Софийският апелативен съд: Петьо Петров е инсценирал и проектирал корупционна схема, за да “излезе” делото „Цонев, Сантиров, Попов”

Действията на шефа на Столичното следствие не са нито законни, нито морални, отсече съдът
17-02-2014; категория: Дела, Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Сегашният шеф на Столичната следствена служба и основен прокурорски свидетел по делото „Цонев, Сантиров, Пoпов” Петьо Петров е правил всичко възможно, за да инсценира и задейства корупционна схема, целяща да дискредитира тримата подсъдими. Това е основният извод в мотивите на съдебния състав на Софийския апелативен съд (САС), с които съдиите потвърждават оправдателната присъда на подсъдимите. Бившият военен министър Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и бившият главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов са подсъдими за даване на подкуп. Според прокуратурата Цонев в съучастие с Попов и чрез Сантиров е трябвало да предаде на следователя Петьо Петров 20 000 евро подкуп, за да смачка дело срещу бившия военен министър.

От мотивите на второинстанционния съд обаче става категорично ясно, че няма как тримата да са инициирали разговорите със следователя, тъй като никой от тях не е знаел за съществуването на делото, което на този етап се е водило срещу неизвестен извършител. Напротив, именно Петров е този, който съобщава какво е делото и какви действия могат да се предприемат, за да не излезе нищо от него.

Процесът нашумя, след като клип на МВР показа как бившият военен министър бе поставен на колене при ареста му във Военно-медицинска академия, а наблюдаващият прокурор по делото Роман Василев го нарече „абсолютен престъпник”, с което наруши презумпцията за невиновност, служебните си задължения за обективност и професионалната етика. Провинението му бе наказано с „порицание” от ВСС.

Още от самото начало възникнаха съмнения, че процесът е монтиран, а следователят, който по-късно оглави Столичното следствие, сам си е поискал пари. Сега вече и две съдебни инстанции мотивират актовете си именно в тази посока – че Петров съзнателно е провокирал подсъдимите, за да ги въвлече в корупционна схема, т.е. – произвел е предпоставки за извършване на престъпление.

В мотивите си САС (председател Спас Иванчев, членове Милена Панева (докладчик) и Калинка Георгиева) обръща особено внимание на ролята на Петьо Петров – тя, според съдиите, е ключова, но не защото той е бил лице, на което е бил предложен или даден подкуп, а защото той “бил лицето, преднамерено създало условия за предлагане/даване на подкуп”. Негова е била инициативата за срещите с всеки един от подсъдимите Сантиров и Попов, той е настоявал за лична среща с Цонев, “като сам признава, че след такава среща с Цонев неговото участие в подкупа би било „директно”.

Освен това Петров е участвал “в набелязването и реализирането на план, съвместно със служители на ДАНС; вземал е мерки за собствена сигурност срещу възможно декодиране на същността на ситуацията като провокация към подкуп; давал е идеи при срещите си с подсъдимите; поставял е условия за суми, които трябва да получи, определял е и е мотивирал размера на тези суми, а при очерталата се в един момент възможност инициативата му да не успее заради величината на поисканата от него сума, е реагирал с очертаване на неблагоприятни перспективи пред Цонев, за да поддържа интереса на подсъдимия Попов към инициативата си”. Съдът обобщава, че по делото няма доказателства, че без тази активност на Петров подсъдимите биха били ангажирани в корупционен акт.

Уточнявайки, че не е установено Петров да е имал личен мотив за злепоставянето на някого от подсъдимите, конфликти или противопоставяне, напротив – свидетелят и съдия Сантиров са имали добри, приятелски отношения, а с другите двама следователят изобщо не се е познавал, съдът прави извода, че единствената възможна насока на действията на Петров в периода от обвинителния акт е била “да бъдат обществено дискредитирани подсъдимите, да бъдат те злепоставени и то заради причини, оставащи извън собственото им поведение”. “Поради това настоящият състав не би могъл да се дистанцира от мнението на съда от предходната инстанция, че в случая е налице именно провокация към подкуп, осъществена от свидетеля Петров. Практически този свидетел е нагласял извършването на корупционен акт от страна на всеки от тримата подсъдими, въздействайки върху Сантиров и Попов директно. Той е правел всичко, за да бъде задействана корупционна схема – създавал е условия, за да предизвика даване на подкуп, като е искал провеждане на срещи с всеки от подсъдимите, убеждавал е, манипулирал е Сантиров и Попов.. с обещаващи реплики, че всеки от тях също ще получи част от парите, които Цонев ще даде, манипулирал е Тенчо Попов с обобщаващите си изводи, че се касае за „огромна далавера” на Николай Цонев…”, сочи съдът и допълва, че за нуждите на правените в момента на срещите му с всеки от подсъдимите СРС-та “е манипулирал смисъла на някои от изречените от тях реплики, за да ги подчини на замисъла за инсцениране и последващо реализиране на корупционната схема”. Именно Петров е човекът, който е определял и мотивирал размера на подкупа, който трябва да получи; създал е у всеки от подсъдимите убеждение, че има нагласата да съдейства; ангажирал се е да обмисля варианти за процесуално поведение на Цонев, а дори и съдържанието на показанията, които същият следва да даде по делото.

