Какво става с прокурорите?*

Историята на един частен случай за покриване на полицейски произвол, от който следват общи изводи
15-08-2014; категория: Данните говорят; автор: Галина Гиргинова;

uniforma

За “поръчковите” дела – срещу хора с власт, за разместване на капитали, за размазване на репутации, за замитане на следи на други хора с власт - пишем често и ще продължим да го правим. Всеки път си задаваме въпроса как се генерира тази зависимост на прокуратурата. Причините са много и са системни. Какво е въздействието им върху манталитета на редовите прокурори обаче се вижда по “тихите” дела – такива, които засягат неизвестни граждани и особено такива, които бранят служебната омерта, свързани с полицейски или прокурорски грешки или престъпления. Пораженията върху начина на мислене на прокурорите от безотговорността остават без последици в системата за кариерното им израстване. Те всъщност са най-големите вреди, защото бележат чрез най-важния фактор (човешкия) бъдещето на цялата институция.

Историята

На 19 септември миналата година късно вечерта двама младежи – момче и момиче, са задържани в 1 РПУ. Основанието според полицаите е, че момчето Иван Цонев счупило задната чистачка на полицейски бус пред районното, а момичето Александра, на 25 години, обиждало и нападало полицаите, които се опитвали да задържат приятеля й. Версията на полицейските служители, участвали в сблъсъка, впоследствие е подкрепена и от показания на част от колегите им, които са били на смята в злополучната нощ.

Няколко месеца по-късно заповедта за задържане на Александра е обявена за незаконна от съда заради липса на мотиви. Случаят получава обществен отзвук след предаване на „Господари на ефира“, излъчено през април, което оборва част от твърденията на униформените и ги уличава във фалшифициране на обстоятелствата около задържането.

Александра подава три жалби в прокуратурата с искане държавното обвинение да провери случилото се и поведението на полицай Стоянов. Твърди, че тя е била малтретирана и че не е посягала на полицая. Участвалият в сблъсъка – полицаят Кристиян Стоянов, обаче излага различна версия – Александра започнала да го блъска и дърпа, в резултат на което скъсала десния ръкав на полицейската му униформа в областта на рамото. Впоследствие от МВР заявяват, че камерите за наблюдение пред сградата са били повредени и не съществува запис на събитията преди и по време на задържането.

Междувременно срещу Александра започва наказателно производство и жалбите й срещу полицаите са приложени в разследването срещу нея. Делото вече е в съда и първото заседание е насрочено за 13-ти октомври.

Телевизионен обрат

Александра обаче има късмет. Случаят й се появява по телевизията. През април пред камерите на Нова телевизия Александра разказва това, което е написала и в сигналите си до прокуратурата – че приятелят й неволно закачил и счупил чистачката на буса, минавайки покрай него, след което трима полицаи го обградили и съборили на земята; че тя се обърнала към униформените с въпроса: „Какво правите?“, а един от тях я ударил два пъти в лицето.

В подкрепа на разказа й в предаването „Господари на ефира“ са излъчени кадри от камерите в районното, които опровергават показанията на полицаите, че са арестували момичето, след като е скъсала униформата на единия от тях. От видеото, което последваща експертиза установява, че е автентично и не е манипулирано, се вижда как Александра е въведена в районното от трима полицаи, сред които и Кристиян Стоянов – потърпевшия от агресивните действия на момичето, според официалната версия. Камерите ясно показват, при това на няколко пъти, че полицейската униформа на Стоянов и по-точно десният му ръкав е здрав – не се вижда никакъв процеп между ръкава и плата на рамото. На записа три часа по-късно Стоянов е заснет да излиза от стая, а ръкавът му вече действително е скъсан сериозно.

По-късно проверката установява, че разкъсването на плата е с дължина 30 см. Качеството на записа не пречи да се види без съмнение с просто око както здравината на плата при влизането на полицаите и задържаното момиче в сградата, така и разкъсаната тъкан часове по-късно.

Заради очевидното несъответствие между версията на полицаите и излъчените кадри от камерите, както и заради влиянието на телевизията върху обществените нагласи, вътрешният министър Цветлин Йовчев нарежда повторна проверка на случая. Първата вече е завършила със становище, че действията на полицаите са законосъобразни.

