Ако си мислите, че влязлото в сила решение създава сигурност, че въпросът по делото е решен окончателно, бъркате. Ако си мислите, че само гражданите и юридическите лица, които са засегнати от решението, могат да се възползват от изключението да оспорват окончателното съдебно решение заради допуснат съществен порок на процеса – пак грешите.
Миналата седмица седемчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отмени влязлото в сила решение, с което лифтът на Платото в ски зона Банско бе окончателно признат за незаконен. Това стана по молба на фирма, която не е участвала до този момент в процеса, защото няма отношение към неговия предмет.
Според решението на съда делото се връща за повторно разглеждане от тричленен състав – тоест започва отначало във ВАС и влязлото в сила решение в полза на една от страните вече няма никакво значение. Независимо от тригодишната битка в съда. Причината – според 5-ма от 7-те съдии от състава дружеството „Маренго трейдинг” ЕООД, придобило през 2002 г. собствеността върху ски съоръжения от „Юлен” АД, не е участвало в производството пред съда, а окончателното решение на петчленния състав е неблагоприятно за него и е засегнало правнозащитимите му интереси.
Решението обаче няма как да не породи много въпроси и огромно недоверие, че важни дела се решават от съдебни състави, представляващи „специален подбор”. И най-тревожното е, че институциите (ВСС или пък Министерството на правосъдието със законодателна инициатива), от които зависи да разсеят съмненията, като променят правилата за конструиране на съдебните състави, не проявяват никакво желание да го направят.
Движението „зиг-заг”
През 2010 г. „Асоциацията на парковете в България” подава жалба срещу решението на министъра на околната среда и водите, че инвестиционното предложение на „Юлен” за подмяната на влека на Платото с нов 4-седалков лифт няма нужда от оценка на околната среда и за съвместимост с “Натура 2000″ . Съдът отхвърля жалбата през февруари 2011 г., но след това, през юли на втора инстанция отменя решението и го връща отново на тричленен състав и така делото започва отначало.
Междувременно се случват няколко важни събития. През лятото на миналата година избухват протести без прецедент. Три дни след окончателното приемане на поправките в Закона за горите (предложени от „Витоша ски”, собственик на ски съоръженията над София и гласувани с подкрепата на 75 депутати от управляващата партия ГЕРБ и трима независими), които разрешават изграждането на ски писти, лифтове и влекове без промяна в предназначението на земите, Орлов мост е блокиран от протестиращи. Гражданското недоволство събира хиляди хора на улицата в продължение на седмици.
Няколко дни по-късно Комитета по световното наследство към ЮНЕСКО излиза с доклад, в който остро критикува липсата на прозрачност на управленските решения, касаещи Национален парк “Пирин” и се обявява срещу допускане на нови ски-съоръжения в границите на обекта. В доклада се отбелязва, че построените през 2010 г. лифтове в ски зона Банско са одобрени от Министерството на околната среда и водите в нарушение на националното законодателство.
Въпреки откровеното недоволство във и извън страната срещу поправките, които облагодетелстват фирмите, ангажирани със ски-туризма, управляващите намират нова вратичка. През септември миналата година парламентът променя Закона за концесиите. Според измененията (чл 70, ал. 3) „концесионният договор може да се изменя и/или допълва, включително по отношение на обекта на концесията, когато поради непредвидени обстоятелства е станало необходимо възлагането на концесионера на допълнително строителство, което не е включено в концесионния договор, изменение на вида или обема на строителството, включено в концесионния договор, или възлагане управлението на допълнителни услуги от обществен интерес при следните условия…”.
Последващият ход на споменатото дело “Юлен-Асоциацията на парквете” и едно изказване на министъра на околната среда и водите от преди 10-на дни хвърлят ново съмнение върху независимостта на съдебната власт.
Новото разглеждане на делото за лифта в Банско приключва през януари тази година – като тричленният състав на ВАС отново отказва да уважи жалбата на Асоциацията на парковете. Следва и разглеждане на делото на втора инстанция, където за първи път решението от май (след падане на правителството на Герб) е в ущърб на „Юлен”. Председателстваният от съдия Надежда Джелепова петчленен състав приема, че новото съоръжение излиза извън границите на старото, което е забранено според плана за управление на парк “Пирин”, а горната станция е изградена извън площта, отдадена на концесионера за ползване от държавата, и отменя решението на екологичното министерство. Съдебният акт завършва с категоричното „решението е окончателно“.
И още нещо прави впечатление – при повторното разглеждане тричленният състав е част от Трето отделение на ВАС, Първа колегия. В него се разглеждат дела, свързани с държавната и общинската собственост, местното самоуправление и местната администрация, производства по заповеди на областни управители, актовете за установяване на публични държавни вземания и др. Петчленният състав, който получава делото е от Второ отделение на ВАС, Втора колегия. То гледа спорове, свързани с устройството на територията, строителство, инвестиционни проекти, кадастъра и имотния регистър и др. (именно там би трябвало да се решават спорове като този за лифта в Банско).
