Софийският апелативен съд без административен ръководител

Председателят на Софийския апелативен съд (САС) Веселин Пенгезов тотално е абдикирал от задълженията си като шеф на най-големия апелативен съд в страната. Това става ясно от доклада на Върховния касационен съд (ВКС) за извършена проверка на дейността на САС в периода 2011-2012 г., с който „Съдебни репортажи” разполага. Съдиите от ВКС са инспектирали организацията на работа по образуване и насрочване на делата, контрола на председателя и зам.-председателите на съда по спазване на сроковете за решаване на делата, случайния подбор на съдии, проверка на верността на статистическите данни и т.н. във всички пет апелативни съдилища в страната. Въпреки стряскащите констатации от проверките, Висшият съдебен съвет (ВСС) демонстрира вече няколко месеца пълно пренебрежение към проблемите със случайното разпределение на делата, и изкривяването на статистиката за натовареността на съдиите. По време на заседанието, в което бяха дискутирани докладите на ВКС, ВАС и две неправителствени организации (БИПИ и НПО-Разград) за случайния подбор на съдиите, членовете на съвета не споменаха нито дума за бездействието на председателя на САС, установено от ВКС.

Съд без шеф

Според изводите на съдиите от ВКС в САС липсва каквато и да било организация от страна на ръководството на съда и съответно – контрол по отношение на проверяваните проблемни области. По някои от делата в търговското и гражданското отделение няма никаква следа за проучването им в закрити заседания, каквито, констатират от ВКС, се провеждат съвсем рядко въпреки указанията на ГПК. Затова на ръководството на САС се препоръчва да осигури допълнително обучение на съдиите по въззивните граждански и търговски дела и да провежда периодичен контрол за спазване на сроковете за преценка на допустимостта и редовноста на въззивните жалби. Препоръката звучи странно предвид факта, че председателят на САС не гледа дела в нарушение на решението на ВСС административните ръководители да гледат поне 50% от броя дела, възложен на останалите съдии, именно с оправданието, че е зает с административна работа.

От ВКС отбелязват, че председателят на САС не участва въобще в организацията по администриране и насрочване на делата. „Търговските и гражданските дела се образуват подневно последователно от председателите на търговската и гражданската колегии…Насрочването на делата се извършва от докладчика за делата, за които има следа (съдебен акт) за това. За делата, в които няма следа, не е ясно кой насрочва делата”, се сочи в доклада. Макар със заповед председателят на САС да е задължил ежемесечно да му бъдат докладвани делата, които не са насрочени в законно определения срок, данни за подобни ежемесечни проверки не са били представени на екипа съдии от ВКС. От изводите става ясно, че Веселин Пенгезов не извършва никакъв контрол по насрочването на гражданските и търговските дела. Наказателните дела се насрочват от ръководителя на колегията, като съдия Петя Шишкова е поела изцяло дейността по насрочване на делата за мерки за неотклонения, включително разпределението на делата и формирането на съдебните състави.

Комисията от ВКС отбелязва също, че често ежемесечните справки за просрочените дела, които се предоставят на председателя, не винаги са конкретни, а понякога в тях са отразени дела, които вече са приключени. „Безкритичният подход към подобни справки би довел до изкривяване на статистиката относно ненаписаните в надления срок съдебни актове”, сочи докладът. В описните книги и книгите за откритите и закритите съдебни заседания на гражданската и търговската колегии пък често липсват задължителни реквизи – номер на съдебен акт, например. В книгите на наказателната колегия пък често се допускат грешки относно номер на дело, дати и т.н. Проверяващите не открили и следи, че ръководството на съда е извършило проверка на правилното записване в книгите – това се прави само веднъж годишно във връзка с изготвянето на годишния доклад на съда. Поради това от ВКС препоръчват, допълнителни обучения на съдебните служители и периодичен контрол от страна на ръководството на съда.

По много от делата в търговската и гражданската колегия е констатиран прекалено дълъг срок за отлагане на заседания за друга дата, заради което от ВКС препоръчват на Пенгезов да направи анализ и да предприеме мерки за отстраняване на причините за забавянето. През проверявания период шефът на САС не е правил периодични проверки върху цялостната дейност, свързана с организацията на движението на делата от постъпването им до приключването им.

Проблеми има и в организацията на случайното разпределение на делата. „В трите колегии не е възприета практиката да се изготвя и прилага списък на всички дела, образувани по реда на тяхното постъпване, за съответната дата, и съдиите, измежду които е направен конкретният избор за съдийско назначение (за определяне на конкретния съдия-докладчик б. а.). В редки случаи по граждански и търговски дела, при смяна на докладчика по делото, няма приложено към делото ново разпределение на случаен принцип”, се посочва в доклада. Отправя се препоръка по всяко дело, по което се налага смяна на докладчика, да се приложи новото разпределение. От анализа е видно, че и по този въпрос Веселин Пенгезов е преотстъпил правомощията си по контрол на ръководителите на отделения в съда.

