Съдът обяви за нищожно уволнението на Камен Ситнилски с особено мнение на председателката на състава (Обновена)

Решението на ВАС: 16 гласа не са достатъчни, за да се вземе решение, а в тезата на ВСС няма правна логика
30-05-2014; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;

kamen-sitnilski

Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) (Наталия Марчева, Атанаска Дишева и Тодор Тодоров) обяви за нищожно решението на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което бе дисциплинарно уволнен членът на съвета Камен Ситнилски. Решението на съда е подписано с едно особено мнение – на председателката на състава, определена от системата за случайно разпределение “LawChoice” за съдия-докладчик, Наталия Марчева.

На 13 март ВСС уволни временно отстранения член на съвета, като се позова на неприложима разпоредба в закона. „За“ гласуваха 16 от кадровиците, петима бяха против и трима се въздържаха. Решението на съвета бе повече от спорно, тъй като според чл. 27, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) член на съвета се освобождава „с мнозинство повече от две трети от членовете му”, а това означава с минимум 17 гласа „за“.

В коментар пред „Съдебни репортажи” Камен Ситнилски заяви: „Ако трябва да коментирам решението, ще се върна към думите, които казах след заседанието на ВСС. Тогава казах, че ще обжалвам там, където има повече право. Явно е, че съм бил прав”.

ВАС застъпва позицията, че 16 гласа не са достатъчни за предсрочно прекратяване на мандата на член на ВСС, защото се изисква решението на бъде взето с квалифицирано мнозинство. Не се съгласява и с позицията на ВСС, че дисциплинарното освобождаване и предсрочното прекратяване на мандата са различни неща. Съдът припомня, че с приемането през 2007 г. на сега действащия Закон за съдебната власт е внесена съществена промяна в дейността на ВСС, който става постоянно действащ орган. Настъпва и промяна и в статуса на изборните членове на ВСС, които не могат да съвместяват своите длъжности с магистратските си длъжности, а след избирането им за членове на съвета те следва да напуснат заеманата магистратска длъжност. членовете на ВСС, избрани от съдебната квота , изгубват качеството на съдии, прокурори и следователи за времето на мандата им, а функциите, които изпълняват, са присъщи на тези в администрацията. Затова ЗСВ предвижда, след изтичане на мандата им, те да бъдат възстановени на заеманите от тях длъжности преди избора.

Едно от основанията за предсрочно освобождаване на изборен член на съвета е налагането на дисциплинарно наказание. Съдът обаче отбелязва, че в ЗСВ са предвидени специални правила по отношение на кадровиците и едно от тях е въведено и с разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСВ, според която решението на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на негов изборен член се постановява с мнозинство повече от две трети от членовете му. „Както вече се посочи, въвеждането на тези специални правила от законодателя е обусловено от особения характер на Висшия съдебен съвет като съдебен орган и мястото му в институционалната система на държавата, значението му както за съдебната система и за гарантиране на нейната независимост, така и за функционирането на правовата държава, основна характеристика на която е разделението на властите. Нормативното регламентиране на специални правила е обусловено и от статута на изборните членове на ВСС, включително от начина, по който се избират, и завишените изисквания за техните качества”, сочи ВАС.

Според съда общата разпоредба, която регламентира налагането на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор или следовател с решение на повече от половината членове на ВСС ”не намира приложение при налагане на дисциплинарно наказание на изборен член на ВСС, тъй като според общите правила за приложение на правните норми се прилага специалната правна норма, а не общата”.
Съдът отбелязва, че съществува и специално правило за мнозинството, с което съветът взима решение за уволнение на член на ВСС и това е чл. 27, ал. 6 ЗСВ и именно то „следва да бъде приложено при налагане на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност, което представлява едно от основанията за предсрочно освобождаване на изборен член на ВСС съгласно чл. 27, ал. 1 ЗСВ, който препраща към основанията по чл. 130, ал. 8 от Конституцията”.

