Едно уволнение, или как се доказва неслучайното разпределение на делата в СГС

Проверката на случайното разпределение на делата във ВАС, ВКС и СГС се оказа изключително важна – това се видя и по острата реакция на председателя на първия проверен съд – Върховния административен. Изнесеният една седмица по-късно доклад за проверката във ВАС показа, че съществуват сериозни съмнения, че всяко дело може да достигне до предварително избран съдия. Този избор и да не е случайно генериран от системата, а да е посочен от човека, който оперира с нея, не би оставил следа. Председателят на ВАС Георги Колев предизвика безпрецедентен скандал във Висшия съдебен съвет (ВСС) тъкмо преди последната възложена проверка от ВСС – тази в СГС (съд, в който случайното разпределение се извършва със същия софтуерен продукт като този във ВАС).

След това съветът бламира собственото си решение за тези инспекции, като ги иззе от една комисия и ги даде на друга, т.е. смени първия екип явно поради “неблагонадеждност”. Както „Съдебни репортажи” писа, докладът на комисията, оглавявана от Незабравка Стоева, описва възможностите за манипулация на системата за случайното разпределение на делата във ВАС, които не оставят следи в паметта на системата. Дали сериозните недостатъци на софтуерния продукт са се ползвали недобросъвестно, може би заради ненадеждната информационна памет, вече да няма как да се разбере чрез анализ на софтуера (освен ако не се включи криминалистичен екип с компетентността и техниката на онзи от филма “Местопрестъплението”). Историите на някои дела, съвпаденията на съдии по процеси със странен изход или пък със значителен интерес обаче са достатъчни да направят проблема с неслучайното разпределение на делата от абстрактен в съвсем конкретен.

В седмицата, белязана със скандала около доклада на Незабравка Стоева за системата за (не)случайното разпределение на делата Висшият съдебен съвет уволни съдията от Гражданското отделение на Софийския градски съд Мария Георгиева. Уволнението стана тихо, сякаш с желанието случаят бързо да заглъхне, но зад него стоят шумните проблеми около съмнителни стечения на обстоятелства и струпване на дела при тази съдийка, а после – и за също толкова съмнителното им решаване. Затова започваме с историята на делата на Мария Георгиева.

Да си избереш съдия

Близо две години, след като Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) предложи съдия Мария Георгиева от Софийския градски съд (СГС) да бъде уволнена, съветът най-накрая взе окончателно решение за съдбата на магистрата и то не съвпадна със значително по-лекото наказание, предложено от дисциплинарния състав. Името на Георгиева винаги е било свързвано в юридическите среди с тежки съмнения, но стана широко популярно едва когато съдийката наложи небивала до момента форма на запор на вестниците „Труд” и „24 часа” през 2011 г. Това стана повод да се изровят и други, по-стари небивали за съдебната практика решения, като особеностите около запора на акциите на Столична община в „Централни хали” и др.

“Съдебни репортажи” научи от съдии и адвокати, че по време на дежурствата на Мария Георгиева, броят на молбите за допускане на обезпечение на бъдещи искове драстично се повишавал (бел. ред. това е един от начините страните да си “избират” съдия, защото списъкът с дежурните съдии по обезпечения на бъдещи искове в съдилищата се изготвя месец за месец или пък веднъж или два пъти годишно, какъвто е случаят и със СГС).

Дисциплинарното производство срещу Георгиева започва още по времето на миналия ВСС на 27.10.2011 г., след като гръмва скандалът с наложените обезпечителни мерки в полза на австрийското дружество БГ “Приватинвест”. Наред с първоначално наложените възбрана и запор на движимо, недвижимо имущество и “Медийна група България – холдинг” ООД (издател на вестниците “Труд” и “24 часа”), Мария Георгиева в допълнение осигури правото на директора на австрийската фирма да назначи особен представител в издателската фирма и дъщерните й дружества.

Създава се впечатлението, че ако не е скандалът, разпространен в медиите поради обяснимия им към темата интерес, актът на ИВСС за проверката на съдията Георгиева, приключила на 30.09.2011 г., можеше да не получи “зелена светлина”. Георгиева е временно отстранена от длъжност за шест месеца поради тежестта на нарушенията – някои с вид на престъпления.

