Прокуратурата не се поучи от забележките на съда по обвинителния акт за аферата „Костинброд” и предназначението на над 351 хиляди бюлетини остава неизвестно

Новият обвинителен акт срещу бившия главен секретар на Министерския съвет Росен Желязков – единствения, който ще бъде изправен на съд за аферата „Костинброд”, преповтаря грешките, заради които прокуратурата беше пратена на поправителен от съда. В началото на годината Софийският градски съд върна на прокуратурата обвинителния акт, тъй като намери в него съществени неясноти. Вместо да поправи гафовете, държавното обвинение предпочете да протестира определението на съдия Ани Захариева пред Софийския апелативен съд (САС), а оттам не само потвърдиха грешките, но и намериха още такива и препоръчаха на прокуратурата да изготви нов обвинителен акт с повече конкретика съгласно указанията на съда.

Апелативните съдии разясниха на прокуратурата, че „обвинителната теза е поднесена в абстрактно-обобщен вид, в който не би могла да получи одобрение от съда”. Липсата на конкретика по критикуваните от съда пунктове се забелязва и в новия обвинителен акт срещу Желязков, с който „Съдебни репортажи” се запозна.

Аферата избухна, след като в деня на размисъл преди предсрочните парламентарни избори миналата година Николай Бареков, тогава все още журналист в ТВ7, а сега кандидат-депутат, съобщи, че при акция в печатницата в Костинброд са намерени бюлетини, чиято цел е да подменят вота. От прокуратурата пък наляха масло в огъня, като потвърдиха новината за намерените бюлетини с уточнението, че били „готови за експедиция”. През следващите месеци от държавното обвинение така и не разрешиха загадката за какво са били предназначени бюлетините и защо е изпълнен такъв „надпечат”, още по-малко пък откриха доказателства за готвена огромна манипулация на вота. В крайна сметка назначената експертиза показа, че в печатницата в Костинброд са открити 351 075 годни бюлетини и 121 712 бр. брак.

Във вторник на пресконференция главният прокурор Сотир Цацаров потвърди, че прокуратурата няма намерение да разбере за какво са били предназначени откритите бюлетини. „Сам по себе си внесеният обвинителен акт означава, че разследването е приключило”, заяви Цацаров. На въпрос на „Съдебни репортажи” дали това означава, че мотивът да бъде надпечатано такова количество бюлетини ще остане загадка, главният прокурор отговори: „Искате да ми посочите процедура в наказателния процес, според която прокуратурата може да си позволи да внесе обвинителен акт и след това по същото престъпление да продължи разследването. Определени ни бъркате със служба, която извършва оперативно-издирвателни или разузнавателни действия”. Зам.-главният прокурор Борислав Сарафов допълни, че в крайна сметка самият законодател е възприел, че не е законосъобразно „всеки един гражданин да държи в себе си бюлетини, с които да си облепи стените като тапети и именно затова това действие беше инкриминирано”. Цацаров каза също, че този израз за бюлетините, които били използвани като тапети, „фигурира в обясненията на обвиняемо лице като цел на надпечата”.

Предвидимо – делото бе сведено до чиновническа немарливост, а единственият, който ще се яви пред съд, е бившият главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков, който бе обвинен в длъжностно престъпление. И по-точно – за това, че не е изпълнил служебните си задължения в периода 27 април – 12 май 2013 г., като с цел да набави облага за печатница „Мултипринт” не е осъществил контрол върху служителите от отдел „Административна и регионална координация” към МС по отношение на задълженията на печатницата по сключения договор за печатане и доставка на бюлетини.

Оперативна самостоятелност или „Прецени си сам!“

Прокуратурата твърди, че Желязков не е изпълнил задълженията си, вменени му в чл. 21 от Закона за държавния служител, според който „задълженията на държавния служител се определят от неговата длъжностна характеристика”, както и в Устройствения правилник на Министерския съвет, в който се казва, че административното ръководство на администрацията на Министерския съвет се осъществява от главния секретар. Чл. 59, ал. 1 от Правилника пък гласи, че самостоятелни отдели към главния секретар са отдел „Административна и регионална координация“, отдел „Човешки ресурси“ и отдел „Контрол по изпълнението на актовете и договорите“.

