Доказано: ВСС преследва дисциплинарно магистрати за действията им по дела винаги когато Цацаров поиска, кадровият орган не иска да уволни Владимира Янева

Висшият съдебен съвет (ВСС) взе днес безпрецедентно решение да не образува дисциплинарно производство срещу бившата председателка на Софийския градски съд (СГС) Владимира Янева заради функционалния й имунитет (неотговорност на магистрата за действията му при осъществяване на правосъдието). Решението освен безпрецедентно е и скандално, защото това става в седмицата, в която петчленен състав на ВАС потвърди уволнението на Мария Иванова (Георгиева) от СГС именно за дейността й като съдия и след като до този момент неколкократно кадровиците без какъвто и да е било дебат са образували дисциплинарни производства за такива действия. Достатъчно е да припомним образуването на дисциплинарно производство през срещу съдия от Районен съд Раднево за това, че не се е отвела по гражданско дело и срещу прокурора Стойчо Ненков за това, че оттеглил протест срещу оправдателна присъда. Последното бе образувано по предложение, направено от главния прокурор Сотир Цацаров.

Отказът на ВСС за Владимира Янева касае действията й незаконни разрешения за използване на СРС-та по разработка „Червей“. Предложението бе внесено от министъра на правосъдието Христо Иванов преди две седмици. Развитието на случая бе очаквано, тъй като на миналото заседание на съвета изтече седемдневният законов срок, в който ВСС е задължен да образува дисциплинарно производство. Вместо това обаче мнозинството от членовете на ВСС се загрижиха за независимостта на съдиите и нахокаха министър Иванов, че с публикуването на предложението за търсене на дисциплинарна отговорност от Янева е нарушил чл. 313, ал.3 от Закона за съдебната власт, защото е разкрил тайната на дисциплинарното дело.

При гласуването 7 от членовете на ВСС са били „за“ образуване на дисциплинарно дело срещу Янева, 7 са били „против“, а четирима са се въздържали, съобщи „Правен свят“. Предложението на министъра се позоваваше изцяло на доклада на Бюрото за контрол на СРС-та, който установи, че бившата председателка на СГС е разрешила СРС-та за по-дълъг от законовия срок, за престъпления, за които не следва да се прилагат специални способи и с бланкетни мотиви, без да се обосновава необходимост от прилагане на конкретно СРС към определени нужди на разследването. Фрапантните нарушения и тяхната неколкократност, според министър Иванов, установяват грубо и умишлено нарушение на служебните задължения, защото на практика са превърнали процедурата по издаване на съдебно разрешение в симулация.

В предложението на министър Иванов се подчертава, че прокуратурата ще прецени дали да привлече към наказателна отговорност Янева предвид факта, че разрешенията или отказите за използване на СРС представляват актове от кръга на служебните действия при осъществяване на съдебната власт, а според Конституцията наказателната неотговорност на съдиите отпада, когато извършеното по служба представлява умишлено престъпление от общ характер. Отделно от разследването обаче, сочи Иванов, въпросът извършила ли е Янева дисциплинарно нарушение трябва да се разгледа, тъй като действията на Янева представляват недобросъвестно и умишлено нарушаване на служебните й задължения и за тях може да се носи дисциплинарна отговорност.

Според официалното прессъобщение на ВСС членовете на съвета, които са гласували „за“ образуване на дисциплинарното дело считат, че предложението е изготвено от компетентен орган и съдържа мотиви и съображения за твърдяното нарушение, а основателността на предложението и неговото доказване са въпроси по същество, които е допустимо да бъдат разгледани във, а не преди образуването на дисциплинарното производство.

Противоположната теза е, че предложението изисква преценка на правилността на съдебен акт и в този смисъл се явява прецедент, доколкото е налице функционален имунитет, и ВСС няма право да проверява съдебните актове по същество. „В дисциплинарно производство пред ВСС не могат да се използват специални разузнавателни средства и членовете на ВСС нямат достъп до класифицирана информация. Посочено бе и разминаване в предложението между обстоятелствената част и изводите за твърдяното дисциплинарно нарушение“, съобщават от съвета. Както стана ясно, в Комисията по дисциплинарни производства са обсъждани именно тези аргументи, а председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров и Галя Георгиева дори са инициирали проверка на верността на обстоятелствата в доклада на Бюрото за контрол на СРС-та. Румен Георгиев съобщи пред журналисти, че според Конституция магистрат може да носи наказателна отговорност за умишлени действия по служба, но не и дисциплинарна.

По време на обсъждането членовете на ВСС не са обсъдили двойния си стандарт, защото те вече отстраниха Янева заради образуваното досъдебно производство срещу нея по искане на главния прокурор Сотир Цацаров за същите обстоятелства дори без да поискат данни за какво точно се води то. Не са обсъдили и практиката си по образуване на дисциплинарни производства срещу магистрати за действията им по дела до този момент.

Очевидно не са взели предвид и решението по делото на съдия Мария Георгиева. В него освен че се потвърждава уволнението й заради работата й като съдия, се казва, че разгласяването на тайната на производството не е съществено нарушение. По казуса Георгиева фактите от делото станаха известни заради журналистически разследвания, а по казуса Янева – заради публикуването на доклада на Бюрото за контрол на СРС-та.

Скандалът с разработката „Червей” избухна, след като Атанас Атанасов и Бойко Борисов контролирано оповестиха информация за неправомерни действия на служители на ДАНС. Стана ясно, че служители на агенцията са имали неограничен достъп до информационните системи на МВР, като в разработката няма следи какво точно се е случвало.