ВАС категорично не приема тезата на ВСС, че процедурата за предсрочно освобождаване на член на съвета има две фази. Пред съда съветът излага становище, че производството за предсрочно освобождаване на изборен член на ВСС протича в две процедури – първата представлява налагане на дисциплинарно наказание на изборния член на ВСС по правилата на глава шестнадесета ЗСВ и в това производство решението на ВСС следва да бъде взето с повече от половината гласове на членовета на съвета, а втората, която се провежда едва след влизане в сила на решението за налагане на дисциплинарно наказание, представлява самото предсрочно освобождаване и едва в тази втора фаза решението на ВСС следва да бъде взето повече от 2/3 гласове.

ВАС подробно разяснява мотивите си да не съгласи с такава интерпретация на закона –първо такава двуфазност не е изрично предвидена нито в Конституцията, нито в Закона за съдебната власт, второ извод за такава двуфазност не може да се изведе и по тълкувателен път заради правната същност, действие и последици на дисциплинарното освобождаване от длъжност. „На следващо място, тезата за двуфазността на производството е напълно лишена от правна логика и от практическо приложение”, казва съдът и допълва, че крайната цел на предсрочното освобождаване от длъжност на изборен член на ВСС е същата като тази при налагането на дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност. „Ако се възприеме тезата за така наречената двуфазност на производството за предсрочно освобождаване на изборен член на ВСС, остава напълно неясен от правна страна въпросът за правното действие и последиците на дисциплинарното уволнение, както и за статута на изборния член на ВСС, на когото е наложено дисциплинарно наказание освобождаване от длъжност, но по отношение на когото все още не е прието решение за предсрочно освобождаване от длъжност. Тези неясни въпроси от своя страна биха породили проблеми при функционирането на Висшия съдебен съвет във връзка с преценката за кворум и мнозинство, след като уволненият член на ВСС не е освободен от длъжност и в тази връзка не е ясно дали продължава да бъде негов член”, сочи ВАС. Освен това при съгласие с тази теза може да се постави въпросът какво е правното действие на дисциплинарното уволнение, респективно – какъв е статутът на уволнения изборен член на ВСС, ако след влизане в сила на уволнението, ВСС не постигне 2/3 мнозинство при гласуване на предложение за предсрочно освобождаване. Такъв проблем възниква и ако поради каквато и да е причина не бъде внесено предложение за предсрочно освобождаване от длъжност.

Съдът не се съгласява и с аргументите на ВСС, че двете фази се извеждат от друга хипотеза на закона, който предвижда, че мандатът на член на ВСС се прекратява при влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление. „Невярно е обаче твърдението, че постановяването на този акт е фаза от производството по предсрочно прекратяване на мандата на изборния член на ВСС”, казва съдът и допълва, че присъдата за извършено престъпление представлява факт с правно значение, който е елемент от фактическия състав и който следва да е настъпил към момента на провеждане на процедурата по предсрочно освобождаване. „Този юридически факт обаче не възниква по волята на органа, който е компетентен по закон да проведе процедурата по предсрочно освобождаване на изборен член на ВСС, нито се инициира, ръководи и провежда от този орган”, категоричен е ВАС.

Що се касае до мнозинството, с което се взима решение за уволнение на член на ВСС, съдът казва, че по Конституция членовете на ВСС са 25, а това значи, че повече от две трети от членовете е 17. Освен това „при аритметичното изчисляване на необходимия брой гласове за постигане на това мнозинство следва да се вземат предвид всички членове на ВСС, чийто мандат не е прекратен към този момент”, а това значи и този на временно отстранения, защото неговия мандат не е прекратен. „ Затова, въпреки че с решение на ВСС Камен Ситнилски е временно отстранен от длъжност, то същият продължава да бъде член на ВСС и при изчисляването на мнозинството следва да се вземе предвид общата численост на ВСС от 25 души”, се казва в решението на съда. ВАС допълва, че дори и да не се брои гласът на Ситнилски, то сметките показват, че за такова решение пак са необходими 17 гласа, а не 16, с колкото е взето решението на съвета.

