Върховната власт на прокуратурата да се меси в качеството на храните и оздравяването на някои банки

Когато преди две седмици служебният правосъден министър оповести основните акценти в актуализираната Стратегия за реформа на съдебната власт, повечето медии изведоха на преден план идеята за международна експертиза на прокуратурата. И това бе така, защото макар огромна част от мерките, предвидени в документа, да представляват мащабна реформа в управлението на съда, в начина, по който функционира Висшият съдебен съвет, всички те не са непознати за публиката. Напротив – съдиите и неправителствените организации, които наблюдават съдебната власт, от години настояват за тях. Не така стои обаче въпросът с реформата в прокуратурата – тази тема е доста по-мъглява в обществените представи, а за политиците изглежда, че е табу. Както отбеляза правосъдният министър, причината до голяма степен се корени в пълното отсъствие на прокурорите в този дебат. Това е причина за забавяне на реформата, но в същото време е и тревожен симптом за промените, които настъпват в юристите, които постъпват на работа в институцията, която единствено е компетентна да повдига обвинения за извършени престъпления.

Точно затова разделът за прокуратурата в документа предизвика лавина от коментари, анализи и мнения, които по същество отричаха необходимостта от промени в прокуратурата. Мобилизираният отпор имаше и нетрадиционни прояви. Безпрецедентно в неделя пред бТВ всички живи бивши главни прокурори от прехода и настоящият главен прокурор (общо начело на държавното обвинение в последните 16 години) се обединиха около становището, че предложените мерки за подобряване на дейността на прокуратурата са плод на политически стремеж за овладяване и отслабване на иначе работещото държавно обвинение. Причините за недостатъците неизменно се търсеха другаде. Борис Велчев каза, че държавното обвинение работи според възможностите си, които са „предопределени и от законите, които предлага, предопределени са и от материалната база, с която разполага”. Никола Филчев заяви с познатата безапелационна категоричност, че „проблемите са повече в съда, отколкото в прокуратурата”, а „опитът на различни крадливи и лъжливи политици да смачкат прокуратурата, защото им пречи, не е от вчера”. Сотир Цацаров наблегна (повтаряйки три пъти) рецептата за румънския пробив в корупцията: „Съдии и прокурори заедно срещу политиците”, с което, без да изрича упрека в прав текст, внуши, че (ако) политиците са завзели системата е, защото съдиите не искат да са заедно с прокурорите. (дребна необговорена подробност е, че в Румъния съдиите са разделени от прокурорите в отделни Съвети по кадрови и дисциплинарни въпроси – б.а.).

Защита чрез подмяна – “объркали сте се, прокуратурата работи”

Директорът на правната програма на БХК Маргарита Илиева припомня, че „когато една система има тежка нужда от реформа, защото е порочна, вътре в системата съпротивата е голяма”. А най-честият вид съпротива е отклоняването на вниманието от собствената отговорност от страна на ръководителите на прокуратурата. Обичайно това се постига най-добре, като се казва, че наблюдателите са в грешка – не само че прокуратурата не работи зле или, не дай си Боже, е политически зависима, ами напротив – толкова добре работи, че точно това поражда нездравия интерес да бъде реформирана.

В интервю за „Правен свят” от началото на септември зам.-главният прокурор Борислав Сарафов заявява: „Подобни дебати възникват във времена, когато прокуратурата е независима и стабилна. Когато отстоява актовете си и има доблестта да си признава грешките. Това явно не се харесва на някого и тогава избуяват гласовете тя да бъде подчинена, а за да се случи това трябва да бъде преместена, смачкана, разпната. Ако прокуратурата “кротува” и се подчинява в дейността си на силните на деня, тя е удобна и мястото й на никого не се зловиди”. Съгласие с интерпретациите на ръководството на прокуратурата показва и Никола Филчев, който в интервю за ПИК пояснява, че когато Цацаров, който е „по-твърд в прилагането на закона” оглавява държавното обвинение, отношението на политиците към прокуратурата се променило” и съзира в дебата за реформи „желанието на Костов да променя и ликвидира прокуратурата”.

