Асоциацията на прокурорите вижда “законодателна репресия“ в промените в Конституцията и Закона за съдебната власт

24-06-2015; категория: Новини; автор: Галина Гиргинова;
Снимка: Дарик

Снимка: Дарик

„Законодателна репресия“, сбъркани приоритети и фокус на съдебната реформа, както и послание, че срещу силната прокуратура трябва да се действа „с меч“. Това са само част от вижданията на Асоциацията на прокурорите в България по предложенията за промени в Конституцията и Закона за съдебната власт, изготвени от Министерството на правосъдието, които бяха представени на конференция в Съдебната палата, на която участваха главният прокурор Сотир Цацаров, министърът на правосъдието Христо Иванов и конституционалисти, които категорично се противопоставиха на разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии.

Съсловната организация на прокурорите и досега е изразявала категорично несъгласие с промените, предложени от екипа на министър Иванов. Цялостното становище по проектите бе представено от зам.-районния прокурор на София Стефан Милев и член на асоциацията, който започна изложението си с категоричното уточнение, че позицията на съсловната организация е автономна и не бива да се свързва със становището на ръководството на прокуратурата, защото между тях има различия. „Фокусът на тези реформи е сгрешен.
Реформи са необходими, спор няма, но те не отговарят на реалните нужди на правораздаването в момента и на обществените очаквания. Реформата трябва е във функционирането на правораздавателния апарат, а не да се изчерпва със структурни промени“, обясни Милев.

Той посочи, че редовите прокурори се нуждаят от премахване на процесуалния формализъм по „ретроградния модел на съветския процес“, а не се интересуват от продължителнотта на мандатите на ръководителите, например. Необходимо е да се премахне „рязката граница“ между действията, които извършват полицейските служители и процесуалните действия, които единствено са годни при процес в съда, необходимо е всеки факт, всяко доказателство в досъдебното производство да бъде доказателство в съда, обобщи Милев. Ето защо, от асоциацията считат, че „тези професионални необходимости се подменят, с тема, която не е важна“.

По думите на прокурора всички обвинители са наясно какви са проблемите в работата на държавното обвинение – то е натоварено с нетипични функции в наказателното производство, трябва да се произнася за всичко, включително и по маловажни случаи, като кражбите на бишкоти, прокурорите са затрупани от „сигнали, прокламации и доноси“ на всеки гражданин, който може да отиде и да се оплаче в прокуратурата, а обвинителите са анагжирани дори с надзор над делата срещу неизвестен извършител. Районните прокурори пък, който са най-натоварени са и най-ощетени от към заплащане. „Сегашният конституционен модел не е някаква пречка радикалните реформи, за които говоря, да се извършат, не са пречка за промяна на процесуалните закони“, посочи Милев.

Според асоциацията реформата трябва да има друга последователно – първо промени в процесуалните закони, след това в режима на материалното право, а едва решаване на тези въпроси да се пристъпи към преосмисляне на модела на съдебната власт.

Милев откри и три послания, които според съсловната прокурорска организация, излъчва проекта за промени в Закона за съдебната власт – първо, че „реформата в процесуалното законодатлство не ни интересува“, второ – че българските магистрати са зависими от органа, който ги управлява („И дайте като противовес да разделим ВСС, сякаш е невъзможно съдия да зависи от съдия и прокурор от прокурор“, уточни Милев) и трето – че в „този си вид прокуратурата е много силна институция и срещу нея трябва да се действа с меч“. „Защо го казвам? Защото законодателната репресия, която се опитва да се въведе, ще има непоправими последици“, обобщи Стефан Милев.

Като пример той даде проекторазпоредбата, която позволява на министъра на правосъдието да предлага ръководители в прокуратурата, но това не важи за председателите на съдилищата. Така, според асоциацията, се налагала дискриминация между професииите. „Начинът на формиране на колегиите също сочи, че в този вид прокуратурата е силна и опасна институция“, обясни Милев и се аргументира, че в проекта за ЗСВ се залага „блокираща квота“ от „политически пратеници, политически делегати“ в колегията на прокурорите и следователите във ВСС, които били равен брой с професионалната квота и биха могли да прокарват политически мотивирани решения и предложенията на министъра за ръководители в прокуратурата.

