В търговските отделения на апелативните съдилища – място, където се гледат дела с икономически интереси за милиони, не са назначавани титулярни съдии поне от 7 години. На мястото на незаетите щатове правораздават огромен брой командировани съдии. В мандата на този ВСС веднъж вече подобен конкурс се провали. Сега в него участват над 200 съдии, които се борят за 18 места в апелативните съдилища – в София (9 места), Пловдив (4 места), Бургас (2 места) и Варна (3 места). Логично е да се запитаме защо СК опитва да провали двугодишно усилие на толкова хора и да рестартира конкурса? Ако заявеното решение, анонсирано от председателя на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков, който изглежда контролира мнозинството в колегията, стане факт, то ще има изключително негативен ефект върху системата.

Хронологията или как с изсмукани от пръстите аргументи се прави опит за провал на конкурса

Индикацията, че нещо необичайно ще се случи дойде в самото начало на разглеждане на точката. И това бе фактът, че първи в дискусията взе думата Георги Чолаков. Той неведнъж е обвиняван от опозиционно настроените членове в колегията, че се меси твърде много в съществените въпроси, касаещи управлението на общите съдилища. Това твърдение не е голословно – в последните години Чолаков даваше тон на мнозинството със свои изказвания и предложения в избори за председатели на съдилища и други ключови казуси. А то неизменно се съобразяваше с неговото мнение и игнорираше обоснованите становища на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.

Предложението на Чолаков беше следното – заради съществени процесуални нарушения при провеждане на конкурса, той да се върне на фазата за определяне на нов състав на конкурсната комисия. Действие, което би забавило с поне още две години финализирането на конкурса и би осигурило комфорта на близо 23 съдии, които ще продължат да правораздават в ключовите търговски отделения на апелативните съдилища без да са се преборили в състезателна процедура за титулярното място.

Аргументите за предложението на Чолаков бяха два и изцяло преповтарят възраженията на петима магистрати, участвали в конкурса. Те биха могли да озадачат дори и външните наблюдатели, които не познават в детайли системата. Първото от двете възражения се отнася до участието на доц. д-р Венцислав Петров в конкурсната комисия, който според петимата магистрати и Чолаков, не би следвало да изпитва участниците в конкурса, тъй като не преподавал по търговско право. „Ние трябва да отговорим на въпроса този хабилитиран учен, който ние сме определели да участва – доц. д-р Венцислав Петров, е ли хабилитиран учен по съответната материя, в случая тя е търговско право. Това означава, че този преподавател следва да бъде хабилитиран учен по търговско право. Моят отговор е, че това не е така. Доц. Петров е добил правото да води лекции въз основа на научен труд. Видно от биографията му на сайтовете на СУ и на ВТУ той води лекции по гражданско, семейно, наследствено, облигационно и вещно право. Доц. Венцислав Петров е преподавател в материята на гражданското право, има право и води лекции само в тази област. Странно ми е как сме го определили в конкурса за търговските отделения. В случая сме допуснали съществено процесуално действие, което води и до незаконосъобразност на решенията“, казва Чолаков, цитиран от Lex.bg.

Вторият аргумент на Чолаков бе, че комисията не се е мотивирала по един от трите критерия, по които се оценяват кандидатите – кадровите досиета на магистратите. По думите му всички кандидати са получили отлични оценки, но без мотиви. „В кадровото досие се съдържа важна информация – освен данни за наложени наказания или липсата на такива, там са всички обучения, които са провеждани – семинари, колоквиуми и т.н., което има значение при оценяването на тези магистрати. Ако няма нито един семинар по търговско право, това следва да се отчете при определянето на оценката, както и да се отчете, когато магистрати са участвали активно. Ние не може да преценим доколко комисията е действала законосъобразно“, казва Чолаков. И допълва, че поради тази причина СК не може да прецени как е действала комисията.

Със становището на Чолаков категорично не се съгласиха четирима членове на колегията – председателят на ВКС Галина Захарова, Цветинка Пашкунова (преди това съдия от ВКС), Олга Керелска (преди това съдия от ВКС) и Атанаска Дишева (преди това съдия от ВАС). Всички те изтъкнаха, че нито един от двата аргумента на Чолаков не представляват съществено процесуално нарушение, което налага конкурсът да бъде върнат.

На първо място тезата на Чолаков, че доц. д-р Петров не е специалист по търговско право бе оборена категорично от Галина Захарова и е подкрепена от становищата до Комисията по атестиране и конкурси (КАК) към СК, Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“, където доц. д-р Петров е хабилитиран преподавател. От СУ отговарят, че доц. д-р Венцислав Петров е преподавател в Катедра „Гражданскоправни науки, а именно в нея се осъществява преподаването по търговско право“. Преподавателят води занятия по Семейно и наследствено право, Гражданско право-обща част и Облигационно право. От университета сочат, че търговското право не е обособено в отделно професионално направление, а попада в направление „Гражданско и семейно право“ и преподавателите там са компетентни да преподават търговско право и да участват в комисии за провеждане на държавни изпити по гражданскоправни науки.

Подобен е отговорът до КАК и от ВТУ – там доц. д-р Венцислав Петров е преподавател в Катедра „Частно правни науки“ в Юридическия факултет, като останалите две катедри са „Наказателноправни науки“ и „Публичноправни науки“. В университета няма самостоятелна катедра по търговско право. От университета подчертават, че преподаването и научното разработване на търговско право според законодателството не се обособяват в отделно професионално направление, а попадат в направление „Гражданско и семейно право“ и преподаватели там са компетентни да преподават и търговско право.

Бърза справка в интернет показва, че специализирани катедри по търговско право не съществуват нито в Университета по национално и световно стопанство, нито в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. А това означава, че ако се приеме аргументът на Чолаков, то всички конкурси досега за търговските отделения са били нелегитимни, защото в конкурсните комисии за тях не са участвали преподаватели по търговско право.

В становището си по казуса и изказването си по време на заседанието Галина Захарова също застъпва тази теза – в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „право“ и професионална квалификация „юрист“ е предвидено, че в състава на държавната изпитна комисия за полагане на държавен изпит се включват хабилитирани преподаватели „от областта на публичноправните, гражданскоправните или наказателноправните науки“. В нея не е обособена самостоятелна област търговскоправни науки. И това е така, защото търговското право е част от гражданскоправните науки. Освен това отделна хабилитация по търговско право няма.

Захарова твърди, че след като университетите са зачели компетентността на доц. Петров, тя не може да бъде оспорвана от СК.
Цветинка Пашкунова прави и друг паралел – ако аргументът на Чолаков е верен, то тогава и конкурсите за наказателните отделения могат да бъдат оспорвани, защото в конкурсните комисии там участват преподаватели по криминалистика. Олга Керелска припомня, че през 2018 г. в конкурсите за гражданските и търговските отделения на апелативните съдилища за редовен член е избран също преподават по гражданско право.

По вторият аргумент на Чолаков – че конкурсната комисия не е дала мотиви по един от критериите за оценяване – кадровото досие на магистратите, възражения има отново съдия Захарова. Става дума за компонента от конкурса, в който конкурсната комисия оценява професионалните качества на кандидатите като разглежда шест техни акта по конкретни техни дела. „Но отчитането на някои обстоятелства изцяло и единствено по усмотрение на комисията, без насоки и указания, дадени от СК или поне от КАК, граничат със субективизъм. Много трудно бихме могли да дадем обоснована оценка на възражения във връзка с участието в обучение и семинари и съответното оценяване, защото сам по себе си броят участия в обучения е субективен като критерий за оценяване. Още по-субективен е въпросът какъв е резултатът от проведените обучения и квалификации и как се изчислява той. И ненапразно до момента в никой от конкурсите няма някакви указания и разлики с резултата в настоящото мотивирано становище на комисията за назначаването на класираните кандидати. По същия начин и в конкурса за наказателните отделения отново липсват подробности и детайлизация по критерия „данни от кадровото досие“, сочи Захарова.

Председателят на ВКС казва, че нито Закона за съдебната власт (ЗСВ), нито Наредбата, която регулира конкурсите, се предвиждат обсъждане и отразяване в мотивите към протокола на комисията на правилността на разгледаните актове или законността на процесуалните действия на съдиите. С други думи – конкурсната комисия не се явява институционен контрол на съдебните актове и би надхвърлила компетенциите си, ако изложи съображения по конкретните дела. И в този смисъл нито КАК, нито членовете на СК са давали указания за обученията. По правило СК няма правомощия да дава нова оценка на участващите в конкурса. Ето защо мотивите на конкурсната комисия не могат да бъдат предмет на обсъждане пред ВСС, защото това е изключителна компетентност на изпитващите и няма как кадровият орган да изземе тази функция или да преценява как те са се мотивирали.

Атанаска Дишева многократно пита в какво се изразява нарушението в процедурата. „Съществено процесуално нарушение в работата на нашия помощен орган – конкурсната комисия“, отговаря той.

И тъй като до този момент подобни възражения в конкурси не са правени, Дишева предлага на колегията да събере детайлна информация по поставените въпроси и да прегледа практиката си по конкурсите. Дишева иска да се събере информация от всички юридически факултети как се определя специализацията на преподавателите, съществуват ли отделни катедри по търговско право, как се осъществява взаимната заменяемост на преподавателите, на какъв принцип и от значение ли е темата на хабилитационните трудове на преподавателите. И още – да се предостави справка за хабилитираните лица, участващи в конкурсите за повишаване за периода 2018-2023 г. – как са определяни, кога и при какви обстоятелства, извършвана ли е проверка на квалификацията на хабилитираните учени. Да се предостави систематизирана информация и аргументи по проведените в този период конкурси, касаещи съдържанието на мотивираните предложения за повишаване на магистратите. Aдминистрацията на ВСС да провери начина, по който е взето решение за определяне на доц. Венцислав Петров и за включването му в списъка на хабилитирани лица, измежду които се провежда избор за член на конкурсна комисия. Да се отложи заседанието на СК, за да може всички нейни членове да присъстват и да се чуе тяхното мнение, съобщава Lex.bg.

Очаквано нито едно от тези предложения не събира мнозинство. А изказването на Драгомир Кояджиков е емблематично, защото разкрива механизма, по който се взимат решенията в колегията. Кояджиков казва, че исканата информация няма да доведе до друг извод, извън този на председателя на ВАС. След което заявява, че на него доказателства не са му необходими, защото те нямало да оборят мотивите на Георги Чолаков.

Така решението по този въпрос предстои, но отсега е ясно, че мнозинството около Чолаков едва ли ще преосмисли позицията си. Един от сериозните проблеми в едно такова разрешение на казуса е, че ако конкурсът бъде върнат на етап – избор на комисия, никой от участниците в него няма да има пълноправна възможност да възрази, тъй като при евентуално обжалване е твърде вероятно ВАС да се позове на факта, че това е въпрос по процедурата, а не краен акт. С други думи – усилията на над 200 магистрата, както и на конкурсната комисия, които са участвали в конкурса за повишаване, ще бъдат изтрити като с гумичка. И тук идва резонният въпрос – защо?

Изроденият институт на командироването или за кого са запазени местата

Източници на „Съдебни репортажи“ в съдебната система сочат, че една от основните причини мнозинството в СК да се опитва да провали настоящия конкурс се корени в класирането. И по-точно в това, че сред класираните за титулярните места няма от командированите съдии, които правораздават в търговските отделения на апелативните съдилища в София, Пловдив, Бургас и Варна.

Проверка на „Съдебни репортажи“ в регистъра на командированите магистрати показа, че към юни 2024 г. в Софийския апелативен съд (САС) работят 21 командировани в съдии, в Пловдив – петима, във Варна – петима, в Бургас – шестима, а във Велико Търново – шестима. Или общо 43 съдии правораздават в по-висока инстанция без да са спечелили конкурс. От тях командированите съдии в търговските отделения на апелативните съдилища са най-малко 27. Само в САС – най-големия апелативен съд, който е ключов заради концентрацията на икономически интереси в столицата и областта, в Търговското отделение са командировани 15 съдии от общо 21 магистрата там.

Това на практика означава, че част от делата се решават от съдебни състави, в които преобладават командировани магистрати. Защо това е проблем? Защото единствено от волята на председателя зависи положението на конкретния командирован. В системата отдавна се знае, че командированите магистрати могат да бъдат зависими от благоволението на председателя на съда, а редица журналистически разследвания в годините показаха, че щекотливи дела, в които се очаква точно определен краен акт, се падат именно на командировани съдии и прокурори. Председателите могат да командироват еднолично избрани от тях съдии без мотиви, а това много е практика, която води след себе си корупция. Не случайно в докладите относно върховенството на закона на Европейската комисия този проблем е отбелязван, а най-отчетливо – в последния документ за България.

Показателно е, че за разлика от други конкурси в този за 19 места се класира само един от командированите магистрати – съдия от Окръжен съд – Варна, която правораздава от близо 2 години в апелативната инстанция. Почти всички командировани съдии (независимо дали в търговското или гражданското отделение) участват в конкурса, други предпочитат да се състезават в конкурса за гражданските отделения, в който класирането също излезе. Там от 24 налични места се класират 9 командировани съдии. Само за сравнение – в наскоро приключилия конкурс за ВАС за 17 места във върховния съд само двама от спечелилите не са командировани там (четирима от спечелилите съдии са административни ръководители и не могат да бъдат командировани, така съотношението става 13 към 2).

И още една нелицеприятна и тревожна статистика. Средно в САС един съдия е командирован от 63 месеца или повече от пет години. Рекордьорът по продължителност на командировката работи в САС от 115 месеца или над 9 години и половина. И тук отново трябва да се каже, че това са съдии, които не са спечелили конкурс за тези места.
Източници на „Съдебни репортажи“ от системата обясниха, че между съдиите усилено се коментира, че е имало опити да се въздейства на членовете на конкурсната комисия за определени кандидати. Индикации, че провалът на конкурса се готви отдавна може да се открият и в други косвени обстоятелства. Още през април тази година в сайта „Факти“ излиза публикация без автор, в която се твърди, че има съществено процесуално нарушение в конкурса. Подобни материали излизат и в Народ.бг и Блиц.

Така, на практика, ако конкурсът бъде върнат до ниво – избор на конкурсна комисия, то командированите съдии ще продължат да правораздават в по-горна инстанция за неопределено време, а и ще получат втори шанс да „завоюват“ титулярните места. От друга страна съдии поставят въпроса – ако командированите от години магистрати не успяват да се преборят за първите места в конкурсите, то по какви критерии председателите на съдилища правят предложения за командироване на точно тези конкретни съдии.

Съюзът на съдиите в България (ССБ) публикува остра позиция в края на седмицата. Съсловната организация изразява “искреното си възмущение от предложението за връщане на предходен етап на конкурса за повишаване на съдии в Търговските отделения на апелативните съдилища”. От съюза припомнят “значението на този конкурс за търговските отделения в апелативните съдилища, които са последна инстанция по някои спорове за спиране на т.нар. „кражба на фирми“ и други обезпечителни мерки”. Излагайки подробни аргументи от ССБ стигат до извод, че предложението за връщане на конкурса е свързано с “нежеланието на членовете на Съдийската колегия да се съобразят с предложеното класиране и опит за налагане на алтернативно класиране”.

От съсловната организация призовават СК да отправи публично извинение към доц. д-р Петров “за изказаните съмнения за това, че му липсва компетентност, освен ако не бъдат изложени конкретни мотиви кои точно качества и познания се смята, че не притежава” и към всички висши училища в България. От ССБ искат още колегията да разгледа по същество въпроса с повишаването на класираните кандидати или да изложат конкретни съображения за всеки един от тях, както и да преработят така правилата за избор на членове на конкурсните комисии, че в бъдещете да не се допуска “под съмнение на качествата на някой от избраните членове ex post facto – след обявяване на резултатите”.

Най-малко три катастрофални последици

На първо място с подобно решение на СК би се отворила широко вратата за бламиране на всеки следващ конкурс с юридически необосновани аргументи. Предстои СК да гласува решения по отношение на конкурса за гражданските отделения в апелативните съдилища, както и по конкурса за Гражданска колегия на ВКС.

На второ място, ако конкурсът за търговските отделения бъде върнат, това ще затлачи и всички останали конкурси надолу по веригата чак до районните съдилища поне за две години напред (ако се съди по продължителността на настоящата процедура). А това означава, че районните съдилища ще продължат да са донори за командироване за окръжните съдилища, а те респективно – за апелативните. В системата основният механизъм за справяне с незаетите щатове ще продължи да бъде единствено институтът на командироване, а той е порочен, защото заобикаля конкурсното начало и компрометира естественото израстване на съдиите по веригата нагоре.

И на трето място – хабилитирани преподаватели могат да започнат да отказват да участват в конкурсните комисии, защото ще стои притеснението, че във всеки един момент по целесъобразност, а не по закон, членовете на ВСС ще могат да поставят под съмнение квалификацията им. По време на заседанието на СК във вторник се видя, че кадровият орган не се притеснява да използва унизителни аргументи, когато цели определен резултат. Пример в тази посока бе изказването на Боян Новански, който изброяваше множество трудове на доц. Петров, за да докаже, че нямал компетенции в търговското право.

Едно е сигурно, обсъждането по този въпрос в СК за пореден път показа кой диктува решенията в колегията и как кадровиците са склонни да дестабилизират цялата система в името на цели, които за далеч от принципа за прозрачно управление на съдебната власт.

