Показно: Пореден избор на председател на съд без алтернатива

Ако попитате някои от членовете на Висшия съдебен съвет какви са дефицитите в работата на кадровия орган на съдебната власт, много вероятно е да получите отговор, че те – недостатъците му – са минимални и са плод на неразбирането на обществото на специфичната му дейност. Именно такива бяха заключения на ВСС седмица след като докладът на Европейската комисия открои конкретните провали на съвета – конкурсите за шефове в прокуратурата, следствието и съда изглеждат предизвестени, тъй като месеци преди официалните процедури медиите и външните наблюдатели са способни да посочат фаворитите. А въпросителните по отношение на личните и професионалните качества на кандидатите не получават достатъчно категоричен отговор от ВСС. Очаквано публичната реакция на съвета към сериозните критики се изрази в опит за отричане. Затова едва ли можем да очакваме преобръщане на тенденцията при предстоящия първи сериозен кадрови тест за ВСС след публикуването на доклада на ЕК – конкурсът за председател на Варненския апелативен съд (ВАпС), който ще се проведе в четвъртък.

Конкурсът за шеф на ВАпС изглежда симптоматичен – той очертава всички онези негативи в кадровата политика на ВСС, посочвани нееднократно както от съдийската организaция и неправителствения сектор, така и отразени в доклада на ЕК – ясен фаворит месеци преди процедурата, което неизменно води до отказ на съдиите да участват в конкурса, който има победител независимо от това кои са другите участници, липса на категорични отговори по етични въпроси, възникнали около кандидата и проформа проверки на Етичната комисия, създаване на съдебна номенклатура и затваряне на очите за проблемите около случайното разпределение на делата.

Завинаги шеф

Кандидатите да оглавят втория по натовареност апелативен съд в страната са двама – сегашният председател на Варненския окръжен съд (ВОС)– Ванухи Аракелян, чиито амбиции за поста са известни още преди обявяването на конкурса, и редовият съдия от ВАпС Вилиян Петров, чиято кариера е протекла основно в този съд. И двамата са оценени високо от Комисията по предложенията и атестирането към ВСС. Петров получава най-високата оценка „много добра” и максимален брой точки за редови съдия – 100. Впечатление прави коментарът на Помощната атестационна комисия, която е оценявала съдията: „Отличава се с оригинално мислене, което съчетано с практическия му опит му позволява, при постановяване на съдебните актове, да даде предложение за нетипично разрешаване на някой от казусите”. Какво се крие зад израза „нетипично разрешаване” на делата не става ясно, но източници на „Съдебни репортажи”, запознати с работата на Петров коментираха, че решенията на съдията са по-скоро е непредсказуеми, което не е качество на правораздаването, а недостатък.

Ванухи Аракелян пък е оценена с най-високата оценка за административен ръководител – тя е получила максимален брой точки – 150. В атестацията са отразени сериозни суперлативи за работата й като шеф на ВОС, а положителни становища за нея са изразили от двата университета във Варна, неправителствената организация Програма за развитие на съдебната система, както и Окръжния прокурор в града Владимир Чавдаров.

Аракелян ръководи ВОС вече два мандата и няма право да се кандидатира за трети път за този ръководен пост. Кариерата й започва като стажант-съдия в Окръжен съд – Варна, преминава през ОбНС Добрич, където е главен юрисконсулт. От 1991 г. е съдия в Районен съд – Варна, а от 1994 г. до 1996 г. е зам.-председател на съда и председател на Брачна колегия. От октомври 1996 г. е съдия в Окръжен съд – Варна, негов зам.-председател и ръководител на Търговско и фирмено отделение.

Пред 2003 г. Аракелян е издигната за кандидат за кмет на морската столица от СДС, но не печели изборите. По същото време става член на Отворено общество – Варна, а след това участва в Първата национална среща на жени-лидери от различни етнически групи, организирана от Център за изследвания и политики за жените (сред официалните гости е и тогавашният министър без портфейл от ДПС в правителството „Сакскобургготски” Филиз Хюсменова). Година по-късно ВСС я избира за шеф на ВОС. Кариерата й е преминала предимно като административен ръководител – явление, което успешно бе дефинирано от членът на ВСС Калин Калпакчиев като създаване на съдебна номенклатура.

Ако Аракелян бъде избрана за шеф на ВАпС (и изкара мандата си), тя ще може да се похвали, че е била начело на съд без прекъсване 15 години. Макар и не по същия повод, в доклада на ЕК това явление също търпи критики. Комисията отбелязва, „изборът на квотата на съдебната власт пострада от решението да не се позволява пряк избор на кандидатите от всички магистрати”. „Това съсредоточи прекалено влияние в ръцете на съществуващото ръководство на съдилищата, като по този начин ограничи възможностите за ново начало”.