Актът, с който „Съдебни репортажи” разполага, констатира множество нарушения и тълкуване на закона от страна на съдия Георгиева, което нямат аналог в съдебната практика. Инспекторите правят и заключение, че някои от действията на скандалния магистрат твърде много приличат на умишлено заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата в СГС. Встрани обаче остава въпросът как това остава незабелязано от ресорния зам.-председател на Гражданското отделение на съда Богдана Желявска (устойчиво запазила своя пост последователно при трима небезизвестни ръководители на съда – Светлин Михайлов, Георги Колев, Владимира Янева).

Фокусите на един магистрат

Проверката на ИВСС започва през месец август 2011 г. по сигнал на пълномощник на “Уникредит Булбанк” АД и обхваща образуването, движението и приключването на гражданските дела и обезпечителните производства за част на 2011 г. На практика е проверена работата на Мария Георгиева за съвсем кратък период – от месец май до август 2011 г.,  защото преди това в продължение на почти година Георгиева била в отпуск по болест. Въпреки това обаче, проверката установява множество силно смущаващи обстоятелства – в съда формално съществува система за случайно разпределение на делата, но съдия Георгиева разглежда множество еднотипни молби, подавани от един и същи молител. По някои от делата липсва протокол за избор на докладчик.

Инспекторите обръщат внимание на конкретните сигнали, подадени срещу съдията. Оплакването на “Уникредит Булбанк” АД е свързано със случай, в който банката като ипотекарен кредитор предприела публична продан на апартамент в столичния квартал “Бояна”. В периода на публичната продан в СГС били депозирани 12 молби с един и същи молител срещу едни и същи ответници, които са длъжниците на банката по изпълнителното дело, за обезпечаване на гражданския иск. Всички молби били с едно и също искане – спиране на изпълнителното дело като обезпечение на бъдещ граждански иск спиране на изпълнителното дело. По 5 от молбите са образувани дела за обезпечение, като същевременно в съда са заведени и 7 искови молби между същите страни с последователни номера за едно и също дело.

ИВСС констатира, че това създава впечатление, че се цели достигане до определен съдия (като се стигне до “подходящия”, останалите молби се оттеглят). Въпреки че вече имало образувани искови дела, т.е. заведените 5 обезпечителни дела за бъдещ иск вече били безпредметни, единствено Мария Георгиева удовлетворила искането и спряла изпълнителното дело. В сигнала банката припомня, че при сходни обстоятелства, през 2010 г. в СГС отново са подавани многобройни обезпечителни молби между едни и същи страни с еднакъв предмет. Отново едната била уважена от Мария Георгиева при насрочена публична продан чрез спиране на изпълнителните действия. И в двата случая определените гаранции за допускане на обезпечението били много ниски в сравнение с обезпечавания интерес – през 2010 г. гаранцията била 10 хил. лв., а по делото през 2011 г. – 3 хил. лв.

По провереното дело от 2011 г. инспекторите са установили, че част от съдебните състави са прекратили производствата по делата, защото са били уведомени от администрацията на съда, че е постъпила поредица еднакви искови молби между едни и същи страни. Тези факти на основание чл. 126, ал. 1 от ГПК изискват, за да не се позволи страните да си избират съдия, всички искови производства, заведени след първото, да бъдат прекратени. Тази организация в съда е създадена в изпълнение на заповедта на и. д. председателя на СГС Величка Цанова от 2.12.2010 г. да се подава информация на съдиите, дали идентични искови молби вече са постъпвали в съда и какво е развитието им. Целта е всички образувани дела след първото да бъдат прекратени. В края на септември на 2011 г. новият председател на СГС Владимира Янева променя организацията, като отговорността се изземва от съдиите и се централизира в ръцете на нейната заместничка Богдана Желявска.

Инспекторите са проверили и жалба от “Централни хали” АД във връзка с дело, по което съдия Мария Георгиева отменила отказа на частен съдебен изпълнител да наложи запор по извънбюджетните средства по банковите сметки на Столична община и осъдила общината да плати 150 000 лв. адвокатски хонорар. По същия случай има друго оплакване за “приватизиране” на общинското дружество “Централни хали” АД поради допуснато обезпечение в полза на “Би Пи Ел-Глобал инвестмънт груп” ЕООД чрез налагане на запор върху 1250 безналични акции от капитала на халите и разпореждане на Централния депозитар да регистрира прехвърлянето. В добавка съдът е назначил молителя за пазач на акциите.

