4 години затвор за Цветанов по делото за шестте „НЕ!!!”, подсъдимият и адвокатите му с обвинения срещу съда

Софийският градски съд (СГС) призна бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов за виновен по обвинение, че е осуетил наказателно преследване срещу три лица. Състав на съда с председател съдия Тони Гетов определи на Цветанов наказание от четири години затвор при първоначален общ режим и забрана 5 години да заема държавна служба. Преди това прокуратурата поиска в пледоарията си Цветанов да получи присъда от три години условно с 5 години изпитателен срок. Какво твърдят прокуратурата и защитата не стана ясно, тъй като съдът засекрети пледоариите.

В обвинителния акт прокуратурата твърди, че в периода 27 август до 18 септември 2009 г. Цветанов е отказал да разпореди на СДОТО да приложи СРС-та за бившия шеф на РЗБОП Орлин Тодоров, Пламен Дачков и Милен Иванов, въпреки че наблюдаващият прокурор от Окръжната прокуратура в града е изготвил шест искания, а председателят на Окръжния съд в града е издал разрешения за експлоатацията на тези СРС-та. На шестте искания Цветанов е поставил резолюция „НЕ!!!” и така е нарушил задълженията си на министър на вътрешните работи и е възпрепятствал събирането на доказателства за разкриване на извършеното от Тодоров и от други лица тежко престъпление, които не са могли да бъдат събрани по друг начин. След като прокурор е изготвил искане за използване на СРС-та, а компетентен съд е дал разрешение за това, вътрешният министър, респективно шефът на ДАНС, нямат право да откажат прилагането им.

След прочитане на присъдата съдия Тони Гетов даде кратки обяснения за решението на съда. Съдия Гетов посочи, че Цветанов е действал като орган на властта, но в случая министърът на вътрешните работи е разполагал с единствената възможност да разпореди да бъдат приложени съответните разрешени от съда технически средства и оперативни способи, тъй като прокурорът, който ръководи досъдебното производство, е преценил, че те са необходими за разкриването на престъплението. На второ място, обясни съдията, за да е е извършено престъплението по чл. 288 от Наказателния кодекс, не е необходимо да има присъда срещу лицето, а само да има доказателства, че по някакъв начин е осуетено наказателното преследване срещу него. В конкретния случай по делото има писмени доказателства, че по досъдебното производство, по което са отказани СРС-та от Цветанов, няма повдигнати обвинения срещу Орлин Тодоров. Освен това отказът касае периода септември-октомври 2009 г., като доказателства по разследването за този период не са събрани, въпреки че година по-късно има приложени СРС-та.

Съдия Гетов подчерта, че според ЗСРС и НПК министърът на вътрешните работи и председателят на окръжен съд, който разрешава използването на СРС-та, действат в обвързана компетенция. „Министърът на вътрешните работи няма правомощия да пререшава съдебен акт, какъвто се явява разрешението за използване на СРС”, посочи съдия Гетов. В закона изрично е записано, че вътрешният министър дава разпореждане за използване на СРС-та и не е предвидена възможност за преценка. По отношение на наличието на пряк умисъл при извършването на престъплението, съдът счита, че той се извежда от начина, по който Цветанов е резолирал исканията – с удивителни знаци, големи букви и подчертавания. Това, според съда, показва неговото волеизявление да откаже да разпореди прилагането на СРС-та.

Специалната цел на престъплението пък се съдържала в хронологията на събитията – към момента на исканията за прилагане на СРС Орлин Тодоров е бил на длъжност разузнавач пета степен в РУП Горна Оряховица, със заповед на бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров от 8 март 2010 г. той е повишен до разузнавач в БОП – Велико Търново, а само осем дни по-късно със заповед на Цветанов е станал и.д. началник на РЗБОП в града. На тази длъжност той е останал 10 месеца, докато не заел титулярното място. Това повишение, според съда, нямало да се случи, ако срещу Тодоров е било възбудено наказателно преследване. Другите две лица пък са били многократно осъждани, а едно от тях – към онзи момент е било в изпитателен срок на последната си присъда.

