Калин Калпакчиев за отвода по делото „Цветанов”: Неетичното поведение на прокуратурата трябва да остане недопустим инцидент

Неетичното поведение на представители на прокуратурата, поискали отвод на съдия, основан на слухове и клюки, трябва да остане „недопустим инцидент”. Това е записано в едно от двете предложения на члена на Висшия съдебен съвет (ВСС) Калин Калпакчиев, внесени по повод отвода на председателя на състава по първото внесено в съда обвинение срещу Цветан Цветанов. Това разбираме от публикуваната втора част на отчета на Калпакчиев в личния му блог (за първа част можете да прочетете ТУК).

За казуса Калпакчиев последователно е сезирал Комисиите „Публична комуникация” и „Професионална етика и превенция на корупцията” с настояване ВСС да вземе отношение по него.

Както „Съдебни репортажи” писа, няколко седмици преди първото заседание по процеса срещу бившия вътрешен министър за длъжностно престъпление във вестниците „Преса” и „Уикенд” излязоха публикации, според които съдията-докладчик по делото Димитрина Ангелова е в интимни отношения с адвоката на Цветанов – Менко Менков. Като източник на информацията са посочени „слухове от коридорите на съдебната палата”, както и анонимни прокурори („Отношенията между съдия Ангелова и адвокат Менков са публична тайна в средите на магистратурата“, контрираха хора от прокуратурата” – в. „Преса”). Отношение към слуховете взима и заместник-главният прокурор Борислав Сарафов, както и председателят на Софийския градски съд – и двамата с позицията, че не бива да има никакви съмнения за предубеденост в този обществено значим процес. Очаквано – в първото заседание по делото представителите на прокуратурата (Калоян Ангелов и Стефан Рачев) поискаха (и получиха) отвод на съдия Ангелова, като се позоваха на публикациите и уточниха, че не обсъждат тяхната достоверност.

Въпреки че случаят е прецедент и би могъл да сложи началото на опасна тенденция (съдии да бъдат отвеждани заради слухове), Висшият съдебен съвет не реагира по никакъв начин и потъна в мълчание.

Оказва се обаче, че съветът е имал повод да вземе отношение – две от комисиите в него са сезирани от Калин Калпакчиев с предложение да бъде изготвена позиция по казуса, става ясно от публикуваната втора част на отчета в личния му блог. Първо на 15 октомври членът на ВСС е сезирал Комисията “Публична комуникация” при ВСС с председател Магдалена Лазарова.

В предложението му се казва, че ВСС следва да заяви „категорична отрицателна оценка на описания начин за манипулативно уронване на авторитета и независимостта на българските съдии”. „Използването на медиите за разпространение на неконкретна информация (слухове) от анонимни и непроверяеми източници представлява недопустимо средство за отстраняване на конкретен съдия от разглеждане на определено дело”, пише Калпакчиев и уточнява, че независимостта на съда в институционален смисъл може да се засегне и чрез уронване на авторитета и индивидуалната независимост на съдията по делото. Той отбелязва, че засягането на доброто име и репутацията на съдията чрез разпространението в медиите на слухове от непроверяеми анонимни източници е особено опасна практика, която не трябва да бъде подценявана, а „доколкото съдията, особено по конкретно дело, не може да се защити публично в медиите, такава защита му се дължи от страна на председателя на съда или от висшия административен орган на съдебната власт – ВСС”.

Калпакчиев отбелязва, че публичните изяви на председателката на СГС не осигуряват необходимата защита на авторитета и независимостта на съдия Ангелова, затова настоява „комисията, респективно ВСС, да приеме декларация, с която да даде еднозначна отрицателна оценка на публичното засягане на доброто име, авторитета и индивидуалната независимост на съдия Димитрина Ангелова от Софийски градски съд”.

Предложението му обаче е отхвърлено като неоснователно, пише Калпакчиев в блога си. Затова на 20 ноември той сезира Комисия “Професионална етика и превенция на корупцията”, като посочва фактите от първото заседание по делото „Цветанов” и посочва, че е „наложително” ВСС да изрази становище по казуса, „защото неетичното поведение на представителите на прокуратурата трябва да остане недопустим инцидент, навреме и ясно квалифициран от органа, призван от ЗСВ да защитава етичните професионални стандарти и независимостта на съда, включително от опити за дискредитиране”.

