Отказите на ВСС да образува дисциплинарни производства срещу Владимира Янева и Петьо Петров отиват в съда

Министърът на правосъдието Христо Иванов е обжалвал пред Върховния административен съд (ВАС) трите решения на Висшия съдебен съвет (ВСС), с които бе отказано да бъдат образувани дисциплинарни производства срещу бившия председател на Софийския градски съд Владимира Янева и следователя в Следствения отдел на Софийската градска прокуратура (СГП) Петьо Петров, съобщиха от правосъдното ведомство.

Както „Съдебни репортажи” писа, кадровият орган два пъти отказа да разследва дисциплинарно Янева за незаконни разрешения за използването на СРС-та по разработка „Червей” по предложения на министъра. Мотивът на ВСС бе, че разрешенията на бившата председателка на СГС са секретни и членове на съвета нямат достъп до тях. Впоследствие министър Иванов внесе повторно предложението заедно със самите разрешения, предоставени от Бюрото за контрол на СРС-та, тъй като те не представляват класифицирана информация, но са новонастъпило обстоятелство, но и тогава ВСС отказа да образува производство.

„Целта на дисциплинарното производство е да се проучат всички факти и обстоятелства по дисциплинарното нарушение, да се съберат доказателства за тях и да се предостави възможност на съответното лице да упражни своето право на защита посредством представяне на писмени доказателства и възражения, както и да бъде изслушано. Дисциплинарната отговорност на магистрат може да бъде реализирана само след законосъобразно проведено дисциплинарно производство. Незаконосъобразният отказ за образуване или оставяне без разглеждане като недопустимо на предложение за образуване на дисциплинарно производство има за пряка последица преграждане на възможността за налагане на дисциплинарно наказание дори и да е извършено дисциплинарно нарушение“, пише в жалбата на министъра до ВАС. От правосъдното ведомство съобщават, че ВСС не може да отказва образуването на производство, когато има валидно предложение, надлежно мотивирано с факти и обстоятелства за нарушения на дисциплинарно отговорно лице.

Предложението за образуване на дисциплинарно дело срещу Петьо Петров първоначално бе направено от петима членове на ВСС, които се позоваваха на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд по делото „Цонев, Сантиров, Попов”, в което изрично се казва, че следователят е извършил престъпление – провокация към подкуп. ВСС отказа да разследва Петров, а после това направи и прокуратурата. На 9 април министър Иванов внесе предложение следователят да бъде подведен под дисциплинарна отговорност, но съветът отказа с мотив, че е изтекла давността за образуване на дело. Част от кадровиците приеха, че срокът почва да тече още от първите публикации за съмнения в действията на прокурорския свидетел Петров. Другата теза, поддържана от останалата част от членовете на ВСС и министъра на правосъдието, е, че фактите, които обосновават тежкото дисциплинарно нарушение, са от такова естество, че установяването им е възможно само с окончателния съдебен акт на върховната съдебна инстанция по делото. С други думи – давността за дисциплинарно преследване тече от обявяване на решението на ВКС.

„Установените с решението на Върховния касационен съд действия на Петьо Петров, станали публично известни на обществеността, сериозно и грубо нарушават ценностите на независимото правосъдие и доверието на гражданите, че магистратите провеждат законни и справедливи разследвания“, се казва в жалбата на министъра до ВАС. Според него няма основания за отказ за образуване на дисциплинарно производство срещу следователя Петьо Петров, а решението на ВСС е незаконосъобразно.

Пред съда министъра на правосъдието сочи също, че в закона не са уредени случаи, при които ВСС да има право да откаже да образува дисциплинарно производство, когато за това е внесено надлежно предложение, т.е. предложение от компетентен орган, в срока по закона и съдържащо факти и обстоятелства, които сочат за извършено дисциплинарно нарушение от дисциплинарно отговорно лице. „Подобен отказ на практика прегражда възможността да се реализира дисциплинарна отговорност, без дори да се направи проверка на налични категорични факти. Също така, в ЗСВ няма ограничения за внасяне на предложения за дисциплинарна отговорност на един магистрат, щом тези предложения съдържат различни факти и обстоятелства за извършени нарушения”, мотивира се Иванов.