Снимка: Дневник

Едва ли има друг съдебен район в страната, като Благоевградския, в който периодично от години да избухват скандали. Съмнения за задкулисно кадруване при избора на председатели на съдилища, подозрения за корупционни практики, нарушения на случайното разпределение на делата, непрекъснато ескалиращо недоволство на съдии заради липса на комуникация и чуваемост от страна на ръководството на Окръжен съд Благоевград (БОС). Това са само част от проблемите в района, които вече 12 години не намират подходящ отговор от кадровия орган. В края на мандата на този състав на Висшия съдебен съвет (ВСС), членовете на Съдийската колегия (СК) имат шанса да разхлабят мъртвата хватка върху Благоевградския съдебен район. Съвсем скоро предстоят два ключови избори – за председател на Районния съд в Благоевград (насрочен за 14 юни) и за административен ръководител на Окръжния съд в Благоевград. По всичко личи обаче, че изборите изглеждат предизвестени, а кандидатите – подкрепяни от мнозинството в Съдийската колегия.

Такива индикации бяха дадени още миналата година, когато Съдийската колегия игнорира подкрепата на мнозинството от съдиите в РС-Благоевград съдия Калинка Иванова да бъде назначена за изпълняващ функциите (и.ф.) административен ръководител на съда до избора на титуляр. Вместо това в нарушение на процедурата, с процедурни хватки и предложение в последния момент за временен ръководител е избрана съдия Гюлфие Яхова – съдия с малък стаж и командирована в БОС от май 2020 г. За нея се застъпват председателят на Върховния административен съд (ВАС) Георги Чолаков и Драгомир Кояджиков (избран за член на ВСС с номинация от БСП). Няколко месеца по-късно Кояджиков по своя инициатива ще предложи точките в атестацията на съдия Яхова да бъдат увеличени, без от нейна страна дори да е постъпило възражение срещу изготвената оценка за работата й.

По подобен начин се развива и изборът за временен ръководител на БОС. Въпреки предложението на Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) съдът да се ръководи от съдия Росица Бункова, отново след намесата на Чолаков и с подкрепата на Кояджиков и Вероника Имова, е избрана досегашната председателка на съда съдия Катя Бельова, в чиито два мандата периодично избухваха скандали.

Очаквано в конкурса за председател на РС-Благоевград документи подава единствено съдия Гюлфие Яхова, а в този за Окръжния съд – съдия Петър Узунов, близък до съдия Бельова и брат на бившия член на ВСС Димитър Узунов, станал известен с прозвището „човекът на Бойко“. По време на първия си управленски мандат Бельова поверява случайното разпределение на делата на съдия Петър Узунов. Интересна подробност е, че през времето, в което съдия Яхова правораздава като командирована в БОС тя работи в един съдебен състав именно със съдия Узунов. А съдии, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, бяха категорични, че съдия Яхова е „номинация“ именно на бившия член на ВСС Димитър Узунов.

Проблемите: Взривоопасна натовареност в районните съдилища и командироване без правила

Ако бъдат избрани, Яхова и Узунов ще трябва да се справят с проблеми, които от години търсят разрешение. Един от тях е високата, неравномерна натовареност на съдиите от районните съдилища и обезкървяването на първоинстанционните съдилища чрез командироване на магистрати в БОС.

Съдии, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че една от причините за напрежението в района е непрозрачното командироване на съдии от районните съдилища, командировки, които продължават с години, докато магистратите от най-ниското ниво буквално изнемогват с обема на работа. Проверка в Регистъра на командированите магистрати показва, че към април от районните съдилища в Благоевград, Петрич, Сандански и Разлог са командировани общо 7 съдии.

От Сандански са командировани трима съдии – в Административен съд Благоевград е командирован Димитър Узунов със заповед на председателя на ВАС Георги Чолаков. Узунов работи в административния съд от октомври 2018 г. Съдия Катя Сукалинска е командирована в БОС от ноември миналата година със заповед на председателя на Софийския апелативен съд (САС) Даниела Дончева. Николинка Бузова работи в спецсъда от ноември 2020 г. Съдия Димитър Думбаров от Районен съд Разлог е командирован в Административен съд Благоевград със заповед на Дончева. Съдия Ангелина Бисеркова от РС Петрич работи в БОС от ноември 2020 г. От РС-Благоевград в окръжния съд работят Атанас Иванов (от март 2016 г.) и Габриела Тричкова (от май 2020 г.). В БОС е командирована от април 2021 г. и съдия Маргарита Алексиева от Районния съд в Дупница.

Всички съдии, с изключение на един, са командировани от председателя на САС Даниела Дончева и председателя на ВАС Георги Чолаков. Председател на районен съд в региона, с който „Съдебни репортажи“ разговаря, обясни, че въпреки многократните опити за комуникация с председателите на БОС и на САС заради огромната натовареност на съдиите в първоинстанционния съд и желанието на редовите съдии колегите им да бъдат откомандировани, за да облекчат работата, реакция от тях не е последвала. Такива опити са правени и от други районни съдилища – отново без успех.

И докато някои съдии са командировани с години в горната инстанция (някои от тях, например, от 6 години), други техни колеги с дългогодишен стаж в районните съдилища нямат този късмет, въпреки многократните предложения на първоинстанционните съдилища командироването да се случва за по-кратки интервали и на ротационен принцип, за да могат магистратите да получат шанс да се квалифицират в горната инстанция.

Как командироването може да се превърне в механизъм за кариерно израстване без конкурс е коментирано и обсъждано многократно през годините. Но един скорошен пример показва, че безконтролното командироване на съдии за дълги периоди от време се превръща в желана опции за магистрати, които желаят да работят на по-ниско натоварване и с по-голямо възнаграждение.

След многомесечна борба на председателя на РС-Петрич Атанас Кобуров съдия Ангелина Бисеркова да бъде откомандирована от БОС, където работи от края на 2020 г., и да се върне на работа в долната инстанция, се случва меко казано патова ситуация. Писмата на съдия Кобуров, подплатени с красноречива статистика за невъзможното натоварване на двамата съдии в Гражданското отделение на РС-Петрич и необходимостта съдия Бисеркова да се върне на работа там, не получават реакция от председателите на горните съдилища. А статистиката е показателна – месечната натовареност на съдия в Петрич е над 70 дела, докато съдия от БОС получава за един месец около 9 дела (постъплението на дела за миналата година в БОС е най-ниското от 10 години насам).

Въпросът е отнесен от председателя на РС-Петрич до Съдийската колегия, която в крайна сметка през април взима решение да откомандирова съдия Бисеркова. По време на дискусията членове на СК изказват становище, че конкретното командироване не е било целесъобразно предвид факта, че съдиите в Петрич решават в пъти повече дела от колегите им в горната инстанция.

Съдия Бисеркова обаче обжалва решението на СК пред ВАС, а тричленен състав спира предварителното изпълнение на решението до приключване на делото. Съдийката твърди в жалбата си, че търпи непреодолими вреди, тъй като й се разпределят дела и в БОС, и в РС-Петрич. Казва също, че е „нарушен обществен интерес от затруднения при осъществяване съдопроизводствената дейност на Окръжен съд Благоевград“. Съдът се съгласява с нейните твърдения и спира изпълнението на решението за откомандироване. В определението си ВАС заключва, че е „налице е недопустимо упражняване на правораздавателна дейност в две отделни съдебни институции, което е в противоречие със законовите изисквания на ЗСВ“. „Отделно от това лицето търпи вреди за осъществяване професионалната си дейност, която е непосредствено свързана и с обществения интерес. Съдията е в обективна невъзможност да приключи и довърши обявените за решаване дела, както и да разгледа непрестанно разпределящите и се такива в две отделни съдилища“, мотивира се ВАС (в чиито състав влиза и съдия Росен Василев, бивш зам.-председател на БОС в мандата на Аршинков и командирован във ВАС през 2014 г.).

Защо съдия Бисеркова не е изключена от случайното разпределение на делата в БОС след решението на кадровия орган да я върне в Петрич – не е известно, нито е коментирано в определението на ВАС.

Нещо повече – веднага след решението на СК тя да се върне да правораздава в Петрич, съдийката излиза в отпуск. След края му пък се отвежда от всички разпределени дела с мотив…“опазване на доверието в съдебната система“. Така, на практика, вместо да облекчи колегите си, тя отказва да разглежда дела, които след това се разпределят отново на нейните колеги. Как ще завърши този казус, който прилича на недобросъвестност чрез процедурни хватки един съдия да не правораздава в съда, в който е назначен, предстои да стане ясно след решение на 5-членен състав на ВАС.

Това, за което в момента говорим, е предрешено

И докато проблемът с командироването на съдии придобива сериозни мащаби и заплашва да взриви обстановката в районните съдилища, то не изглежда, че единственият кандидат за поста председател на РС-Благоевград има визия как би могъл да го реши. Индикация за това е, че докато е командирована в БОС, съдиите от районния съд в града многократно настояват тя да се върне в долната инстанция, но съдия Гюлфие Яхова е откомандирована едва, когато е „номинирана“ за временен ръководител на съда. Тези въпроси са поставени ребром на Яхова по време на Общото събрание на съда, на което е изслушана като кандидат за председател.

Протоколът от ОС е повече от красноречив. Той е дълъг 133 страници и от него става ясно, че кандидатката не може да отговори на нито един конкретен въпрос на колегите си – нито за липсващите стратегически цели и конкретни мерки за постигането им в концепцията си, нито за възникналите, но неразрешени въпроси по време на управлението й като и.ф. Тя е колеблива в отговорите си и по всички практически проблеми, поставени ребром към нея от съдиите на Общото събрание. Например, на настоятелните въпроси дали би поискала откомандироването на съдии, за да се облекчи работата на Гражданското отделение при положение, че вероятно предстои трети магистрат да напусне съда съвсем скоро, съдия Яхова казва: „Ако това се случи, защото все пак това е бъдещо несигурно събитие ще се съберем, както вече казах съдиите от Гражданското отделение…и аз смятам да използвам всички възможни варианти, било то чрез връщане на командировани, било то чрез искане на командироване от друг съд“, посочва кандидатката на 19 май. Дали и как ще се справи с проблема, предстои да се разбере, тъй като месец по-късно, след решение на ВАС, съдия Силвия Николова действително ще бъде преместена в Софийския районен съд.

На многократните въпроси дали е било етично да се съгласи да бъде командирована в окръжния съд (докато е зам.-председател на съда), а той изпитва остър кадрови дефицит, Яхова отговаря: „И преди го казах, имала съм такава законова възможност, възползвала съм се, не съм направила нищо нередно и против закона…“.

Въпросите и изразените становища на мнозинството от съдиите в съда по време на изслушването са показателни. Съдия Симеонова, например, казва, че всички съдии се интересуват от „проявлението на съответните принципи в действия, а не само от красиви думи“ и задава въпрос за еднолично решение на Яхова за разместване на съдии в съдийските кабинети. Съдия Иванова определя казуса като „груба демонстрация на сила“ от страна на и.ф. председателя. Съдиите Симеонова, Беровски и Николова пък задават въпроса смята ли кандидатката да изкара мандата си докрай предвид факта, че кандидатства в конкурс за окръжен съд. Отговорите на Яхова са далеч от категорични.

Опитите на съдиите да накарат кандидатката да назове някои от конкретните проблеми в съда и как се е справила с тях удрят на камък. Подтикнат от бланкетните отговори съдия Иванов заявява: „Вижте, когато дойде ръководител на този съд(…), той се обгражда от едно тясно ядро, с което тясно ядро обсъждат, правят си, но не чуват мнението на останалите(…)“. Казва също, че напрежението между съдиите не е междуличностно, а е защото не се отразяват професионалните мнения на работещите в съда. Сочи също, че от години не е наясно как се определят комисиите за конкурсите в съда, как се излъчват кандидатите. Пита и дали е работа на редови съдия да разпределя делата.

Съдия Иванова също се интересува дали съдът ще се управлява еднолично. Казва, че в началото на ноември 2021 г., мнозинството съдии са поискали официално от и.ф. председателя на съда да свика Общо събрание, но това не се е случило и досега. И пита кандидатката дали това е ясен знак за нейното разбиране за съдийското самоуправление. Съдия Яхова казва, че не е свикала ОС заради пандемичната обстановка и защото „не беше посочен конкретен дневен ред“. „Неотложни организационни въпроси за Вас не е ли дневен ред“, пита на свой ред съдия Николова, която е подкрепена и от други свои колеги.

Съдия Яхова допълва, че е готова на диалог с всички и вратата й е винаги отворена. По-късно обаче някои от съдиите отбелязват, че тя дори не ги поздравява по коридорите, а комуникацията с нея е напълно прекъсната. От протокола се разбира, че кандидатката за председател счита, че организационните въпроси на съда може да се обсъждат и неформално, не само на официални форуми, но като пример за свикана такава среща сочи „почерпка“ преди Коледните празници. На „почерпката“ обаче част от съдиите не отиват, защото, както самите те открито заявяват – са почувствали поканата като „подигравка“ с тях след отказа на Яхова да свика Общо събрание.

На единствения участник в конкурса за председател не са спестени и въпроси дали кандидатурата й не е плод на договорки. Съдия Пензов припомня изслушването й през 2017 за поста зам.-председател: „(…) в протокола (…) от 23.03.2017 г. съдия Иванов многократно казва, че вашето изслушване е вследствие на някакво лице, което слязло от трети етаж, присъствало на някакви разговори, в някакви председателски кабинети или друг кабинет, въпросът ми е следният – с оглед на така посочената мотивация, тъй като вие знаем преди половин година слязохте от третия етаж, има ли други фактори, лица от трети, първи, втори или въобще от някъде други етажи в палатата, които са съпричастни към вашата мотивация да участвате в конкурса за председател на Районен съд?“. Яхова отговаря, че участието й в конкурса е цяло нейно желание.

Кандидатката е попитана и откъде познава и по какъв повод Драгомир Кояджиков, който мотивира гласа си за Яхова при избора на и.ф. председател с личното им познанство. „Познавам много колеги и контактувам и общувам с много колеги. Ако сте забравили, по искане на съдии от районен съд, г-н Кояджиков и не само той, бяха на среща и той имаше възможността да се запознае с всички нас. Опровергана е от съдия Иванова: „Та вие на тази официална среща не казахте нито дума, съдия Яхова“. В този контекст Яхова е попитана и как така се е случило точките от атестацията й да бъдат увеличени по искане на Кояджиков. Тя отговаря, че не знае и пита: „Аз каква връзка имам?“.

Съдия Екатерина Николова, която е бивш председател на съда, иска от кандидатката да посочи конкретните мерки и посоката, в която ще води съда. „Мерки по отношение на служителите, споменах конкретни мерки“, отговаря Яхова. Оказва се, че съдия Яхова не знае и съществени подробности от развитието на съда, а в концепцията й са заложени мерки, които отдавна действат в съда.

По време на Общото събрание са изнесени конкретни факти, които са меко казано притеснителни. След жалба на страна по дело и писмени обяснения до съдия Яхова от съдията-докладчик по него, тези обяснения са препратени до една от страните по делото – жалбоподателя. Друг случай касае бездействията на временно управляващата съда при сигнали на съдии, че дело се е паднало повторно на съдия, който вече е депозирал отвод по него. На въпросите защо не е предприела действия като и.ф. председател съдия Яхова отговаря, че нямала такива правомощия, защото грешката била на разпределящия делата и „той си преценява как да разпределя“. “Ако някой ви сезира, че в допусната грешка, вие мислите, че не може да реагирате по никакъв начин и ще стоите и ще гледате отстрани мълчаливо въпреки, че има незаконосъобразно разпределение на делото, така ли?“, писа съдия Екатерина Николова. И макар очевидно казусът да е практически и вече да се е случил, съдия Яхова посочва: „Ако е допусната грешка, тя е допусната от съответния разпределящ. Ако той смята, че има грешка, следва да ме сезира и ако има такава грешка, същата да бъде отстранена“. Но малко по-късно заявява, че няма правомощия в случая.

Попитана за други конкретни казуси, в които е упражнявала управленските си функции, съдия Яхова систематично отговаря, че не може да си спомни конкретния случай. След десетките въпроси, зададени на съдия Яхова, които приличат повече на разпит по наказателно дело заради уклончивите и бланкетни отговори, съдиите изразяват и становище по кандидатурата й.

„За мен съдия Яхова не е човек, който ще води съда напред при спазване на демократичното управление. В концепцията не съм видяла конкретни мерки за развитие на съда. Виждам неща, които са съществували в съда и вие ги представяте като нещо ново, което ще дойде“, заявява съдия Иванова и допълва, че не вярва на кандидатката и не я подкрепя. Казва също, че не е видяла Яхова да изразява становище по управлението на съда, тя не се изказва на общите събрания, обикновено не гласува и се страхува от последиците от действията си. Сочи, че й липсва смелост, житейски и професионален опит. „Според мен това, което твърдите – че имате административен опит, не е вярно. Не сте била заместник-председател, не сте изпълнявала сериозно тази работа. След това при първи възможен случай се оттеглихте от съда, като отидохте командирована. След това не се върнахте, след като видяхте тежката ситуация в съда. Върнахте се от немай къде, когато ви обещаха и ви направиха временно изпълняващ длъжността председател. Смятам, че и това, за което в момента говорим, е предрешено, вие ще бъдете председател на този съд, ние ще останем в опозиция“, заявява тя.

Съдия Пензов посочва, че в 70% от концепцията на Яхова се пресъздава отчетният доклад на съда за последните две години и липсват методи и цели за постигането им. Затова би било добре да има и друг кандидат за поста, който да участва в състезанието. „Както разбрахме от днес изказалите се колеги, явно е имало такива мотивирани хора, но тяхната мотивация, по една или друга причина, е била изпарена“, сочи той. Съдия Маркова мотивира отказа си да подкрепи кандидатурата на Яхова с обяснението, че не разбира как кандидатката има желание да управлява този съд, когато го е напуснала в създалата се криза и не е изразила съгласие го подпомогне, но е „изразила такова, когато стана временно изпълняващ длъжността председател“.

