Делото „Цонев, Сантиров, Попов“ е емблематичен пример за полицейска провокация към подкуп

Петьо Петров е освободен от поста ръководител на столичното следствие
03-02-2015; категория: Дела; автор: Галина Гиргинова;

conev,santirov,popov

Шефът на Столичната следствена служба и основен прокурорски свидетел по делото „Цонев, Сантиров, Пoпов” Петьо Петров е участвал в емблематичен пример за полицейска провокация към подкуп, инсценирана под ръководството на лица от службите за сигурност, полицията и държавното обвинение. Това се казва в мотивите на Върховния касационен съд (ВКС) по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившият главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов, които са подсъдими за даване на подкуп. Според прокуратурата Цонев в съучастие с Попов и чрез Сантиров е трябвало да предаде на следователя Петьо Петров 20 000 евро подкуп, за да смачка дело срещу бившия военен министър.

Процесът нашумя, след като клип на МВР показа как бившият военен министър бе поставен на колене при ареста му във Военно-медицинска академия, а наблюдаващият прокурор по делото Роман Василев го нарече „абсолютен престъпник”, с което наруши презумпцията за невиновност, служебните си задължения за обективност и професионалната етика. Провинението му бе наказано с „порицание” от ВСС.

Още от самото начало възникнаха съмнения, че процесът е монтиран, а следователят, който по-късно оглави Столичното следствие, сам си е поискал пари. След решението на ВКС равносметката по делото е, че три съдебни инстанции приемат за абсолютно доказано, че Петров съзнателно е провокирал подсъдимите, за да ги въвлече в корупционна схема. Полицейската провокация към подкуп е била обект на изследване в множество решения на Европейския съд по правата на човека, който приема, че съвременните предизвикателства и трудности при разследването на престъпления, свързани с организирана престъпност и корупция, особено в съдебната сфера, налагат в отделни случаи прилагането на специални тайни техники (например ползване на агенти под прикритие, платени информатори и др.). В същото време обаче тези техники съдържат риск от злоупотреби на службите, заради което националните съдилища следва внимателно да преценяват въпросът за възможността за използване на резултатите прилагането на тези техники като доказателства в съдебния процес и поставянето им в основата на осъдителна присъда.

„Задачата на държавните органи, респективно на полицейските служители, е да предотвратяват и разследват престъпления, а не да ги предизвикват“, припомня ВКС. За да отграничи недопустимите практики при разследване на престъпления с такива способи, ЕСПЧ изследва няколко критерия – наличие на проверима по обективен начин информация за причините и целите на операцията; наличие на ясна и предвидима процедура за независим съдебен контрол върху разрешаване и провеждане на операцията; данни за времето и начина на извършване на операцията, както и за характера и степента на полицейското участие.

Основното изискване при направено възражение за провокация, е прокуратурата е да докаже, че такова не е имало. В този контекст ВКС сочи, че долната инстанция – Софийският апелативен съд „последователно и аналитично, с нужната прецизност и пълнота“, е изследвал всички доказателствени материали, съпоставял ги е едни с други, проверявайки тяхната истинност и достоверност, като на тази основа е формирал убеждението си, че без активната намеса на свидетеля Петров подсъдимите Сантиров и Попов не биха се ангажирали в извършването на инкриминирания им корупционен акт, в който е било въвлечено и името на подсъдимия Цонев.

Съдът (с председател Таня Кънчева и членове Юрий Кръстев и Биляна Чочева) отбелязва, че протеста на прокуратурата срещу оправдателните присъди съдържа хаотични аргументи, които касаят обосноваността на въззивния съдебен акт, което не е самостоятелно касационно основание за неговата проверка.

