Номинираната за главен инспектор Веселина Тенева била съдия по дело на съпруга си

Съдията от Върховния административен съд Веселина Тенева – единственият претендент за главен инспектор, е била част от съдебен състав разглеждал дело, в което страна е бил съпругът й Георги Георгиев и негови роднини, показва справка на „Съдебни репортажи”. Противно на закона съдията от ВАС не си е направила отвод при наличието на безспорни обстоятелства, които налагат тя да не участва в състава по делото.

През 1996 г. със заповед на главния архитект на София е одобрен проект за подробни застроителни планове за пет столични квартала, включително за квартал „Лозенец”. Заповедта е обжалвана пред Софийския градски съд (СГС) от дружеството “ЧАД Зографски”, което притежава имот в територията, попадаща в новата регулация. Две години по-късно фирмата обжалва и решението на СГС, което отхвърля претенциите на дружеството. Казусът стига до Върховния административен съд (ВАС) в началото в края на 1998 г. , а като заинтересовани страни са конституирани няколко физически лица с имоти в района. Една от тях е Надежда Димитрова – майка на съпруга на Веселина Тенева Георги Георгиев. През март е насрочено второто заседание по делото, което е отложено поради смърт на една от страните – призовката на Димитрова е върната в цялост с уточнение, че лицето е починало и затова съдът спира делото.

Като страна в процеса встъпват наследниците на Димитрова – двамата й сина (Георги и Никола Георгиеви) и дъщеря й (Александра), а съдът указва на страните да представят удостоверение за смърт и наследници. Фирмата обаче атакува определението на ВАС, с което делото е спряно, но жалбата е оставена без разглеждане от зам.-председателя на съда. Причината е, че междувременно производството по делото е възобновено и жалбата става безпредметна. Дружеството обжалва и резолюцията на зам.-председателя и така на 3 май 2000 г. делото попада при петчленен състав на ВАС с председател Венета Марковска и членове Светлана Йонкова, Дима Йорданова, Веселина Тенева и Марина Михайлова. Съдебният състав приема, че председателят на ВАС правилно е приел, че след възобновяване на производството по делото не е налице правен интерес от обжалването и отхвърля жалбата на дружеството.

Макар въпросът, по който са се произнесли съдиите, да е процедурен, това не отменя задължението на съдия Тенева да се отведе от делото при съмнения за предубеденост. А такива със сигурност възникват при съпружеските й отношения с Георгиев. Факт е, че наследниците на Димитрова не взимат отношение по делото, заведено от “ЧАД Зографски”, но също толкова безспорен факт е, че разпоредбите в закона, които уреждат обстоятелствата, при които един съдия трябва да се отведе, са категорични. Член 22 от ГПК указва, че съдия не може да участва по дело и следва сам да се отстрани, когато „е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител”. Както е известно, съдия Тенева е предложена да ръководи Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) – пост, който изисква безукорни професионални и морални качества, тъй като именно той проверява работата на магистратите и е органът, компетентен да предлага съдии, прокурори и следователи за наказание.

Тенева спестявала над 11 хил. лв. на месец през 2012 г.

Справка на „Съдебни репортажи” в имуществените декларации на съдия Веселина Тенева показва, че магистратът е проявил завидна спестовност последната година. В декларацията си пред Сметната палата за 2012 г. съдия Тенева е записала, че притежава банков влог от 46 744 лв. с произход заплата. Само година по-късно, тя е декларирала два банкови влога на стойност 187 527 лв. с произход на средствата – спестявания, трудови възнаграждения и наеми. На практика това означава, че за една година спестяванията на магистрата са се увеличили с 140 783 лв. или с други думи съдия Тенева е заделяла 11 732 лв. всеки месец.

