Да изкупиш вината на началника

„На моменти някои в Съдебната палата се шегуват, че градският прокурор е фигура, която е по-важна и от главния прокурор”. Това са думи на главния прокурор Сотир Цацаров, изречени в първото му телевизионно интервю, откакто оглави държавното обвинение. Коментарът му е по повод на това, че най-важната прокуратура в страната – тази, която разследва министри и лица с имунитет – депутати и магистрати, вече няколко месеца работи без ръководител. През април бившият градски прокурор Николай Кокинов подаде оставка, след като в публичното пространство се появиха записи от компрометиращ негов разговор с бившия премиер Бойко Борисов и бившия земеделски министър и обвиняем Мирослав Найденов. Безпрецедентният скандал укрепи съмнението с ранг на публична тайна-че институцията, призвана да пази законността в държавата, се употребява в полза на силните на деня. Затова и управлението й никога не е резултат от демократичен избор, а от скрити договорки в нарушение на разделението на властите или в условията на обикновена криминалност.

В същото интервю Цацаров каза и друго – че липсата на ръководител на Градската прокуратура действително пречи на работата й. „Е, това безвремие в Градска прокуратура не може да продължава повече”, сподели обвинител № 1 и обясни, че няма фаворит за поста в предстоящия конкурс. „Който избере Висшият съдебен съвет. Но, разбира се, в рамките на този избор и аз имам право да дам глас. И ще дам глас за този, който считам за най-добър. А най-добър за мен трябва да бъде този, който е в състояние да създаде адекватна организация. Тоест да преодолее дълго продължилото безвремие”, мотивира се Цацаров.

Думите на новия главен прокурор несъмнено казват как е редно да се случат нещата. Всяко управление обаче се преценява по действията му. Какви са действията на главния прокурор? Вече близо година Сотир Цацаров гласува доверие на прокурори, чиято репутация е меко казано компрометирана. Неизменно най-шумните разследвания през това време бяха поверявани на заместник-градския прокурор Роман Василев. И ако високият пост на Василев предполага именно това, то миналото му далеч не се отличава с успехи, а с няколко тежки скандала – например около делото срещу бившия военен министър Николай Цонев, който бе наречен от магистрата „абсолютен престъпник”. Впоследствие се оказа, че зам.-градският прокурор подведе (по думите на самия Цацаров) или по-точно излъга тогавашния председател на Окръжния съд в Пловдив да подпише разрешение за подслушване, базирано на откровено неверни факти . Само ден по-късно той бе светкавично оневинен след проверка, разпоредена от Цацаров, която „пренаписа” фактите, доказани чрез съдебното решение по делото „Цонев, Сантиров, Попов”.

Тази седмица Висшият съдебен съвет откри новия конкурс за градски прокурор на София. От това какъв човек ще застане начело на Софийската градска прокуратура (СГП) зависи до голяма степен дали близо 200-те прокурори в нея ще образуват монтирани дела или ще имат свобода на вътрешното убеждение. В частност – ще зависи и дали ще работят по монтирани дела срещу свои колеги с прякото участие на следващия градски и сегашния зам.-градски прокурор.

Прокурор на съд

На 5 януари 2007 година държавното обвинение съобщава, че Върховната касационна прокуратура (ВКП) е образувала досъдебно производство срещу Калоян Димитров Ангелов – прокурор в СГП. Досъдебното производство е по чл. 288 от Наказателния кодекс, според който орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

„Ръководството и надзора върху разследването са възложени на прокурор от Софийска градска прокуратура”, информират от прокуратурата тогава. Година и половина по-късно – на 30 юни 2008 г. прокурорът от СГП Милена Беремска (сега прокурор във Върховната административна прокуратура) внася обвинителен акт срещу колегата си. По молба на подсъдимия Калоян Ангелов делото се гледа по съкратената процедура, като свидетелите не се разпитвани в съдебната зала, а показанията им от досъдебното производство се приобщават към доказателството по делото. Сред тях са и показанията на бившия градски прокурор Николай Кокинов и на зам.-градския прокурор Роман Василев. Две години по-късно Калоян Ангелов е оправдан (през това време магистратът е отстранен от работа) на три инстанции и възстановен на длъжност, а името му отново нашумя, тъй като той е един от наблюдаващите прокурори по делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. Преди това обаче прокурор Ангелов има честта да влезе в годишния доклад на прокуратурата за 2007 година, където присъства в списъка на магистратите с повдигнати обвинения.

