Венецианската комисия: Гаранции за независимостта на съда и участие на правосъдния министър в номинациите за главен прокурор

Министърът на правосъдието да може да предлага кандидати за главен прокурор, а председателите на върховните съдилища да се номинират от общите събрания на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Това е една от препоръките в официалното становище на Венецианската комисия, което бе прието днес. В публикувания на страницата на комисията доклад експертите подчертават, че съдиите трябва да имат право на номинации, за да се избегне политизацията на избора на председатели на върховните съдилища, които се назначават с указ на президента.

„Що се касае до предложенията за главен прокурор, законодателството може да предвиди участие на министъра на правосъдието в процедурата по номинации”, сочат от Венецианската комисия и добавят, че в процедурата могат да бъде въвлечени и професионална и неполитическа експертиза на хора, уважавани от обществото и ползващи се с доверието на правителство. „Както вече беше посочено от Венецианската комисия, с оглед на значението на наказателното преследване на престъпленията в правилното и ефективно функциониране на държавата, е разумно правителството да има някаква намеса при назначаването за тази позиция”, мотивират се експертите.

От комисията считат, че министърът може да участва и в номинациите на ръководители в прокуратурата. Подобно решение присъства в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, изготвен от Министерството на правосъдието, който трябва да влезе в парламента след приемането на поправките в Конституцията.

Становището на Венецианската комисия, в което отсъстват и критики към разпределението на професионалната и парламентарната квота в прокурорската колегия на ВСС, развенчава широко застъпваното от част от партиите и главния прокурор Сотир Цацаров, че предложенията за промени в Конституцията нарушават баланса на властите и биха довели до компрометиране на независимостта на прокуратурата.
В официалното становище на прокуратурата за промените ЗСВ се посочваше, че е категорично неприемливо министърът на правосъдието да предлага на ВСС кандидати за административни ръководители на прокуратури и завеждащи следствени отдели в окръжните прокуратури, но не и за председатели на съдилища. „Това решение дава повод да се счете, че авторите на проекта не намират основание изпълнителната власт да стои еднакво отдалечено и да зачита в еднаква степен независимостта на всички органи на съдебната власт“, посочи при представянето му главният прокурор Сотир Цацаров. От Асоциацията на прокурорите обявиха предложенията в ЗСВ за „законодателна репресия”.

Становището на на практика препоръчва участието на изпълнителната власт в номинирането на главен прокурор, като отчита спецификите на българската среда. В становището ясно се подчертава, че постсоциалистическите страни са наследили модел на мощни прокуратури, които се явяват заплаха за независимостта на съда. От документа става ясно, че експертите отчитат различнията между съда и прокуратурата, като документът изрично подчертава необходимостта от гаранции за независимостта на съда и и отчетливо разделение на кадровите въпроси на съдиите от тези на прокуратурата.
Приветствано е разделянето на ВСС на отделни колегии – съдийска и прокурорска, които да решават кадровите и дисциплинарните въпроси самостоятелно, а предлаганата структурна промяна на кадровия орган е оценена като стъпка към укрепване на независимостта и прозрачността на съдебната власт. Но се препоръчва и по-радикална реформа. Експертите смятат, че част от правомощията, касаещи обучението, назначаването и освобождаването и наказването на съдии, освобождаването на изборен член и избора на „тримата големи” следва да бъдат прехвърлени от Пленума на ВСС към съответните колегии, за да се осигури изцяло независимостта на съдиите и прокурорите. “Съдиите трябва да са независими по отношение на техните функции, а прокурорите да се радват на своята автономност. Правомощията на пленума трябва да се преразгледат и това е въпрос от общ интерес за самата система”, казва Венецианската комисия.

Прехвърлянето на тези правомощия на колегиите бе едно от предложенията, внесено от Реформаторския блок, за промяна между първо и второ четене на основния закон.

Като допълнителна гаранция за деполитизиране на ВСС от Венецианската комисия препоръчват 11-те члена от парламентарната квота да бъдат избирани с квалифицирано мнозинство, като това ще гарантира назначаването на независими професионалисти. Опасенията, че високият праг за избор може да блокира процедурата е отчетен от експертите, които сочат, че могат да бъдат предвидени достатъчно ефективни механизми, с които да се намери решение. Препоръчва се парламентът да избира доказали се представители на юридическата общоност – адвокати, преподаватели по право и дори – представители на гражданското общество, но не и активни политици или народни представители. По този начин съставът на ВСС ще бъде балансиран, като в него ще влязат и „потребители” на съдебната система.
Комисията счита, че от съществена важност за реформата е решенията на ВСС да се взимат с явен вот, включително и тези по дисциплинарни въпроси, като се осигури справедлив процес на магистратите. По този въпрос експертите отбелязват, че работата на кадровият орган трябва да е възможно най-прозрачна, като членовете му трябва да се отчитат пред обществото, в този смисъл явният вот ще послужи за повишаване на общественото доверие в дейността на съвета.

В становище има забележки по отношение на правомощията на министъра на правосъдието. В него е препоръчано управлението на имуществото на съдебната власт да остане в ръцете на министъра. В проекта за промени в Конституцията се предвижда управлението да мине към ВСС. От комисията обаче са категорични, че основното задължение на кадровия орган на съдебната власт е да назначава, повишава, премества, понижава и освобождава магистрати, а опитът на други страни показва, че допълнителните правомощия като управление на имуществото претоварва прекомерно органът.

Освен това от комисията съветват министърът на правосъдието да не председателства заседанията на съвета, както и да одобрява дневния ред на заседанията. Експертите са на мнение, че удачен вариант би било заседанията на съвета да се председателстват от член на съвета, който да бъде избран от колегите си с 2/3 мнозинство. Необходимо е да отпадне и възможността министърът на правосъдието да предлага магистрати за повишаване, назначаване, повишаване и отстраняване от длъжност, но не и правомощието му да предлага образуване на дисциплинарни дела срещу магистрати. Препоръчва се също министърът на правосъдието да може да предлага бюджет на съдебната власт и да го внася във ВСС за обсъждане.

Комисията счита, че увеличаването на правомощията на ИВСС е положителна стъпка, но следва да се внимава съдебните инспектори да не засягат независимостта на съдиите. Също положително е оценено въвеждането на възможността Висшият адвокатски съвет да сезира Конституционния съд, но се препоръчва въвеждането на пряка конституционна жалба и правото на всеки съд да сезира КС за противоконституционност на закони.