Записките в тефтерчето на Златанов издават намеренията му да наруши Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси

Записките в тефтерчето на бившия шеф на на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ) Филип Златанов издават мотивацията му да наруши закона. Това става ясно от мотивите на Софийския градски съд към осъдителната присъда на Златанов. Именно те разкриват специалната цел, която е преследвал подсъдимият, като е скрил преписката по сигнал срещу президента Росен Плевнелиев.

Златанов бе осъден в началото на април от състав на СГС с председател Андрей Ангелов на три години и половина затвор, въпреки че прокуратурата поиска условно наказание. Скандалът се разрази през юли миналата година, когато на ефектна пресконференция прокуратурата показа части от тефтера на Златанов, в които той си е записвал поръчения по отношение на движението по конкретни сигнали, постъпили в комисията. В записките фигурираха инициалите И.Ф., Ц.Ц. и Б.Б. и макар те напълно да съвпадат с тези от имената на бившата шефка на правната комисия в миналия парламент Искра Фидосова, бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и бившия премиер Бойко Борисов, до този момент прокуратурата не е доказала, че зад тях стоят именно първите фигури в управлението на ГЕРБ. Записките пък касаеха преписки срещу политици и магистрати, но прокуратурата даде на съд Златанов само за три случая, в които намери нарушения на шефа на КПУКИ, описани в тефтера му – укриването на преписка срещу президента, непубликуването на решенията за бившата му съветничка Димана Ранкова и бившия одитор от Сметната палата Лилия Бунева, а част от материалите по делото бяха отделени в друго производство, което в момента се разследва.

В крайна сметка Златанов бе признат за виновен за престъпление по служба по случая с президента и по част от обвиненията, касаещи действията му по преписката на Ранкова.

В мотивите си съдът изрично отбелязва, че в записките си Златанов е възпроизвеждал свои мисли, впечатления, данни, наблюдения, подсказки, но СГС не се съгласява с доводите на защитата на подсъдимия, че те са лични и не касаят работата му като шеф на комисията. „…записките със служебна насоченост разкриват намеренията и целите на техния автор за извършване на действията/бездействията му по служба, т.е. те дават информация за мотивацията на подсъдимия Златанов за обективираното му поведение в неговото служебно качество, което обстоятелство е от съществено значение за правилния изход на делото и попада в предмета на доказване по същото”, се казва в мотивите на съда. Още повече, допълва председателят на състава съдия Андрей Атанасов, за част от записките Златанов собственоръчно е слагал и датата на тяхното вписване, „което прави възможна съпоставката между намеренията и наблюденията му и обективно (действително) случилите се по преписките събития”. Или с други думи именно те са ключът към доказването на престъпленията, в които е обвинен, тъй като действията съвпадат със записаното в тефтерчето му.

По отношение на преписката за президента Плевнелиев, която завършва с мнение за прекратяване, съдът отбелязва, че само бездействието на подсъдимия е довело до непубликуването на решението на сайта на комисията. СГС не се съгласява с довода на защитата, че това не е решение по същество и Златанов не е имал задължение да нареди крайният резултат от проверката да бъде публикуван на сайта. „Нещо повече, становището на самия подсъдим Златанов в качеството му на председател на КПУКИ относно необходимостта от оповестяване и на решенията на КПУКИ, с които производството пред комисията се прекратява, е категорично и ясно формулирано в издадената от него заповед № 04-10/13.01.2012г., с която е разпоредено, че и решенията за прекратяване на производства пред КПУКИ подлежат на публикуване в официалната интернет страница на комисията. Съпоставката между периода на неизпълнение на служебните задължения на подсъдимия ( от 21.09.2012г. до 09.07.2013г.) с датата на издаване на заповед № 04-10 (13.01.2012г.) в длъжностното му качество е еднозначна и липсва необходимост от по-нататъшен коментар”, се казва в мотивите на съда.

Освен това, отбелязва съдът, в конкретния случай решението е било спрямо президента на България, „която длъжност безспорно е публична от най – висш порядък, олицетворяваща единството на нацията и представляваща страната в международните отношения, основната уредба на която се съдържа в Конституцията на Р.България”. „Ето защо и всяко неоповестяване на информация, свързана с възможен конфликт на интереси на президента на страната (както впрочем и спрямо всяко лице, натоварено с изпълнение на властнически функции), неизбежно води до намаляване на общественото доверие както на КПУКИ, така и в цялата система на социално управление”, се сочи в мотивите на СГС. Именно това е и вредата от извършеното от Златанов престъпление.

Що се отнася до специалната цел на престъплението, която прокуратурата трябва да докаже и е формулирала като желание на Златанов да набави за Росен Плевнелиев облага, тя се извлича по еднозначен начин от записките на бившия шеф на КПУКИ, от които става ясно, че скриването на преписката цели да се „запази авторитета” на президента. Съдът се позовава на следните записки на бившия шеф на КПУКИ: на дата 01.02.2013г. под точка 8: „Решенията за Р. и за президента все още не съм ги пуснал – другата седмица ще се коментира; и ще се реши (ИФ)”; на дата 12.02.2013г.:” под точка 2: „Д.Р.+П. – м. още да се изчака”; на дата 21.09.2012г. „- П. 1 .Недопустимо е да стане известно 2-прекратяване”; на дата 22.09.2012г. под точка 2 : „Р.П. -сигналът е прекратен – да не се качва в Интернет; няма санкция по закон; чака се – по натам незабелязано – в рубриката прекратени къси мотиви без заглавие /са по сигнал /”, „Президента леко да ги изпратят, (което е задраскано и над него е написано „стоят”) да се прегледа всичко; да се променят спирам – не го пускам въобще”; в преносим компютър марка „HP”, модел „4530” във файл „регистър важни преписки.xls”: „Президентът Р.П. – да не се пуска на сайта решението за прекратяване – ИФ”.