По отношение на засилените проверки за почтеност и разширяването на обстоятелствата, които подлежат на деклариране от магистратите, асоциацията вижда друго послание – „по дефиниция законодателят ни третира като корумпирани хора и хора, криещи пачки под чаршафите“. По думите на Милев режимът на деклариране е без аналог за всички български граждани и ще се превърне във „вендета“ спрямо магистратите. „България е правова държава. В този проект четем обратната дефиниция – ние сме тези, които ще трябва да доказваме, че всичко е законо, че ние не сме корумпирани, не сме престъпници“, каза зам.-районният прокурор на София. По думите му текстовете дори създават „интервенция в интимните отношения“, тъй като магистратите едва ли знаели движението по сметки на родителите си, например. Той определи като „изключително обезпокояващо“, че съдии, прокурори и следователи щели да се проверяват и по анонимни доноси.

От асоциацията откроиха и промените, срещу които категорично възразяват. На първо място това е „диференцираният подход при случайното разпределение на делата в съда и прокуратурата“. Според проекта за ЗСВ делата в прокуратурата ще се разпределят по правила, определени от главния прокурор, докато делата в съда – на случаен принцип. Милев попита не е ли това първата стъпка за изваждане на прокуратурата от съдебната власт и посочи, че никой не е дал отговор какво налага промяната. От МП обаче анонсираха предложенията като първата крачка към засилване на специализацията в прокуратурата. Аналогичен проблем, от АПБ виждат и в отпадането на възможността редови прокурор да сезира главния прокурор за противоконституционни текстове в закони, за сметка на това обаче се позволявало на всеки съдебен състав да сезира Конституционния съд. „Отделен е въпросът до какво ще доведе това, дали КС няма да се произнася за щяло и нещяло“, подчерта Стефан Милев.

Прокурорската организация е напълно против разделянето на ВСС, позиция, която не е изненадваща, тъй като асоциацията вече е изразявала такова становище. АПБ смята, че за разделянето на ВСС е нужно свикване на Велико народно събрание, тъй като разделянето засяга структурата на конституционно уреден орган. „Мисля, че самите автори на законопроекта подсъзнателно знаят това. Откъде личи – от ясното съзнанение, че бройката на Пленума на ВСС не може да се произнася и това всъщност е признание, че няма как промените да се случат без ВНС“, обясни Милев. Категорично несъгласие има и по възможността действащи адвокати да са членове на ВСС, това, според съсловната организация, създава опасности от накърняване на независимостта. Възлагането на конкурсите, дисциплинарните производства и атестирането на три постоянно действащи комисии от командировани за една година магистрати, също не е удачно, смятат от асоциацията. Предвиденият едногодишен мандат на комисиите не е достатъчен членовете им да навлязат в работата, а командироването на магистрати в тях ще внесе сериозно объркване в работата на съответните съдилища и прокуратури, от които идват.

АПБ се противопоставиха и на закриването на Върховната административна прокуратурата с мотив, че според Конституцията структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата и след като съществува Върховен административен съд, трябва да има и ВАП. А всяка промяна отново трябва да мине през Велико народно събрание.

По отношение на отпадането на предварителните проверки, от асоциацията признаха, че има противоречие сред членовете й. Една част от тях одобряват отпадането на проверките, но мнозинството смята, че този институт не трябва да се пипа и ще доведе до „неоснователно образуване на досъдни производства“. Уреждането на командироването на магистрати също не се харесва на АПБ, тъй като новите текстове „съдържат наказание за това, в което се е превърнало командироването“. „Тази злоупотреба налага да прилагаме закона правилно, а не да се правят такива рестриктивни промени“, посочи Милев и добави, че ограничаването на командировките до шест месеца е „опасно“, защото създава предпоставки прокурорите да се отнасят несериозно към сложни разследвания, които им се възлагат.

Като „пряка интервенция от изпълнителната в съдебната власт“ беше определено предложението минсистърът на правосъдието да има право да предлага ръководители в прокуратурата. Според АПБ разпоредбата е противоконституционна. Изложението на Милев бе посрещнато с бурни аплоадисменти, а той уточни, че от асоциацията нямали проблем да бъдат обвинявани в „ретроградност“. Допълни го председателят на съсловната организация Евгени Иванов, който вижда каза, че вижда дискриминация и в изискването кандидатите за главен съдебен инспектор да притежават най-малко 10 години стаж като съдии. „Ние не сме втора ръка магистрати“, заключи той.

Любопитното е, че представеното становище не предлага подобрения в проекта, нито пък сочи сочи кои са положителните или необходимите изменения.

