Случайното разпределение на делата може да се манипулира само с „малко съобразителност”

Всеки, който притежава „малко съобразителност”, би могъл да манипулира системата за случайно разпределение на делата без това да оставя следи. Това е изводът от независимия доклад от проверката на сигурността на системите за случаен подбор на съдиите във Върховния административен съд, Върховния касационен съд и Софийския градски съд, извършена от Българския институт за правни инициативи (БИПИ).

Неправителствената организация, заедно с независим IT-специалист са проследили нивото на сигурност на софтуера, който разпределя делата, възможността за „вътрешни” злоупотреби с програмата, както и как страните по делата биха могли да проследят дали случайният принцип е приложен законосъобразно. Наблегнато е и на методологията на контрола, осъществяван от Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Изводите на експертите са че програмата, с която работят 95% от съдилищата в страната, е напълно незащитена и би моглo да се манипулира без това да оставя проследими следи. Софтуерът позволява чрез елементарно редактиране на данните в текстови файл да бъдат подменяни резултатите, а това може да се случва дори с архивните файлове, което на практика означава, че няма никакъв надежден начин да се проследи дали движението на едно дело е било „по правилата”. Манипулациите могат да се извършват върху двата ключови елемента от системата – случайността на избора на съдиите и коефициента на натовареност на съдиите. Това означава, че натовареността на конкретен съдия или броят на разпределените му до този момент дела може да се изменя, така че при злонамерено желание конкретни съдебни казуси да се падат на точно избран магистрат. Селектирането може да се случи както с няколко последователни избора, така и чрез сваляне или дигане на коефициента на натовареност на определен съдия. Изводите са направени след експериментално тестване на програмата във ВАС, след което е съставен протокол за резултатите.

Програмният директор на БИПИ Христо Иванов, който представи резултатите, подчерта, че за разлика от програмата АСУД, която се използва във ВКС и е изключително надеждна, програмата Law Choice (която се използва във ВАС и СГС) позволява пробиви, които би могъл да направи всеки компютърно грамотен човек. Софтуерът не дава гаранции, че конкретно дело няма да бъде разпределяно недобросъвестно по няколко пъти, докато не се падне на подходящия съдия, а следите от предишните „случайни” избори – бъдат изтрити. Иванов обясни, че тази програма е създадена през 2006 година, за да се разпределят дисциплинарните производства между членовете на ВСС, а легендите разказвали, че разработчикът на програмата дори се хвалел, че е написана за една нощ. „Тя и изглежда така, сякаш е създадена за една нощ”, коментира той.

Освен това с елементарно копиране на програмата, всеки би могъл да генерира нова парола, с която да влезе в софтуера и да направи каквото поиска, а после да изтрие следите от действията си. По думите на Иванов докладът показва „къде е отвертката”, а компетентните институции би трябвало да предприемат действия, за да стане ясно дали тя се използва и от кого.

Необходимо е и в най-спешен порядък програмата Law Сhoice да се подмени с друг софтуерен продукт, а ВСС да създаде правила каква трябва да е архитектурата и реквизитите на новата програма, така че тя да не позволява нерегламентирани действия. От БИПИ са категорични, че докато това стане, проверките трябва да продължат, обхватът им да се разшири, а ВСС да задължи всички съдилища да се снабдят със софтуер, който записва всички действия на компютрите, от които се борави с програмата за случайния избор.

Иванов подчерта, че би трябвало строго да се преосмисли властовия потенциал на административните ръководители в съдилищата, тъй като те са тези, заедно със системните администратори, които „контролират” реда за използване на програмата.

Специфичен кръг проблеми със случайното разпределение на делата съществува във Върховния административен съд, обясни програмният директор на БИПИ. Докато във Върховния касационен съд решението за определяне на материята по отделения се взима от Общото събрание на съдиите, то във ВАС това се прави със заповед на председателя. Във ВАС случайният избор посочва единствено съдия-докладчик по делото, докато останалите съдии в петчленните състави (които са мнозинство), се определят по непрозрачен начин, който зависи от преценката на административното ръководство. Затова, според БИПИ, е необходимо да бъде инициирано съвместно общо събрание на съдиите от ВАС и ВКС, за да се уеднакви практиката.

Програмният директор на БИПИ уточни, че не би се изненадал ВСС да оспори заключенията, тъй като от 2006 година, въпреки индикациите, че системата за случаен избор не е надеждна, никой не е предприел никакви стъпки за осигуряване на сигурността срещу злоупотреби. А именно случайният подбор на съдии е механизмът, чрез който биха могли да се елиминират широк кръг корупционни практики в съдебната система.

Както „Съдебни репортажи” писа, проверките за случайно разпределение на делата, заложени от ВСС, бяха бламирани от съвета след безпрецедентно острата реакция на председателя на ВАС Георги Колев, който обвини проверяващите в некомпетентност. Това се случи две седмици след като комисията проверяващи „влезе” в съда и малко преди да бъде осъществена проверката в Софийския градски съд, чийто председател бе именно Колев, преди да оглави ВАС. Проверка в СГС все пак се осъществи, но без участието на членове на ВСС.

Текст: Галина Гиргинова