Стратегията за реформа на съдебната система: Неутрализиране на политическия и административен натиск върху съда, независима експертиза за състоянието на прокуратурата и мерки за ефективна защита на правата на човека

В следващите седем години, разчитайки на възможностите, произтичащи от принадлежността ни към Европейския съюз и Съвета на Европа, и на националния ни опит, България може да постигне действени гаранции за независимост на съда и съдебната власт, да осигури доброто й управление и високата й ефективност, да разгърне потенциала на човешкия ресурс на съдебната власт, като постигне високата мотивация, компетентност и социална отговорност на съдиите, прокурорите и следователите, да реализира модерна наказателна политика и да осигури пълноценно право на справедлив процес на всеки гражданин и ефективна защита на правата на човека. Според представената днес от министъра на правосъдието Христо Иванов актуализирана Стратегия за съдебна реформа тези перспективи са напълно възможни и пътят е ясно начертан.

Основните принципи, на които стъпва Стратегията са гарантирането на независимостта на съда, превенцията на корупцията и формите на нерегламентирано влияние, защитата на правата на човека, управление, основано на знанието, професионалното самоуправление, обществената достъпност на съдебните институции, които да станат открити към гражданите, възстановителните и интегриращите подходи за ресоциализация.

Въз основа на тези принципи в документа се предвиждат мерки за дълбока реформа на органите на разследването, чиято кариера да зависи от резултатите от делата, сериозно участие на съдиите в управлението на системата и повишаване на отговорността и отчетността на прокуратурата. Стратегията включва пет стратегически цели, всяка от които съдържа множество специфични приоритети. Тя изхожда от дългогодишния опит и идеите на съдийската общност и неправителствения сектор за реформа в структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата, прозрачност в назначенията, оценяването, повишаване и наказването на магистрати с включването на съдиите, прокурорите и следователите в различните форми на управлението, нов модел на бюджетиране на системата и насочване на вниманието към мерките за реинтеграция на осъдените, детското правосъдието и възстановителните подходи за разрешаване на лични и обществени конфликти за подобряване на възможностите на интеграция.

На базата на тях се предвиждат мерки за дълбока реформа на органите на разследването, чиято кариера да зависи от резултатите от делата, сериозно участие на съдиите в управлението на системата и повишаване на отговорността и отчетността на прокуратурата. Документът включва пет стратегически цели, всяка от които съдържа множество специфични приоритети. В стратегията се предвижда и слот-анализ за възможностите, позитивите, негативите и заплахите пред изпълнението на целите. Тя изхожда от опита и идеите на неправителствения сектор за реформа в структурата на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата, прозрачност в назначенията, оценяването, повишаване и наказването на магистрати с включването на съдиите, прокурорите и следователите в различните форми на управлението, нов модел на бюджетиране на системата и насочване на вниманието към мерките за реинтеграция на осъдените, детското правосъдието и възстановителните подходи за разрешаване на лични и обществени конфликти за подобряване на възможностите на интеграция.

Няколко часа след представянето на документа от Министерството на правосъдието представители на Европейската комисия са определили стратегията като положителен факт. “Ние посочихме в последния си доклад, че актуализацията на стратегията трябва да даде насока и тласък на реформите. Областите, които са засегнати в новата стратегия, очевидно съвпадат с индикаторите за напредък, които са включени в Механизма за сътрудничество и проверка. Очакваме с нетърпение да се запознаем в детайли със стратегията и да я обсъдим с българските власти при подготовката на следващия мониторингов доклад”, цитира свои източници „Капитал”.

Неведнъж правосъдният министър Христо Иванов е подчертавал, че документът трябва да даде ясен знак на ЕК, че страната ни предвижда продължаване на реформата в съдебната власт. Днес той уточни във връзка със завоалираните упреци на част от ВСС и главния прокурор, че министерството предвижда сериозни промени, които обаче се правят „на тъмно”, че служебното правителство е било задължено да изработи стратегията, тъй като през ноември предстои последната мисия на ЕК във връзка с предстоящия мониторингов доклад в началото на следващата година.