Заради всичко изброено до тук съдът приема, че уволнението на Ситнилски е гласувано при липса на необходимото квалифицирано мнозинство, „което по своята същност представлява липса на формирана воля на колективния орган за вземане на конкретното решение”. „Затова решението на ВСС е нищожно и следва да бъде прогласено за такова, без да се обсъждат останалите предпоставки за неговата законосъобразност”, сочи съдът. Поради това ВАС не обсъжда всички останали аргументи на жалбоподателя срещу решението на ВСС. Съдът връща преписката на ВСС, защото приема, че процедурата по дисциплинарно освобождаване от длъжност на изборен член на ВСС не е приключила.

Особено мнение

Решението е подписано с особено мнение на съдия Наталия Марчева, която смята, че тезата на ВСС за две фази е вярната. Като аргумент тя сочи последователността на нормите, касаещи конкретния казус и мястото им в Закона за съдебната власт. Затова квалифицираното мнозинство се отнася до прекратяване на мандата на член на ВСС, а не до дисциплинарното му освобождаване. Освен това дисциплинарното освобождаване на член на съвета е позиционирано в глава “Дисциплинарна отговорност” на ЗСВ. ”След като текстът на чл. 307, ал. 2 ЗСВ се съдържа в глава шестнадесета “Дисциплинарна отговорност”, то относно реализирането на дисциплинарната отговорност на член на ВСС се прилагат разпоредбите на тази глава и в частност нормата на чл. 320, ал. 4 ЗСВ, според която решението на Висшия съдебен съвет се приема с мнозинство повече от половината от членовете му, каквото мнозинство в случая е налице”, смята съдия Марчева.

В подкрепа на тази теза тя изтъква фактът, че законът не позволява мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет да бъде прекратен предсрочно поради подаване на оставка, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство. „От тази разпоредба се налагат следните изводи: мандатното правоотношение се поставя в зависимост от резултата по дисциплинарното производство, но последното е отделно, самостоятелно производство. Това е така, тъй като за да се пристъпи към освобождаване на изборния член на ВСС преди изтичане на мандата му, следва да има стабилен, влязъл в сила административен акт за дисциплинарното освобождаване от длъжност по чл. 308, ал. 3 ЗВС – необжалван, респ. потвърден с влязло в сила съдебно решение”, мотивира се съдия Марчева.

Тя също се позовава на промяната на ЗСВ, с която съветът стана постояннодействащ, но уточнява, че с избора на магистрат за член на ВСС между него и ВСС възникващо и второ правоотношение – веднъж по ЗСВ и втори път – по Кодекса на труда. „Страните по двете правоотношения са различни – по първото това са избраното лице и неговите избиратели, а по второто – членът на ВСС и представляващият ВСС. Различно е и съдържанието им. По силата на мандатното правоотношение членът на ВСС представлява тази част от магистратите, от чиято квота е избран, и защитава техните законни права и интереси. По силата на трудовото правоотношение той е длъжен да спазва изискванията на ЗСВ и Кодекса на труда, приложим субсидиарно”, сочи съдия Марчева. Допълва, че наличието на тези две правоотношения обуславя и различен режим на прекратяването им и заключва: „Наложеното на Ситнилски дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 3 ЗСВ “дисциплинарно освобождаване от длъжност” не води до прекратяване на мандата му, а представлява предпоставка за това прекратяване в последващо административно производство”.

Любопитна подробност е, че решението на ВАС бе публикувано на сайта към 17.20 – след изтичане на работното време. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав на съда.

