Пътят от привилегироването до отпадането в съдебната власт. Или колко дълъг е животът на “магистратите” – преторианци
Кой, как и защо разпределя скритата власт е централен въпрос за разконспирирането на генезиса и механизмите на криминализацията на институциите, особено на прокурорските и съдебните, защото те би следвало да са напълно прозрачни. А когато не са – губят доверие, без което стават неефективни, но по-тежката последица е превръщането на голямата им власт в разрушително чудовище за самата държава. В последните седмици, докато цялото обществено внимание е узурпирано от конфликта Делян Пеевски-Цветан Василев, който без преувеличение разтресе държавата, имахме повод да се сетим, че всичко – от пошлите инсценировки до съвсем реалните поводи за страх за финансовата стабилност, нямаше да е възможно, ако съдебната власт беше истинска. Истинска означава – истински съдии и прокурори, а не продуцирано, неясно как и от кого, средство за монолитно укрепване на икономически и политически групировки.
Освен общата диагноза на проблема сблъсъкът Пеевски-Василев е и повод да се спрем на конкретните лица, които са проекцията му в съда и прокуратурата. Това са фаворизирани магистрати, на които им се разминават, пак неясно как, малки и големи безобразия, получават славата на приближени, работят неслучайно по неслучайни дела, ползват се от привилегии и всичко това – до “обръщане на палачинката”. На тяхно място идват други и после историята се повтаря. За да не ги забравим, решихме да направим своеобразен публичен регистър на тези “удостоени” с власт и безнаказаност магистрати. Освен за памет на имената, възходите и упадъкът им са един от малкото ориентири за преразпределянето на властовите ресурси или смяната на местата на продуцентите.
Не само заради актуалните скандали започваме с Роман Василев (известен в магистратските и бизнес средите като близкия прокурор на Цветан Василев) – вече бивш фаворит и “преторианец”*. И с все още актуалния Делян Пеевски (и фаворит, и сам по себе си).
Ориентир – по звездите
На 12 юни дългогодишният заместник на градския прокурор на София Роман Василев напусна по собствено желание съдебната система. Официалната версия за решението на обвинителя бе желанието му да се занимава с академична кариера. Обвинителят става докторант през 2011 г. в Академията на МВР с тема „Организирана престъпност”, а негов ръководител е бившият главен прокурор Борис Велчев. Известно е обаче, че зам.-градският прокурор е със скромни научни интереси и способности, а обяснението за промяната, според магистрати, е, че “научната кариера” е само претекст за залеза на прокурорската. Истинската причина, както хиляди други истински причини, няма да бъде официално обявена. Но по няколко факта в началото на упадъка, можем да се забележим, че залезите на Роман Василев, който на пръв поглед изведнъж губи благоволението на ръководителя на държавното обвинение, и на Цветан Василев се случват успоредно.
Ден преди напускането на прокурора в медиите изтича информация, че предстои разпит на банкера. Това е и началото на видимата сага около КТБ, която в следващия месец ще покаже на публиката разпада на партньорството Цветан Василев – Пеевски. Информацията е потвърдена официално от главния прокурор Сотир Цацаров преди заседанието на ВСС, в което като извънредна точка е внесена молбата на Роман Василев за напускане на системата. Конфликтът Василев-Пеевски по думите на банкера започнал да зрее още от есента на 2013 г.(На въпрос на бТВ дали разривът с Пеевски е от 2013 Цветан Василев казва: “Може да се каже, че тогава започнаха да прехвърчат първите искри”). В този период изглежда, че Цветан Василев постепенно губи позициите си в прокуратурата, а Пеевски-обратното.
В същото време, година след началото на мандата на Цацаров, кариерата на Роман Василев претърпя обрат. До този момент, въпреки многото допуснати грешки, зам-градският прокурор изглеждаше непоклатимо недосегаем за каквито и да било справедливи негативни последици. Той беше 7 години началник и ръководител първоначално на отдела за престъпленията срещу лица с имунитет, организирана престъпност, пране на пари и финансови престъпления, а от 2012 г. ръководи специализираното звено за противодействие на корупцията и финансово-данъчните измами. Няма нужда да обясняваме колко важен е този отдел за олигархията. Факт е, че през периода отделът не произведе нито едно голямо икономическо дело така, че да донесе влязла в сила осъдителна присъда.