На 12 февруари Бойко Борисов директно посочи Владимира Янева като един от виновниците в аферата и препоръча на прокуратурата да повдигне обвинения на всички замесени – „от съдията до последния”, а няколко дни по-късно главният прокурор Сотир Цацаров поиска от ВСС временно да отстрани Янева заради досъдебното производство срещу нея, образувано пет дни след призива на премиера. Месец по-късно срещу бившата шефка на СГС не е повдигнато обвинение, а досъдебното производство може да продължи с години.

Проблемът с отстраняването на магистрати „неизвестни извършители“ стои нерешен от години. Съдиите и прокурорите, срещу които тече разследване, но не са им повдигнати обвинения, нямат никаква процесуална защита срещу своеволията на прокуратурата, а според Върховния административен съд именно поради тази причина ВСС дължи преценка при отстраняването на магистратите, срещу които има досъдебни производства.

В същото време членовете на съвета нямат проблем да изповядват различни разбирания по целесъобразност за това дали могат да използват СРС-та при дисциплинарни дела. По дисциплинарното дело срещу Камен Ситнилски, което доведе до уволнението му като член на ВСС, председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров и Галя Георгиева, които единствено имат допуск до класифицирана информация, се запознаха с всички материали по досъдебното производство срещу бившия апелативен прокурор Емил Христов, в които се съдържаха СРС-та, дали повод за дисциплинарното преследване на Ситнилски. Не без значение бе, че лично главният прокурор Сотир Цацаров издаде разрешение Тодоров и Георгиева да четат секретните материали. Година по-късно Тодоров чете материали от досъдебно производство, за да провери дали те касаят действия на кандидата за председател на Софийския апелативен съд Стефан Гроздев.

А на днешното заседание на ВСС Ясен Тодоров официално поиска законова промяна, така че членовете на съвета да получат допуск до класифицирана информация на принципа „необходимост да се знае“. Единственият член на ВСС, който категорично възрази на предложението, бе Калин Калпакчиев, който посочи, че закона не позволява класифицирана информация да бъде използвана в дисциплинарни производства.

Както „Съдебни репортажи” писа, Георгиева и Тодоров минаха през процедура за допуск до класифицирана информация, макар според решение на Конституционния съд тази проверка да накърнява независимостта на съдебната власт. Въпреки съвсем ясното решение на КС от преди 4 години, според което членовете на ВСС нямат нужда от допуск, тъй като няма как да използват класифицирана информация в работата си, днес кадровиците одобриха предложението на Етичната комисия да се търси промяна в Закона за защита на класифицираната информация. Идеята е в чл. 39, ал. 1 от ЗЗКИ наред с президента, премиера, председателя на Народното събрание, министрите, главния секретар на Министерския съвет, депутатите, конституционните съдии, съдиите, прокурорите, следователите и адвокатите и членовете на ВСС да получават допуск без да минават пред проучване за надеждност от спецслужбите.

“При изпълнение на нашите задължения възникват много случаи, в които липсата на достъп препятства изпълняване на задълженията ни”, мотивира се Ясен Тодоров, цитиран от “Правен свят”, който от името на Етичната комисия внесе за обсъждане “мерки за подобряване на работата на председателите на окръжни съдилища и упълномощени от тях заместници при издаването на разрешения за използване на специални разузнавателни средства”.

Единствено Калин Калпакчиев се противопостави на идеята. “Не можем да ползваме класифицирана информация за целите и функциите, които изпълняваме. Затова не е необходимо да имаме достъп. В случаите, в които двама от членове на ВСС имат достъп до такава информация, те не могат да я предоставят за решаване на едни и други въпроси от компетентността на ВСС – тази информация не може да послужи нито по дисциплинарни производство, нито по кадрови въпроси. Не сме правораздавателен орган, нямаме такива функции и затова смятам, че няма необходимост от такъв достъп”, заяви той.

Освен промените в ЗЗКИ председателят на Етичната комисия предложи ВСС да препоръча на всички административни ръководители на окръжни съдилища и упълномощени от тях заместници да спазват стриктно Закона за специалните разузнавателни средства при разрешаване на използването на СРС-та. “Мнозина от вас контактуват с такива магистрати. Знаете какъв уплах цари между тях. Поставени са между чука и наковалнята. Някой път може да откажат да дадат такива разрешения, за да не бъдат обвинени в нарушения. Но тогава могат да бъдат обвинени в осуетяване на разкриване на престъпление. Трябва да им изострим вниманието”, мотивира се Тодоров, който обаче не коментира какъв знак дава кадровият орган като отказа да търси дисциплинарна отговорност от бившия председател на СГС именно заради нарушения при разрешаването на СРС-та.

Възражения срещу идеята имаше Елка Атанасова, която каза, че спазването на закона е задължително най-вече за магистратите, а и за всички граждани. “Така че няма какво да им препоръчваме. Ако вниманието не им е изострено от случаите напоследък, не знам от какво може да бъде”, посочи Атанасова, която бе подкрепена от председателя на ВАС Георги Колев, Юлиана Колева, Румен Боев, Румен Георгиев и Калин Калпакчиев и в крайна сметка предложението не мина. Съветът обаче реши, административните ръководители и техните заместници, които издават разрешения за СРС, да минават през обучение, както и да се създаде единен електронен регистър на издадените разрешения за прилагане на СРС. Целта е магистратите да знаят какви СРС-та са разрешавани от други техни колеги.

Днес официално бе открита и процедурата за избор на нов председател на СГС, след като Владимира Янева подаде оставка, а ВСС назначи за временно изпълняващи функциите заместници на административния ръководител Евелина Папазян и Евгени Георгиев.