Според решението на ВКС по делото категорично е доказано, че Петров е инициатор на разговорите, подсъдимите не са знаели за воденото в следствието дело, което според обвинението е трябвало да бъде смачкано от следователя след получаване на парите. „Изследвайки съдържанието и значението на всяка фраза от тези разговори, САС ясно е формулирал разбирането, че всъщност при тези първоначални контакти идеята за даване на подкуп съвсем не е възникнала самостоятелно при всеки един от подсъдимите, а очевидно е била имплантирана от свидетеля Петров чрез неговото последователно и целенасочено упорито поведение в изпълнение на предварително разработен план и стратегия за протичане на срещите с участие на служители от МВР и ДАНС“, мотивира се ВКС. Именно той е ориентирал темата на разговор към делото, убеждавайки подсъдимите колко сериозно е положението на Николай Цонев, той е въвлякъл името на Тенчо Попов като евентуална връзка с бившия военен министър и „най-важното“ – той е определил параметрите на подкупа.

И ВКС, както долните инстанции, намира, че Петров е играел „роля, която е била сходна с тази на агент под прикритие без същият да е имал такова формално качество, нито да е била приведена в действие процедурата по разрешаване и контрол на такава специална техника за разследване“.
„Внимателно са обсъдени всички аспекти относно причините за започване на операцията, начина й на провеждане, респ. характера и степента на участие на свидетеля Петров и службите, под чийто контрол и инструкции е действал, разкривайки действителната картина на разследване, което се отклонява от принципите за законност и справедливост“, категоричен е съдът.
ВКС приема, че без провокацията, осъществена от разследващите „случаят не би имал това развитие“.

Съдът още веднъж поставя под съмнение действията на Петров, след като Тенчо Попов му е предал предполагаемия подкуп. Вместо моментално да предаде плика на разследващите, които са били на мястото на срещата, Петров го е занесъл в следствието. По делото се установи, че на плика има единствено и само негови отпечатъци и то от вътрешната страна, което изключва възможността Попов да му го е предал. „Нещо повече, с оглед особената роля на свидетеля Петров в цялата операция, странното му поведение да не предаде плика с банкнотите непосредствено след получаването му от подсъдимия Попов и излизане от кантората (където са се намирали служители на ДАНС, прокурор от СГП и следовател) и необяснимото поведение на разследващите, които не са предприели мерки да изискат това да бъде сторено, разумно са дали основание на САС да не изключи възможността от манипулация на плика и неговото съдържание преди съставяне на протокола за доброволно предаване от 01.04.2010г“, се сочи в решението на ВКС.

Делото бе минирано още от самото начало с множество процесуални грешки на прокуратурата, като в процеса се установи дори, че бившият зам.-градски прокурор Роман Василев е излъгал тогавашния председател на окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров, за да получи разрешения за използване на СРС-та.

В мотивите на трите инстанции се съдържат категорични изводи, че шефът на столичното следствие Петьо Петров е извършил престъпление – провокация към подкуп. Юристи, с които “Съдебни репортажи” разговаря, обясниха, че завършекът на делото е основание прокуратурата да се самосезира и да провери действията на основните участници в процеса, начело с Петров. Окончателната оправдателна присъда пък най-вероятно ще доведе до завеждане на дела по Закона за отговорността на държавата и общините.

Часове след като ВКС оповести мотивите си, от прокуратурата съобщиха, че шефът на столичното следствие е подал заявление за напускане на ръководния пост, а градският прокурор Христо Динев го е освобидил със заповед. Петров е поискал от главния прокурор да се извърши „пълна проверка, която да изясни всички факти и обстоятелства по случая и действията на абсолютно всички длъжностни лица от всички посочени в решението институции – МВР, ДАНС, прокуратура, без оглед и значение на длъжностите, които са заемали към онзи момент, както и понастоящем“. Проверката ще се извърши от прокурори от Върховна касационна прокуратура (ВКП), съобщават от държавното обвинение.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Дневник

След протест на съдии ВСС стопира работата с проблемната ЕИСС

До края на годината разработчикът ще трябва да отстрани пропуските и грешките в софтуера
geshev

На Националното съвещание на прокуратурата: прокурорите се възмутиха от призивите за реподбор на състава на държавното обвинение

Колкото по-обединена била прокуратурата, толкова повече били атаките към нея, приеха "делегатите" в предварително подготвена декларация
vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Вашият коментар