От добрите ли е държавата в казуса „Корпоративна търговска банка“

31-08-2014; категория: Данните говорят, Мнение; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: БНБ

Снимка: БНБ

Безусловно е, и би било смешно да се говори, че управлението на системата е било безупречно, че досегашните ръководства на банките, ръководствата на клоновата мрежа и отделните служители не са допускали пропуски и грешки. Възможно е и сигурно ще се открият престъпления. Но истинските причини и истинските виновници за сегашното състояние на банковата система въобще не се споменават и е трудно да се повярва, че те ще бъдат наказани, ако цялото общество не поиска разкриване на истината.

Това са думи на бившия изпълнителен директор на „Минералбанк” Асен Запрянов казани пред в. „Капитал“ през 1996 г., впоследствие оправдан от съда за отпускане на необезпечени кредити. По серията дела срещу членовете на управителните органи на няколко банки последваха потвърдени на три инстанции оправдателни присъди, защото обвиненията на прокуратурата бяха сгрешени. Така и не се разбра с подробности какъв е целият пъзел на възловата за политическото и икономическо прегрупиране история на банковата криза на 90 – те. Разбрахме, че държавата създаде банки и част от тях фалира.

В хода на съдебните процеси от документи от БНБ стана ясно, че още преди отнемане на лицензите на банките през март 1996 г. е представена схема на МВФ за структурата на българската банкова система, в която обявените в несъстоятелност след години банки не фигурират. В същото време БНБ ограничава рефинансирането на търговските банки без държавно участие с мотива, че липсват средства поради подновеното обслужване на външния дълг и ескалиралото недоверие към националната валута. Това наложило вземането на политическо решение държавният бюджет да се обслужва само от държавни банки. Съответно за банките, които обслужвали големите държавни предприятия, възникнали тежки затруднения, тъй като тези предприятия били едни от големите длъжници. А след това процесите стават необратими.

Че не става реч само за сбъркана държавна политика, се потвърждава и от думите на добре осведомения Иван Костов пред БТВ тези дни: “В ръцете ми са загинали 14 банки, знам как бяха разграбени активите им”. Допълнително, провалът на контролните органи – БНБ и прокуратурата, да изяснят и генезиса на кризата, и последвалия “грабеж”, укрепиха усещането, че ставаше въпрос за институционализиране на обикновена политикоикономическа престъпност. Така или иначе, ненаучената истина за 90-те и за движението на капиталите след фалитите към определени кръгове може би е и едно от условията за настоящите ни кризи, включително и тази с “Корпоративна търговска банка” (“КТБ”). Първоначално банката съзнателно е ояждана с държавни пари и няколко години е непоклатима, докато се превръща в четвъртата по големина системна банка. Разклащането й беше невъзможно, въпреки недоволството от откровеното й политическо привилегироване от страна на няколко правителства – най-видимо това на Тройната коалиция, след това на ГЕРБ. Докато не настъпи конфликтът Пеевски-Василев. Тогава същата доскоро щедра държава за дни помете собственото си творение.

Този “атентат” обаче не може да се приеме със злорадство, защото заплашва финансовата стабилност на страната, засяга верижно много хора и в крайна сметка не представлява върховенство на закона. Както и през 90-те, и сега опасността извира някъде от държавата или по-точно от недостатъчно компетентните или откровено корумпирани институции.
Другото, което може да се окаже общо в бъдещето е съдбата на активите на “КТБ”. “А Цветан Василев ще продължи да търси своя отговор – защо БНБ защитава хората, които му дължат пари, а не търси тях? Въпросът е централен – не е все едно, дали кредитите стават лоши и несъбираеми, защото е вероятно те да са раздавани по политическа и групова целесъобразност. Тяхната стойност ще се изпари в условията на пътуваща към несъстоятелност КТБ, а стоящите зад кадър и зад тези заеми хора, ще потънат във фона”, припомня и други опасности експертът по енергийните въпроси Илиян Василев в публикация в блога си.

Освен несправедливото разграбване в полза на малцина, непрозрачно селектирани, сочената перспектива може да доведе и до друго злепоставяне на държавата – пред Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ).