Модерна наказателна политика

Съществен момент в стратегията заемат мерките, свързани с реформата на прокуратурата и органите на разследването. В нея се предлага кадровото израстване и оценка на прокурорите, следователите и органите по разследването да да са обвързани с резултатите от наказателния процес. Предвижда се приемане на Кодекс на административните нарушения и наказания (КАНН), който ще замени наказателните с по-гъвкави и социално-оправдани административно-наказателни санкции за голям брой деяния. В тази връзка ще бъдат оценени и конкретни институти и състави от Наказателния кодекс и прилагане на алтернативни способи за решава на дела, каквото е възстановителното правосъдие, например. Ще бъде разработен и план за развитие на социални мерки за реинтеграция и подкрепа на осъдените на пробация, в това число и включването им в курсове за ограмотяване, професионална квалификация и други мерки за обществена подкрепа.

В стратегията се обръща внимание на „висящото” положение на следователите и се предлага трайно решение за статуса на следствието, броя и натоварването на следователите.

Както „Съдебни репортажи” писа, документът предвижда независима международна експертиза на състоянието и ефективността на Прокуратурата на Република България (ПРБ), факторите за политическо, йерархично и друго неправомерно влияние в нея, както и формите на злоупотреба с прокурорски правомощия, както и изследване на статуса на прокурорите и факторите, които ограничават тяхната професионална самостоятелност, ефективност, отговорност и мотивация. Набелязан е и друг сериозен проблем – пълната липса на отвореност на прокуратурата навън и липсата на ориентация у самите прокурори за приложимите служебни инструкции или заповеди, като се предвижда систематизиране на всички вътрешноведомствени актове в прокуратурата, което да осигурява тяхната достъпност, прозрачността на мотивите за приемането им и да създава по този начин гаранции за съответствието им със закона и вътрешната им хармонизация.

Стратегията засяга и друга болна тема – ползата от съществуването на спецсъд и прокуратура, като идеята е да бъде направен анализ на разходите, ползите и ефективността на тези органи. За сметка на това документът сочи като възможен вариант създаване на специализирано звено за разследване на корупцията по високите етажи в рамките на Софийската градска прокуратура. Входът към него обаче ще включва специален режим на селекция на прокурорите, които работят в него, и висока степен на професионална самостоятелност. Не е пропуснат и проблемът с експертизите по делата, като са отбелязани мерки за подобряване на квалификацията на експертите, които ще подлежат на атестиране, антикорупционни мерки и гаранции за липса на конфликт на интереси.

Съдиите решават

В частта, която касае съдилищата, документът предвижда сериозно разширяване на дейностите, в които могат да участват редовите съдии. Това ще става чрез разширяване на правомощията на общите събрания по номиниране и избор на председатели, зам.-председателите и председателите на отделения, включването на редовите съдии при упражняването на организационните правомощия на ръководителите. Освен това се предвижда пряк избор от общите събрания на всяка от магистратските професии на персоналния състав на постоянните комисии към ВСС и комисиите за провеждане на конкурсите за преместване и повишаване, включване на специфични теми в годишните доклади на съдилищата като специален раздел за независимостта на съда, съдържащ анализ и коментар на всички случаи на опит за упражняване на влияние върху съда, направените отводи, подадените сигнали и резултатите от извършените регулярни или извънредни инспекции, включително от ИВСС.

Образование, етика, отговорност, бюджет

Документът предвижда още завишаване на критериите на входа на системата чрез реформа на конкурсите (например въвеждането на изисквания за познанията по професионална етика и оценка на развитието на личността, включително общата и правна култура, правосъзнанието и индивидуалната независимост на кандидатите) и последващ сериозен мониторинг върху работата на магистратите, включително и индивидуални планове за развитие на конкретния съдия, прокурор и магистрат. Важен акцент е и създаването на сериозни гаранции за етичното поведение на магистратите чрез изграждане на помощно звено „Интегритет” към етичната комисия на ВСС, което ще прави периодични проверки на магистратите и съдебната администрация за наличие на про-корупционни фактори, политика за предотвратяване на конфликта на интереси и корупцията в рамките на съдебната власт чрез създаване на електронни регистри за деклариране на разширен кръг обстоятелства.

