Главният прокурор разрешил на двамата членове на ВСС да четат оперативни разработки и СРС-та по казуса “Ситнилски”

Главният прокурор Сотир Цацаров лично е разрешил на двама членове на Етичната комисия на Висшия съдебен съвет – Ясен Тодоров (председател) и Галя Георгиева, да се запознаят с материалите по досъдебни производства, оперативни дела, включително да четат протоколите от използвани СРС във връзка с дисциплинарното производство срещу отстранения временно член на съвета – Камен Ситнилски. Това става ясно от писмо от главния прокурор до председателя на Етичната комисия на ВСС Ясен Тодоров, с което „Съдебни репортажи” разполага.

Скандалът избухна на 28 юни, когато в медиите изтекоха контролирано избрани разговори между няколко прокурори на високи позиции – зам.-главният прокурор Камен Ситнилски, апелативният прокурор на Бургас Емил Христов и окръжният прокурор на Хасково Иван Ванчев, проведени преди изборите за членове на ВСС от прокурорската квота. От държавното обвинение пък потвърдиха, че разговорите, които предизвикаха съмнения за лобиране сред прокурорите за кандидатурите на Ситнилски и друг избран от прокурорите член на съвета – Румен Боев (преди това прокурор от Пловдив), съвпадат със записи, направени със законни СРС-та. Етичната комисия се задейства светкавично по случая (за разлика от други случаи, в които подобни проверки продължават с месеци) и започна проверка, която прерасна в дисциплинарно производство срещу Камен Ситнилски, но не и срещу Боев.

До внасяне на предложение за търсене на дисциплинарна отговорност се стигна, след като Ясен Тодоров и Галя Георгиева се запознаха с материалите по разследванията. Тогава Тодоров обясни, че и двамата преди това са преминали през проучване за допуск до класифицирана информация (повече тук), въпреки че по времето на мандата на предишния съдебен съвет Конституционният съд (КС) обяви за противоконституционна гласуваната от Народното събрание разпоредба, която изискваше ВСС да се подлагат на подобно проучване. КС каза, че ако членовете на ВСС се проучват от представители на изпълнителната власт в непрозрачна процедура без съдебен контрол, това ще застраши независимостта на съдебната власт.

Казусът впоследствие се заплете, когато Ситнилски подаде сигнал в прокуратурата, в който поиска държавното обвинение да разследва дали Георгиева и Тодоров не са извършили престъпление по чл. 145 а от Наказателния кодекс, защото текстът на тази разпоредба гласи, че използването на данни, събрани чрез СРС-та, за нужди, различни от тези, заради които е било допуснато подслушването или следенето (т.е. извън наказателния процес), е престъпно. В случая Ситнилски акцентира на факта, че СРС-та са послужили като основен мотив срещу него да започне дисциплинарна процедура, въпреки изричната забрана в закона. Освен това отстраненият член на ВСС настоя прокуратурата да разследва и лицата, които са предоставили достъп на двамата членове на ВСС до секретните материали и така постави държавното обвинение в патова ситуация да се самопроверява.

В коментар на сигнала главният прокурор Сотир Цацаров обясни, че той е препратен в ДАНС за проверка, но не пожела да уточни кой точно е позволил на Тодоров и Георгиева да се запознаят с материалите по делата. “Има ли проблем да четете оперативни дела, ако сте снабден по надлежния ред от ДАНС с допуск?”, отговори той на въпроса на медиите, а след това разясни, че през август са приети изменения в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за защита на класифицираната информация, според които в наказателното производство данните от СРС-та не представляват класифицирана информация. Мотивът за тези промени в закона беше уеднаквяването на съдебната практика по дела, в които има доказателства, събрани чрез СРС-та, за да се гледат всички при открити врати. „В досъдебното производство вече няма класифицирана информация”, обобщи тогава главният прокурор. Тогава той не засегна въпроса за престъплението по чл. 145а НК, за което няма значение дали информацията, събрани чрез СРС-та, продължава да е класифицирана или не, нито решението на КС, че членовете на ВСС накърняват независимостта на съдебната власт, ако са се подложили на проверка от службите за допуск до класифицирана информация.

С писмото от юли главният прокурор уведомява председателя на Етичната комисия Ясен Тодоров, че разговорите са автентични и са записани със законни СРС-та по искане на ГДБОП по две досъдебни производства. Проверката установявала, че в ГДБОП има още пет оперативни дела, имащи отношение към разследваните магистрати – отстранените от длъжност окръжни прокурори на Бургас и Хасково Емил Христов и Иван Ванчев. Документът завършва с уточнението: „С оглед представения от Вас допуск до класифицирана информация, няма пречка материалите по досъдебните производства, както и по оперативните дела, да Ви бъдат предоставени за запознаване в прокуратурата и при спазване на изискванията на ЗЗКИ (Закон за защита на класифицираната информация – б. а.)”. Това означава, че лично главният прокурор Сотир Цацаров е разрешил на двамата членове на съвета да се запознаят с материали от висящи разследвания и разработки.

Главният прокурор обаче постъпи по различен начин, когато след предходно контролирано изтичане към медиите на други разговори, този път незаконно подслушани и записани, ВСС поиска да чете наказателни производства и то без използвани СРС-та по тях. Става въпрос за разговорите от Банкя между бившите министър-председател Бойко Борисов, министър на земеделието Мирослав Найденов и градски прокурор на София Николай Кокинов. Тогава Съюзът на съдиите настояваше ВСС да извърши проверка на делата на Кокинов и всички споменати в разговора прокурори, за да се разплитат механизмите, по които се създават зависимости в съдебната власт. Главният прокурор беше рязък и по време на обсъждането на писмото в съвета заяви: „Единственото, което допълвам, като се извинявам отново, че взимам думата, ще бъда изключително кратък. Ако все пак вземете решение за някаква проверка, анкета, каквото искате, ви призовавам да помислите дали изборът на софийски градски прокурор трябва да остане на тази дата. Това напрежение Градската прокуратура няма да издържи и ако вие го подложите, аз просто няма да го позволя!”