По стъпките на “Капиталбанк срещу България”

А това няма да е прецедент, защото през 2005 г. страната ни е осъдена за нарушение на правото на справедлив процес и контрол върху собствеността по жалба на „Капиталбанк“, подадена от Ангел Първанов и Манчо Марков, председател и заместник-председател на Съвета на директорите на Банката. “Капиталбанк” е една от банките, на които БНБ отнема лиценза по време на банковата криза през втората половина на 90-те.

Решението на съда в Страсбург установява сериозни недостатъци на законодателството към онзи момент, които са лишили акционерите на банката от правото да защитят интереса си пред българските съдилища и да оборят решенията на БНБ. Значението на решението далеч надхвърля конкретния казус. Съдът приема, че макар към момента на сезиране на съда, юридическото лице – жалбоподател да не съществува, защото е заличено като търговски субект, претенциите му трябва да бъдат разгледани по същество. ЕСПЧ посочва, че съществуването на „жертва на нарушение” е условие за стартиране на защитния механизъм по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, но „този критерий не може да се прилага по скован, механичен и лишен от гъвкавост начин“, делата пред съда имат и „морално измерение“ и целят да разрешат „въпроси в светлината на общественополитически съображения в общ интерес“.

По същество съдът в Страстбург казва, че акционерите на банката са били лишени от средство да защитят ефективно правата си пред националните съдилища, защото според тогавашния Закон за банките решението на БНБ за отнемане на лиценза на банката не подлежи на съдебен контрол, а в производството за обявяване на несъстоятелност на „Капиталбанк“ националните съдилища са извършили формална проверка на заключенията на БНБ за неплатежоспособност на банката „Капиталбанк“, без да подлагат на критичен анализ дали действително обявяването на банката в несъстоятелност е оправдано.

Правата на акционерите не са защитени, казва ЕСПЧ, и защото пред съда интересите на банката се представляват от синдици, посочени от списък на квалифицираните лица, подбрани от БНБ. Това ги прави зависими от другата страна в делото – Централната банка. „В тази връзка съдът отбелязва, че е било възможно синдиците да бъдат заличени от списъка, поддържан от БНБ, и това автоматично е щяло да доведе до тяхното освобождаване от съда по несъстоятелността“, се казва в осъдителното решение. Затова „не е изненадващо“, че те не са обжалвали решението на Софийския градски съд и са действали в съгласие с БНБ по време на цялото производство. Всичко това представлява нарушение на правото на справедлив процес, според ЕСПЧ.

Съдът отсъжда също, че страната ни е нарушила правото на собственост, защото производството по отнемане на лиценза на „Капиталбанк“ не е било придружено от достатъчни гаранции срещу произвол на властите. Аргументите са няколко – липсвало е задължение на БНБ да уведоми банката, че започва процедура по несъстоятелност и така акционерите са разбрали постфактум. Това, съчетано с липсата на каквато и да е възможност за съдебна проверка на акта на БНБ и с формалният съдебен контрол в производството по несъстоятелност“ е „направило невъзможно за банката жалбоподател… да оспори мотивирано заключението на БНБ, че е неплатежоспособна“. „Акт, който влече след себе си такива тежки последици, може да бъде законен само ако е приет след или подлежи на проверка в някакъв вид производство, което предоставя на банката разумна възможност да изложи тезата си пред компетентните власти с цел да оспори ефективно отнемането на лицензията“, сочи съдът в Страсбург и добавя, че такава възможност във вътрешното законодателство липса.

В решението на ЕСПЧ могат да бъдат намерени и предупреждения, които в светлината на настоящата криза с КТБ, би трябвало да бъдат взети предвид от институциите, в чиито правомощия е да решат съдбата на банката. Обсъждайки контекста на отнемане на лиценза на „Капиталбанк“, съдът признава значимостта на стабилността на банковата система, както и факта, че действията на БНБ са предприети в средата на сериозна банкова криза. Допълва, че в такава ситуация действително е възможно да съществува необходимост от експедитивни действия на БНБ без предварително уведомяване на банката, за да се избегнат непоправими вреди както за нейните вложители и други кредитори, така и за банковата и финансовата система като цяло. Но, подчертава съдът в Страсбург, към онзи момент законодателството не предвижда никакви изключения от правилата.