В пространното си изказване съдия Екатерина Николова обобщава в какво се изразяват проблемите в съда, които многократно са квалифицирани като междуличностни конфликти от мнозинството в СК: „те са в повечето случаи административни и кадрови решения с откомандироване, командироване, закриване на щатове, откриване на щатове и в случая – процедурата за ръководител, която не ни обедини“.

Съдия Яхова е подкрепена от четирима съдии (съдия Силвия Николова, която напуска РС-Благоевград, съдия Тричкова, която е командирована в БОС, съдия Панкова и съдия Янев), които считат, че тя е успокоила обстановката в съда, че може да го управлява и се справя добре със задачите на административен ръководител.

Нездрав интерес към съдебната власт или 2 от 3 граници

Преценката дали съдия Яхова ще се справи с всички трудни задачи като ръководител на най-големия районен съд в Благоевградския район е на Съдийската колегия на ВСС. Но в съдийските среди от месеци е обществена тайна, че председателските постове в района са „запазени“ за близки до ДПС и ГЕРБ магистрати. Освен съвсем скоро очакваните избори за административни ръководители на районния и окръжния съд, предстои и конкурс за Административния съд в Благоевград, където, според информация на „Съдебни репортажи“, за председател ще се кандидатира бившият член на ВСС Димитър Узунов (избран в съвета по предложение на партия на Яне Янев – РЗС).

Конфигурацията в настоящия състав на ВСС не предполага, че има какво да попречи на амбициите на братя Узунови да оглавят най-важните съдилища в района – този кадрови орган беше партийно парцелиран по времето на управлението на ГЕРБ. А един от големите скандали в мандата на предишния състав на ВСС бе свързан с факта, че членове на съвета докладват в реално време на тогавашния премиер Бойко Борисов как гласуват. Съмнението кой изпраща СМС-и на Борисов тогава падна именно на Димитър Узунов.

А защо е толкова „апетитен“ Благоевградският съдебен район, може да се съди от изтекла преди години комуникация между бившия премиер Борисов и бившия градски прокурор на София Николай Кокинов. В записа, придобил известност с израза „Ти си го избра“, Кокинов изявява желание да стане апелативен прокурор на София, защото така би ръководил „три граници“ (тези на България със Сърбия, Македония и Гърция – б.а.). Две от тези граници – с Гърция и Македония, попадат именно под юрисдикцията на съдилищата от Благоевградския район.

Тази история има няколко сюжетни линии. Всяка от тях е самостоятелна демонстрация за това каква не бива да бъде съдебната система, какво правосъдие не очакват гражданите. В тази история се преплитат въпросите на националната сигурност, от които се интересува ДАНС, журналистическо разследване за рекет, близки връзки със съда, липса на реакция от институциите и най-вече – опитите на замесените да замаскират действията си. А имитацията на правосъдието остава за всички нас.

Адвокатът

В началото на април „Нова телевизия“ излъчи разследване, което показва как под претекст за защита на екологията организации рекетират бизнеса. Не последва никаква официална реакция от институции. Преди десетина дни министърът на околната среда и водите Ивелина Василева пестеливо обяви, че ведомството е подало сигнал в прокуратурата за екоорганизации, които бланкетно пускат жалби пред съда и спъват множество инвестиционни проекти. Министърът не назова имената на тези организации, макар в екологичните среди те отдавна да са известни. Разследването на „Нова телевизия“ обаче засне със скрита камера как един от тези „еколози” – председателят на Коалиция за устойчиво развитие Дончо Иванов, иска 200 хил. лв. от бизнесмен, а посредник между тях е адвокат Чавдар Пенчев (Пенчев е представител на община Пирдоп), който осъществява връзката между между потърпевшия бизнесмен и Иванов, като разяснява на първия условията на „сделката“.

Изпратихме въпроси до прокуратурата – дали държавното обвинение се е самосезирало (от репортажа по „Нова телевизия“ стана ясно, че колегите са потърсили съдействието и на полицията, и на прокуратурата) по изнесените данни, дали е образувано досъдебно производство и има ли привлечени обвиняеми. Оттам обаче ни отговориха, че на този етап информация на медиите по случая няма да се предоставя.

Опитите ни да се свържем с управителните органи на Софийската адвокатска колегия (САК), където е регистриран адвокат Чавдар Пенчев, също удариха на камък. Причината да потърсим реакцията на адвокатурата бе, че също както прокуратурата е длъжна да реагира на данни за престъпление, така и САК е длъжна да провери дали адвокатът е нарушил Закона за адвокатурата, защото адвокатите, както и магистратите подлежат на дисциплинарни санкции, ако нарушат правилата за упражняване на професията. Съдействието и посредничеството при искане на подкуп несъмнено не е добросъвестно упражняване на адвокатска професия. Въпреки многократните опити „Съдебни репортажи“ не успя да се свърже нито с председателя на колегията Петър Китанов (който бе в болнични), нито с друг от представителите на САК, които биха могли да инициират проверка по изнесеното в медиите или да образуват дисциплинарно дело на адвокат Пенчев.

Потърсихме и позицията на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). След близо седмица чакане (попитахме дали случаят е обект на проверка от страна на адвокатурата) с официално писмо председателят на ВАдС отговори, че компетентни да разглеждат сигнали срещу адвокати са адвокатските съвети към колегиите, в които те са вписани. От отговора стана ясно, че такива сигнали във ВАдС не са постъпвали, нито пък въпросът е стигнал до най-висшия орган на адвокатурата. На практика това означава, че или няма наложено дисциплинарно наказание на адвокат Пенчев, или той не е обжалвал процедурата (ВАдС се явява втора инстанция).

Справка на „Съдебни репортажи“ показа, че Коалиция за устойчиво развитие, начело с Дончо Иванов, води десетки дела срещу Оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) или липсата на такива във Върховния административен съд (ВАС) и Административния съд София град. Наред с жалбите на коалицията, съдилищата разглеждат и дела, заведени от Сдружения „Хармония“, също с председател Дончо Иванов. И коалицията, и сдруженията са регистрирани на един адрес в София, а по делата, които засягат интересите на държавата в лицето на МОСВ и касаят огромни инфраструктурни проекти, често се явява адвокат Чавдар Пенчев, като упълномощен да представлява техните интереси. С малки изключения жалбите на еколозите обикновено са отхвърлени от съдебните състави като неснователни.

Делото

Справка в сайта на ВАС показва, че в началото на април Коалиция за устойчиво развитие обжалва решение на тричленен състав на съда, с което поредната жалба на еколозите срещу решение на министъра на екологията, с което е одобрен ОВОС (оценка на въздействието върху околната среда), е отхвърлена. Страна по делото, освен МОСВ и Върховната административна прокуратура, е и Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“. Коалицията обжалва ОВОС-а на Инвестиционен проект „Извеждане от експлоатация на блокове 1-4 на АЕЦ „Козлодуй“ и това засяга въпрос на национална сигурност преди всичко.

Първото заседание по делото е насрочено за 22 януари тази година, а петчленният състав е председателстван от заместник-председателя на ВАС и ръководител на Втора колегия Боян Магдалинчев (който в последните години бе замесен в няколко скандала ) и членове – Ваня Анчева (председател на Седмо отделение на съда), Йовка Дражева, Даниела Мавродиева и Калина Арнаудова (докладчик). В заседанието възраженията на екокоалицията са представени от адвокат Георгиева и от председателя Дончо Иванов. „Институционалният контрол на извеждането от експлоатация на тези метали има в обществото страх и безпокойство дали няма то да доведе до радиационно въздействие или до други притеснения с опасните отпадъци. На последно място, първоинстанционният съд не се е произнесъл по нашите тревоги, че след като през 2013 г. Европейската комисия и Европейската банка за възстановяване и развитие предоставиха средства за извеждане на старите реактори, отправиха меморандум към българската страна и към още няколко страни, че средствата за извеждане на старите реактори не са използвани, не са създадени клетки, не са пуснати в действие, изведнъж в нашата страна се сключиха няколко проекта, с разрешение от екологичното министерство“, мотивира се той пред съда.

От МОСВ и държавното предприятие оборват твърденията на коалицията и сочат, че административният орган не е ограничавал достъпа на обществеността до процедурата по ОВОС. „Нещо повече, в касационната жалба има невярни твърдения относно участието на представителя на сдружение “Коалиция за устойчиво развитие” във Висшия експертен съвет. Той действително е член, взел е участие и неговите предложения, подробно описани в протокола, са подложени поетапно на отделно гласуване, дори самият господин Иванов не е гласувал “против”, сочи адвокатът на „Радиоактивни отпадъци“ Катя Русалийска. Така делото е обявено за решаване в едномесечен срок. И тук започват необичайните събития.

Индикация, че делото няма да бъде решено по същество, се появява през април, когато в сайта на ВАС е обявено, че процесът отново се връща в зала и страните са призовани за 21 май. Защо така и не става ясно.

Три месеца след заседанието от януари пак в сайта на съда се появява запис, че има определение по хода на делото, което обаче не може да се отвори и остава недостъпно. Единствената информация е, че „е в процес на изготвяне“. И така до средата на юни. Или какво пише в определението не е ясно повече от 20 дни.

В новото заседание по делото – на 21 май влиза нов съдебен състав – председател е Йовка Дражева, а членове са Таня Вачева, Иван Раденков, Даниела Мавродиева и Калина Арнаудова. С други думи – двама съдии – Боян Магдалинчев и Ваня Анчева са сменени. В залата обаче съвсем не се изяснява причината делото да започне от съдебната фаза при положение, че три месеца по-рано е обявено за решаване.

Мъглата или къде се пресичат пътищата на АЕЦ „Козлодуй“ и адвокат Пенчев

Справка на „Съдебни репортажи“ в декларациите за конфликт на интереси на съдиите от ВАС от 2009 г. показа, че председателят на Седмо отделение на съда и член на първия съдебен състав по делото за извеждането от експлоатация на блоковете на АЕЦ Козлодуй Ваня Анчева е декларирала едно-единствено обстоятелство. В документа е посочено, че съдия Анчева е сестра на адвокат Чавдар Пенчев, който се явява по делата на Коалиция за устойчиво развитие и други екологични сдружения, чиито председател е Дончо Иванов.

По конкретното дело обаче няма видими следи, че адвокат Пенчев защитава интересите на екоорганизацията, обясни пред „Съдебни репортажи” една от страните в процеса, пожелала анонимност. И в двете съдебни заседания за коалицията се явява адвокат Георгиева, а не Пенчев. На официалните въпроси на „Съдебни репортажи“ до ВАС от съда потвърдиха, че причината за връщането на процеса в съдебна фаза е отвод на съдия Анчева, заради роднинството й с адвокат Пенчев. Това обаче не обяснява защо отводът се е случил три месеца след обявяване на делото за решаване и най-вече две седмици, след като разследването на „Нова телевизия“ разобличава адвокат Пенчев като посредник в незаконните маневри на екокоалицията.

Макар да е възможно да се касае до обикновено недоглеждане от страна на съдийката, казусът и реакциите на ръководството на ВАС към медийния интерес по делото поставят серия от въпроси, чиито отговори свеждат тази възможност до минимум.

Омъгляване

Официално от ВАС твърдят, че причината определението, с което съдия Ваня Анчева се отвежда от делото, да не е публично, е, че в съда действа експериментално нова система. С други думи – не е нарочно, а е техническа грешка. Софтуерният недостатък обаче изглежда е по-сложен точно по това дело. Справка показва, че в рамките на един ден – на 23 април (два дни след като съдия Анчева си прави отвод) в сайта на ВАС е качен само част от акт на съда, който на следващия ден отново изчезва. Актът е особено мнение на член от съдебния състав. Това е първият документ, по който страните на практика биха могли да се информират, макар и частично, защо делото е върнато в зала. От особеното мнение на съдия Йовка Дражева се разбира, че член на състава си е направил отвод, като се е позовал на чл. 22, ал. 1, т.6 от ГПК. Разпоредбата казва, че съдия по делото не може да е лице, „относно, което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателни съмнения в неговото безпристрастие“. “Други обстоятелства” означава, че основанието за отвод не попада в изрично описаните в предишните алинеи на същия член от ГПК обстоятелства, които законодателят приема като основание за възникване на съмнения в безпристрастността на съдия – например: близките семейни връзки – съпрузи, роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и т.н.

Съдия Дражева пише, че не намира никъде в молбата, нито в определението на мнозинството, да са посочени основанията за отвод. Допълва, че законът предвижда такова абстрактно понятие като „други обстоятелства“, защото „въпросът е предоставен на съвестта и вътрешното убеждение на съдията щом прецени, че тези „други обстоятелства” създават у него предубеждение или заинтересованост от изхода на делото“. „Мотивирането на самоотвода и отвода чрез посочване на обстоятелство или обстоятелства, подвеждащи аргументите на съдията в някоя от хипотезите на чл. 22, ал.1, т. 6 от ГПК, е важно особено в случай като настоящия, когато отвеждането на съдия три месеца след като е даден ход по съществото на спора ще се отрази на движението на дело с такъв обществен интерес…“, пише съдия Дражева.

Освен че три месеца страните са оставени в пълно неведение какво е причинило забавянето на делото, от оскъдната информация се разбира, че съдия Анчева, в разрез с ГПК, не е посочила каква е причината за конфликта на интереси, прикривайки роднинството си с адвокат Пенчев зад абстрактното понятие „други обстоятелства“. Отводът на съдия Анчева така и не става публичен до изпращане на въпросите на „Съдебни репортажи“ до ВАС. След това на сайта на съда вече се появява определението, с което съдийката е „заявила, че си прави отвод по делото и е поискала да бъде освободена от съдебния състав, който ще разгледа и реши спора“.

Пред „Съдебни репортажи“ адвокат Пенчев коментира, че е „възможно да се явява по това дело“, но „не е запознат“. Няколко дни по-късно, в сайта на ВАС настъпва и нова промяна – в списъка на призованите лица за първото заседание по делото „Козлодуй“ бе добавено, че призовката на Коалиция за устойчиво развитие е следвало да бъде връчена чрез адвокат Чавдар Пенчев. Как е била връчена в действителност не се разбира – дословно е записано следното: „Призовката връчена – адв. лично на 8.05.2015 г.“. Опитът на ВАС да омъгли какво отношение е имал адвокат Пенчев към делото приключва с това изречение.

Изглежда, че неловката ситуация кара съдия Боян Магдалинчев също да напусне петчленния състав на ВАС, който трябва да реши дали има нарушения при оценката за извеждането на 4-те блока на АЕЦ „Козлодуй“. Така обаче конфигурацията на съдиите в петчленния състав е нарушена, защото според заповед на председателя на ВАС Георги Колев петчленните състави се формират по старшинство в отделенията. Това значи, че председател на състава не може да е съдия Йовка Дражева, защото в отделението има по-старши от нея съдии (подобно на делото срещу уволнението на Камен Ситнилски).

Неизбежни констатации

Прикритият преди телевизионните разкрития конфликт на интереси, веригата извънредни обстоятелства по делото, опитът гафът да се потули (най-вече от страните в процеса) и най-осезаемият от всички проблеми – този на външно изразеното институционално безразличие на всички органи, които би следвало да проявят интерес към случката, заедно създават тази история. Все пак от приличие някой от администраторите на съдебната власт би следвало да попита защо сестринско-братските отношения не са били открити преди да се вдигне шум за съмнителното участие на брата в схеми за изнудване на бизнесмени, включително чрез съд (обжалване на актове във вреда на конкретен бизнес).

В противен случай ще остане да тегне тежко съмнение върху изискването за независим и безпристрастен съд, както и върху участието на ръководството на ВАС при определяне на конкретния състав.

А както казва покойният председател на Конституционния съд Румен Янков в последното си интервю в „Капитал” през 2009 г. независимият от пристрастия съд е основната гаранция за справедливото правосъдие: „Ставало е и друг път дума, че магистратът трябва да е независим, безпристрастен, компетентен, справедлив и с чувство за самоирония. Последните три качества очевидно не са предмет на внимание в държавата ни. Да е компетентен – понятието е ясно, да е безпристрастен – просто казано, значи да не взима една или друга страна в спора. Що се отнася до независимостта, без нея всички останали изисквания губят смисъл. Независимостта ще рече, че всеки от съдещите се предварително трябва да е сигурен, че съдията няма да е повлиян при вземането на решението си от външни фактори. Може той да е безкомпромисен и да постъпва както трябва, но ако не е независим, доверието в правосъдието рухва – никой няма да вярва например, че ще осъди приятеля си. А няма ли доверие в системата човек, търси правото извън нея”.

Докато доскорошните партньори Делян Пеевски и Цветан Василев създаваха сензации с взаимни обвинения за заплахи за убийство през медиите, съвсем реална битка за финансово надмощие между мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка (КТБ) и депутата от ДПС се водеше на живо, на един по-тих фронт – в Търговското отделение на Софийския градски съд. И това не е учудващо – в него се разглеждат търговски дела, които преразпределят огромни финансови интереси.

В последните седмици серия от публикации в „Капитал“ разказаха за няколко дела, заведени от дружества, свързани с тандема Пеевски-Василев, чието развитие и съпътстващи обстоятелства ясно показаха задълбочаващите се проблеми в съдебната система. В историята става дума за съзнателно толерирани пробойни в системата за случайно разпределение на делата, липсата на каквото и да е доверие в подбора на съдии по чувствителни каузи и за драми около магистрати, чиято спорна репутации и сблъсъци с прокуратурата и ВСС създават почти непреодолими съмнения в тяхната независимост. Цялата тази разруха се случва без да развълнува (поне засега) ВСС и ИВСС.