В стратегията е посочено, че е необходимо да бъде гарантирана справедливостта при дисциплинарното наказване на магистрати, като това може да стане чрез създаване на централизирана дисциплинарна комисия към всяка от колегиите във ВСС, съставена от командировани за целта магистрати, избрани от съответните общи събрания. Необходимо е и дисциплинарните производства да бъдат реформирани, така че да осигуряват състезателен характер на процедурата, а решаващият орган да бъде ВКС, а не кадровия орган. Тук е отбелязано и въвеждане на възможности за търсене на дисциплинарна отговорност на председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор.

Не са пропуснати и други наболели напоследък въпроси – ще бъдат въведени механизми за бързина, обективност и отчетност на провежданите разследвания срещу магистрати и създаване на действени гаранции, че разследванията не се използват за формиране на зависимост у разследваните, ще бъдат създадени гаранции за сигурност и прозрачност на процеса по разпределение на делата на случаен принцип и по определяне на персоналния състав на отделните съдебни състави, а ИВСС ще следи за системни корупционни фактори в работата на органите на съдебната власт.

Основна промяна е предвидена и в начина на определяне на бюджета на съдебната власт. Това ще става чрез въвеждането на програмно бюджетиране за всяка структура от институциите на съдебната власт и ориентиране на бюджета към постигане на резултати и обвързване на финансирането със заложените цели, дейности, натовареност и обективна оценка на разходите по видове преписки и дела.

В документа е обърнато внимание и на мерките за уеднаквяване на практиката на съдилищата, редуциране на осъдителните решения срещу България в Страсбург, въвеждане на индивидуална конституционна жалба, подобряване на правната помощ, създаване на система за детско и възстановително правосъдие чрез създаване на Национален съвет по възстановително правосъдие, обучение в НИП, пилотни проекти и предложения за законодателни промени, както и въвеждане на модели на интеграция между съдебния процес и други социални услуги и програми с цел постигане ефектите от правосъдието без прилагане на санкции.

Фактори за стопиране на реформата

В документът са въведени факторите, които биха оказали негативно влияние върху реформата на съдебната власт и заплахите пред нея. Сред тях са корупцията в държавата, политическото и икономическото влияние и натискът на изпълнителната власт и службите за сигурност. Отбелязано е вътрешното съпротивление на част от магистратите и ръководителите в системата, ниското обществено доверие, умората от реформи, лошото законодателство и недобро администриране, както и негативната селекция на кадри досега. Въпреки изброените пречки обаче в стратегията е посочен и потенциалът за реформа – активизирането на магистратите, формите за доброволно участие в различни инициативи, натрупания опит до сега.

В крайна сметка обаче реформата зависи най-вече от политическата воля за промени и гарантирането на независимостта на съдебната власт, но пък стратегията очертава ясна рамка на следващите действия за утвърждаване на върховенството на закона. Дали това ще се случи е от компетентността на политическите партии, а лидерите на най-силните от тях демонстрират явно нежелание и неглижиране на проблемите. В неделя лидерът на ГЕРБ и бъдещ премиер Бойко Борисов в интервю за в. „Преса” заяви: “Каква реформа в съдебната система искат реформаторите – тази от времето на Костов и Иван Григоров ли? Аз съм против! За да се направи такава реформа, трябва да има широк консенсус на съсловните организации – на прокурори, съдии, следователи”. Оправданията му звучат в пълен синхрон с тезите на организациите около на главния прокурор Сотир Цацаров, които досега показаха, че не виждат нито един от належащите за решаване проблеми пред съдебната власт. Темата за необходимостта от конкретни стъпки за реформиране на системата не бе спомената и по време на консултациите на ГЕРБ с БСП и ДПС, нито пък бе заложена в предизборните им програми. Изводът може да бъде само един.