Съдия Ченалова протича в СРС-та

Съмненията около магистрата се трупат
02-04-2013; категория: Дела, Новини; автор: galina.girginova;

Името на съдия Румяна Ченалова от Софийския градски съд протича в разговори, записани със Специални разузнавателни средства, приложени като доказателства по вече приключилото дело срещу бившия прокурор от Окръжна прокуратура Стара Загора С. П., научи “Съдебни репортажи” от достоверен източник, запознат с процеса. От записите става ясно, че по времето, в което съдийката e адвокат в Стара Загора, кантората й доста често е посещавана от магистрати, а разговорите помежду им се въртели около различни суми пари. Тези разговори са записани малко преди Ченалова да влезе отново в редиците на съдебната система (преди това е била прокурор). Сред тях има и такъв, в който се коментира как членове на предишния Висш съдебен съвет, в който гръмна скандалът “Красьо”, обясняват как се случва “пазарът” на постове в третата власт и как се търгуват назначенията. До този момент Етичната комисия на ВСС не е оповестявала дали е запозната с тези доказателства, събрани чрез СРС, които са част от доказателствата, върху които е постановена осъдителната присъда срещу старозагорския прокурор.

Метаморфозите на прокурора-адвоката-съдията Бечева-Ченалова

Кое е общото между Красимир Георгиев – Красьо Черния, Валентин Димитров – Вальо Топлото, Алексей Петров – Трактора и делата „САПАРД” и „Соло”? Свързващата нишка между всички тези широко известни дела е съдия Румяна Ченалова от Софийския градски съд (СГС). В някои от сюжетите, за които ще разкажем, тя се среща като прокурор и адвокат Румяна Бечева.

За разлика от други свои колеги, които намират професионалното си призвание и цял живот упражняват една професия – на съдия, прокурор, следовател, нотариус или адвокат, Румяна Ченалова може да се похвали с разнородни занимания. Кариерата й започва като прокурор в Стара Загора. Издига се до заместник-окръжен прокурор в същия град през размирните за прокуратурата и силовата престъпност 90-те. През 1997 година напуска системата и става адвокат. Повече от десетилетие по-късно Румяна Ченалова печели конкурс за съдия в Наказателното отделение на СГС, където гледа някои от т. нар. обществено значими дела. Наказателното право явно не й се „услажда” дълго, защото след като получава на принципа на случайното разпределение мегаделото срещу бившия съветник от ДАНС Алексей Петров (случайното разпределение се оказва не съвсем случайно според министъра в оставка Диана Ковачева), тя е преместена по нейно желание от председателя на СГС Владимира Янева в Търговското отделение в съда. Към това отделение много съдии с дългогодишен опит в граждански дела се стремят от професионален интерес, затова удостояването на наказателен съдия с възможността да гледа търговски спорове е форма на необичайно благоволение от председателката.

Амбицията на съдия Ченалова да се развива в кариерата се видя и преди преди две години, когато ВСС провеждаше серии с конкурси за административни ръководители. Този период стана известен като времето на телефонните разговори и срещите на т.нар. Красьо Черничкия с множество кандидати за председатели на съдилища и прокуратури преди избора, в който участват. Сред върволицата се оказва и съдия Ченалова. Пред Софийския районен съд, който разглежда делото срещу Красимир Георгиев за лъжесвидетелстване, съдия Ченалова разказва, че е молила Георгиев да помогне на сина й да си намери работа. Разговорите по телефона между двамата са 30 в периода 18 май-17 юни 2009 г. По това време Ченалова кандидатства да оглави Окръжния съд в Стара Загора, но не спечели симпатиите на съвета. Съвпадението може и да е случайно.

Проверка на Висшия съдебен съвет (ВСС) за допълнително омъгляване

Както „Съдебни репортажи” писа, на 4 февруари тази година Етичната комисия на Висшия съдебен съвет (ВСС), председателствана от Ясен Тодоров, взима противоречиво решение, с което прекратява проверка за конфликт на интереси срещу съдия Ченалова.