В пълен синхрон с Филчев е и Сотир Цацаров – „Никой не харесва силна прокуратура. Никой не харесва прокуратура, която общо взето се опитва да си върши работата. На огромната част от политиците им е удобна безличната прокуратура. Слаба, подчинена, слушаща прокуратура. Ако това искат да направят с това, което наричат съдебна реформа, ще си го направят, само че ще му оберат плодовете за 3-4 години. Те ще са горчиви“. На същото мнение е и бившият главен прокурор Борис Велчев, който през февруари пред в. “Труд” казва: „Ако е под обстрел (прокуратурата – б.а.), както казахте вие, то е защото е работеща и силна”.

Доколко прокуратура произвежда добри резултати дори не е спорно. Осъдителните присъди по близо 97% от внесените актове не са за онези престъпления, които предопределят дефицита за справедливост в обществото. Обществените поръчки все така се печелят от по-малко от 2% процента от фирмите, а търговията с влияние е основният механизъм за социален просперитет. Обвинения за тази оформяща облика на държавата престъпност няма или ако има, те не са годни да получат осъдителна присъда. Повтарящите се случаи от последните години на дела срещу изпаднали в немилост фаворити – политически и икономически, и тежки обвинения, повдигнати шумно от прокуратурата (в тези моменти с повишена откритост и отзивчивост към въпросите на медиите) и впоследствие прекратени на тъмно и отразени съвсем незначително, оформят образа на държавното обвинение като шпицкоманда за разчистване на сметки и пренареждане на политическото пространство.

„Италия е демокрация с мафия вътре, България е мафия с демокрация вътре”, поставя в упор диагнозата италианският журналист Роберто Савиано в интервю за Нова телевизия.

Прокуратура за процентите на киселото мляко

Провалът на държавното обвинение да изпълни основната си функция – да се справи с тежката престъпност и по-специално тази, която разрушава държавата, поставя логичния въпрос – тогава какво подхранва свръхсилата на прокуратурата? В редица изказвания на предишния, и сегашния главен прокурор се повтаря рефренът, че прокуратурата е натоварена с твърде много задължения, правомощия, които я поставят в нелепата/нелеката роля на последна инстанция по всички въпроси.

Тяхното оплакване насочва вниманието към наистина огромния проблем – прокуратурата на практика е силна във всички сфери, упълномощена да надзирава (т. нар. от конституцията „надзор за законност”) всеки сектор на социалните и икономическите отношения в държавата. А широко отворените врати пред възможността на някой главен прокурор да му хрумне да “надскочи” закона се оправдават с чл. 126, ал. 2 от Закона за съдебната власт, в който е казано, че „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори”.

Тази всеобхватност на прокурорското „можене” е описана от Сотир Цацаров (през февруари миналата година пред бТВ) с цветущ пример: „Ние в тази държава сме така устроени, че прокуратурата трябва да прави всичко. Тя трябва да отговаря дори за това, колко процента е киселото мляко.” Проблемът е дефиниран ясно и тревожно още преди няколко години в статията на Здравка Калайджиева, тогава още в качеството на адвокат, а не на съдия в Европейския съд за правата на човека: „Независим съд или прокурорска република”. „Основен въпрос на обсъжданата съдебна реформа сега е дали мястото на прокуратурата е в съдебната система или към изпълнителната власт. Тази дилема не може да реши най-важния проблем в нашето правосъдие – възможността на прокуратурата на практика да правораздава вместо съда”, казва тогава тя, без да предизвика вниманието на никои управляващи оттогава досега.

Подмяната на съдебния контрол с прокурорски надзор остава незабелязана от законодателя, а досега няма нито едно тълкувателно решение, което да дефинира границите, в които „надзорът за законност” следва да съществува в иначе претендиращата ни за установяване на върховенство на закона държава. С други думи няма нито една (съдебна) санкция дали прокуратурата трябва да играе ролята на регулатор в икономическите отношения между гражданите и държавата. Липсата на ясен предел в свободата на прокуратурата да надзирава институциите и процесите в страната може да се илюстрира лесно и показва, че контролът върху качеството на салама или цената на яйцата може да даде най-голямата реална власт:

= през април 2009 г. Върховната административна прокуратура (ВАП) предприема проверка за законност по сигнал на Българската асоциация на циментовата индустрия за наличие на недопустимо високо съдържание на хром VІ в цимент, внесен от Турция. И възлага на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, да провери дали пуснатият през 2008 и 2009 г. на пазара вносен цимент от Турция отговаря на стандартите.

