изразено становище, че не може да се образува дисциплинарно производство за взето решение по същество от лице, което е имало право да го вземе. От Светла Петкова е изразено становище, че правомощието /на министъра/ не е упражнено законосъобразно, тъй като предложението е изнесено на сайта на Министерството на правосъдието. Направено е също изказване от Милка Итова, което е в смисъл, че в досегашната практика на ВСС не е имало случай, в който да е отказвано образуване на дисциплинарно производство по сходни съображения, но следва да се намери механизъм, по които да се прави преценка за обоснованост на предложението“, пише в определението на ВАС.

Единствено Калин Калпакчиев е възразил, че всички въпроси, които са поставени за обсъждане са решими в един или друг смисъл в рамките на образуваното дисциплинарно производство, а председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов е припомнил на членовете на ВСС, че дисциплинарно производство може да не се образува, ако е направено от некомпетентен орган, ако няма мотиви и съображения, не е подписано, но не и по аргументи по същество. Панов е посочил, че дали има нарушение и как ще бъде доказано то е въпрос по основателността на искането, а не по неговата допустимост, затова в случая няма пречка да се образува дисциплинарно производство.

В крайна сметка съдът сочи, че предложението на министъра за образуване на дисциплинарно дело срещу Янева е мотивирано и отговаря на всички формални изисквания на нормативната уредба, освен това по делото няма данни давността за дисциплинарно преследване да е изтекла, а това е единсвената хипотеза по закон, в която кадровият орган не образува дисциплинарка срещу магистрат.

„Въпросът дали твърденията в направеното предложение за налагане на дисциплинарно наказание съответстват на обективната действителност, както и дали могат да бъдат доказани с допустими доказателства и доказателствени средства, е въпрос по основателността на искането. Ако фактите и обстоятелствата, за които се твърди, че осъществяват състав на дисциплинарно нарушение не бъдат доказани, или ако не се установи виновно поведение на магистрата, или се установи наличието на други обстоятелства, изключващи дисциплинарната отговорност, Висшият съдебен съвет разполага с правомощието да не наложи дисциплинарно наказание“, категоричен е ВАС. С други думи съдът поснява, че дали разрешенията, подписани от Янева, са класифицирана информация и това е пречка да бъде разследвана, може да се изясни само в рамките на дисциплинарката и не може да бъде довод производството срещу нея да не бъде образувано.

„Отделно от това стои въпросът, че в конкретния случай членовете на дисциплинарния състав и останалите членове на ВСС могат да поискат и съответно – да получат достъп до класифицирана информация, ако действително това е от съществено значение за изясняване на фактическите обстоятелства по случая“, подчетава съдът и допълва, че по същия начин стои въпроса дали в предложението има противоречия, дали твърдяните нарушения са свързани с произнасянето на съдията по същество, т. е. дали действията или бездействията му попадат в обхвата на функционалния му имунитет или са извършени извън неговата правораздавателна компетентност и в нарушение на служебните му задължения.

Заради това ВАС отменя решението на ВСС и връща делото на кадровия орган, който трябва да се съобрази с мотивите на съда и да образува дисциплинарно дело. Това обаче ще стане ако някоя от страните не обжалва решението на съда пред петчленен състав на ВАС. Преди дни съдът отмени и другия скандален отказ на ВСС да образува дело срещу доскорошния шеф на столичното следствие Петьо Петров след окончателното решение по делото „Цонев, Сантиров, Попов“, в което ясно се казваше, че магистратът е извършил престъпление – провокация към подкуп. Междувременно кадровият орган в спешен порядък гласува оставката на Петров, но и това решение бе обжалвано пред съда от министъра на правосъдието.

Прокуратурата в ролята на майка за Янева и мащеха за Камен Ситнилски

От решението на ВАС по казуса „Янева“ стават ясни и други интересни подробности около отказа на ВСС да разследва бившия председател на СГС. Предложението на министъра на правосъдието е обсъдено на две заседания на Комисията по дисциплинарните производства, като на заседание на 10 март е взето решение да се възложи на членовете на комисията Галя Георгиева и Ясен Тодоров, притежаващи разрешение за достъп до класифицирана информация, да проучат обстоятелствата около досъдебното производство срещу Янева.

Оказва се обаче, че само три дни по-късно във ВСС е получено писмо от Пенка Богданова – зам. главен прокурор при ВКП, в което е посочено, че не може да се осигури достъп на двамата членове на комисията до делото. Какви са мотивите на заместничката на Цацаров не става ясно, но това е поредната илюстрация на двоен стандарт от страна на държавното обвинение. Само преди година и половина лично главният прокурор Сотир Цацаров разреши на Георгиева и Тодоров да четат материалите по висящи досъдебни производства във връзка с изтеклите записи по скандала „Ситнилски“. Ако за СРС-та по разследването да е съвсем ясно, че съгласно чл. 145а от Наказателния кодекс четенето им извън наказателния процес е престъпление, то за разрешенията на Янева, които остават недостъпни за ВСС, вече не може да се твърди, че са класифицирана информация. Те бяха изпратени от председателя на Бюрото за контрол над СРС-та Бойко Рашков до министъра на правосъдието, а оттам – и наВСС, а самият Рашков бе изслушан на заседание в съвета. Освен това бяха публикувани в редица медии.

По всичко изглежда, че решението на прокуратурата кога членове на ВСС могат да имат достъп до материали от разследвания и кога – не, зависи от отношението към замесената личност – някои са за отстрел, а други – за спасяване.