ВСС пак бламира председателя на ВКС за избора на административен ръководител на апелативен съд

Бившият заместник-министър на правосъдието по времето на първия мандат на ГЕРБ Деница Вълкова оглави Апелативния съд в Бургас. Съдийката бе единствен кандидат за поста и събра 17 от гласовете на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), петима бяха против, а двама се въздържаха.

Единствено председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов се мотивира защо няма да подкрепи съдия Вълкова. Той обясни, че кандидатката не притежава достатъчно достатъчно административен опит, а в концепцията й липса визия за развитието на целия апелативен район. Най-силният аргумент против обаче, според Панов, е осъдителната присъда за клевета на тричленен състав, в който участва съдия Вълкова, срещу бургаската журналистка Катя Касабова, която е станала причина за осъждането на България в съда в Страсбург.

През 2003 година съдия Вълкова е съдия-докладчик по наказателно дело срещу Катя Касабова (репортер в регионалния в. “Компас”) и кореспондента на в. „Сега“ Божидар Божков. Журналистите са дадени под съд от четирима инспектори от образователното министерство заради тяхно разследване, което разкрива как се заобикалят изпитите за приемане в елитните училища в града като 74 напълно здрави деца се пишат за болни от експертна комисия, за да бъдат включени в специалните приемни квоти. Въпреки това Касабова е осъдена на 7500 лв глоба, а Божков трябва да заплати 6300 лева. Двамата завеждат дело срещу България в съда в Страсбург за нарушено право на изразяване. ЕСПЧ присъжда държавата да плати 11 800 лева на Касабова и 25 000 лева на Божков.

Още по време на дискусията съдия Панов помоли кандидатката да коментира решението на ЕСПЧ. Според съдия Вълкова има две причини за осъдителните решения на съда в Страсбург – едната е немарливост на магистратите, а втората – дефекти в законодателството. „Това решение е постановено именно поради дефицити към онзи момент – 2001 г. Съдът в Страсбург подчертава в решението си, че осъждането на Касабова е било необходимо, но наказанието е несъразмерно. А що се отнася до наказанието – тогава чл. 78а НК не позовляваше кумулация при множество престъпления. Не смятам, че се касае за съдебна грешка”, посочи Вълкова.

Председателят на ВКС обаче контрорира, че според съда в Страсбург е поразително, че въззивният съд приема, че единственият начин да се докаже, че някой е извършил престъпление е осъдителна присъда. ЕСПЧ сочи, че не може да се изисква от журналистите да действат като прокурори и да успеят да получат осъдителна присъда, за да е налице доказана корупция. Освен това сметката показва, че обезщетението, което Касабова е трябвало да плати по силата на решението на националния съд е 70 минимални работни заплати, а това, според ЕСПЧ, е прекомерно.

Съдия Вълкова обаче възрази. “След като съдът в Страсбург се съгласява, че Касабова трябва да бъде осъдена, за българския съдия не остава нищо освен да приложи закона. Постановили сме по 700 лв. за всяка клевета, това е среден размер”. По думите й, и сега тя би отсъдила по същия начин,защото става дума за емблематичен случай на клевета, за която журналистката е трябвало да бъде наказана.

По-късно в дискусията съдия Панов обясни, че е поставил въпроса за осъдителното решение, защото познаването на европейското право и прилагането му трябва неизменно да бъде критерий при избора на административни ръководители. „Защото само по този начин ще се повиши ангажираността на българския магистрат по отношение на европейската практика“, обоснова се съдия Панов. Въпреки това мнението на председателя на ВКС не бе зачетено от членовете на ВСС.

Това е вторият път, в който кадровият орган бламира Лозан Панов при избор на председател на апелативен съд. На 20 май съветът предпочете кандидата на главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на ВАС Георги Колев Янко Янев, който оглави Апелативния съд Велико Търново. Янев нямаше опит на апелативно ниво, за разлика от конкурентката му за поста Галя Маринова, която бе подкрепена от апелативните съдии. Изборът бе особено скандален, тъй като съветът изцяло пренебрегна съмнения за конфликт на интереси от миналото на съдия Янев. Вместо това Цацаров буквално се разкрещя на Галина Карагьозова, която повдигна въпроса.