А кадровата политика на ВСС до този момент ясно показва, че произвеждането едни и същи административни ръководители, не само не представлява проблем за съвета, а е превърнато в устойчива практика. За пример могат да бъдат посочени издигането на Христо Динев от районен в градски прокурор на София, избирането на шефа на Районния съд в Пловдив Веселин Хаджиев за председател на Окръжния съд в града, повишението на Иван Калибацев от административен ръководител на Районния съд в Асеновград до шеф на Районния съд в Пловдив и т.н. Във всички тези случаи ВСС игнорира обстоятелството, че кандидатите са „външни” на конкретната структура, която искат да оглавят – също както в конкурса за шеф на ВАпС.

И още една малка подробност, подобно на Веселин Хаджиев, и съдия Аракелян е член на Форума на българските съдилища, организация, в която активна роля играеше Сотир Цацаров, преди да бъде избран за главен прокурор. Форумът стана известен с конференцията си на 6 март 2012 г. в София, на която председатели на съдилища от цялата страна бяха поканили като официален гост тогавашния вътрешен министър и настоящ подсъдим Цветан Цветанов. Цветанов закъснява с 20-тина минути и организаторите забавиха откриването на събитието до идването му. Съдия Аракелян е един от докладчиците.

От чист по-чист

Въпреки публичните предупреждения на Съюза на съдиите, че формалните проверки на Етичната комисия създават усещане за индулгенция на определени магистрати (извод, направен и в доклада на ЕК), предстоящият избор на председател на ВАпС, ще премине под знака на съмненията за конфликт на интереси по отношение на съдия Ванухи Аракелян. През ноември вестник „Капитал” публикува информация, че председателят на ВОС е взела изключително изгоден кредит от Корпоративна търговска банка (КТБ), която поначало не работи с физически лица, три месеца, след като е преместила сметките на съда от „Уникредит Булбанк” в „КТБ”. Съвпадението на събитията и необичайно изгодните условия за кредитополучателката (нисък процент лихва и гратисен период от 8 години) създават съмнение за конфликт на интереси и за нарушаване на етичните правила на магистратите. Тези факти обаче не бяха достатъчни на Етичната комисия да се самосезира и мълчанието й по казуса продължи близо три месеца. Макар на пръв поглед действията на Аракелян са в разрез с нормите на Етичния кодекс на магистратите и по-конкретно – „в обществените и официалните си контакти магистратът няма право да се възползва от служебното си положение или да използва правомощията си с цел извличане на лична облага”.

В крайна сметка, без да влиза в подробности по случая, от ВСС формално заключиха, че съдия Аракелян е действала по правилата, тъй като била отразила кредитите в декларациите си по Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. С тази подмяна на проблема ВСС си спести необходимостта да се произнесе дали е прилично в очите на гражданите председателката на съда да бъде третирана изключително благоприятно за нея от банката, в която са внесени от нея сметките на съда – с лихва в размер, какъвто не се предлага на пазара, и с дълъг гратисен период на кредита, който е направил безпредметна и без друго минималната лихва.

Също толкова формално кадровият орган на съдебната власт провери и друг случай, в който изниква името на другия кандидат. Както „Съдебни репортажи” писа , по търговско дело, разглеждано от ВАпС, съдът е постановил две коренно противоположни решения – едното в полза на ответника, другото в полза на ищеца, като и двете са били връчени на страните. И в този случай ВСС действа по установената схема – повърхностна проверка на обстоятелствата, възложена на председателката на състава, и заключение, че проблем не съществува. Практика, която също получи еднозначна оценка от страна на ЕК – „Можеше да се очаква комисията за професионална етика да следи за безупречния интегритет на магистратите, но ВСС не е превърнал професионалната етика в свой основен приоритет”.

И един друг щрих около конкурса, който предизвика недоумение в юридическата общност. В средата на януари съдия Ванухи Аракелян се явява на изпит за юридическа правоспособност в Министерството на правосъдието, пише „Капитал”. Макар да е действащ магистрат от от 1991 г. съдия Аракелян не е получила удостоверение за правоспособност заради тогавашните законови разпоредби – не се е предвиждало участие на Министерство на правосъдието и юристите са ставали правоспособни с дипломирането си. Заедно с Аракелян такова удостоверение нямат и всички юристи, завършили през 1988 г. и 1989 г., но това не поставя под въпрос правоспособността им – и сега без удостоверение те постановят съдебни актове или са прокурори и адвокати. След като 20 години председателката на ВОС не е намерила за нужно да се яви на предвидения впоследствие в закона теоретико-практически изпит, явяването й сега означава само едно – съдия Аракелян иска да се презастрахова срещу всички възможни пречки за поста – независимо дали са основателни или не. Факт, който показва амбиция – съдия Аракелян е готова на повече презастраховане в този конкурс, отколкото в практиката си като съдия (иначе досега да се е сдобила с удостоверението срещу същите хипотетични упреци, че е незаконен съдия). Късното явяване на изпит обаче поставя в неловка ситуация ВСС – нещо трябва да каже за това дали това удостоверение е нелепо или не, защото стотици магистрати и адвокати практикуват без такова.