В казуса „Капиталбанк“ няма и никакви индикации, че времето за реакция на БНБ е било от съществено значение. „Въпреки факта, че отнемането на лицензията на банката жалбоподател е извършено по време на банкова криза, не изглежда то да е било толкова спешно, че всяко закъснение, причинено от някакъв вид официална процедура, да доведе до прекомерни вреди“, сочи ЕСПЧ. Още повече че по времето на отнемане на лицензията, операциите на банката жалбоподател са били ограничени и взетите мерки са намалили значително риска от по-нататъшно разпиляване на нейните активи.

Затова съдът стига до извода, че са „съществували много възможности, за да се постигнат желаните гаранции за интересите на вложителите и другите кредитори на банката жалбоподател и защитата на стабилността на банковата система, но законодателната уредба обаче е избрала най-драстичното разрешение и нищо не показва да са били обсъждани други възможности“.

Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря обясниха, че макар нормативната уредба по отношение на отнемането на лиценза и обявяването на банките в несъстоятелност да е претърпяла промени, в сегашната законова уредба продължава да съществуват същите пробойни, които биха станали основа за нови осъдителни решение на ЕСПЧ при евентуален фалит на “КТБ”. Сега Законът за кредитните институции позволява банките, чиито лиценз е отнет, да обжалват решението на БНБ пред Върховния административен съд, а в производството по несъстоятелност съдът има правомощия да провери по същество преценката на централната банка за неплатежоспособност, без да се доверява сляпо на заключението на БНБ.

Въпреки това, сочат юристи, правата на акционерите и вложителите не са защитени в достатъчна степен, защото в съдебното производство банката се представлява от квестори, назначени от БНБ или упълномощени лица. Така на практика интересите на банката се преценяват от лица, които са в зависимост от другата страна точно както в казуса на “Капилбанк”, а право на протест или обжалване имат само прокуратурата или квесторите. Макар в закона да е записано, че в производството по несъстоятелност могат да встъпят акционерите, които към датата на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност са притежавали повече от 5 на сто от капитала й, те нямат право на оспорване на съдебното решение.

И още един проблем, отбелязан и в решението на ЕСПЧ, продължава да съществува в закона – по делото се назначават вещи лица по списък, утвърден от председателя на Върховния административен съд, а условията и редът за включване и изключване от списъка се определят с Наредба, издадена съвместно от министъра на правосъдието и управителя на БНБ (чл. 151, ал.4 от Закона за кредитните институции).

Излиза, че съдът трябва да формира становището си на базата на заключения на експерти, утвърдени от централната банка, която е страна в процеса, и да се довери на добросъвестната защита на интересите на акционерите и вложителите от квестори, отново назначени от БНБ. А това, според практиката на ЕСПЧ, създава основателни съмнения в справедливостта на процеса и отваря широко вратата на акционерите в КТБ да търсят правата си в Страсбург, ако БНБ пристъпи към отнемане на лиценза на банката, категоричен е пред „Съдебни репортажи“ правозащитникът Михаил Екимджиев. Проблемите около кризата с КТБ обаче далеч надхвърлят дефектите в законодателството и приличат на сътресение, предизвикано с помощта на онези институции, които би трябвало да осъществяват контрол и превенция.

Държавна машина за производство и рециклиране на паника

Адвокат Екимджиев определя като „блицкриг на няколко фронта чрез няколко държавни институции“ атаката към КТБ през юни, чрез които банката „буквално бе поставена на колене“. По думите му обществото е станало пасивен свидетел на саморазправа на прокуратурата, а и на Българската народна банка (БНБ) с четвъртата по големина банка в страната, която е осъществена с няколко последователни действия – „контролирано“ изпуснатите информации за опашките пред клоновете на КТБ, обвиненията срещу подуправителя на БНБ Петър Гунев и обиските в сградата на банката.