Друг спорен момент от изслушването на съдия Деница Вълкова бе свързано с участието й като зам.-министър в първия мандат на управлението на ГЕРБ (съпругът на съдия Вълкова е хирург и през 2011 година – кандидат за общински съветник от ГЕРБ. Оттогава и той работи във Великобритания). Въпросът, как един магистрат, който е участвал в изпълнителната власт при завръщането си в съдебната система запазва независимостта си, бе поставен от Галя Георгиева. Съдия Вълкова обясни, че не е имала партийно минало, а екипът на МП е бил съставен от експерти.

Това стана повод по време на дискусията Юлияна Колева (избрана от парламентарната квота по предложение на ГЕРБ) да защити Вълкова. „Усетих част от въпросите като опит за недобро отношение към дейността на Вълкова като зам.-министър. Сравнително рядко имаме кандидатури, които отговарят на всички критерии. Колегата притежава прецизни правни познания, изключението, за което се говори тук, което очевидно представлява нейното наказание с 15 годишна давност, е твърде спорно като юридически тълкувания, които се даваха през годината. Второ – тя притежава достатъчно градивна енергия да ръководи съда, посочи Колева. И припомни на колегите си, че организационните способности на съдия Вълкова са известни именно от времето, в което е била зам.-министър. „За да опровергая уклона, че тя има някаква политическа зависимост ще припомня върху какво работя тя. Тя беше двигателят, който създаде проекта за електронно правосъдие. В момента подпомага усилията на МП в същатата тази посока. Тя въведе механизма за обезщетяване на национално ниво при бавно правосъдие. Ако вие, в тези законопроекти, намирате някакви политически послания, аз лично не ги намирам“, категорична бе Колева, която добави, че според нея кандидатката ще се справи изключително успешно на поста.

В същия смисъл бяха думите и на Румен Георгиев. “Съдия Вълкова има куража и мъжеството да отстоява една и съща позиция, в конюктурна среда, в която тезите на управляващите често се сменят. И тя е принципна за българското правосъдие“, обясни Георгиев.

Според Юлия Ковачева съдия Вълкова притежава необходимите делови качества. Тя посочи, че за всеки съдия би било много тежко да попадне в ситуация, в която заради негово решение ЕСПЧ да осъди държавата. „Истински се надявам всеки, който попадне в това положение, да има куража да отстоява позицията си, като същевременно отчете и си вземе поука от това решение на съда в Страсбург и последиците от него. Няма как заради едно решение кариерата на съдията да бъде белязана завинаги. Всеки има право на грешка, но и на поправка“, обясни Ковачева.

Изборът на съдия Вълкова показа по пореден път двойният стандарт на ВСС при избора на аргументи защо един магистрат е подходящ или не за даден пост. Само преди два месеца кадровият орган се забърка в най-разобличаващия скандал, който доказа несъстоятелността на тайното гласуване. При избора на председател на Софийския апелативен съд, в който единствен кандидат бе съдия Нели Куцкова, тя събра одобрителните коментари на повече членове на ВСС, отколкото гласуваха за нея, а нито един от кадровиците не посмя да аргументира отрицателния си вот. Едва след избора Ясен Тодоров обясни, че не е гласувал за нея заради политическата й обвързаност. Нели Куцкова бе кандидат за вицепрезидент през 2002 година заедно с Петър Стоянов. Подобни мотиви не бяха изложени и когато съветът избра Ванухи Аракелян за председател на Апелативния съд във Варна, макар да е била кандидат за кмет на морската столица от СДС.

Преди гласуването днес съдия Вълкова посочи, че в контекста на дебата за съдебна реформа ще разчита за управлението на съда и на колегите си, като е заложила в концепцията си свикване на „оперативки“ дори и по желание само на един съдия от съда. Преди месец по време на обсъждането на проекта за Конституция и Закона за съдебната власт в Бургаския апелативен район съдия Вълкова разкритикува част от предложенията на МП, сред които и непостоянно действащия ВСС. Вълкова се обяви и срещу разделянето на кадровия орган на колегии, а освен това се съгласи с официалната позицията на мнозинството на този състав на ВСС, че само Велико Народно събрание, може да гласува промените в Конституцията. Изборът за председател на АС-Бургас бе насрочен преди два месеца, но се отложи заради заболяване на единствения кандидат.