Позовавайки се на тези разпоредби, прокуратурата заключава, че Росен Желязков е бил длъжен да организира работата на служителите от отдел „Административна и регионална координация” по начин, който да осигури безпроблемното провеждане на изборния процес. В този отдел работят Веска Янева – началник отдел и Иво Цонков – държавен експерт. В деня, в който президентът Росен Плевнелиев насрочил дата за предсрочните избори, Янева изготвила докладна записка до Желязков, че с оглед изключително кратките срокове за подготовка следва да се открие обществена поръчка за изработка на изборните книжа и материали. Изрично посочила, че „съществуват както законови, така и технологични срокове, които не могат да бъдат елиминирани и които могат да повлияят критично на нормалното протичане на изборния процес”.

По-късно, след проведената процедура за изпълнител на част от договора за печат и доставка на бюлетините, била избрана печатница „Мултипринт”, а като отговорни лица по договора били посочени именно Янева и Цонков. Затова и прокуратурата в новия обвинителен акт твърди, че „линията” на контрол в случая била следната – Росен Желязков трябвало да контролира двамата подопечни служители, а те – дали печатницата изпълнява задълженията си по договора. Този извод държавното обвинение прави от записаното в длъжностната характеристика на главния секретар на МС. „В нормативните актове, регламентиращи дейноста на обвиняемия по отношение на двамата пряко подчинени му свидетели не са разписани изрично точните форми, посредством които трябва да бъде реализиран въпросният контрол. Изчерпателно посочване не е необходимо, защото в Правилника на МС е вписано задължение на обвиняемия като главния секретар пряко да ръководи тези лица, а в длъжностната му характеристика изрично е записано, че той разполага с оперативна самостоятелност лично да планира и степенува по приоритет изпълнението на възложените задачи”, пише в обвинителния акт.

Прокуратурата обаче никъде не уточнява коя разпоредба регламентира „въпросния контрол”. Именно в тази посока са и критиките на съда към стария обвинителен акт, а в новия не личи нещо да се е променило. В определението на съда е посочено, че противоречието в това какво не е направил Росен Желязков по отношение на контрола „е трудно, дори невъзможно да се прецени, тъй като в нито един момент от изложението си прокурорът не се е ангажирал с мнение относно конкретното съдържание на правомощието на обвиняемия да организира и да контролира дейността на администрацията” и добавя, че не е достатъчно прокуратурата да изброи в обвинителния акт текстове от Закона за държавния служител, длъжностната характеристика на длъжността „главен секретар на Министерския съвет” и заповеди на двама министър-председатели на България.

„Необходимо е в обвинителния акт да се посочи какви конкретни действия е дължал обвиняемият за изпълнение на правомощието си за контрол, с какви конкретни методи е следвало да реализира това правомощие – дали например чрез изискване на сведения, на писмени справки и/или на други документи, чрез изискване на обяснения, чрез извършване или възлагане на проверки, чрез издаване на разпореждания и т.н.”, пише в определението на САС. Всъщност обвинението сега твърди, че обвиняемият е можел да възложи проверки, да командирова Янева и Цонков в производствената база, да изисква устни или писмени доклади – дали това е достатъчно конкретизиране, ще стане ясно в съдебната фаза, защото съдът е категоричен – „липсата на конкретните методи, чрез които обвиняемият е трябвало да следи, да проверява и т.н., т.е. да контролира процеса по изработване, съхранение, отчитане на бюлетините и прочие (ако се поддържа обвинение за дължим текущ контрол), лишава от съдържание обвинителната теза”.

Нещо повече – и в новия обвинителен акт прокуратурата не изяснява въпрос, който според съда е от значение – дали въобще МС е имал право да упражнява текущ контрол върху изпълнението на договора и евентуално откъде е произтичало това негово право, или правата му за контрол са били ограничени до момента на приемането на изпълнението. „Съответно, ако възложителят е имал право на текущ контрол, то какви точно са били възможните проявни форми на този контрол, респективно как е следвало да бъде контролирана и съответно преодоляна възможността за надпечат, доколкото в обвинителния именно отпечатването на бюлетини над зададеното в договора количество е посочено като предпоставка за възникването на немаловажните вредни последици”, разсъждава съдът. Освен това в обвинителния акт не са посочени и задълженията на контролираните от Желязков лица от администрацията.

В тази насока прокуратурата прави няколко извода – отговорни лица по договора са били Янева и Цонков, които имали задължение да контролират „Мултипринт” по силата на следните задължения: дали „печатницата на бюлетините осигурява строг контрол върху отпечатаните количества и манипулациите с технологичния отпадък”, извършва ли се „строга отчетност на чистия тираж, заприходяват ли се количествата на всяка отделна бройка, осъществено ли е предаването на съответния получател (министерство/областна администрация) с приемно-предавателен протокол и означен ли е точният брой бюлетини, както и създадена ли е организация, за да не се допуска попадането на бюлетини в случайни лица”, дали „технологичният брак (макулатура) се съхранява в печатницата, при строг режим на достъпа, в отделно помещение”, до приключване на изборите.

