Асоциацията на прокурорите нападна Съюза на съдиите с твърдение, че защитава Пенгезов, но без да споменава нито едно име

Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) излезе днес със становище по случая „Пенгезов”, в което има откровено неверни факти. Без да се споменават имена, в становището се казва, че АПБ изразява „тревога, че съсловна организация на магистрати застава в защита на твърденията на висш магистрат за упражняван натиск от политици и манипулативни за кадровите му намерения действия на прокуратурата, поднесени пред широката общественост само като удобни изводи, без конкретизиране на проверяеми аргументиращи факти”.

Единствената съсловна организация, която декларира своята позиция за ролята на институциите на съдебната власт във връзка с твърденията на председателя на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов, че обвинението срещу него цели да елиминира кандидатурата му в предстоящия конкурс за административен ръководител на САС, бе Съюзът на съдиите (ССБ). Преди празниците от организацията изпратиха писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС), в което се настоява за проверка на твърденията на Пенгезов и се изразява безпокойство от липсата на реакция от страна на съвета. Повод за писмото на ССБ бе пространна пресконференция, дадена от шефа на САС, на която той обвърза дейността на прокуратурата по делото с предстоящия конкурс, обясни, че е получавал съобщения от депутата от ДПС Делян Пеевски чрез посредници – адвокати, които искали конкретни резултати по дела, разглеждани в САС, и каза, че получавал „и съвети, че ако не стане нещо, втори мандат ще видя през крив макарон”.

От Асоциацията на прокурорите обаче очевидно са видели в писмото на ССБ нещо повече от настояване случаят да бъде изяснен от компетентните органи – ВСС и прокуратурата. Организацията продължава, без да конкретизира кого визира в съобщението: „Към прокуратурата отново беше насочено общественото внимание с упреци за некоректност в работата й и цел манипулативно въздействие върху кадрови проблеми”. В становището се застъпва тезата, че прокуратурата работи по ясни за всички правила; длъжна е да реагира винаги, когато е сезирана; действията и решенията й са обвързани със срокове; работата й е подлагана на непрекъснат процесуален контрол, а участниците в делата, които имат възражения, разполагат със законово уредени възможности да ги изразят и да поискат защита на засегнати техни права.

„Ако някой използва конюнктурно ангажираността на Прокуратурата да изпълни отговорно вменените и от закона задължения, като подбира момент, лица и конкретни факти да я сезира,тя не следва да носи отговорност за законосъобразно извършените в резултат на това действия. Ако такова мнение се тиражира, прокуратурата няма законови основания, позовавайки се на конюнктурата, да спре или да отложи да свърши това, което налага професионалният и дълг”, сочат от АПБ (правописът е запазен б.а.).

Съобщението на асоциацията завършва с още по-неясно откъм адресат обобщение: „Ангажирането на обществено мнение чрез медиите и нагнетяването на обществено напрежение приемаме като опит да се повлияе на принципността в работата на прокурори и взетите от тях решения. Противопоставяме се на такъв и подобни подходи и отстояваме позиция, че те не могат да дадат и не дават преследвания чрез тях резултат”. АПБ обаче не взема становище по въпроса дали прокуратурата трябва да провери опитвал ли се е Пеевски да въздейства по дела в САС и дали Пенгезов е бил изнудван с обещанието за втори мандат на председател.

Това е вторият сблъсък между съсловните организации. В началото на април от Асоциацията на прокурорите остро се противопоставиха на настояването на ССБ (съюзът тогава обаче изрично е посочен в прокурорското писмо) ВСС да гарантира, че кадровите въпроси на съдиите ще се решават от съдийската квота в съвета и изразиха становище, че такова решение може да доведе до „прокарване на съмнителни гилдийни интереси”. Преди това от АПБ анонсираха собствена кандидатура за главен съдебен инспектор в деня, в който течеше публичното изслушване на кандидатките, издигнати от Съюза на съдиите. Ходът бе изненадващ, тъй като от асоциацията до този момент не бяха заявили желание да помогнат на парламента при избора на подходяща професионална номинация.

За сметка на тези активности, от Асоциацията не реагираха на няколко сериозни скандала, свързани с държавното обвинение. АПБ не изрази отношение към меко казано странното уволнение на члена на ВСС Камен Ситнилски, избран от прокурорската квота, нито пък реагира на записа от разговора на бившия градски прокурор Николай Кокинов с бившия премиер Бойко Борисов и ексземеделския министър Мирослав Найденов – и тогава от ССБ поискаха проверка от страна на ВСС на делата на Кокинов. Асоциацията не излезе със становище и по скандалния случай, в който заместник-окръжният прокурор на Бургас Ангел Георгиев бе арестуван и публично обвинен от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов в подкуп, а впоследствие се оказа, че срещу Георгиев няма нито едно доказателство и той не бе привлечен като обвиняем.