Прокуратурата не е представила нито едно доказателство, че Христо Ковачки е организатор на схема за фиктивни сделки, с които е ощетявана хазната

Прокуратурата е внесла обвинение срещу Христо Ковачки за използване на фиктивни сделки за източване на ДДС без да събира доказателства дали това е вярно, става ясно от решението на Върховния касационен съд (с председател и докладчик Юрий Кръстев и членове Биляна Чочева и Жанина Начева), с което бизнесменът е окончателно оправдан.

През 2011 г. Софийският градски съд (с председател на състава Александра Йорданова) осъди Ковачки на три години лишаване от свобода с пет години изпитателен срок, а Софийският апелативен съд го оневини година по-късно. Делото стигна до ВКС и върховната инстанция го върна обратно на САС заради противоречия. В края на януари тази година САС отново оправда подсъдимия, а сегашното решение на ВКС потвърждава изцяло присъдата на долната инстанция.

Според обвинителния акт на прокуратурата в периода 14 февруари 2005 г. и 14 септември 2006 г. и между 16 октомври 2006 г. и 14 юли 2008 г. чрез 80 фиктивни сделки на четири фирми на бизнесмена, Ковачки е източвал ДДС. Това е ставало според обвинението, като пред данъчните власти фирмите са представили общо 87 неверни данъчни декларации за платен налог.

В мотивите на ВКС категорично се казва, че няма доказателствата по делото, които да сочат, че декларациите са били фалшиви, сделките – фиктивни, а Христо Ковачки да е организирал схемата. Напротив – никъде в доказателствата по делото не фигурира негов подпис, нито свидетелските показания сочат, че той е бил наясно с всеки един договор, който фирмите му сключват. Освен това голяма част от машините, които прокуратурата твърди, че са закупени на завишени цени и не са доставени, се намират в предприятията на Ковачки или са препродадени на други търговци на приблизително същите цени.

Като цитира обвинителния акт на прокуратурата ВКС заключва: „Естествено първият въпрос е дали обвинението е представило преки доказателства за това. Категоричният отговор е отрицателен.“ ВКС отбелязва, че долната инстанция е проверила дори и твърденията на прокуратурата за свързани дружества, макар че не са попаднали в обвинителния акт, т.е. не са въведени в обвинението.

„Нито едно от събраните доказателства по делото не потвърждава твърдението на обвинението, че подсъдимият Ковачки лично е създал система за „фиктивно” осчетоводяване не нереално сключени сделки“, отбелязва ВКС, като прави подробен анализ на показанията на свидетелите – служители във фирмите на бизнесмена, които декларират, че са имали оперативна самостоятелност да решават какви сделки да сключват и са информирали Ковачки в най-общ план за действията си.

„По делото е безспорно установено, че през различни периоди за времето – 2004 – 2008 г., в който влиза и инкриминирания период, подсъдимият Ковачки е бил собственик или участвал в управлението общо на 26 търговски дружества, като е напълно нормално да не е бил в състояние лично и непосредствено да осъществява, ръководи и контролира цялостната им дейност. Разумно е било поради това да сключи посочените договори за търговско представителство, с посочените в тях правомощия. Затова са достоверни показанията на свидетелите, че не са го уведомявали за всяка конкретна сключена от тях сделка“, обосновава се съдът.

Освен това по делото „няма нито една данна, нито едно доказателство“, че бизнесменът е „бил запознат с всяка една фактура посочена в обвинителния акт или че е бил уведомяван за закупуване на всяка стока“. Установено е точно обратното, сочи съдът.

„С оглед на изложеното и настоящият съдебен състав счита, че държавното обвинение не е доказало своята теза, че сключените сделки са били „фиктивни”, че справките-декларации и дневници за покупки са с невярно съдържание. Ако някой от документите е с невярно съдържание, то в случая би трябвало да бъде съответната фактура, като първичен документ. Това е така, защото справката-декларация, генерирана от счетоводната компютърна програма, съдържа това, което е отразено във фактурата. По делото обаче от събраните доказателства, не е установено разминаване между съдържанието на отделните фактури и това на справките-декларации и дневниците за покупки, за да се твърди, че тези производни документи са с невярно съдържание“, казва в мотивите си ВКС.

Оборена е и друга теза на прокуратурата – че не може данъчен кредит от 16 781 960, 72 лв. да остане незабелязан от Ковачки. „Точни са изводите на въззивния съд, че това би било вярно, ако цялата сума би постъпила реално и наведнъж и то по сметка на едно дружество. В случая, това е станало в четири дружества с отделни банкови сметки и счетоводства, за период около три години“, казва съдът.

В решението се чете и упрек към касационния протест на прокуратурата срещу оправдателната присъда на САС. Отбелязано е, че първоначално държавното обвинение е депозирало бланков протест, в който се твърдят касациони основания – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила, с искане за отмяна на новата присъда и връщане на делото за ново въззивно разглеждане. ВКС за пореден път напомня на прокуратурата, че в закона изрично са посочени пунктовете, по които последната инстанция следва да се произнася – той осъществява контрол върху процесуалната и материалноправната законосъобразност на оспорения съдебен акт.

Впоследствие прокуратурата е депозирала и допълнение на протеста срещу оправдателната присъда, в което се възпроизвеждат „фактите според версията на обвинението и е определена оправдателната присъда на въззивната инстанция като неправилна“.

“Такъв подход е недопустим, защото пред настоящата инстанция страните могат да поставят въпроса за точното прилагане на материалния закон само в рамките на фактическите положения, установени от въззивния съд. След като последният е приел, че обвиненията срещу подсъдимия Христо Ковачки не са доказани до изискваната от процесуалния закон степен на несъмненост, това негово заключение може да се проверява по касационен ред само в контекста на спазване на процесуалните правила”, казва ВКС.

Съдът посочва, че по делото „единствените касационни доводи на прокуратурата, които могат да бъдат свързани с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, се състоят в критика на начина, по който въззивният съд е формирал своето вътрешно убеждение относно правно-релевантните факти“. „В тази насока, в допълнението към протеста се поставя въпросът за липсата на обективност, всестранност и пълнота в изследването на доказателствените материали така, както се изисква от принципа по чл. 14, ал. 1 НПК. На този въпрос следва да бъде даден отговор с настоящето касационно решение. Същевременно трябва да се има предвид , че по закон въззивната инстанция е последната обвързана с процесуалното задължение да се произнесе по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Настоящият състав не разполага с правомощието да установява нови положения, защото за разлика от предходните инстанции не провежда съдебно следствие и не оценява непосредствено доказателствените материали”, категорични са върховните магистратите.

Само преди няколко седмици главният прокурор Сотир Цацаров декларира, че прокуратурата не изповядва принципа „протест до дупка“.