Причината за „преписката” става копие от пълномощно, с което една от подсъдимите по т.нар. афера САПАРД – Лазарина Георгиева упълномощава адв. Румяна Бечева (Ченалова) за свой адвокат по разследването срещу нея. Документът касае периода преди Ченалова да стане съдия. В хода на проверката и Георгиева, и съдията от СГС отричат да са подписвали такова пълномощно. Членове на комисията събират данни и дали съдия Ченалова е представлявала като адвокат някое от дружествата на подсъдимата Лазарина Георгиева, замесени по делото за източване на средства от програма САПАРД.

Етичният проблем, който трябва да решат членовете на комисията, се поражда от факта, че съдия Румяна Ченалова гледа един от двата процеса по аферата „САПАРД” – за пране на 7.5 млн. евро от програмата и осъди всички подсъдими с изключение на Людмил Стойков на между 6 и 10 години затвор. САС обаче отмени тази присъда на СГС, като се мотивира с факта, че аргументацията на съдия Ченалова изобилства от „общи констатации и обобщени твърдения, които не съответстват на приобщените от съда доказателствени материали и в този смисъл са необосновани и произволни“.

Макар Лазарина Георгиева да не присъства на подсъдимата скамейка пред съдия Ченалова (тя е подсъдима по основния процес – за източване на средства от програма САПАРД), прокуратурата твърди, че през фирми, свързани с нея, са минавали част от инкриминираните средства. Фактите по двете дела са неделимо свързани, затова и ако съдия Ченалова в миналото е била адвокат на Лазарина Георгиева, би трябвало да си направи самоотвод, за да разсее съмненията за предубеденост на съда. Като например – осъдителната присада да е толкова сбъркана, че отмяната й от горния съд да е неизбежна.

В началото на февруари Етичната комисия прие, че не са събрани достатъчно данни съдията от СГС да е извършила дисциплинарно нарушение, защото нямало доказателства Ченалова да е защитавала Лазарина Георгиева в миналото. Според публикация на „Капитал” обаче от справки Търговския регистър се вижда, че адвокат Бечева е взимала от съда документи, свързани с регистрацията на дружеството  “Хранссервизинженеринг”, на което Лазарина Георгиева е управител. Тези данни изглежда не са обсъждани от Етичната комисия. От протокола от заседанието не става ясно и въобще дали членовете на комисията са погледнали в Търговския регистър.

В хода на проверката обаче трима от членовете на Етичната комисия попадат и на друг интересен факт за биографията на Ченалова – наказателно производство в Македония, по което тя е разследвана.

Light my fire

Мъглата около македонската връзка на магистрата от Стара Загора става още по-непрогледна след публикация в. „Капитал” от 8 март. От две години в Македония се води разследване за това, че през януари  2004 г., адвокат Ченалова, се е възползвала от своите правомощия и е признала като адвокат от името на представляваното от нея дружество “Македония табак 2000 експорт-импорт” дългове към две компании – швейцарската Bighair Overseas и кипърската Pictor Co Limited за близо 2.5 млн. долара, без реално да е имало подобно оправомощаване.

Същата година старозагорският холдинг „Тивамекс” придобива дялове от “Македония табак” на стойност осем милиона евро. Мажоритарен собственик на „Тивамекс” е кипърската Pictor, а изпълнителен директор на българското дружествот е Тинко Василев – бивш изпълнителен директор на “Слънце – Стара Загора – БТ”.  В края на 90-те “Тивамекс” придобива няколко компании, една от които е “Хранссервиз иниженеринг” – фирмата, чиито управител е споменатата подсъдима Лазаринка Георгиева. Според източници на „Капитал” Румяна Ченалова е обслужвала юридически “Тивамекс” и била приближена до Тинко Василев именно за периода, за който я разследват македонските власти.

В Етичната комисия на ВСС има преписка по „македонския въпрос” на съдията от Търговското отделение на СГС. Въпреки наличните притеснителни данни, комисията решава, че ще изчака развитието на разследването и ако българският магистрат бъде привлечен като обвиняем – ще задейства дисциплинарна процедура.

Казусът би трябвало да бъде приоритетен за кадровия орган на съдебната власт, тъй като съдия Ченалова гледа търговски дела с огромен материален интерес, а наказателното преследване срещу нея – основателно или не, внася сериозно съмнение в авторитета и репутацията й. А би могло и да бъде обстоятелство за нерегламентирани зависимости. Защото никак не е лесно да се опровергае съмнението, че досега македонското разследване е държано в сянка от прокуратурата, за да бъде съдия Ченалова сговорчива.