Както е известно във Върховния касационен съд какви дела гледа всяко от отделенията и как се разпределят съдиите в тях се решава от Общото събрание на всички съдии, а във ВАС – от председателя Георги Колев. Проблемът с различната практика на определяне на съдебните състави е поставян неколкократно и безуспешно на вниманието на ВСС от най-голямата съсловна организация на съдиите – Съюза на съдиите в България, и водещите неправителствени организации в сферата. В крайна сметка цялата съдебна реформа се свежда до кухо клише, ако няма ясни и предвидими правила, по които едно дело стига до определени хора, които като независим от страните и шефа арбитър да го решат.
Едно по-сериозно изключение
От миналата седмица делото „Юлен-Асоциацията на паркове” припомни за пореден път недостатъците на едноличното определяне на съставите във ВАС. В съда, чиито решения оказват в най-голяма степен влияние на управлението на държавата и на икономиката, единствено тричленните състави на ВАС са предварително установени. Петчленните и седемчленните състави, чиито решения не подлежат на обжалване обаче се определят в последния момент, като само докладчикът се избира от софтуерния продукт за случайно разпределение на делата. Това означава, че влязлото в сила решение в полза на Асоциацията на парковете е отменено от съдебен състав, в който 6-ма от 7-те съдии са определени от председателя или някой от предложените от него заместници. С други думи – дори и случайно да е избран докладчикът по делото (системата във ВАС е компрометираният софтуер „Lawchoice”), неговият глас не може да надделее над административно избраните.
Но делото за лифта Банско се оказва дори изключение от съобразената с вкуса на председателя на ВАС практика за конструиране на съдебните състави. Обичайната практика във ВАС, разказаха бивши и настоящи съдии от този съд, е според отделението на докладчика да се определя и останалата част от състава – ако той правораздава в Tрето отделение, например, останалите четирима (или шестима) съдии също следва да са от Tрето отделение, подредени по старшинство (ранг и стаж). Ако той е от Седмо отделение, и те би трябвало също да правораздават в същото отделение.
В конкретния случай това не е така. Проверка на „Съдебни репортажи” показа, че седемчленният състав е разнороден. Председател на състава е Боян Магдалинчев – зам.- шеф на ВАС и председател на Втора колегия (в която влизат Второ, Пето, Шесто и Седмо отделение), докладчик по делото е Ангел Калинов – съдия във Второ отделение, Наталия Марчева, Румяна Папазова и Николай Гунчев – съдии в Шесто отделение, а Диана Добрева и Еманоил Митев – съдии в Пето отделение. Все съдии от Втора колегия под ръководството на съдия Магдалинчев.
По останалите 22 дела, допуснати и решени през 2013 г. от седемчленни състави, всички съдии са от едно и също отделение. Ето затова няма как да не гледаме на делото за лифта в Банско извънредно изключение. След като докладчикът е от второ отделение, останалите 6-ма също обичайно трябваше да са от него. Още повече че липсва пречка това да е така – през 2012 г. в отделението работят 12 съдии, от които петима са разглеждали делото в петчленен състав, тоест остават седем съдии, които биха могли да формират седемчленният състав. Каква е причината това да не се случи, не става ясно.
На въпросите към ВАС затова как се сформират седемчленните състави, от ВАС отговориха единствено, че всички дела се разпределят на случаен принцип, като не споделиха какви са вътрешните правила за формирането им и защо има отклонение по практиката в този случай. Съдия Боян Магдалинчев не отговаряше на мобилния си телефон, а съдиите подписали решението с особено мненние – Ангел Калинов и Диана Добрева не вдигаха служебните си телефони.
За един непозволен отвод
Делото е обявено за решаване на 26 септември тази година. На 22 ноември съдът се произнася с определение по молба на един съдиите в състава за отвод – Диана Добрева. Причината е, че в първоинстанционното производство Добрева е един от тримата съдии, които решават делото. Съгласно чл. 22, ал.2 от ГПК съдията е длъжен да се отведе, ако е участвал по него в друга инстанция. Седемчленният състав обаче отказва да отведе съдия Добрева с меко казано странни мотиви. Според определението, магистратът не е предубеден, защото делото е за „отмяна на влезли в сила съдебни актове по искане на трето лице, което е извънинстанционно”, а съдия Добрева не е участвала в разглеждането му пред касационната инстанция, тоест в петчленния състав на ВАС. „Освен това, предмет на преценка и решаване от съдилищата в двуинстанционното производство е законосъобразността на административния акт,…, а в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове се преценява допустимостта и основателността на искането по чл. 239 АПК, когато е направено от страна по делото и по чл. 246, когато е направено от трето лице”, смята ВАС.