Хронологията или малко факти за участниците в мача

Ден преди в медиите да се появи информация, че мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев и част от ръководството на банката са привикани на разпит в прокуратурата, „Булгартабак“ завежда искова молба в СГС, с която иска от съда да установи, че „Е.Миролио Финанс“ СА, компания със седалище в Люксембург, не е акционер в холдинга (отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК). На 11 юни делото е образувано и е разпределено на съдия Румяна Ченалова (доскоро наказателен съдия).

Междувременно по делото постъпва молба, с която холдингът иска от съда да спре вписване в Търговския регистър на заявление, подадено от „Е.Миролио“, с което базираното в Люксембург дружество иска в дневния ред на общото събрание на акционерите в „Булгартабак“, насрочено за края на юни, да бъдат включени допълнителни точки – избиране на нов съвет на директорите, изплащане на дивиденти от цялата неразпределена печалба от предишни години и назначаването на контрольор. Според „Капитал“ с тези искания на миноритарния акционер Цветан Василев се опитва да си върне контрола в холдинга.

Светкавично, на 12.06.2014 г, съдия Ченалова уважава искането на „Булгартабак“ и спира вписването на заявлението в Търговския регистър с мотив, че исковото производство ще установи дали „Е.Миролио“ е акционер в холдинга повече от три месеца с повече от 5% участие. Следва ново заявление от „Е.Миролио“ и нова молба от „Булгартабак“ за спиране на регистърното производство, а на 16 юни съдия Ченалова отново уважава молбата на холдинга и спира вписването заради висящото исково производство, с което холдингът иска съдът да установи, че дружеството от Люксембург не е акционер.

Междувременно софтуера за случайно разпределение на делата „LawChoice“ „избира“ съдия Румяна Ченалова и по още две дела, свързани с финансовата битка между Василев и Пеевски. На 5 юни в СГС е образувано дело по искането на “Сиболе сървсис инкорпорейтид България” за откриване на производство по несъстоятелност на “Технологичен център – институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)” и на единия от основните му акционери – офшорката EFV International Financial Ventures (44%), регистрирана на Британските Вирджински острови.

„Сиболе” е собственик на, фирма, която според „Капитал” е под контрола на Делян Пеевски. “Техноекспортстрой” беше приватизирана от “АТ инженеринг 2000″ с кредит от КТБ през 2012 г., а впоследствие прехвърлена на „Сиболе”. По делото постъпва молба от “Сиболе” с искане съдът да наложи обезпечителни мерки – запор на банковите сметки на двете дружества и назначаване на временен синдик. Съдия Румяна Ченалова уважава изцяло искането, като приема, че Британските вирджински острови попадат в юрисдикцията на СГС, защото се намират в Европейския съюз. Това обаче не е така, защото правото на ЕС не може да се прилага за отвъдморските територии на Великобритания. С определението на съда се назначават временен синдик, което на практика означава, че управлението на дружеството се отнема от управителните му органи, запорират се всичките му сметки и се разрешава на синдика да сключи договор за охрана на документацията и софтуерната информация, с което досегашните управляващи са напълно изолирани от контрола върху дружеството.

Пак на 5 юни съдия Ченалова е избрана от системата за случайно разпределение да разгледа и друго дело, зад което прозира разделянето на доскорошните партньори Василев и Пеевски. Искът е заведен дружеството “Промишлено строителство-холдинг”, което според „Капитал” от близко до Пеевски, срещу “Корект фарм” ЕООД, през което Василев участва в собствеността на “Петрол” АД.

Равносметката показва, че в рамките само на няколко дни системата за случайното разпределение на делата избира три пъти съдия Ченалова по дела, свързани с конфликта между депутата от ДПС и банкера, и само веднъж определя друг съдия по четвърто дело – Жаклин Комитова. В деня, в който е образувано обаче четвъртото дело с различен съдия по искова молба на„Булгартабак” срещу КТБ, искът е оттеглен от ищеца. Важна подробност за действието на системата за случайно разпределение, е, че в Търговското отделение работят 22 съдии, а статистически погледнато възможността три от четири дела, свързани с конфликта „Пеевски-Василев”, да се паднат на един от тези 22-ма съдии, е много, много слабо вероятна.

Какво не е наред?

Източници на „Съдебни репортажи“ от съда обясниха, че действията на съдия Румяна Ченалова по молбите на „Булгартабак холдинг“ срещу „Е.Миролио“ са най-меко казани спорни. Причината е, че молби по искания за спиране на вписвания в Търговския регистър при хипотезата на чл. 536 от ГПК* при висящо търговско дело (какъвто е и настоящия случай) следва да се отделят в отделно производство, а новообразуваните дела да се разпределят чрез системата за случайно разпределение на делата между дежурните съдии. Това се налага от въведените със заповед от тази година на председателя на СГС Владимира Янева вътрешни правила на организация. В случая Ченалова е следвало да докладва молбите на “Балгартабак” на ръководството на съда за разпределяне в отделни дела, които да отидат при дежурните в съответния ден съдии.

На въпросите на „Съдебни репортажи“ от съда официално отговориха, че в периода 11 до 13 юни и между 15 и 17 юни съдия Ченалова не фигурира в списъците на дежурните съдии. След това от СГС излагат уточнения, които очевидно според ръководството представляват оправдание за Ченалова да се произнесе по молбите на “Булгартабак”, като обясняват, че спирането, допуснато от нея, не е обезпечителна мярка по смисъла на ГПК.

Оттам добавят, че когато исканията за допускане на обезпечение са направени със самата искова молба, те се разглеждат от съответния съдия-докладчик, на когото е разпределено делото, образувано по тази искова молба. „Дежурствата са установени само за случаите, в които се иска обезпечение на бъдещ иск, който молителят не е, но възнамерява да предяви. Тъй като в тези случаи още няма искова молба, няма и съдия-докладчик, който да я разглежда. Образуваното по такава молба за допускане на обезпечение на бъдещ иск производство, е ограничено само с молбата и акта на съда, в който се определя срок, в който да бъде предявен иска“, отговарят от съда.

Проверка на „Съдебни репортажи“ обаче показа, че това не е съвсем така. Заповедта на Янева касае именно молбите по чл. 536 от ГПК, подадени по висящи дела. Уверихме се след проверка, че в идентични случаи по висящи дела пред Търговското отделение съдиите отделят молбите с искане на спиране на вписване в Търговския регистър в отделни производства, по които се произнася различен съдия, от този, които разглежда основното дело. За наличието на основания молбите да бъдат отделяни свидетелства и друг факт – в софтуера за случайно разпределение на делата е въведен отделен индекс за дела, образувани на основание чл. 536 от ГПК – за спиране на охранително производство. В този смисъл е и Тълкувателното решение № 2 на Върховния касационен съд от 2002 г., в което се дават указания искането за спиране да бъде разгледано в самостоятелно производство, в рамките на което да прецени наличието на предпоставките по чл. 536 ГПК. Мотивите са, че двете производства – това за спирането (охранително производство, в което по дефиниция няма спор) и първоначалното за спора между ищеца и ответника (исково производство) са различни и се подчиняват на различни правила по ГПК.

Справка в системата на СГС показва, че именно така са действали съдиите и по единственото търговско дело, заведено от „Булгартабак холдинг“ срещу КТБ, разпределено на различен от Румяна Ченалова съдия. Адвокати, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че няма пречка съдията по висящото производство да решава и искания за спиране на вписване в ТД, а тълкувателното решение на ВКС е остаряло. Независимо от това дали са възможни различни тълкувания на закона, безспорен факт обаче е, че съдия Ченалова е нарушила вътрешните правила в съда, не е отделила двете молби на „Булгартабак“ в отделни производства и не се е съобразила с практиката в съда по такива казуси. Това създава съмнение за пристрастност.

Пирон в ковчега на правосъдието

Търговски съдии, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, намират и друг проблем в действията на съдия Ченалова по делото „Булгартабак“. Според тях в случая хипотезата на чл. 536 от ГПК не е приложима, тъй като основното дело е заведено не по чл. 74 от Търговския закон по иск за отмяна на решения на общото събрание на акционерите в едно дружество и не касае правоотношение, което се явява условие за издаване на искания в регистърното производство акт. Освен това е спорно дали искът на „Булгартабак“ въобще е допустим, защото ищецът има друг ред на правна защита, което прави отрицателния установителен иск недопустим (това означава, че делото по иска трябва да бъде прекратено).

„Акционерно дружество не може да има допустим отрицателен установителен иск срещу лице, което претендира да е акционер. Дружеството води Книга на акционерите и съставя списък на акционерите за съответните свикани заседания на Общото събрание на акционерите в зависимост от това какво е отразено в Книгата. Това значи, че ако едно лице, претендира да е акционер, но не е според акционерното дружество, на него ще му се откаже да бъде вписано в списъка и да участва в заседанието на ОС. Тогава правната защита на акционера ще се реализира чрез оспорване на взетите без него решения”, коментират юристи.

В настоящия случай обаче търговското дело, заведено от „Булгартабак” по спорен иск, е прието като основание от съдия Ченалова да спре вписването в Търговския регистър по цитираната разпоредба на чл. 536 ГПК.

Така се измисля основание спирането на вписването да не се допуска по реда на налагане на обезпечение, с което се заобикаля неизгодната за молителя проверка. “При допускането на обезпечение по чл. 397 ГПК следва да бъде доказана не само допустимост на иска, но и неговата вероятна основателност, както и пропорционалността на обезпечителната мярка (спиране), включително като се обоснова пред съда защо точно това регистърно производство, ако бъде доведено до край, ще обезсмисли висящия исков спор”, сочат адвокати. В случая процедурата по налагане на спирането на вписване като обезпечителна мярка е заменена с процедурата по чл. 536 ГПК, при нея не се извършва никаква проверка, дори дали искът е допустим.

Историческо натрупване

Определенията на съдия Румяна Ченалова подлежат на инстанционен съдебен контрол, но спечеленото време за удовлетворената страна (по външни белези и свързаност – зад ищците стои Делян Пеевски), може да се окаже решаващо за овладяването на “Булгартабак”. Затова концентрацията на делата при един съдия, който на практика определя в чий контрол ще останат дружествата на доскорошните партньори, сама по себе си създава достатъчно съмнения.

А когато съдията има биографията на Ченалова и висящо дисциплинарно производство заради разследване за източване на македонския тютюнев холдинг, съмненията вече много трудно могат да бъдат разсеяни. И всичко това – струпването на делата при точно този съдия – се случва на фона на компрометиран софтуерен продукт за случайно разпределение.

Както е известно в Софийският градски съд, а и във всички останали съдилища в страната от януари тази година, се използва софтуерът за случайно разпределение на делата “LawChoice”. Продуктът първоначално е създаден от компютърния специалист на ВСС за разпределяне на дисциплинарните производства, а впоследствие е въведен и в съдилищата след доработка. Проверки на неправителствени организации и членове на ВСС през миналата година показаха, че сигурността на системата е на изключително ниско ниво, а софтуерът позволява манипулации без от тях да остава следа.

Системата позволява чрез елементарно редактиране на данните в архива, който е текстов файл, да бъдат подменяни резултатите, което на практика означава, че няма никакъв надежден начин да се проследи дали движението на едно дело е било „по правилата”. Манипулации могат да се извършват без следа и чрез промяна на коефициента на натовареност на съдиите, като предпочетеният съдия бъде оставен на 100% натовареност, а останалите бъдат на О%. Възможно е и избор да бъда правен няколко пъти – отново без това да остави следа. Логичната реакция на съвета беше да преустанови приложението на системата в съдилищата, но се случи тъкмо обратното. До началото на годината “LawChoice” работеше в около 95% от съдилищата, след което ВСС реши, че тя ще бъде въведена и в останалите след доработка.

Доколко доработката на софтуера е повишила надеждността на софтуера, не можем да знаем, но пък съмненията, че продукт, създаден на изцяло погрешна основа, може да бъде подобрен и то по желание на ВСС, са повече от сериозни. Последните събития, свързани с невероятно струпване на дела по конфликта Пеевски-Василев при съдия Ченалова, потвърждават това.

Кошници с плодове, Октоподи и други петна

Кариерата на Румяна Ченалова стартира от Стара Загора, където е прокурор и зам.-окръжен прокурор. След това Ченалова напуска по свое желание. По същото време излиза критична публикация за финансовото й положение, а срещу журналистката започва производство от общ характер (по това време клеветите за длъжностни лица се преследват от прокуратурата).

След това Ченалова става адвокат. Както „Съдебни репортажи” писа, от СРС-та, приложени като доказателства по вече приключилото дело, става ясно, че по времето, в което съдийката e адвокат, в кантората й доста често е посещавана от магистрати, а разговорите помежду им се въртели около различни суми пари. Няколко години по-късно съдията е била засечена със СРС-та да си поръчва “кошници с плодове”. Това нейно изказване (без да бъде посочено името й) беше цитирано от заместник-главния прокурор Валери Първанов по време на пресконференция като код, който се използва вместо директно да се говори за пари по корупционни схеми.

През 2007 г. Ченалова печели конкурс за наказателeн съдия в СГС. Докато е наказателен съдия при нея пак има струпване на шумни дела, някои от особена значимост за изпълнителната власт (тогава – ГЕРБ). Съдия Ченалова беше председател на състава, оправдал подсъдимия за убийството пред дискотека „Соло”, впоследствие осъден на следващите две инстанции. Подсъдимият Илиян Тодоров (син на бившия общински съветник от БСП в Перник Венцислав Тодоров) не влезе в затвора да търпи доживотната си присъда, защото мярката му за неотклонение “задържане под стража” беше изменена от председателствания от Ченалова съдебен състав и осъденият избяга.

Ченалова разглеждаше и делото срещу бившия шеф на „Топлофикация – София” Валентин Димитров за валутно престъпление. След девет проведени заседания и две години съдебно следствие по делото съдията забелязва пропуски в обвинителния акт и връща делото на прокуратурата. Заради закъснялото с две години връщането на процеса има опасност да изтече давностният срок.

Ченалова беше и председателка на съда по делото за пране на пари по аферата „САПАРД” – тя произнася сурови присъди за пране на пари на всички подсъдими с изключение на известния като спонсор на БСП Людмил Стойков. САС обаче отмени тази присъда – мотивира се с факта, че аргументацията на съдия Ченалова изобилства от „общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни“. (Етичната комисия отказа да образува дисциплинарно производство срещу съдийката за конфликт на интереси, макар да се оказа, че съдията, докато е била адвокат е взимала от съда документи, свързани с регистрацията на едно от замесените в аферата дружества).

Системата за случайно разпределение й възлага и делото „Октопод” – процес, който бившият вътрешен министър Цветан Цветанов сочеше за залог в борбата с организираната престъпност, а междувременно Ченалова е преместено по нейна молба в Търговското отделение на СГС, но продължава да гледа процеса. През март миналата година публикация на в. „Капитал” разкри, че от две години в Македония срещу съдия Ченалова се води разследване за източване на 2.5 млн. долара от бившия държавен тютюнев холдинг. За разлика от други случаи, в които магистрати са били отстранявани от длъжност, при наличие на висящи наказателни производства срещу тях (например Емил Христов), тук членовете на ВСС решиха да изчакат официална информация от Македония. И така вече повече от година.

Лобисткият скандал с т.нар. Красьо Черния също не подмина съдия Ченалова – тя е наказана с понижаване в ранг заради близо 30 разговора с бизнесмена от Плевен, проведени в период, в който тя кандидатства за председател на окръжен съд Стара Загора. Името на Ченалова попадна и в медийните престрелки между бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и депутата от ДПС Делян Пеевски, датиращи от преди няколко месеца. Тогава Пеевски в прав текст заяви, че бившият МВР-шеф е молил Цацаров да прикрие разследването в Македония срещу Ченалова. „Цветанов каза, че много държал на тази съдийка, тя непременно трябвало да остане съдийка по „Октопода”. Останах с усещане, че Цветанов е в някаква договорка с тази съдийка”, каза Пеевски.

Макар че поредицата от съвпадения при разпределянето на “специални” дела на един и същи съдия точно в конкретната ситуация и допуснатите изключения от практиката на съда по тях от този съдия да изглеждат толкова съмнителни, че чак криминални, няма реакция на председателката на СГС, Инспектората, ВСС и прокуратурата. Бездействието им естествено се подрежда като част от веригата. Нещо повече – няма как да не възникне друго, още по-тревожно съмнение, че бездействието е всъщност съпричастие или дори нещо повече.

*Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира, когато:
1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;
2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.
(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.
(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2012 г.) Охранителното производство по ал. 1 се спира, ако са налице условията за издаване на искания акт, в случаите на чл. 19, ал. 5 от Закона за търговския регистър. Определението на съда за спиране подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа.

Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.
(2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1.

Историята започва още в началото на 90-те години, когато предназначението на старото летище след прекратяване на дейността на бившата Организация за съдействие на отбраната, която го ползва. През 2004 г. с решение на Министерски съвет имотът е трансформиран от публична държавна собственост в частна държавна собственост, а през 2007 година бившият военен министър Веселин Близнаков и областният управител на София Емил Иванов финализират сделката с „Индустриален парк София”. Частният собственик получава бившето летище, чиято площ е 1045 дка, върху която са построени 16 сгради, в замяна на 106 апартамента в различни градове на страната. Стойността на сделката е над 13 млн. лв. Година по-късно община Божурище сменя статута на земята и теренът става урегулиран поземлен имот с одобрен подробен устройствен план за индустриална зона, включваща логистични центрове, офис-сгради и складове. Според разчетите на италианските инвеститори цялостната инвестиция в земята, строителството на индустриалния парк ще възлиза на 450 млн. лв.