Процесът на века   

 

Заедно с „Наглите” и „Килърите”, делото „Октопод” многократно бе сочено от управляващите като голямото доказателство за борбата на властите с организираната престъпност. Още преди да започне съдебната фаза, процесът бе напоително преразказван, включително и чрез категоричните “осъдителни присъди”, произнасяни многократно от вътрешния министър Цветан Цветанов и наблюдаващия прокурор и шеф на Специализираната прокуратурата Светлозар Костов. Именно заради създадените очаквания, че това дело ще отговори на въпросите за симбиозата между държавата и престъпността в годините на прехода, процесът трябваше да се превърне и в пример за образцово правораздаване – без съмнения, без нарушения и стриктно спазване на правилата от страна на страните. Фактите дотук обаче показват друго. Няколко противоречиви решения на съдебния състав с председател съдия Румяна Ченалова затвърдиха усещането за “целесъобразно” правосъдие и създадоха съмнения за влияние на външни фактори извън съдебната зала.

На пресконференция на 3 октомври 2011 година, по време на която Пламен Устинов, представен като един от свидетелите по делото „Октопод”, разказва подробно за работата си в НСС заедно с Алексей Петров и обявява, че бившият съветник в ДАНС му е поръчал убийството на бизнесмена Гриша Ганчев. Няколко месеца по-късно свидетелят е призован да даде показания и по делата срещу групата на „Наглите” и  Алексей Петров (всъщност по най-едро калибрените дела по скалата на Цветанов Устинов не е давал показания само по процеса, наречен „Килърите”).

Дълго време прокуратурата изглежда да не обръща внимание на твърденията на Устинов или поне не мисли, че те установяват опасност, която трябва да се обезврежда спешно. Около 7-месеца по-късно вече има обрат. В съдебната зала пред съдия Румяна Ченалова на 2 май 2012 година Пламен Устинов заявява под клетва, че Алексей Петров му е поръчал вече три убийства – на Гриша Ганчев, Васил Божков и на свиделя по същото дело – Валентин Шотев.  (Алексей Петров е обвинен за организирана престъпна група за рекет и изнудвания, никъде в обвинителния акт не се твърди, че той е поръчител на убийства. След показанията на Устинов такива обвинения отново не са повдигнати) Той разказва и че основният подсъдим в процеса го е заплашвал и убеждавал да смени показанията си. Подобни шокиращи факти съобщава и друг свидетел, дошъл по собствено усмотрение в съда – сестрата на винената царица Роза Георгиева – Донка Митева. Тя твърди, че Алексей Петров я заплашвал, карал я да лъжесвидетелства, откраднал й имот. Няколко месеца по-рано Митева е редовно призована и се явява в съдебната зала, където разказва пред съда, че Алексей Петров многократно й е помагал и че делото срещу е нагласено.

Веднага след разпитите на двамата свидетели прокуратурата атакува и прави искане за промяна на мярката за неотклонение на Петров в задържане под стража. Искането на прокуратурата е уважено от съдебния състав, като юристи коментират, че това е станало в противоречие с НПК. Съдът приема, че има опасност бившата барета да извърши престъпление, защото кредитира показанията на двамата свидетели. Преди да е прочел присъдата обаче съдебният състав няма право да анализира по същество достоверността на твърденията на свидетели, защото така показва предубеденост и нарушава презумпцията за невинност, изискващата подсъдимият да се счита за невинен до приключване на събирането на всички доказателства. Прокуратурата е разполагала с друга възможност, ако целта й е била да “обезвреди” подсъдимия. Новопостъпилите данни – разпитите на свидетелите, би трябвало да бъдат отделени в друго производство, за друго престъпление, по което прокуратурата да внесе искане за налагане на мярка за неотклонение на обвиняемия Алексей Петров.

Два месеца по-късно, по искане на адвокатите на подсъдимия, са разпитани четирима „контрасвидетели”, които разказват, че показанията на Устинов са опит сам да отърве дело за нападение над Алексей Петров и оборват част от твърденията му. Защитниците искат и промяна на мярката за неотклонение на клиента им, а искането им е оставено без разглеждане, тъй като съдът решава, че трябва да се проведе очна ставка между новите свидетели и Пламен Устинов.  Очната ставка се превръща в надвикване, клетви и разправия. Междувременно в заседанието на 4 юли следва нова порция скандали, след като обвинителят Светлозар Костов, в опит да убеди съда в достоверността на показанията на прокурорския свидетел, заявява неочаквано, че твърденията му се подкрепят от…СРС-та, приложени по делото.