Може делото да е „извънинстанционно”, но пък работата на съда е да прецени дали по инстанциите е допуснато процесуално нарушение, т.е. иска се от Добрева сама да прецени сгрешила ли е или не. И още – в мотивите за отмяната на решението е записано, че първата инстанция (в която участва съдия Добрева) е трябвало да конституира дружеството „Маренго Трейдинг” като страна в процеса, а като не го е направила, е нарушила „правнозащитнимите му интереси”.
В крайна сметка съдия Добрева пише особено мнение, че правилно фирмата-инициатор на „извънистанционното”производство не е участвала в процеса и че искането й е недопустимо. На същото мнение е останал и докладчикът по делото Ангел Калинов. „Искателят (дружеството б. а.) е собственик на съоръжение влек тип „паничка”, което съгласно инвестиционното предложение се премахва. Няма да действа в бъдеще, което ще рече, че няма да въздейства върху околната среда и няма основание да бъде оценявано от министъра на околната среда и водите. В такъв случай решението на петчленния състав за отмяна на решението на министъра на околната среда и водите не засяга правнозащитими интереси на „Маренго трейдинг” ЕООД и то не е с признато от закона право на участие в настоящето производство”, смятат двамата съдии.
Междувременно тази седмица в азбучника на съда се появи жълто листче с отбелязване, че делото е при председателя на състава Магдалинчев заради поправка на диспозитива – финалната част от съдебният акт, която казва каква е волята на съда. Какво ще и променят на волята на съда седмица след обявяването му, няма как да знаем.
Решението буди недоумение и поради друга причина, коментираха юристи и съдии, които разглеждат административни дела. Никога не е имало спор как се преценява правният интерес да се обжалва влязло в сила решение – по ефекта, който евентуално би имало то за съответния човек или юридическо лице. В случая молбата на “Маренго трейдинг” е недопустима и защото дружеството вече е прехвърлило правата си по договора на „Юлен”, като му е дало възможност да заяви инвестиционното предложение пред МОСВ. Точно поради тази причина и „Маренго” не е било заявител в производството пред МОСВ. Имено инвеститорът „Юлен” участва в производството по Закона за опазване на околната среда, а не собственикът на съоръженията. Затова и инвеститорът е надлежната страна, която би била засегната от решението на министъра на околната среда и водите, съответно и от решението на ВАС.
И така – след тригодишен съдебен процес, приключил с окончателно решение в полза на природозащитниците, седемчленен състав на ВАС връща делото за ново разглеждане по недопустима молба (според юристи и 2-ма от членовете на съдебния състав). Решението е обявено на 27 ноември. Само два дни преди това министърът на околната среда и водите Искра Михайлова (министър от кабинета на Пламен Орешарски) дава пресконференция по случай 30 години от вписването на Национален парк „Пирин” в списъка на обектите към Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на културното и природно наследство, на която обявява, че се върви към актуализация на концесионния договор с „Юлен” за ски зона Банско. Това, според природозащитниците, на практика ще представлява узаконяване на нарушенията в Банско.
Да, без преки доказателства за сговор, не можем да твърдим, че става въпрос за нещо повече от съвпадение между намеренията на правителството и получения нов съдебен шанс за големия инвеститор, загубил делото при предишна конюнктура. Обаче извънредните обстоятелства, по които е предоставен този извънреден шанс, са достатъчни, за да припомним – за правовата държава не е достатъчно да се раздаде правосъдие, необходимо е нещо много повече – това да стане така, че хората да са убедени в него.
8 коментара
един от народа на 07.12.2013 в 08:09:10
ПРЕСТЪПНИК=МАГИСТРАТ в Тт.нар. "Република" България!
Чичо Сам на 07.12.2013 в 13:00:16
Казусът "Банско" има и друга страна - общественият интерес. Ако се водим по акъла на добре платените природозащитници в България зимни спортове не трябва да има. Е, тогава ще събирате впиянчени и дрогирани хлапета по улиците. Наистина не мога да разбера толкова ли е трудно да се намери компромисен вариант, както е в белите държави. Поназнайвам доста по темата.
s на 07.12.2013 в 21:00:54
Според теб кой плаща на природозащитниците?
Анонимен на 08.12.2013 в 19:33:52
Задкулисие!
Pingback: Съдебната битка за лифта на Платото в Пирин започва отначало | Justice For The Nature
Pingback: Последният мач от големия шлем на овладяването на съдебната власт | Съдебни репортажи
Pingback: За АЕЦ „Козлодуй”, екологичния рекет и братско-сестринско роднинство на страната със съда | Съдебни репортажи
Pingback: Доказано петчленните състави във ВАС се селектират според важността на казуса и замесените | Съдебни репортажи