Предисторията

Скандалът с члена на ВСС, чието освобождаване е прецедент, избухна на 28 юни миналата година, когато в медиите изтекоха контролирано избрани разговори между няколко прокурори на високи позиции, проведени преди изборите за членове на ВСС от прокурорската квота. От държавното обвинение потвърдиха, че разговорите, в които прокурори обсъждат кандидатурите на Ситнилски и друг избран от прокурорите член на съвета – Румен Боев, в процедурата за избор на прокурорската квота във ВСС, съвпадат със записи, направени със законни СРС-та. Етичната комисия се задейства светкавично по случая и започна проверка, която прерасна в дисциплинарно производство срещу Камен Ситнилски, но не и срещу Боев. Впоследствие Ситнилски бе неочаквано отстранен за срок от шест месеца в деня, в който се проведе изборът за градски прокурор на София, а Ясен Тодоров и Галя Георгиева си изкараха допуск до класифицирана информация (въпреки изричното решение на Конституционния съд, че такъв не е нужен на членовете на ВСС, защото е опасно службите да “кадруват” в съдебната власт и тази проверка накърнява независимостта на съдебната власт) и се запознаха с материалите по неприключителите досъдебни производства.

Това стана с личното разрешение на главния прокурор Сотир Цацаров, макар в Наказателния кодекс да е записано, че използването на данни, събрани чрез СРС-та, за нужди, различни от тези, заради които е било допуснато подслушването или следенето (т.е. извън наказателния процес), е престъпно. Разпитани по дисциплинарното дело бяха 36 свидетели, от които, според докладчика Галя Георгиева, едва шестима подкрепят обвинителната теза. В предложението за уволнение, с което „Съдебни репортажи” разполага, дисциплинарният състав, начело с Галя Георгиева (вносител, председател и докладчик по делото), пренебрегва останалите свидетелски показания като „ирелевантни”. В решението впечатление прави и друго – че нито един свидетел не говори за натиск от страна на Ситнилски за подкрепа на кандидатурата му, каквито всъщност са твърденията на дисциплинарния състав.

Ситнилски бе уволнен по-малко от две седмици, преди да изтече срокът за временното му отстраняване, и ден след като ВСС образува нова дисциплинарка срещу него – отново за уронване на престижа на съдебната власт. Поводът бе интервю на зам.-главния прокурор Ася Петрова пред в. „Труд”. В него заместничката на Сотир Цацаров, която е по-известна с благоразположението на бившия вътрешен министър към нея и с това, че от окръжен прокурор изненадващо се изкачи до зам.-главен, твърди, че Ситнилски, като заместник на Борис Велчев, й е оказвал натиск по делото „Килърите”. Не може да бъде отминат фактът, че също както и първото производство, и втората дисциплинарка започна с няколко въпросителни. Освен съвпадението на събитията, съмнително заради времето, в което се случва – около осем месеца след началото, прави впечатление, че Етичната комисия се самосезира по интервюто четири месеца след публикуването му (а то бе качено и на официалната страница на прокуратурата). Вносителите на предложението за образуване на производството са все същите – Ясен Тодоров, Галя Георгиева, Димитър Узунов, Каролина Неделчева и Даниела Костова, в допълнение с Милка Итова и Светла Петкова.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Syd

Съюзът на съдиите до Конституционния съд: След промените в НПК спецсъдилищата стават извънредни

Снимка: Дневник

Делото “КТБ” с трети фалстарт

Защитата на Цветан Василев смята, че процесът трябва да бъде спрян
vss

Мнозинството от съдиите в Софийския градски съд подкрепи Евгени Георгиев за председател

Снимка: БГНЕС

Делото срещу Румяна Ченалова катастрофира и в спецсъда

За четвърти път прокуратурата трябва да поправи обвинителния акт срещу бившата съдийка
Снимка: Дневник

Пленумът на ВСС: Промените в НПК не превръщат спецсъдилищата в извънредни

vks

ВКС прати отстраняването от длъжност на магистрати в Конституционния съд

vas

Пленумът на ВАС одобри предложенията на Георги Чолаков за заместник-председатели

vss

Няма пречка магистратите да бъдат вечни началници, реши Конституционният съд

Снимка: Капитал

Второ отлагане на делото “КТБ”

Syd

И този ВСС смята, че проблем с вечните началници в съдебната власт няма

ССБ против възпроизводството на съдебна номенклатура

Вашият коментар