„Откритието”, че по делото са се появили такива СРС-та, хвърля в смут защитата и поставя в неловко положение съда. Адвокатът на Алексей Петров Васил Василев заявява, че не е виждал тези доказателства и обвинява, че съдът е влязъл в колаборазия с прокуратурата, която остава скрита за другата страна. За да замаже гафа, спецпрокурорът обяснява, че „случайно видял папката със СРС-та на бюрото на съда”.  Нелепата ситуация завършва с оттегляне на съдебния състав в съвещание. След кратка почивка съдия Ченалова обяснява, че папката мистериозно се е озовала в делото, без знанието на състава, нито на шефа на наказателното отделение на СГС Петя Крънчева, нито на председателя на съда Владимира Янева. Намесата на административните ръководители по делото от Ченалова е също необичайно и по своему информативно – нито има нужда Крънчева и Янева да знаят какво постъпва по делото, нито имат право да изискват това от съдебния състав. Споменаването им чрез отрицание изглежда по-скоро като включването им в проблема, а не като изключване. Доколко съдия Ченалова не е била информирана за папката със СРС-та, може да се съди по решението й няколко минути преди конфуза да отклони въпроса на защитата със спонтанната реплика, че данните са секретни. Произнасянето се отлага пак, този път за 12 юли 2012, когато съдия Румяна Ченалова пък внезапно заболява. Заради нарушението на НПК и на Европейската конвенция за правата на човека (искането на задържан обвиняем трябва да бъде разгледано веднага) адвокатите на Алексей Петров заявяват, че подготвят жалба до ЕСПЧ.

Личният отпечатък на съдия Ченалова в изборите за ВСС

Няма как да не отбележим, че ден преди Ченалова да отложи произнасянето по задържането на Алексей Петров тя е активен участник във важни събития за съдебната власт, приключили късно вечерта. На 11 юли се провежда събранието на съдиите от СГС и СРС, което избира делегати за общото събрание на всички съдии за избор на съдебната квота на новия състав на ВСС. Изборната комисия, която брои бюлетините при гласуването за делегати, е съставена предимно от магистрати, близки до ръководството на СГС. Сред тях е и съдия Ченалова.

Според източници на „Съдебни репортажи” от двете съдилища, при преброяването на бюлетините на първия тур външни наблюдатели не са допуснати. А резултатите изумяват огромна част от присъстващите. Освен че неизвестни съдии получават повече от половината гласове, на първото гласуване бившият и настоящият шеф на СГС Светлин Михайлов и Владимира Янева получават най-много гласове, въпреки че и двамата не се ползват с доверието и подкрепата на съдиите. Истината лъсва при втория тур, когато магистратите настояват да останат при броенето на бюлетините. Сравнението на гласовете на двата тура е показателно – при първия тур заместничката на Владимира Янева – Петя Крънчева, получава 75 гласа, а при второто – 37, независимо че гласуващите са по-малко, а твърдото ядро в подкрепа на ръководството стои от началото до края на събранието. Подобно „разминаване” се наблюдава и при резултата на другото доверено лице на шефката на съда – Богдана Желявска получава първо 86, а после 55 гласа. Обратно – съдиите Величка Цанова и Мирослава Тодорова получават доста по-висок резултат на втория тур, когато броенето на бюлетините се наблюдава.