= през май 2007 г. ВАП възлага на Главния държавен здравен инспектор проверка по спазване разпоредбите на Закона за здравето, Закона за храните и подзаконовите им актове в центровете за фитнес и спортни занимания на гражданите относно осъществена в тези обекти търговска дейност с хранителни добавки и лекарствени продукти

= през май 2011 г. ВАП съобщава резултатите от проверки по спазване на изискванията Закона за храните за качество, безопасност, етикетиране и др. на храни от животински и неживотински произход и главно: зърнени храни и храни на зърнена основа (хляб, хлебни изделия, козунаци), месо и месни произведения, яйца и яйчни продукти, пресни плодове, сурови зеленчуци и др.

= през юли 2009 г. по повод публикации в медиите за зачестили случаи на натравяния на граждани с храни, произвеждани и продавани в заведения за обществено хранене, ВАП възлага на главния държавен здравен инспектор проверка в национален мащаб в заведенията за обществено хранене. Дадени са указания при проверката да се обърне специално внимание на заведенията за бързо хранене (в това число временни обекти, павилиони, сергии и др.), предлагащи дюнери, сандвичи, бъргъри, сладоледи, кремове и прочие храни.

Същата година бившият апелативен прокурор на София Вичо Вичев казва пред в. „Труд”, че е наредил „да предприемат проверки в обектите, където се произвеждат храни от животински произход”*. „Повод ми дадоха публикации, в които се изнасят данни за масово нарушение на технологичния процес, за използване на недопустими суровини и добавки в продуктите, които консумираме. Надзорът за законност, защитата на обществения интерес и правата на гражданите – то се знае – е основно задължение на прокуратурата. …Тези, за които питате, са от значение за здравето на нацията. Ето – неотдавна в съседна Гърция имаше епидемия на бруцелоза – страшна зараза на млякото! От такива беди не е застрахована никоя страна”, мотивира се обвинителят. Но пропуска да каже, че в нашата държава за целта са създадени държавни органи, които да вършат тези инспекции, а актовете им, ако представляват произвол, могат да се обжалват пред съд. А прокурорските санитарни правомощия са безконтролни.

Разбиране, че прокуратурата се е месела в икономическите отношения има и бившият главен прокурор Никола Филчев. „По мое време прокуратурата спря изключително неизгодната за държавата сделка за БТК”, дава пример той в интервюто си от миналата седмица пред ПИК. Прокуратурата и друг път се е включвала в приватизацията и затова ЕСПЧ е осъдил България. В решението по делото “Злинсат срещу България”, по повод инициативата на прокуратурата за спирането на изпълнението на приватизационни договори, Европейският съд постановява, че прокурорът е разполагал със значителна свобода да реши как да постъпи в тези случаи, а това изглежда трудно съвместимо с принципите на върховенството на закона и правната сигурност, присъщи на съдебните процедури.

В мандата на сегашния главен прокурор подобни свободни от всякакви ограничения намеси също не са изключение – след акцията „Лясковец” Цацаров нареди да бъде извършена ревизия на разрешенията за притежаване на оръжие, след пороите в Мизия – бе направена проверка на състоянието на язовирите, след взрива в Миджур – разпоредено да бъдат проверени …взривните вещества**. Оттук до идеята да станеш домакин на консултации за спасяване на банка – политически и корупционен мутант, крачката е просто никаква.

Макар подобна голяма власт да е стряскаща, тя няма и никакъв практически ефект за спокойствието ни. Както признава дългогодишен участник в ръководството на прокуратурата пред “Съдебни репортажи”, от мерките по надзора за законност рядко е произтичал резултат, защото е въпрос на добра роля останалите институции да приемат на сериозно докладите на прокуратурата. Но по-страшното – „това правомощие деморализира изпълнителната власт”, защото в обществото се насажда убеждението, че държавното обвинение наистина е върховният, вездесъщият и всевечният регулатор.