През декември 2013 г. новоизбраният шеф на Националната следствена служба Евгени Диков заяви, че има намерение да избере прокурора за негов заместник. Това не се случи, но Роман Василев бе командирован като редови прокурор в Апелативната специализирана прокуратура. В прокурорските среди се шегуват, че това е от серията понижения чрез повишения, с които Цацаров отстранява “изпадналите” фаворити (наскоро понижена чрез привидно повишение беше и Ася Петрова, оглавила безсмислената Върховна административна прокуратура). Командироването на Роман Василев маркира първия знак, че отношението на ръководството на прокуратурата към него се е променило и е поставен в режим “внимателен”. По същото време Цветан Василев е в началото на дестабилизацията си, още не е детрониран, а КТБ придобива част от активите на Холдинг Петрол след дългогодишния спор между Денис Ершов и Митко Събев.
Шест месеца по-късно Роман Василев напусна системата, а шест дни по-късно Цветан Василев започва да губи банката си. Показателното е, че изпадането на прокурора Василев от благоволението на разпределящите властта не дойде по-рано, въпреки поредицата негови гафове. Да припомним някои.
Пряк индикатор за влиянието на банкера в съдебната власт и по-конкретно с лостовете (разбирай-кадрите), с които той разполага, бе делото „Рубин“. В края на 2012 г. собственикът на най-големия стъкларски завод на Балканите бе обвинен от Софийската градска прокуратура в длъжностно присвояване и пране на пари и прекара два месеца в ареста. През това време активите на завода преминаваха в дружества, свързани с Цветан Василев. Разследването се водеше от брата на шефа на столичното следствие Петьо Петров – Емил Петров, който бе командирован в звеното в Софийската градска прокуратура под ръководството на Роман Василев. А в доказателствата фигурираха резолюции на зам.-градския прокурор, макар той да не бе пряко ангажиран с разследването, т.е. без да има основание по закон да се меси. Разследването беше прекратено малко преди конфликтът между Василев и Пеевски да стане публичен и след като близкият до Василев прокурор Роман Василев напусна доброволно системата.
Роман Василев завършва икономика в университета в Санкт и започва кариерата си в Национална служба “Сигурност”, като работи в регионалното й звено в Пазарджик. Завършва “право” в Югозападния университет “Неофит Рилски” през 1998 г., а през 2000 г. е назначен за следовател в Окръжна следствена служба-Пловдив. До 2005 г. работи в Столична следствена служба, а следващата година става редови прокурор в Софийска градска прокуратура. Израстването му до зам.-главен прокурор на най-важната прокуратурата е бързо – през есента на същата година Николай Кокинов го прави негов заместник (по времето на управлението на Тройната коалиция). В края на следователската му кариера действия на Василев стават повод срещу прокурора от СГП Калоян Ангелов да бъде образувано дело (повече чети тук). Циничното е, че заради забавяне на действията по разследването (следователят Роман Василев забавя да предаде на прокурора делото, въпреки определения от съда срок с фатално значение, което води до прекратяване на и бездруго забавеното при разследването повече от две години дело) виновният Василев е повишен, а невинният Ангелов е обвиняем, докато съдът го оправдава на три инстанции (три, защото прокуратурата протестира до последно).
Роман Василев заедно с началника си наблюдава делото срещу Красимир и Николай Маринови – братята Маргини – процес, който завърши с пълен крах за държавното обвинение. Само няколко месеца, след като Роман Василев става заместник в СГП, през пролетта на 2007 г. избухва корупционен скандал, в който са замесени тогавашният министър на икономиката Румен Овчаров, неговата заместничка Корнелия Нинова, директорът на “Булгартабак” Христо Лачев и шефът на следствието Ангел Александров. Хронологията на скандала преминава през множество взаимни обвинения, а Христо Лачев дава пресконференция, на която заявява, че депутатът от ДПС Делян Пеевски го е рекетирал, за да сключва договори с близки до него фирми. След серия от разпити по разследването, прокуратурата образува само едно дело, което влиза в съдебната зала – срещу Лачев за недекларирани данъци (оправдан е на три инстанции). Преди това обаче под ръководството на Роман Василев държавното обвинение показно влиза в “Булгартабак”.
