Изборът на председател на Варненския апелативен съд се превърна в осъждане на „злонамерени” медии

Без изненади и след сериозните критики в доклада на Европейската комисия, че конкурсните процедури изглеждат предизвестени, Висшият съдебен съвет (ВСС) избра Ванухи Аракелян за председател на Варненския апелативен съд (ВАпС). До този момент съдия Аракелян, която получи доверието на 18 от членовете на съвета, ръководеше Варненския окръжен съд (ВОС) втори мандат. Конкурентът й за поста Вилиян Петров – редови съдия във ВАпС, получи едва 4 гласа „за”.

Дебатът преди същинското гласуване обаче се превърна в осъждане на „целенасочени и злонамерени” публикации в медиите, които очерняли работата на ВСС, съдебната система и отделни магистрати заради политически и икономически интереси, които „диктували” журналистическите материали.

Повод за недоволството на членове на съвета бе статия във вестник „Капитал”, от която става ясно, че съдия Аракелян е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от „Уникредит Булбанк” в „КТБ”. Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години), обаче не заинтересуваха особено Етичната комисия, която реши, че председателят на ВОС не е в конфликт на интереси и не е нарушила етичните правила на магистратите, тъй като била отразила кредитите в декларациите си по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

След като съдия Аракелян представи концепцията си за управление на ВАпС, шефът на Етичната комисия Ясен Тодоров я помоли да изясни въпросите около кредита, повдигнати в „определен кръг медиите”, „внушаващи едва ли не”, че Аракелян е действала в ущърб на съда и в свой личен интерес (такива твърдения в медиите не са публикувани). Прикани я да изрази становището си за това къде смята, че е границата между публичността и прозрачността на имуществените отношения на магистратите и личната сфера. С уточнението, че носи в себе си пълната документация, касаеща смяната на обслужващата банка и договорите за кредити, съдия Аракелян обясни подробно в рамките на близо 40 минути фактологията по случая. По думите й през 2007 г., по време на първия й мандат начело на ВОС, тя получила оплаквания от главния счетоводител на съда за работата с обслужващата по онова време банка – „Биохим” (впоследствие „Уникредит Булбанк”) – ниски лихви, забавени плащания и т.н. С разбирането, че смяната на банката ще е сътресение за такъв голям съд, председателят на ВОС все пак решила да действа и през ноември същата година назначила комисия, която да извърши процедурата. Аракелян уточни, че съдът е пратил покани до всички банки във Варна, комисията разгледала всички оферти и класирала на първо място КТБ. През декември председателят на ВОС изпратил до ВСС основанията за исканата смяна на банката и цялата документация, а Комисия „Бюджет и финанси” дала зелена светлина. Процедурата минала и през Министерството на финансите и така от началото на 2008 г. сметките на ВОС били прехвърлени в КТБ. Аракелян посочи, че лихвеният процент, предложен от новата банка, бил 277 пъти по-висок от досегашния в размер на 0.01%. Това осигурило в бюджета близо 370 хил. лв. само от лихви.

През март 2008 г. Аракелян рефинансирала кредита си от „Уникредит Булбанк” в КТБ, тъй като от втората банка й предложили с 0.2 по-нисък лихвен процент. Съдийката тегли и втори кредит от КТБ от 50 хил. евро с лихвен процент 8.5, а парите били използвани, за да изплати на сестра си 1/2 част от наследствен имот. В края на 2009 г. семейството на Аракелян продало друг наследствен имот и с нейната част от получени при сделката средства – 25 хил. евро., погасила част от втория кредит.

Договорът за новация на втория кредит бил сключен през 2012 г. Именно по този договор условията изглеждат преференциални заради ниската лихва – 4.8% и огромния гратисен период. Съдия Аракелян обясни, че задължението е погасено през 2013 г. след продажба на имот, а гратисен период изобщо нямало. Видно от извадката от договора, публикувана в „Капитал” обаче – такъв гратисен период съществува.