Надзорът на извънредните ситуации като политическо средство… за дисциплиниране на пазара

Оправдания за намесата на прокуратурата в свободната пазарна конкуренция през мандата на главния прокурор Сотир Цацаров не липсват. Курсът към утвърждаване на прокуратурата като незаобиколим фактор бе поет само два месеца, след като новият обвинител №1 официално встъпи в длъжност. Под претекст за извънредност на ситуацията – „стотици хиляди наши съграждани са на улицата” (думите са на главния прокурор), Цацаров обяви, че прокуратурата трябва „отново да заеме мястото, което Конституцията й е определила – гарант за законност” и да защитава обществения интерес. Той нареди екипи от прокурори и служители на НАП да влязат в сградите на ЧЕЗ, ЕВН и Енерго-про заради високата цена на тока.

Прокуратурата дори препоръча на тогавашния министър на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев временно да намали цените на тока. Съзнание, че това “надскача” закона не липсваше, защото главният прокурор се застрахова, че това е „извънреден механизъм, който противоречи на всяка нормална търговска дейност”. Малцина си спомнят, че на широко отразената пресконференция главният прокурор направи и една важна вметка – че правителството (на Бойко Борисов, което седем дни по-рано подаде оставка) не носи вина за високите цени на електроенергията, а отговорността се пада на ДКЕВР. “По кабелите висят толкова много посредници, че могат да се съберат в този дебел вестник”, каза Цацаров.

Посочването на виновник за скъпия ток от главния прокурор рефлектира в започването на досъдебно производство срещу шефа на ДКЕВР Ангел Семерджиев, който бе уволнен в началото на миналата година от Борисов (тук си позволяваме да припомним думите на зам.-главния прокурор Борислав Сарафов: „А с какво впечатление е незапознатият с процедурите ни редови български гражданин – че главният прокурор решава всяко дело, както и че каквото и да се случи – особено ако е лошо, се приписва лично на главния прокурор и на никого другиго.”). Няколко месеца по-късно срещу Семерджиев все още не бе повдигнато обвинение и делото бе прекратено тихо, без медиите да научат за решението на прокуратурата.

Междувременно прокуратурата се прехвърли в изборното поле в т.нар. афера „Костинброд”, която завърши безславно с обвинения за чиновническа немарливост. Да припомним – скандалът започна с гръмките внушения за подмяна на вота на избирателите. Държавното обвинение така и не можа да даде задоволителен отговор за предназначението на обявените в деня на размисъл 350 хил. бюлетини надпечат, „готови за експедиция”, а развитието на делото в съда и по-конкретно разпитите на свидетелите започнаха да опровергават обявената от прокуратурата в медиите информация. В крайна сметка самият Цацаров обяви историята за приключила, макар включването на прокуратурата в толкова чувствителна сфера като изборния процес да налага конкретни отговори и поемане на отговорност за провала. Вместо това трилърът по традиция завърши с предписания на прокуратурата към законодателя да вземе накрая да криминализира държането на бюлетини.

Фокусът към регулиране на енергийния сектор отново бе поставен през есента на миналата година, когато като в повторение на делото срещу Христо Ковачки, прокуратурата повдигна обвинения на собственика на “Риск инженеринг” Богомил Maнчев, че подпомогнал двама директори на НЕК да източват средства от проекта АЕЦ „Белене” и му наложи рекордна гаранция от 1 млн. лв. И докато по това дело малко повече от година няма резултати – няма обвинителен акт, внесен в съда, през ноември миналата година главният прокурор Сотир Цацаров без притеснение от несвършената работа влезе в сюжета с оценка на политическите действия по „Белене”. „Не, театърът „Белене” – той е част от целия театър. Колко години вече това продължава? Ние ту я спираме, ту я пускаме – Четвърти, Седми, Десети, Единадесети блок, в същото време плащанията по договора тихо си вървят, независимо имате или нямате строеж. Е, добре, той имал договор”, каза той пред бТВ.