ИВСС е получил жалба и от изпълнителния директор на Централния депозитар, че частният съдебен изпълнител недобросъвестно използва правомощията, като се опитва да задължи Централния депозитар да осъществи прехвърлянето на 1250 безналични акции от капитала на Централни хали, въпреки определението на ВКС за спиране на изпълнението. Според изпълнителния директор недобросъвестно било поведението и на Мария Георгиева, която не била съобразила определението на ВКС от 10.06.2011, а тя и частният изпълнител изисквали от Централния депозитар действия, които противоречали на цялото законодателство и съдебна практика. Във връзка все със същия казус има жалба и от кмета на Столична община (СО). Твърди се, че за периода от 23.03.2011 до 28.04.2011 г. адвокат Баташки е подал общо 65 броя еднотипни жалби с искане за отмяна на постановлението на съдебния изпълнител от 14.03.2011 г., с което се отказвали изпълнителни действия (прехвърлянето на въпросните акции). По тези еднакви 65 жалби били образувани 65 дела в СГС, което СО тълкувала по единствения разумен начин – жалбоподателят си избира състав, като съдиите, които не харесва, елиминира чрез оттегляне на жалбите си при тях.

Освен това по 7 еднотипни молби за обезпечение на бъдещ иск са били образувани дела, които са били прекратени, а съдия Георгиева е заобиколила спряното изпълнително дело, като разпоредила на Централния депозитар да прехвърли собствените на СО акции по сметка на “Би Пи Ел-Глобал инвестмънт груп” ЕООД.

Същевременно е установено, че Мария Георгиева в един период от време (18-22 април) е получавала и разглеждала молби по обезпечения на бъдещи искове, без да е включена в списъка на съдиите, които по график са дежурни да разглеждат такъв тип производства.

От съдията до съда

Инспекторатът констатира тежки нарушения, като започва с “административно-деловодната дейност на СГС и организацията по приложението на чл. 9 от ЗСВ (бел. ред – разпоредбата, според която делата се разпределят на случаен принцип по поредността на тяхното постъпване)”. Обобщава заключението си, че са подавани многобройни еднотипни молби от едни и същи лица, с едни и същи искания на едно и също правно основание. Всички подадени молби са нередовни, като след указанията на съответните съдии, нередовностите били отстранявани само при един от съдиите, което водело до прекратяване на делата при останалите. Така съответният молител си избирал определен съдия, като в част от проверяваните случаи – съдията била Мария Георгиева.

Като “особено фрапиращи” ИВСС определя случаите, в които многобройните еднакви молби са подавани “последователно, регистрирани са с последователни входящи номера и са образувани дела, също с последователни номера”. Някои от делата били образувани дори само по първа страница на молбата, която не била подписана и не съдържала достатъчно данни за това от кого се подава и какво се иска. Този сериозен недостатък, който по същество засяга председателката на колегията Богдана Желявска, обаче остава без последици – ИВСС не иска наказание за нея. А наказвайки тихо Мария Георгиева, ВСС игнорира големия проблем, който е направил възможно съществуването на практикувания от нея “частен съд”, практикувано от Георгиева и който би могъл да продуцира още такива съдии.

“Последиците”

Дисциплинарният състав – Светла Данова, Божидар Сукнаров и Димитър Фикиин, който трябва да реши дали да накаже съдийката или не, за почти година – до изтичане на мандата на ВСС, не успява да приключи делото. Поради голямото забавяне на дисциплинарното производство през лятото на 2012 г. изтича срокът на отстраняването на Георгиева и тя се връща да правораздава. В други случаи същият дисциплинарен състав действа със съвсем различен темп – за два месеца през май и юни 2012 г.  провежда няколко заседания и приключва дисциплинарното производство срещу Мирослава Тодорова.

След изтичане на мандата на Данова, Сукнаров, Фикиин щафетата с Мария Георгиева е предадена на новия ВСС. Запознати твърдят, че като основна причина за забавянето се изтъква здравословното състояние на съдия Мария Георгиева, която излиза в дълъг болничен и неколкократно не се явява  пред ВСС.