Изложението й завърши с мисъл на Волтер: „Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш”, и уточнението, че „обществото има право да знае, пита и да получава отговори, но обществото има право и да не бъде заблуждавано”. Според съдия Аракелян границата между публичността и личната сфера на магистратите била тънка и се определяла от „интегритета на пишещия или коментиращия”. На излизане от залата ръководителят на ВОС предложи на членовете на ВСС да им остави цялата документация по казуса, но те отказаха.

По време на дискусията в подкрепа на Аракелян се изказаха Милка Итова, която още при представянето на кандидатите, преди изслушването им, изрази възхищение от работата на председателя на ВОС. Итова обясни, че ръководните умения на съдия Аракелян могат да се приложат във всеки един орган на съдебната власт. Камен Иванов посочи, че ще подкрепи именно председателката на ВОС, защото „убедително, с яснота и жар” е защитила вижданията си като административен ръководител. Имала и завидно академично образование, а ВАпС щял да има авторитет с такъв ръководител. Иванов каза също, че много се радва, че Аракелян е успяла да защити пред членовете на ВСС авторитета си.

Думата взе Калин Калпакчиев, според който ВАпС не се нуждае от „коренна, революционна” промяна, защото съдът работи и е структуриран добре, а проблемите около функционирането му не са съществени. Сериозен проблем, по думите му, е липсата на постоянни състави във ВАпС и малкият брой съдии, което налага граждански съдии да влизат по наказателни дела (по време на представянето си Аракелян посочи, че харесва постоянните състави, защото е „по-издържано”, но не знае дали конкретните условия в съда ще позволят сформирането на такива). Калпакчиев изтъкна и че би било добре, предвид липсата на постоянни състави, и тримата съдии да бъдат избирани на случаен избор, а не само докладчикът. Той допълни, че подробното обсъждане на етичните аспекти в казуса „Аракелян” е трябвало да бъде извършено в Етичната комисия, която своевременно да защити достойнството на съдията и авторитета на съдебната власт.

Това отприщи серия от остри изказвания, на които старт даде Ясен Тодоров. Шефът на Етичната комисия, която търпи най-много критики в доклада на ЕК, каза, че бил длъжен да постави въпроса за обслужващата съда банка и кредита на съдия Аракелян, защото след обсъждането му и изясняването му на съвместно заседание на две от комисиите на ВСС през декември, той продължил „да бъде раздуван от членовете на ВСС”. Въпреки „категоричното решение” на ВСС „в определен кръг медии”, които „целенасочено и злонамерено” пишели против работата на ВСС, съдебната власт и отделни магистрати, мотивирани от „политически и икономически интереси”, въпросът продължил да се обсъжда. „Да не бъдем проводници на тези интереси, а да бъдем проводници на интересите на магистратите”, призова Тодоров. По думите му днешното изслушване било „леко унизително” за съдия Аракелян.

Главният прокурор се солидаризира с мнението на Ясен Тодоров и посочи, че съдия Аракелян е казала всичко, което е имала да казва по „един доста емоционален начин”, заради предшестващата „много дирижирана кампания” и „позиции, услужливи към една или друга публикация” (визирайки изказването на Калпакчиев). „Г-н Тодоров съвсем ясно каза тези публикации, общо взето как и къде се диктуват, не е в интерес на колегите ни”, посочи Сотир Цацаров. И се обърна към Калпакчиев, давайки да се разбере, че на компютъра пред него е отворил личния му блог, където членът на ВСС публикува предложенията си към отделните комисии на съвета. Сред тях е и предложение за разглеждане на въпроса със съдия Аракелян и предложение, базирано на друга статия на „Капитал”, касаеща отказа на главния прокурор и ВСС да дадат информация за списък с разследвани магистрати, изготвен преди няколко години. Цитирайки дословно заглавията и подзаглавията на статиите и натъртвайки, че те са все от седмичника „Капитал”, Цацаров заяви: „Не ме разбирайте грешно, блогът си е ваш, кой го чете е отделен въпрос, аз го чета, защото общо взето оттам разбирам къде почвате да продължавате да…статиите. Ако имате нещо да казвате, казвайте го тук. Това унижение, на което подложихме тази колежка сега, ще се повторя още, и още, и още. Всички знаете какво ни очаква през тази година – чакат ни множество избори на административни ръководители и ако продължаваме тук да казваме, че истината се е разкрила, а в същото време услужливо пишем предложения, някак си не допринасяме за добрия тон”, каза главният прокурор.