Летище, индустриална зона, внезапно паметник на културата

От „Индустриален парк София” разбират случайно за заповедта на министъра Вежди Рашидов. След като искат разрешение от община Божурище за стоеж на ограда около имота, кметът ги уведомява за постъпило писмо от МК, с което се забраняват всякакви последващи строителни работи, тъй като бившето летище е обявено за паметник на културата. Инвеститорите завеждат дело в съда с искане за отмяна на предварителното изпълнение на акта на министър Рашидов. Като мотив сочат, че, ако не бъде направено това, за тях биха настъпили огромни финансови загуби. Източници на „Съдебни репортажи” разказаха, че според независима оценка, направена през 2011 година пазарната стойност на бившето летище преди заповедта на Министерство на културата (МК) се оценява на над 20 млн. евро, а след нея – на 6 млн. евро. Огромната разлика идва от факта, че след рестрикциите земята, която е частна собственост, не може да се използва на практика за нищо. Доводите на защитата на “Индустриален парк София”, че заповедта на министъра е незаконосъобразна, защото не е издадена според разпоредбите на Закона за културата, са отхвърлени от съда. Преди да се стигне до съд собственикът на имота предприема и друг ход – променя инвестиционния план и предлага на свои разноски на територия от 4 дка да изгради музей на летците, но от Министерството на културата игнорират напълно предложението на инвеститорите.

Едва ли е без значение и фактът, че в същото време държавата предприема действия за изграждането на друг индустриален парк, собственост на държавната „Национална компания индустриални зони” ЕАД. Дали се касае за случайно съвпадение или за опит да се поощри един инвеститор за сметка на друг – думата има прокуратурата.

Недвижима културна ценност или за своеволието на един министър

Според Закона за културното наследство (ЗКН), за да бъде обявен един обект за недвижимо културно наследство, той трябва да бъде издирен (локализиране и установяване на основната видова принадлежност на обекта чрез обхождане и оглед на място или изследване на архивни и материални свидетелства), изучен (интердисциплинен научно-изследователски процес, обхващащ проучване на място, разкриване на научната и културната характеристика на обекта и документиране) и да бъде съставена предварителна оценка, която да станови признаците на изследвания обект като недвижима културна ценност. Предварителната оценка пък се извършва от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) въз основа на научна оценка. Тя служи на министъра да издаде декларационен акт, с който обявява обекта за паметник на културата.

В конкретния случай предварителната оценка обаче на практика липсва. В документа, съставен от Отдел „Изучаване и регистрация на паметниците на културата” в НИНКН, са включени няколко имота освен този на „Индустриален парк София” под общото название „Исторически летищен комплекс „Божурище” в землището на с. Гурмазово, община Божурище”. Оценката включва историческа справка (каквато всеки би могъл на направи в гугъл) за изграждането на летището и историческите събития и личности, свързани с него. В имота, собственост на „Индустриален парк София”, обаче попадат само част от изследваните сгради – аерогара, хангар на „Луфтханза” и работилницата на „Сидна” – сега „Ер Франс”, както и два паметника – посветени на българските летци. Там се намира и самолетната писта (от старата писта, строена през 1915 г. няма и следа, тъй като през 70-те години върху нея е излят бетон и всички следи от предишната са унищожени). Любопитно е, че в оценката са включени сгради, които са далеч извън обхвата на летището – старото казино в центъра на Божурище, например. Въпреки това експертите твърдят, че се касае за комплекс от сгради – факт, който по-късно ще бъде оборен от доказателствата по делото.

Въпреки че обектите, който според оценката имат културна стойност, заемат не повече от 100 дка., рестрикциите на Министерството на културата обхващат всички 1045 дка земя, собственост на „Индустриален парк София”.

Според източници на „Съдебни репортажи” предварителната оценка обобщава, че мястото има историческа и мемориална стойност, както и урбанистична значимост, защото летището има роля на градообразуващ фактор за Божурище и притежава потенциал „в евро-регионален план и значение за оформянето на мрежата от културни коридори и културни пътища в Югоизточна Европа”. Експертите посочват също, че мястото, на което е построен летищният комплекс е изключително заради природния феномен – „дълга въздушна вълна”, която благоприятства полетите. Затова, според оценката, летището създава възможности за развитие на съвременни форми на авиационна култура – като въздушни атракции, ретро арио-шоу и фестивали, място за обучение на летци.

Експертите обаче подминават един съществен факт – земята е частна собственост и старото летище би могло да получи статут на действащо, само ако собственикът има такива планове. Понастоящем то отдавна (от 2007 година) е загубило статута си на летище. На практика, за да се осъществят препоръките на МК за бъдещето на „летището”, имотът трябва да се одържави – намерение, което собственикът му едва ли има предвид в дългогодишните си усилия по придобиване на земята.

Пороците на т.нар. оценка са детайлно посочени по-късно в съдебните експертизи и доказателствата, събрани по делото пред Върховния административен съд (ВАС) – при изготвянето й не е използвана никаква научна литература, нито е търсено съдействието и архивите на БАН, СУ, Военното и транспортното министерство. С други думи документът представлява разказ за историческите, архитектурните, урбанистични особености на летището, който не се позовава на нито едно научно доказателство. Например в съдебно-историческата експертиза, назначена от съда се казва, че „от приведените доказателства в кориците на делото не се установи да има историческо проучване”, в приложената предварителна оценка „няма цитирано нито едно историческо изследване, нито един исторически документ, публикуван или издирен, липсва сравнителен и критичен анализ на фактите, както и научнообосновани заключения”. Архитектурно-техническата експертиза пък заключва, че в предварителната оценка „липсват конкретни данни относно наличието на архитектурни или конструктивни „решения с характер на изключителност, оригиналност или особена изобретателност”, вещите лица записват, че „не може да се установи наличието на урбанистично оформен архитектурен ансамбъл”. Съдебно-транспортната експертиза потвърждава, че в района на Божурище, няма сертифицирана летателна площадка или действащо летище, нито пък имотът може да възвърне статута си, тъй като „летище Божурище се намира в контролираната зона на летище София и поради тази причина вероятно няма да му бъде разрешена експлоатационна годност”.

Потърсен за коментар бившият културен министър Вежди Рашидов обясни, че не може да коментира решението на съда, но летище Божурище „действително е паметник на културата”. „Там съм правил проверки – в лошо състояние бяха сградите, които са обявени за паметници и единственото, което можеше да направи министерството е да има методически контрол и сме писали актове, с които се задължава сградите да бъдат подържани в един вид”, каза Рашидов. По думите му процедурата, по която е действало министерството, е била в синхрон със закона. „Това, което е паметник на културата, по закон е забранено да се строи”, така той отговори на въпроса дали не се касае за толериране на един инвеститор за сметка на друг и препрати въпроса към общинските власти в Божурище.

Историята на съдебното разглеждане обаче също не е скучна – делото започва в една посока по време на управлението на ГЕРБ, а след приключването му втори тричленен състав на ВАС постановява решение в обратен смисъл.

На 13 април 2011 г. тричленен състав на ВАС (председател Пенка Иванова, членове Пенка Гетова и Таня Куцарова) отхвърля жалбата на „Индустриален парк София” срещу заповедта на министъра на културата Вежди Рашидов. Съдът постановява, че тя е издадена съгласно всички изисквания на Закона за културното наследство, а МК е изпълнила напълно законовата процедура. Отхвърлени са всички доводи на жалбоподателите, че оценка на практика няма, защото е нарушен законът, че собственикът на земята по никакъв начин не е уведомен за променения статут на имота му и не е участвал в процедурата, предприета от МК.

Няколко месеца по-късно – на 12.12.2011 г. петчленният състав на ВАС (председател Анна Димитрова, членове Фани Найденова – докладчик, Здравка Шуменска, Светлозара Анчева и Маруся Димитрова) отменя решението на колегите си и връща делото за ново разглеждане. Причината е, че решението на тричленния състав е крайно немотивирано и е постановено при „съществено нарушение на съдопроизводствените правила”. Посочва се, че тричленният състав напълно е игнорирал доказателствените искания на жалбоподателите -назначаването на горепосочените експертизи, които трябва да установят дали изводите на предварителната оценка на бившето летище са фактологически верни, както и доказателства, които за лицата, извършили оценката, за да бъде преценено дали те са компетентни по закон да дават научни становища, които да служат за база на декларационния акт. В решението на долната инстанция липсва какъвто и да е анализ на относимите към делото законови положения, не е определил кои са важните за спора факти и е оставил без коментар доводите на защитата. Петчленният състав приема за невярно, че МК няма задължение да уведоми собственика на имота за началото на процедурата по оценка дали обектът е културна ценност. Констатира, че първият съдебен състав дори се е позовал на несъществуващо по делото писмено доказателство, въз основа на което е приел, че административната процедура е спазена от страна на министерството.

Съдът е игнорирал и възраженията на защитата, че предварителната оценка на бившето летище е направена от некомпетентен орган. Освен това, отбелязва петчленният съдебен състав, в нея не се цитират източници, документи, историческа справка, литература. Липсват приложения, които да отговарят на изискванията – например експертите са приложили „саморъчна скица с неизвестен автор”. ВАС отбелязва, че тричленният състав необосновано е отказал назначаване на исканите експертизи, които биха установили спорни по делото въпроси, включително и твърденията на жалбоподателя, че в предварителната оценка има несъответствие с действителността – описани са сгради, които не съществуват, сгрешена е площта и не е отразен действителният статут на процесния имот (и по-точно фактът, че летището отдавна не е летище).

В заключение съдът постановява, че като е отхвърлил без мотиви всички доказателствени искания на „Индустриален парк”, долната инстанция е „лишила оспорващия от основното право на защита и на справедлив процес” и го е възпрепятствал да се „въоръжи” с доказателства срещу оспорвания акт. Затова делото е върнато за ново разглеждане.

Решението на новия тричленен състав от 24 април тази година (малко след като правителството на ГЕРБ подаде оставка и Рашидов освободи поста) отменя заповедта на Вежди Рашидов като напълно незаконосъобразна, тъй като в процедурата по оценка на обекта не са спазени нито Закона за културното наследство, нито разпоредбите на АПК. При новото разглеждане на делото са назначени всички искани от защитата експертизи, чиито заключения опровергават предварителната оценка, която е ползвана като основание летище Божурище да бъде обявено за недвижимо културно наследство.

„Заповедта е издадена без наличие на предпоставките за това, уредени в изрични императивни норми на закона и в отклонение от правилата за историческа стойност на обектите на оценката. Липсват доказателства за извършена проучвателна и изследователска дейност, която да предхожда или съпровожда административното производство за проверка на предпоставките по закон за деклариране на обект като недвижима културна ценност с урбанистична и историческа стойност”, мотивира се съдът с председател Сребрина Христова и членове Жанета Петрова и Албена Радославова.

С други думи това означава, че обявяването на бившето летище за паметник на културата е базирано на напълно опорочена процедура, изключила участието на собственика, и на оценка, в която са записани неверни факти. Ако петчленният състав на съда потвърди решението, то пред италианските инвеститори се отваря широк път да осъдят българската държава за пропуснати ползи. Причината – министерството, оглавявано тогава от Вежди Рашидов, е издало незаконна заповед, с която спира инвестиции за стотици милиони.

Седмица преди предспочния вот на 12 май в област Монтана е изобретена нова форма на предизборен алъш-вериш. Според сведения на „Съдебни репортажи“ ноу хауто е въведено от до скоро управлявалата партия ГЕРБ. Срещу 300 лева формацията можела да си „напазарува“ гласовете на цяло семейство в ромската махала „Стадиона“ в Лом.

По думите на общинския съветник от БСП във Видин, Пенчо Паков, който е родом от Лом, в малкия дунавски град ГЕРБ успява да избегне „скъпото пазаруване“ – на избирател по 50 лева. От думите му става ясно, че вместо член на фамилия, партията на Бойко Борисов се е изхитрила и успява купи вота на цяла фамилия за 300 лева.

„На тези избори ще бъде 0% честност“, казва Паков, обяснявайки неговага гледна точка за предизборната кампания на ГЕРБ в Лом.

На 9 април 2013 година на сайта „За честни избори“, се получава сигнал за купуване на гласове в кварталите „Стадиона“ и „Хумата“ в град Лом. Пред „Съдебни репортажи“ Паков разказва, че реално съществува практика, възникнала специално за предстоящите парламентарни избори, да се предлагат по 300 лв. на семейство, като това е предложение отправяно предимно на български семейства в Лом и околните села. Ромският вот струвал между 50 лв. и 70 лв., като в предлаганата сума се включвала и 20% комисионна за „бащите на фамилиите“, т.е. босовете сред ромската общност в трите квартала на Лом с предимно ромско население: „Стадиона“, „Младеново“ и „Хумата“.

Предлаганите за купуване на гласове пари рядко стигат до гласувалия. Според Паков повечето пъти от тези 50 лв. продалият гласа си не вижда нито стотинка, защото всичко отивало в „бабаитите“. Практиката е да се предлага възнаграждение срещу глас, като сумата се давала след пускане на бюлетината. Реално, обаче, в края на изборния ден обиновения жител на Лом вече не бил нужен, защото гласът му бил отчетен. Страхът от побой решавал останалото – никой не може да търси правата си, тъй като над всеки тегне заплаха от саморазправа.

За спазването на реда – т.е. пускането на бюлетини за „правилната партия“ – следят набити момчета, разполагани на входа на всяка сграда, определена за избирателна секция. При разговори с местни хора, всички твърдят едно – общото усещане за страх и натиск.

Обект на “купувачите” най-често са кварталите „Стадиона“ и „Хумата“, и в по-малка степен „Младеново“. Партиите, заинтересовани от “пазаруване” = – както големи като ГЕРБ, така и по-малки политически сили като ВМРО и ПП Лидер – ползват местни лидери в общността, за да контролират вота. Предлагат се до 50 лв. – които рядко се изплащат в пълен размер.

Общинският съветник Пенчо Паков обяснява, че щом бъдат „осигурени гласовете“, т.е. са разпределени пари за купуването им, в деня на изборите се карат хора с бусове, за да е сигурно, че ще гласуват „правилно“.

Пред самата секция следва ново “напомняне” за номера на бюлетината, с която трябва да се гласува. Бюлетините биват отбелязвани по различен начин – от сгъване на ъгълче на листа, през отбелязване с химикал. Ако гласът е даден за нужната партия председателят на комисията подпечатва с вдигнат палец – ако не, с прибран палец. Така хората в коридора, които най-често за застъпници на партиите следят как се гласува. Шансът да се даде глас на основата на съвестта е малък, почти нищожен. Защото често са подкупени целите комисии, твърди Паков.

Преди изборите

За парламентарните избори, които се проведоха на 12 май, агитацията е вяла. Ако не се броят пъхнатите в пощенските кутии в област Монтана луксозни книжки, описващи изпълненото от ГЕРБ в рамките на техния мандат, инициативи от политически партии не впечатляват с активност.

„Това затишие ни притеснява. Никога не е било така“, споделя млад жител на „Младеново“, обяснявайки липсата на явна кампания в ромските махали в Лом, „Имам чувството, че в последния момент ще се действа.“

Тишина е не само в малките селища, но и в градове като Монтана и Лом. Тази предизборна тишина означава, че на 12 май може да се стигне до купуване на цели секции, за да се осигури изборна победа, обяснява общинарят дни преди изборите. Паков споменава за сума от 240 000 лв., разпределени през хора, близки до ГЕРБ, за купуване на гласове в Монтана и Лом.

На вота, без тайна на вота

Секции 20 и 29 в град Монтана, се намират в порутена сграда в квартал „Младост“, която служи за фитнес зала. Условията, в които се намират членовете на комисията, наблюдаваща изборния ден, са тежки – липсват столове, а двете секции са сбити в едно помещение, което предизвиква струпване на хора – това пък предизвиква опасения за минипулации на вота. Достъп за инвалиди е невъзможен.

По данни на Института за развитие на публичната среда (ИРПС) двете секции са считани за „проблемни“ заради местоположението си в края на града и липсата на контрол.

Само час след отварянето на секциите вече се забелязваха първите нарушения. Тъй като помещението в Спортната зала е малко, „тъмните стаички“ са набутани на метър и половина от масите, на които са се разположили комисиите.

За тайна на вота не може да се говори поради това, че „тъмните стаички“ са осветени от слънцето, което влиза през големи прозорци до тъмните стаички, които са закрити с …бели чаршафи, а наблюдателите, повечето без баджове, могат да видят спокойно кой как гласува. За това е подаден сигнал до РИК Монтана за това нарушение, но коментар липсва до края на изборния ден.

Секциите в т.нар. ромска махала на Монтана, квартал „Кошарник“, са известни сред местните хора като най-активни, но и най-проблемни. Пак според ИРПС избирателни секции 55 и 56 са в списъка с проблемни секции заради честите сигнали за купуване на гласове, нарушения на изборния процес и натиск върху гласоповадателите. „Съдебни репортажи“ посети и двете секции, като присъства на приключването на изборния ден там. Нарушенията очаквано бяха много. Често липсват членове на СИК, присъствието на външни лица в помещението за гласуване е почти непрестанно, а самите помещения са малки, което се използва от отделни лица, представящи се за представители на политически партии, за натиск върху гласоподавателите.

Като че ли общото усещане в страната за некоректно организирани избори след оповестяването на изборните резултати, придоби цвят изключително в „Кошарник“. В махалата присъстващите членове на СИК знаят всеки един за коя партия ще гласува и не се притесняват да споделят това знание, а често се „помага“ на гласоподаватели да упражнят правото си вот – показва се как да се гласува, къде, разлепват се и се подпечатват бюлетините предварително, а на запитването дали не се притесняват, че може да се подаде сигнал до РИК за нарушенията, те отговарят с усмивка и повдигане на рамене. И наистина – дори когато свършва мастилото на тонерите на докараните за милиони принтери, телефоните на РИК и общината не отговаряха.

