Маргарита Илиева: Критиките към идеята за разделяне на ВСС почиват на внушения, не на разумни доводи

Девет неправителствени организации представиха концепция за актуализация на Стратегията за съдебна реформа
11-09-2014; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Критиките към предложението за разделяне на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии – прокурорска и съдийска, които да решават отделно кадровите въпроси на гилдиите, почиват на внушения, а не на разумни аргументи. Това е становището на адвокат Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет. Коментарът на Илиева бе по повод на общото становище на Българската съдийска асоциация (БСА), Асоциацията на прокурорите в България и Камарата на следователите в България, които категорично се противопоставиха на идеите на Съюза на съдиите (ССБ) и неправителствения сектор съветът да бъде разделен, така че да се гарантира, че избраните от прокурорската квота членове на кадровия орган няма да се месят в решаването на въпроси, които касаят съда. Илиева участва в презентирането на концепцията за актуализация на Стратегията за съдебна реформа, изготвена от девет неправителствени организации и внесена в Министерството на правосъдието.

Становището на трите професионални организации бе напълно подкрепено и от главния прокурор Сотир Цацаров в интервю за БНТ в неделя. В него Цацаров заяви, че разделянето има по-дългосрочна цел и това е излизането на прокуратурата от съдебната власт, което, по думите му, би поставило държавното обвинение в политическа зависимост. А такива предложения, според него, произтичат от политическите среди. Той коментира също, че прокуратурата в съдебната власт не е заплаха за независимостта на съдебната власт.

Днес Илиева заяви, че „когато една система има тежка нужда от реформа, защото е порочна, вътре в системата съпротивата е голяма”. „Защото тези, които въплъщават статуквото на порочната система, имат полза от това статукво. Закономерно е да се активизират, за да го запазят”, мотивира се тя. По думите й между разделянето на ВСС на колегии и до изваждането на прокуратурата от съдебната система няма никаква връзка, затова и критиците на предложенията за промяна базират изказванията си на внушения, които целят да плашат, а не на рационални аргументи. „Той използва силата на внушението, за да формира общественото мнение, че това, което предлага Съюзът на съдиите и неправителствените организации е нещо подривно и опасно. А това не е така. Твърдението е напълно голословно и аз бих препоръчала, ако ми е позволено, да бъде питан главният прокурор точно по кой начин ще доведе разделянето на ВСС на колегии до изваждането на прокуратурата от съдебната власт”, каза Илиева.

Илиева опроверга и друг довод на Цацаров – че прокуратурата в съдебната власт не е заплаха за независимостта на съда. “Това никой не го твърди. Това, което твърдим, е заплахата, която представлява прокуратурата за независимостта на съда вътре във ВСС, не в съдебната власт. Разделянето на ВСС би довело до това главният прокурор, а и другите политически силни фигури на т.нар. трима големи в съдебната власт, да не могат да формират лобита, както го правят сега, да не могат да упражняват влияние по начина, по който го правят сега и да не могат да употребяват прокуратурата по начина, по който се употребява сега за проникване на съда от политически влияния”, категорична бе тя.

Съдия Борислав Белазелков каза, че не разбира становището на БСА, защото техните аргументи да бъде запазена сегашната ситуация със статута на ВСС са „неразбираеми”, тъй като предложенията на ССБ целят да реформират кадровия орган в съответствие със световните стандарти, които гарантират независимост на съда. По думите му естествено е политическата система да има претенции да влияе на прокуратурата и следствието, защото правителството отговаря за обществената сигурност и реда в държавата, а наказателната политика на държавата, която се определя от прокуратурата и следствието, не може без политическо влияние. Белазелков посочи, че реформата на прокуратурата е наложителна, но тя не може да се осъществи без активната роля на прокурорите, но до този момент много малка част от тях се включва в дебата. Той бе категоричен, че е необходим дебат за единоначалието и централизацията на прокуратурата, като сега яснота каква е разликата между двете няма.

Тревожна липса на план за съдебна реформа

Деветте НПО-та, участвали в създаването на концепцията, определиха като тревожна липсата на конкретни мерки за съдебна реформа в програмите на партиите, изготвени във връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори на 5 октомври. “Каквито и идеи да генерират представители на съдебната система и на неправителствения сектор, тези промени не могат да бъдат осъществени без политическа воля. А такава трябва да има, за да има промяна”, каза председателят на Съюза на съдиите в България Таня Маринова. Тя бе допълнена от съдия Белазелков, който заяви, че ако няма съдебна реформа или тя продължи да се имитира, проблемите ще се задълбочат. „Въпросът е не човек да се крие зад: “Това е невъзможно, онова е невъзможно”, “За това трябвало Велико народно събрание, за другото не толкова велико”. Този, който се крие зад това, той всъщност казва – аз не искам да се заема с решаването на проблема. Този, който не иска, намира оправдание. Този, който иска, намира решение”, посочи Белазелков.