Освен това производството е било спирано заради прокурорска проверка. Прокуратурата се включва, след като двама адвокати подават сигнал срещу съдията в ИВСС. Според сигнала на Ирен Савова и Димитър Ковачев, които представляват държавата по едно от делата за “царските имоти” – спора за стопанство “Врана”, в съдебен протокол са отразени неверни факти, пише „Правен свят”. Поредното заседание по делото е насрочено на 14 ноември 2012 г. от 15,30 ч. Тъй като делата не вървели по график, а гледането им закъснявало, в 16,46 ч. (по данните от аудиозаписа), в почивката между две други дела в съдебната зала влезли адвокатите на страните и вещите лица и провели разговор със съдия Мария Георгиева.

Царските адвокати и адвокатите на “Врана” ЕАД поискали от съдията делото да се отложи за друга дата, тъй като не успели да се запознаят с изготвената експертиза. Адвокатите Савова и Ковачев се противопоставили. Съдия Георгиева признала, че е задържала делото при себе си и по нейна вина някои от страните не са могли да изчетат експертизата, затова определила нова дата за следващото съдебно заседание. Няколко дни по-късно адвокатите Савова и Ковачев с изненада установили, че в съставения от съдийката протокол е записано, че в 17,30 часа на 14 ноември е проведено редовно съдебно заседание по тяхното дело, но страните и вещите лица, редовно призовани, не са се явили. В протокола съдия Георгиева отразила също, че отлага делото чак за 26 март следващата година, за което страните се считат уведомени.

Изненадващо инспекторатът се произнася, че не е компетентен да разгледа сигнала, въпреки че адвокатите Ирен Савова и Димитър Ковачев сигнализират за нарушения на разпоредбите на ГПК и ЗСВ по управление на делата. Така сигналът им попада във Инспектората към Върховната касационна прокуратура. Прокурор Тома Комов заключва, че няма данни за извършени от съдия Мария Георгиева престъпления, но препраща случая в Софийската градска прокуратурата за образуване на преписка “предвид настоятелните твърдения на подателите на сигнала – адвокатите Савова и Ковачев – за извършено престъпление от съдия Мария Георгиева” (такива твърдения от подателите – няма). И указва на СГП да прецени дали пък да не препрати целия казус в Софийската районна прокуратура за проверка…. на адвокатите за набедяване. Случва се познатият сюжет от последните месеци, който може да бъде сведен до краткото – дръж сигналоподателя.

На 10 май 2012 г. прокурор Румяна Арнаудова от СГП отказва да образува досъдебно производство срещу съдия Георгиева и постановява преписката да се изпрати по компетентност на СРП. Правният абсурд се задълбочава, тъй като набеждаване може да има само пред “надлежен орган на властта”, т.е. орган, който е компетентен да образува наказателно производство – МВР или прокуратурата.  А адвокатите просто са се оплаквали до административните органи – ВСС и неговия инспекторат, за нарушение при управлението на делата. Районната прокуратура се произнася през юни миналата година, като отказва да образува разследване.

След прокурорското соломоновско решение – нито Георгиева е виновна, нито адвокатите са я набедили, дисциплинарното производство се възобновява, но ходът му все така не показва, че новият дисциплинарен състав го води с особено охота. Източници на „Съдебни репортажи” разказват, че решението на новия дисциплинарен състав с председател Светла Петкова, близка до бившия председател на СГС Георги Колев, е било Мария Георгиева да бъде наказана с леко наказание – забележка. В заседанието на ВСС, предвид негативната реакция на няколко от членовете на съвета, Петкова предлага “увеличение” на наказанието – понижаване на заплатата. Официалният мотив за предложенията на Светла Петкова са здравословните проблеми на Георгиева. Острото възражение на Незабравка Стоева, която преди да стане член на ВСС е инспекторът, извършил проверката на Георгиева, е причина гласуването на наказанието да се отложи. Заради споровете решението е отложено с около три седмици. Георги Колев формално не взема отношение по казуса. Не коментира и проблемите при разпределението на Мария Георгиева по време на неговия мандат като председател на СГС.