„Това са от сутрешния транш – долната махала“, обяснява един от присъстващите в помещението, представител на партия (неясно на коя). От него разбираме, че сутринта на 12 май, към 6:30 сутринта е имало вече над 300 души, чакащи да гласуват. Схемата е изработена предварително, като датира от 2009 година, когато за първи път ГЕРБ я отиграли в Кошарник – раздават се между 50 и 100 лева, зависимост от значимостта на гласа. А важността на гласоподавателя зависи от това по кое време ще отиде да гласува: след 16:00 ч. Идват т.нар. „ВИП гласове“, най-скъпо платените, които често изравняват или печелят местния вот. В края на деня, когато вече става ясно кой как е гласувал, някои се притесняват, че:

„Сега (партиите) може да си поискат рестото – ама свърши.“

„Да искат – отдавна са отишли за сметки и вересии. Няма какво да дадем повече.“ – отговаря жена, седяща в дъното на помещението, зам.-председател на СИК. Две момчета, представители на партии, чиито имена не публикуваме по тяхно желание, разказват, че жителите на „Кошарник“ са подложени на силен натиск от страна на партии, имащи влияние по махалите на квартала – ГЕРБ, БСП, ПП Лидер, ДПС. Заради установената схема за купуване на гласове за парламентарните избори на 12 май, в която партиите дават суми от 20 до 100 лева, гласоподавателите се делят помежду си зависимост от взетите пари – от „двадесетолевки“ до „столевки“, като най-много са давали от ПП ГЕРБ. Като доказателство млад мъж, намиращ се в помещението на СИК, посочва: „Ето ги петнайските“, имащ предвид номерът 15 в бюлетината, с който се гласува за ПП ГЕРБ. Момиче допълва: „това са столевките“. „Четиридесетолевки“ пък са онези, които са гласували за ПП Лидер.

„Обадихме се на полицията – нищо. Когато ни трябват, за да помогнат, ги няма. Пред секцията имаше 300 души, а ние тук сме само девет. Ами ако нещо се беше случило? Не можем да разчитаме на полицията.“

Около 17:00 пристига сигнал в ИРПС, че от Лом са пристигнали пари за „Кошарник“, за да се мобилизира ако е нужно маса от гласоподаватели, които все още не са упражнили правото си на гласуване. В крайна сметка напрежение няма, макар хора наоколо да повтарят непрекъснато, че „ей сега като мине 5 (17 ч.) ще бъде най-интересно“. Развитие обаче няма и краят на изборния ден е спокоен, броенето на бюлетините също.

Когато протоколите за изборния ден трябва да бъдат написани и принтирани настава хаос – всеки иска да гледа как се пише. В СИК влизат външни хора, макар да е забранено. Въпреки усилията си, членовете на комисиите нямат опит и претупват процедурите като възможността да се въведе ред е пропусната мигновено.

Лом често влиза в черната статистика, споменаван от медиите с многобройните си проблеми. Доверието в институциите пада с всяка година.

„Аз можех да изкарам на дискета имената и ЕГН-та без проблем. Това, което говорят за квалифицирана информация…това е кьор-фишек”, казва Паков. Твърдението му означава, че информацията за всеки един гражданин може да бъде използвана по начин, угоден на някоя политическа сила, още повече в район като Лом, където икономическите интереси са над всичко, а населението е възприемано единствено като продукт, който може да бъде закупен на пазара.

Текст: Руслан Трад

Заместник-главният прокурор Ася Петрова, която е един от любимите и сочени за пример обвинители от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, живее във ведомствено жилище на МВР, прехвърлено на Министерството на правосъдието, сочи проверка на “Съдебни репортажи”.  Имотът е бил поискан от правосъдното ведомство по официален ред от областната управа на София едва пет дни след като главният прокурор Сотир Цацаров встъпи в длъжност (на 10 януари) и обяви заместниците си, сред които бе и шуменската прокурорка Петрова. Половин месец по-късно Висшият съдебен съвет официално гласува назначението част от новите заместници на главния прокурор – Пенка Богданова и Ася Петрова.

След като Петрова е обявена за негов заместник Цацаров задейства процедурата за настаняването й в София чрез Министерството на правосъдието. Бившият окръжен обвинител на Шумен обаче не харесала предложения от правосъдното ведомство имот и това наложило да се търси „алтернатива”. По неофициална информация на “Съдебни репортажи” от източници във Върховна касационна прокуратура главният прокурор уведомил за проблема бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и съвсем скоро жилищните неволи на Ася Петрова били решени.

По това време МП изпитва недостиг на ведомствени апартаменти, твърдят официално оттам. Другият заместник на Цацаров – бившата говорителка на Апелативната прокуратура в Пловдив Пенка Богданова, която до този момент също не живее в София, е настанена именно в жилище на правосъдното министерство без възражения за състоянието му и без да се налага съдействието на МВР. Според официалната статистика МП разполага само със 182 жилища на територията на София, които се предоставят за ползване, както на служители на МП, членове на Висшия съдебен съвет, така и на следователи, съдии и прокурори (за сравнение – само прокурорите в Софийска районна прокуратура са 200 и значителна част от тях също нямат жилища на територията на София).

Натовареният да следи за законността на изборите зам.-главен прокурор Ася Петрова е получила право да ползва вече одобренoто от нея ведомствено жилище на 7 февруари, а заповедта за настаняване е с дата 11 февруари, обясниха от МП. А на 25 февруари Ася Петрова сключва договор за наем с правосъдното министерство. Пред “Съдебни репортажи” Ася Петрова обясни, че не знае чие е било наетото от нея жилище преди да й бъде предоставено, тъй като договорът, който е сключила, е с Министерството на правосъдието. Зам.-главният прокурор отказа друг коментар, поради което не получихме отговор дали й е предлагано друго жилище, което е отхвърлила. Главният прокурор Сотир Цацаров не беше открит за коментар.

Според Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост държавни имоти се разпределят за ползване на ведомствата от областния управител след молба на съответния министър. Така незаетите жилища на едно министерство могат да бъдат дадени за ползване на съдебната власт, например. Областният управител на София Данаил Кирилов обясни, че по негови спомени в края на миналата година и началото на тази за нужните на съдебната власт са били отпуснати и преразпределени около 18 апартамента – за спецпрокуратурата и членовете на ВСС.

Кариерата на Петрова се разви шеметно след избора на новия главен прокурор Сотир Цацаров. Въпреки че бившият шеф на Окръжния съд в Пловдив няма как да има преки впечатления от работата на прокурора от Шумен, тъй като двамата не работят в един и същ съдебен район, Цацаров я взе в екипа си още преди да е работил и един ден в новата си професия на прокурор. А обяснението бе, че само две от делата, по които е работила Петрова са завършили с оправдателни присъди. На първата си пресконференция главният прокурор категорично отрече назначението да е плод на лобиране от страна на вътрешния министър Цветан Цветанов. На професионалното израстване на Ася Петрова могат да завидят повечето магистрати – от окръжно ниво обвинителят „скача” направо във ВКП без конкурс и без да е бил апелативен прокурор.

На 18 март главният прокурор Сотир Цацаров, служебният министър на вътрешните работи Петя Първанова и председателят на ДАНС Константин Казаков подписват съвместна заповед, с която се определят всички мерки за законността при провеждането на изборите. Именно тогава става ясно, че заместникът на Цацаров – Ася Петрова ще оглави националното междуведомствено звено за изборите. Според подписаната инструкция СРС-та, използвани за разкриване на изборни нарушения ще се искат само от прокуратурата, а не от МВР и ДАНС, като гаранция срещу злоупотреби.

Любопитен факт е, че според публикация във в. “Труд” от лятото на 2012 г., Петрова е получила и друг бонус от вътрешния министър, макар че трябва да е независим магистрат и да не приема подаръци –  пистолет – награда за приноса й в противодействието на престъпността.

Името на Ася Петрова се свързва предимно с процеса срещу т.нар. група за поръчкови убийства „Килърите”, което нееднократно е давано за пример от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов като пример за борбата на правителството на ГЕРБ срещу организираната престъпност. Подсъдимите в процеса пък регулярно получаваха „присъдите” си в изявленията на бившия вицепремиер по медиите. Делото приключи с три доживотни присъди на първа инстанция в Шуменския окръжен съд, а Ася Петрова бе наблюдаващ прокурор. Заради, което получи и високата оценка на Цветанов, който възкликна „Дай Боже да има повече такива прокурори“.

В края на мината година Ася Петрова придружи Цветан Цветанов на близо три-седмично посещение в САЩ. Според обясненията на бившия вътрешен министър причината била, че в Брюксел наблюдавали стриктно делото „Килърите”. Петрова бе единственият представител на държавното обвинение, присъствал на серията срещи на Цветанов и шефа на ГДБОП Станимир Флоров с ръководителите на американските служби за сигурност, сред които “Сикрет Сървис”, ФБР, ЦРУ и ДЕА.  ”Tова беше планирано работно посещение, което няма нищо общо с атентата в Сарафово. Разбира се, че Ася Петрова е един от достойните окръжни прокурори и лично участва в делото ”Килърите”, знаете, че то се наблюдава, както от Европейската комисия (EK), така и от нашите партньори и в тази връзка беше част от делегацията, която беще в САЩ заедно с колегата Флоров”, заяви няколко месеца по-късно Цветанов. Веднага след това бившият МВР-шеф добавя: „Знаете, че всеки понеделник имаме оперативки, които се правят с директорите на главните дирекции и на нея присъства и Ася Петрова, за да може поетапно и постепенно да могат колегите да я запознаят със знаковите дела, които водим срещу организираната престъпност и в лицето на зам.-главния прокурор да може да се осъществява по-добрата координация между наблюдаващите прокурори и съответните разследващи полицаи и оперативните работници в системата на МВР”

Особеностите на кариерното развитие на Петрова в мандата на ГЕРБ поставят въпроса дали заместник-главният прокурор натоварен с разследването на изборните престъпления, е равноотдалечен от всички политически партии, които ще участват в парламентарния вот и дали неколкократното фаворизиране на Ася Петрова от бившия силов министър чрез жестове на внимание и подаръци не е породило у нея чувство на благодарност. Именно за да няма никакво съмнение в безпристрастността на магистрата, ЗСВ изисква от всички съдии, прокурори и следователи да се въздържат от подобни отношения.  Затова изборът точно на Ася Петрова за най-висшестоящия прокурор, който да брани законността на изборите и безкомпромисно да разкрива и предотвратява купуването на гласове, едва ли е най-доброто средство за укрепване на общественото спокойствие.

Текст: Галина Гиргинова

Проверяващите коректно обозначиха в доклада си, че могат да обявят единствено съществуването на възможности за недобросъвестно въздействие върху системата. Дали тези възможности са се реализирали обаче, е въпрос на разследване по всяко дело. Ако съответният председател на съд е корумпиран, може така да използва системата за разпределение на делата и правилата за администриране, че (и без сам да гледа делото) да се превърне в решаващ фактор за съдбата му. Може би това обяснява защо конкурсите за тези постове предизвикваха толкова скандали във ВСС и създадоха явлението “Красьо Черния”.

В поредица от няколко текста разказваме историите на дела, които изваждат наяве голямата власт на председателите за определяне на съдиите по делата и опасността “пробитата” система за случайно разпределение, която може да бъде “почиствана” без следа, да създава привидност, че “всичко е наред” в движението на делото.

Наръчник за неслучайното разпределение на делата

Как един съдебен спор се оказва заложник на множество способи за осуетяване на нормалното му движение може да се проследи съвсем “на живо” в стъпки.

1. Пускам, пускам кърпа

На 10 ноември 2010 г. в Софийския градски съд постъпват две идентични искови молби от Красимир Гергов, с поредни номера, които попадат при съдиите Жорж Гигов и Асен Воденичаров (Асен Воденичаров става съдия без конкурс в Софийския районен съд, докато баща му – Александър Воденичаров – бивш декан на Правно-историческия факултет в Югозападния университет в Благоевград, е член на ВСС. С около година стаж като районен съдия Воденичаров-син е повишен по предложение на Светлин Михайлов в СГС, което предизвиква масово недоволство и подписка от над 100 възмутени съдии).

Ищецът Красимир Гергов иска от съда хем да осъди адвокат Деяна Марчева да нареди на офшорното дружество „Уисингтън Лимитид” да прехвърли правата и акцията в друго офшорно дружество „Екуип Лимитид” в полза на трето лице Ричард Морис Диксън; хем да се установи спрямо ответницата, че той е действителният собственик на акцията в “Екуип Лимитид”. Производствата по двете еднакви искови молби се развиват различно. Съдията Жорж Гигов дава множество указания на ищеца за уточнение на обстоятелствата, които се твърдят, и на искането, което се отправя.  В същото време другата искова молба при Асен Воденичаров потегля напред съвсем гладко. Съдията я приема за редовна и разпорежда връчването й на другата страна.

И понеже изначално е било ясно, че на ищеца въобще не му трябва да води две еднакви дела (а то и законът забранява), Гергов оттегля иска си от делото пред съдията Жорж Гигов, поради което производстовото се прекратява на 21 януари 2011 г.

Междувременно съдията Асен Воденичаров на 25 ноември 2010 г. допуска обезпечението, поискано от Гергов. Впоследствие САС отменя това определение заради обстоятелството, че не е извършена никаква проверка на допустимостта на исковете. „Исканите и допуснати от състава на СГС обезпечителни мерки надхвърлят обезпечителната нужда – на практика се цели блокиране търговската и организационна дейност на чуждо дружество, което е недопустима намеса от страна на съда”, допълнително посочва САС.

За ориентация в случващите се събития не е без значение и обстоятелството, че преди това, в средата на октомври 2010 г., Красимир Гергов подава множество еднакви молби за обезпечение на същия иск, преди да го предяви, които са отхвърлени от съдии в СГС, включително поради недопустимост на исковете (в превод – такава претенция не е предвидена в закона). В три от определенията на съдиите присъства и аргументът, че исканите обезпечителни мерки представляват недопустима намеса на съда в дейността на компанията. За опит да се пробие „системата” за случаен подбор на съдии свидетелства фактът, че в един и същи ден са подадени четири еднакви молби – точно колкото са били дежурните съдиите за разглеждане на обезпечения по бъдещи искове. Опитът обаче се оказва неуспешен.

Както „Съдебни репортажи” писа във връзка с уволнението на съдията от СГС Мария Георгиева, подаването на множество едни и същи искови молби в съда е един от способите страната по делото да си „избере” конкретен съдия. Това е честа практика, въпреки че съгласно чл. 126 от ГПК при множество идентични молби всички образувани дела след първото трябва да се прекратят.

През януари 2011 г. ответницата прави искане за отвод на съдия Воденичаров, което е оставено без уважение. Три месеца по-късно адвокатът на Марчева отново прави искане за отвод. Като мотив за това се изброяват действия на съдията-докладчик, които будят основателни съмнения в неговата безпристрастност. Такова например е коренно противоположното му становище по допустимостта на иска (в сравнение с другите състави на СГС, разгледали идентичния иск на Гергов и молбите за обезпечаването му преди да бъде предявен), необичайно бързите му действия, когато се касае за искания на ищеца и необоснованото забавяне по молбите на ответницата, съмнения за антидатиране на вписванията в електронния регистър на СГС. В крайна сметка съдия Воденичаров се отвежда. Единственото различно обстоятелство след отказа му да се отведе през януари е, че вече САС е отменил определението му за налагане на обезпечението, т.е. индиректно се признава – производството се движи без да има законно основание.

След това делото е разпределено на съдия Иванка Иванова, която на 18 април 2011 г. прекратява производството поради недопустимост на исковете. Прекратителното определение е потвърдено от Софийския апелативен съд на 20 юни 2011 г., и делото влиза месец по-късно във Върховния касационен съд (ВКС) след касационна частна жалба на  ищеца Красимир Гергов.

2. Папките в шкафа

Неясно защо месец по-късно все още няма образувано дело във ВКС. Оказва се, че гражданското дело попада в ръцете на тогавашния зам.-председател на ВКС и шеф на Търговската колегия Марио Бобатинов. Нормалният ход на гражданското дело би го отвел при председателя на Гражданската колегия. Дребна подробност е, че делото отива при съдията Бобатинов след молба на ищеца.

Четири дни по-късно Бобатинов разпорежда да се образува дело в Търговското отделение,  но дело с номер така и не се появява в регистъра на ВКС. Казусът престоява близо повече от два месеца в неясно статично положение при Бобатинов – без  номер, без състав, без никакви последствия и развитие. След многократни запитвания от страна на ответницата за статуса на делото на 30 септември 2011 г. Бобатинов (известен и с други необясними свои действия по администриране на дела) отменя собственото си разпореждане и праща делото в Гражданската колегия с мотив, че се касае за спор между две физически лица и трябва да се образува гражданско, а не търговско дело пред ВКС.

Несполуките на делото продължават, тъй като тричленият състав от Гражданското отделение на ВКС – Надя Зяпкова, Жива Декова и Олга Керелска, постановяват, че не следва да разглеждат производството, защото:„…предметът на правния  спор  касае притежанието и съответно прехвърлянето на акция от търговско дружество в изпълнение на постановено съдебно решение. Акцията като ценна книга, която удостоверява, че притежателят й участва в капитала  на  определено  дружество,  е  регламентирана  в  Търговския закон,  което  определя търговския характер на спора, с който съдът е бил сезиран. Този характер на спора предпоставя, че преценката относно допустимостта на исковете, с които съдът е сезиран, следва да се извърши от състав на Търговска колегия на ВКС”.