Следователно според прокуратурата печатницата „Мултипринт” е била длъжна да отпечата точно определено количество бюлетини (чист тираж), да отчете този тираж по отделни бройки, да съблюдава изискването, че няма право на „надпечат” и няма право да отпечата и съхранява годни бюлетини над договореното количество, а тези обстоятелства са били под контрола на отдела, подопечен на Желязков.

Договорът между МС и печатницата пък е бил подписан на 27 април – едва 1 ден, преди да изтече срокът по него за отпечатване и доставка на бюлетините, предназначени за гласуване в страната, и 11 дни преди срока за отпечатване и доставка на бюлетините за чужбина. Затова, според обвинителния акт, заради изключително кратките срокове, Росен Желязков е трябвало да изпрати Янева и Цонков в производствената база, където отблизо да следят процеса.

В обвинителния акт има и друго съждение – в резултат на бездействието на бившия главен секретар на МС единственият възможен начин за контрол над печатницата бил телефонната комуникация, но с нея Цонков и Янева не са могли да установят дали „Мултипринт” коректно изпълнява задълженията си. Поради нехайството на Желязков МС нямал абсолютно никаква информация колко броя бюлетини са отпечатани, при какви условия се съхранявали тиражите над договорените количества и дали въобще са съхранявани, при какви условия е съхраняван бракът и дали изобщо е бил съхраняван.

Кой се облажи?

По въпроса за това каква облага е получила печатницата от бездействието на Росен Желязков прокуратурата също не внася почти никаква яснота, макар изрично съдът да изисква това. „Росен Желязков целенасочено не осъществил контрол върху дейността на своите служители, опасявайки се, че по този начин биха се създали производствени затруднения и би се увеличило технологичното време за изработване и доставка на бюлетините”, се сочи в обвинителния акт. С други думи, обвиняемият не е изпълнил своите служебни задължения, за да спести на „Мултипринт” производствени дейности, които биха били необходими, за да се спази договорът. Точно тези спестени дейности – отчитане на всяка бройка и строго съхранение на макулатурата до приключване на избори,представляват и облагата за печатницата.

В обвинителния акт се твърди, че като условие в обществената поръчка е посочено, че бюлетините трябва да бъдат залепени с кант лепило по средата на бюлетината, равен на 1/3 от широчината й. Това обаче затруднявало кандидатите. Причината била, че машината за лепене на „Мултипринт” нямала технологични характеристики за лепене. Подобно условие съществувало и за изработката на бюлетините за президентските избори през 2012 г., а това наложило лепилото да бъде полагано ръчно, а после лепилото да се изсушава със сешоари.

Затова условието в обществената поръчка за предсрочните избори било променено – лепилото се слагало по цялата широчина на бюлетината. Любопитно е, че спечелилата фирма предложила на МС, ако условието бъде променено, отстъпка от 5 % от офертната си цена, а конкурентът за поръчката „Демакс” предложил корекция от 1 лв. на 1000 бр. при промяна на условието. Промяната била съгласувана с ЦИК, след което „Мултипринт” била избрана за изпълнител на поръчката.

Всичко това обаче се е случило преди инкриминирания период – обстоятелство, което е отбелязано в определението на съда от януари. „Всъщност не е обосновано в обвинителния акт преследване от страна на обвиняемия на каквато и да е облага за дружеството-изпълнител по договора, което да се е случило в периода на инкриминираното деяние”, пише тогава САС и дава още указания на прокуратурата – тя не твърди връзки, зависимости или други отношения между обвиняемия и фирмата или фирмата и други лица, които да насочват, че Желязков си е поставил за цел да облагодетелства дружеството.

Записаното в обвинителния акт на прокуратурата сега не е по-различно. Без да изпада в подробности, държавното обвинение твърди, че с бездействието си Желязков е спестил производствени разходи на печатницата, като не е осигурил контрол дали и как се съхраняват бюлетините и бракът.

Дали този пък съдът ще сметне, че прокуратурата е направила необходимото, за да очертае рамките на извършеното от Росен Желязков – предстои да видим. Но предвид огромния отзвук, който получи аферата „Костинброд”, и съществената роля, която изигра прокуратурата в деня на размисъл, като разгоря съмненията за огромна манипулация на вота преди година, държавното обвинение няма право на неволен пропуск, а още повече – на повторна грешка.