Криворазбрана „неколегиалност”

На пръв поглед случаят може би изглежда съвсем обикновен за практиката на СГП – това е поредното дело срещу магистрат, завършило с оправдателна присъда. Разбира се, делото не е “обикновено” за неоснователно преследвания прокурор, срещу който две години се води процес, а той е без работа. Това дело обаче не е обикновено и по други причини – то е нагледен пример за качествата на ръководителите на СГП Николай Кокинов и Роман Василев (До 2005 година следовател, след това прокурор в СГП, а до днес – зам.-градски прокурор). И трите съдебни инстанции постановяват, че обвиненията срещу подсъдимия прокурор са несъставомерни – че стореното от него не представлява престъпление. От съдебните решения става ясно и още нещо – действията на двамата началници са в дъното на незаконното обвинение срещу прокурора от СГП.

Според обвинителния акт в периода 28 януари до 28 февруари 2005 г. Калоян Ангелов е пропуснал да изпълни действия, които налага службата му – да внесе обвинителен акт срещу Ваня Панагонова за престъпление по служба, с което я е спасил от наказателно преследване.

Към онзи момент в Наказателно-процесуалния кодекс действа разпоредбата на член 239а, според който обвиняемият може да поиска делото му да бъде внесено в съда за разглеждане, ако са изминали две години от повдигане на обвиненията срещу него. На това основание обвиняемата Ваня Панагонова подава молба до Софийския градски съд (СГС )делото й да бъде внесено в съда или прекратено. Прокуратурата е следвало в дадения от съда срок да избере – или да внесе обвинение в съда, или да прекрати производството срещу подсъдимата. Ако прокуратурата не внесе обвинителния акт в законния срок, съдът прекратява наказателното производство. В конкретния случай СГП не внася обвинителен акт срещу Панагонова.

Прокурорът по делото срещу Ангелов – Нели Златанова пледира, че като не е внесъл обвинителен акт в съда, колегата й е извършил престъпление, защото това било негово задължение. Освен това подсъдимият не се интересувал и не бил проследил движението на делото. С тези си действия магистратът умишлено осуетил наказателното преследване срещу Панагонова – действал е с пряк умисъл и е целял настъпването на общественоопасните последици, поддържа прокурорът. Подобно е и второто обвинение срещу Ангелов – че с бездействието си е осуетил наказателното преследване срещу другия обвиняем по делото Евгени Николов, като не е изпратил делото по компетентност на Софийската районна прокуратура. Впоследствие Николов е предаден на съд и оправдан, а това на практика означава, че Ангелов не е осуетил той „ да получи наказанието, което му се следва”, тъй като не му се е следвало наказание въобще.

В процеса срещу прокурор Ангелов са събрани множество доказателства за движението на делото срещу Панагонова – кога е било заведено, кога е минало през деловодствата на следствието, какви действия са предприети от водещия разследването – следователя Роман Василев (сега зам.-градски прокурор), кога е получено обратно в прокуратурата, кога е резолирано от тогавашния зам.-градски прокурор Николай Кокинов и кога го е получил обратно прокурор Калоян Ангелов. За всичко това свидетелстват деловодителките от СГП и следствието, направените отбелязвания в деловодните книги, както и самият Кокинов.

От мотивите на Софийския градски съд става ясно, че всъщност не действията на подсъдимия, а тези на Кокинов и Василев са попречили делото срещу Панагонова и Николов да влезе в съда. Според хронологията на движение на делото прокурор Ангелов го изпраща на следователя Василев за процесуално следствени действия на 1 февруари с постановление. Изрично указва делото да му бъде докладвано седем дни преди изтичане на срока, даден от съда. Делото е изведено от СГП чак на 10 февруари, а папките пристигат в следствието 4 дни по-късно. Заведено е в деловодството след два дни. Делото пристига в прокуратурата обратно на 25 февруари – петък. В понеделник то било заведено във входящия дневник на СГП. Същия ден, в края на работното време, делото било докладвано на зам.-градския Николай Кокинов, който вечерта или на следващия ден го разпределил с резолюция на прокурор Ангелов. Съществена подробност обаче е, че датата под резолюцията е 2 март.