Ето защо, сочи САС, всичко случило се през март 2010 г. “представлява единствено и само неправомерна форма на разследване”. “Тук не се касае за една започнала вече неправомерна дейност на тримата подсъдими или на някого от тях, за пресичане или за разкриването на която да е била реализирана, макар и провокативно, една помагаческа дейност от страна на свидетеля Петров. Тук се касае за провокационно мотивиране от страна на този свидетел към престъпление. Без значение е целта на тази му активност – дали, за да бъде разобличен онзи, който даде или приеме подкупа или пък целта е била единствено за злепоставянето на това лице. Целта не е в състояние да промени същността на действията, представляващи преднамерено стимулиране на другиго към извършване на престъпление, нито е способна да ги оправдае”, казва втората инстанция.

В прав текст съдът заключва, че “подобни действия нямат общо с нравствеността и морала, а след като това е така, те не биха могли да имат и правно оправдание и да бъдат практически стимулирани чрез наказване на провокираните лица, евентуално поддали се на провокацията”. Защото всяко друго решение би означавало да се признае възможност за съществуване на право, дистанцирано от морала и нравствеността.

“Според настоящия състав една постъпка, която не е съобразена с нравствените и етичните норми в обществото, не би могла да получи правно оправдание”, подчертава САС. Съдът напълно се съгласява със споделеното в правната теория мнение на проф. Димитър Михайлов, че е “недопустимо борбата с престъпленията да се води чрез предизвикването и организирането на престъпления и още по-малко когато това става с участието на органи на властта”. “Редът в човешкото общество в съвременния свят не би трябвало да се постига с неморални, а още по-малко с незаконни действия”, казва САС и допълва, че провокацията към подкуп в българското законодателство не представлява специално разузнавателно средство или способ за разкриване на престъпления.

Затова, според съда, настоящият шеф на столичното следствие е действал не като агент под прикритие, а “като служител на съдебната власт, който преднамерено и злонамерено е създал предпоставки за реализиране на цялата верига от събития за достигане евентуално до даване на подкуп и приемане на посредничество като е манипулирал, убеждавал, съветвал, обещавал”. “Толерирането на подобни похвати на разкриване и доказване на престъпления не би могло да работи за затвърждаване на уважението към закона и авторитета на правозащитните органи, за утвърждаване на доверието на обществото в тях и на вярата му в тяхната сила и справедливост”, мотивира се съдът.

Анализирайки цялостното поведение на следователя Петров, съдът обръща сериозно внимание на няколко факта – на причината за командироването на Петров от столичното следствие в Националната следствена служба през март 2010 година със заповед на главния прокурор Борис Велчев. Това събитие е предхождано от докладна записка на шефа на 3 отдел в НСлС Ангел Александров до Велчев, в която се мотивира необходимостта следователят Петров да бъде командирован, за да помогне на колегите си, като така е заобиколен случайният подбор чрез електронно разпределение. В мотивите изрично се казва, че в заповедта на главния прокурор не фигурира текст, който да указва Петров да бъде включен в екипа по разследването на делото “Странджа-2″ (делото, което, според прокуратурата Цонев, искал да се потули – б.а.). Съдът отбелязва, че “липсва от една страна достатъчно ясна и разбираема причина разследващият екип по сл. дело № 105/09г. да не бъде сформиран от личния състав на следователите в НСлС, а вместо това да се прибягва до искане за командироването на Петров в националното следствие”, а от друга – липсва яснота и относно онази изключителност на личните и професионалните негови качества, която е надделявала над възможностите на останалите следователи от Националната следствена служба, доколкото искането на следовател Александров не е мотивирано със специална професионална подготвеност на Петров.