В същия тон беше и отказът му да предостави по-късно и информация на висящите наказателни производства срещу магистрати. Първоначално Цацаров не видя проблем да представи на ВСС информация, но няколко месеца по-късно смени позицията си (за повече – тук).

Разрешението на главния прокурор двама от членовете на ВСС да четат досъдебни дела и нещо повече – оперативни разработки, които още нямат доказателствена стойност, изглежда или пробив в становището му, или са двоен стандарт.

От друга страна, когато главният прокурор изпраща на ДАНС сигнала на Ситнилски за извършено престъпление по чл. 145а НК от членове на ВСС и прокурори, това означава, че проверката включва и проверка дали Сотир Цацаров е извършил престъпление.
Освен това дори и да приемем аргументите на обвинител номер 1, че промените в двата закона позволяват на членове на ВСС да четат оперативни дела, то в случая те не са приложими. Причината е, че писмото на Цацаров е от 8 юли – преди поправките да са приети.

Прокуратурата отказа да образува дело за хулиганство и закана срещу Камен Ситнилски

Според Софийската районна прокуратура (СРП) “ликвидирам” значи “убивам” само когато е придружена с действия, „които сочат недвусмислено нейното съдържание”.Стъпвайки на литературен анализ, прокурор от СРП в постановлението отказва да образува досъдебно производство за хулиганство и закана за убийство. Сигналът, който подаде Камен Ситнилски, касаеше проведените на 25 и 26 юли протести със съмнителни мотиви пред ВСС. В продължение на няколко седмици около 50-на души се събираха в четвъртък да искат оставката на Ситнилски, когото наричаха „Октопода на Темида” и „Сталийски”. По улица „Екзарх Йосиф”, където се намира сградата на съвета, пък бяха разлепени некролози със снимка на Ситнилски. В сигнала си членът на ВСС сигнализира, че неустановено лице от кръга на протестиращите му казал: „Господин Ситнилски, подай си оставката, иначе септември пак ще бъдем тук и ще те ликвидираме”.

Според постановлението на прокурор Софрониева в хода на проверката не са установени никакви данни за престъпления. Въпреки че подателят на сигнала не е викан за обяснения, СРП е разпитала двамата охранители на сградата на ВСС, един от които забелязал „разлепени материали по дърветата на тротоара пред Висшия съдебен съвет”. „По случая са изискани записи от видеонаблюдението на сградата на ВСС, от които е видно, че т.нар. от някои медии „некролози” не са били поставени по време на протеста”, пише в постановлението и се уточнява, че не е намерен „на незапазеното местопроизшествие екземпляр от т.нар. „некролог” с оглед снемането на дактилоскопични отпечатъци”, затова МВР е приложило по преписката намиращ се в интернет пространството екземпляр от него. Освен това в „некролога”, според прокуратурата „не е инкорпорирана закана с престъпление” срещу Ситнилски, а единствено обидни твърдения, засягащи честа и достойнството му.

Прокурор Софрониева заключва, че не е установена връзка между някое от протестиращите пред сградата на ВСС лица и „неподходящата писмена форма, съдържаща обидни твърдения спрямо г-н Ситнилски”, а присъстващите служители на МВР не са констатирали нарушаване на обществения ред, нито са били уведомявани за каквато и да е противозаконна проява на протестиращите.

В постановлението е записано също, че след справка с българския тълковен речник, е видно, че думата „ликвидирам” се употребява в няколко смисъла – „а именно на прекратяване на дейност и на унищожаване, убиване”. За да бъде възприето второто значение обаче, според прокуратурата, то репликата е трябвало да бъде придружена от действия на лицето, „които сочат недвусмислено нейното съдържание”. Доказателствата обаче показват, че „не се установява ескалиране на напрежение или нарушаване на обществения ред” пред сградата на съвета. Единственото общо между изявлението на неустановеното лице и написаното на некролозите било „думата „оставка” и използването на множествено чисто”. „Ето защо считам, че нито логически, нито семантично двете изявления като самостоятелни факти от действителността могат да доведат до извод за реалност на заплахата, насочена срещу личността на г-н Ситнилски”, пише прокурор Софрониева и допълва: „Тъкмо обратно, не за първи път група хора, недоволни от едно или друго решение на магистрат, на орган на съдебната власт, на Конституционния съд, на Народното събрание използват правото си, гарантирано от Конституцията и ЗСММ да поискат нечия персонална оставка от улицата”.

Впечатляващо е и следващото заключение по отношение на друг призив на протестиращите: „В контекста на мястото и времето, в което е произнесена заканата: ”…Септември пак ще бъдем тук и ще те ликвидираме” следва да се тълкува със следното съдържание: „Ще извършим нов протест през септември, в случай че не си подадеш оставката и по този начин, ще принудим ВСС да те острани като член на ВСС”.

Отказът е мотивиран и с факта, че фразата не е въздействала върху поведението на жалбоподателя, защото той не е подал оставка като член на ВСС, не е престанал да ходи на заседанията на съвета и публично да изразява личното си мнение.