Впоследствие именно Светла Петкова е човекът, който най-яростно напада колегата си Незабравка Стоева заради проверката на случайното разпределение на делата във Върховния административен съд и изигра решава роля проверката на Софийския градски съд да бъде бламирана. Нейни са ексцентричните аргументи за „нищожността” на комисията, оглавявана от Стоева. Пред вестник “Преса” Незабравка Стоева обобщава така причините за преустановяване на проверката: “Този скандал  е многопластов, плод е на редица проблеми. През 2010 г. в качеството си на инспектор в хода на планова проверка следях и случайното разпределение в СГС. Тогава констатирах, че за период от 2 години беше изчезнала архивната памет на електронен носител за това разпределение. Тогава председател на СГС беше г-н Георги Колев, а периодът засягаше предходния председател Светлин Михайлов. ИВСС направи препоръки към тогавашния председател на СГС и настоящ на ВАС Георги Колев по повод на тази констатация. Обратна връзка по изпълнението на препоръките не последва. Не са малко   констатациите за заобикаляне на случайния принцип на разпределение на делата в СГС, разбира се не без участието на някои от страните по самите дела, за да си намерят удобния съдия”.

Седмицата след скандала с доклада на комисията на Незабравка Стоева ВСС гласува най-тежкото наказание за Георгиева и не се съгласява с предложението на дисциплинарния състав. Съдията е уволнена с 15 гласа „за”. Светла Петкова “губи” в резултата, може би защото нов скандал и то по същата тема вече ще е твърде разобличителен.

Защо уволниха съдия Георгиева?

Нарушенията, описани подробно в акта на инспекторите, са се случвали в периода, в който председател на Софийския градски съд е бил и сегашният шеф на ВАС Георги Колев. Някои от забавените дела с ненаписани съдебни актове са били образувани през 1999 г. – 2008 г. През ноември 2011 г. в интервю за в. “Труд” Владимира Янева твърди, че не е знаела за нередностите при работата на Мария Георгиева, иначе е щяла да вземе отношение.

Според предложението на ИВСС за наказание съдия Мария Георгиева е забавила произнасянето по десетки дела. Така например по 34 дела забавянето е с 15-17 месеца, по други 11 административни дела решенията са постановени след изтичане на период от 9-16 месеца. Всички процеси са обявени за решаване преди съдия Георгиева да излезе в продължителен болничен, но четири месеца след като отново се е върнала на работа – произнасяне не е имало. Освен това по 12 дела за искания за налагане на обезпечения върху бъдещи искове, по които съдията трябва да се произнася в деня на постъпването им, магистратът не е взел отношение в продължение на 3 месеца. За сметка на това ревизорите откриват, че по някои от делата съдия Георгиева се произнася светкавично.

Инспекторите са констатирали, че Георгиева е приемала директно молби за обезпечения, без те да са минали през деловодството на съда, а по едно от делата дори е допуснала обезпечение за лице, което не е фигурирало в молбата за обезпечение на бъдещ иск, по която е образувано делото. Участвала е в схемата за преодоляване на случайното електронно разпределение на делата, като не е прекратявала дела с един и същи предмет и с едни и същи страни.

В доклада на ИВСС е записано също: “Действията на съдия Георгиева са тенденциозни и нарушават правото на участниците в процеса да бъдат третирани по еднакъв начин”. Георгиева е налагала непропорционални на исковете парични гаранции – например по дело с материален интерес от 2 млн. евро е определила гаранция 3 000 лв., при друг случай – за 186 089 евро е наложи гаранция от 20 хиляди лв. “Липсата на законови критерии за определяне на конкретните парични гаранции е осигурило възможност за прилагане на безпринципен и недобросъвествен подход от съдия Мария Георгиева, довел до нееднакво третиране на молителите”, пишат от инспектората.

Уволнението на Мария Георгиева от ВСС, макар и трудно постигнато, е факт. Това обаче не слага край на историята, защото казусът не представлява личната история на съдийката Георгиева, която е “надхитрила” правилата. Проверката на ИВСС и многобройните сигнали на граждани срещу нея показват, че проблемът е много по-голям и той няма как да стане по-незабележим поради пълното му игнориране с мълчание от кадровиците на съдебната власт.

Текст: Галина Гиргинова