Особено значение САС отделя и на липсата на обяснение за предсрочното прекратяване на командировката на Петров в НСлС – макар той да е командирован за година, през април 2010г. вече не е бил на работа в НСлС. В същото време разследването на конкретното дело, по което е работил, не е било приключено, затова “тези факти оставят впечатление, че престоят на свидетеля Петров в НСлС е бил финализиран с приключването на операцията по задържането на тримата подсъдими”. Освен това, разсъждава съдът, дори и последващите арести да мотивират отвода на Петров по делото, то липсват данни той да е продължил да работи по друго дело в следствието.

От мотивите на САС става ясно, че съдиите не кредитират като достоверни показанията на следователя-свидетел, тъй като е установено, че той откровено интерпретира в своя полза събитията и премълчава съществени подробности, изяснени категорично от други доказателства по делото. Втората инстанция прави обстоен разбор на доказателствата и се солидаризира с изводите на СГС по отношение на изводите му за липсата на дактилоскопни отпечатъци на Тенчо Попов по плика, в който е предаден подкупът.

Въпреки че напълно потвърждава крайния резултат от присъдата на СГС – оправдаването на подсъдимите – втората инстанция отправя сериозни критики към подхода и интерпретацията на част от доказателствата от страна на състава на СГС. “Опасения за безпристрастност на съда би могъл да породи начинът на излагане на приетата от него за установена фактология по казуса, включващ описание на фактите и съпътстващо излагането им тяхно тълкуване и разясняване от страна на съда, както и вплитане на индивидуалната преценка на този съд за тези факти с изрази като: „Това разбира се не отговаряло на истината…” или „Очевидно към този момент подсъдимият Попов не е знаел за делото, водено от Петров срещу Цонев, както и какво е естеството на случая…” или „Очевидно е от съдържанието на проведения разговор, че както подсъдимия Сантиров, така и подсъдимият Попов са нямали представа за естеството на воденото от Петров следствено дело.”, сочи САС и допълва, че подобни изрази могат да породят притеснения за обективността на съда, защото не съответстват на съществуващите към него очаквания и дължимата от него безпристрастност.

САС не се съгласява и с изключването на част от събраните чрез СРС-та доказателства. Първата инстанция прие, че записите със СРС-та не отговарят на законните изисквания и напълно ги изключи като доказателства. САС обаче приема, че тези, приложени спрямо Петров, могат да бъдат използвани, въпреки че съществуват нарушения при използването им, защото не са съществени и не водят до поставяне под съмнение на тяхната автентичност. Останалите СРС-та (по отношение на подсъдимите, които не са магистрати) обаче са прилагани незаконно, сочи САС, тъй като разрешения за ползването им не са дадени от компетентния в случая съд.

Макар по част от разрешенията за използване на СРС-та да личи ръкописно вписани обстоятелства от страна на бившия зам.-градски прокурор Роман Василев, САС приема, че разрешенията са легитимни, доколкото се касае за бланкетни документи, които изразяват волята на съответния председател на съд, който действително ги е подписал. По делото се установи, че Василев е заблудил бившия председател на Окръжния съд в Пловдив и настоящ главен прокурор Сотир Цацаров, като е поискал спрямо Попов да бъдат прилагани СРС-та с мотива, че предаването на подкупа ще се осъществи в Пловдив. По този повод и втората инстанция коментира, че се касае за “фалшив претекст”, но това не прави разрешенията незаконни, защото компетентният орган е преценил при разрешението други обстоятелства, които се изискват от закона.

“Действително може да се приеме, че волята на председателя на Окръжен съд-Пловдив е била опорочена по отношение на преценката му за местната негова компетентност да се произнесе по представеното му искане на зам. градския прокурор на София. Този проблем обаче няма отношение към основанията за разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства, поради което фактът на съществуването му не е в състояние сам по себе си да компрометира възможността за ползване на конкретно изготвените веществени доказателствени средства при решаването на делото”, казват в мотивите си САС.