Прокурорът се ползва с доверието и на следващите управляващите – той е неизменен участник в шумните разследвания с нелепи имена по времето на ГЕРБ, запазена марка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Най-емблематичното му присъствие обаче е по делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията от Софийския градски съд Петър Сантиров и Тенчо Попов (оправдани от три инстанции за подкуп). Видео от ареста на Николай Цонев показа как на 1 април 2010 г. във Военно-медицинска академия, Роман Василев се обръща към бившия военен министър с репликата: „Тъй като сте абсолютен престъпник, колеги, като към всеки престъпник – долу на земята“. Очевидното нарушение на презумпцията за невиновност и етичните правила на магистратите донесе на Василев най-малкото предвидено наказание „порицание“, с което ВСС приключи случая. За щадящото наказание гласуват 17 от членовете на миналия състав на кадровия орган, като се съобразяват с оправданието на началника му Борис Велчев, че подчиненият му е подложен на “огромното натоварване и огромната работа” и кариерата му не бива да бъде смазвана заради една изпусната реплика.
По това дело, три години по-късно, стана ясно, че зам.-градският прокурор си е позволил да подведе (по думите на Сотир Цацаров) тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив да подпише разрешение за използване на СРС-та. Искането на зам.-градския прокурор Роман Василев за използване на СРС-та е мотивирано с информацията, че Тенчо Попов има намерение да предаде подкуп на територията на град Пловдив – такава информация разследващите не са имали, призна през април Цацаров, но отказа да накаже подчинения си „за да не изглежда лично“. Скандалът остави безучастен ВСС, който не се сезира и не провери фактите. Това бе оставено на прокуратурата, от която ден по-късно обявиха резултатите от светкавична проверка, която оневини зам.-градския прокурор.
Близо месец след като ГЕРБ подават оставка през февруари миналата година, Василев е включен в екипа за проверката за незаконното подслушване в МВР. Малко по-късно записът от Банкя доказа как ръководителят на СГП докладва резултатите от нея на Бойко Борисов преди информацията да е съобщена публично. В разговора Борисов и Кокинов си говорят със съчувствие и за положението на Роман Василев в новата политическа ситуация (изразително обобщена от Кокинов с безпомощното – „Не мога да разбера кво се случва – кой от кои е?” ) Въпреки “несигурността” той е сред главните герои в аферата „Костинброд” и разследването за тефтерчето на Филип Златанов. Началото на разследванията беше презентирано на реалити пресконференции, – с извършване на процесуално-следствени действия пред камерите (Костинброд) и презентиране на избрани части от записките на бившия шеф на Комисията за конфликт на интереси.
В този период Роман Василев получи от Висшия съдебен съвет и възможно най-високата атестация за работата си през последните четири години. Беше записано, че актовете на Роман Василев се отличават със задълбоченост. Нелепото беше, че през проверявания период обвинителят не бе написал нито един обвинителен акт. Казано иначе-атестацията не оценяваше качествата на прокурора, а степента на благоволението, с което се ползва пред властимащите. Благоволението обаче както му бе дадено, така и секна – внезапно за неосведомените в скритите дебри на разпределянето на властта.
На 20 юни публикация на „Капитал“ съобщи факти, които потвърждават вече известното отхвърляне на Роман Василев, но показват и нещо много съществено. Тези, които дават благоволението, а после си го вземат, за до го дадат на друг, дори не се крият. По заявление за достъп до обществена информация до ръководителя на Софийската градска прокуратура – Христо Динев, изданието получава отказ за достъп до данните за актовете на Роман Василев в периода, в който е зам.-градски прокурор. Очевидно Василев все още е бил донякъде свиден. Отказът е обжалван и с решение на Административния съд София град (АССГ) от април е отменен като незаконосъобразен. Съдът признава, че исканата информация е от обществен интерес и че не зависи от волята на Василев дали данните да станат публично известни. В същия ден същият съд (друг съдебен състав-съдия Вяра Русева) по еднакъв казус решава обратното. Приема за друг магистрат, че трябва да бъде питан за съгласие, за да бъдат оповестени числата за разгледаните от него дела. Единствената разлика между двата случая е в личността. Магистратът, чието мнение по въпроса може ли обществото да знае колко е работил и как е поставено над обществения интерес, е Делян Пеевски.
Какво прави Динев след двете решения ли? (само да припомним-избран въпреки своята непопулярност с лекота за районен прокурор, а една година по-късно в началото на мандата си – за градски прокурор с подкрепата на Цацаров. Стана известно, че съпругата на Динев е съветник на Четик Казак в миналия парламент). Динев не обжалва решението за Роман Василев и го изпълнява бързо. На последвалото ново искане за достъп до данните за делата на Пеевски от “Дневник“, което се позовава на решението по делото на Василев, следва нов отказ на Динев.