Идеите на Български институт за правни инициативи, Български хелзинкски комитет, Програма достъп до информация, РискМонитор, Сдружение „Програма за развитие на съдебната система”, Съюз на съдиите в България, Център за изследване на демокрацията, Български адвокати за правата на човека и Център на НПО в Разград, не са нови и се представяни многократно пред Министерството на правосъдието, ВСС и парламента, но досега нито една от трите институция не е предприела конкретни действия да ги реализира. Те касаят реформата на кадровия орган на съдебната власт – разделяне на две колегии – съдийска и прокурорска, като председателите на ВКС и ВАС да бъдат членове по право на първата, а главният прокурор – на втората.

Доводите на трите професионални организации и на главния прокурор, които категорично не възприемат предложенията, на практика са опровергани в концепцията на НПО-та, които сочат, че независимостта на прокуратурата е важно следствие от независимостта на съдебната система, а ролята на прокурора при утвърждаването и защитата на човешките права се изпълнява най-добре, когато прокурорът е независим от изпълнителната и законодателната власти при вземането на решения, и когато правилно се съблюдава различието в ролята на съдиите и прокурорите.

“Съдиите и прокурорите следва да са независими едни от други и да се ползват с ефективна независимост при изпълнение на функциите си. Те изпълняват различни задължения както в съдебната система, така и в обществото като цяло. Оттук и съществуването на различни перспективи за институционална и функционална независимост”, сочат организациите.

В предложенията им фигурира и промяна на статута на постоянно действащия ВСС, защото в сегашната ситуация съдиите и прокурорите се откъсват от професионалната гилдия, които ги е излъчила. Друг аргумент за промяна е възможността ВСС задълбочи възможностите за задкулисно лобиране. Това може да се реши чрез промяна на статута на ВСС от постоянно действащ към такъв, който заседава на сесии и е подпомаган от комисии, съставени от магистрати. Що се касае до парламентарната квота в съвета, НПО-та смятат, че трябва да бъде засилено участието на гражданския сектор при избора на членове от парламентарната квота, за да се минимализира политическото влияние в системата. Членовете на съвета от професионалната квота могат да се избират на преки избори от общото събрание на съдиите в страната и от общо събрание на следователите и прокурорите, като това да става с таен вот.

Контролът върху дейността на ВСС от страна на съдебната система също трябва да се засили – това ще стане чрез общите събрания на съдии и прокурори, които могат да бъдат свиквани веднъж годишно, за да изслушват членовете на съвета за извършеното. Предвижда се и възможност за отзоваване на член на ВСС – това ще става с предложение на 1/10 от всички съдии,прокурори илиследователи. Промени се предвиждат и в дейността по атестиране и дисциплинарните производства. Атестациите на магистратите трябва да бъдат изготвяни от комисия на централно ниво, а дисциплинарните наказания да не се налагат от ВСС, а от ВКС. Така ще се избегне сегашната ситуация, в която съветът е и органът, който повдига обвиненията и който решава дисциплинарното дело.

НПО-та искат и разделяне на Етичния кодекс на магистратите – за съдии и за прокурори. В концепцията е записано също, че чрез номиниране на административни ръководители от общо събрание на съответния съдебен район ще се гарантира прякото участие на съдиите в процеса на управление. Или с други думи – редовите съдии да могат да посочват достойния административен ръководител и така да участва в самоуправлението на системата.
По отношение на прокуратурата НПО-та предлагат ясно дефиниране на модела на управление като се отчетат два фактора – провала в преследването на престъпността по високите етажи на властта и значимите икономически интереси, както и очертаните в решенията на Европейския съд по правата на човека системни и структурни проблеми на обвинението.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”
Снимка: Капитал

Президентът подписа указа за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор, макар повторното гласуване във ВСС да не е изтрило съмненията

Румен Радев инициира широк обществен дебат за промени в Конституцията
Syd

Съдии настояват за образуване на дисциплинарно производство срещу Иван Гешев

Поведението на избрания за главен прокурор и правосъдния министър е неприемливо дори от гледна точка на най-ниските изисквания за етично отношение, вежливост и възпитание
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

ВСС отказа да започне нова процедура за избор на главен прокурор, мнозинството гласува Иван Гешев да оглави прокуратурата

Атанаска Дишева съобщи, че единственият кандидат за поста я заплашва. Правосъдният министър демонстрира недопустимо отношение към опонентите на Гешев
Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

Вашият коментар