Двама главни инспектори от Дирекция „Инспекторат“ на МВР извършват повторна проверка и излизат със заключение, че се потвърждават данните за скъсаната униформа на Стоянов, но не и данните за превишаване на полицейските правомощия спрямо Цонев и Александра. От Инспектората заключват, че Стоянов е излъгал, дал е показания, които не отговарят на истината, а на нагоре по веригата са претупали проверката на случая. Затова становището е, че Стоянов е извършил дисциплинарно нарушение, което предвижда най-тежката санкция – уволнение, и има данни, че полицаят е набедил е Александра в престъпление, за което тя е получила обвинение. Именно заради тази констатация преписката е изпратена на Софийската районна прокуратура, която на 28 юли с постановление отказва да образува дело срещу Стоянов, защото намира, че заключението на Инспектората „следва да се приеме за необосновано, неправилно, недостоверно и несъстоятелно в частта“, в която уличава Стоянов в престъпление.

В постановлението на обвинителите Деян Славов и Калин Близнаков има поредица смущаващи грешки в мисленето и се вижда очевиден двоен стандарт, когато се разследват данни за престъпление – един за гражданите и втори за полицаите.

Сблъсъкът на прокурорите с правилата на формалната логика, или за чудесата, които един полицай може да постигне с безопасна игла от 1,5 см.

Двамата районни прокурори обсъждат версията на полицай Кристиян Стоянов, който твърди, че веднага след като момичето скъсало униформата му, той извадил безопасната игла от служебната си карта и закрепил скъсания ръкав и пагон. „Считаме,че дадените обяснения от Стоянов не се оборват от останалия доказателствен материал“, пишат Близнаков и Славов. Безопасната игла е дълга 1.5 см., а установената дължина на процепа в плата на ръкава е 30 см.

Прокурорите се позовават и на свидетелските показания на двамата негови колеги – единият чул звук от скъсване, а друг видял 30-40 минути след задържането на Александра, че якето е скъсано. Останалите свидетели потвърждавали, че Александра е бутала Стоянов и го дърпала по десния ръкав. „Тези нейни агресивни действия съвсем не изключват реална възможност десният ръкав на полицейското яке да е бил скъсан именно тогава, при този физически контакт“, категорични са обвинителите.

С други думи – прокурорите са били изправени пред две групи доказателства. В едната са показанията на полицейските служители – на Стоянов, който уличава директно Александра; на негов колега, който чул шум от скъсване; на други, които видели дърпане. Във втората група са показанията на Александра, която отрича да е късала униформата; записът от камерата, че ръкавът е бил здрав и след задържането й, както и обикновеното опитно правило, че скъсан ръкав на формено яке (материята е плътна) с дължина на разкъсването 30 см., не може да се закрепи дотолкова, че скъсването да не се вижда въобще, със съвсем малка безопасна игла.

Безопасната игла, която твърди, че е използвал Стоянов, служи, за да закрепи червен конец към служебната карта на полицая, която стои в кожен калъф (полицаи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че иглата е изключително нестабилна и не би могла да издържи дебелината на плата на униформата, защото, подчертаха, тя може да закрепи единствено конец).

Има и още един проблем 1,5 см. не могат да обхванат едновременно и плата на униформата, и пагона (както твърди, че е станало закрепването Стоянов), чиято дебелина далеч надхвърля физическата възможност иглата да го обхване.

Ако нормален човек със средна интелигентност е поставен в тази ситуация – да преценява на кои доказателства да повярва, той би казал, че трябва да вярва преди всичко на очите си, както и на обективно възможното. Със споменатите прокурори обаче работата се оказва различна – те приемат, че показанията на свидетелите и наличието на безопасна игла на служебната карта “не изключвали” възможността ръкавът на полицая Стоянов все пак да е скъсан по начина, който посочва той, а след това да е прикрепен. И съвсем не им хрумва, че всъщност тази възможност направо си е изключена. Очите и опитът колко може една миниатюрна безопасна игла подкрепят показанията на Александра, а всички заедно опровергават думите на Стоянов.