“Всичко това, заедно с последващата намеса на БНБ и влизането на квестори в КТБ, доведоха до срив на доверието, на което нито една банка не би могла да устои“, посочва Екимджиев. ??Така изглеждат нещата и в очите на финансиста Емил Хърсев. „Група вестници започнаха публикации, злепоставящи КТБ, полицията организираха хайки вътре в сградата на банката, които бяха обилно отразени, след това се включи прокуратурата, която обясняваше как хем била в банката, хем пред банката“, сочи пред „Съдебни репортажи“ Хърсев. Намесата на прокуратурата, според него, е ключовият фактор, който предизвиква паника и бързо обезкървява КТБ. „На целия народ се каза, че българската прокуратурата мисли, че в банката стават престъпления, обаче подуправителят на БНБ не реагира на тези престъпления, което само по себе си е престъпление, за което той е обвинен. С един удар бяха ударени две банки – както КТБ, така и БНБ“, допълва Емил Хърсев.

Хронологията на случващото се е от съществено значение и за проф. Христина Вучева, преподавател по финанси в УНСС, съветник в Министерски съвет в областта на икономическата и социална политика, вицепремиер и министър на финансите в служебния кабинет на Ренета Инджова. „Проследете събитията – изтича информация, че разследващите влизат в офисите на „Бромак“, изтича информация за ареста на хора, подготвяли убийството на Пеевски, съобщава се за обвинението на подуправителя на БНБ. Всичко това предхожда опашките (пред клоновете на БНБ – б.а.)“, казва пред „Съдебни репортажи“ проф. Вучева и продължава: „Някой целенасочено създаде паника. В началото на тази история имаше нещо непонятно и това създаде хаос“.

Адвокат Екимджиев е по-конкретен: „Държавата чрез изпълнителната власт, прокуратурата и БНБ участва много активно в разчистването на сметките“. И припомня, че няколко дни по-рано от КТБ са изтеглени държавни пари, главно депозитите на предприятията от сектор енергетика. Думите на експертите звучат излагане на фактите в проект за нова жалба пред ЕСПЧ.

Бавна и неадекватна централна банка, а може би и уплашена?

„Учудващото за мен беше, че в началото нямаше последователност в действията на БНБ. Обяснението, според мен, не в липсата на професионализъм, бяха стреснати, защото всичко започна с действията на прокуратурата“, казва проф. Вучева.

Това е и причината за коренно противоположните реакции на централната банка по отношение на КТБ и заразата с лавинообразното теглене на средства от Първа инвестиционна банка (ПИБ), според нея. Във втория случай разследващите не се намесиха и от БНБ спокойно подкрепиха банката. В първия случай обаче присъствието на прокуратурата вероятно е повлияло, смята Вучева. „При ПИБ имаше адекватна реакция, БНБ застана зад банката с мощна подкрепа. На публиката това й е необходимо. Тогава тези, които са тръгнали да теглят парите си ще се успокоят“, казва пред „Съдебни репортажи“ и проф. Емилия Миланова, бивш подуправител на БНБ, която оглавяваше и банковия надзор. Тя също вижда хаос в действията на централната банка и припомня първото изявление на БНБ, че всички банки в страната са ликвидни, в това число и КТБ. „Седмица преди поставянето под особен надзор са се появили някакви симптоми, че започват да се правят някакви тегления. При това положение БНБ е трябвало да поиска всеки ден от банката да им се предоставя актуална информация колко са изтеглените средства“, сочи Миланова. Нейното обяснение за пасивността на БНБ не се различава съществено от мненията на другите специалисти: „Има две хипотези – да ги е обхванала някаква паника в БНБ и да не са знаели какво да направят, и другата – да не са искали да го направят“.

Двойният аршин, който демонстрира централната банка, е забелязан и от адвокат Екимджиев, който също го обвързва с притеснението от прокуратурата. „Според мен съдбата на КТБ беше предрешена, там прокуратурата повдигна обвинения на подуправителя на БНБ, за да даде пределно ясен сигнал на управителя, че ако не прави това, което се очаква и изисква от него, той може да последва подуправителя за този неупражнен контрол“, казва той. Подобно тълкуване се разчита и в думите на проф. Миланова. „Първо не вярвах, че ще се стигне до там, че няма да се осигури тази ликвидна подкрепа, от която КТБ имаше необходимост, но явно, че се случва това нещо – от някакъв център се задава нещо и се казва: „Не, банката няма да бъде подкрепяна“, казва тя.