„Комисията „Публична комуникация” не изрази становище дали публикациите, на които се позовава прокуратурата, уронват авторитета на правосъдието без да обслужват легитимен интерес. Този въпрос е важен, защото при разгласяване на позорящи и неверни твърдения за магистрат, надхвърлящи правото на свобода на пресата, ВСС е институцията, която ясно и категорично трябва да изрази неодобрение”, посочва Калпакчиев. Според него съдиите и прокурорите са достатъчно, а понякога и прекомерно, заети с работа, която може да „породи у застрашените от изхода по делата лица стремеж към всякакви форми за уязвяване на конкретен магистрат, за да го елиминират или разколебаят”. Калпакчиев счита, че работата на съвета е да реагира всеки път, „за да не свиква обществото с извършените безобразия спрямо съдебната власт и, за да се чувства защитен отделният съдия и прокурор като част от професионална общност, която по Конституция се саморегулира”.

Според члена на ВСС в конкретния случай от първостепенно значение за ефективната саморегулация е обсъждането на въпроса допустимо ли е прокуратурата, като професионален участник в процеса, да се позовава на журналистически публикации, които не представят проверяема информация от явни източници, а се основават на слухове с неизяснен произход. И цитира решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Торгейр Торгейрсон срещу Исландия”, където ЕСПЧ приема, че авторът е обслужвал легитимен обществен интерес, когато се е позовал на ананомни източници, за да разкаже за случаи за полицейско насилие. Но и в този случай съдът проверява дали слуховете и общественото мнение намират опора в обективни факти (за повече – тук ).

„Съвсем различно обаче стои въпросът, когато прокурори, т.е. органи на държавна власт, твърдят факти от интимен характер за съда – изнасянето на тази информация, ако е вярна, не застрашава нито сигурността им, нито професионалната им кариера. Нещо повече – ако тези прокурори останат анонимни, както е станало в цитираните медийни публикации, това влиза в противоречие с Кодекса за етично поведение на българските магистрати (5.2. Почтеният магистрат не доносничи и не интригантства спрямо свои колеги и служители, а изразява открито позицията си.)”, счита Калпакчиев и допълва, че „не е извинително за прокуратурата, че в съдебно заседание се е ограничила до уточнението, че не отговаря за достоверността на твърденията, произтичащи от анонимни източници, които според публикацията във вестник „Преса”, също са от прокуратурата”.

„Напротив, такова поведение поначало е непозволено на гражданите, страни в процеса, но още в по-голяма степен то е недопустимо за професионалния участник – държавна институция”, категоричен е той.

Освен това отбелязва, че фактът на отвода на съдия Ангелова няма никакво значение – ВСС дължи реакция по казуса. „Видно е, че и съдията, както и част от медиите, отразили заседанието, възприемат случилото се като компроматна кампания. Това налага още повече ВСС да реагира в защита на независимостта на съдебната власт”, посочва още Калпакчиев.

В предложението членът на ВСС настоява комисията да разгледа етичните аспекти на искането за отвод и да изрази категорична позиция, че с него недопустимо (без обективна и фактическа основа) се засяга авторитетът на съда. „Това ще бъде единственото ефективно средство за защита на личната репутация на индивидуалния съдия (в конкретния случай съдия Димитрина Ангелова) и за защита на индивидуалната независимост на всеки съдия по всяко дело, включително и на новоопределения председател на съдебния състав по делото, по което е направено искането за отвод”, посочва той. Според него позицията на ВСС ще бъде и в защита на независимостта на самата прокуратура, защото „би изяснила недвусмислено, че независимостта представлява отговорност прозрачно и убедително да се прилага законът така, че да не оставя място за съмнения и неясноти как и защо е било формирано вътрешното убеждение на отделния прокурор”.

До този момент ВСС не е реагирал по случая, макар в концепциите на повечето членове на съвета като кандидати категорично бе залегнало обещанието, че ако бъдат избрани те ще защитават авторитета на съдебната система и всеки отделен магистрат.