Прокуратурата обяви измененията в Закона за съдебната власт за предимно противоконституционни

Магистратите застават зад явното гласуване във Висшия съдебен съвет
28-07-2015; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;

sotir-cacarov
Оценката на прокуратурата за промените в Закона за съдебната власт, изработвен от работна група в Министерството на правосъдието, е отрицателна. „Преобладаващата част от нормативните предложения са противоконституционни и концептуално погрешни. Дори защитими и полезни законодателни идеи не са получили необходимата качествена реализация и изпълнението им подлежи на оптимизиране“, пише в официалната позиция на държавното обвинение, откъдето допълват, че извън проекта са останали важни за решаване въпроси, а заключението е, че ЗИД на ЗСВ не може да изпълни целите, заложени в Актуализираната стратегия за съдебна реформа, приета от парламента. Становището на прокуратурата бе представено днес от главния прокурор Сотир Цацаров на извънредно заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), на което бяха обобщени резултатите от обсъжданията на промените в органите на съдебната власт.

Цацаров уточни, че становището е оформено късно снощи след проведено обсъждане в прокуратурата. Как се е случило то – не стана ясно. Както „Съдебни репортажи“ писа, по решение на Висшия съдебен съвет главният прокурор и председателите на двете върховни съдилища бяха натоварени да организират обсъждане на промените в Конституцията и съдебния закон. В изпълнение на това решение председателят на ВКС Лозан Панов и правосъдният министър Христо Иванов проведоха дискусии със съдии от всички апелативни райони. Председателят на ВАС Георги Колев каза днес, че становището на административните съдии не е готово. От думите му обаче не стана ясно дали подобни дискусии са провеждани по райони в страната.

Според прокуратурата предложенията за изменения в съдебния закон могат да бъдат разделени в три групи – изменения, заслужаващи безусловна подкрепа, както от гледна точка на въплътената идея, така и като правнотехническо изпълнение, защитими и полезни законодателни идеи, които не са получили достатъчно качествена реализация и изпълнението им подлежи на оптимизиране и концептуално погрешни, противоконституционни и неприемливи предложения от гледна точка на принципите на устройството на съдебната власт и на обществените потребности.

Позицията на прокуратурата не е изненадваща в нито една част, тъй като още при представянето на законопроекта в МП и преди обсъждането му сред магистратите, главният прокурор Сотир Цацаров каза, че становището му за предложенията е „крайно отрицателно“.

В становището е записано, че държавното обвинение подкрепя прекия избор на членовете на ВСС от професионалната квота и стратегическото решение за разделяне на ВСС на две колегии, но, според държавното обвинение, е нарушен балансът на представителството при формиране състава на двете колегии на ВСС и по-точно съотношението между професионалната и парламентарната квота в прокурорската колегия. „Така, вземането на решения по кадрови, дисциплинарни и организационни въпроси може да бъде доминирано от парламентарната (политическа) квота. Не намираме основания да отстъпим от вече изразеното по първия ЗИДКРБ становище, че предложеният баланс не съответства на международните стандарти за гарантиране на независимостта на прокурорите от политическо и от друго институционално въздействие“, се сочи в позицията.

Правомощията на колегите и Пленума на кадровия орган са неправилно разпределени, а като пример е посочено, че не колегиите, а целият ВСС трябва да прекроява съдебната карта. Очаквано от прокуратурата не подкрепят идеята ВСС да е непостоянно действащ орган и по време на мандата му членовете му да продължават да правораздават или да са практикуващи адвокати.

„Независимостта на съдебната власт се компрометира от възможен конфликт на интереси, когато член на колегия взема решение по кадрови или кариерен въпрос, касаещ негов административен ръководител или колега от съда или прокуратурата, в които продължава да работи, или (ако е адвокат) осъществява процесуално представителство по водено от същия магистрат дело. Не следва да се пренебрегва и рискът от неправомерно въздействие от страна на административен ръководител по отношение на организационно подчинен му магистрат – член на ВСС“, мотивират се от прокуратурата.

Отрицателна е и оценката за създаването на постоянни комисии към ВСС, които ще поемат по-голямата тежест в дейността на ВСС по дисциплинарните дела, атестирането и конкурсите. Според Цацаров „недопустимо се “прехвърлят” важни правомощия по управление на съдебната система от ВСС на помощни органи, които не са конституционно уредени“, създават се предпоставки за формално упражняване на правомощията от колегиите и Пленума, а подобна организация би била прекалено тромава.

Положително е оценена идеята съдебният инспекторат да проверява интегритета на магистратите, но и по този въпрос има критики. „Неприемливо е постоянните комисии към ВСС да възлагат на ИВСС проверки, вкл. и за наличието на икономически и политически зависимости. Създава се впечатление, че тези комисии (чийто състав не е от членове на ВСС) се превръщат в орган, който наред с Пленума и колегиите може да изисква от инспектората извършване на определена дейност независимо от преценката на инспекторите“, се сочи в становището, където са посочени и други неясноти.