Но дори безопасната игла да беше с такива размери, че да може да прободе плата достатъчно стабилно по значителна дължина, прокурорите трябваше да кажат кога полицаят е успял да направи това. Очевидно, според разсъжденията на прокурорите, прикачането трябва да се е случило преди Александра да бъде въведена в районното. Но и тази версия изглежда трудно възможна на основата на обичайния опит – излиза, че Стоянов е успял да неутрализира хулиганстващото момиче и на практика преди или по време на ареста да оправи униформата си. Излиза, че хулиганката е била дисциплинирана и не е пречила на тези полеви усилия по “шеф и кройка”.

Прокурорите допускат, че лошото качество на записа и фактът, че полицаят носел над форменото яке свелоотразителна жилетка, може би пречат да се види, че ръкавът не е цял.
Да, обаче, от камерата в РПУ-то се вижда повече от ясно, че ръкавът стига до рамото без процеп, платът не виси, нито е закрепен по някакъв начин. Що се касае до версията за светлоотразителната жилетка – пак на видеото с просто око и въпреки лошото качество ясно се забелязва, че тя покрива само част от пагона на полицая, но не и началото на ръкава му, което е закрепено към рамото и в случая то е съвсем здраво.

Упорито на черното – бяло

Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

В постановлението се признава, че експертът, изследвал видеото, е дал заключение, че не се наблюдава нарушаване на целостта на униформите на нито едно от униформените лица.
Прокурорите обаче проявяват изобретателност, която достига до философски дълбочини, като обясняват, че от това, че не виждаме скъсаното, не означава, че то не съществува.

„Това обаче съвсем не означава, че реално не може да има скъсване на униформеното яке на полицай Стоянов, което въпреки всичко да остане скрито (незабележимо)…“, поддържат държавните обвинители и посочват четири причини, поради които всеки гледал записа би могъл да се заблуди (споменатите вече – качество на записа; връхната зелена жилетка, хипотезата, че полицаят е закрепил униформата с безопасна игла). А след това въвеждат четвъртата причина – факторът “естество” на материята. Не можело да бъде изключена и версията, че униформата на полицая е била скъсана от Александра, но „незначително“, а впоследствие „въпреки старанието на полицейския служител да спре по-нататъшно повреждане на материята, поради естеството й, разкъсването да е продължило от само себе си до по-големи размери (дължина около 30 см.)“.

Обаче такава версия не се споменава да е изложил и самият притежател на материята с вироглаво естество.

Правата на полицая са повече от правата на човека

Демонстрирайки особено внимание към правата на полицая, уличен в лъжа, прокурорите подчертават основния принцип на наказателния процес, че за да бъде признат някой за виновен в извършване на престъпление, трябва да е изключена всяка друга възможност различно лице да е извършителят.

„Необходими са многобройни косвени или безспорни преки доказателства, които разгледани поотделно и в тяхното единство, в достатъчна степен да формулират определено виновно поведение, каквото в настоящата хипотеза липсва“, казват обвинителите.

Обаче така възниква логически конфликт, останал напълно незабелязан от прокурорите.
Ако те приемат, че по несъмнен начин не може да се изключи версията на полицая, че момичето му е скъсало униформата, как решават проблема, че по тяхната логика в същото време това означава, че и обвинението срещу Александра не е доказано категорично, а представлява само една от възможните версии.

Обвинителите пропускат да отбележат, че нито един свидетел не е станал очевидец на момента, в който момичето къса полицейската униформа, но пък се позовават на обратното твърдение – че никой не е видял Стоянов сам да къса униформата си. Изтъкват също, че изводите на проверяващите от МВР са „погрешни“, защото „нито една камера не е заснела Стоянов или негови колеги умишлено да късат десния ръкав и пагон на полицейското му яке“. Запис как момичето къса униформата обаче също няма. Но за сметка на това видеото показва кога ръкавът на Стоянов е вече скъсан – три часа след инцидента.

По отношение на полицая следва прекратяване на делото, а спрямо гражданката Александра – внасяне на обвинение в съда.