Изследване сред прокурорите: Редовият обвинител се чувства изоставен от институцията и счита, че разследванията са политически мотивирани

Преди представянето на становището на съсловната организация, проф. Ива Пушкарова представи междинни резултати от изследване за нагласите на прокурорите към реформите, проведено от Фондацията за развитие на правосъдието. Изследването очертава меко казано обезпокоителна картина на състоянието на прокуратурата. Пушкарова обясни, че анализът показва, че като цяло редовият прокурор се чувства в ценностна изолация, песимистично настроение е, самотен, изоставен от институцията, в която работи и не вярва, че тя ще го защити от влияния, нито пък, че почтената работа ще доведе до кариерно израстване на обвинителители. Само 1/3 от прокурорите приемат независимостта като лично преживяване, а останалите я определят като външно дефинирана ценност, която зависи от размера на възнагражденията, приятелски отношения с представители на изпълнителната власт. Прокурорите усещат криза на лидерството, не смятат, че системата ги подкрепя, затова търсят подкепа най-вече в приетелите и колегите си, но не и в ръководителите си.

Изследването показва също, че възприятията на редовия прокурор към прекия му ръководител е повече от тревожна. Обвинителите виждат в ръководители хора, които рядко имат визия или твърда позиция по проблемите, не привличат, не са харизматични, пасивни са и усещат изцяло скъсана комуникация между редовите прокурори и тези, които взимат решения. Промяна, и то негативна, има в основната мотивация на обвинителите – тя се предопределя най-вече от кариерното развитие и заплатата. Още по-тревожно е, че 6% от анкетираните казват, че с работата разтоварват комплексите си. 20% от прокурорите считат, че обвинителите са „заразени с пълен разпад на мотивацията“, а причината е – лошото управление на прокуратурата.

Увеличава се и корупционният натиск върху прокурорите, отчете Пушкарова, а прокурорите не вярват, че институцията води борба с корупцията. Всичко това обуславя една група редови прокурори-сепаратисти. Нараснала е и групата, която смята, че ВСС е излишен орган.

Мнозинството от прокурорите смятат, че реформата на съдебната система не се е състояла, разочарованието между тях е много тежко и имат увеличени очаквания, че промените ще се състоят. „Драматично се е сринала представата за прозрачност. Напълно непрозрачно е правосъдието за самите прокурори“, обясни Пушкарова.

Прокурорите разпознават реформата като промяна на инструментариума, с който работят. 91% от анкетираните искат премахване на сегашния НПК, тоест прокуратурата счита, че са и предоставени закони, които „не стават за нищо“. И още по-шокиращо – над половината от обвинителите считат, че разследването е мотивирано от политически поръчки. Като цяло редовите прокурори не знаят какви са целите на институцията, какви са приоритетите в работата им и липсва комуникация. Те се чувстват професионално изчерпани, като при половината от прокурорите това се дължи на стрес, част от тях са напълно безразлични към работата, а 20% са налегнати от умора, но не заради професионално натоварване, а заради липсата на ценности.

Близнашки: Протестиращите не харесваха външността на Пеевски

Лектор на конференцията беше и проф. Георги Близнашки, който категорично се обяви против предложенията на Министерството на правосъдието, който, според него, „изнасилват“ Конституцията. Както „Съдебни репортажи“ писа, проф. Близнашки ще консултира ДПС по отношение на конституционните промени. Партията категорично се противопоставя на промени в работата и организацията на прокуратурата. Темата на конференцията, която бе формулирал бившият служебен премиер, бе „Рационализиране или разрушаване на системата“.

По думите му дискусията днес е „постфактум“, защото същинските дискусии се правят преди да бъде взето политическо решение за реформи. „Не трябва тезите да се израждат във фабрикуване на консенсус. Много спекулации имаше по този повод – аз дадох своето съгласие за онази стратегия, одобрена от Народното събрание, но министърът лансира нови идеи, които нямат нищо общо с приетото от парламента“, обяви той. След което отново припозна тезата, че реформата цели изваждане на прокуратурата от съдебната власт (аргумент, припознат и АПБ, и главния прокурор Сотир Цацаров, макар неедократно министър Иванов да заявява, че такава стъпка не се предвижда изобщо), като този дебат, по думите му, започнал в средата на 90-те години. “Най-напред атаката тръгна срещу следствието, то беше смачкано, както е известно. Сега всички си скубят косите, дават си сметка за ниското качество на разследването“, посочи той. И допълни, че принципният въпрос в този спор, който отдавна е приключил в Европа, е дали прокуратурата трябва да е част от „съдебната магистратура“.