Проблемът обаче не се състои само в първоначалната пасивност на централната банка. „БНБ трябва да взема решенията си по собствена воля, и ако това е така, то има дълбоко неразбиране на функцията на специалния надзор“, категорична е проф. Миланова. Тя обяснява какво е предназначението на специалния надзор – оздравителна процедура, която трябва да се провежда много бързо, за да има ефект. „Когато обаче се касае за четвъртата по големи банка в страната, трябва да се действа светкавично – намаляваш капитала, отнемаш правата на акционерите, увеличава се капиталът от новия акционер. Фондът за гарантиране на влоговете може да бъде такъв инструмент и след 2 дни банката се отваря. Това е по учебник, но се отнася за банка, която е декапитализирана. А КТБ не е такава банка, тя няма капиталов проблем, нейният проблем е ликвиден и решенията на БНБ трябва да са насочени за преодоляване на този проблем. А те са напълно неадекватни“, посочва тя. И смята, че продължаващият вече няколко месеца специален надзор на КТБ, при който до скоро всички операции в банката бяха забранени, я доубива.

„Ако две компании имат сметки в КТБ, те не могат да изпълнят задълженията си една към друга. С куфарчета ли да си погасяват задълженията?“, пита риторично проф. Миланова. Като добър пример за адекватни действия при криза проф. Вучева сочи опита на Англия, която през 2007 г. успява буквално за два дни да спаси една от големите си банки „Нортен рок“. „Никой не си дава сметка какъв ще е ефектът за цялата икономика, ако КТБ фалира“, казва тя. И намира нещо смущаващо в кризата с КТБ. „Събитията се случваха на вълни. Експертите започнаха да говорят за спасяване на банката, за това, че може да бъде оздравена. БНБ отправи покана към големите акционери и какво се случи след това? Няколко дни след това обявиха, че имуществото на Цветан Василев е запорирано“, обяснява проф. Вучева.

Тя призовава прокурорите, които са ангажирани със случая, да се съветват със специалистите преди всяко свое действие, защото един погрешен ход може да коства огромни вреди на цялата система. „Нека първо да спасим икономиката, а след това да говорим за наказателно преследване“, казва бившият вицепремиер и припомня, че в банковата криза в САЩ властите първо поправят щетите, а месеци по-късно започва задълбочено разследване на виновните, което продължава и до днес. Тук обаче механизмът е обратен. „Показателно беше колко бързо, буквално дни след поставянето на банката под особен надзор бяха изнесени данни за 200 млн. кеш, изнесени от Цветан Василев, за това, че банката е в тежка ликвидна криза. Очевидно е, че когато става въпрос за една голяма банка, няколко души квестори не могат за толкова кратък период да добият представа за ликвидността й“, категоричен е и адвокат Екимджиев. Той смята, че е нормално БНБ да запази мълчание няколко месеца преди да излезе надеждна, цялостна информация за състоянието на банката (подобна изрична препоръка има и в решението на ЕСПЧ в казуса „Капиталбанк“).

Той прави уговорката, че, ако има данни за криминални деяния в КТБ, прокуратурата трябва да предприеме действия, но това трябва да стане много по-деликатно. „Имаше изказвания на главния прокурор какво е направил Цветан Василев, какво са направили тези нещастни счетоводители, които бяха държани под стража. Но има сфери, в които тази показност е меко казано непрепоръчителна, защото такъв тип действия на прокуратурата застрашават икономическата, а оттам и социалната и политическата система на държавата“, обяснява правозащитникът. И сочи, че „събарянето на една банка, по модела на доминото, би могло да доведе до криза в ликвидността на цялата система“.