Нито дума за случайното разпределение на делата

Бегъл поглед върху концепцията на двамата кандидати за председател на ВАпС показва почти пълна идентичност между двете. Почти 2/3 от концепциите на Ванухи Аракелян и Вилиян Петров преповтарят буквално отчетния доклад на ВАпС за 2012 г., като в първата вниманието е средоточено върху постигнатото през двата управленски мандата на съдия Аракелян. Става ясно, че председателят на ВОС има намерение да използва вече постигнатото и да го копи-пейстне и във ВАпС, като основен акцент е поставен на усъвършенстването на съществуващите деловодни системи в съда, „безхартиеното” споделяне на информацията между съдилищата във Варненския апелативен район и компютърните иновации. В презентацията си до ВСС съдия Аракелян изобщо не споменава темата за случайното разпределение на делата, макар тематичните проверки на Върховния касационен съд за периода 2011-2012 г. да откриват сериозни недостатъци в организацията на съда. Както „Съдебни репортажи” писа, проверките констатираха, че заради малкия брой съдии и сериозното профилиране на дела почти не съществува случаен избор или той е силно ограничен. Няма и постоянни съдебни състави, протоколите за случайния избор не са пълни, тъй като в тях липсват данни между кои съдии се е провел той. Съдебните състави се сформират съобразно датите, в които се заседава. Проверяващите отбелязват, че въпреки недостатъците на този начин на формиране на съставите, друг подход не може да бъде избран, защото в съда има ограничен брой съдебни зали.

По данни на „Съдебни репортажи”, проблемът във ВАпС е дори по-сериозен. Заради малкия брой съдии често наказателните дела се разглеждан от граждански съдии. Такава констатация има и в отчетния доклад на съда, в който се казва, че отводите на съдиите, които са участвали в делата за мерки по неотклонение, препятстват участието на наказателните съдии, при разглеждане на делата по същество. „При решаването на делото по същество остава един наказателен съдия, който заседава с двама граждански или търговски съдии, поради отводите, което се отразява на качеството на съдебните актове. В някои случаи се изчерпва целият състав на съда и е невъзможно да се формира състав”, се сочи в доклада. Въпрос, който е от компетенцията на ВСС, действително, но пък е в ръцете на административния ръководител да му обърне сериозно внимание и да предложи решение.

По въпроса за случайното разпределение на делата в концепцията на Вилиян Петров се предлага строг контрол, прозрачност чрез поддържане на архив и отпечатване на протокол за случайно разпределение по всяко конкретно дело и липса на „възможност за техническа манипулация на избора”, отразяване на всяка „намеса в разпределението”. Как ще бъдат изпълнени тези мерки от концепцията на кандидата не става ясно, тъй като те само са изброени.

От кандидатите за поста обаче се изисква конкретен отговор как ще спрат заобикалянето на случайното разпределение на делата поради няколко причини – освен че, ако бъдат избрани, ще ръководят втория по натовареност апелативен съд в страната, и двамата са търговски съдии, а именно по търговски дела хитрините на страните да си избират съдия-докладчик са отдавна известни в системата. Освен това явлението е регистрирано и в Окръжния съд във Варна. Както „Съдебни репортажи” писа , два акта на Инспектората към ВСС установиха, че в подопечния на съдия Аракелян съд заобикалянето на случайния принцип на разпределение на делата чрез множество искови молби или образуване на дела без да е платена държавна такса е факт, въпреки че Гражданско-процесуалният кодекс дава ясни указания как да се предотврати това. След констатациите на инспектората съдия Аракелян издава заповед как да се третират еднаквите искови молби, както и правила за разглеждане на молбите за спиране на производство в Търговския регистър. Дали организацията е дала резултат няма данни ВСС да се поинтересувал.

Всички тези въпроси би трябвало да получат отговори в четвъртък, ако членовете на ВСС са разбрали, че докладът на ЕК е хроника на техните провали, които са видими вече не само за българските граждани.