И допълни: „Точно, защото съм изпитвал на гърба си това, което сега изпитва Ванухи Аракелян, и семейството ми беше обвинено в какво ли не – включително и в данъчна измама, разбира се, пак услужливо, пак от медиите, помня, да си припомня онова, което четохте при моя избор. Айде, да си говорим достойно и да спрем с този двоен стандарт. Ако имате нещо – кажете го тука. Иначе пишете си”. Всъщност Цацаров визираше опитът на Калин Калпакчиев по време на процедурата за избор на нов главен прокурор да очертае проблемите около имотното състояние и сделки на Сотир Цацаров, поставени в серия от публикации. Тогава членът на ВСС бе грубо прекъснат от колегите си, които го обвиниха, че нарушава правилата, защото си написал бележки.

Калпакчиев отговори, че публикуваното са предложения, които са отправени до комисии във ВСС, а не просто текстове, писани в блога. „Просто ми е по-лесно да ги намеря в блога”, репликира Цацаров. Калин Калпакчиев допълни, че предложенията му „са направени и са написани с един език, който държи да не засяга достойнството на колегите, напротив – поставя въпроси, които смятам, че са базирани на факти, които се нуждаят от проверка, а не на слухове и непроверими слухове и интриги”.

„Съжалявам, но съм длъжен да взема думата, защото факт е съвместното произнасяне на двете комисии на 9-ти декември, а след това постъпва предложение на член на ВСС, г-н Калпакчиев, който участва в това заседание, Етичната комисия да вземе решение по този въпрос. И Етичната комисия беше принудена да му изпрати за запознаване протокола от заседание, на което той е участвал и е взето решение”, каза Ясен Тодоров. В този момент се включи правосъдният министър Зинаида Златанова, която призова тази дискусия да се прекрати.

Представянето на другия кандидат Вилиян Петров също не мина гладко. Любопитно бе изказването му, че макар да се говори за независима съдебна система, „голяма част от съдиите са зависими”, имат редица притеснения, изпитват страх, дори когато към тях няма директен натиск. Затова особено важен бил примерът на административния ръководител. Петров обърна внимание и на проблема със случайното разпределение на делата, като заяви, че най-важно е софтуерният продукт, с който то се извършва, да е безупречен, което не било така.

Членът на ВСС Светла Петкова го помоли да даде повече информация по случай, изнесен в публикация на „Съдебни репортажи”. Както писахме, по търговско дело във ВАпС, разгледано от съдебен състав, в който участва съдия Вилиян Петров, страните получават две коренно противоположни решения с обяснението, че първото изпратено решение не е в цялост заради техническа грешка. Пред членовете на ВСС Петров обясни, че „този неприятен случай се дължи на техническа грешка”, а две решения нямало. Решението е само едно, взето е след обсъждане на проект за решение в обратен смисъл, каза съдия Петров, а грешката била, че съдията-докладчик не се е справил със софтуерния продукт и по погрешка е изпратил проекта на решение, с който останалите двама членове на състава не били съгласни. Такива били и констатациите от проверката на случая, а ръководителят на ВАпС издал заповед за внимателна проверка при разпечатване на решенията. Петров уточни, че правата на страните по делото не били накърнени, а ВКС щял да прецени дали това е процесуално нарушение. Съдия Петров обясни също, че публикацията в „Съдебни репортажи” не била коректна, тъй като се базирала на гледната точка само на една от страните.

В крайна сметка по време на дискусиите, никой от членовете на ВСС не обели и дума за представянето на съдия Вилиян Петров.

Пред журналисти новият председател на ВАпС съдия Ванухи Аракелян не отрече слуховете в гилдията, че смята да се кандидатира за председател на ВКС – избор, който предстои през тази година и е сочен като тест от ЕК. “Слуховете ми оказват голяма чест. На този етап обаче отговорът на въпроса дали ще се кандидатирам е: Не. Но никога не казвай никога”, каза съдия Аракелян многозначително.