В серията започнали, но неприключили дела, предшестващи или прикриващи политически активности, преместване на капитали, прехвърляне на активи и цели предприятия, може да се нареди и делото, образувано срещу бившия депутат от ДПС, Христо Бисеров, който мистериозно подаде оставка от всички постове (включително като зам.-председател на парламента), а оскъдната информация за разследването показа само едно – че основният бизнес на семейството му е енергийният. Справките показаха, че доведеният му син Ивайло Главинков, който също получи обвинение, е съдружник и едноличен собственик на фирми с предмет на дейност инсталиране, експлоатация и поддръжка на фотоволтаични инсталации и соларни паркове и продажба на електроенергия в страната и чужбина. Бисеров бе обвинен в пране на пари и съставяне на документ с невярно съдържание, а както призна Цацаров в интервюто миналата неделя, прокуратурата още не знае какъв е произходът на парите по сметката в Швейцария.

Общото между всички „енергийни” дела е, че нито едно от тях не е приключило. След сектор “Енергетика” Цацаров се насочи в друга, още по-чувствителна сфера – банковата. Красен Станчев от Института за пазарна икономика забелязва в банковата активност и друга връзка. „Идват избори, след това ще трябва да се оправят политическите недоразумения в енергетика. Не на последно място има връзка между КТБ, политическата конюнктура и състоянието на енергетиката”, написа в началото на септември той.

Без стеснение няколко месеца, след като държавното обвинение нахлу в офисите на свързани с Цветан Василев дружества в сградата на КТБ, а обвинения получиха освен длъжностни лица от трезора и подуправителят на БНБ, главният прокурор оповести идеите си за оздравяване на банката и стана любезен домакин на срещи между експерти, министри и гуверньора на БНБ Иван Искров. Мотивът отново бе извънредната ситуация в държавата, която налагала, по думите на Цацаров, от 3 септември „законът да бъде надскочен”, макар, както уточни по-късно, КТБ да представяла едно „скъпо, банково украшение”, поставено под „стъклен похлупак”, под който се крие дупка.

Седмица по-късно в кабинета му се проведоха консултации, а според един от участвалите в тях – Сашо Дончев, Искров дори обещал на главния прокурор БНБ да представи доклада за състоянието на КТБ до 21 септември. Думите му бяха светкавично опровергани от всички замесени институции, но усещането, че прокуратурата, според която в банката са протичали криминални процеси, за пореден път е надскочила „надзора за законност” с неясно какви цели се засили. Никой от наблюдаващите, а и от участниците в консултациите, нямаше съмнение, че домакинството на прокуратурата по същество е властнически тормоз (смее ли някой да не отиде или да не съобрази с напътствията?). Константин Тренчев обобщи разбирането на всички така: “Прокуратурата е единствената институция, която може да накара БНБ да си свърши бързо работата по отварянето на КТБ”.

Неконтролируемото разрастване на влиянието на прокуратурата доведе до квалификацията “медийна прокуратура” на културния атрополог проф. Ивайло Дичев (в текст за Webcafe: “Разгромът на Корпоративна търговска банка показва колко ефикасна може да бъде тя – влизаш да проверяваш едни неща и в следващия момент опашката от хора, дошли да теглят парите си, вече се е извила. За Доган ли играе прокуратурата? Някакви собствени интереси ли има? Тънка стратегия за връщане на ГЕРБ на власт ли има тук?”).

На 7 септември в интервю за БНТ Цацаров допълнително компрометира иначе шумно защитаваната от него независимост на прокуратурата, като изрази становище каква трябва да е съдбата на банката: „Винаги първият отговор е, че ликвидацията ще е далеч по-евтина от едно преструктуриране, но преструктурирането, дори във варианта, в който ръководството на БНБ го предложи към 14 юли, макар че предложението му не бе прието на срещата при държавния глава – а имам предвид разделянето на добра и лоша банка – за мен е по-добрия вариант. Точно затова аз казвам, че изходът трябва да бъде нефинансова смърт на банката”.