От държавното обвинение са категорични, че закриването на Върховната административна прокуратура е противоконституционно. “Съгласно чл. 126, ал. 1 КРБ, структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. Това е израз на функционалната независимост на органите на съдебната власт и обуславя задължение на законодателя да уреди съществуването на прокуратура, съответна на Върховния административен съд”, пише в становището. Одобрение получават предложенията за определяне на единна структура на прокуратурата, за по-ясното отграничаване на функциите на административните ръководители по административно-организационно ръководство от същинските им магистратски функции, както и относно подробната уредба за отчетност на главния прокурор.

Без изненади е становището и по отношение на отпадането на предварителните проверки, които прави прокуратурата. Според Цацаров отпадането им е необосновано и несъгласувано с НПК. “Изложените в мотивите аргументи предизвикват съмнение правят ли авторите на проекта разлика между общонадзорните функции на прокуратурата и правомощията на прокурора да изисква документи, сведения, обяснения и т.н., да извършва лични проверки и да възлага на съответните органи такива, както и ревизии при данни за престъпление от общ характер“, сочат от прокуратурата. Добавя се, че отмяната на чл. 145 ЗСВ без кореспондиращи промени в НПК създава риск от блокиране дейността на прокуратурата и от необосновано засягане правата на гражданите в случаите, когато те депозират сигнали (т.е. е налице законен повод), несъдържащи достатъчно данни за извършено престъпление. Промяната в закона, според държавното обвинение, може да доведе до две неблагоприятни алтернативи – отказ да се образува досъдебно производство поради липса на достатъчно данни или незаконосъобразно образуване на такова в нарушение на 211 НПК. „И в двата случая ще бъдат накърнени права на граждани, ще нарасне броят на прекратените досъдебни производства и на исковете по ЗОДОВ срещу прокуратурата”, аргументират се оттам.

От прокуратурата се противопоставят и на предложението горестоящият прокурор да изземва и сам да решава делото, ако наблюдаващият прокурор не е съгласен с указанията му. “Подобни норми могат да доведат до това горестоящите прокуратури да “търпят” незаконосъобразни произнасяния, за да не се натоварят със задълженията на наблюдаващ прокурор. Намираме, че измененията в чл. 46 ал. 3 и 4 НПК (ДВ бр. 42 от 2015 г.) дават достатъчно гаранции срещу неправомерна намеса във вътрешното убеждение на наблюдаващия прокурор”, пише в документа.

Любопитно е, че становището няколко пъти препраща към по-добро уреждане на различни въпроси към внесения от група депутати от ГЕРБ ЗСВ, който на практика преповтаря прокурорските идеи за изменения в съдебния закон. „Проектът не разписва важни правила за търсената децентрализация в прокуратурата, за създаване на механизми за повишаване ефективността на нейната работа и адекватна подотчетност. Повече подкрепа заслужават законодателните предложения на внесения в Народното събрание проект на ЗИДЗСВ“, пише в позицията на прокуратурата.

Критики има и към промяната на регламента за конкурсите в системата. „Твърде широка почва за субективни оценки поставят изискванията за заемане на длъжност съдия, прокурор и следовател. Според предложеното, кандидатът трябва да притежава „социални умения и нагласи, относими към успешното справяне с работата на съдия, прокурор и следовател в демократичното общество“, за което се очаква да представи и документи.
Към председателите на ВКС и ВАС и към главния прокурор също са предявени допълнителни изисквания за „значим принос в развитието на правото“, „обществена чувствителност“, а за главния прокурор и „преданост към конституцията и демократичния ред“, сочат прокурорите и виждат „опасност от субективна оценка“ в изискването в конкурсната процедура да се изготвя „есе по актуален за обществото въпрос, което позволява на кандидата да изрази своето отношение към ценностите на Конституцията на Република България“. „Подобно изискване няма място в ЗСВ, който не урежда материя от сферата на образованието, изкуството и културата“, отсичат от прокуратурата, а Цацаров сравни уредбата с явяване на политически изпит.

Според прокуратурата противоречи на Конституцията предложението за ограничаване на броя на мандатите на административните ръководители и на техните заместници до два последователни – независимо от ръководения орган на съдебна власт. Категорично неприемливо е министърът на правосъдието да предлага на ВСС кандидати за административни ръководители на прокуратури и завеждащи следствени отдели в окръжните прокуратури, но не и за председатели на съдилища. „Това решение дава повод да се счете, че авторите на проекта не намират основание изпълнителната власт да стои еднакво отдалечено и да зачита в еднаква степен независимостта на всички органи на съдебната власт“, посочи Цацаров.