По този повод САС отправя упрек към СГС, че необосновано е изключил част от записите от доказателствения материал и така се е лишил от възможността да изясни в пълнота обстоятелствата по делото, като същевременно е приложил двоен стандарт, защото е обсъждал изключените доказателства само в частта, в която ползва подсъдимите. Но тази грешка на първоинстанционния съд не му е попречила да формира “правилно отношение” към това дали доказателствата могат да установят вина на всеки от подсъдимите, сочи САС.

Критика към първоинстанционния съд има и по отношение на кредитирането на показанията на подсъдимите. Според САС СГС се е предоверил и е приел изцяло защитната теза на Попов, Сантиров и Цонев, въпреки че поведението им в инкриминирания период до известна степен да е противоречало на житейската логика и на направеното от самите тях описание на действията им. Освен това съдът отбелязва, че СГС е излязъл от предмета на делото, като е взел предвид справки за проверки и разследвания срещу Петров и ги е използвал, за да формира изводите си. Това, според САС, е недопустимо, защото свободното интерпретиране на факти от миналото на свидетеля, несвързани с разследваните събития, не фигурира в утвърдените в правната теория и съдебната практика критерии за преценка на достоверността на доказателствата. “И ако за защитата догадките, хипотезите, биха могли да бъдат аргумент за обосноваване на процесуални позиции, съдът трябва да е дистанциран от прилагането на подобни похвати и да борави единствено и само с несъмнено установените по делото по предвидения за това процесуален ред факти”, аргументира се съдът и допълва: “Единственият ефект, който може да бъде постигнат с допускането и събирането на информация като съдържащата се в посочените преписки и справки, е недопустимото изменение на критерия, на отправната точка и подхода при арбитрирането.”

Съдиите критикуват първата инстанция и по отношение на интерпретацията на техническата експертиза на записите и отбелязват, че в мотивите на СГС неправилно е очертано крайното заключение на вещото лице. “В по-нататъшното изложение на първостепенния съд присъстват изводи, които не е възможно да бъдат направени въз основа на заключенията по основната и допълнителната технически експертизи, а именно, че със заключението си по допълнителната експертиза вещото лице „на практика поставя под сериозно съмнение изследваните от него записи”, като според предложения от този съд прочит на експертните изводи в отговорът на последния въпрос вещото лице е отговорило, че части от разговора липсват. Такъв извод в експертизата просто няма”, се казва в мотивите.

И още: “Ако експертът, позовавайки се на чл. 25 ЗЗКИ, е отказал повече информация, това не само не е укорим недостатък на дейността му, а заслужава подкрепа като подход, защото е нормативно оправдан. Конкретните технически средства – електронни и механични съоръжения, които са послужили за документиране на контролираните лица и техните разговори, са държавна тайна, разкриването на която е съпътствано със санкции. Поради това отказът на експерта да предостави повече информация в отговор на поставените от съда въпроси е плод не на „човешки страх”, както е преценил този съд, а се касае за изява на респект към закона и съобразяване с предписанията му, което е дълг на всеки гражданин.”

Съдът приема, че поставените в допълнителната техническа експертиза задачи са били “некоректни” по отношение на “действащите законови забрани”, защото експертите не са могли да съобщят информация за техническите показатели и средства, по които са приложени СРС-тата. Подобно е отношението на втората инстанция към изводите на СГС, че заради унищожаването на част от записите от СРС-та не може да се установи дали събитията са се развили по начина, по който са представени в обвинителния акт на прокуратурата. САС пояснява, че по закон се унищожават записи, в които не се съдържа доказателствен материал, защото те не са нужни за делото, а представляват сериозна намеса в личния живот. “И ако това е било сторено (б.а. унищожаването), както се твърди в приложените към делото отговори от МВР-СДОТО, то само по себе си не е компрометиращ останалите записи факт. По-важно е дали се разкъсва, дали се нарушава по някакъв начин вследствие на унищожените записи логиката на събитията, описани във веществените доказателствени средства. Само при положителна такава констатация е оправдано да възникнат съмнения за манипулативно унищожаване на информация, ориентирано не към постигането на предвидената в закона цел – да не се разпространяват сведения от личния живот на гражданите, а към прикриване на факти, които биха били от полза за установяването на истината. Такива констатации в случая не са направени от първостепенния съд, а не се и установяват обективно при проследяването на съдържанието на наличната информация от приложените веществените доказателствени средства поради това всички аргументи, свързани с унищожаването на част от записаната в периода на прилагане на СРС информация, са неоснователни”, казва САС.