Деловодителките обясняват, че било практика при разпределяне на делата да се дават един или два дни картбланш на прокурорите. С други думи, в конкретния случай прокурор Ангелов е получил делото чак на 4 март – когато едномесечният срок, даден от съда за внасяне на обвинителен акт срещу Ваня Панагонова и Евгени Николов, е бил изтекъл. Забавянето е обяснено и с друг факт – такива „бързи дела” се отбелязвали, като на корицата с червен флумастер се записвало „чл. 239а” и се разпределяли по-бързо. В този случай обаче такова отбелязване нямало, затова и делото минало по каналния бавен ред за разпределяне.

С други думи – следователят Роман Василев забавя делото, което и бездруго е било забавено при разследването повече от две години.

Съпричастие към резултата има зам.-градският прокурор Николай Кокинов, който го разпределя на прокурор Ангелов няколко дни след изтичането на едномесечния срок. Тези обстоятелства обаче не са взети предвид от колегите на Ангелов, които му повдигат обвинение. Защитата на Ангелов – адвокат Ина Лулчева казва в пледоарията си, че клиентът й не може да отговаря за лошата организация в СГП. Този довод е приет изцяло от СГС. В мотивите към оправдателната присъда председателят на състава Вера Цветкова записва, че според всички доказателства по делото Ангелов е проявил необходимата процесуална активност, но недобрата организация на работа на деловодствата, разпределението на преписките, което продължава с дни и не на последно място – липсата на отбелязване с червен флумастер върху папката, че делото е бързо, са факторите, „виновни” за изпускането на сроковете.

Съдът приема и доводите на защитата относно несъставомерността на деянията – действията, за които е обвинен прокурор Ангелов поначало подлежат единствено и само на дисциплинарна санкция, но не и на наказателно преследване. И такава санкция прокурорът е понесъл – наказван е два пъти с порицание заради забавени дела.

Още по-категорични в тази посока са и мотивите на Софийския апелативен съд (САС). „В конкретния случай е инкриминирана рутинна дейност на подсъдимия в качеството му на прокурор, работещ в най-натоварения съдебен район и при значително текучество на прокурорите, работещи в СГП. Събраните по делото доказателства в това отношение не сочат на никакви особености и различия на инкриминирания случай”, посочва съдът и изключва подсъдимият да е действал при пряк умисъл, тъй като не съществуват доказателства за необичайно администриране на делото. Още повече че делото не е било изобщо във фактическа власт на прокурор Ангелов. Затова, обобщава съдът, не може да се обосновава негова вина за недобрата организация в СГП, както и за „неизпълнението в срок на указанията му, дадени на разследващия орган”. „Ето защо, да се приеме тезата на прокуратурата, би означавало да се ангажира наказателната отговорност на подсъдимия не за собственото му поведение, а за действията и бездействията на други лица, на едно от които Ангелов е административно подчинен”, се казва в мотивите на САС.

Делото стига и до Върховния касационен съд, който потвърждава решението и така слага край на наказателното преследване срещу Ангелов. Историята обаче няма истински край – прокуратурата, която приема, че невнасянето на обвинителен акт срещу Ваня Панагонова и Евгени Николов е толкова общественоопасно, не реагира никак, когато три съдебни инстанции казват, че подсъдимият е нарочен да изкупи чужда отговорност. Изглежда лицемерно, погледнато отвън. А погледнато отвътре – след две години ходене по съдебните зали прокурор Калоян Ангелов се завръща в СГП – за да работи под ръководството на Роман Василев и Николай Кокинов. И делото все едно никога не е имало значение. Можем да си представим как това се отразява на останалите прокурори от СГП, мотивират ли се да бъдат независими спрямо ръководителите си или пък точно обратното, защото се убеждават на практика, че каквито и безобразия да се случат по “върховете” на прокуратурата, те остават безнаказани, докато не е снето доверието от другите началниците (справка – виж разговора между “началника” Бойко Борисов и Николай Кокинов).

И още едно предположение – дали пък споменът от преживяната ненужно репресия няма нищо общо с факта, че Калоян Ангелов съвсем не без неудобство прочете искането за отвод на съдия Димитрина Ангелова по делото срещу Цветан Цветанов, основаващо се на разпространени във вестниците „Преса” и „Уикенд” клюки за интимния живот на съдията от анонимни източници в прокуратурата.