Изтече срокът за внасяне на нови промени в Конституцията, ДПС и БСП отсъстват от съдебната реформа

Реформаторският блок предлага ограничаване на правомощията на Пленума на ВСС и процедура за отстраняване на главния прокурор при извършване на престъпление
21-10-2015; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Съдебни репортажи

Снимка: Съдебни репортажи

Реформа в прокуратурата, изричен механизъм, по който главният прокурор може да бъде отстранен от длъжност при данни за извършено престъпление и намаляване на мандата на „тримата големи“ в съдебната власт и Висшия съдебен съвет (ВСС). Това са част от предложенията, постъпили в Народното събрание между първо и второ четене на проекта за промени в Конституцията, от името на Реформаторския блок (РБ). В същото време в парламента очаквано бяха вкарани и редица поправки, които са в тотална колизия със смисъла на реформата и такива, чиито предназначение не е съвсем ясно.

Днес изтече последния срок, в който депутатите можеха да депозират своите предложения за промени в Конституцията. По информация на “Съдебни репортажи” от БСП и ДПС не са се възползвали от възможността да депозират предложения между двете четения. Пасивността на ДПС идва на фона на заявката на лидера на партията Лютви Местан, че е необходимо между първо и второ четене текстовете да се прецизират, за да получат подкрепата на движението. Преди приемането на поправките на първо четене в Пленарната зала Местан припомни позицията на партията, че разпределението на професионалната и парламентарната квота в прокурорската колегия е „проблемът на проблемите“ и именно той ще попречи конституционният проект да бъде реализиран успешно. Прецизиране на текстовете, касаещи “проблемът на проблемите” обаче бяха внесени от АБВ.

На 23 септември Местан постави и второ условие за подкрепата на ДПС на следващо четене – да не бъде разширяван обхвата на законопроекта, като така се противопостави на заявеното от Реформаторския блок, че смятат да внесат още конструктивни предложения.

Внесени предложения има от групата на “Атака”, но до този момент не е ясно какво съдържат.
Ограничаване на властта на главния прокурор

Част от предложенията, внесени с подписите на Реформаторския блок, са насочени към реформиране на прокуратурата. В сегашният текст на Конституцията, който урежда фигурата и правомощията на главния прокурор е посочено, че той осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори. Безкрайният обхват на нормата е събирал редица критики през годините от юридическата общност. РБ предлага промяна, с която думите „методическо ръководство“ да отпаднат. Поправката е насочена към редуциране на формалната и неформална власт на главния прокурор над отделните прокурори.

По подобие на румънския модел за борба с корупцията от РБ предлагат разследването на тежки престъпления от общ характер, извършени от лица, заемащи висши държавни и управленски длъжности, да се осъществява от заместник на главния прокурор за противодействие и борба с корупцията. Той трябва да се избира от ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички негови членове за срок от пет години и да бъде независим от обвинител №1, като се отчита ежегодно пред ВСС. По информация на “Съдебни репортажи” част от предложенията, включително това за създаване на фигурата на независим зам.-главен прокурор са на Националната гражданска инициатива “Правосъдие за всеки”.

Поправката кореспондира с изоставената идея за създаване на независимо звено, което да разследва корупцията по високите етажи на властта. Вместо това в прокуратурата бе създадено „на тъмно“ специализирано звено със заповед на главния прокурор, което влизат служители на МВР, ДАНС и митниците. То обаче работи в пълна секретност, като от прокуратурата отказват да оповестят колко обвинители работят там и как са избрани.

Предлага се и намаляване на мандата на „тримата големи“ – главният прокурор и председателите на върховните съдилища, от седем на пет години, а на ВСС – от пет на три години. По този въпрос също отдавна тече дискусия заради прекомерно дългите мандати в съдебната власт, които бюрократизират членовете на кадровия орган, и на практика правят недосегаеми „тримата големи“. От РБ предвиждат и механизъм за отчетност и „импийчмънт“ на главния прокурор. В парламента е внесено едно от предложенията, които отпаднаха от първоначалния проект за промени в Конституцията след „историческия компромис“ – възможността за изслушване на главния прокурор в парламента. В чл. 130, ал. 7, в който се казва, че ВСС изслушва и приема годишните доклади на ВКС, ВАС и главния прокурор, се добавя изречението: “При неприемане на доклада за дейността на Прокуратурата, представен от Главния прокурор, Висшият съдебен съвет, с квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове, предлага на Президента освобождаването му от поста.”

По предложение 1/5 от народните представители ВСС отстранява временно от длъжност главния прокурор в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер, предвижда друго предложение на реформаторите.

Как да се издигат кандидатури за „тримата големи“

Друга поправка, внесена от РБ, касае начинът, по който се издигат кандидатури за „тримата големи“. Досега това можеха да правят петима членове на ВСС, проектотекстът налага ограничения – предложения за председатели на върховните съдилища да могат да право само членове на съдийската квота във ВСС, а за главен прокурор – само членове на прокурорската колегия.

Предвижда се избор на парламентарната квота във ВСС с 2/3 мнозинство от всички народни представители. Това бе една от препоръките в становището на Венецианската комисия, което даде положителна оценка за поправките в Конституцията, но и препоръча още по-радикална реформа.

Всички правомощия по кадровите и дисциплинарни въпроси се прехвърлят от Пленума в колегиите на ВСС – те ще взимат решения за прекратяване на правомощията на избор член на съответната колегия, ще организират квалификацията на съдии, прокурори и следователи, правят предложения за назначаване и освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор до президента, съответната колегия дава разрешение за наказателно преследване на съдия, прокурор и следовател по искане на главния прокурор, придружено с доказателствени материали, като решението за това се взима от 2/3 от членовете на колегията.