В мотивите на съда се обсъжда и несъответствието по отношение на плика, в който се твърди, че се е намирал подкупът. Както стана ясно от делото, уговореното предаване на парите се е случило в кантората на съпругата на Тенчо Попов, като, според обясненията на Попов (определени от САС като “наивни”, а от първата инстанция напълно кредитирани), той е занесъл на Петьо Петров плик, в който имало неденоминирани банкноти, за да му покаже, че не може да бъде рекетиран толкова нагло от следователя. Именно там е арестуван Тенчо Попов, като от записите на камерите в кантората се вижда, че маскирани полицаи го повалят, а той удря главата си в рамката на вратата и губи съзнание.

И втората инстанция се съгласява, че по никакъв начин не може да се установи дали пликът и парите, приложени като доказателство по делото, са всъщност предадените от Попов на Петров. Причината е, че Тенчо Попов е пипал плика с голи ръце, но по приложения по делото плик няма пръстови отпечатъци. На записите се вижда, че Попов хвърля плика на масата, а Петьо Петров го взима и го прибира в джоба си. Вместо обаче след ареста на подсъдимия на място, в кантората, да бъде извършен оглед на парите, Петров си тръгва, отива в ДАНС (където премахват закачените за него микрофони) и чак след час и половина отива в кабинета на водещия следовател, където предава парите. Освен това пликът, приложен по делото, никога не е бил запечатван, а този, който Петров е предал на следователя, е бил неразпечатан.

“Според отразеното в съставения протокол за доброволно предаване свидетелят Петров е предал бял хартиен запечатан плик, в който са били установени 100 банкноти в купюри по 200 евро. Твърденията на Тенчо Попов от съдебното заседание са за предаден от него незапечатан плик. Неяснотата в ситуацията относно плика, а от тук и относно съдържанието му, се задълбочава при прочита на съдържанието на изготвената дактилоскопна експертиза, в рамките на която за наличие на дактилоскопни следи е бил изследван плик, в който е имало банкноти, както и самите банкноти. Според описателната част на тази експертиза за изследване е бил представен хартиен бял незапечатан плик с неотлепена защитна лента. Очевидна е липсата на каквото и да е съответствие в отразяванията в съставените процесуални документи, в които е описвано състоянието на плика, в който се твърди от обвинението, че е била инкриминираната по делото парична сума, предоставена от подсъдимия Попов на свидетеля Петров”, сочи САС.

Поради това съдът приема, че не е възможно да се изключи категорично възможността “за манипулация в предадения на 01-ви април 2010г. от подсъдимия Попов на свидетеля Петров плик и в неговото съдържание преди да бъде съставен протоколът за доброволно предаване”. Оттук и извежда крайния си извод, че прокуратурата не е доказала безспорно факта на предаване на 20 000 евро от подсъдимия Попов на свидетеля Петров.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: ClubZ

Присъда на спецсъда: 20 години затвор за Десислава Иванчева

Снимка: Дневник

Съдебният инспекторат прекрати проверката срещу председателя на ВКС по делото “Иванчева”

Няма данни за нарушения на Лозан Панов
miroslava

Изненадващо ВСС не се саморазправи със съдия Мирослава Тодорова

Никое от предложенията за дисциплинарно наказание не събра достатъчно подкрепа
Снимка: Дневник

Делото КТБ опря до личностните характеристики на подсъдимите

Основният свидетел по делото никога не бил виждал Пеевски в кабинета на Цветан Василев
Снимка: Дневник

Основният свидетел по делото “КТБ”: Цветан Василев “оправял” касата на банката по два начина

miroslava

Съдийската колегия решава за наказанието на съдия Мирослава Тодорова на 2 април

Снимка: Капитал

Национално представително проучване: 2/3 от хората смятат, че мандатът на Сотир Цацаров е провал

Снимка: Дарик

Съдийската колегия на ВСС отказа да изслуша съдиите от Благоеврад, които се оплакаха от нетърпима работна обстановка в Окръжния съд

Снимка: Дневник

Без изненади: Съдийската колегия отказа да образува дисциплинарно дело срещу председателя на Апелативния спецсъд

В последния момент искат по-тежко наказание за съдия Мирослава Тодорова
Снимка: ClubZ

Лозан Панов иска дисциплинарно наказание за председателя на Апелативния спецсъд заради указания по делото “Иванчева”

Вашият коментар