В контекста на всички недопустими политически и икономически действия, останали без последици за Цацаров, не е чудно, че след привикването на подуправителя на БНБ и финансовия министър на среща в прокуратурата, главният прокурор стори същото и с министъра на правосъдието, който бе приканен да докладва пред ВСС какви са намеренията му да реформира съдебната система – под благовидния предлог да не „остава впечатлението, че нещо се приема на тъмно, в края на мандата на един служебен кабинет, предложено от един служебен министър на правосъдието“.

Примерите дотук не биха могли да бъдат извинени като неуместни грешки, породени от неопитност, защото засягат фигурата на главния прокурор, чийто мандат от седем години надвишава всеки друг – парламентарен, президентски и т.н. Затова е особено опасно, когато обвинител № 1 откровено се заеме с политически коментари в отговор на критиките към подопечното му ведомство. В последното си интервю Цацаров нарече поискалия оставката му Румен Петков „басейнов герой” и направи няколко заплашителни препоръки към Радан Кънев: „Аз разбирах лексиката на г-н Кънев в предизборния момент. Т.е. в периода, преди изборите. Нормално. Това са политически послания, това са политически думи, това са думи, с които трябва политически да бъдеш забелязан и, разбира се, политически консумиран като политически продукт. Имам предвид консумиран в най-добрия смисъл на думата, защото избирателят, в крайна сметка, трябва да те хареса. След изборите вече поведението може би трябва да стане една степен по-обмислено, не само като правна терминология и говор, но по-обмислено и като изяви. Не мисля, че след отговорността, която избирателите са възложили, може отново да мислим за извиване, чупене на ръце. Всеки може да извива и да чупи ръце. Аз също мога, въпреки, че нямам такъв вид”.

Няма как да оставим настрана въпроса дали наистина главният прокурор има вид, че може да извива и чупи ръце. Хронологията на действията на прокуратурата до момента създава съмнения, че тя всякога е обществено отговорна и смирена във властта си институция. В същото време нямаме илюзии, че „позицията на главен прокурор дава възможност за разгръщане на широко поле за изява” (по Красен Станчев). Това широко поле е огромна опасност, описана от съучредителя на Института за пазарна икономика с гротескното, но съвсем точно обобщение: „Обществените и стопанските проблеми, създавани от държавата, нямат край. Позицията на главен прокурор позволява тя, държавата, да се управлява без загуба на време и средства според различните досадни процедури на представителната демокрация”. При това положение, след като политиците са отворили широко вратите за върховен прокурорски надзор, за който съдебен контрол не е предвиден, тогава най-важният политически въпрос е – кога ще ги затворят?

*Чл. 145. (1) от ЗСВ – При изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът може:
1. да изисква документи, сведения, обяснения, експертни мнения и други материали;
2. лично да извършва проверки;
3. да възлага на съответните органи при данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия да извършват проверки и ревизии в определен от него срок, като му представят заключения, а при поискване – и всички материали;
4. да призовава граждани или упълномощени представители на юридически лица, като при неявяването им без уважителни причини може да разпореди принудително довеждане;
5. да изпраща материалите на компетентния орган, когато установи, че има основание за търсене на отговорност или за прилагане на принудителни административни мерки, които не може да осъществи лично;
6. да прилага предвидените от закона мерки при наличие на данни, че може да бъде извършено престъпление от общ характер или друго закононарушение.

**Каква е тази държава, която не си знае язовирите, и реагира само, когато те прелеят и отнесат човешки жертви?

Водещ:Това е ключов въпрос.

Сотир Цацаров: Каква е тази държава, която не може да установи нормален контрол върху взривните вещества и боеприпасите, а също и върху огнестрелните оръжия? И се оказва, че психически нестабилни хора притежават не просто огнестрелно оръжие …3,4,5 огнестрелни оръжия. Каква е тази държава, която живее от Челопечене през „Миджур“, или преди това през Мизия, и която, да речем, както е в случая с утилизирането на боеприпасите позволява на нейна територия да влязат неограничени количества само, защото в резултат на това имало печалба? И хората притиснати от какво ли не, са готови да работят за максимум 300 лева там. Затова не снемам собствената си отговорност, ама нали усещате? Аз съм сигурен, че и вие ще се съгласите – оказва се, че ние живеем от Челопечене през Варна, през Мизия, през „Миджур“.