Припомни, че „прокурорите са съдебни магистрати“. „Всички знаем от къде дойде този напън – от епохата на Иван Костов, той контролираше цялата съдебна власт, сложи си свои прокурори. И се стигна до скандал между Филчев и Иван Костов“, направи преглед на историята Близнашки. Според него този въпрос е изчерпан, но „той е в подсъзнанието на хората, които говорят за тази реформа“.

Професорът обяви, че когато се запознал с Христо Иванов той му споделил, че „главната идеята е главният прокурор да се избира от НС“. „Слава богу, това съвпадна с избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС от НС. Делян Пеевски имаше неприятна външност, чисто естетически протестиращите не го харесват. А проблемът беше, че законът беше изменен „туто персоне“, анализира Близнашки и каза, че същото грози прокуратурата, защото ако главният прокурор се избира от НС, „той ще служи на силните на деня“. Маловажна подробност е, че никъде в предложенията на МП не фигурира подобна промяна. След това Близнашки обяви, че „ние сме в безпрецедентна ситуцията“, защото Бойко Борисов поискал оставката на Иван Искров, „вероятно“ заради скрити разногласия. „Има ли някакви уличаващи данни, ще ги предостави ли на прокуратурата?“, попита Близнашки.

И обяви, че „конкретните предложения (за промяна на Конституцията – б.а.) ме изкараха извън кожата ми“. После обясни, че всичко го обвинявали за сбъркания конституционен модел, а той „отговарял за работата на цяло Велико народно събрание“.

„Не трябва и не може да се допуска по никакъв начин явно гласуване при решаване на кадрови въпроси във ВСС. По никакъв начин! Това са фундаментални въпроси. Когато се гласува по въпроси от общ характер – гласуването е явно, когато се гласуват въпроси от персонален характер – гласуването е тайно“, обясни Близнашки, според който тайното гласуване е гаранцията за независимостта на съдебната власт. „Когато дадеш възможност медиите да коментират, посланици да се изказват – с независимостта на съдебната власт е свършено. И когато скъсиш мандата на ВСС, тези хора ще робуват на силните на деня“, разказа вижданията си той, според който „работата е пределна ясна“. И отново повтори, че не може журналисти да раздават оценки кой кой е в съдебната система. „Затова аз реагирах толкова емоционално на френския посланик. Аз ако бях министър–председател, незабавно щеше да бъде изгонен от страната“, продължи той.

След това обясни, че избрал това заглавие за темата си, защото се страхувал от един процес на политизиране на съдебната система. И отново направи лирическо отклонение, като разказа, как „в дъното са група съдии, предимно дами, които се опитаха да ми казват кого да назнача за зам.-министър“ (по времето на служебния кабинет Близнашки не подписа предложение на Иванов за зам.-министър на правосъдието да бъде назначена съдия Аглика Адамова. Мотивът бе, че е дъщеря на скандалния ректор на Свищовската академия Величко Адамов. Съдийката обясни обаче, че отдавна не поддържа връзки с баща си.) „Аз отказах, какво щях да правя сега, когато гръмна скандалът в Свищов? Крушата не пада по-далече от дървото“, обоснова се Близнашки.

Секунди по-късно конституционалистът говореше за паметника на Симеон и как интелектуалците едно време смятали, че Айфеловата кула в Париж ще загрози града.

Цацаров: Министърът на правосъдието да се чувства сигурен, никой няма да го овъргаля в пера и катран

Конференцията беше открита от главния прокурор Сотир Цацаров, заяви, че гласът на прокурорите трябва да се чуе, а позицията им ще бъде отстоявана „без никакви компромиси“. Цацаров цитира заглавието на статия на адвокат Георги Атанасов, публикувана в „Топновини“ със заглавие „Рационализиране или разрушаване на системата. Прокуратурата срещу министъра Епизод 1“. „“Днешната конференция е определена като първия челен сблъсък“. Господин министър, уверен съм, че не е приготвен нито катран, нито перушина. В тази зала сте в сигурни ръце. Професор Близнашки, от доста време сте обичайният заподозрян, честно казано, достатъчно е да кажа, че сте преподавал на почти всички в тази зала“, обясни главният прокурор Сотир Цацаров.

