ВСС за доклада на ЕК: Чужди камъни в нашата градина и критики заради „чисто незнание” що е то професионална етика

29-01-2014; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дневник

Снимка: Дневник

Извънредното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), на което кадровиците трябваше да обсъдят доклада на Европейската комисия, се превърна в напълно безплодно оправдание. Членовете на съвета поддържаха общия тон, че ВСС е останал неразбран, а критиките към него са резултат от чужди грешки. Нито един от изказалите се не направи и опит да начертае какви ще са следващите стъпки за реформиране на съдебната власт, а коментарите бяха насочени към изтъкване какво е направил ВСС по конкретните критични бележки на комисията с подчертаване, че повече от това – не може.

Представляващата ВСС Соня Найденова започна отчета, като заяви, че Народното събрание е длъжник на съвета заради забавянето на избора на нов главен инспектор (макар в последната година ВСС нито веднъж да не взе отношение по темата, която спъва и неговата работа и поставя въпроса до колко легитимна е дейността на ИВСС – б.а.). “Народното събрание е длъжник на съдебната система заради неизбрания главен съдебен инспектор. Друг е въпросът какво се случва след като изтекат петте години от мандата на главния съдебен инспектор. Според мен това може да каже само Конституционният съд. ВСС е непряко ангажиран със статута на главния съдебен инспектор. Но, според мен, компетентен е Конституционният съд”, заяви Найденова. Както „Съдебни репортажи” писа , тричленен състав на Върховния административен съд постанови, че главният съдебен инспектор в оставка и с изтекъл мандат Ана Караиванова няма представителна власт по отношение на ИВСС. Найденова отчете също, че в доклада не било взето предвид, че при всяко вмешателство в независимостта на съдебната власт ВСС е реагирал със становище или декларация. Всъщност докладът на ЕК дословно казва друго, че кадровият орган не е успял да защити независимостта и интегритета на съдебната власт, а като положителна тенденция е отчетено, че изпълнителната власт е спряла с преките атаки към правосъдната система.

Ясен Тодоров, председател на Етичната комисия, към която ЕК отправя най-директните и отчетливи критики (“Можеше да се очаква комисията за професионална етика да следи за безупречния интегритет на магистратите, но ВСС не е превърнал професионалната етика в свой основен приоритет”) обобщи, че комисията си е свършила работата, а констатациите на политическия доклад не коренспондират с тези в техническия. За пример той даде изречение на 14-та страница от техническия доклад, според което Етичната комисия е изградила тенденция да следи електронните и печатни издания и да се самосезира при необходимост. Дребна подробност е, че в повечето случаи комисията, оглавявана от Тодоров, извършва формални проверки, които завършват със заключение, че не са нарушени правилата от Етичния кодекс на магистратите – справка – казусите с Галя Гугушева, Венета Марковска, Веселина Тенева, Ванухи Аракелян.

Тодоров обясни, че критиките в доклада са най-вече за процедури и назначения, с които са ангажирани други институции, а не ВСС, макар в тях да участват действащи магистрати, като например изборите за конституционни съдии и главен инспектор. Той направи и кратка ретроспекция по тях – за Венета Марковска Етичната комисия била извършила проверка, но Марковска подала оставка и затова проверката била прекратена, а дори и да имала краен резултат, Тодоров не виждал някакви действия да са извършени от другите компетентни органи като прокуратурата. По отношение на Гугушева проверката на Етичната комисия била „изключително подробна”, в нея се включили и други органи – като НАП, които установили, че няма данни за данъчни нарушения в семейството на неуспялата кандидатка за конституционен съдия. Що се касае за най-пресния пример – Веселина Тенева, лично Тодоров направил всичко възможно тя да бъде изслушана на първото възможно заседание на комисията, а оповестените впоследствие (в деня на заседанието) факти около имотното състояние на съдията от ВАС, получили своето обяснение, тъй като Тенева депозирала обяснения. Бил направен и „финансов анализ на паричните потоци” на семейството, който показал, че всичко е наред.

Какво по-точно е показал финансовият анализ – отново не стана ясно. Например – какво е обяснението на факта, че за една година (2013 г.) Веселина Тенева е спестила 140 783 лв. или с други думи на месец по 11 732 лв. Тодоров обаче беше категоричен, че не може да се изисква от Етичната комисия „определен краен резултат” от проверките. Тодоров не спомена дали комисията смята да изиска компрометиращите данни за съдия Тенева, които лидерът на РЗС Яне Янев твърди, че притежава. Същите станаха повод лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов да поиска изслушването на Тенева, а няколко часа по-късно предложилите кандидатурата й (Мая Манолова от БСП и Четин Казак от ДПС) внесоха предложение в парламента процедурата за избор на главен инспектор да бъде прекратена.

Думата взе и Милка Итова – председател на Комисията по предложенията и атестирането, която посочи, че в доклада на ЕК са отбелязани първите крачки на новия състав на ВСС по отношение на проблемите с натовареността и атестирането. Итова отчете, че действително имало критики по отношение на изборите на административни ръководители в съдебната система (В доклада на ЕК се сочи, че месеци преди конкурсите медиите и външните наблюдатели са в състояние да предвидят кой ще бъде избран и това буди усещане, че изборите са предизвестени), но именно затова били направени промени в Закона за съдебната власт, така че магистратите да могат да проявяват самоинициатива и сами да се кандидатират за административни ръководители. ВСС трябвало да работи в посока да мотивира магистратите да кандидатстват.