Не става ясно обаче от къде са тези средства, при положение, че за предходната година трудовите й доходи възлизат на 69 724 лв. Сметките сочат, че кандидатката за главен инспектор е спестявала близо двойно повече, отколкото е получавала на месец. Този факт няма обяснение, тъй като в декларациите й не е посочено в последната година да е извършвала сделки с имоти, които биха обяснили внезапното й забогатяване.

Имущественото състояние и имотните сделки на семейството на Тенева така и не получиха логично обяснение, след като Етичната комисия на Висшия съдебен съвет приключи скорострелно темата (без да включи в „проверката” информацията за заменките между „Софийски имоти” и съпруга на Тенева) с лаконичното заключение, че се касае за „строго имуществени отношения”, а вносителите на кандидатурата й – ДПС и БСП пък обясниха, че тя ненужно е критикувана. Депутатът от БСП Мая Манолова дори заключи, че разкритията на медиите и критиките на Съюза на съдиите и неправителствения сектор са „истерия”. „Аз не съм проверила лично, но стана ясно, че става дума за едно решение на семейството по какъв начин да бъдат разпределени имотите между техните деца, стандартна процедура, която прави всяко българско семейство. Въпросът ви откъде има пари майката на съдия Тенева е смешен. Ама, моля ви, ясно е, че жената не е имала тези пари и че не ги е платила, става дума за договорка в семейството. Това е разрешено от закона. Това е допустимо. Това го правят десетки български семейства”, мотивира се Манолова, без да уточни дали при симулативните сделки на семейството е била ощетена държавата.

Както „Съдебни репортажи” писа, съдията от ВАС е пояснила на членовете на Етичната комисия, че целта на продажбите и даренията била да се прекрати предварително съпружеската имуществена общност между нея и съпруга й Георги Георгиев, като за целта двамата съпрузи или тя сама продавали на майката, а после тя дарявала на дъщерята, така че след дарението всеки от имотите ставал индивидуална собственост на съдията. Така детето на втория съпруг на Тенева вече не можело да има претенции към имота при наследяване, защото баща му преставал да е собственик.

Логическите разсъждения на вносителя Манолова и обясненията на Веселина Тенева обаче не могат да бъдат приложени към един факт в декларацията на съдия Тенева, който буди не малко подозрения. В нея е записано, че през 1995 година, преди брака с Тенева, Георги Георгиев купува апартамент и подпокривно пространство от 75 кв. м. в София. Две години години по-късно съпругът на съдийката й продава половината от апартамента. През 2004 г. имотът е купен от майката на Тенева Марийка и същата година – дарен на дъщеря й. Така апартаментът остава изцяло във владение на съдия Тенева, без да е ясно какво е наложило семейството да смени няколко пъти собствеността му. Съдия Веселина Тенева не беше открита за коментар. Предвид координираните движения на институциите по казуса „Тенева”, едва ли някои от тях отново ще вдигне завесата на процедурата за главен инспектор, за да провери и изнесе фактите около имотните сделки на съдията от ВАС.

Както „Съдебни репортажи” писа, призивите на НПО-сектора и Съюза на съдиите да бъдат удължени сроковете за внасяне на кандидатури за главен инспектор, популистки подхванати и от ГЕРБ, пък тотално бяха игнорирани от парламента. Изборът на главен инспектор, който близо година бе пренебрегван от парламента, въпреки изтеклия мандат на предишния – Ана Караиванова, е насрочен за 27 февруари. Едва ли е случайност, че това ще се случи само ден, след като единствената кандидатка за поста Веселина Тенева навършва пенсионна възраст. А според Закона за съдебната власт (чл. 165, ал.9,т.4 от ЗСВ) „съдия, прокурор и следовател, пенсионирани по ал. 1, т. 1 (навършване на 65-годишна възраст), нямат право да заемат длъжност в органите на съдебната власт. Предстои да видим дали ВСС ще сколаса да пенсионира съдия Тенева преди Народното събрание да гласува кандидатурата й и дали парламентът ще продължи да забърква юридически каши, които компроментират един от ключовите органи в съдебната система.