Внезапно озарение

Съдия Румяна Ченалова се свързва и с други неприлични случки за правораздаването, без съпричастието към тях да й донесло неприятности. Пример за това е фактът, че близо две години магистратът не забелязва съществени пропуски в обвинителния акт по т.нар. дело за валутно престъпление срещу Валентин Димитров – Вальо Топлото (СРС го осъжда на 5 години затвор на 30 май 2008 г). През това време въззивният състав с докладчик по делото Ченалова е провел 9 съдебни заседания по процеса.  (На 30 май 2008 г. Софийският районен съд признава Димитров за виновен, че e нарушил валутните закони като управител “Про Марк” ЕООД в периода 1999 – 2003 г.  и не е декларирал пред БНБ  сделки за над 10 млн. лв. СРС осъжда Вальо Топлото на 5 години затвор). Делото е разпределено на състава на Ченалова в началото на 2009 година. Именно тогава съдът е трябвало да забележи пропуските и да върне делото на прокуратурата. Вместо това съдебният състав разглежда процеса близо две години и събира доказателства дори и от чужбина – скъпо и както се оказва от изхода на делото – ненужно, защото при констатация за процесуални проблеми в досъдебното производство, допуснати от прокуратурата, съдът изобщо не обсъжда доказателства и не би следвало и да ги събира. Заради закъснялото с две години връщането на процеса има опасност да изтече давностният срок.

Соло с едно особено мнение

В съдийската кариера на Румяна Ченалова има и друго известно противоречиво решение по дело, което никого не оставя безразличен заради трагедията, съдържаща се в папките. На 18 април 2009 г пред дискотела “Соло” в близост до Съдебната палата е извършено двойно убийство – 21-годишният Кирил Въжаров и 24-годишният Васил Александров са смъртоносно наръгани. С тежки рани е и приятелят им Кирил Димитров.

На 9 декември 2011 година подсъдимият за убийството на Кирил Въжаров и Васил Александров е оправдан по всички обвинения. Присъдата предизвика суматоха и изненада сред журналистите, заради което съдебният състав дава безпрецедентна пресконференция, на която разказва накратко мотивите си. “Невинен, защото не е доказано, че е виновен”, така съдия Румяна Ченалова резюмира решението на съда. То е подписано с особено мнение от младшия съдия Мария Дончева, която смята, че подсъдимият Тодоров е извършил престъпленията, за които е даден на съд.

Ченалова казва и друго по време на пресконференцията – че МВР и прокуратурата са работили само по една версия и са изключили всички други възможности за случилото се във нощта на убийството. Мотивира се с факта, че всички косвени доказателства по делото (преки няма) не сочат еднозначно на виновност на подсъдимия. Изтъкнати са няколко аргумента – че моментът на убийството е „скрит” от камерите за наблюдение от билборд, че за толкова кратно време Тодоров не би могъл да наръга трима души, че ножът, с който е извършено престъплението не е намерен, а на записите от камерите се вижда „черна сянка” на човек, който извършва движение сякаш замахва с нож (но това, според съда, не е Тодоров).

През април мотивите към оправдателната присъда са публикувани. От тях разбираме, че съдия Ченалова пренебрегва изпуснатите реплики на признание на подсъдимия в нощта на убийството, неглижира кръвта по ризата му, факта, че е избягал от мястото и се изрусил преди да се предаде на полицията, както и със странни съждения изключва от доказателствения материал компютъра на приятелка на Тодоров, която провежда разговор по скайп с него непосредствено след убийството. За сметка на това се кредитират заключенията на вещото лице Мария Грозева по отношение на раните на убитите и ранения, според които те са нанесени от различни ножове. Съдия Дончева обаче не приема показанията на експерта, защото те не се споделят от всички вещи лица, изготвили заключението. Според нея заключенията на Грозева са голословни, необосновани и не се градят върху убедителна научна основа. Съдия Дончева изтъква, че разликата в раните по момчетата може да се обоснове с много други фактори – ъгъла на удара, силата му, движението на телата и т.н.

Демонстрирайки напълно противоположна логика,  двете съдии мотивират решението си така:

•          Съдия Ченалова: “За да се приеме, че само подсъдимият е притежавал нож, от което да се изведе последващият извод за авторство, е необходимо да са налице данни, че останалите участници в групите не са притежавали оръжие.”

•          Младши съдия Дончева: “Липсват каквито и да било доказателства или индикации, които обективно пряко или косвено да подкрепят извод за участие на друго, неустановено лице в конфликта и съответно нанасяне от негова страна на инкриминираните удари с нож– никой от свидетелите не сочи подобно нещо, начинът на протичане и изключително бързото развитие на конфликта също не дават основание за подобен извод, а същият не се подкрепя и от видеозаписите по делото.”

Необичайно за него, след оправдателната присъда министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов не упреква съда и този път не споменава страданието на майките.

