След скандално прегласуване ВСС преизбра председателя на Районния съд във Варна

Висшият съдебен съвет (ВСС) за пореден път демонстрира липсата на елементарно приличие в решенията си за избор на административни ръководители. На днешното заседание кадровиците трябваше да изберат председател на Районния съд във Варна, а в конкурса имаше само един кандидат – досегашният административен ръководител на съда Ерна Павлова. При гласуването от 19 присъстващи членове на ВСС, „за“ гласуваха 12, двама бяха “против”, а петима се въздържаха.

Резултатът, с който на Павлова не достигна един глас, за да бъде преизбрана, бе последван от гробна тишина. Обади се Димитър Узунов, който заяви, че се е объркал и представляващата ВСС Соня Найденова позволи прегласуване. Този път Павлова бе подкрепена от 16 от кадровиците, един бе “против”, а двама се въздържаха. Елементарната сметка показва, че четирима членове на ВСС са променили вота си след объркването, а обяснението на рязката смяна на становищата на част от съвета, не може да бъде друго освен предварителна уговорка Павлова да бъде преизбрана.

Това е поредният избор за председател на съд във Варненския апелативен район, който създава впечатление за безпринципност. Преди няколко месеца ВСС повиши председателя на Окръжния съд в града Ванухи Аракелян до административен ръководител на Апелативния съд. Изборът бе предопределен и протече без съветът да изясни докрай съмненията за конфликт на интереси около съдия Аракелян с Корпоративна търговска банка. Малко след това мястото й в Окръжния съд бе поето от Марин Маринов – до тогава зам.-председател на съда и близък до нея. И в този избор съветът пренебрегна обективните данни от актове на ИВСС за съмнения за заобикаляне на случайното разпределение на делата, не проучи данните за масови отводи на търговски съдии по делата „Петрол“.

В днешното изслушване за председател на РС-Варна също останаха сериозни съмнения за организацията и дейността на съда под ръководството на съдия Павлова. В сайта на ВСС бе публикувано писмо с 61 въпроса към единствения кандидат за поста, зададени от редовия съдия от РС-Варна Нела Иванова. Питанията са свързани с нарушения на случайното разпределение на делата, преразпределяне на дела на други съдебни състави със заповед на Павлова, въпроси за натовареността на административния ръководител и неравномерната натовареност на различните състави в съда. Цитирани са и препоръки на ИВСС след планова проверка на съда от тази година.

Преди изслушването на Павлова Даниела Костова (преди това съдия в Окръжния съд във Варна), която е изготвила и атестацията на кандидатката, докладва какво е състоянието на РС-Варна и част от препоръките на инспектората, в които се казва, че правилата за случайно разпределение в съда трябва да бъдат детайлизирани, преразпределението на дела чрез заповеди на председателя трябва да бъде ограничено, а протоколите за избор на съдия-докладчик да бъдат прилагани по делата за преодоляване на съмненията за заобикаляне на случайното разпределение. Костова посочи, че преди 15-20 дни трима съдии от РС-Варна са подали сигнали до ИВСС за нарушаване на случайното разпределение на делата, но проверките не били приключили. За сметка на това, каза Костова, тя получила доклад от проверка на ОС-Варна, която не установявала нарушения.

При представянето си съдия Павлова обясни, че преразпределението на дела се наложило заради сформирането на нови съдебни състави и във връзка с уеднаквяването на натовареността между съставите. Изскочи и друга спорна практика – оказа се, че председателят на РС-Варна ежемесечно изисква обяснения от съдиите с просрочени дела.

Вместо да се изяснят всички тези спорни моменти в администрирането на съда, членовете на Съвета се насочиха в безопасна за кандидатката посока. Първият въпрос към съдия Павлова бе молба от Даниела Костова кандидатката да изясни колко съдебни зали има в съда. Павлова детайлно описа тежкото състояние на сградата на съда и липсата на съдебни зали. Въпроси по констатациите на ИВСС бяха зададени от Юлия Ковачева, Галина Карагьозова и Калин Калпакчиев. От отговорите на съдия Павлова обаче не беше внесена яснота за мерките, които ще предприеме за преодоляване на нарушенията. Калпакчиев попита дали председателят на РС-Варна участва активно в изследването за натовареността. „В момента не съм се включила в изследването. Няма никакъв проблем да се включа“, отговори тя, като преди това изключително много наблегна на проблема със свръхнатовареността на съдиите.

Калпакчиев попита кандидатката и с каква лична натовареност работи. Тя посочи, че е изключена от разпределението на четири вида наказателни дела, но за сметка на това в последната година е решила 112 дела по Закона за електронните съобщения (разрешения за проследяване на трафични данни). „Административната ангажираност не е малка в нашия съд“, обясни Павлова. Проверка на „Съдебни репортажи“ показа, че за четиригодишния период на атестацията, съдия Павлова е решила близо 1100 дела, като от тях едва 212 са наказателни дела от общ характер, а останалите – частни-наказателни дела и административнонаказателни дела.

По време на дискусията Даниела Костова обясни, че познава кандидатката лично. „Смея да твърдя пред вас, че това е един отговорен и принципен човек, който работи с целия ентусиазъм, който притежава“, каза тя. По думите й Павлова има типично кадрово израстване (Павлова има две години стаж като редови съдия, три години като зам.-председател и пет години като началник) и добра оценка от атестацията. „Чест прави на този колега да бъде председател в най-тежките години на този съд“, заяви Костова и допълни, че Павлова не се оплакала от натовареността. „Съжалявам, че го нямаше министъра да чуе в какви условия работят колегите“, заключи тя и обясни, че препоръките в актовете на ИВСС не били сериозни, а такива за „прецизиране на работата“.

Подкрепа за Павлова обяви и Незабравка Стоева. „Условията на труд са толкова тежки и незаслужено в продължение на повече от 6 години този проблем не се решава. По стълбите не могат да се разминат 2-ма човека“, обясни тя. По думите й актовете на ИВСС показва добра организация на работата и движението и приключването на делата, добри подготвителни действия на съдиите, малък брой дела, приключени извън установения разумен 3-месечен срок. И Костова, и Стоева бяха на мнение, че изискването на обяснения на съдиите с просрочени дела е добра практика за контрол от страна на административния ръководител.

Както „Съдебни репортажи“ писа, това е поредният случай, в който съветът решава да прегласува избора на административен ръководител с мотив, че някой от членовете се е объркал. Прегласувания имаше в изборите за председател на Районния съд в Асеновград, Окръжния съд в Монтана и окръжен прокурор на Стара Загора. Тогава обаче повторното гласуване не преобърна резултата от вота на кадровиците. Най-фрапантно обаче бе прегласуването дали членът на ВСС Камен Ситнилски да бъде уволнен – и в двамата случая „за“ дисциплинарното уволнение на Ситнилски гласуваха 16 от кадровиците и един глас все така не стигаше. Това не им попречи да нарушат закона и да приемат, че членът на ВСС е уволнен, въпреки изискването за квалифицирано мнозинство или минимум 17 гласа „за“.

Тенденцията гласуването да бъде повтаряно заради несъответствие на резултата с предварителните очаквания показва за пореден път необходимост от преразглеждане на правилата за гласуване при конкурси за административни ръководители и въвеждане на гласуване с бюлетини.