Противоконституционно е предложението всяка от колегиите на ВСС по отправено от главния прокурор искане да разрешава дали даден магистрат да бъде привлечен като обвиняем, считат от прокуратурата. „Проектът на практика развива непризнат от Конституцията „квазиимунитет“ на магистратите срещу наказателно преследване за престъпление от общ характер. Игнорира се фактът, че след измененията на КРБ от 2003 г. въпросът с магистратския имунитет е решен по начин, който изключва признаването на наказателна неотговорност и наказателна неприкосновеност в случаите на извършено умишлено престъпление от общ характер. Наред с това, конституционните правомощия на прокуратурата за наказателно преследване не могат да бъдат ограничавани със ЗСВ, като упражняването им се обвърже с разрешение на колегия на ВСС или със съгласие на магистрата, срещу когото се води наказателното производство“, пише в становището.
Несъответно на Конституцията е и предложението съответната колегия на ВСС да налага дисциплинарно наказание на председателите на ВКС и на ВАС и на главния прокурор.

„Твърдим, че това право не принадлежи на целия ВСС, а още по- малко на негова колегия. Конституцията установява диференциран режим на дисциплинарна отговорност само за магистрати и за изборните членове на ВСС (чл. 130, ал. 8, т. 4 КРБ). Членовете по право се назначават с указ на президента по предложение на пълния състав на ВСС и предсрочно се освобождават, вкл. и на основанията по чл. 129, ал. 3, т. 5 КРБ, след като ВСС сезира президента на републиката с предложение. Следователно, ВСС няма право сам да налага наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“ спрямо председателя на ВКС, председателя на ВАС и главния прокурор“, мотивират се от държавното обвинение. Според прокуратурата авторите на проекта не са си изяснили и понятието интегритет на магистрата.

Преди Цацаров да представи официалното становище на прокуратурата председателят на Правната комисия на ВСС Юлиана Колева обобщи резултатите от допитването до магистратите по промените. В него са участвали близо 80 следователи и 240 съдии. Обобщението сочи, че съдиите предимно подкрепят реформата, а следователите се обявяват против. Колева уточни, че нито един магистрат не подкрепя оставането на тайното гласуване във ВСС, което обаче по настояване на ДПС и АБВ отпадна от проекта за промени в Конституцията.

Колева обаче се наложи да отговаря на въпросите на главния прокурор Сотир Цацаров защо нито един прокурор не е попълнил тази анкета. Тя му обясни, че въпросниците са раздавани при обсъжданията по апелативни районни на съдиите, следователите сами са изразили желание да ги попълнят, а такова предложение е имало и към прокуратурата, но нито един обвинител не се е отзовал. След това Галя Георгиева и Светла Петкова настояха да разберат защо изследването се презентира, след като не е представително. Георгиева дори настоя пред цялата аудитория Юлиана Колева да й каже точната бройка на съдиите в България, след което заключи, че обобщението на резултатите не е меродавно.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

vks

ВСС отне управлението на Съдебната палата от председателя на ВКС, въпреки предупрежденията за хаос и щети

Пленумът възложи грижата за сградата на председателя на Софийския апелативен съд
sud-delo

ВСС засекрети одита за случайното разпределение на делата заради конфиденциалност и следствена тайна

Атанаска Дишева: Няма нито една констатация, че системата е пробита
Снимка: Дневник

Съдът ще гледа дела срещу неоснователни действия на администрацията по време на извънредното положение, реши Съдийската колегия

Свидетелства за съдимост ще се издават и на гише
Снимка: Дневник

Съдийската колегия изработва механизъм за реакция при посегателства срещу съдии заради зачестилите атаки срещу магистрати

Кадровиците защитиха четирима съдии, обект на атаки от страни по дела и злонамерени медийни публикации
vss

Съдийската колегия ще разследва съдия Андон Миталов. Председателят на ВКС: Знак към останалите, че за произнасяния могат да бъдат уволнявани

VSS

Съдийската колегия иска доказателства от правосъдния министър по предложението за уволнение на съдия Андон Миталов

Снимка: Дневник

Съдийската колегия ще поиска от САЩ допълнителна информация за съдия Андон Миталов

Председателят на спецсъда: Колегата се ползва с много добро име
vss

Съюзът на съдиите до ВСС: Уронва ли главният прокурор престижa на съдебната власт чрез създаване на впечатление за превръщането на прокуратурата в политически властови център

Снимка: Дарик

“Независим” и подчинен на главния прокурор да разследва обвинител №1, предлага правителството

Syd

Венецианската комисия: Механизмът за разследване на главния прокурор не бива да обхваща и председателите на върховните съдилища

Съветът на Европа призова управляващите да се откажат от проекта “Кирилов”

Вашият коментар