Без да споменава имена и с няколко години закъснение Асоциацията на прокурорите защити съда от ГЕРБ

Както все още помним, по време на управлението на Бойко Борисов и Цветан Цветанов Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) никога не защити съдебната власт. А поводи имаше и то драстични, защото опасността от надмощие на полицията над съда беше съвсем реална. Няколко дни след осъдителната присъда на Цветанов обаче АПБ във вече наложилата се като неин стил безадресатност – без да споменава имената на замесените – защити съда от обвиненията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и на подсъдимия-бивш вътрешен министър и настоящ депутат Цветан Цветанов. Единствената конкретика в съобщението на асоциацията е уточнението, че то идва „по повод поставени присъди”.

В четвъртък минути, след като Цветанов бе признат за виновен по делото за осуетяване на наказателно преследване срещу три лица, германският адвокат на бившия вътрешен министър заяви, че информация от „достоверни източници”, че
„има натиск върху българският съд Цветан Цветанов да бъде съден”. Впоследствие самият Цветанов рязко смени позицията си като обяви, че съдът се е поддал на натиск от страна на БСП – само три дни преди това той каза, че не вярва невинен човек да може да бъде осъден. Линията на атака бе продължена в следващите дни и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Изявленията на ръководството на ГЕРБ бяха осъдени с декларация от Висшия съдебен съвет (а този път в нея изрично бе упомената причината за реакцията, за разлика от тази преди три месеца, когато ВСС не спомена името на лидера на ДПС Лютви Местан в позицията си след изказването му по делото “Енимехмедов“). В декларацията на кадровиците сега се посочваше, че съветът „намира за недопустимо изострената политическа обстановка за пореден път да рефлектира върху независимата съдебна власт чрез опити тя да бъде въвлечена в спорове между политически субекти”.

Декларацията на АПБ идва след тази на ВСС, като приема за „тревожен” факта “колко бързо и с лекота се посяга публично на независимостта на българския съд, колко бързо и диаметрално в последните дни /по повод постановени присъди/ се променят оценките за работата му.” Асоциацията подчертава, че “винаги” била отстоявала, че „обществото ни няма нужда от това”. „То трябва да осъзнае необходимостта от независима съдебна система и да поеме своята обществена и политическа отговорност да изгражда и да пази нейната независимост”, казват от АПБ (правописът е автентичен – б.а.) и допълват, че тези, чрез които то, обществото, се изразявало, трябва да призовават към вяра в безпристрастното решаване на делата, независимо от това какви са личностните качества и общественото влияние на подсъдимите.

„Ние сме убедени в принципността, професионалните знания и опит на българските съдии, последователната им и непоколебима практика да провеждат своята независимост при решаването на възложените им дела. Подкрепяме ги и стоим до тях с нашите усилия в тази насока”, категорични са от асоциацията, които призовават обществото, медиите и политиците към подкрепа на тези усилия, „които ние полагаме не в интерес или ущърб на конкретни лица, а в полза за всички”. „Това е единствения възможен път за укрепване на държавността и правовия ред”, завършва становището.

Само преди по-малко от месец Асоциацията на прокурорите нападна остро Съюза на съдиите заради настояването на съсловната организация ВСС да провери достоверността на твърденията на обвиняемия и временно отстранен председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов, че Делян Пеевски сам и чрез адвокати се е опитвал да въздейства по дела. Съдиите призоваваха ВСС да провери и оплакването на Пенгезов, че действията на прокуратурата точно в този момент по забавено четиригодишното дело срещу него целят да го елиминират от конкурса за нов председател на САС. В същото изказване Пенгезов каза, че получавал и намеци, че ще види втори мандат през крив макарон.

От АПБ обаче тогава интерпретираха писмото на ССБ превратно, като дадоха вид, че не забелязват изобщо призива ВСС да провери дали Пеевски е упражнявал натиск, и изразиха „тревога, че съсловна организация на магистрати застава в защита на твърденията на висш магистрат за упражняван натиск от политици и манипулативни за кадровите му намерения действия на прокуратурата, поднесени пред широката общественост само като удобни изводи, без конкретизиране на проверяеми аргументиращи факти”. В становището липсваше позиция дали твърденията за натиск над съда би трябвало да получат адекватен отговор от компетентните институции.

Преди това, пак във връзка с дело срещу Цветанов, АПБ отново излезе с декларация срещу ССБ, когато съдиите настояваха да се защити независимостта на съда от действия на прокуратурата за отвод на съдия Димитрина Ангелова по медийни публикации, основаващи се на анонимни източници от прокуратурата и съдебната палата. Тогава по повод предложението на члена на ВСС Калин Калпакчиев съветът да вземе отношение по случая , асоциацията изрази подкрепа към действията на наблюдаващите прокурори и призоваха “помощните органи на ВСС да не откриват процедура за изясняване на укоримо поведение на тези прокурори, тъй като това може да бъде прието като внушаване не само на тях, а на всички прокурори, да редуцират вътрешното си убеждение и процесуално поведение в удобни някому за момента рамки”.

Сега обаче очевидно твърденията за натиск от страна на ГЕРБ по делото на Цветанов са се сторили на АПБ достатъчно основание за реакция. Като се преценят всички останали случаи, в които АПБ пропусна да реагира по време на управлението на Цветанов или пък, в които реагира, за да брани статуквото, съвсем не е волно заключението, че този път позицията в подкрепа на съда съвпада с интереса на самото статукво.

Можем да припомним още някои подробности, които засилват това впечатление. В началото на април имаше и друг сблъсък между съсловните организации, в който АПБ не застанаха на страната на независимостта на съда. Тогава от Асоциацията на прокурорите остро се противопоставиха на настояването на ССБ ВСС да гарантира, че кадровите въпроси на съдиите ще се решават от съдийската квота в съвета, и изразиха становище, че такова решение може да доведе до „прокарване на съмнителни гилдийни интереси”. Преди това от АПБ анонсираха собствена кандидатура за главен съдебен инспектор в деня, в който течеше публичното изслушване на кандидатките, издигнати от Съюза на съдиите. Ходът бе изненадващ, тъй като от асоциацията до този момент не бяха заявили желание да помогнат на парламента при избора на подходяща професионална номинация, както и заради това, че Инспекторатът в сегашния си състав включва мнозинство от прокурори.

Както „Съдебни репортажи” писа, за сметка на тези активности, от Асоциацията не реагираха на няколко сериозни скандала, свързани със състоянието на зависимост на държавното обвинение. АПБ не изрази отношение към меко казано странното уволнение на члена на ВСС Камен Ситнилски, избран от прокурорската квота, въпреки организацията беше подкрепила номинацията му със собствено становище. АПБ не реагира и на записа от разговора на бившия градски прокурор Николай Кокинов с бившия премиер Бойко Борисов и ексземеделския министър Мирослав Найденов – и тогава от ССБ поискаха проверка от страна на ВСС на делата на Кокинов и на начина на израстване на прокурорските шефове. Асоциацията не излезе със становище и по скандалния случай, в който заместник-окръжният прокурор на Бургас Ангел Георгиев бе арестуван и публично обвинен от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов в подкуп – впоследствие се оказа, че срещу Георгиев няма нито едно доказателство и той не бе привлечен като обвиняем