„Независимостта и автономията на прокуратурата представляват неизменно последствие от независимостта на съдебната власт. Затова трябва да се насърчава общата тенденция към засилване на независимостта и ефективната автономия на прокуратурата. Наказателното преследване трябва да се води със здрава ръка, но справедливо. Прокурорите съдействат за постигането на справедливи присъди и за обективното, бързо и ефикасно функциониране на съдебната система. И още – система, при която и прокурорът, и съдията действат при най-високи стандарти на интегритет и почтенност предполага по-голяма защита на човешките права, отколкото система, която разчита единствено на съдията. Тези думи не са мои, няма да ги намерите и в изданията, които ежедневно ни сочат като главните врагове на реформата.Думите са от т. Нар. Римска карта“, посочи Цацаров.

Изказването му бе прекъснато от активисти на „Протестна мрежа“, които издигнаха плакати с „КОЙ“. Цацаров обаче запази самообладание и помоли активистите да свалят плакатите, за да се виждат лицата им, а Съдебна охрана бе помолена да не ги гони от залата, стига да пазят тишина.

Министър Иванов пък посочи, че дебатите се провеждат в „разгорещена атмосфера“. „Не съм с никакви очаквания за катран и перушина“, уточни той и каза, че се радва, че дебатът започва. „Нито едно от тези предложения не считаме за последна дума“, каза той и окуражи професионалния дебат.

„Ние не можем да говорим за съдебна реформа без преглед на прилагането на процесуалните закони, най-вече НПК. Моята заявка е вие да определите областите, в които има най-големи проблеми“, каза той и анонсира намерението си да иницира проект за нова наказателна политика на страната.

Бившият конституционен съдия Димитър Гочев изложи отново тезата си, че промени не са възможни без Велико народно събрание. Членът на ВСС Михаил Кожарев пък каза, че застава напълно зад становището на конституционалистите и АПБ.

Месец след изборите – прокуратурата знае за бюлетините толкова, колкото и преди

Цацаров и Цветанов в сблъсък заради Делян Пеевски

Прокуратурата поиска имунитета на депутата от ГЕРБ

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – втора част

Пламен Стоилов и независимостта на съдебната власт – първа част

Снимка: Капитал

Президентът Румен Радев върна избора на главен прокурор на Висшия съдебен съвет

Държавният глава: Издигането на един единствен кандидат отнема от престижа и легитимността на бъдещия главен прокурор
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Съюзът на съдиите призова президента Радев да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

Нито магистратите, нито българските граждани получиха информация в кои “две сгради” се избират ръководителите в съдебната власт
Syd

Фондация „Български адвокати за правата на човека“: Президентът да върне избора на Иван Гешев за главен прокурор

По време на изслушването кандидатът посочи публично предварително определени „мишени“ за институцията, сочат правозащитниците
Снимка: Капитал

Предизвестено: Иван Гешев беше избран за главен прокурор с 20 гласа

Критиките към единствения кандидат за поста провокираха признанията на Сотир Цацаров, че изходът от конкурсите за "тримата големи" се договаря в "други две сгради"
ek

ЕК счита, че мониторингът над България трябва да приключи, но решението се отлага

vks

Без прецедент 292-ма съдии с обръщение към гражданите: Обругаването на съда е нетърпимо в правова държава и не носи обществена полза, а само краткосрочни политически дивиденти

Магистратите призовават за осъзнато и отговорно поведение в защита на основните демократични ценности, човешкото достойнство и обществения мир
vss

Съюзът на съдиите към ВСС по казуса “Полфрийман”: Дадохте знак, че съдия, който не се съобразява с общественото мнение и политическите лидери, ще бъде обругаван

Снимка: Дневник

Вместо да защити съдиите по казуса “Джок Полфрийман”, Съдийската колегия се присъедини към атаките към съдебния състав

Кадровиците споделят усещането за “нарушен баланс между правото и справедливостта”
Снимка: Веселин Боришев, ClubZ

Висшият адвокатски съвет: Иван Гешев не притежава необходимите качества за главен прокурор

Адвокатурата призовава ВСС за нова процедура за избор на обвинител №1
Снимка: Капитал

Сигналите срещу Иван Гешев били опит за компрометиране на кандидата и процедурата за избор на главен прокурор

Гешев притежава високи нравствени качества, заключи Етичната комисия

Вашият коментар