Без да се обиждаш

В биографията на Ченалова като високопоставен прокурор от окръжна Стара Загора Румяна Бечева също има любопитна подробност, която се включва в общата мъгла около нея. Тя е един от основните свидетели по делото за обида, заведено на 26 юни 1996 г. срещу журналиста от вестник „168 часа” Нейка Кръстева заради публикацията й „Прокурори на сергия”. Причината е, че в публикацията, изпълнена с факти и съмнения за корупция сред прокурорите и за странно материално благополучие, фигурира и името на прокурор Бечева.  „Новият дом на зам.-окръжната прокурорка в Стара Загора Румяна Бечева е на три етажа плюс мансарда и гаражи”, пише тогава Нейка Кръстева, цитирана в книгата на Таня Харизанова и Васил Т. Василев – „Журналисти на прицел”. В свидетелските си показания засегнатата прокурорка-свидетел заявява, че живее в неизмазана къща. „Подзаглавието на статията „Пет хиляди германски марки струва изменението на мярката за неотклонение „задържане под стража”, свързано с тематиката на материала – необяснимо големи разходи на фона на щатните ни заплати, явно цели да внуши идеята за корумпираност на всеки един от нас и на прокуратурата като институция”, казва пред разследващите Бечева. (В този период престъплението клевета срещу длъжностни лица е от общ характер, поради което не се налага прокурор Бечева да завежда тъжба, а прокуратурата брани прокурорите като привлича журналистите като обвиняеми).

И още: „Пасажите в статията „Прокурори на сергия”, касаещи мен, възприемам като унизяващи човешката ми и професионална чест и достойнство…”. Делото за клевета е прекратено след три години поради факта, че журналистката не може да носи наказателна отговорност заради субективните оценки на четящите текста й прокурори за това какво точно е „искала да каже” в публикацията си.

Тези случки от професионалния път на Румяна Бечева-Ченалова като адвокат, прокурор и съдия имат нещо общо – всички са свързани със съмнения. След македонското разследване натрупването на съмненията вече изглежда неприлично смущаващо. ВСС ще се наложи да обсъди дали мъглата около кариерата на Ченалова е съвместима с авторитета на правосъдието. Ако пак не го направи, остава неприятното впечатление, че схемата за задкулисно редене на картите, за създаване и използване на зависимости на магистрати, които се ползват за “целесъобразни” съдебни актове по „наболелите” дела на властта, а в останалото време са оставени да използват същата корупция за себе си, е непробиваема. А е непробиваема, защото на върха на съдебната система стои ВСС, който с бездействието си или пък с избирателните си действия, изглежда като част от схемата.

Текст: Галина Гиргинова

 

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

ek

Европейската комисия изрази загриженост за целенасочените атаки срещу съдии в някои медии

Брюксел отчита напредък на България и се надява на край на наблюдението до края на мандата на комисията
Снимка: ClubZ

Апелативният спецсъд остави в ареста Десислава Иванчева и Биляна Петрова

vss

Цацаров видя кампания в медиите срещу прокурор Димитър Франтишек

Прокурорската колегия отмени изненадващо изслушването на ръководството на спецпрокуратурата
vss

Върховните съдии пратиха Павлина Панова и Надежда Джелепова в КС, президентът заложи на Атанас Семов

VSS

Прокурорската колегия отложи смяната на временния шеф на спецпрокуратурата

Огнян Дамянов намекна за проблеми в ръководството
Снимка: Дневник

Съдийската колегия на ВСС защити съдия от Софийския районен съд, атакуван от телевизия “Алфа”

Няма да допуснем обругаване срещу български магистрати, основаващи се на голословни твърдения, декларират кадровиците
Снимка: Дневник

Изборът на конституционен съдия мина под знака на политически разпри между ГЕРБ и БСП

Красимир Влахов влиза в Конституционния съд
Снимка: Дневник

Всички, с изключение на БСП, подкрепиха Красимир Влахов за конституционен съдия

Снимка: Дневник

Емилия Русинова се отказа от конкурса за ръководител на Апелативната специализирана прокуратура

Следователят Бойко Атанасов не получи нито един глас в своя подкрепа
em-rusinova

Внезапно заболяване на Емилия Русинова отложи избора за шеф на Апелативната специализирана прокуратура

9 коментара

Вашият коментар