Делото отново е прекратено и пратено в Търговската колегия на ВКС, където е разпределено на състав – председател Марио Бобатинов и членове Ваня Алексиева (съдия-докладчик) и Мария Славчева. На 13 януари миналата година съдът връща делото на СГС за „продължаване на съдопроизводствените действия”. Определението на тричленния състав е подписано с особено мнение от съдията-докладчик Ваня Алексиева, която смята, че и СГС, и САС законосъобразно са прекратили производството заради недопустимост на исковете.

3. Резолюцията на анонимния

Според печатите на придружителното писмо делото e изпратено от ВКС на СГС на 16 януари 2012 г. Същия ден адвокатите на Красимир Гергов подават молба до председателя на съда Владимира Янева делото да бъде изпратено на Търговското отделение на СГС, а не на Гражданското отделение, в което се е разглеждало преди прекратяването му. Позовават се на определението на ВКС, с което делото е прехвърлено от Гражданската колегия в Търговската. Какъв е спорът – търговски или граждански, може да каже само съдията, на когото е разпределен, а не и председателят, който има единствено административни функции по организацията на работата.

Според регистъра делото влиза в съда на 18 януари 2012 г., но не стига до деловодителя и съдията-докладчик, който трябва по указанията на ВКС да продължи съдопроизводствените действия след отмяната на прекратяването.

Едва на 3 февруари върху придружителното писмо от ВКС за връщане на делото на СГС се появява анонимна резолюция. Над подписа, който не се разчита, стои изречение, написано на ръка, че образуваното в Гражданското отделение дело се прекратява и се изпраща в Търговското отделение. По указания, отново написани на ръка, делото „мутира” в чисто нов номер в Търговското отделение – все едно няма историята си от 2010 г. и въпреки решението на ВКС да се върне в СГС за „продължаване на съдопроизводствените действия”. Справките в деловодството на съда внасят известна яснота за ответника – близо три седмици оттам отговарят на адвокат Марчева, че делото е при председателя на съда Владимира Янева – отново в “безтегловност”.

Справките в електронния регистър за движението на делото, с които “Съдебни репортажи” разполага, показват, че в системата е отразено предоставянето на делото на 20 януари на зам.-председателя на СГС “за изпълнение на указанията на ВКС”.  Доколкото това е единствената официално отразена информация, от нея можем да заключим, че необичайното задържане на делото, без да има законна причина и без да може да се върши каквато и да е било работа по казуса, както и резолюцията са плод на действията на Богдана Желявска (запазила своя пост последователно при трима небезизвестни ръководители на съда – Светлин Михайлов, Георги Колев, Владимира Янева).

Входящият номер на новото дело се появява чак три дена след резолюцията – на 6 февруари. Така гражданското производство еднолично се прекратява от административен ръководител. Поради това, че не е съдебен акт (нищо че има съдебни последици), прекратяването не подлежи на обжалване, а изцяло сменя коловоза на развитието на делото – то вече ще се разпределя сред съдиите от Търговско отделение, а не сред съдиите от Гражданското отделение, част от които вече многократно са казвали, че такива искове не могат да бъдат завеждани. Съответно – тази еднолична воля в резолюция с неидентифицируем автор променя и кръга от съдиите, които ще бъдат втора инстанция на делото в САС. След като делото вече е в Търговското отделение в първия съд, решението по него ще бъде обжалвано пред Търговското отделение на САС. Един вид – още един шанс, защото съдиите от другото отделение вече няколко пъти като контролиращи актовете на СГС са се съгласявали с преценката им, че такова производство не може да се води.

Първоначално делото е разпределено на съдия Димана Йосифова, която се отвежда, като посочва като причина странните маневри и движения в администрирането на делото. Поема го съдия Лилия Илиева. В папките по делото не е приложен протокол за случайно разпределение.  Делото стига до съдия Лилия Илиева в рамките буквално на 24 часа – бързина, нетипична за иначе натоварения Софийски градски съд. Година по-късно съдия Илиева решава делото, като удовлетворява всички претенции на ищеца.

4. „Несъвършенствата” на системата

Междувременно всички неразбории около движението на папките между различните отделения и съдилища се отразяват по несвойствен начин и на електронното досие на делото – ежедневните справки в регистъра показват, че следите от „случайното” разпределение и движение на делото се заличават… чрез триене. Изтрит е диспозитивът на прекратителното определение на Иванка Иванова (повече от 10 реда).  Намесите в електронното досие продължават и след сигнала на адвокат Марчева до Инспектората към ВСС. Изтрит е и резултатът от ВКС – отмяната на прекратителното определение. Така нелепо остава само междинният резултат от САС – потвърждаването на прекратяването. Ако човек се доверява на справките в регистъра, би научил, че делото е приключило в САС и никога не е стигало до ВКС. Резолюцията от 3.02.2012 г. е  вписана в регистъра като определение от 3.02.2011 г. и електронните записи са нагодени така, че да оставят впечатлението, че се е произнесъл съдия, а не административният му ръководител.

А сигналите до ИВСС, до ВСС и до главния прокурор за нарушенията по администриране на делото не задвижват никоя от институциите. Проверката на ИВСС не намира нищо незаконосъобразно в начина, по който се е движило делото, а главният прокурор първоначално изпраща сигнала по компетентност на ИВСС. Впоследствие от Върховната касационна прокуратура заявяват, че не е в тяхната компетентност да проверяват за извършените нередности.

След като контролните институции не виждат нарушения, които да изискват по-задълбочена проверка, остава въпросът – какво може да направи гражданинът, ако забележи подобни нередности по движението на делото си? Дело, което изчезва за седмици и месеци, сменя номера и отделения и винаги обратът е предхождан от молба от другата страна до съответния административен ръководител. Въпреки че с промяна на Конституцията беше създаден цял Инспекторат в съдебната система, отговорът на този въпрос в някои случаи няма общо със закона – явно нищо.

Текст: Галина Гиргинова

Касата е създадена през 2004 година и по данни на САК към момента в нея членуват около 2700 столични адвокати. Всеки защитник, който се записва, внася парите за осигуровките си в касата всеки месец, а тя – по сметките на НАП. Целта, както става ясно, е да улесни столичните адвокати и да им спести време. Заедно с осигуровките всеки член на ОК “Адвокат” дължи 3,10 лв. такса всеки месец за предлаганата услуга. Така би трябвало да е на теория. На практика обаче някъде системата се пропуква и се оказва, че вместо да бъде в помощ на членовете си, касата гълта стотици хиляди левове всяка година, без да извършва това, за което е създадена. Освен това не спазва нито едно от задълженията си, записани в учредителния договор, с който стартира дейността й.

От касата месеци наред твърдяха, че се касае за софтуерен проблем между тях и НАП – индивидуалните вноски на всеки един адвокат постъпвали по общата сметка на касата в НАП и така не се отчитало превеждането на парите за някои от членовете на ОК “Адвокат”. Данъчните пък категорично отрекоха пред “Съдебни репортажи” проблемът да е технически. Напротив – според тях информацията, която им изпращат от касата, е непълна, неточна и често пъти съвсем под въпрос.

Източници на “Съдебни репортажи” разказаха, че има случаи, в които столични адвокати с изумление откриват, че вноските им за цялата 2012 година са “изчезнали” – тоест, не са преведени към НАП.  ”Налагаше се да пътувам в чужбина, но изведнъж се оказа, че съм длъжник пред НАП, че не съм си плащал осигуровките и дължа баснословни суми. Разбрах за проблема случайно, тъй като разчитам, че всичко е наред”, казва столичен адвокат, който предпочита да остане анонимен. Други казват, че дължат 6000 лв., сумите на някои стигали дори до 40 хил. лв.

Нередностите

Положението изглежда дори още по-страшно заради факта, че има случаи, в които от касата плащат пари в НАП на хора, които не са членове на ОК “Адвокат” или изобщо не са адвокати. “Чрез касата се осигуряват роднини на адвокати или адвокати, които не са от София. И в двата случая нямат право да ползват тази услуга”, обясниха източници на “Съдебни репортажи”.

Сигналите за нередности, отправени срещу ръководството на САК са от години – и срещу предишното ръководство в лицето на Наталия Ценова, и срещу сегашното – в лицето на Петър Китанов. И двамата обаче избягват да поемат отговорността, въпреки че според устава на ОК “Адвокат”, тя се представлява от Софийската адвокатска колегия, а следователно от председателя на САК. Заради непрекъснатите “открития”, че са длъжници, потърпевши адвокати все по-масово се отписват от ОК “Адвокат”. Има и фрапантни случаи, в които се оказва, че системата не отчита плащания към НАП от 2005 година до днес – осем години по-късно. Нещо повече – веднъж сигнализирани от касата пращат писмо до НАП за конкретния “длъжник”, а месец по-късно се казва, че човекът отново дължи пари на данъчните.

До скоро в сайта на САК не можеше да се намери официално обяснение на проблема. Нямаше и никаква информация кой управлява касата и на какво се дължат усложненията за членовете й освен дежурното през годините обяснение, че “подаването на декларация обр. 6 от самоосигуряващи се лица” и програмният продукт, който ползват НАП, са причина за объркването. “По тази причина не са свързвани подадената информация и внесените вноски по Булстат на осигурителната каса с ЕГН и Булстат на членовете на касата”, пише още в заявлението в сайта на САК. Според текста едва през декември е разработен софтуер, който автоматично разпределя вноските от осигурителните каси по съответното ЕГН и Булстат, а подобни трудности изпитват и други осигурителни каси. От НАП категорично отрекоха това да е вярно.

Безотчетни

Проблемът според бившия председател на САК Наталия Ценова бил в нормативната уредба.  – и по-точно въведената през 2006 г. декларация Образец 6 и фактът, че НАП и НОИ “нямат нормален софтуерен продукт”. Ценова е била управител на касата до 10 януари 2012 г. От думите й не разбираме какво точно е било предприето, за да отпаднат притесненията на членовете на касата – по нейно време близо 2700 души, които всеки месец са си плащали за услугата. Това, което се предприемало при оплакване на някой конкретен ощетен, било главният счетоводител Емил Иванов да изпраща писмо, с което се правят корекции и уточнения, че човекът е платил. По думите й през 2011 година НАП издал ревизионен акт за периода 2005-2010 г., в който начислил “някакви лихви”.

Вътрешни проверки как се разходват парите на адвокатите не са правени, но всяка година касата се отчитала пред общото събрание на членовете на ОК “Адвокат”. От сегашното ръководство обаче твърдят, че касата провежда ежегодно събрание на Съвета на учредителите, където се приема отчет за изтеклата година. Според учредителния договор пък управителният съвет се свиква от управителя най-малко един път в годината. Потърсихме и част от учредителите на касата – някои от тях казват, че никога не са присъствали на подобни събрания. Други – като адвокатите Петър Петров, Емануил Георгиев, Стефан Ботев, обясняват, че през март учредителите са се събрали, за да изготвят конкретни мерки, с които да бъде потушено напрежението. Адвокат Георгиев твърди, че до миналата година не е бил наясно, че съществува проблем. Оказало се и че дължи здравни осигуровки от 2005 година до 2012 г. Адвокат Ботев също дължал пари, но от 2008 година.  От разговорите с учредителите разбираме, че на събранието е имало отчет на главния счетоводител на САК и на касата Емил Иванов. Но нито един от учредителите не споменава да е виждал писмени отчети или ревизии. Протоколи от такива събрания или заседания също не съществуват на сайта на САК. По думите на Ботев всичко в касата е прозрачно, а НАП от години не правят нищо, за да ликвидират разминаванията. “Касата не задържа пари – получава ги и ги изпраща в НАП”, твърди адвокат Ботев.

Наталия Ценова  казва също, че “преди да си тръгне” от поста е оставила 182 хил. лв. в сметката на касата. Истината обаче е, че преди да си тръгне, Ценова завещава проблема на наследника си. А това е адвокат Петър Китанов, който казва пред “Съдебни репортажи”, че разминаването в софтуера на касата и този на НАП създава хаоса. “Работим по въпроса, това няма да продължава така”, уверява Китанов. И ни препраща за повече информация към главния счетоводител на САК Емил Иванов, защото Китанов бил само представляващ касата, а не и управляващ, според учредителния договор.

Не чак толкова прости сметки

Главният счетоводител на САК Емил Иванов ни уверява, че вместо да говорим по телефона, може да ни изпрати всичко необходимо по мейл. Информацията дословно повтаря публично известното извинение на касата досега. “Решението към момента е изпращане на писмо с абсолютно всички вноски на самоосигуряващото се лице за всички години от 2005 до 2010 г.”, твърди Иванов. От касата са си направили труда да намерят оправдание защо не са решили проблема, като сметнат какво би коствало на служителите този труд – “Едно такова писмо е около 5-6 машинописни страници и се изготвя в най-добрия случай за около 1 час и половина. При 2737 активни членове на ОК ”Адвокат” и служител, който се занимава само с тези писма, ще са необходими 4106 часа или 513 работни дни, за да се напише такова писмо за всеки член на ОК ”Адвокат”, посочват той.  В касата обаче работят петима служители на трудов договор, които би трябвало да вършат именно такава работа или да намерят някакво по-добро решение от това да пишат машинописни писма за всеки член на касата. Нещо повече – по устав в ОК “Адвокат” не може да има повече от двама служители на трудов или граждански договор.

Търсим и новия управител на касата Тодор Филипов, назначен с решение от 13 февруари тази година. Той обаче любезно ни обяснява, че се работи по въпроса и след седмица ще има решение. Действително ден преди това се е провела среща на високо равнище в НАП, на която са набелязани мерки за излизане от тази ситуация. Източници на “Съдебни репортажи” твърдят, че след близо година и половина “преговори” от касата най-накрая са проявили разбиране и са признали, че липсващите вноски на членовете на ОК “Адвокат” не са се “загубили” в твърдяния софтуерен проблем.  Пред в. “Труд” адвокат Филипов твърди, че от 2005 г. до 2012 г. касата е внесла 24 165 241,33 лв. от осигуровки в бюджета и показва справка от НАП, в която самата приходна агенция признава, че от всички тези пари само 2 540 873,39 лв. (или 10,5 %) са разпределени по индивидуалните партиди на адвокатите. Така излиза, че на месец в касата влизат около 250 хил. лв. за осигуровки на адвокатите.

 Черна каса

Проблемът е дори по-сериозен. Освен неудобствата за отделните адвокати, се оказва, че и никой не знае с точност за какво се харчат парите от месечните такси и къде потъват “изчезналите” вноски на ужилените. Пред “Съдебни репортажи” Емил Иванов обясни, че таксите се разходват за абонамент на софтуера на касата, банкови такси, трудови възнаграждения, осигурителни вноски по трудови възнаграждения. “Горецитираните месечни такси не могат да покрият разходите на касата. Тъй като и касата, и Софийската колегия са на едно място, то голяма част от разходи за материали са за сметка на колегията. Към момента членският внос на ОК “Адвокат” е 3,10 лева. Никъде няма такъв членски внос. Минимумът е 10,00 лева. Като информация – месечният членски внос на Осигурителната каса към Адвокатската колегията – Пловдив е 20,00 лева”, обобщава Емил Иванов, който работи едновременно като главен счетоводител на САК и касата.

Простата сметка показва, че за година касата събира от всички свои членове близо 101 816 лв. от такси. Заплатите на служителите в касата за година са близо 42 хил. лв. (бел. ред. според информацията, която ни предостави Емил Иванов, служителите не получават повече от 700 лв. по трудов договор. Освен това, по признания на Иванов, в първите няколко години в касата не е имало назначени служители). За 2012 г., по твърдения на Иванов, касата е платила 2850 лв. банкови такси за преводи на парите (отделен е въпросът дали събирането на ръка и превеждането на парите не е метод на работа, който би трябвало отдавна да е останал в историята, за да се оптимизират разходите). Така на практика се оказва, че всяка година за заплащане на софтуерния продукт, който ползва касата, в сметките остават близо 57 хил. лв. За осем години това прави близо половин милион лева. Истината е, че столичните адвокати могат само да гадаят как са изразходвани тези пари, тъй като никъде не са публикувани финансови отчети или ревизии.

Въпреки уверенията на главния счетоводител Емил Иванов, че ще ни изпрати ревизионния акт на НАП от 2011 година, близо четири седмици това не се случи. Иванов не отговаряше и на стационарния телефон в сградата на Софийския адвокатски съвет. По думите му (преди да прекъсне комуникацията) НАП е начислила на касата лихви за забавени плащания в размер на 40 хил. лв. за период от пет години. Парите, казва Иванов, са платени от събирани през годините такси, тъй като в началото нямало служители, назначени в касата на договор. Дали твърденията на главния счетоводител са верни, не е ясно. Ясно е обаче, че при съществуващия огромен проблем за редовите членове на ОК “Адвокат” и воденото през годините непрозрачно счетоводство само прокурорска проверка би могла да докаже, че в касата няма злоупотреби със средствата на столичните адвокати. Дотогава от касата продължават да се отписват все повече хора.

Да се отпише смята и адвокат Явор Нотев, депутат от АТАКА в 41-вото Народно събрание, вече отишло в историята. Говори огорчен и казва, че това му е болна тема. Причините са две. Той е един от хората, които са ръководили касата в началото на съществуването й. Тогава такъв нерешим казус не е съществувал. “Дали проблемът е софтуерен или се касае за дълбокото нежелание на ръководството – не зная”, обобщава Явор Нотев. И повтаря, че говори като потърпевш, защото в дните преди да стане депутат – събирал необходимите документи и се сблъскал с понятието “длъжник”. Отнасяло се за самия него.