Друг текст, който отпадна от първоначалния вариант на проекта за основен закон, също е внесен от РБ – предложението е членовете на ВСС да гласуват явно решенията си. Тайният вот предизвика редица скандали, като последният от тях, свързан с избора на председател на Софийския апелативен съд, тотално компрометира тайния вот, след като единственият кандидат съдия Нели Куцкова получи по-малко гласове в своя подкрепа, отколкото бяха положителните изказвания за нея. От партията са внесли и друго отпаднало предложение – възможността съдилищата, които са втора и последна инстанция по дела, да сезират Конституционния съд, ако се натъкнат на противоречие на закон с Конституцията.

Прави се опит и за разтоварване на ВАС, като от подсъдността на съда отпадат делата по обжалване на актовете на Министерски съвет и министрите във връзка с назначения на служители. Това всъщност са най-често трудови дела за уволнения, които, според част от юридическата общост, следва да са подсъдни на административните съдилища. В чл. 120, ал. 2 се предлага отпадане на ограничението за обжалване на административни актове от граждани и организации. Юристи, с които „Съдебни репортажи“ разговаря, обясниха, че текстът отваря широко вратите за обжалване и би могъл да доведе до лавина от дела с неизяснен интерес.

Депутът от РБ Петър Славов е внесел поправка за отпадане на районните и окръжните съдилища от Конституцията и за създаване на тяхно място на регионални съдилища. “Първият, макар и не най-важен мотив, е да се приведе структурата на съдилищата в съответствие с регионалното деление на страната. От 20 години в България няма окръзи, а области, а съдилищата все още се наричат окръжни”, обясни Славов, цитиран от „Правен свят“. По думите му обаче основната причина да предложи тази промяна в Конституцията е възможността за прекрояване на съдебната карта, с което да се оптимизира управлението на ресурсите – човешки и финансови, на системата. Същата идея бе лансирана преди две седмици от председателя на Съюза на юристите Владислав Славов (баща на Петър Славов). Поправката обаче е доста спорна, тъй като не е съвсем ясно до какво ще доведе и как би се провела такава реорганизация.

АБВ – плътно зад безотчетността на прокуратурата

Напълно очаквано между първо и второ четене от АБВ внесоха предложения за изменения на Конституция, които изцяло обезсмислят реформата. В противоречие с позитивното становище на Венецианската комисия по разделянето на ВСС на съдийска и прокурорска колегия и разпределението на професионалната и парламентарната квота в тях, от партията на Георги Първанов предлагат текстове, които бламират минималните гаранции за независимост на съда и отчетност на прокуратурата. Според поправките, внесени от АБВ, в съдийската квота се добавя един член, избран от парламента и така в колегията няма да доминират съдии, избрани от съдии, каквито са международните препоръки.

Обратно – в прокурорската квота членовете на парламентарната квота са с един по-малко, което ще запази абсолютната власт на главния прокурор в нея.

В края на септември пред бТВ лидерът на АБВ обясни, че от партията не подкрепят разпределението в прокурорската квота заради „политическото въздействие, възможността за блокиране на нейната работа“, което е непримливо. „Това е и изразеното становище, за съжаление още не документирано, и на представителите на Веницианската комисия. Това е моята информация, че тяхната теза се доближава до нашата. Ако все пак искаме да има движение и то консенсусно със 180 гласа и повече дори, то тогава нека да се договорим и да приемем едно своеобразно становище, то не е задължително, но становище преди гласуването на самите конституционни промени в парламента, че по третия пункт ние ще търсим друго решение. Тoва е решение което смятам, че отпушва бързината на съдебния процес и създава условия за по-голяма справедливост”, предвиди тогава Първанов.

Прогнозата му за становището на Венецианската комисия обаче не се сбъдна. Експертите от комисията подкрепиха съотношението на квотите в колегиите и препоръчаха, за да се избегнат съмненията за партийни назначения във ВСС членовете на кадровия орган от парламентарната квота да се избират с квалифицирано мнозинство. Освен това Венецианската комисия отбеляза, че е необходимо да бъдат дадени гаранции за независимостта на съда, тъй като “бившите социалистически държави са наследени мощни прокуратури, които застрашават независимостта на съда”.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: ПРБ

ВСС доказа, че главният прокурор е недосегаем

Искането на правосъдния министър за отстраняване на Иван Гешев беше отхвърлено като недопустимо
Syd

Поетапно въвеждат ЕИСС по региони и според натовареността на съдилищата

Снимка: Дневник

ВСС окончателно смачка скандала „ЦУМ-гейт“ и отказа да изслуша главния съдебен инспектор за злоупотреба с право

Лозан Панов: Точкова да постъпи отговорно и да си подаде оставката
sud-delo

Пълен хаос с ЕИСС, няма да заработи до края на годината, а след това – неяснотата остава

Снимка: Дневник

ССБ: Отказът на главния съдебен инспектор да изпълни решение на съда и да оповести резултата от проверката „ЦУМ-гейт“ дискредитира ИВСС

Снимка: Дарик

Венецианската комисия за пореден път напомня, че България трябва да осигури независимо разследване на главния прокурор

Снимка: Дневник

Външен одит на ЕИСС ще има, „ама друг път“

sud-delo

Съдийската колегия осъди атака на Валери Симеонов срещу съдии от ВКС

Снимка: Дневник

Членове на ВСС видяха внушения с политически привкус в искането на Съюза на съдиите за дебат и отстраняване на главния прокурор заради действия, които рушат правовата държава

Иван Гешев отказа да участва в дискусията
Снимка: ПРБ

Иван Гешев пред депутати: Главният прокурор няма как да извърши престъпление – почти невъзможно е

Обвинител №1 не отговори конкретно на нито един въпрос за обществено значими разследвания

Вашият коментар