В дискусията се включи правосъдният министър Зинаида Златанова, която заговори за Стратегията за реформа на съдебната власт, която предстои да бъде приета. „Стъпваме на добра основа”, каза тя и уточни, че сега е моментът да я „обогатяваме с нови идеи”, идващи от съсловните организации и от прочита на доклада на ЕК. Като призова действително ВСС да използва по-активно Гражданския съвет към него (каквато препоръка има и в доклада) и припомни, че ЕК е отбелязала, че ВСС е признал проблемите със случайното разпределение на делата, Златанова заключи, че „имаме посока, при това правилна посока”. Правосъдният министър се солидаризира с мнението на Ясен Тодоров и после абстрактно обясни, че причината за провала на процедурите, визирани в доклада на ЕК, са „недобронамерени, включително измислени неща”, които излизали за кандидатите. Тя обясни, че нямало друго съсловие, освен магистратите, което да е подложено на такава обстойна проверка на цялостното професионално и лично поведение. Водещо при обсъждане на кандидати за високи постове трябвало да бъде професионалната работа, защото не можело заради едно или друго професионално решение, което не е харесало на някого или на група хора, в публичното пространство да бъдат критикувани магистратите, защото това не допринасяло за прозрачността.

Златанова се впусна в дълги обяснения, че Етичната комисия трябвало по-активно да обяснява работата си, тъй като така щели да се избегнат много спекулации. Последва реплика от Ясен Тодоров, който заяви, че всичко било публично – при избора на административни ръководители становищата на Етичната комисия за кандидатите се качвали предварително на сайта, както и резултатите от всички проверки на работата им. Последва и друга констатация на Тодоров – че в избора на главен прокурор (също остро критикуван от ЕК) Етичната комисия „стигнала до крайност” – като проверила имотното състояние на съпрузите и съпругите на кандидатите. И обобщи, че комисията е свършила каквото може.

Златанова взе повод от думите му, за да каже, че „нямаме избор, трябва да обясняваме повече”, защото се появявали „коментари или от чисто незнание за това какво е професионална етика”. На практика правосъдната министърка обвини медиите, че не представят дейността на Етичната комисия коректно понеже не разбират какво е „професионална етика”. Златанова каза, че било „неприятно”, когато се правят внушения за професионалната дейност на всеки един от членовете на съвета, които преди това били магистрати и имали поне по едно известно дело.

Соня Найденова пък заяви, че процедурите инициирани от други институции били описани в доклада „като негатив на гърба на ВСС”, защото кандидатите били магистрати и това се „пренася върху ВСС”.
Думата взе Камен Иванов, който няколко пъти повтори, че вина за критиките към ВСС има усещането на обществото, а не реалните факти. Въпросите, които поставял доклада на ЕК, били следните: „Какви сме, какви трябва да бъдем и такива ли сме, каквито другите искат да бъдем?”. Основният въпрос бил за доверието и моралния вид на системата. И още: докладът се чете и се използва по различни начини; темите, които засяга са теми общовалидни за съдебните системи на нашите европейски партньори. Може би в нашия социум по тези теми има по-голяма чувствителност. Що се касаело до констатациите за доверието в съдебната система и процедурите за избор той бил съгласен с част от тях, с част от тях – „не толкова” или ги приемал резервирано. И отново заяви, че се коментира „фактът какво е усещането на обществото” за работата на ВСС, на съдиите, прокурорите и следователите, „като че ли те не са бащи, майки, дядовци, не са част от обществото”. А усещането в обществото често се дължало и на „продукт на целенасочена дейност”.

После Иванов обясни, че когато се говорело за едни и същи проблеми, това обезверявало колегите и ги уморявало. А абсолютна справедливост не можело да има – например, каква справедливост може да се даде на майка, която е загубила детето си в резултат на престъпление. И затова имало критики към съдебната системата, заключи Иванов.

Васил Петров пък заяви, че някои от добрите неща не са отразени в доклада, а данните за дисциплинарните производства в него не съответствали на истината. Михаил Кожарев каза, че в последните години бюджетът на ВСС намалява и това пречи на независимостта на съдебната система. Единственото предложение дойде от Юлиана Колева – до края на февруари комисиите на ВСС да са готови с годишните си програми. Соня Найденова закри заседанието с уточнението, че дискусията остава за протокола.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

3 коментара

  • Иванка Дончева на 30.01.2014 в 04:20:51

    :) "Що се касаело до констатациите за доверието в съдебната система и процедурите за избор той бил съгласен с част от тях, с част от тях – „не толкова” или ги приемал резервирано. И отново заяви, че се коментира „фактът какво е усещането на обществото” за работата на ВСС, на съдиите, прокурорите и следователите, „като че ли те не са бащи, майки, дядовци, не са част от обществото”. А усещането в обществото често се дължало и на „продукт на целенасочена дейност”." "...продукт на целенасочена дейност” - докато има само независимост и не се носи наказателна отговорност, все ще има оправдания и "прехвърляне на топката"!

    Отговор
    • Любомир Герджиков на 02.02.2014 в 12:51:39

      Как ви се струва, възможно ли е в една държава с население, което не е щастливо (България е на 123 място от 151 според Планетния индекс на щастие), да има удовлетвореност от съдебната му система? Дали (евро)политиците пак не прехвърлят проблема за куцата им работа за подобряването на битието на хората, в чуждия двор?

      Отговор
  • Танас Дочоолу на 06.02.2014 в 23:01:41

    Били неразбрани, видиш ли, в ЕК не знаели какво е това "професионална етика". Докато този ВСС (както и предходните, между другото) разбира задължението си единствено като покриване на безобразията в съдебната система, така ще е- ще има неразбиране и "незнание" на това що е то "професионална етика по нашенски".

    Отговор

Вашият коментар