Съдия Гетов обърна внимание и на факта, че през целия си мандат Цветанов е отказвал прилагането на СРС-та само в инкриминираните шест случаи, въпреки стотиците искания, които е подписвал. Като смекчаващи вината обстоятелства СГС посочи чистото съдебно минало на бившия вътрешен министър и добрите му характеристични данни. Като отчегчаващи вината обстоятелства – завишената степен на обществена опасност на престъплението – Цветанов е действал като министър на вътрешните работи и вицепремиер, а от действията му са настъпили тежки последици. Освен това той е нарушил принципа на разделение на властите, като не е зачел един съдебен акт и е изразил собствена воля, каквото в случая е имал право да изрази само председател на съд.

Съдът пак попадна под атаките на Цветанов

„Нали знаете много добре какво се случва в държавата? Това нормално ли е?”, бяха първите думи на Цветанов на излизане от залата. Въпреки че в последните месеци вътрешният министър смени тактиката и многократно заяви, че вярва в българския съд, упреците към безпристрастността на съда бяха подновени днес. Първо, депутатът от ГЕРБ каза, че той и защитата му дошли днес в съда песимистично настроение заради информация, която споделил снощи на летището германският адвокат на Цветанов – Ханс-Петер Ул. После думата взе самият Ул и заяви, че от „достоверни източници” получил сведения, че „има натиск върху българският съд Цветан Цветанов да бъде осъден”.

Въпреки настоятелните въпроси на медиите нито Цветанов, нито Ул поясниха от кого и какъв е този натиск. Подобни коментари от адвокати към съда извън процеса поначало представляват етично нарушение, което още повече изисква от германския адвокат да посочи оправдание за поведението си. „Надявахме се, че съдът, както е нормално за всяка една правова държава, ще остане независим и няма да се подаде на този натиск и ще оправдае Цветанов. Според мен, съдът не удържа на натиска. Вие сте свидетели как съдията с треперещи ръце прочете присъдата. Аз наистина съм уплашен от състоянието на правовата държава в България”, каза адвокат Ул.

Макар да избягваше пряко да отговори дали съдът не е взел решението си по съвест, Цветанов все пак уточни, че в ”момента няма окончателно финализиран съдебен акт”. „Това, което ще направим, е, че ще обжалваме. Убеден съм, че съдът действително ще се произнесе по съвест, а не по начина, по който видяхте”, посочи той. Адвокат Менко Менков заяви, че предусещали такова решение.

Наблюдаващият прокурор Калоян Ангелов каза, че е много доволен от присъдата, макар тя да не е окончателна. „Аз винаги съм очаквал справедливи присъди от българския съд. Както се изразява един наш подсъдим, трябва да имаме вяра в българският съд. Освен това е много важно никога да не нарушаваме принципа, който беше споменат и от председателя на състава – разделението на властите”, допълни Ангелов. Той обясни, че съдът е преценил, че обществената опасност на деянието и на дееца е силно завишена, а на въпрос защо е поискал условна присъда обвинителят каза: „Защото това ми позволява закона. Погледнете чл. 36 и чл.288 от НК и ще видите”, каза прокурорът.

В понеделник Цветанов бе оправдан по друго дело – за длъжностно присвояване. Тогава бившият вътрешен министър заяви: “Никога не съм смятал, че невинен човек може да бъде осъден”. С преосмислянето на позицията си по отношение на съда, който го оправда, Цветанов насочи атаките към друга институция – прокуратурата и дори се извини за непремерените си думи за обективността на съда. “И от това, което чух от страна на прокуратурата, мога само да се извиня на българския съд за всички тези мои изводи, които съм си вадил от това, което се случва в съдебните зали. Ако наистина защитата на държавното обвинение е била такава, каквато днес видяхме от българската прокуратура, трябва да ви кажа, че действително съм прекрачвал границата и съм се произнасял неподготвен за оценка на българския съд”, обобщи тогава той..

Утре се очаква да стартира и третото дело срещу бившия вътрешен министър – за допустителство по служба. Заедно с него на подсъдимата скамейка сядат и трима бивши директори на СДОТО заради неупражнен контрол върху мобилното подслушване. Скандалът избухна след сигнал на лидера на БСП Сергей Станишев, в който се твърдеше, че т.н. кетчъри – коли, оборудвани с техника за подслушване, обикалят столичните улици и записват незаконно политици, бизнесмени, журналисти и т.н. Засега обаче прокуратура изпитва затруднения да докаже, че техниката действително е имала възможности да записва, а бившите директори на СДОТО са обвинени в длъжностно престъпление. Очаква се делото да бъде изцяло закрито.