Нов епизод в “борбата с корупцията”: Съдебният инспекторат не иска да проверява извънредния съдебен състав по делото „Камен Ситнилски”

Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) отказва да провери дали петчленният състав по делото за уволнението на члена на ВСС Камен Ситнилски е формиран извън правилата. Това става ясно от официален отговор на ИВСС на въпросите на “Съдебни репортажи”. В края на януари членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) предложиха да се възложи на съдебния инспекторат да провери дали съставът по делото “Ситнилски” е формиран в съответсвие с практиката в съда.

Предложението обаче срещна яростната съпротива на председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев, главния прокурор Сотир Цацаров и членовете, които гравитират около тях. Така след едночасов дебат първоначалното проекторешение бе изменено, а материалите по преписката пратени “по компетентност” на ИВСС. На практика така задължението за проверка отпадна и съдебният инспектор имаше възможност да прецени сам дали да се задейства.

Преписката по случая е била разпределена на Захаринка Тодорова, тъй като в състава на ИВСС тя е единственият инспектор, който преди това е бил върховен съдия, при това от ВАС. Тодорова, която е избрана за инспектор по предложение на БСП, обаче си направила отвод, а от официалния отговор на ИВСС става ясно, че главният съдебен инспектор Ана Караиванова няма да възложи проверката на въпроса на друг инспектор. Причината: “Главният инспектор не толерира отводите, тъй като Инспекторатът полага усилия да се намери решение относно неоснователните отводи във всички съдилища, чрез които магистратите се опитват да избегнат произнасянето по сложни, конфликтни, „неудобни” дела и по този начин товарят другите си, съвестни колеги. Поради това няма да има преразпределяне на преписката”.

Така сигналът до ВСС, по който се задейства съветът, ще остане непроверен. Юристи, с които “Съдебни репортажи” разговаря, обясниха, че подходът на ИВСС е необясним и го сравниха с подобна ситуация в съда или прокуратурата. Ако по едно дело или прокурорска преписка съдия или прокурор се отведе, то според логиката на инспектората делото или разследването ще потъне без да бъде преразпределено на друг магистрат, за да не се натоварват колегите на отвелия се.

Както „Съдебни репортажи“ писа, Камен Ситнилски обжалва уволнението си пред ВАС, като тричленният състав го отмени с мотив, че е било нищожно. Според Закона за съдебната власт член на ВСС може да бъде дисциплинарно уволнен с 2/3 от гласовете на колегите си или 17 гласа. При гласуването обаче един глас не достигна за уволнението на Ситнилски, но ВСС въпреки това обяви, че е взел легитимно решение.

Решението на тричленния състав бе обжалвано както от ВСС, така и от прокуратурата и делото стигна до петчленен състав. Негов председател бе ръководителят на Втора колегия във ВАС, зам.-председедателят на съда Боян Магдалинчев, докладчик е съдия Анна Димитрова, а членове са Донка Чакърова, Еманоил Митев и Андрей Икономов. Два независими източника на “Съдебни репортажи” от съда обясниха, че съставът е бил извънреден, тъй като според заповедта на председателя на ВАС Георги Колев от 2013 г. петчленните състави се формират по следния начин – на случаен принцип се избира единствено докладчикът по делото, а като членове на състава по него влизат съдиите от отделението, в което правораздава съдията-докладчик, но по старшинство. С други думи, в конкретния случай, вместо съдиите Чакърова и Митев, по делото е трябвало да решават съдиите Марина Михайлова и Диана Добрева.

На практика нарушаването на заповедта за старшинството в петчленните състави е довело до създаване на извънреден, селектиран съдебен състав по вкуса на началниците във ВАС. В началото на декември петчленният състав по делото “Ситнилски” излезе с решение, което изцяло бламира специалните разпоредби за дисциплинарната отговорност на членовете на ВСС – съдът прие тезата на кадровия орган за “двуфазисност” на процеса. Според съдебния състав за налагане на дисциплинарно наказание уволнение на изборен член на ВСС са необходими 13 гласа – колкото и при уволнение на съдия, прокурор и следовател. Едва след това, според ВАС, следва ВСС да вземе отделно решение, с което да прекрати мандата на члена на ВСС, за което се изискват 17 гласа – 2/3 от кадровиците трябва да гласуват „за“. Това тълкуване логично поставя въпроса какво би станало, ако ВСС уволни член на съвета заради дисциплинарно нарушение, но не успее да събере необходимото мнозинство, за да прекрати мандата му, как ще продължи мандатът на уволненият кадровик. В крайна сметка петчленният състав, макар че изложи мотиви, от които става ясно какво е становището му за изхода на делото, не пое отговорност и не го реши окончателно, а го върна за ново разглеждане на тричленен състав със задължителни указания.

Съдии от ВАС, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че делото на „Ситнилски“ не е единственият случай, в който заповедта за формиране на петчленните състави не се спазва, а често това се случвало по дела, в които председател на състава е именно Боян Магдалинчев. За подобен казус разказахме и по делото за лифта на Платото в Банско, в което седемчленен състав на ВАС (с председател Боян Магдалинчев), формиран в нарушение на практиката на съда, отмени влязло в сила решение, с което лифтът бе окончателно признат за незаконен и отвори врати за поредните опити за “предоговаряне” на концесията на “Юлен”.

Въпреки медийните публикации за нарушенията на собствената му заповед по време на обсъждането на предложението за проверка по делото “Камен Ситнилски” Георги Колев ревностно защитава заместника си. Той посочва, че в сигнала, подаден във ВСС, се навеждат съмнения, че съставът не е формиран по старшинство, което по думите му не било вярно – „съобразно текущия график на заседанията съдиите са определени по старшинство“. „Нямам никакви основания да имам съмнения в компетентността и безпристрастността на колегата извършил разпределението, както и компетентността на колегите от петчленния състав“, казва Колев. В дискусията са наведени всякакви аргументи против предложението да се възложи проверка на ИВСС, които не почиват на истината – изтъкнато е, че съдебният съвет не можел да възлага проверки на инспектората (който е създаден като орган за проверки към него); че Съветът не можел да се меси по висящо дело, макар проверката да не е по същество, както и че системата за случайното разпределение във ВАС вече е била проверявана (има се предвид проверката на неправителствени организации в началото на 2013 г., която първа установи, че случайното разпределение на делата може да се манипулира).

Светла Петкова (съдия от ВАС) дори заявява, че й е напълно ясно, че едната страна в съдебния спор не е доволна от крайния съдебен акт и иска проверка. В общия хор на нежелаещите да се провери дали по делото на Ситнилски не е решавал извънреден съдебен състав се включва и главният прокурор Сотир Цацаров, който казва, че сигналът е „анонимен пасквил“ (сигналът е подписан от Ситнилски, но в него не фигурират имената му). „Ако някой е имал доблестта да твърди, че има нарушение, да го е направил в съответната форма. Това нещо има други цели“, атакува Цацаров.

Безогледните усилия Ситнилски да бъде уволнен на всяка цена от всички органи по веригата, които инициираха процеса, вземат решението и контролират законността на различни аспекти от процеса – прокуратурата, ВСС, ВАС, ИВСС, показват, че този случай може да представлява надгробен паметник на борбата с корупцията. Стана ясно, че излъченият с най-голямо мнозинство от Общото събрание на прокурорите член на съвета беше елиминиран по причини, с мотиви и цели, които не се споменават публично. Оказва се, че добре смазаната “система” съвършено може да изпълни нечий замисъл за саморазправа и да прикрие следите. И няма държавна власт, която да защити обществения интерес да научи защо и какво се случи. Това не е борба с властовата корупция, това е самата корупция.