??Всеки от експертите, с които разговаряхме, смята, че, макар случаят с КТБ да изглежда изолиран, това не е така. Той показва системен проблем – доверието в централната банка е нарушено, а и ясно се вижда в колко погрешна посока може да бъде поведен общественият диалог. „Важно е да се съхрани бизнесът на тази банка, да се защитят интересите на всички клиенти, а разговорите тръгнаха в посока защо сега ще плащаме ние данъкоплатците влоговете на едни хора, които са алчни. Ние защо ще им плащаме на тях тези влогове“, казва проф. Миланова и припомня, че КТБ е банка, основно ориентирана към кредитиране на компании, които съставляват работещата икономика на страната. „Аз мисля, че не е изолиран случай, защото по какви правила се решава, че една банка ще бъде подкрепена, а друга – не. Значи утре, ако някои от българските собственици не се хареса на някого, и тази банка може да се окаже в същата ситуация“, допълва тя. И тя, и проф. Вучева смятат, че един от сериозните пропуски е пасивността на банковия сектор.

Сметката, моля

„Всички, които твърдят, че банката има 90% загуби трябва да прочетат Тери Пратчет, неговите „Истории от света на диска“ и да се запознаят с един герой, за когото се твърди, че устата му била по-голяма от главата“, така Емил Хърсев описва всички интерпретации в публичното пространство на докладите, изготвени от одиторите в “КТБ”. Той е категоричен, че банката може да отвори врати. „Несъмнено, за оздравяването и стабилизирането на “КТБ” е необходима финансова подкрепа. Независимо от източника, външно финансиране ще е нужно само временно, след което ще се погаси с лихвите“, казва Хърсев.

Проф. Емилия Миланова също смята, че без институционална подкрепа към банката, цената, която ще платят данъкоплатците, ще е солена. „Ако искаха да оздравят банката, щяха да постъпят по съвсем друг начин – нямаше да въведат такива строги ограничения, а сега се отива към отнемане на лиценза“, счита тя и критикува остро решението на БНБ да вкара в “КТБ” одитори, защото екип от БНБ може да извърши проверка в банката, „и то по подход, който се прилага за всички банки“. „Сега се разбира, че БНБ е поръчала на одиторите да класифицират кредитите в четири групи, а такова нещо не съществува“, категорична е тя. Според нея докладът на одиторите не се базира на достатъчно данни и оттам следват и погрешни заключения. „Те казаха – има кредити за 3.5 млрд., на които има пропуски в кредитните досиета, но публиката разбра друго – има откраднати кредити за 3.5 млрд., а кредитните досиета са изчезнали“, обяснява Миланова.

Емил Хърсев се позовава на доклада на квесторите, който показва капиталова адекватност на КТБ, която е далеч над изискванията. „Цифрата 3.5 млрд. лв. вече се доказа, че е един блъф на одиторите, които трябва да си вземат парите за работата, защото не харесвали кредитните досиета. Със същия успех можеха да не харесат на всичките 5 млрд. лв“, категоричен е той. Заради бавната реакция на БНБ, обаче, все по-голяма част от кредитите на КТБ ще „дефектират“, а с всеки следващ месец ще изглежда, че състоянието на банката е критично. „Това не е бакалия да я затворим и докато ревизорът не провери всички пити кашкавал, няма да я отваряме. А излезе точно така – влизат одиторите, проверяват някаква извадка кредити, а сега ще проверяват всички и това се удължава и удължава“, мотивира се проф. Миланова.

И накрая – ако банката се обяви в несъстоятелност, сметката ще излезе „достатъчно висока и безвъзвратно загубена“. „Сега вече е ясно, че всички 2.1 млрд. лв. от Фонда за гарантиране на влоговете трябва да отидат в “КТБ” за обезпечаване на влоговете. Но трябват още 1.6 млрд. лв., които фондът трябва да вземе от правителството, няма откъде другаде“, изтъква проф. Миланова. Според нея, ако КТБ бъде обявена в несъстоятелност, това ще коства на държавата огромни средства, които ще бъдат загубени, докато оздравяването на банката ще позволи държавата да си върне „инвестицията“. „Ако се тръгне към несъстоятелност на КТБ, това ще е най-скъпата процедура. Бизнесът загива, косвени беди много големи, а от активите на банката няма да се събере почти нищо, защото е неконтролируемо, кредитите ще бъдат продадени на 20-30% от стойността им. Може би това е идеята – на безценица да се придобият активите на работещ бизнес?“, риторично пита проф. Миланова.