Освен това проверяващите отбелязват, че съществува огромна неравномерност в разпределението на постъпващите дела, което е довело до различна натовареност на съдиите от гражданското и търговското отделение, както и между отделните състави в една колегия. Разликите варират между 100 до 240 дела по-малко на определени състави. До средата на 2012 г. например делата по несъстоятелност са разределяни само на един, а после на два състава. „Ръководството на съда следва да вземе становището на съдиите в отделенията по разпределението на съответната материя и да предприеме мерки за отстраняване на концентрацията на един вид дела в рамките на такъв брой съдебни състави, който би опорочил принципа за случаен подбор на докладчик”, пише в доклада на ВКС. Така разбираме, че през дълъг период от време делата за несъстоятелност са били разглеждани от предварително известен съдебен състав – този на заместника на Пенгезов – Стефан Грозев. В препоръките на комисията е отбелязано, че е „наложително да се разработи актуализиран вариант на правилата за случайното разпределение на дела”.

Проблеми съществуват и при качването на съдебните актове на интернет страницата на съда. Това се забавя с около седмица след обявяването на акта, защото тази дейност се извършва само от един служител.

От доклада става ясно, че председателят на САС не изпълнява и задълженията си за проверка на окръжните съдилища от съдебния район, изготвяне на анализи и обобщаване на съдебната практика на апелативния съд по конкретни видове дела, не предприема мерки за отстраняване на констатирани слабости. В документа се отбелязва, че в периода януари-ноември 2011 г. съдия Пенгезов е отстранен от длъжност, но дори и след завръщането му на поста не е настъпила съществена промяна. През 2012 година не са правени проверки на окръжните съдилища, нито е обобщена съдебната практика. Проверки са правени само по конкретни сигнали и на конкретни съдии.

На практика всичко изброено дотук означава, че председателят на САС не изпълнява задълженията си по закон като административен ръководител. Въпреки силно критичния доклад на ВКС, реакция от страна на ВСС не е последвала до този момент.

Изкривена статистика и съмнителен случаен подбор в апелативните съдилища

Във всички останали четири апелативни съдилища в страната проверяващите комисии от ВКС са открили притеснителни моменти в организацията по случайното разпределение делата, липса на достатъчно прозрачност и яснота, както и липса на постоянни съдебни състави. Това означава, че състави могат да се създават според делото от съответния председател. Отсъствието на достатъчно ангажираност на ВСС по проблема за случайния подбор предопределя и огромните разлики в начините, по които се осъществява той в апелативните райони.

В гражданската и търговската колегия на Бургаския апелативен съд например въззивните жалби получават ръчно генериран номер. Постъпващите дела се докладват на ръководителя на търговското отделение, който определя вида му, след това на председателя на съда, който го образува и накрая на съотвения му заместник, който извършва случайния подбор. Останалите съдии-членове на състава, освен докладчика, се определят съобразно насрочените дела за деня – тоест двама съдии, които заседават в този ден, формират съдебен състав. Ако в конкретния ден само двама съдии имат насрочени дела, третият член на състава, при нужда, се посочва еднолично от заместник на председателя на съда. На практика това е един от най-големите проблеми при прилагането на случайното разпределение, защото липсата на случаен подбор и на останалите членове на съдебния състав опорочава въведения принцип – те формират мнозинството и решават конкретния съдебен спор.

В наказателното отделение на съда пък е възприет друг подход за случайното разпределение – „разделно” разпределение – отделно за възивните дела, образувани по обвинителни актове, и отделно за въззивните дела, образувани по тъжба на пострадалите. А подобно разграничение не е предвидено в закона.

Препоръки има и по отношение на изполвания софтуерен продукт за разпределение на делата – ЕМСГ „Декстрогруп”, който е въведен и в други апелативни съдилища. Оказва се, че софтуерът генерира два различни протокола за случайното разпределение, като в единия липсат данни за броя разпределени дела на съдиите към момента. Освен това единствено фирмата разработчик има пълен достъп до системата, достъпът до него от страна на служителите на съда и магистратите е силно ограничен, което затруднява работата им. Те, например, нямат права за изтриването на конкретна стъпка при въвеждане на данни. Следите, които оставят отделните потребители, пък са изключително оскъдни – тоест – системата регистрира, че някой е влизал, но не и какво точно е правил, защото няма история на направените редакции. Комисията на ВКС заключва, че съществува практическа възможност за злоупотреби и нерегламентирани действия. Като съществен „пробив” е оценен и фактът, че системният администратор има пълен достъп до юзърнейма (името на потребителя б.а.) и паролата на всеки потребител на софтуера и би могъл да злоупотреби с тях. „На практика разполагането с цялата тази информация от един служител създава реална опасност във всеки един момент това лице да проникне нерегламентирано в ситемата от името, на който и да е друг служител, включително и магистрат, и да извърши неправомерни действия, включително и разпределяне на дела”, категорични са от ВКС. В този смисъл – служителите в съда и магистратите нямат никакви права сами да сменят паролите си за достъп, за да предотвратят злоупотребите.