„Посочените отразявания на подсъдимия Златанов ясно и недвусмислено показват неговите мотиви за неизпълнение на служебните му задължения по публикуване и възнамеряваната от подсъдмия Златанов цел да набави за Росен Плевнелиев облага, свързана с ненакърняване обществения му имидж при наличие на сигнал с твърдения за конфликт на интереси срещу президента и решение на КПУКИ по него”, счита съдът. Допълнително, подсъдимият е наредил на свой подчинен да изтрие от електронния архив подадения срещу Плевнелиев сигнал.

Съдът разяснява и защо оправдава Златанов в частта от обвинителния акт, според който той е нарушил служебните си задължения, като не е публикувал резултата от проверката на комисията за Димана Ранкова. Установено е, че за период от четири часа преписката е била публикувана, но е свалена, тъй като в нея не са били добавени особените мнения на част от членовете на КПУКИ. СГС отбелязва, че в обвинителния акт по отношение на този случай прокуратурата е конкретизирала строго обвиненията и затова съдът не може да обсъжда други извършени от Златанов нарушения на задълженията му – например какви са били мотивите за публикуването на решението в рамките на няколко часа и последващото му сваляне от сайта, за което подсъдимият е записал в тефтера си, че трябва да проследи реакциите на журналистите.

По обвинението, в което е признат за виновен – че не е изпълнил задълженията си да уведоми Ранкова за резултата от проверката, СГС отбелязва, че „неуведомяването на заинтересуваното лице за решението на КПУКИ лишава не само него, а и обществото като цяло, от възможността с влязъл в сила акт (административен или съдебен) да бъде установено надлежното изпълнение или неизпълнение на публичните му функции; липсата на оповестяване на акта на КПУКИ по спора води до изкуствено създадено положение на „висящност” на казуса със следващите от това съмнения, колебания, догадки за моралния облик на заинтересуваното лице, като негативни последици от това търпят както самото то, така и нарочният контролния орган (КПУКИ) и системата за социално управление като цяло”.

„В още по-голяма степен изложеното важи в демократичните общества, където основна ценност е информираността на гражданите за дейността на институциите и всяко съмнение в тяхната ефективност…води до намаляване авторитета (обществената оценка) както на конкретната институция, така и на контролните органи, т.е. способността на Държавата да осъществява ефективен контрол за законосъобразно функциониране на апарата за социално управление”, сочи съдът и допълва, че именно на тази плоскост поведението Златанов в конкретния случай се явява в значителна степен и реално застрашаващо обществените отношения, свързани с правилното функциониране на системата за социално управление и в частност авторитета на КПУКИ.

Специалната цел на престъплението, касаещо случая на Димана Ранкова, също е доказана – подсъдимият е искал да причини вреда на Ранкова. За това свидетелстват отново записките му: „на дата 22.09. 2012г. „Д.Р. – реш. е било на сайта 4 часа. Сигурно е видяно – да се провери отзвука в Интернет – реакция на журналистите”, „ИФ има да каже нещо;”, „чака се неопр.време;”; „на 7 ноем.- от ДАНС са входирали писмо с искане за резултат. От проверката с/у Р., да го дам на ИФ/Р.//оригинала е при мен/”; на дата 01.02.2013г., т 8: „Решенията за Р. и за президента все още не съм ги пуснал – другата седмица ще се коментира и ще се реши (ИФ)”; на дата 12.02.2013г., т. 2: „Д.Р.+П. – м. още да се изчака”; на дата 28.03.2013г. „Д.Р. – идвала е 2-ри път да си иска резултата, иска достъп до ОИ” и „Р. да се пуска”; „Д. -настоява тя да стане от БНБ”; „Р. – не се качва; – чака се”; 2. в преносим компютър марка „HP”, модел „4530” във файл „регистър важни преписки.хls”, в графа „нарушител” : „Зам-председател на КФН Д.Р. – да не се пуска на сайта решението за конфликт ИФ”; в тефтер, цвят бордо, л. 3/4 март„38 КФН-Д.Р. – утре да се пускат; веднага писма”.

„Анализът на посочените отразявания на подсъдимия Златанов и хронологичното им проследяване ясно и недвусмислено показват неговите мотиви за неизпълнение на служебните му задължения по неуведомяване на свидетеля Димана Ранкова за постановеното решение на КПУКИ и изкуствено създадено положение на висящност на преписката, свързани с причиняването на вреда от морален (свързана с професионалната и кариерна реализация) характер на свидетелката и касаеща намаляването на нейните професионален и личностен авторитет”, мотивира се СГС.

Що се касае до случая на Лилия Бунева, съдът казва, че от обективна страна Златанов е извършил престъпление, но по делото е останала недоказана субективната страна на престъплението – специалната цел.

Съдът мотивира и размера на наложеното наказание с множеството отегчаващи вината обстоятелства – изключително високата степен на обществена опасност на конкретното престъпление, която се изразява в продължителността на престъплението, естеството на длъжността на Златанов, характера на производствата, по повод на което е извършено длъжностното престъпление и вредните последици за обществото.

„Именно така определеното комплексно наказание съдът счете за необходимо и достатъчно да изпълни както превъзпитателна и поправителна функции спрямо подсъдимия Златанов така и да служи като предупреждение и да има превантивен ефект върху останалите членове на обществото и в частност – върху лицата, ангажирани в системата на държавно управление и контрол”, заключва съдът.