И задава още един въпрос – ако утре друга банка попадне в същата ситуация, а Фондът за гарантиране на влоговете е изпразнен в “КТБ”, откъде държавата ще гарантира поредната порция влогове. За Хърсев опциите за оздравяването на банката са много – трансформация на вземания в обикновени акции или в нов клас привилегировани акции на банката; замяна на вземания без редукция на главницата срещу дългосрочен безлихвен дългов инструмент; замяна на вземания срещу срочен дълг с атрактивен купон, но с пропорционална редукция на главницата; схема за обратно изкупуване с отстъпка на задълженията на КТБ; инструменти за набиране на „свежи пари“ – както заемен, така и акционерен капитал, от потенциални инвеститори; инструменти, стимулиращи предсрочното погасяване на проблемни заеми; инструменти за обезпечаване на реструктурираните задължения; инструменти за хеджиране (предпазване от риск) и разпределение на риска; механизми за възстановяване на стойността за сметка на бъдещите печалби на финансовата институция.

Съдбата на банката и решението дали предлаганите от икономистите варианти за спасяването на КТБ могат да се приложат са изцяло в полето на централната банка. Това нееднократно се подчертава и в официалните позиции на прокуратурата. Някои изказвания на наблюдаващия прокурор по делото Иван Гешев обаче създават впечатление, че решението вече е предизвестено. „Аз имам опит като оперативен работник, следовател и прокурор, виждал съм много, но съм ужасен от мащабите на това, което се е случвало в банката. Реалната власт в нея е осъществявал Цветан Василев, въпреки че е председател на надзорния съвет и не би трябвало да има функции по управлението. Имаме доказателства, че той е ръководил цялата банка – от управителния съвет до последния служител. Използвал е банката както гражданинът – портфейла си. Трябват му пари за нещо – взема си“, казва Гешев в интервю пред в. „Труд“ и добавя, че размерът на липсващата от “КТБ” сума е „огромен“.

Че Цветан Василев ползва банката за финансиране на политически, медийни и други групови проекти имаше съмнения отдавна в публикации в медиите. Както вече споменахме, те не само не правеха впечатление на прокуратурата и БНБ, но и не пречеха в банката да продължават да се вливат нови държавни пари. Ето защо от развитието на казуса “КТБ” и от това дали този път обществото ще разбере истината и за възникването на кризата, и за нейната ескалация, ще стане ясно дали разполагаме с държавни институции или те са похитени в частна полза. Особено важно е и да стане ясно до каква степен кризата е продиктувана и предопределена от развитието на конфликта Василев-Пеевски, в който засега Цветан Василев търпи серия съкрушителни поражения. А също – и дали властта на Делян Пеевски в прокуратурата е митология или реален факт. На ход трябва най-вече да е БНБ, а след това – прокуратурата.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

Георги Чолаков официално встъпи в длъжност като председател на Върховния административен съд

vks

ВКС атакува измененията на НПК пред Конституционния съд – превръщат спецсъдилищата в извънредни

ek

Докладът на Европейската комисия: Липсата на осъдителни присъди по дела за корупция по високите етажи на властта сочи генерален проблем

Брюксел критикува непрозрачните законодателни промени
Syd

Европейска асоциация на съдиите: Промените в ЗСВ накърняват независимостта на съдебната власт в България

Снимка: Дарик

Шест години по-късно съдиите от Софийския градски съд отново подкрепиха Величка Цанова за председател

Снимка: Дарик

Проверка на ВКС потвърди: Има нарушение при случайното разпределение на делата в Софийския апелативен съд

Syd

Общото събрание на Софийския градски съд не излъчи кандидат за председател

Съдия Геника Михайлова не събра мнозинството от гласовете в своя полза
Снимка: Капитал

Спецсъдии и прокурори ще борят корупцията с парични бонуси

Парламентът окончателно прие промените в Закона за съдебната власт
vss

С призив за борба с корупцията управляващите се упражняват по политическо корумпиране на спецсъдилищата и прокуратурите

milen.vasilev.sas

Съдия Милен Василев: Има двоен подход в действията на председателя на Софийския апелативен съд

Съмненията по случая с изземването на делата не са опровергани, заяви той

Вашият коментар