Казусът „Ситнилски” се заплете

Казусът около дисциплинарното производство срещу члена на Висшия съдебен съдебен съвет Камен Ситнилски съвсем се заплете, след като вчера стана ясно, че той е депозирал сигнал в прокуратурата за престъпления, извършени от двама от колегите му. Както „Съдебни репортажи” писа след контролираното изтичане в медиите на СРС от досъдебни производства срещу магистрати, от които възникват съмнения за лобиране и събиране на гласове за кандидатите за членове на ВСС от прокурорската квота от висши прокурори (разговорите са между Камен Ситнилски – тогава кандидат за член на съвета и зам.-главния прокурор, прокурорите Иван Ванчев, Емил Христов, члена на ВСС Румен Боев и председателите на Окръжен съд-Хасково Миглена Тянкова и на Районен съд-Свиленград Христо Георчев) Етичната комисия скорострелно образува дисциплинарки срещу Ситнилски, Ванчев и Христов. За целта председателят на комисията Ясен Тодоров и един от членовете й Галя Георгиева получиха достъп до всички материали от разследванията на прокуратурата, след като доброволно са преминали процедура за допуск до класифицирана информация.

В сигнала си до прокуратурата Камен Ситнилски иска държавното обвинение да разследва дали Георгиева и Тодоров не са извършили престъпление по чл. 145 а от Наказателния кодекс, според който използването на данни, събрани чрез СРС-та, за нужди, различни от тези, заради които е било допуснато подслушването или следенето (т.е. извън наказателния процес), се преследва. В случая Ситнилски визира факта, че СРС-та са послужили като основен мотив срещу него да започне дисциплинарна процедура, въпреки изричната забрана в закона.

Освен това, според публикация на „Правен свят”, в сигнала на Ситнилски се настоява прокуратурата да разследва и лицата, които са предоставили достъп на двамата членове на ВСС до секретните материали, т. е. прокурорите. По признания на Ясен Тодоров това се е случило със съдействието на Върховната касационна прокуратура. Днес главният прокурор потвърди за наличието на такъв сигнал, който бил препратен за проверка в ДАНС, но не пожела да уточни кой точно е позволил на Тодоров и Георгиева да се запознаят с материалите по делата. “Има ли проблем да четете оперативни дела, ако сте снабден по надлежния ред от ДАНС с допуск?”, отговори той на въпроса с въпрос.

Вместо конкретен отговор Цацаров припомни, че през август са приети изменения в Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за защита на класифицираната информация, според които в наказателното производство данните от СРС-та не представляват класифицирана информация. Мотивът за промените бе делата, в които има доказателства, събрани чрез СРС-та, да се гледат при открити врати. „В досъдебното производство вече няма класифицирана информация”, обобщи главният прокурор разбирането си за промените в закона.

Сигналът на Камен Ситнилски поставя в патова ситуация прокуратурата, защото ще се наложи тя да проверява, от една страна, дали Ясен Тодоров и Галя Георгиева са извършили престъпление, като са използвали СРС-та не за нуждите на наказателното преследване и от друга страна – ще трябва да се самоизобличи, че именно с разрешението на ВКП двамата членовете на ВСС са получи достъп до материалите.

Казусът вече постави няколко принципни въпроса, на които няма категоричен отговор. Както „Съдебни репортажи” няколко пъти писа, не е ясно какво е мотивирало Тодоров и Георгиева да преминат пред процедура за допуск до класифицирана информация, при положение, че работата им не изисква такава, което изрично бе записано в решение на Конституционния съд. По този въпрос главният прокурор също бе лаконичен. “Не мога да дам обяснение защо членове на ВСС са поискали сами да бъдат снабдени с допуск до класифицирана информация, минали са през цялата процедура и са го представили пред нас”, каза Цацаров. Няма и логично обяснение как членовете на ВСС ще обосноват евентуално наказание на Ситнилски (а то по закон може да бъде само уволнение) при положение, че не могат да се позоват на информацията от СРС-та. Още по-малко е ясно как останалите им колегите ще формират мнение по казуса, след като Тодоров и Георгиева твърдят, че не са им преразказвали прочетеното в материалите по разследванията.

По информация на „Правен свят” в предложението за образуване на дисциплинарно производство срещу Камен Ситнилски петимата вносители, сред които са и Ясен Тодоров, и Галя Георгиева, се позовават на журналистически въпроси: “От представители на медиите се поставя и въпросът относно “предварителна организация” при избора на делегати от квотата на Софийската районна прокуратура.” Любопитен факт е още, че председател на тричленния дисциплинарен състав е Галя Георгиева, която, освен това е и докладчик – въпрос, който нееднократно е поставян от редовите магистрати, чието становище е, че така в решаващия орган влизат обвинители.

Освен това в предложението е записано, че особено укоримо е, че като заместник-главен прокурор Камен Ситнилски е търсил съдействие за кариерното си израстване от магистрати, срещу които има висящи досъдебни производстви и висящо дисциплинарно производство. обезпокоителното в тази ситуация е, че прокуратурата не е счела за необходимо повече от година да уведоми ВСС, че срещу Ванчев и Христов има досъдебни производство – това се разбра едва след изтичането на СРС-та и чак тогава главният прокурор внесе предложения двамата да бъдат отстранени от длъжност. А двамата са шефове на големи прокуратури.

Във възраженията си Камен Ситнилски изтъква, че в предложението за образуване на дисциплинарно производство липсват конкретни факти – кога, къде и по какъв начин е извършил нарушение. Нито е посочено кой е манипулиран, кога, как. Накрая той настоява дисциплинарният състав да разпита всички прокурори, присъствали на делегатското събрание, както и бившия главен прокурор Борис Велчев, който да разкаже как е протекло делегатското събрание.