Съвсем отделният въпрос

След като приключват с доказателствата, прокурорите почват да разсъждават по правото така, че в крайна сметка излиза, че ако полицаят е излъгал и това е довело до несправедливо обвинение, то той не е извършил престъпление. Показанията на Стоянов били “истинни” съобразно значението на понятието в Наказателния кодекс, а дали полицаят е излъгал, според прокурорите, е „съвсем отделен въпрос“.

Прокурорите приемат, че е „недопустимо да се говори за „набедяване”, защото според тях, делото срещу Александра, в което тя ще отговаря за скъсаната униформа, било в съвсем начална фаза. „Прокуратурата предварително не би могла да знае кои точно доказателства ще кредитира съдът и кои не, както и по какви съображения. “Следва да бъде изрично отбелязано, че прокуратурата не би могла да изземва чужди институционални правомощия и компетенции“, смятат те и допълват, че едва след като делото приключи с влязла в сила присъда, може да се прави „адекватна правна преценка за лъжесвидетелстване, респ, набедяване…, както и да се изясняват евентуални мотиви“, смятат представителите на институцията, която по закон разкрива престъпления. Тоест, прокурорите си признават, че ще изчакат делото срещу Александра да приключи, за да кажат дали е предадена на съд за нещо, което не е извършела.

И стигат по-далеч – не било доказано, че Стоянов, пишейки неверни факти в докладната записка, е знаел, че лъже и какъв ще е резултатът от поведението му. Дори напротив – и да е лъгал, той е вярвал, че е истина. „Видно от материалите по проверката в представите и съзнанието на К. Стоянов е била налице категорична вяра във виновността на задържаните лица“, пишат прокурорите и допълват, че фактът, че „обвинените в престъпленията лица“ – Александра и Иван, твърдят, че не са ги извършили, не е достатъчно да докаже, че Стоянов е действал незаконно.

Що се касае до изследването на въпроса дали полицаите са превишили правомощията си и са използвали в по-голяма степен сила при задържането на младежите, прокурорското постановление е лаконично. Доказателствата по делото сочели, че униформените са изпълнили задълженията си, а показанията на задържаните са „нелогични и непоследователни“. Любопитен е най-силният им аргумент – вещото лице, изследвало записите, сочи, че „изображенията на лице от женски и лице от мъжки пол са негодни за извършване на лицева идентификация“. Или с други думи – след като не можем да ги разпознаем, не можем и да кажем дали са бити.

Дали полицаят Стоянов е “спасен” от наказателно преследване ще стане ясно от действията на горестоящата прокуратурата. За Александра Стоилова нещата са далеч по-конкретни – на 13-ти октомври влиза в съда като подсъдима.

Независимо какъв ще бъде изходът и за двамата, постановлението на прокурорите Близнаков и Славов нагледно показва колко е сериозен проблемът с човешкия фактор в прокуратурата.
И въобще дори не става въпрос за основното професионално изискване, включено не само в закона, но и в Етичния кодекс на магистратите, че съдията, прокурорът и следователят трябва да е компетентен. Изправени сме пред необходимостта в случая да се чудим какво става с други още по-базови, чисто човешки, характеристики.

* Заглавието е перифраза на заглавието на статията в “Стършел” “Какво става с хората”

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vss

Съветът на Европа: Проектът “Кирилов” не осигурява независимо разследване на главния прокурор и би могъл го затрудни

Снимка: Капитал

ВКС: Създаването на механизъм за отговорността на главния прокурор минава през промени в Конституцията

Данаил Кирилов: Утре ще искате да извеждаме на линч главния прокурор
Syd

Неправителствени организации за предложенията на правосъдния министър: Създава се механизъм за натиск върху председателите на върховните съдилища

Данаил Кирилов: Целта не е да се удари Лозан Панов
Снимка: Капитал

След разрешение от ВСС градски или спецпрокурор ще разследва тримата големи

Не става ясно как проектът за промени отговаря на критиките за липса на механизъм за независимо разследване на обвинител №1
Снимка: Дневник

Лозан Панов: Липсата на контрол над главния прокурор го прави най-силната политическа личност

Снимка: Дарик

Бившият зам.-министър Христо Ангеличин оправдан на втора инстанция по делото за телефонните централи

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев

7 коментара

Вашият коментар