Системата няма опция да „помни” промените в съдийските профили – тоест на кой съдия каква натовареност е определена, кога е изключен от разпределението и кога е включен – по каква причина и за какъв период.

Особено остри са констатациите на проверяващите по отношение на изкривяването на статистическите данни. Оказва се, че в Бургаския апелативен съд дела се образуват по нередовни и недопустими жалби, а след повторното постъпване на делата в съда, те са образуват под нов номер, т.е създават се кухи бройки дела, които изкривяват статистиката. По този начин едно и също дело се отчита като свършено два, дори три пъти, подчертават от ВКС. Има случай, в който търговско дело е прекратено с указания да се образува като гражданско – то получава нов номер и статистиката го отчита не като едно, а като две приключени дела. Меко казано странна е и друга практика в същия съд – да се отчитат като свършени дела тези, които са прекратени и върнати на окръжния съд за комплектоване с доказателства, описани в исковата молба. Отново „за нуждите на статистиката” образувани дела по нередовни или недопустими въззивни жалби, които са оставени без движение като просрочени или подадени срещу акт, който не може да се обжалва, се отчитат като приключени дела с акт по същество. Такава практика съществува и в Пловдивския апелативен съд.

В доклада за БАС се препоръчва също изработване на коефициенти за фактическа и правна сложност на делата, които ще помогнат за обективно проследяване на натовареността на всеки съдия. „Длъжник в това отношение е и ВСС, който би било добре да разработи общи правила в тази насока”, уточняват проверяващите.

Проблемите в Пловдивския апелативен съд са идентични – комисията установява непровеждане на подготвителни заседания (подобно на САС), недостатъчно внимателно запознаване с делото, което води до неоправдано отлагане, недостатъчен контрол по отношение на образуването на дела по недопустими жалби – което отново изкривява статистиката.

По отношение на случайния подбор от ВКС правят забележка, че за протокол за случайно разпределение се използва разпечатка от екрана на компютъра, на който е проведен случайният избор и често там не се вижда причината за редуцирането на съдиите, които не участват в него. Това, по преценка на ВКС, за външните наблюдатели, би могло да изглежда като манипулиране на участниците в избора. Подобно на БАС, в Апелативния съд в Пловдив също имат проблеми със софтуера – според констатациите на ВКС „практическата реализация на принципа за случайно разпределение е технически много лесно манипулируема, поради особености на системата”. В доклада е отбелязано, че би трябвало да бъдат прецизирани и термините, които се изполват от системата. Например, според съдиите от ВКС е недопустимо да има записи от рода на: „контролирано случайно разпределение”, които „внушават съмнения за манипулация на избора”, или „разпределението се извършва на принципа на закона за големите числа” – което „препраща към несъществуващи или неприложими математически принципи”.

Във Великотърновския апелативен съд проверката е показала добри резултати в организацията на работата на съда и липса на спорни практики, каквито има в другите апелативни съдилища. Притеснителен е обаче фактът, че гражданското и търговското отделение няма постоянни състави – на случаен принцип се определя само докладчик – а останалите двама съдии се посочват от председателя на колегията в зависимост от деня, в който се заседава. „Това създава потенциална възможност докладчикът да си подбере състав по конкретно дело. Още по-смущаващо е положението с частните производства, където докладчикът, след получаване на делото, сам определя останалите членове на състава”, сочи докладът на ВКС. Отбелязано е „разделното” разпределение по отделните типове дела. Това се случва с отделни броячи в системата LawChoice – пет на брой. Затова проверяващите отбелязват, че заради малкия брой съдии и сериозното профилиране на дела почти не същестува случаен избор или той е силно ограничен.

Подобна забележка има и за проверката във Варненския апелативен съд – там броячите на различните видове дела са дори шест, няма и постоянни съдебни състави, протоколите за случайния избор не са пълни, тъй като в тях липсват данни между кои съдии се е провел той. Съдебните състави се сформират съобразно датите, в които се заседава. Комисията обаче отбелязва, че въпреки недостатъците на този начин на формиране на съставите, друг подход не може да бъде избран, защото в съда има ограничен брой съдебни зали, като заседания се провеждат дори в зала, намираща се в мазето и без пряка светлина и достъп до въздух.

От докладите на ВКС може да се заключи, че макар случайното разпределение на делата да е задължително, в различните съдилища се допускат сериозни пропуски, които биха могли да доведат до неговото заобикаляне. И макар отдавна да е наясно с проблема, ВСС продължава да тупка топката – да чака да минат месеци, за да създаде нови работни групи, да обмисля стратегии, да обсъжда единен софтуер в бъдещето, без на практика да предприема сериозни и конкретни действия, с които да ликвидира възможността за „избрано” правосъдие сега, в реално време.