Че Пеевски все така остава фаворит личи и от поведението на ВСС. Данните дали следователят – народен представител е атестиран и има ли статут на несменяемост като магистрат са отказани от съвета, с мотив, че не са обществена информация.
МВР също действа в стройния синхрон по опазване на информацията за следователя-медиен собственик-депутат. Вътрешното ведомство отказа да даде достъп до данните колко пъти Делян Пеевски е посещавал вътрешния министър Цветан Цветанов. И това въпреки скандала след думите на Цветанов, че Сотир Цацаров е довел депутата от ДПС на среща в МВР. Вместо да освети всички срещи между тримата, министерството, което трябва да се бори с престъпността и да я предотвратява, включително корупционната, предостави информация за посещенията на Пеевски при Цветанов едва след като две съдебни инстанции отмениха отказа. Дали пробивът в съда за осветяването на Пеевски може да се приема за уязвяване на статута на депутата от ДПС е съмнително. Оповестяването на броя срещи се насочи срещу Цветанов, който ги отричаше. Напротив-Пеевски беше този, който насочи медийния интерес към темата през февруари в серия от изказвания в отговор на обвиненията на бившия вътрешен министър.
Последното потвърждение за специалния статут на Пеевски дойде в края на миналата седмица, когато стана ясно, че прокуратурата, която щедро показваше слайдове от тефтера на Филип Златанов с участието на бившия привилегирован Роман Василев преди година, е пропуснала да прожектира онази част от него, в която фигурират и инициалите на Делян Пеевски, наред с тези на ИФ, ЦЦ и ББ. (“Емил Димитров – имаме искане за достъп до общ. информация… 1 сигнал от април и 1 сигнал от юли 2012 г. (ДПеевски – за цигарите).”; “Е.Димитров – внимаваме, първо да се съгласува с ИФ и ДП (да се видят само дружествата; – може да се пусне? ИФ преди президента и Д. Ранкова”; “Огнян Донев-ДП.”)
Още един пример, че Пеевски сега е в недосегаемата фаза на Роман Василев. Веселин Пенгезов, отскоро обвиняем и отстранен председател на Софийския апелативен съд (САС), каза на пресконференция, че сегашните му неблагополучия са резултат от сблъсъка му с човека „който, разпределя баницата в държавата” – Делян Пеевски. Макар председателят на най-големия апелативен съд в страната (също вече бивш фаворит, който е заслужил името му да е в публичния регистър на удостоените) да обвини пред медиите депутата от ДПС в натиск по конкретни дела, а Съюзът на съдиите да настоя твърденията му да бъдат проверени, ВСС категорично отказа да осъществи функциите си по защита на независимостта на съдебната власт и да извърши проверка по случая.
Дали имаме съмнения, че съвсем скоро, след около две седмици, Пеевски няма да срещне никакви затруднения при обратното си влизане в независимата съдебна власт, не за да работи, а за да постои до старта на предизборната кампания? Нямаме. Както нямаме и съмнение обаче, че той не отговаря на изискването да е партийно независим магистрат.
Пенгезов може би на основата на личен опит по адрес на Пеевски отправи предупреждението, че „на всяко прасе му идва Коледата”. Предстои да видим кога и как Пеевски ще стане бивш фаворит. В прокобата на вече бившия председател на САС няма справедливост. Клането на прасета по разпореждане на актуалния олигарх, главен прокурор или пък банален престъпник, не води до върховенство на закона. Освен ниски страсти на злорадство у малцина друг ефект няма.
Ще продължим да попълваме регистъра с надеждата, че претендентите за включване ще намаляват. Дори и заради инстинкт за самосъхранение. Ще продължим да дописваме и фактите за случая “Пеевски”.
*Преторианци – лична гвардия на римските императори, отличавали се със силна личната преданост, ползвали се с огромни привилегии и изключително въоръжение
2 коментара
Pingback: Задават ли се нови стъпки в кадрила Пеевски-депутат – Пеевски-следовател? | Съдебни репортажи
Pingback: Какво общо има между отказа на прокуратурата да разследва Пеевски и създаването на нов орган срещу високата корупция под ръководството на Цацаров? | Съдебни репортажи