Съюзът на съдиите за казусите „Тенева” и „Аракелян”: Формалните проверки засилват съмненията и създават усещане за индулгенция

Формалната проверка на изнесените в медиите данни за съмнителните сделки на семейството на съдията от Върховния административен съд Веселина Тенева – единствен кандидат за главен съдебен инспектор, не само не разсейват съмненията, възникнали в обществото, а ги засилват. Това е становището на Съюза на съдиите (ССБ), изразено в писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС) по казуса със „строго личните имуществени отношения” на съдия Веселина Тенева. От съсловната организация припомнят и друг подобен случай, в който проверките на ВСС не са дали убедителен отговор на възникналите съмнения за конфликт на интереси. От ССБ визират информацията, че председателят на Варненския окръжен съд Ванухи Аракелян е взела изгоден кредит от Корпоративна търговска банка по времето, в което е провела процедура по смяна на обслужващата банка в съда – от “Уникредит Булбанк” към КТБ.

Както „Съдебни репортажи” писа, за няколко часа Етичната комисия излезе със становище, че симулативните сделки в семейството на съдия Тенева не представляват нарушение на етичните правила на магистратите. От ССБ уточняват, че Веселина Тенева е подходила професионално, като е поискала да бъде изслушана във ВСС, тъй като международните стандарти относно принципите на професионално поведение, етиката, несъвместимото поведение и безпристрастност на съдиите, според Консултативния съвет на европейските съдии, насърчава ролята на кадровия орган на съдебната власт да консултира и съветва съдиите в случай на несигурност, че дадена дейност в частната сфера е в съответствие със статута им на магистрати. Съсловната организация припомня, че всеки кандидат за висша държавна длъжност дължи отговор на публично изнесената информация за личните и имуществените си отношения, тъй като позицията, за която е предложен, следва да бъде заемана от личност с безупречна репутация и следва да бъде дадена възможност да разсее всички съмнения, свързани с личността му.

„Затова категорично не сме съгласни, че проверката и решението на Етичната комисия към ВСС могат да се изчерпят с немотивирано становище, че имущественото положение на кандидата е „строго лично имуществено отношение””, заключват от Съюза на съдиите и се мотивират с текстовете в Закона за съдебната власт, според които всеки магистрат ежегодно трябва да декларира настъпилите промени в благосъстоянието си. „Съдиите са публични личности, концентриращи общественото внимание, и затова изпълнението на законоустановеното им задължение да декларират имотното си състояние не изчерпва обществения интерес към начина на придобиването му”, се посочва в писмото на ССБ. Оттам напомнят, че задължение на ВСС е да извършват проверки и да изготвят становища относно притежаваните нравствени качества на кандидатите, включително при подадени сигнали от граждани, други държавни органи или публикации в медиите.

„Ниската степен на обществено доверие както във Вас и вашите действия, така и в съдебната система като цяло, задължава всички вълнуващи обществото факти да бъдат обсъдени публично”, се казва в становището на съдиите, които смятат, че проверката би изследва всички въпроси, относими към изясняването в пълнота на конкретния случай.

„В противен случай в общественото съзнание не само се създава усещането за симулиране на дейност, но и за издаване на „индулгенции” на проверяваните. А това е еднакво вредящо и за престижа на съдебната власт, и за този на конкретния магистрат, проверяван от Етичната комисия”, категорични са от ССБ. В писмото се казва също, че в случая „не личи” ВСС да са взели отношение по твърденията, изнесени в медиите, след задълбочена проверка и проучване на конкретните факти.

„Констатацията за надлежното деклариране на обстоятелства от имущественото положение няма общо с тези факти и не може да бъде адекватен отговор. Медийният отзвук от извършената от Вас проверка изцяло подкрепя наблюдението ни, че приложеният в нея подход не е ефективен да разсее съмненията в обществото, а по-скоро обратното – да ги подсили. Ако няма данни за нарушения на етичните правила от страна на проверяван магистрат, това трябва да бъде изяснено убедително в публичното пространство, защото иначе се вреди още повече на репутацията на проверявания”, смятат от съсловната организация, която се позовава и на Бангалорските принципи, според които съдията е обект на постоянен публичен контрол и в тази връзка следва да възприеме доброволно съществени ограничения в личния си живот, които на останалите граждани биха се сторили тежки.

По отношение на казуса с председателя на ВОС Ванухи Аракелян, от ССБ смятат, че изложените в публикацията на „Капитал” твърдения за съдържанието и условията на сключените договори за банков кредит между съдия Ванухи Аракелян и „Корпоративна търговска банка” АД (КТБ), „повдигат съществени въпроси, нуждаещи се от задълбочена проверка от страна на ВСС”. Вместо това след съвместно заседание на Комисията за разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси и взаимодействие с Инспектората на ВСС и Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията”, от ВСС са заключили, че няма нарушение на етичните правила, като са установили „формално, че са подадени изискуемите декларации по ЗПУКИ”. От протокола на заседанието обаче не става ясно въобще провеждана ли е дискусия и обсъждани ли са въпросите, които посоченият журналистически материал е поставял, смятат от съсловната организация.
„Изнесената в публикацията фактология неминуемо е изисквала да се изясни както конкретно, така и в принципен план, поведението на съдията в качеството му на субект на договорни отношения. Именно съответните комисии на ВСС е следвало да установят дали визираният в публикацията съдия и ръководител на орган на съдебната власт в официален контакт се е възползвал се от служебното си положение и дали е използвал правомощията си, за да извлича лична облага (т. 5.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати)”, се казва в писмото.

Предвид сочения в публикацията размер на уговорената лихва по кредита на съдия Аракелян и предоставения от банката гратисен период, ВСС е трябвало да провери „и дали конкретните условия на визирания в журналистическия материал договор за банков кредит се различават драстично или не от обичайните условия за такива договори”. Затова от ССБ настояват ВСС да „изработи критерии, за да се намери баланс между утвърдилата се практика за предлагане от страна на банките на преференциални условия на магистратите при сключване на договори за кредит и високите изисквания, поставени пред нас, за независимост и безпристрастност, като се отговори коя е разумната граница, при която не възниква конфликт на интереси”. Този въпрос, според съсловната организация, е особено важен в случаите, в които същите търговски дружества, предоставили по-изгодни условия за сключване на кредити, са страни по делата пред конкретния решаващ орган.

Припомняме, че „Съдебни репортажи” също засегна въпроса как ВСС контролира процедурите по избор на обслужваща банка в съдилищата.

В писмото си съдийската организация заявява, че е естествено едно демократично общество да поставя все по-големи изисквания към съдебната си система. „Разбираемо е, че професионалните и морални качества на съдията се приемат от обществото като основна предпоставка за доверието в съдилищата. Общественото доверие и уважението към съдебната власт са гаранции за ефективността и независимостта на съдебната система. Затова всеки отделен съдия трябва да прави всичко възможно за утвърждаването на авторитета й както на институционално, така и на лично равнище, а Вие сте създадени като независим орган, за да отстоявате независимостта на съдебната власт от външни политически и икономически влияния”, се казва в становището.