Текст: Галина Гиргинова

“За съжаление, познавам лекотата, с която едно лице може да бъде привлечено към наказателна отговорност. Въпреки увереността ми, че това не може да става системно, в отделни случаи може да стане и поръчково. Бизнес конкуренти могат да разчистят сметката чрез “услугата“ на някой прокурор да започне наказателно преследване и скоро след това да го прекрати поради необоснованост“, пише през 2012 г. в книгата си “Проблеми на наказателната политика в република България“, не кой да е, а бившият главен прокурор Борис Велчев. С тази книга Велчев стана професор.

Признанието му, поради осведомеността на автора за състоянието на прокуратурата, не може да не бъде отчетено сериозно. То намира подкрепа в поредицата дела с икономически и политически привкус, претърпели крах в съда. Напомня за себе си и в съвсем прясната история, която ще разкажем.

През септември миналата година прокурорът от Софийската градска прокуратура Момчил Георгиев образува досъдебно производство за длъжностно присвояване в особено големи размери и пране на пари срещу Юрий Ангелов – едър бизнесмен и бивш член на Надзорния съвет на най-големия стъкларски завод на Балканите „Рубин”, и бившия изпълнителния директор на завода Панчо Панчов.

Според прокуратурата чрез няколко сделки в периода 2007-2011 година двамата са присвоили от „Рубин” над 2.3 млн. лв., както и 1.8 млн. евро, а след това парите са били изпрани от Юрий Ангелов чрез две покупки – на луксозен автомобил „Ламборжини” и къща в района на Халкидики, закупена на името на сина му Светослав.

Прокурорът Емил Петров, който поема разследването, твърди, че двамата обвиняеми – Панчов като извършител и Ангелов като помагач, умишлено са водили завода към фалит, като са изплащали и купували суровини и материали на завишени цени от дружеството „Делта Ком Холдинг Груп” ЕООД, свързано с Юрий Ангелов. Пари са превеждани на офшорни дружества на Ангелов по консултански договори и по проформа фактури. В обвиненията фигурира и ощетяване на „Рубин” чрез необоснована, според прокуратурата, цесия.

В края на месец декември миналата година Юрий Ангелов и Панчо Панчов са привлечени като обвиняеми въпреки становището на разследващия полицай, че няма доказателства за извършено престъпление. В постановението, с което „Съдебни репортажи” разполага, изрично е записано, че двамата са привлечени към наказателна отговорност след устните указания на прокурора Емил Петров, а два дни по-късно в събота Софийският градски съд (СГС), по искане на прокуратурата, постановява Юрий Ангелов да бъде задържан под стража и определя мярка за неотклонение „домашен арест” за Панчо Панчов.

Освен това наблюдаващият прокурор по делото Емил Петров издава необичайно постановление, с което забранява достъпа и свижданията с арестувания Юрий Ангелов – при него могат да влизат единствено упълномощени по наказателното производство защитници. Така на практика адвокатите, които са занимават с търговските дела на обвиняемия, не са допускани до срещи с него, а според сигнала на защитника му до ръководството на прокуратурата това накърнява сериозно правото му на защита. Още повече че ходът на историята и съдбата на стъкларското предприятие показват, че Ангелов силно се е нуждаел от адвокатска защита именно за търговските си дела.

Според източници на „Съдебни репортажи” това не е единственото странно обстоятелство в хода на разследването. По време на предварителната проверка, както и след образуване на делото заместник-градският прокурор Роман Василев е давал лично указания в каква посока да бъдат извършени процесуално-следствени действия. Участвал е и в разпитите на някои от свидетелите, без това обстоятелство надлежно да е записано в протоколите. „Активността” му няма никакво законово основание, тъй като той не е бил наблюдаващ прокурор по делото. Затова защитата на Ангелов подава сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров с молба за проверка дали не съществува лична обвързаност, която мотивира Роман Василев в действията му. Пред „Съдебни репортажи” зам.-градският прокурор отрича да е давал указания по делото.

Кое е „острието” на прокуратурата?

Случайно или не обвинителят Емил Петров, които се заема с разследването, е командирован от Районна прокуратура – Враца в Софийската градска прокуратура, въпреки че оценката му от атестацията е „добра”. Този факт не може да се пренебрегне, след като огромният процент атестирани магистрати обикновено получават (независимо от качеството на работата си) оценка – „много добра”. Още повече, че обвинителят е командирован в СГП за по 1 година през 2011 и после през 2012 г., а това е твърде голяма продължителност, защото командироването е фактическо повишение без конкурс, при което “избраният” не се състезава с други прокурори, а е получил единствено одобрението на шефа си.

В кариерата си Петров регистрира един опит да се издигне – явява се на конкурс за административен ръководител на Районна прокуратура – Враца, но не получава нито един глас от членовете на Висшия съдебен съвет. В декларацията му по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси пък е записано, че обвинителят е член на сдружението „Граждани за европейско развитие на България” – своеобразното начало на партия ГЕРБ. Петров е и брат на новоизбрания шеф на Столичното следствие Петьо Петров – Пепи Еврото – обстоятелство, което има значение за наблюдателите. През годините Петьо Петров неколкократно бе в центъра на шумни скандали, свързани със съмнения около професионалното му битие на професионален свидетел срещу негови колеги, а репутацията му в съдебната система съвсем не е на ниво. Командированият прокурор от Районна прокуратура – Враца Емил Петров работи и по друго значимо дело – това срещу монтанския кмет Златко Живков. Според обикновената човешка логика би следвало да е различно – командированите прокурори от по-ниската прокуратура да разследват големия брой дела за традиционна престъпност, а прокурорите от СГП, чиито качества са преценени на конкурс за съответствие с длъжността, да гледат по-сложните или тези, при които не трябва да съществува никакво съмнение за тенденциозност, политическо или икономическо вмешателство.

Началото

Преди няколко години плевенското дружество „Рубин” тегли няколко кредита, включително от КТБ. Дотогава мажоритарни собственици на завода са фирмите на Юрий Ангелов TEOS Holding и българската “Делта ком холдинг груп”. През 2009 г. е основано дружеството „Рубин индъстри”, свързано с КТБ, което поема контрола над „Рубин” с 50,12 % от капитала. През 2009 г. “Рубин” учредява и два залога на предприятието, като единият на стойност 16 млн. лв. е в полза на КТБ, пише в. „Капитал”.

През юли миналата година Плевенският окръжен съд открива производство по несъстоятелност по отношение на „Рубин”, по молба на Първа инвестиционна банка, а към делото се присъединява и КТБ, която, както става ясно, е свързана с мажоритарния собственик на предприятието.

Седем месеца не стигат

През месец май се включва и прокуратурата – образува предварителна проверка по сигнал от лице, което впоследствие казва, че само го е подписало, но не знае какво пише в него. През месец септмеври е образувано и наказателно производство, в основата на което е сигналът на управителя на „Рубин Индъстри” – Златка Качин. Качин твърди, че Панчо Панчов и Юрий Ангелов са укривали документи, свързани търговската дейност дружеството, и така са осуетили възможността да се установят причините за финансовото състояние на „Рубин”. През месец декември, в рамките на 4-5 дни следват претърсвания и изземвания в офисите на дружествата, в домовете на служителите в тях и семейството на обвиняемия Ангелов. Разследващите искат разрешение дори за претърсване на дома на един от адвокатите му. Делото набъбва, събрани са огромно количество документи, а междувременно текат и данъчни проверки. През тези няколко дни показания дават и множество свидетели. Появява се и анонимен свидетел, който твърди, че Юрий Ангелов е оказвал въздействие върху екипите на НАП и предоставя на прокуратурата документи, свързани с обвиняемите.

По време на разглеждане на искането на прокуратурата за задържане под стража през декември прокурор Емил Петров пледира, че двамата обвиняеми са изградили стриктна схема за присвояване на дружеството, тъй като са имали „пълен контрол на управление” на „Рубин” и целенасочено са „ликвидирали” компанията. Твърди също, че Ангелов се е сдобил с „огромни финансови средства” и е създал „мрежа от офшорни фирми” чрез подставени лица, за да не се афишира като техен собственик. Според командирования от Враца прокурор обвиняемите манипулират свидетели (позовава се на показанията на анонимния свидетел) и пречат на изясняване на обективната истина. Прокурор Петров пледира също, че има опасност Ангелов да се укрие, тъй като „оперира с големи суми пари, а когато в едно лице или дружество са инкасирани страшно много пари – тук говорим за милиони евро, предпоставката за укриване и въздействие върху обекти и субекти е напълно реална”. Затова, според прокурора, обстоятелството че едно лице има постоянен адрес не означава, че то няма да се укрие.

„Тук е мястото да цитирам следната статистика – миналата година от Република България са изнесени 4 милиарда пари, придобити от престъпна дейност, в ЕС България е на второ място по износ на престъпни, „мръсни” пари и на 38-мо място в света”, мотивира се прокурор Петров. И моли съда да задържи обвиняемите, тъй като „при достигане до обвинение с обвинителен акт рискуваме да загубим и малкото, което би могло да се върне на ощетеното дружество и банките”.

„Искам да кажа, че лицата чрез своето управление са задължили към настоящия момент „Рубин” АД с едни баснословни суми и задължения от порядъка на 23 млн. евро към Корпоративна банка, 12 млн. лв. Уникредит булбанк и още 16 млн. лв. към Корпоративна банка. Сами преценете тези суми в какъв размер са и след като това дружество е в несъстоятелност, как биха се изплатили тези неща”, казва още представителят на държавното обвинение. От съдебния протокол се вижда, че защитата на Юрий Ангелов – адвокат Ина Лулчева, възразява остро и твърди, че прокуратурата обслужва интересите и претенциите за собственост на КТБ върху завода, тъй като по делото за три месеца не са събрани никакви доказателства, които да сочат, че двамата обвиняеми са извършили престъпление.
(Всъщност голям обем документи, които опровергават обвиненията са представени от самия Юрий Ангелов в хода на предварителната проверка, но никой не им обръща внимание).

Лулчева цитира и показанията на свидетелката Илияна Петрова, според които КТБ е била не само в течение на всички плащания по договори, но и е давала разрешения за преводите. Затова тя призовава съдебния състав да не става проводник за уреждане на търговски спорове.

От съд до съд

В определението на съдебния състав с председател Мими Петрова, с което Юрий Ангелов е задържан под стража, а Панчо Панчов – под домашен арест, е записано, че „материалите по делото не сочат помагачество за присвояване по отношение на задържания гражданин Ангелов”. „Те сочат на съизвършителство или в най-лошия случай на подбудителство”, мотивира се съдия Петрова, въпреки че според НПК за определяне на мярка за неотклонение съдът може да обсъжда единствено доколко доказателствата, събрани по делото, обосновават извода, че обвиняемите са извършили престъплението, в което ги обвинява прокуратурата. В определението на съда, Мими Петрова стига до странния извод, че Панчо Панчов, като изпълнителен директор на Рубин, не е имал право по никакъв начин да се разпорежда с активите на дружеството – а това включва дори плащането на ток и заплати.

Освен това, според съда, доказателствата по делото „категорично установяват неправомерно разпореждане”, защото нямало данни инкриминираните сделки да са одобрени от УС и Надзорния съвет на дружеството. Според обвиненията, повдигнати от прокуратурата обаче, Ангелов е привлечен като помагач тъкмо защото бил осигурявал одобрението на органите на управление на завода за сделките, сключвани от Панчов като изпълнителен директор. Противоречието в твърдяното от прокуратурата и приетото от съда се задълбочава още повече, защото съдия Петрова приема, че в материалите по делото не фигурират актовете на разпореждане, чрез които, според държавното обвинение, Панчов е присвоявал парите. Излиза, че в огромния обем събрани документи по делото липсват точно такива, каквито биха могли да докажат извършените от двамата престъпления.

Два месеца по-късно, когато защитата на Юрий Ангелов внася искане за изменение на мярката му за неотклонение, липсата на доказателства в подкрепа на обвинението става още по очевидна. Седем месеца след образуване на делото прокуратурата би трябвало да е извършила необходимите процесуално-следствени действия и да е събрала нужните й по досъдебното производство доказателства. Но това не е така. Междувременно, докато Ангелов е в ареста, активите на завода са прехвърлени в дружеството „Рубин Инвест”, което е регистрирано със седалище ул. „Дебър” 17 – адресът, на който се намират офисите на фирмите, свързани с Цветан Василев. А оттам – в две други дружества „Сън Сити 03” АД и „Евробилд проект” ЕООД. Така дори и предишният собственик на завода впоследствие да спечели търговското дело в битката с банките, той ще си върне обвивката, но не и съдържанието на претендираното, тъй като дружеството „Рубин” е останало „кухо”.

Пред Софийския градски съд защитникът за пореден път пледира, че „Рубин” е бил собственост на клиента й, който е заложил дружеството на КТБ, и няма никаква икономическа логика тъкмо той да източва собственото си дружество. А прокурорът Емил Петров пък се позовава основно на оперативни данни. Твърди, че дори от ареста „лицето подписва пълномощни на други лица и се бълват документи с инкриминирани подписи”. „Това, че в момента ги няма в делото, не означава, че ги няма, защото за да го казвам, значи ги има, т.е. водят се активни действия за заличаване на следите от дейността на лицето”, сочи Петров. Твърди, че синът на Ангелов възпрепятства правосъдието понеже „пасувал” и не съдействал за предаване на всички акции на „Делта Ком Холдинг Груп”. Адвокат Лулчева репликира, че акциите са „безналични” – не са вещи, които могат да се изземат.

Пледоарията на прокурора преминава в друг сюжет – пак според оперативни данни яхтата, купена от Юрий Ангелов, се намирала в пристанище Порто Сани и се подготвяла за отплуване. „Представете си, при освобождаване на лицето, същото отива на тази яхта в чужди води и какво става с разследването. Това, ако не е опит за възпрепятстване на разследването и укриване на лицето, макар да е странно, то е точно така”, казва пред съда наблюдаващият прокурор. Според него опасността от укриване се извежда от „възможността лицето да избяга от правосъдието чрез притежаване на яхта”, както и чрез притежанието на “имоти и финансов ресурс”.

В своя защита Юрий Ангелов заявява, че няма ни най-малък интерес от източването на собственото си предприятие и добавя, че според договора с банката „Рубин Инвест” се задължава да прехвърли обратно мажоритарния дял акции на завода до края на 2013 година.

За разлика от предходния състав на СГС и САС, съдия Даниела Борисова анализира събраните до този момент доказателства, като конкретно ги обсъжда в определението си. В заключение приема, че липсват каквито и да е доказателства по обвинението за присвояване: „По делото са налице само и единствено твърдения, които са изнесени от сигнала на свидетелката Качин ( управител на дружеството с мажоритарен дял, свързано с КТБ, в “Рубин”)”. Според съда в случая не може да се твърди дори и наличие на косвени доказателства. Подобно е положението и с второто обвинение – за пране на пари. Налични са само документи на английски език и незаверено пълномощно, с което синът на обвиняемия Ангелов упълномощава три гръцки гражданки да го представляват при закупуването на имот. В същото време няма доказателства за връзка между парите, с които е платен автомобилът „Ламборджини” и „присвоеното” от завода. По отношение на пълномощното съдът приема, че то представлява „бланка”, в която са изложени намерения за закупуване на имот, но доказателства за закупуване няма.

Съдът изрежда и констатирани противоречия в обвинението. Например – дружеството „Делта Ком Холдинг Груп” се сочи от прокуратурата и като доставчик, и като купувач на „неизгодно” закупените суровини. „Посочено е също, че общият размер на щетата е 1 256 000 лв. След внимателен прочит на материалите по делото от страна на съда настоящият съдебен състав не можа да установи как и по какъв начин прокурорът е достигнал до посочената сума”, пише съдия Борисова. Причината е, че в договорите и анексите никъде не е посочена цена на материалите, предмет по сделката. Но и нещо повече – седем месеца след образуване на делото не е назначена счетоводна експертиза, т.е. прокуратурата въобще не е започнала да доказва дали има вреди. Липсват и част от договорите, сключени от„Рубин”, на които се базират обвиненията. По делото са приложени включените в обвинението фактури, които обаче са английски език, не са преведени и заверени, поради което не са и годни доказателства по НПК.

В определението си СГС потвърждава и правилността на възраженията на защитата – по делото действително са приложени имейли, които удостоверяват, че всички плащания на „Рубин” са били съгласувани със служителите на КТБ. Затова съдът пуска Юрий Ангелов на свобода без каквато и да било мярка за неотклонение.

Решението на СГС е потвърдено от Софийския апелативен съд, който отбелязва, че „продължаването на подобна репресия по отношение на Ангелов, единствено с цел предоставяне възможност на разследването да събира доказателства в подкрепа на вече повдигнати обвинения, би била в грубо нарушение на Европейската конвенция за правата на човека”.

Седмица по-късно и Панчо Панчов обжалва домашния си арест и СГС насрочва заседание. Съдът влиза в съдебната зала, но заседанието е безпредметно – междувременно наблюдаващият прокурор сам е изменил мярката за неотклонение на Панчов в „подписка”.

Разказаната история може да се сведе кратко до едно изречение – седем месеца, след като прокуратурата е образувала досъдебно производство по сигнал, по делото няма нито едно доказателство, което да потвърждава данните, изнесени в сигнала. Докато държавното обвинение „търси” доказателствата, а Юрий Ангелов е в ареста, по делото се събира информация за бизнена и финансите на обвинените, а активите на „Рубин” преминават в ръцете на дружества, свързани с Цветан Василев. В заключение въпросите, с които започнахме, в конкректната история на това разследване се сведоха до един. И неговият отговор е важен не само за замесените по това дело граждани – дали и доколко промяната на собствеността на най-големия стъкларски завод на Балканите стана с любезното съдействие на избрани прокурори от държавното обвинение.

Текст: Галина Гиргинова